Средновековно Търново - укрепления

[Galahad]

В темите свързани със средновековно Търново възникнаха въпроси свързани с укрепителната система и водоснабдяването на града. Тъй като въпросът е интересен, реших да писна две теми, в които да се разгледат тези два въпроса. Първата ще е свързана с укрепителната система на града.

Интересът към един престолен град е обичаен и затова няма нищо изненадващо, че за Търново са запазени много сведения още от времето, когато става столица. Картината се допълва от археологическите разкопки, които продължават и до ден днешен. Старият град обаче все още не е цялостно проучен и затова за някои негови части не е съвсем ясно каква точно е била укрепителната система.

Средновековно Търново е било сравнително голям за времето си град. Макар често днес да се възприема като компактно селище, оше в началото трябва да се каже, че градът се е състоял от няколко квартала, като някои от тях представлявали самостоятелни укрепления.

Средновековният град се развива между трите хълма - Царевец, Трапезица и Момина крепост.

Името Трапезица е познато още от средновековието. Кварталът се намирал на естенствено укрепен хълм, с високи скали и заобитолен от Янтра, като допълнително били изградени и крепостни стени.

Царевец е известен в епохата на тур. робство като Хисаря. Не е изяснено как е наричан през Средновековието. Главният вход се намира на тесен скален път и в крепостта се влизало през три поредни кули. Скалата пред най-външната кула била изсечена и над нея се спускал подвижен мост. Има сведения за още 4 входа, от които днес е реконструирана само портата водеща към Асеновата махала.

На хълмът Момина крепост се е намирал кварталът "Девинград", от което име произхождан днешното име, а също и турското "Къзхисар".

Между Царевец и Девинград бил разположен квартал от землянки и полуземлянки за най-бедното население. Не е ясно как се е наричал. Този квартал е бил извън укрепленията.

Под днежната "Балдуинова кула" на полуостров, оформен от речния меандър е бил кварталът, да който се е запазило само турското название "Френхисар" - кварталът на франките. Укрепителната му система не е съвсем изясна, тъй като не е проучен основно.

Най-голям интересът към т.нар. Асенова махала, наричана Нови град в Средновековието. Той може да се разглежда и като два квартала, разделени от реката. От неговата укрепителна система най-добре е проучена крепостната стена в участъка между главният вход и манастира "Великата лавра".

Извън укрепленията са били манастирите на Света гора, както и по-отдалечените Преображенски и "Света Троица".

В епохата на осм. иго когато заради нападенията на кърджалии градът бил отново укрепен, като защитната система вече включвала и новите квартали на градът. Извън новите укрепления останала черквата "Св. Димитър", като археологическите данни сочат, че по някаква причина тя вероятно е била извън крепостта и в края на ІІ царство.

Като прикачени файлове са сложени реконструкция на Главния вход и скици на Трапезица и крепостната стена между Главния вход и "Св. 40 мъченици".

[_magotin_]

Много по-интересни от въпросите за Търново през ВБЦ са въпросите за Търново 4-7 век и за ролята и състоянието на града в ПБЦ.

[Aspandiat]

Много по-интересни от въпросите за Търново през ВБЦ са въпросите за Търново 4-7 век и за ролята и състоянието на града в ПБЦ.

Ами дай инфо да се ограмотим ние, неархеолозите.

[Galahad]

Тази тема е само за укрепленията - идеята е в следващите отговори да се разгледат по-обстойно крепостни стени, порти, реконсттрукции, местонахождения на врати и укр. линий и т.н. Отделно пуснах и тема за водоснабдяването. Тъй че за предстоличния период може да се пусне отделна тема. Пероида е по-дълъг, но пък и селището е било по-малко.

Много по-интересни от въпросите за Търново през ВБЦ са въпросите за Търново 4-7 век и за ролята и състоянието на града в ПБЦ.

[resavsky]

Странно защо никой още не е разкопал Френкхисар.

[Galahad]

Не е толкова интересен като квартал. Тъй че при положение, че още не са напълно проучени Царемец и Асеновата махала му е раничко. Някой ден може би ще разровят и него, и Момина крепост това, дето е било между тях - в смисъл по-основно за да имаме по-пълна квартира, а не само на отделни обекти.

Странно защо никой още не е разкопал Френкхисар.

[Galahad]

Главната порта на Царевец - снимки и текст (долу в линковете и връзка към виртуалната христоматия с извадки от извори за В. Търново). Още малко трябва да се пооправи текста, ама е голяма игра, защото го събирам парче по парче. Но общо взето дава представа. Редактирано Септември 21, 2009 от Galahad

[Galahad]

Малката порта и северо-западната крепостна стена на Царевец - снимки и текст.

[КГ125]

Не се отваря?

Т.е. отваря се, но бавно

Редактирано Ноември 12, 2009 от КГ125

[T.Jonchev]

Е, изображението заяжда малко. Учи се на търпение... Можеш да помедитираш, докато се зареди

[Galahad]

Не се отваря?

Т.е. отваря се, но бавно

Да, вчера нещо бавеше и при качването. Да се надяваме, че се е оправило. Поне сега като пробвах се отвори бързо. Иначе за да се отварят албумите по-бързо снимките са намалени като размер и са групирани така, че в един албум да няма прекалено много снимки.

[Galahad]

Югоизточната част на крепостта Царевец - Балдуинова кула, Френкхисарската порта и триабсидната черква (+ 2-3 думи и за южната кула-кладенец).

Що се отнася до различията между това, което се вижда на по-старата снимка, където кулите са с покрив и по-новите и скицата-реконструкция - е, въпрос на реставрация.

[Galahad]

Дворцовият комплекс.

Независимо, че се намирал на укрепеният хълм Царевец дворецът на българските царе имал собствена крепостна стена подсилена с кули.

За съжаление дворецът е тъй "реставриран" и "консервиран", че просто да бъде един театър на открито - както се вижда на снимките.

[Galahad]

Трапезица, крепостта

Заради провеждащите се разкопки на Трапезица информацията динамично се променя. Тъй че по всичко личи, че текста ще претърпи редакции, но засега е това.

[Galahad]

Сграда № 1 по плана на Трапезица

Обектите на Трапезица са номерирани по реда на проучването им. Тази постройка е проучвана още от М. Дринов веднага след Освобождението. Тъй като е първият проучен обект е известна като сграда № 1.

В медиите доби популярност като "Замъкът на Асеневци". Действително е имало предание, че сградата е била дворец. Но поне изследвателите от кр. ХІХ-нач. на ХХв. са останали скептични към това твърдение. Тъй или иначе нека излязат резултатите от сегашните разкопки, защото при раншните не е било документирано добре какво точно е правено. От това, което излезе в медиите, където се говори за черква посветена на архангел Михаил може да се съди, че като става дума за комплекс, в него освен Сграда № 1 влиза и Сграда № 2 (за нея обаче ще пусна съобщението в темата за черквите на Средновековно Търново).

[resavsky]

Галахад каква площ покрива комплекса.

[Galahad]

Галахад каква площ покрива комплекса.

Площта е дадена в текста под фотоалбума - 3 000 кв. м. Съдейки по писаното в медиите комплекса се състои не само от Сграда № 1, но и от Черква № 2 (очертаното в червено на прикачената скица). Разбира се има и други сгради. Но извадих лош късмет и ми се отвори възможност да ида по време на разкопките. Тъй че не можах да заснема добре всичко. Колкото и да орязвах, все излиза де кирка, де чадър. Участъка покрай кр. стена от изток можду сграда № 1 и черква № 2 я разкопаваха. Тъй че тепърва ще се разбира какво точно има на Трапезица. Лошото е, че за сега информацията обикновено е обработена от журналистите както те си знаят и не е много ясно за какво говорят. Засега текста към фотоалбумите се придържа към старата традиция, а като излязат някакви по-сносни публикации ще ги преработя. Разбира се не само тях. За Царевец също трябва да се направят в един по-достъпен и интересен за една по-широка публика вид. На този етап от използваната литература съм махнал и някои по-спорни моменти.