МИТОВЕ ЗА ИЗБОРНИТЕ СИСТЕМИ

[ISTORIK]

МИТОВЕ ЗА ИЗБОРНИТЕ СИСТЕМИ

В главите на хората някои от тях вече са се превърнали в истини

9 Април, 2009 Михаил Константинов

Митовете са твърдения, които звучат правдоподобно, но в общия случай са неверни. Поради своята фалшива "очевидност" те се приемат добре от публиката, засядат трайно в общественото съзнание и е много трудно, ако изобщо е възможно, да бъдат изчоплени оттам. Особен принос към разпространението на митове имат хората, които формират общественото мнение: политици, журналисти и за съжаление някои анализатори.

Понякога митовете се разпространяват нарочно, за да се манипулира обществеността. Такъв е случаят с мита за добрия живот при социализма преди 10 ноември 1989 г. Твърди се, примерно, че тогава България произвеждала повече ток и повече жито и в страната имало повече глави различен по размер добитък. Няма да споря, може и така да е било. Но аз бях на 41 години, когато рухна комунизмът, и прекрасно помня какво имаше и какво нямаше в България тогава.

Произвеждал се повече ток? Ами по онова време цялата страна беше на режим и нощем беше замязала на дискотека: ту светваше, ту угасваше. Следователно, ако радетелите на този мит са прави, значи в социалистическа България токът се е крадял даже повече, отколкото днес, което изглежда невероятно. Произвеждала се повече селскостопанска продукция? Незабравими спомени на всеки, живял комунизма през последните му години, са празните магазини и новогодишните хвалби на председателя на Държавния съвет и генсек на БКП как през годината внесъл "зеле и лук от Полша" и осигурил прехраната. Лично чух тази дивотия в новогодишната нощ на 31 декември 1988 г. Ако това за някого е хубав живот, то очевидно точно такъв живот е заслужавал. За съжаление и нормалните хора трябваше да го живеем този живот, който за щастие вече е спомен.

Но темата днес са не социалистическите, а - изборните митове. Кои от тях са най-разпространени и кои, за съжаление, са се превърнали едва ли не в истини в главите на хората?

Мит първи е ниската изборна активност.

С този термин се означава отношението на броя на гласувалите към броя на всички избиратели. Колко са гласувалите у нас е известно до последния човек. Но понеже не се знае колко са ни избирателите, то и изборната активност е понятие, лишено от смисъл за България. Нека обаче се опитаме да я оценим тази митична активност, дето била ниска. У нас през последните десетина година избирателите са около и даже под 6 милиона. На последните парламентарни избори през 2005 г. имаше най-малко гласували (за такъв тип избори), а именно 3 670 802. Да разделим това число на 6 000 000. Какво се получи? Правилно, над 61 процента се получи. Може тази активност за някого да е ниска, но за Европа е много даже висока. В половината държави-членки на Европейския съюз при такава активност капите си хвърлят от радост. Тук обаче се вайкаме: ниска, та ниска ни е активността. Даже термин има измислен - партия на негласуващите, която имала мнозинство. Нека да е мнозинство, но поне да добавим, че е 39%. Останалите 61% си гласуват противно на клетвите и стенанията за ниска изборна активност. При това говорим за най-ниската досега активност на парламентарни избори. Щото през 2001 г. за парламент гласуваха 4 608 135 души и активността беше цели 77 процента. Това дори и най-големият скептик не може да го нарече "ниска активност". Което не пречи в главата на средния българин упорито да е заседнал митът за ниската активност.

Не е ниска активността и на местни избори - там тя винаги е била над 50%. На втори тур на президентските избори също си е много добра. Е, имало е и активност под 50%. Това се случи на два първи тура за президентски избори и на евроизборите през 2007 г. Впрочем, на евроизборите тогава българинът още не знаеше що за животно е това. Дано за предстоящия вот на 7 юни вече да е разбрал.

Друг устойчив изборен мит, който продължава да ни залива, е, че нашата изборна система "преразпределя гласове".

Има такива системи, но българската не е сред тях. Нищо не преразпределя българската система. Всеки избирател, който е отишъл за гъби, или е гласувал за малка партия, останала под бариерата, или му е недействителен гласът, или даже не е гласувал, защото е умрял, произвежда абсолютно един и същи ефект върху изборния резултат - нулев. Или казано с други думи, ако има 3 000 000 гласове за партии над бариерата, тези именно гласове определят състава на парламента. Останалите, доколкото ги има, потъват в боклукчийското кошче на историята. И във всеки случай не се преразпределят.

Доста митове са свързани с методите на Д'Ондт и Хеър-Нимайер за превръщане на подадените гласове в мандати при пропорционалните изборни системи.

Впрочем, в САЩ методът на Хеър-Нимайер е известен като метод на Хамилтън и това е справедливо, доколкото Хамилтън го е предложил много по-рано. Тук предчувствам някоя и друга злорада забележка, защото в американските избори пропорционални системи не се използват. Всичко там е чиста мажоритарност, при това в нейния класически вариант чрез относително мнозинство - първият грабва всичко, като в Големия брат. Да, но - не, както обича да казва един известен наш коментатор - в САЩ по метода на Хамилтън определят броя на конгресмените от всеки щат пропорционално на населението.

Мит за горните методи е, че "прехвърлят" гласове от малките партии към големите.

Няма такова нещо, нищо не прехвърлят. Друг мит, разпространен на "Позитано" 20 е, че лошият Д'Ондт (подпомогнат от още по-лошия M. Константинов) през 2005 г. орязал депутатите на БСП в 23-ти и 24-ти райони в София и ги дал на Костов. Естествено, нищо не е орязвал невинният в случая Д'Ондт, една съвсем друга процедура оряза софийските мандати на БСП и ги метна в далечни райони, примерно - в Ямбол. Но това е друга история, и тя е за това, че никой не слуша експертите. И после всички викат: "Я, к'ва стана тя!". Ми стана такава, каквато се очакваше. Има обаче шанс в началото на другата седмица депутатите да тушират ефекта от действието на уникалната българска изборна система. Предложено им е експертно решение по този въпрос, нека имат добрината да го превърнат в законова норма. За да не стане пак след дъжд - качулка.

http://www.politika.bg/

Редактирано Април 16, 2009 от ISTORIK

[Galahad]

Ами статията определено не е вярна.

Такъв е случаят с мита за добрия живот при социализма преди 10 ноември 1989 г.

Тук тенденциозно са пропуснати и добрите неща - имаше трудов договор, отпуски, болнични, ходене на почивка ... Имаше режим на тока защото изнасяхме ток, имаше опашки за олио, защото изнасяхме олио ... Сега много от предприятията са закрити, а младите безработни българи напускат страната и след 50г. се очаква българите в България да са малцинство.

Т. нар. "изборна география" е известна още от древността и дори в антична Атина са превени схеми, в резултат от които да се измени изборния резултат.

Друг устойчив изборен мит, който продължава да ни залива, е, че нашата изборна система "преразпределя гласове".

Точно това прави. Ако една партия спечели по-малко гласове от необходимите за прескачането на изборния праг, тя не вкарва депутати, въпреки, че при спечелени 2% би трябвало да вкара 4 депутата. Да ама и тя не вкарва депутати и не остават вакантни депутатски места в парламента. Тогава къде отиват гласовете за тези 4 депутата? Ами към партиите, които са прескочили бариерата.

[Стоедин]

Ами статията определено не е вярна.

Тук тенденциозно са пропуснати и добрите неща - имаше трудов договор, отпуски, болнични, ходене на почивка ... Имаше режим на тока защото изнасяхме ток, имаше опашки за олио, защото изнасяхме олио ... Сега много от предприятията са закрити, а младите безработни българи напускат страната и след 50г. се очаква българите в България да са малцинство.

Т. нар. "изборна география" е известна още от древността и дори в антична Атина са превени схеми, в резултат от които да се измени изборния резултат.

Точно това прави. Ако една партия спечели по-малко гласове от необходимите за прескачането на изборния праг, тя не вкарва депутати, въпреки, че при спечелени 2% би трябвало да вкара 4 депутата. Да ама и тя не вкарва депутати и не остават вакантни депутатски места в парламента. Тогава къде отиват гласовете за тези 4 депутата? Ами към партиите, които са прескочили бариерата.

Хубаво беше,да! Режим на тока,защото го изнасяме! Мечта Хубаво е да се прочете нещо подобно,така разведрява...