Кръстът и неговата символика

[RIZAR]

КРЪСТЪТ И НЕГОВАТА СИМВОЛИКА

Християнството още в първите векове на своето съществувание е изградило собствена система от символи, които не представляват проста първична символика, а са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са били така дълбоко вкоренени в тази религия през вековете, че се превърнали в неделима част от иконографията на живописната, дърворезбена и каменнопластична храмова украса из целия християнски свят, в това число и в православния.

Понятието „СИМВОЛ"/от гр.'' symbolon''/ има няколко смислови значения. В по-широк смисъл с него се обобщават стилистичните фигури като метафората, алегорията, както и някои средства за изразяване на преносно значение . По думите на литературоведите, „символът е многозначен образ„ и символичното съдържание е много по-широко от конкретното,предметно значение."Символът се отличава с богато емоционално съдържание. Затова трябва преди всичко да се почуства , а не да се дешифрова грубо.

Ако тълкуваме грубо кръста, по примера на древните езически мислители, на които още Тертулиан прави забележка, че „християните не почитат дървения кръст", ще достигнем до заключението, че за християните кръста е идол и фетиш.

Нашата работа ще се опита да разгледа кръстa и неговата символика не в грубите ограничени рамки на динамичното рационално развитие на философията, а - в сотирологичния и догматическия смисъл на Православието. Кръстът е икона, която ни разкрива учението за изкупителната жертва на Господа Иисуса Христа. Спорът относно иконопочитанието е дълъг и сложен исторически процес, който достига своя апогей по време на VII-мия Вселенски събор и Неделя на Православието. Утвърждаването на иконата в Христовата Църква станало възможно на основата на точното и абсолютното разграничване на понятията „идол" и „ икона".

В древността понятието „идол" /от гръцкия. гл. Eidolov-виждам,струва ми се;и от същ.Eidos-външен вид,представа,форма/.То се е употребявало със следните значения - възпроизведена рисунка от картина; изкуствено създаден образ измислен, въображаем образ, също така мнима нереална картина или алегорична фигура, която не е действителна./3/ С него се обозначавали образи, сенки и същества от подземния свят, които се разбирали в смисъл на образи противоречащи на действителността. Понятието идол се е използвало и в Старозаветния канон предимно като технически термин за мнимите и несъществуващи езически божества. Оттам той преминал и в Новия Завет. За да видим най-точното му разкритие, ще използваме словата на ап. Павел: „идолът е нищо в света и друг Бог няма, освен единаго Бога''/1Кор.8:4/, а самите идолопоклонници изменили славата на единия Бог. - "в образ ,подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги."/Римл. 1:23/.

Въобще, идолите служели на суеверието на езичниците, което е вяра в нереални, въображаеми или случайни закономерности, дори последните да са действителни такива, но които отвличат мислите и чувствата на човека от здравата вяра.

От гръцки произход билa и думата „ икона"/eikov oт гл. Eiko, eoika-подоен съм, приличам, изглеждам/, което е имало следните значения:

1. в собствен смисъл –портрет, образ, фигуративно изображение като картина, образ върху монета или камък, статуя, огледално отражение;

2. в преносен смисъл - подобие,мисловна картина;

3. изображение, жив образ в смисъл на прилика и олицетворение;

В Стария и Новия Завет вече тази дума се употребява вече в съвсем друг смисъл от „идол". Икона е употребена повече от 50 пъти със значение на изображение на нещо, което действително съществува, но не му се отдава поклонение като на идол или кумир /например Бит. 1 :26-27,Ис. 40:19/. В терминологията на Новия Завет има смисъл на образ, т.е. – картина, която прилича на изобразявания предмет.

Най-екзистенциалното смислово значение на употребата на думата „икона" дава обаче отново ап. Павел. Той нарича Иисус Христос „образ на невидимия Бог /Кол 1:15/ и „образ на Бога" /2Кор. 4:44/. Тя (думата „икона") е свързана с изпълнението на старозаветните пророчества като изображение на невидимия Бог чрез въплъщението на Второто Лице на Света Троица и като свидетелство за действителното земно битие, страдания, смърт и възкресение на Богочовека Христос. Вярна тълкувателка и пазителка на Господните заповеди, Христовата Църква правилно съхранила смисъла на новозаветното понятие на словото „икона".

Имайки предвид всичко това, още на VI-тия Вселенски събор е узаконено 73-то правило което гласи: "Да се отдава подобаваща чест на това Дърво, чрез което сме спасени от древното грехопадение, а също - и с мисъл, и със слово, и с чувство да му се отдава поклонение."

Някои съвременни изследователи позитивисти и рационалисти смятат, че кръстът не е изначално християнски символ, а е привнесен от езическите религии.

В защита на своята теза те изтъкват 3 основни аргумента:

1. Ранното християнство не познавало култа към кръста.

В края на II век Християнския апологет Минуций Феликс в съчинението си „Октавий" в спор с тогавашните езичници заявява :"Ние не почитаме кръстове и не ги желаем. Вие сте тези които, имайки дървени богове, почитате и древните кръстове като принадлежност към вашите богове.

2. Как е възможно да се допусне, че последователите на пострадалия Бог ще започнат да тачат и благославят оръдието, свързано с мъченическата смърт на този, когото почитат?

3. Християните не почитали един кръст ,а - множество и то - с различна форма.

Това показвало, че няма нищо общо с мита за „Христовото разпятие". Изследователи при разкопки в Египет, Вавилон, Индия, Иран, Гърция намират изображения на кръст върху много артефакти. В едно древно светилище на остров Крит е намерен голям мраморен кръст, датиран от II хил. пр. P. Хр. весталките - жрици от храма на богинята Веста в Рим, чиято задача била да поддържат огъня неугасващ в храма - носели на шията си четирираменни кръстове.В Мексико през XVI век cа намерени кръстове в домовете и храмовете на ацтеките. При откриване на Нова Зенландия адм. Кук се удивил от това, че местните забивали върху гробовете на умрелите кръстове.

Според някои учени, почитането на кръста е остатък от огнепоклонството. Като праобраз те считат култа към кръстосаните сухи дървени пръчки, при триенето на които се получавал огън изкуствено. A френския философ и литературовед Гастон Башлар /1884-1962/ в книгата си "Поетика на пространството", С. 1988, предлага нова – психоаналитична - версия за първоначалното получаване на огъня от човека.Той изхожда от сексуализацията на Юнг и Шуберт. Последният казва: "Както от приятелството може да се роди любов, така от триенето на две подобни едно на друго тела се ражда копнежът /топлината/ и пламъкът /любовта/ бликва от тях.

Най-напред ще разгледаме въпроса, наистина ли първите християни не са почитали кръста. Да обърнем поглед към посланията на апостол Павел... Историческата му реалност не се поставя под съмнение дори от повечето митолози [1]. Да, наистина има опити посланията му да бъдат причислени към II-ри век, но според анализа на Александър Мен, те са несъстоятелни, защото, по неговите думи: "гибелта на Храма би дала на ап. Павел решаващ аргумент срещу апологетите на стария Закон и той не би пропуснал да се възползва от това." Aпостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света." (Гал. 6:14) И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия." (1 Кор.1:18). На тези му думи се уповават всички последващи апологети. В откъс от житието на Св. Иларион Мъгленски светителят обвинява еретиците, че не почитат кръста: "А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божияа сила?" Тук той използва думите на св. ап. Павел и обвинява еретиците, че не следват апостолските предания, които те настоятелно убеждават, че следват. По нататък св. Иларион обяснява, каква трябва да е вярата на християнина, за да може тя да е апостолска: "Казвате, че вярвате на апостолските думи: "С вяра Авраам извърши много дела." (Евр.11:17). Но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички Светии с вяра и получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на Кръста, т.е. - на Божията сила!"

Св. Йоан Златоуст също търси авторитета на апостола, когато тълкува значението на кръста: "Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците!". Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. "

Това означава, че кръстът има дълбоко семантично значение и не може да бъде разглеждан самостоятелно като един външен знак или фетиш, който сляпо е почитан от християните. Защо все пак почитта му е останала незабелязана в християнското изкуство?

Защо кръста липсва от "символния" свят на християните от първите векове? Тази констатация, по същество вярна, намира своите изключения в катакомбното изкуство и доказателство за това е живописта на някои от тях, които включват и кръстно знамение.

Изследвайки този въпрос, ние освен научно, трябва да изходим най-вече от реалността, в която се е намирала Църквата и нагласите на обществото. Тя се появила на историческата сцена не като някаква бляскава организация, а - като малко общество от вярващи, които били жертвено предани на своя Бог. Предвид честите гонения и липсата на подходящи, защитени от езическите своеволия и обругания богослужебни храмове, древните християни много внимателно подхождали към употребата на символически изображения и икони. Това било необходимо, за да не се съблазнят неофитите, неукрепналите във вярата юдеи и елини, а можело да даде повод на неверните да сметнат християнството за нова форма на идолослужение.

Затова и Леонид Успенски смята ,че Църквата много бавно,но методично разкривала богооткровените тайни, съобразно подготовката на огласените за кръщение и същевременно c предпазване от погледите на неверниците същността на Христовото учение./ 7/

Да видим сега, в тази епоха как се е гледало на кръста?

Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим - в Палестина. Още Платон в своето знаменито произведение"Диалози" ,казва,че ако и да би се появил някой учител на света ,то той би бил разпънат на кръст и то с главата надолу. Във вехтозаветната църква, състояща се от евреи, разпятието както е известно не е използвано екзекутирали са по обичай чрез трите известни способа: убиване чрез камъни, изгаряне жив и обесване на дърво. Затова и е написано за провесените „проклет е всеки висящ на дърво(Втор.21:23) пояснява светител Димитрий Ростовски. Има и четвърти еврейски способ за екзекуция – обезглавяване с меч използван е в епохата на Царствата. Кръстната екзекуция е била в това време езическа Гръко – Римска традиция и еврейския народ се запознава с нея едва няколко десетилетия до Рождество Христово, когато римляните убиват последния им законен цар Антигон. Ето защо във вехтозаветните текстове няма и не може да има никакви подобия на кръста в качеството му на оръдие за екзекуция: както от страна на название, така и от страна на формата, но все пак ние отриваме множество свидетелства:

за човешки действия, пророчески предобразили Господния кръст

2)относно предмети тайнствено предначертали силата на дървения кръст

свидетелства за откровения и видения, предсказващи кръстните Господни страдания

Самият кръст като страховито оръдие за най позорно наказание е избран от Cатаната като символ на смъртта, предизвиквал е непреодолим страх и ужас, но чрез Христос – Победителя той става желан трофей, пораждащ най-съкровените радостни чувства у верните Hему християни. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само - роби и големи престъпници. Оръжие за наказание, предмет на позор и ужас - това е значението на кръста в древността. Ето защо и св. Иполит Римски – апостолски мъж - е възклицавал: „и Църквата притежава своя трофей над смърта – Кръстът Христов, който тя носи на себе си". Свети Павел - апостола на народите – пише: "да се хваля освен с кръста на господа нашего Иисуса Христа" ( Гал.6:14 ). „Виждаме в какво за християните се превръща този ужасяващ и позорен символ

на смъртта на най - страховити екзекуции – в желан и любим образ" – свиделства св. Йоан Златоуст. В новозаветната Църква, възникнала в Палестина и състояща се основно от бивши юдеи, отначало използването на символически изображения е било силно затруднено поради привързаността към своите стари предания, строго забраняващи всякакви изображения, чрез което са се защитавали от влиянието на заобикалящият ги езически свят. Още тогава Промисъла Божий е откривал на избрания народ истини чрез символически и иконографски език. Например:Бог забранява на пророка Йезекиил да говори, заповядва му да начертае върху тухла изображение на обсадата на Йерусалим като знак за синовете изрaилеви (Иез.4:3). Разбираемо е, че с течение на времето се увеличава числото на християните от другите народи, където традиционно се допускат изображения и естествено е ,че едностранното влияние на юдейския елемент разбира се намалява и постепенно изчезва съвсем.

Още в началото на християнската история поради жестоките гонения на Христовите последователи, християните са били принудени да се скриват при извършването на своите обреди. Отсъствието на християнска държавност – ''външната ограда'' на църквата и продължителността на такова подтиснато положение се отразило на развитието на богослужението и символиката.

И понастоящем са се запазили в Църквата предохранителни мерки относно запазването на самото учение и светините от зловредното любопитство на враговете Христови. Например Иконостаса – породен от тайнството причащение, подлежащо предохранителни мерки; или дяконския възглас „елици оглашени изидите" между литургията на оглашените и верните, несъмнено ни напомня, че „ние извършваме тайнството при затворени врати и забраняваме на непосветените да присъстват" пише св. Йоан Златоуст (Беседа 24,)Нек

Известния римски мимик Генесий по заповед на императора Диоклециaн в 268 г. е осмивал на цирковата арена тайнството Кръщение и в последствие какво чудесно действие са оказали върху него произнесените слова (кръщелната формула). В последствие Генесий се покайва и заедно с останалите приготвени за екзекуция християни приема мъченическа смърт, като пръв е умъртвен чрез обезглавяване.

Това далеч не е единствения факт на поругаване на светинята – пример за това е, че много от християнските тайни са станали известни на езичниците отдавна „Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото" (1Йоан.5:19) тази агресивна среда, в която Църквата се бори за спасението на душите на хората и която е принудила християните още от първите векове да употребяват условния символически език, съкращения, монограми, символически изображения и знакове.

Този нов Църковен език помага да се посвещава постепенно новообърнатия в тайната на Кръста съобразявайки се с неговата духовна зрялост. Необходимостта от постепенното преподаване на догматите на оглашените готвещи се за кръщение се основава на словата на самия Спасител казани в (Мт.7:6) и от апостол Павел в (1Кор.3:1).

Ето защо светителя Кирил Йерусалимски е разделил своите проповеди на две части: първата от 18 огласителни слова, в които на се споменава нищо за Тайнствата, и втора от 5 тайноводчески, обесняващи на верните всички църковни Тайнства. В предисловието той убеждава огласяваните да не споделят чутото с непосветени: "когaто чрез опита си изпиташ висотата на преподаваното, тогава ще узнаеш, че оглашаемите са недостойни да го слушат". И святителя Иоан Златоуст е написал: "аз бих желал открито да говоря за това, но се опасявам от непосветените. Защото те затрудняват нашата беседа, заставяйки ни да говорим неясно и прикрито" (Беседа 40, 1 Кор.). За това се говори и у блажения Теодорит, епископ Кирски: "за божествените тайни, поради непосветените, беседваме прикрито; при отделяне от такива, тези, които усвоили тайноводствто, тях ги учим ясно" (15 въпр. Числ.). По този начин, изобразителните символи, предпазващи словесните формули догматите и таинствата, не само са подобрили начина на изразяване, но и бидейки нов свещен език, още по-надеждно е защитило църковното учение от агресивното профанизиране. Ние и до този ден, както ни учи Апостол Павел, "проповядваме премъдростта Божия, тайна, съкровена" (1 Кор. 2:7). Основното оправдание за жестоките гонения срещу християните било обвинението в канибализъм. Отговаряйки на подобни обвинения, Тертулиан се обръща към разпространителите на слухове: "Видял ли е някой полуизяден труп? Забелязал ли е някой следи от зъби накиснати в кръв хляб?"./ 8/

Рисуването на кръста в древните молитвени домове е могло само да подсили рефренът на езическата антихристиянска полемика. Затова и в този период християните се въздържали да го изографисват . В някои яфетитски /евроазиатски/ езически религии кръстът във формата на свастика е изобразявал култа към Слънцето. Изображението на свастиката представлява две кръстосани линийки, наречени "арани", пречупени в краищата си все в едно направление, тоест кръст от четири букви Г, съединени в основата си. Този символичен знак имал твърде важно значение още в най-стари времена. Среща се по някои древногръцки и сицилийски монети, а също - в живописта на древнохристиянските катакомби, по средновековните надгробни плочи, по свещените одежди от 12-14 век. Християнството е усвоило този символ под името "Гамирован скръст" – crux gamata. И до днес обаче точният му смисъл не е изяснен. Според едни, това е знак на свещения вечен огън, който се добивал чрез триене на две дървени парчета, тоест изразявал именно двете дървени парчета – арани, поставени на кръст. Други пък намират в свастиката символ на сблъсък, трети за символ на някакво божество и пр. Габриел де Мортиле – френски археолог – в теорията си за произхода на бронзовата култура от Индия се позовава и на тоя знак (свастика), който бил известен в Индия преди будизма, като религиозен символ. По-късно обаче самият Мортиле призна, че свастиката присъства от дълбока древност и в Европа. Този символ, толкова характерен за Индия, се оказва по разни бронзови, каменни, глинени и др. антични изделия, намерени в Европа, какъвто е случаят с оловния идол, открит от Шлиман в Хисарлъка (микенските разкопки), в троянските глинени прешлени за вретена, в Кипър, в южна Русия, България, Македония и пр. Чешкият учен Нидерле пише:

"Трудно е да допуснем, че във всички тия различни местностни свастиката е възникнала съвършено самостойно. Тя е твърде сложна и изразителна, главно в пречупените краища на кръстта, за да можем да отречем нейното символично значение и да я приемем за прост мотив на орнаментиката. Ние не настояваме, че на занаятчията винаги му е било известно символичното значение на тоя кръст, който той е рисувал по оръжието или ушивал по платовете. Ние само искаме да кажем, че свастиката представлява символ, възприет от Азия чрез някакво неизяснено досега културно влияние."

В България свастиката се среща в голямо изобилие най-вече в шевичната орнаментика, предимно самоковската и дупнишката. В повечето случаи знакът е ограден с малък четириъгълник или ромб, който се повтаря и образува бордюра около някоя централна форма, най-вече ромбовидна. Преимуществено се среща по шитите ръкави.

През 1912 г. бе открито в Радомирско цяло съкровище от "варварски" сребърни монети с изображения, от едната страна съвокупление, а от другата ясно отпечатана свастика. При изучаването на свастиката се изписа голямо количество литература и се създадоха много хипотези за нейното значение и произход. Изучаването даде повод за написването на интересната монография на Th. Wilson "The Swastika", един от най-пълните трудове по тази материя.Свастиката например в древна Скития не може да изобразява поклонение на огъня, защото там, според думите на Херодот / 9/, нямало дърва. Как тогава да приемем голото твърдение, че двете кръстосани пръчки могат да изобразяват добиването на огъня. Огън се е добивал не само чрез триене на дърво,но и на камък ,или кости. Ако беше остатък от идолопоклонство,у християните нямаше да има съзнание за кръста, като огън който гори демоните/т.е. оръжие срещу дявола/. Християнските свещенодействия щяха да са нестинарски или вестийски танци ,които да се извършват върху жарава и се почита огъня. Нежеланието на някои да анализарат по задълбочено мъдростта и концепцията на християнското учение ги кара автосегустивно да говорят едни и същи древни павликянски и еретически небивалици, че кръста е „оръдие, свързано с мъченическата смърт на този бог"."Кой ще целува и ще пази като свята реликва въжето, на което е обесен любимият човек."/ 10 /.

Но с какво действително духовно е променил кръста този свят?

Св. Йоан Златоуст отговаря: "Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние - бившите роби на греха - сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата."

Християните не почитат "камъни и дървета", те отдават почит на Христовият Кръст, който се величае като всеоръжие, т.е. - най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. С какъв друг знак би си позволил човек да осени скъпата си рожба, гърдите си в началото на трудовия делник и преди нощната почивка?! Кръстното знамение съпътства целия живот на християнина - от свещения купел при тайнството Кръщение до последното съзнателно движение преди смъртта. Няма друг Символ на земята, който да е толкова почитан, толкова скъп и съкровен! Коленичил пред Него, в подножието на Голготския Кръст, големият френски мислител Блез Паскал философски възкликва: "Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил!"

Не на последно място се смята, че след като Кръста е един, то не може да се почитат множество по форма и значение кръстове. Ние знаем, че в Библията символът се използва и в по-тесния смисъл, с цел да разкрие дадена истина по вдъхновение и поръчение на Бога. Символът може да намери израз в слово, предмет или действие.

Ето защо ние почитаме и Кръста и приемаме символически и неговите духовни послания. Затова различните видове кръстове имат и различна по форма, но близки по дух послания.

Използвана литература:

1. "Библия"- изд. Св.Синод ,С.1995г.
   

2."Речник на библейските символи"-проф.Н.Шиваров,изд. Нов човек,С.1995г.

3."Религия,духовност,хуманизъм"-Н.Йорданов,Унив. Изд."Св.Климент Охридски",1997г.

4."Три слова за носене на кръста"-еп.Теофан Затворник,Русе,1994г.

5."Из историята на иконоборчеството/717-741/" проф..б. Хр.Ст.Христов, ,ГДА,XXX(LVI) ,ГДА ,СИ,1990г.

6."Традиция ,обряд,догмат"-дяк.Андрей Кураев,изд."ЛИК",С.1996г

7."Избраннье сочинения"-Тертуллиан,М.1994г.

8."О крестном знамении,силе,значении и чудесах его"-изд. Типографии Е.И.фесенко,Одеса,1909г.

9."Българите-потомци на царствените скити и сармати"-Д. П. Даскалов,С. ,1913г.

10."Правила на Светата Православна Църква"-Св.Гора,Атон,2004г.

11."При светия Кръст Господен"-А.Малчев,ЕТ"Анелия Аврамова-Перелик"-Асеновград,1996г.

---

[1] „Митолози"-те са група от учени ,които смятат ,че Личността Иисус Христос въобще не е съществувала.

Редактирано 8, 2009 от Sham

[Lion Queen]

Останалата част от темата е преместена тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6028

[ISTORIK]

А каква е символиката на ТОЗИ кръст? А - на другия?

Редактирано 13, 2009 от ISTORIK

[RIZAR]

Значи , Историк ,

първия кръст е осмоконечен руски , ще ти пусна утре подробности за него .

Другите 2 са съвременни , нови кръстове ,както сам виждаш с богата орнаменторика ,т. нар. ''напрестолни '' .Това са кръстове ,които постоянно стоят на Светия престол и са утвари пряко използвани за Богослужебни цели . Местят се само през определени дни на годината - на Кръстовден - в навечерието на празника се изнасят и стоят на специален проскинитарий до Отдание на празника ,след което празнично се внасят в Светия Олтар . Второто изнасяне става на Неделя Кръстопоклонна . Тя е фактически 3-тата седмица от Великия Пост .

Някои Нафарфориевци ги разнасят насам-натам , натежяват им ръцете и ги губят и прочие ...да гу е.... което е правилно само в случай ,че имат дублиращи кръстове на Светия престол . Т.е. не може да вземеш Напрестолен кръст и да го употребяваш при разни треби . В крайни случаи , естествено и това е възможно .

Поздрави.

[horos]

Кръста е наследник на по-старата СВАСТИКА и символизира обединението на четирите стихии в човека. Това са четирите ДЕЦА на ХОР в древния Египет, четирите ХОБИТИ от книгата на Толкин "Властелинът на пръстените", четирите ДЕЦА от "Хрониките на НАРНИЯ" от Луис, Четиримата ЕВАНГЕЛИСТИ и много други.

С Уважение Хорос!

[Incorrectus]

Кръста е наследник на по-старата СВАСТИКА и символизира обединението на четирите стихии в човека.

Ако трябва да бъдем още по-точни и да преведем на съвременен език древната символика, четирите стихии съответстват (според учението на К.Юнг) на четирите функции на съзнанието: усещане, мислене, чувстване, интуиция. Те може да действат в хармония, но може и в какафония. Затова са наречени стихии.

[horos]

Ако трябва да бъдем още по-точни и да преведем на съвременен език древната символика, четирите стихии съответстват (според учението на К.Юнг) на четирите функции на съзнанието: усещане, мислене, чувстване, интуиция. Те може да действат в хармония, но може и в какафония. Затова са наречени стихии.

Така е! Когато действат в ХАРМОНИЯ се говори за ХРИСТОВО (КРЪСТОВО) осъзнаване. Самата дума "ХАРМОНИЯ" означава това. ХАР=ХОР (Христос) и МОН=МАН (човек).

"Божието на Бога и Земното на Материята"

[AnnieM]

Според някои, това е стилизирана форма на слънцестоенията и равноденствията, вписани в еклиптиката (или както там се нарича траекторията на пътя) на Cлънцето, която все още се изобразява в келтските кръстове. Един вид - изображение на соларното божество.

Редактирано Март 1, 2009 от ISTORIK

[Алогоботур]

Ето нещо, което може да ви бъде интересно.

Вмомента чета една книга, в която става дума за Орфеевия амулет. Това е хелатитова плочка, на която е изобразен кръст и разпънатия на него Христос. Отдолу пише "Орфеос Баккос". За този амулет професор Ейзлер пише: "Забележителен е за историята на религията, понеже Христос е озбразен на мястото на Орфей, а не обратното."

[Алогоботур]

Ето това е въпросният амулет. Повече за него може да прочетете тук.

[Incorrectus]

Щом вие в момента четете, веднага ще може да кажете и не си струва и аз също да чета. Как се превежда "Баккос"? Може би Бакхус? Ако е така, това може би обяснява нещата, защото Орфей е разкъсан по заповед на Дионис, както приковаването на Христос е символично разкъсване на четири. Страдащият Христос е един вид бакхически Орфей. А иначе Орфей е един от многобройните слънчеви божества, както Хор, Озирис, Митра, Христос и др. и не е странна неговата идентификация с Христос или идентификацията на Христос с Орфей.

[Lion Queen]

Всички мнения, които не са по темата са преместени тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6257 Моля спазвайте специалните правила на сектора История на религиите!

[Муко]

Ще бъда благодарен, ако някой каже нещо по-вече за този двустранен кръст. Най-вече ме интересува реплика на какво е и кратко описание на 10-те библейски сцени, изобразени на него.

Предварително благодаря!