Била ли е Прима Юстинияна създадена за покръстване на македонските българи?

[Aspandiat]

На всички ни е известна прочутата (вече, и то благодарение на това, че Петър Добрев я вкара отново в обръщение) приписка към българския превод на Хрониката на Константин Манаси: “При Анастасий (491-518) цар българите започнаха да поемат тази земя. Като преминаха от Бдин, и най-напред започнаха да превземат долната земя Охридска и след това цялата тази земя. От изхода на българите до сега има 870 години”.

От нея разбираме, че (пра)българското заселване на южно от Дунав е започнало преди славянското, още към края на V и/или началото на VІ век и то не в Мизия, а в Македония. Четири десетилетия по-късно император Юстиниян І учредява архиепископията Прима Юстинияна, която се радвала на големи привилегии. Новелата на император Юстиниян I от 18 март 545 г. гласи: “А преблаженият по това враме епископ на нашето родно място Първа Юстинияна да има под своя юрисдикция епископите на провинциите Средиземна Дакия, Крайбрежна Дакия, Превалитания и Дардания, на Горна Мизия и на Панония и те да бъдат ръкополагани от него.”

Също и: “Понеже силно желаем да възвеличим по много и различни начини нашия роден град, където за първи път Бог ни позволи да се явим на този създаден от самия него свят, ние искаме и по отношение на църковната си власт той да се разрастне до най-голяма степен, така че сегашният свети предстоятел на нашия град Първа Юстинияна да стане не само митрополит, но и архиепископ и под негова власт да бъдат някои провинции, а именно както самата Вътрешна Дакия, също и Първа Мизия, и Дардания и провинция Превалитания, и Втора Македония, и част от Втора Панония, където е Баценската област”.

Възможно ли е тази архиепископия да е била създадена съвсем съзнателно с цел да покръства новозаселилите се в рамките на нейния диоцез българи и дали съществува пряка приемственост между Прима Юстинияна и създадената от Василий ІІ Охридска архиепископия?

Едно сведение, оставено в края на XII век от византиеца Теодор Валсамон в негов коментар върху Втория канон на Втория вселенски събор от 381 г. в Константинопол, също говори в полза на тезата за ранни български поселения в западната част на Балканите:

“Забележи прочее от настоящия канон, че някога всички епархийски митрополити са били автокефални и че са се избирали от свои събори. Но това е било променено от 28-ия канон на Халкедонския събор (451 г.), който определя митрополитите на Понтийския, Азиянския и Тракийския диоцез и още някои други, които се споменават в този канон, да се назначават от Константинополския патриарх и да се подчиняват нему. Ако обаче намериш и други автокефални църкви като тази на България, на Кипър и на Иверия, да не се учудваш. Защото епископът на България е почетен от император Юстиниян”.

Ето още едно много интересно сведение от “Християнска топография” (Книга III) на Козма Индикоплевст. Съчинението му е завършено около 545–547 г., тоест по времето на император Юстиниян I: “И наистина, когато бяха някога жестоко преследвани от елините и юдеите, християните привлякоха на своя страна гонителите си. Така и църквата, която не загина, се възмогна, а учението на Владиката Христос изпълва цялата земя. Благата вест се проповядва и изпълва целия свят… Сред бактрийците, хуните, персийците, сред останалите индийци, сред персийските арменци, мидийците, еламитите, по цялата персийска земя има безброй църкви, много епископи, отшелници и иноци. [Има ги] и сред аксомитите, сред арабите, сред омиритите, из цяла Палестина, във Финикия, по цяла Сирия, в Антиохия, та чак до Месопотамия, при нубийците, при харамантите, в Египет, Либия, Пентаполис, Африка, Мавритания до Гадирите, които са в южните краища – навсякъде има християнски църкви, епископи, мъченици, иноци, отшелници; навсякъде, където се изповядва Христовото евангелие; и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт, в северните страни на скитите, сред ирканите, ерулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките и по западните области...”

Разпространението на християнството е очертано от Козма Индикоплевст по географски признак. Първо от Индия през Бактрия, Персия, Елам до Мидия и Персийска Армения. После от Етиопия (аксомитите) и Йемен (омиритите) през Палестина, Финикия, Сирия до Северна Месопотамия. След това от Южен Египет (нубийците) през Египет (византийската му част), през Либия и Пентаполис до Мавритания и Гибралтар (Гадирите) на запад. Последният географски сегмент обхваща района на Мала Азия (Киликия, Кападокия, Понт и Азия, която отговаря на старата римска провинция Азия), след това на североизток Кавказ и Каспийско море, където са Лазика (Западна Грузия), ирканите (хирканите) в Югоизточното Прикаспие и скитите северно от Кавказ. След това обаче стрелката свива рязко към Европа, вървейки от изток към запад. Ерулите (херулите) обитават Северното Причерноморие между Днепър и Днестър. От друга страна обаче в 512 г. в Крайбрежна Дакия (днешна Северна България между Видин и Свищов) били заселени херули като федерати и е по-вероятно Козма да е имал предвид тях. Непосредствено след тях той изброява следните народи – българи, еладци, илирийци, далмати, а оттам на запад готи, испанци, франки, римляни. Българите са разположени като преки източни съседи на илирийците и еладците от една страна и на запад от херулите от друга. Географски илирийци и еладци отговарят съответно на днешна Северна Албания, Южна и Западна Сърбия и Босна и на Гърция. Западно от Илирик е провинция Далмация – днешна Хърватия, а след нея остготите и римляните в Италия, вестготите в Испания и франките в Галия. От описанието на Козма великолепно личи, че българите християни са населявали територията източно от Илирик, северно от Елада и западно-югозападно от Видин и Враца, тоест земите на Македония, точно там, където е учредена архиепископията на Първа Юстинияна. Сведението на Козма, който е съвременник на Юстиниян I, потвърждава сведението на Теодор Валсамон, че архиепископът на България “е архиепископът на Първа Юстинияна, отечеството на император Юстинияна. И България заради туй се нарича Юстинияна, че император Юстиниян е подчинил тази страна на царството на ромеите”.

Иван Снегаров в книгата си “Охридската патриаршия” се спира подробно на въпроса за по-късното отъждествяване на епископията на Прима Юстинияна (Първа Юстинияна) с Охридската архиепископия. През 1156 г. охридският архиепископ Йоан Комнин в съборния акт на Цариградската патриаршия се подписал като “Смиреният монах и по милост Божи архиепископ на Първа Юстинияна и цяла България Комнин”. Това предизвикало протеста на кипърския архиепископ, тъй като Кипърската църква претендирала, че е единственото църковно учреждение, създадено от император Юстиниян I. Под натиск накрая и кипърският архиепископ приел формулата на Комнин. Тази идея е прокарвана и от архиепископ Теофилакт Охридски. Данни за отъждествяването на Прима Юстинияна с Охридската архиепископия се срещат при Вилхелм Тирски в 1168 г., през XIII век у Димитър Хоматиан и у император Михаил Палеолог.

Иван Снегаров отхвърля приемствеността между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия. Той посочва, че идеята за тази тъждественост не е съществувала преди XI и първата половина на XII век. Той смята, че тази спекулация е прокарвана, тъй като в Константинопол е имало планове за унищожаването на Охридската архиепископия и свързването на произхода й с името на великия законодател император Юстиниян I повдигал авторитета й. Според Снегаров “Целта, която частно архиепископ Йоан Комнин е преследвал с фалшифицирането на XI новела, била да възвеличи чрез хиперболи българския престол и да го приравни по достойнство с патриаршеските църкви. И в Цариград, наричайки Охридската архиепископия Първоюстиниянска, не са замълчавали факта, че тя е била архиепископия на България. Това се вижда ясно от разяснението на Валсамона, който подобно на Хоматиана (този собствено му подражава) твърди, че архиепископията на България е съществувала до императора Юстинияна в самостойно българско царство и Юстиниян, като подчинил България, не само не закачил архиепископията й, но и я наградил с привилегии, изложени в XI и CXXXI новели...”

Теодор Валсамон е оставил още едно сведение, което по незнайни причини не е поместено в “Гръцки извори за българската история”, но за щастие преди повече от 80 години е преведено от Иван Снегаров: “Отбележи от настоящата Юстиниянова новела прономиите на архиепископа на България, защото този е архиепископът на Първа Юстинияна, отечеството на император Юстинияна. И България заради туй се нарича Юстинияна, че император Юстиниян е подчинил тази страна на царството на ромеите”.

След първата четвърт на VII век Византия де факто не е осъществявала пряк административен контрол върху територията на днешна Македония, Източна Албания и Сърбия. Като се има предвид, че на изток (например в Сирия, Египет) християнските църкви са продължили съществуването си и след като тези територии са били изгубени от империята в VII век, не е невъзможно и епископията Прима Юстинияна да е била оцеляла до втората половина на IX век. За действителната приемственост между нея и Охридската архиепископия загатва самата биография на Теодор Валсамон. Той е заемал различни постове в Цариградската църква. След като именно тя е била противник на Охридската архиепископия, защо един служител на Константинополската патриаршия трябва да налива вода във воденицата именно на охридската й съперничка? Иначе казано, защо Валсамон работи против интереса си? Снегаров, зает да докаже отсъствието на каквато и да е връзка и приемственост между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия, или не е забелязал тази тънкост, или умишлено я е спестил.

В същото противоречие с интересите на Цариградската патриаршия влиза и позицията на Никифор Григора (1295–1360) по въпроса за древността на Прима Юстинияна и Охридската архиепископия:

“Най-после [Теодор Комнин] покорил самия главен град Солун, който е пръв в страната на македонците, понеже по това време маркграфът бил заминал за родината си Ломбардия. Незабавно си присвоил императорското звание и бил помазан от тогавашния архиепископ на България. В старо време император Юстиниян наградил престолния град на тая архиепископия с твърде много и различни привилегии, понеже му било родно място. Той го нарекъл Първа Юстинияна. На първо време му дал самоуправление за вечни времена, но без право да помазва и ромейските императори. Това право по закон било предоставено на други. Но поради страх от самовластния Ангел (т.е. Теодор Комнин) и особено поради лекомислието и наивността на тогавашния архиепископ работата стигнала до такова голямо беззаконие. Сега пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга. От името на тази река те получили името си българи, макар че поначало били скити. След време, когато иконоборческата зараза се разпространила сред благочестивите, те (българите) тръгнали оттам (от Волга) като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър. Прекосили лежащите отсам Истър две Мизии и според поговорката направили мизийска плячка това, което им попаднало. Подобно на скакалци или на някаква небесна мълния завзели Македония и съседна Илирия, доволни много от тамошните богатства. След време тяхна столица станал същият този град, който император Юстиниян почел като архиепископия и го нарекъл Първа Юстинияна, както вече казахме. След като името на народа се разпространило там и страната била назована България, а Първа Юстинияна била наречена Митрополия на България. Много по-късно император Василий Българоубиец след много сражения ги разбил напълно и ги покорил. Тези от тях, които останали като пленници, той преселил в Долна Мизия до река Истър. Името им пък е останало за архиепископията като някакъв особен спомен за тях”.

Значи и Никифор Григора прави връзка между Прима Юстинияна и Охридската архиепископия. Според него Прима Юстинияна става Митрополия на България не след покоряването й от Василий II, а много преди това.

Пряко сведение, че Прима Юстинияна е била завзета от българите, съхранена от тях и по-късно, след завладяването на България в 1018 г., била обособена от император Василий ІІ Българоубиец в автокефалната Охридска архиепископия, е оставил през 1143 г. византиецът Нил Доксопатър: “Подобна на Кипърската е и Българската църква, независима и неподчинена на никой от върховните престоли, но самовластно управлявана и от собствените си епископи освещавана. Изпърво тя не се наричаше Българска. После обаче, понеже биде завладяна от българите, тя получила името Българска. Тя остана и независима и когато чрез императорската власт, именно от император кир Василий Багрянородни, се изтръгна от българската ръка и не се присъедини никога към Цариградската църква.”

Възможно ли е след 865 г. княз Борис да е използвал съществуващата от по-рано църковна структура на оцелялата Прима Юстинияна при църковното устройство на българския Югозапад и по-късно Василий ІІ просто да е дал ново име на старата архиепископия, създадена през 545 г., за да покръства заселилите се половин век по-рано в Македония българи?

[КГ125]

Ами въпросът според мен следва да се разгледа в контекста на другите данни за българско присъствие отвъд десния бряг на Дунав преди преселението на Аспарух, както и да се прецени достоверността на приписката, т.е. възможностите за евенуална добавка на преводача (евентуални мотиви за търсене на някаква легитимация на определена теза в зависимост от времето на превода).

Напълно е възможно, обаче, имайки предвид какво ни казва Енодий. Не е толкова далеч...

[Иванко Тертер]

От описанието на Козма великолепно личи, че българите християни са населявали територията източно от Илирик, северно от Елада и западно-югозападно от Видин и Враца, тоест земите на Македония, точно там, където е учредена архиепископията на Първа Юстинияна.

Повтарям едно мое наблюдение във връзка с темата:

"Обаче, при Самуил – Bulgaria е Охрид и Видин, западно от р. Искър! Другата част е включена в Източната империя Константинопол считано от 971 г. Затова след Самуил в папската терминология се фиксира само тази част за България, Западната Българска империя с център Охрид и тук населението е българи по самоназванието им – bulgaros bukhi, bulgi от area – та си. Другата част от царството – Източна България е наричана само, като област /подчертавам област/ - българската /на balh – ите извън area-та си, извън държавата си/. Това е Горна и Долна Мизия /Загора, Трансалпинум/ или Vlachia, Wallachia /Балхия, областта на българите/ спомената от Лайош І Велики /1366 г., 1370-те г./ в документите му с използваната папска латинска терминология."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=160

и още едно:

... българската държавност или тема BALКH AREA - "тоест земите на Македония, точно там, където е учредена архиепископията на Първа Юстинияна"

Българското население извън тази държавно призната от старо време единица или тема, се нарича само "Балхи" /"Valachi" - "V и B в летописите... от латински произход"!/

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=100

Тази България - западно от Искър, между Видин и Охрид, фигурира в международно-правната европейска политическа география и терминология на папството и латинския свят в периода поне от /или най-вероятно от/ ПЪРВА ЮСТИНИАНА и до ХVІІІ век! Това обяснява и титулатурата на царете ни признати от Ватикана. Царе на "българи и блахи /влахи/" - владетели над българите от "България" /между Видин и Охрид/ и извън "България" /с граници така както са признати от църквата по времето на Първа Юстиниана и приемника на тази църква в лицето на папството/ - т.е. и източно от Искър. И ползването на тази титла от унгарските католически крале след превземането на Белград, Браничево и Видин /за кратко/. И титулатурата на императорите на Свещената римска империя - "и крале на България". Титулатурата на Стефан Душан "крал на България или дукс на България". Статута на тези български земи с име България включени в душановата държавност, които де-юре са автономни и самоуправляващи и де-факто управлявани лично от Елена Българска /съпруга на Ст.Душан/ и лично нейни приближени боляри - Мърнявчеви /Мариянови/, Балшичи /Балхи/ и т.н. Да не забравяме, че и Кубер отива в тази България, докато Аспарух по същото време мести на юг до Хем /стара планина/ границата на управляваната от него западна част от Стара Велика България /Магна България - голямата, явно има и минор, която е Първа Юстиниана - гръцки/ ромейски термини/!

Възможно ли е след 865 г. княз Борис да е използвал съществуващата от по-рано църковна структура на оцелялата Прима Юстинияна при църковното устройство на българския Югозапад и по-късно Василий ІІ просто да е дал ново име на старата архиепископия, създадена през 545 г., за да покръства заселилите се половин век по-рано в Македония българи?

Да! Напълно възможно и е напълно логично! Само добавям, че твоите данни се подкрепят напълно от писаното от Шарл Дю Канж - "византолог" номер едно на Фрация за ХVІІ век!

[КГ125]

Власите нямат нищо общо с Прима Юстиниана, не и в този аспект.

[Galahad]

Юстиниан І успява да стабилизира владенията на Византия и да възстанови властта й върху част от териториите влизали някога в пределите на Рим. империя. Затова решева да учреди в родното си място нова архиепископия, която да надзирава възстановените земи. Благоустроява селището и го кръщава на себе си - Юстиниана. Тъй като не се ограничава с една Юстиниана, то архиепископския център е наречен Първа (лат. Prima). Императорите след Юстиниан обаче не успяват да задържат северните предели ни империята в тези и граници и архиепископията не просъществувала дълго.

За нея се сетили едва когато имп. Василий ІІ Багренородни успели отново да завземет значителни територии на север. По този начин българската църква останала самостоятелна, но била ловко понижена в архиепископия, макар и със специален статут. Затова архиепископите започнали да се титулуват "на Първа Юстиниана и на цяла България".

Власите нямат нищо общо с Прима Юстиниана, не и в този аспект.

След турското нашествие за известно време на Охридската архиепископия са били подчинени не само западно-българските земи, но също Влашко и Сърбия (за времето от ликвидирането до възстановяването на Ипечкта патриаршия).

Един от древните прабълг. центрове е Сирмиум (той е и последния свободен регион на І царство). Тъй че архиепископията на Първа Юстиниана е била в близост до него, а след това района е бил в диоцеза на последните патриарси на І царство.

[Иванко Тертер]

Власите нямат нищо общо с Прима Юстиниана, не и в този аспект.

Да, нямат. Затова е името "БЪЛГАРИЯ". И там те се назовават по името на тази държавна и църковна единица - българи. Извън нейните граници - тези същите, сънародниците им - са наричани /не от самите тях/, а от папството с термина "Влахи". А защо са наричани от папството така??

[RIZAR]

Ами ето , че и испанците най-после си признават ,че българите не са паднали от Марса ,а от 5-ти век . са били християни и населници на тази земя която днес се намират двете съвременни държави Македония и България .

Само ,че Аспандиат трбяваше да конкретизираш ,че този документ е намерен чааааак в Испания и до скоро се криеше от широката общественост , а Снегаров и дрги разни назначени църковни историци пишеха трафаретни глупости ,че било ездествено '' късна интерполация '' ..... Ами хименно....Трябва да почнат да разкарват и Захарий Ритор и Прокопи , и Касиодор и Сенатор и ще им цъфнат налъмите разгеле .

Но съд за крадците и лъжците в историята няма .

Досега старите българи да бяха пратили Шльоцер ,Иречек и компания при слънцето и луната ...

Ето и още нещо за българите - Proc. , Bg . IV ,3,3

''...Oт север подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на Илирийците и Тракийците ,други са обърнати към юг и стигат до проходите в които живеят Хуните и водят към земята на Персите и Ромеите от които единия се казва Тцур ....

Ами време е вече слепите да прогледат !??

[КГ125]

с термина "Влахи". А защо са наричани от папството така??

от кое папство са наричани така, бе човек....

[КГ125]

След турското нашествие за известно време на Охридската архиепископия са били подчинени не само западно-българските земи, но също Влашко и Сърбия (за времето от ликвидирането до възстановяването на Ипечкта патриаршия).

Да, това е така. Имах предвид това, което Иванко беше написал по-горе.

[Иванко Тертер]

от кое папство са наричани така, бе човек....

?? Да отворим ли тема за институцията папство, папите... Мога да я отворя в раздел "алтарнативна история", разбира се.

[RIZAR]

Хайде все пак да не словоблудстваме , но да направим щателен преглед на ''translatio na Justiniana Prima'' -

Документ - Испанска бележка " Nota et privilegio archiepiscopi Justiniana Novae /bulgariae/ ex novella Justiniani

в ''Escorial X-II-,f.377r съдържащо факсимилие от кодекса , текст на гръцки и превод на немски език и коментарче ..

къде се намира - в Испания в библиотеката на манастир ''Сан Лоренцо '' документа се датира от 12-ти век .

+ Относно Първа и Втора Юстиниана из новелите на /Юстиниановия / кодекс титул 2 ,алинея 3

1.Архиепископът на първа Юстиниана ....притежава ранг ,както на архиепископа на Картаген в Африка

2.Юстининана Първа се нарича архиепископията на България ......

6. По напред епископът на България бе титулован примас ,което на елински език означава 'протос''' , на словенски или български ''превол'' , което значи ''първи' , тъй като у българите ''превол'' ,значи ''първият'' .

7. Св. Василий нарече епископа на тази църква епископа на илирийците

[Aspandiat]

''...Oт север подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на Илирийците и Тракийците ,други са обърнати към юг и стигат до проходите в които живеят Хуните и водят към земята на Персите и Ромеите от които единия се казва Тцур ....

Ами време е вече слепите да прогледат !??

Тцур или Чорай, Чора, е Дербендският проход в Източен Кавказ.

[resavsky]

Значи нека първо си отговорим на въпроса дали за всеки новопокръстен народ ромеите са създавали нова архиепископия.

[RIZAR]

Тцур или Чорай, Чора, е Дербендският проход в Източен Кавказ.

Няма лошо ,аз поне не съм казвал ,че Тцур е Чорлу /Цурулон/ дн. Турция . Само казвам ,че Велика Стара България е обхващала териториите от земите на траките и илирийците до готиния проход в Кавказ ...

[RIZAR]

Значи нека първо си отговорим на въпроса дали за всеки новопокръстен народ ромеите са създавали нова архиепископия.

Вижте какво Ресавски , излезте най-после от шаблонизацията.

Правило 34 на светите апостоли ,гласи така -

''епископам всякаго народа подобает знати перваго /превола ,протоса , примаса / в них , и признавати его яко главу ""

Това означава ,че всеки народ било той скитски ,елински или папуа-ново гвинейски има право на самостойност в църковните си дела .

Няма нужда да се пита бай еди кой са да разреши еди какво си ...

Това ,че някакъв си тарикат било то папищаш или ''вселенски'' патриарх си присвоява право , което не му при надлежи ,това нам не ни интересува .

Ако продължава да се инати яде бой и пак ще даде .

Самата титла '' Επιςκόπός οικουμενις'' е антиканонична .

А българите са извоювали своята автокефалност с оръжие в ръка .

[Galahad]

Хайде все пак да не словоблудстваме , но да направим щателен преглед на ''translatio na Justiniana Prima'' -

Документ - Испанска бележка " Nota et privilegio archiepiscopi Justiniana Novae /bulgariae/ ex novella Justiniani

в ''Escorial X-II-,f.377r съдържащо факсимилие от кодекса , текст на гръцки и превод на немски език и коментарче ..

къде се намира - в Испания в библиотеката на манастир ''Сан Лоренцо '' документа се датира от 12-ти век .

+ Относно Първа и Втора Юстиниана из новелите на /Юстиниановия / кодекс титул 2 ,алинея 3

1.Архиепископът на първа Юстиниана ....притежава ранг ,както на архиепископа на Картаген в Африка

2.Юстининана Първа се нарича архиепископията на България ......

6. По напред епископът на България бе титулован примас ,което на елински език означава 'протос''' , на словенски или български ''превол'' , което значи ''първи' , тъй като у българите ''превол'' ,значи ''първият'' .

Още по времето на Борис І бълг. архиепископ е с по-особен статус. Вив виз. ранглиста подобно на патриарсите той е извън поредността.

Примасът е архиепископ, който е подчинен на някой патриарх/папа, но в съотв. страна е нещо като църковен глава. Бълг. архиепископ получава по-особен статус, защото в неговия диоцез се оказва доста голяма територия - на една от 3-те христ. империи, а след това получава и патр. ранг. Охр. архиепископ е автокефален - той се избира от епископите на църквата и неговият избор не се нуждае от санкцията на някой патриарх. Докато архиепископът на Първа Юстиниана е бил подчинен на папата. Докато за Василий І въпреки обширната преписка между Калоян и Инокентий, като примас е трябвало да получава своето утвърждение от папата.

[RIZAR]

Още по времето на Борис І бълг. архиепископ е с по-особен статус. Вив виз. ранглиста подобно на патриарсите той е извън поредността.

Примасът е архиепископ, който е подчинен на някой патриарх/папа, но в съотв. страна е нещо като църковен глава. Бълг. архиепископ получава по-особен статус, защото в неговия диоцез се оказва доста голяма територия - на една от 3-те христ. империи, а след това получава и патр. ранг. Охр. архиепископ е автокефален - той се избира от епископите на църквата и неговият избор не се нуждае от санкцията на някой патриарх. Докато архиепископът на Първа Юстиниана е бил подчинен на папата. Докато за Василий І въпреки обширната преписка между Калоян и Инокентий, като примас е трябвало да получава своето утвърждение от папата.

Галахад , аз прекрасно осъзнавам ,че това е било практическото положение на църковната действителност . Ако не се постигне консенсус със папата или ''вселенския '' е ставало направо мазало . Започвали да трещят анатеми наляво и надясно . Това си конюнктурно институциализиране те не са постигнали даром и чрез закона на любовта който трябва да владее в Християнството , а със закона на меча , плаща, отровата и клетвата .Да ,има санкции - Рим е първи по ред ,Константинопол - втори и т.н. но , това е ред по равенство . Затова са и до днес тези обвинения които се сипят към нас Християните . Но , защо една например Антиохийска патриаршия в която пръв е прпоповядвал апостол Петър не достига до такъв етап на своето развитие ???

Ами защото не е могла да осъществи някаква реална политическа власт и институциалност , която да наложи над своите съседи и партньори ,тя например много скоро дава пълна автокефалия на Грузинската църква ,а Арменската никога не искала от някого да я признава .

Ако прочетеш точно изложението на каноничното достойнство на Архиепископия Първа Юстиниана ще разбереш ,че тя е идентична с тази на Картагенската църква ,която не е била зависима от ПАПАТА.

Най-големия католик блаженни Августин Ипонски/на брега на тунис/ ГОВОРИ ,ЧЕ КОЙТО ИСКА АПЕЛАЦИЯ ПРЕД РИМ ЩЕ БЪДЕ ОТЛЪЧЕН ОТ ЦЪРКОВНО ОБЩЕНИЕ С АФРИКАНСКАТА ЦЪРКВА/КАРТАГЕНСКАТА/ . ТОВА Е ЕДИН ЖЕЛЕЗЕН АРГУМЕНТ , КОЙТО МОГА ДА ЗАЩИТЯ ПРЕД 100 ПРОФЕСОРА ПО ИСТОРИЯ И 1000 ПО ТЕОЛОГИЯ .

По просто казано Картагенската църква е била НЕЗАВИСИМА В ЦЪРКОВНО-ПРАВНО ОТНОШЕНИЕ ОТ ПАПИЩАШИТЕ /Рим/.

Такива са били и ''илирийските '' и '' скитските '' и ''персийските '' епископи .След като те отказват да минат под шапките на съответните ''институционалисти'' те биват обявявани за ЕРЕТИЦИ .

Затова е било и необходимо цар Борис наново да ''прекръства '' българите . Но това си е голяма тема ....

[Aspandiat]

Докато архиепископът на Първа Юстиниана е бил подчинен на папата.

Във връзка с ранно християнство сред българите на Балканите Паисий Хилендарски ни е оставил ред интересни сведения: “През неговото царуване (на Константин V Копроним) българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години”.

След като споменава, че българите били 50 години християни, а после се отметнали, Паисий продължава по следния начин: “Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение."

Паисий говори и за назначаване на архиепископ за българите в Охрид по времето на Петия вселенски събор от император Юстиниян I. Този събор се е провел в 553 г. в Константинопол. Очевидно е, че Паисий е имал предвид учредяването на Прима Юстинияна и поставянето й начело на македонските българи. След това той пише, че по времето на Юстиниян Охрид бил превзет от българите, което всъщност е станало още по времето на император Анастасий І. Паисий едва ли греши, по-скоро смесва личности, защото този Юстиниян не Юстиниян I, а Юстиниян II. По негово време Охрид действително е бил превзет от българите, и то за втори път – от тези на Кубер!

Особено интересно е твърдението на Паисий, че преди да се сдобият със своя азбука и книжнина, българите пишели и четели на латински. Да четат и пишат на латински биха могли само българи, които са били покръстени не от Константинопол, а от Рим, тоест става въпрос за македонските българи, намиращи се до времето на император Лъв III под църковната юрисдикция на Рим. Изглежда, че е имало и преселници от тези българи при техните сънародници в Мизия, защото на медальон на кан Омуртаг е открита думата “кан”, записана не както би трябвало да се очаква с гръцки букви KANE, а в латинска форма – CANE. Може би тази грешка е допусната по инерция от български майстор или писар, който е бил свикнал да използва латински, а не гръцки, тоест който е знаел добре латински език, но недотам добре гръцки.

Сред българските добавки към Манасиевата хроника се среща следния пасаж: “В дните на този цар (Лъв III) Рим се отвърна към фръгите, заради неговите хули”. В съответната бележка 284 на издателите се казва: “Тази добавка на българския преводач – тя не се отнася до българското минало – визира враждебното отношение на папа Григорий II (715–731) към иконоборческата политика на Лъв III и връзките му с франкската държава”.

Абсолютно всички останали добавки на българския преводач се отнасят до българското минало. Няма логика тази да е произволна. Фактът, че в нея се споменава за разрива между Лъв III и Григорий II по въпроса за папската юрисдикция върху Западните Балкани, сочи, че тези събития са имали някакво конкретно и важно отражение върху българите. Това може да е само преминаването на Прима Юстинияна, покръстила българите в Македония, от папско към константинополско върховенство.

И накрая, спомнете си, че по време на двубоя между Константинопол и Рим за върховенство над българската църква по времето на Борис І един от най-важните аргументи на папите, е че Илирик от стари времена е спадал към папския диоцез. Преди 12 години Милиш Сидоров обръща внимание също и на това, че Старият и Новият Епир, Дардания, Тесалия, Дардания, Илирик и Македония в решенията на Константинополския събор от 869–870 г. са обхванати от общото название “Българско отечество” (Vulgarorum patriam).

[RIZAR]

И накрая, спомнете си, че по време на двубоя между Константинопол и Рим за върховенство над българската църква по времето на Борис І един от най-важните аргументи на папите, е че Илирик от стари времена е спадал към папския диоцез. Преди 12 години Милиш Сидоров обръща внимание също и на това, че Старият и Новият Епир, Дардания, Тесалия, Дардания, Илирик и Македония в решенията на Константинополския събор от 869–870 г. са обхванати от общото название “Българско отечество” (Vulgarorum patriam

Не само Илирик но и древна Елада е спадала към юрисдикцията на Римската църква .

Доказателства ,за това ,че не сме приемали Православната вяра от ''гръчки попове и чърноризци '' е това ,че христоматийният език на Българската църква е далечен от този на гърците -

-например самата дума ''църква '' не идва от гръцкия и корен '' еклесия '' ,а от ие ''църкь'' ;

-много са различни и термините с които се борави в догматичните богословски въпроси - ''лице'' на славянски е различно от това което е на гръчки ''ипостас'' ,същото и с ''естество''

Въобще гръцките фенерджии здраво са омазали Българската история ,после хором са им подлгасяли еврейски /Иричек, Томашек ,Г.Фехер/ , немски ''готи'' ,че и руски учени .

Въперки това истината ще излезе на яве .

[Tyroglyphos]

-например самата дума ''църква '' не идва от гръцкия и корен '' еклесия '' ,а от ие ''църкь'' ;

Освен "еклесия" в гръцки за църква се е използвала и думата "кириакон", дом на Господа (Kyrios).

[RIZAR]

Освен "еклесия" в гръцки за църква се е използвала и думата "кириакон", дом на Господа (Kyrios).

И къде е приликата с Църква тук ?!??

Само с помощта на софистични способи '' to kuriakkon '' - може да стане - църкь и въобще , на база какъв анализ докарвате ,например немското ''kirche'' от елинското ??? Да не би и немците мазните елинчета да са ги покръстили ???

Междувпрочем е интересно ,че в романските езици има и буквален превод на ''еклесиа'' - лат . ecclesia , итал.- chiesa , френски -eglise , исп. - iglesia ;

Ами защо тогава Възкресния ден в българския седмичен календар се нарича не ''Кюрикиан''/църковен , както е правилното четене на Среногръцкия ,ами си е НЕ-деля ???

[Tyroglyphos]

Само с помощта на софистични способи '' to kuriakkon '' - може да стане - църкь и въобще , на база какъв анализ докарвате ,например немското ''kirche'' от елинското ??? Да не би и немците мазните елинчета да са ги покръстили ???

Според немеца Валафрид Страбус, който още през 840 г. е писал по въпроса за немската дума за църква, немците са заели някои гръцки думи с латинско посредничество, а други - "от самите гърци, както kyrica от kyrios", а и много други. "И така, както Божият дом се нарича basilica, тоест царски, от цар, така се нарича и kyrica, тоест Господен, наречен според Господ, понеже в нея се служи на Господаря на господарите и на Царя на царете."

[RIZAR]

Според немеца Валафрид Страбус, който още през 840 г. е писал по въпроса за немската дума за църква, немците са заели някои гръцки думи с латинско посредничество, а други - "от самите гърци, както kyrica от kyrios", а и много други. "И така, както Божият дом се нарича basilica, тоест царски, от цар, така се нарича и kyrica, тоест Господен, наречен според Господ, понеже в нея се служи на Господаря на господарите и на Царя на царете."

Toй Walafrid Strabo казва,че има гети които през 8-ми век извършват богослуженията на гетски език в Скития /Добруджа/ ,ама кой му вярва .

Значи и думата ''владика'' и тя е гръчка .

Занасяте се Тироглифос .... но Ви поздравявам за чудесните жокери които извадихте

със съчинението на Страбо - ''За произхода и развитието на някои църковни обичаи '' , действително ерудиран богослов ученик на Храбан Мавър ,но критика може да търпи и през 21-ви век. Кой приел ,какво приел от елините си е доста обширен въпрос.

Очебиен факт е обач , който вече е и пасионарен/ ПОВТАРЯ СЕ КРЪГОВО В ИСТОРИЯТА ПРЕЗ 500 ГОДИНИ/ , ако мога така да се изразя , та апропо ,ако се разграничим от ''гръчкия '' канонически статус автоматично ни обвиняват в ерес .

[Tyroglyphos]

Toй Walafrid Strabo казва,че има гети които през 8-ми век извършват богослуженията на гетски език в Скития /Добруджа/ ,ама кой му вярва.

Ами като му вярвате за немскоезичните гети в Скития през 9 век, вземете му повярвайте и за произхода на немската дума kyrica от гръцки.

[Galahad]

-например самата дума ''църква '' не идва от гръцкия и корен '' еклесия '' ,а от ие ''църкь''

Църква се въведе като завръщане към автентичната славянска дума. Иначе си се ползваше черква с някои производни думички като черкувам.

church

Kirche

chiesa

с=к/ц/ч