Хотница

**Elemag** · Юни 25, 2009

Интервю с доц. Стефан Чохаджиев - 7 Септември 2006

- Доц. Чохаджиев, разкажете повече за селищната могила край Хотница?

- Селищната могила край Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребали пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и разни други каменни сечива. Те веднага уведомяват за находката си музея във Велико Търново. Пръв тук започва проучвания Никола Ангелов. През 1956 г е открито т.нар. Хотнишко златно съкровище. То е експонирано в националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучванията продължават до 1959 г. След това могилата е занемарена и обраснала с дървета и храсти.И така повече от 40 години.

През 2000 г аз избрах този обект за провеждане на археологическата практика на студентите от специалността археология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". И така вече няколко години, разкопките тук продължават. Студентите работят с голямо желание и любопитство. Излизат и различни интересни находки.

- През това лято Вие открихте интересна мраморна женска фигурка, а след това и златни накити. Нещо повече да разкажете за тях?

- Това не е първото злато, което намираме тук. Още в началото през 2000 г като започнахме разкопките открихме три златни пластини. През следващата година намерихме една златна спирала, а през тази година още една. Тая последната обаче е уникална и доста интересна. Работата е в това, че тя е намерена на 1-1,5 м по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варна се сочат като най-старото злато в света. А тази пластина е по-стара и от него. Значи с основание тя може да се приеме като най-старото злато на земята. И това личи и по техниката на изработването. При предметите от съкровището имаме изтегляне, а тук - изчукване. Това е чисто природно злато, 24 карата.

За мен обаче по-важното е друго. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието. Това поражда и различни интересни въпроси и проблеми. Имало ли е обособени центрове за обработка на злато? Какви са били еквивалентите при размяната на златото? Имало ли е монопол върху него? По какви пътища се е предавало то?

Другите интересни неща, които сме откривали в могилата са различни медни предмети. Балканите и българските земи са известни като центрове на рудодобив, а медта е първият добит метал. За мен медта например е много по-интересна от златото. Защото златото може да служи само като накити. Докато медта може да бъде използвана и за пработа. Преди време бях на едни разкопки в Смядово. Там в един от гробовете имаше медна брадвичка, която за нищо не става. Явно обаче много от медните изделия са били използвани и като накити или предмети на престижа. Иначе тук на могилата сме откривали всякакви медни оръдия на труда.

- А мраморната женска статуя ?

- Всъщност откриването на мраморна фигурка тук не е нещо необикновено. Мрамор се обработва още през ранния неолит. Съвсем друг е въпросът обаче до каква степен е обработен този мрамор и как е бил избиран, до каква степен са придадени анатомическите подробности на фигурките. Прави впечатление, че откритата на могилата част от пженска фигурла не е стилизирана. Тя е с ясно очертани подробности. Изработена е от дребнозърнест мрамор и е полирана изключително прецизно и майсторски. Това означава, че хората от онова време вече са познавали добрия материал и са си го избирали.

- За какво е служела тази статуетка ?

- За накит статуетката е твърде голяма. Уникалното е не самото наличие на подобнта мраморна фигурка. От този период в България са известни около десетина такива. Оригиналното е именно тази пробита дупка в средатана статуетката, която при останалите липсва. Моето лично мнение е, че това най-вероятно символизира отвора към женската утроба. Култът към жената майка и родителка, символ на природата, плодородието, земното и човешкото. През тази година открихме и един предмет на ювелирното изкуство, изработен от седефена мида. Този материал трудно се е обработвал и затова тази находка е особено ценна. Тя показва у древните един стремеж към овладяването и на най-неподходящите за обработка материали. Открихме и един аскус без оформено дъно и с асиметрично устие. такъв тип съдове като аскуса се появяват едва 700-800 години по-късно и са с много по-големи размери, Този е твърде малък, почти като напръстник. Според мен той се е използвал за съхранение на дрога или някакви лекарства. Досега са открити само 5-6 такива съдчета. Те съдържат по около 20 куб.см. и са като днешните капкомери. по нова време хората също са се разболявали, страдали са и са се лекували.Дори са правили сложни операции като трепанация на черепа например. Има открити доказателства за това. При това човекът след операцията е оживял. Тогава хората са познавали природата. Не са се откъсвали от нея както нас сега и са използвали максимално възможностите и.

- Доц. Чохаджиев, от откритите досега находки имате ли впечатление, какви хора са живели в онова далечно време, преди хилядолетия?

- В антропологично отношение те са били също като нас. Всъщност за тези 7-8 хиляди години физически ние по нищо не сме се променили. Може би техният ръст е бил само малко по-нисък. Продължителността на живота им също е била по-малка и 50 години вече са се смятали за преклонна възраст. Това са били селяни, уседнали земеделци. И тогава, както и сега, един от проблемите им е бил изхвърлянето на сметта. Те са я изхвърляли от къщата. И тогава е имало болести и пожари. Селата са се разрушавали. След това на тяхно място са се появявали нови и така са се образували тези могили. Тук в Хотница са живели около стотина човека в 20-ина къщи. Между къщите е имало улички. Самите къщи са били направени от плет и глина, и покрити със сламен покрив.Жилищата са били подредени на ленти, като квартали. Имало е може би и укрепителна система - ров и ограда от забити колове, подсилени с камъни. В Кърджалийско например има открити и цели кули, високи повече от човешки ръст. Тогава хората са разпхолагали с различни оръжия от кост, камък и мед: брадви, лъкове, стрели, копия и боздугани. Хората тогава са познавали и петте основни вида домашни животни: говеда, кози, овче, свине и кучето. Ловували са елени, мечки, вълци и лисици. В Южна България и Добруджа са открити следи от диво магаре, чиято популация отдавна вече е изтребена у нас. В Кюстендилско пък са намерени останки от лъв и дива коза, които са били изключително трудни за ловуване. И това не са останки от римско време, за да се твърди, че са от някой пътуващ цирк. Значи в България по онова време е имало лъвове и те са си съществували съвсем свободно. Освен това ловуването на такива големи и опасни животни е изисквало организирането на цели експедиции и много свободно време. Това пък ми дава основание да мисля,у че е напълно възможно по онова време в българските земи вече да е имало някаква висша аристократична прослойка. Още тогава хората са познавали облеклото. Тук в Хотница имаме няколко случая на открити следи от вертикален тъкачен стан за плетене на рогозки и различни плетки, останали върху дъната на някои от съдовете.

- А с какво са се хранели?

- Като всички земеделци те са познавали зърнените култури: жито, ечемик, просо, грах. Занимавали са се и със събирачество на дренки, круши, сливи. При разкопките са открити и семки от грозде. Събирали са и жълъди. Хората тогава са живеели изключително спокойно. те не са бързали за никъде и не са познавали стреса. Живели са в общини. Много са пътували. Разстоянията не са били никаква пречка за тях. Общували са помежду си с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунава. Ходели са пеш или с говеда. Конете са дошли по-късно, през бронзовата епоха.Вярвали са в слънцето, плодородието, олицетворявани с образите на жената, майката и родителката.

- А какво ще кажете за иманярството?

- Вижте, като учен и археолог това разбира се е най-болната ми тема. Иманярството не е от вчера. То е съществувало преди хилядолетия. Никой досега не е успял да се пребори с иманярството и не вярвам, че това някога ще стане. Възможно е обаче да се вземат други превантивни мерки. Държавата трябва да отпуска на музеите пари за да могат те да откупуват от иманярите ценните находки. Трябва да бъдат въведени строги санкции за търговия със стоки без необходимите сертификати както е навсякъде по света. Предметите да се държат в България, а не да се изнасят в чужбина. Ако държавата обаче отпусне пари на музеите, иманярите ще предпочетат да продават не на свръхпечалба с риск, а на една умерена цена, без излишен риск. мисля, че всеки ще се съгласи на законност в рамките на нормалната печалба.

Източник: http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=9&id=8492