Гностицизъм

[Lion Queen]

Привет, приятели.

Темата е създадена по молба на Лора. За което й благодарим. С нетърпение очакваме да сподели с нас какво знае за гностицизма различно от онова, което е достъпно на всички нас в Интернет пространството. За да не излезе, че темата започва без никаква подадена информация ще послушам Лора да попитам гугъл и ще постна най-популярното уикипедично сведение за гностицизма

Гностицизъм

Направление в ранното християнство, а също и в исляма и юдейството в противовес на църковните канони даващо на всички посветени директен достъп до религиозните мистерии и вътре?ното познание, поради което е било ревностно преследвано и унищожавано от официалната църква.

Гностицизъм (гр.: γνώσις gnōsis, 'знание, познание, наука') се отнася до разнообразно, синкретично религиозно движение, съдържащо различни вярвания. Гностици е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през II - III в., но влиянието му е по-продължително. Една гностическа секта съществува и в наше време - това са мандеите.

Гностически произведения

Гностическите произведения представляват многообразна религиозна литература от първите векове на християнството, създадена в кръга на гностиците.

Тъй като от гностичните среди са произлезли няколко евангелия, деяния, послания и откровения, които претендират за истинност, гностицизмът принадлежи не само към областта на църковната история, но и към сферата на библиоложката наука. Това е още по-очевидно от факта, че отделни гностически писатели вероятно са имали за прототип досиноптичната традиция.

Учители и секти на гностиците

За един от първите гностици се смята самарянинът Симон Влъхва (Деян 8:9-24). След него се нареждат: Доситей, Менандър, Юстин Гностик, Керинт, Саторнил, Василид, Валентин, Карпокрит и техните последователи, а също и групата на каинитите, наасените (офитите) и др. Особено място в гностицизма заема Маркион Синопски, който всъщност не е гностик, но е близък до гностиците по някои въпроси.

Учение

Гностическите системи се отличават с голямо разнообразие и дори с известна противоречивост. Немалко техни елементи обаче се срещат често и дефинират общата физиономия на гностицизма като духовно течение. В областта на неговата космогония и космология основна концепция е акосмическият дуализъм. В "Гатите" на Заратустра светият Дух на премъдрия Бог, Твореца на вселената, се противопоставя на враждебен дух. В "Наръчника за дисциплината" от Кумран Бог, от Когото произлиза всичко, дава на човека два духа - единия на истината и светлината, а другия на лъжата и тъмнината, за да избере между тях. Но в зороастризма и юдейството светът, който е дело на Бога, е по принцип добър и се отличава с положителна характеристика. Независимо дали е повлиян от късноюдейската или персийската религия, гностицизмът се различава рязко от тях по отрицателното си отношение към видимия свят като царство на злото и мрака.

Сътворяването и управлението на една порочна вселена не могат да бъдат отнесени към извършеното от един благ Бог. Следователно творецът на материята трябва да е междинна сила (Демиург), а неговите помощници архонтите (сили, които упражняват контрол върху отделни сфери на битието) също не се отличават с особена добродетелност. Според гностиците върховният Бог, който е висшият принцип на космоса, обитава в сияние далеч над света и е "незнаен" за хората. Той въплъщава усещането за непостижима духовна действителност, която далеч надхвърля казаното от Еклисиаст: "Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много" (5:1). Гностическият Абсолют обитава в мълчание, нарича се "бездна" и ако човек въобще дръзне да Му припише атрибути, те са чисто апофатични или отрицателни.

По отношение на космологията гностическата картина на земята и вселената не се различава значително от разбиранията на античния свят. Тя е подчинена на трисъставна структура - небесни сфери, земя и подземен свят. Гностическият поглед към космоса противоречи на останалите древни религии по изтъкнатата по-горе дуалистична тенденция, според която произходът на вселената се дължи на висши сили и те, често наричани ангели или еони, са враждебни към Бога и хората. Поразителен паралел на гностическата космогония предложи през 1995 г. астрономът Едуард Харисън от Масачузецкия университет (САЩ), който се опита да обясни хармоничността и интелигибелността (умопостижимостта) на вселената посредством нов модел, който допуска сътворяването ѝ от второстепенни метафизични сили, наречени от него "ангели". Той обаче приема, че техният замисъл е белязан от положителна, а не от отрицателна интенция.

Антропологията на гностиците разглежда през същата дуалистична призма хората като твари, хванати в капана на материалната вселена и неподозиращи, че съществува нещо друго, освен това място на тъмнината и злото. Дуализмът обагря и представата им за същността на човека, чиято истинска или вътрешна природа се схваща като искра светлина от отвъдния свят на съвършенството и благото, впримчена на свой ред в материално тяло. Вътрешната човешка същност се нарича не само искра, но също дух или душа. Хората се делят на три категории: духовни, душевни и плътски или земни. Достойни за идеалното царство на плеромата са само духовните.

Основна характеристика на гностическата сотериология е знанието (гносис) за истинското естество на Аза, неговия небесен произход и истински дом отвъд тленната вселена, в който той може да се завърне, ако постигне това знание. В редица случаи знанието също включва подробности за сферите между земята и небето, за силите, които контролират тези сфери и за обредите и паролите, нужни за безопасното им преминаване след смъртта на тялото. Незнайният и непознаваемият Бог изпраща спасител, чиято главна мисия е да предаде знанието. Допълнителни откровения се получават и от други небесни същества във видения и сънища. Гностическият спасител обикновено е моделиран по подобие на евангелския образ на Христос, но се различава от Него по отчуждеността си от материята. Гностиците не признават боговъплъщение и възкресение. Христос като светоносно същество, слязло свише, само "изглежда", че присъства в личността на Иисус, защото я напуска при страданието на кръста (например според "Втория трактат на Великия Сит" и "Апокалипсиса на Петър"). Но гностицизмът е достатъчно "пълноводен" и някои негови разклонения изповядват антидокетистки възгледи, каквито се установяват например в трактата "Мелхиседек".

В етиката отношението към света като зло също води до противоречиви позиции. Едни гностици смятат, че в такъв случай последиците от поведението са без значение и се отдават на либертинизъм и разпуснатост (Василид, Карпократ и препоръките на Птолемей към духовните). Други сектанти предпочитат линията на оттегляне от света, често следвана от аскетичен призив за отричане на тялото и неговите естествени желания (Сатурнин, Маркион и заповедите на Птолемей за душевните). Обредите на фивионитите със сперма и менструална кръв или на офитите със змии надхвърлят границите на нормалните човешки разбирания.

В личен аспект есхатологията на гностическите системи разглежда кончината на всеки индивид, за когото смъртта е освобождение от затвора на материята и начало на възхождането на душата към истинския ѝ небесен дом. Тя се проектира и върху края на света, чиято цел е възстановяването (апокатастасис) на всичко съществуващо. Пречистените искри светлина ще се върнат при Отца и ще се събират в плеромата, с което ще се компенсира недостига в нея поради падението на София, и ще се възвърне първоначалното съвършено състояние на покой. Природата, която се характеризира като зло и мрак, ще бъде унищожена безследно.

[Panzergrenadier]

В статията от Уикипедия се описва само външната форма на гностицизма (учение, произведения, представители), като само се загатва за духовната практика носеща наименованието gnōsis.

Ето тук се загатва за нея:

„....директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание.....”

„Основна характеристика на гностическата сотериология е знанието (гносис) за истинското естество на Аза, неговия небесен произход и истински дом отвъд тленната вселена, в който той може да се завърне, ако постигне това знание.”

и тук:

„Допълнителни откровения се получават и от други небесни същества във видения и сънища.”

Ясно е, че този „директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание”, знанието на гностиците и откровенията, както и „достъпа до видения и сънища” се осъществява по определен мистичен/окултен метод. Какъв е той? Статията не ни казва.

Не е нужно за сериозния изследовател на тази материя да се пояснява, че тук става дума за техники за достигане на алтернативните състояния на съзнанието, специфично състояние на ума, спирането на вътрешния диалог, еднопосочно съзнание, което се среща във всяка една духовна традиция под различни имена.

При Кабалистите е АИН, при източните системи САМАДХИ, а при гностиците е именно ГНОЗИС (gnōsis).

[Лора]

Хубава тема.

Интересни четива -

"Универсалният гносис", Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри (руски)

http://numen.ru/index.php?section=library&...=220&page=1

Алхимичната сватба на Християн Розенкройц (руски)

http://www.theosophy.ru/lib/alch-sw.htm

Светлината от гносиса (Нийлс ван Саане)

Книга за качествата

http://www.imadrugpat.org/bogomili/knigazakachestvata.html

"Богомилство и богомили", Епископ Симеон (Николай Райнов) (за сваляне, май вече се иска регистрация)

http://booksbg.org/index.php?option=com_re...down&id=243

По следите на свещения граал (Антонен Гадал)

http://www.vyara.org/topic634.html

Гностична библиотека (английски)

http://www.gnosis.org/library.html

Библиотека "Наг Хамади" (руски)

http://biblia.org.ua/apokrif/nag_hammadi/_default.htm

Херметически свод (руски)

http://biblia.org.ua/apokrif/hermes/_default.htm

Новозаветни апокрифи (руски)

http://biblia.org.ua/apokrif/apocryph1/_default.htm

"Златният трактат", Хермес (за сваляне)

http://truden.com/download-file-204.html

Градежи

http://www.masoni.org/index.php?option=com...4&Itemid=28

Дао дъ дзин (Тао те кинг)

http://www.argumenti.org/download/LAO.doc

http://www.balex.bg/stamo/dao.htm

http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%...%B7%D0%B8%D0%BD

[Passiflora]

Интересна тема!

Интересувала съм се предимно от ранно християнските гностически текстове, но трябва да си призная, че знанията ми в тази област са доста ограничени.

Това, което разбрах е, че гностиците са правили разлика между знание и познание.

Според тях човек няма нужда от "посредници" (църковни служители), за да се свърже с Бог.

Отхвърляли са всякаква йерархия и са се приемали като равни (вкл. мъже и жени)

Ако човек желае да опознае Бог, най-лесно е като започне да опознава себе си (Моноим). Това е най-съкровената тайна на гносиса.

Това е общо взето, което си спомням. Ще се радвам ако мога да дискутирам с някого на тази тематика.

[scarecrow]

текстове има и на

http://www.earlychristianwritings.com/

[tonkata3]

Отхвърляли са всякаква йерархия и са се приемали като равни (вкл. мъже и жени)

Не, гностиците не са приемали мъжете и жените за равни - няма такова нещо!

[Kalomain]

Книгите на Ян ван Райкенборг и Катароза ди Перти са преведени отдавна на български. Според мен най-интересна от тях е "Идващия нов човевек". Предстои издаване на "Гностичните мистерии на Пистис София", но може би ще стане следващата година.

[Kalomain]

19 септември (неделя) от 16.00 ч. : “Истинският и фалшивият Гносис”

26 септември (неделя) от 16.00 ч. : “Науката на вътрешното освобождение”

Място на провеждане:

гр. Бургас, к-с “СЛАВЕЙКОВ”, бул.“СТЕФАН СТАМБОЛОВ” 92, ет.2

Web site : http://www.lectorium-rosicrucianum.bg/

[glishev]

Препоръчвам ето тази книжка:

Архимандрит Павел Стефанов. Ялдаваот. История и учение на гностическата религия. Изд. Омофор, София, 2008. 504 стр.

[Б.Богданов]

Препоръчвам ето тази книжка:

Архимандрит Павел Стефанов. Ялдаваот. История и учение на гностическата религия. Изд. Омофор, София, 2008. 504 стр.

Доцент Д-р Стефанов е много продуктивен. Аз лично се отнасям малко скептично към част от работата му.

Поздрави Б.

[glishev]

Аз съм му чел само тази книга и си я смятам за много полезно пособие. Докато даскалувах, мои дипломанти превеждаха един труд за арианството и по тази книга си направиха част от апарата към дипломните работи.

[Kalomain]

Аз съм му чел само тази книга и си я смятам за много полезно пособие. Докато даскалувах, мои дипломанти превеждаха един труд за арианството и по тази книга си направиха част от апарата към дипломните работи.

Глишев, каквото търси човек, това и ще намери. В края на краищата така и не разбрах кой е Пламен Тимев, но очевидно ти си наясно.

[Black Wolf]

В края на краищата така и не разбрах кой е Пламен Тимев, но очевидно ти си наясно.

Да не би да питаш за Тимен Тимев?...

Защото Пламен Тимев-Ганди е известен бизнесмен (често определян в медиите като "скандален, чичко Гугъл ще ви извади доста неща за него), а Тимен Тимев е... да кажем странна птица.

Автор на окултни "бестселъри". Според мен е леко (или може би не много леко) луд, но това си е мое субективно мнение.

http://e-vestnik.bg/?p=2386&cp=1#comments

http://www.vsekiden.com/53144

[Б.Богданов]

Аз съм му чел само тази книга и си я смятам за много полезно пособие. Докато даскалувах, мои дипломанти превеждаха един труд за арианството и по тази книга си направиха част от апарата към дипломните работи.

Предполагам - успешен проект за дипломи?

......

Corpus Hermeticum

Качествена книга за гностиса в частност херметизма. Уводът е написан много качествено.

Поздрави Б.

Редактирано Ноември 8, 2010 от Б.Богданов

[Black Wolf]

Corpus Hermeticum

Качествена книга за гностиса в частност херметизма. Уводът е написан много качествено.

Поздрави Б.

Кой е автор на увода?

[Kalomain]

Интересна книга за корените на християнството:

Редактирано Декември 30, 2010 от Kalomain

[КГ125]

Кажи нещо повече. Като гледам, на шведски или норвежки ли е?

[glishev]

Мисля, че е на чист немски.

[Sync]

Хубав сайт с гностични текстове - The Gospels of Thomas, Philip and Truth: http://www.metalog.org/