Присвояването на български епархии от цариградската патриаршия в края на ХІV-нач. ХVв.

[Galahad]

След кризата причинена от татарските нашествия в средата на ХІІІв., в края на същото столетие за Второто българско царство настъпил период на политическа стабилизация. Въпреки че имало краткотрайни кризи след смъртта на цар Тодор Светослав и Михаил Шишман и последвалото краткотрайното управление на техните синове като цяло българската държава не е била заплашвана от сериозна външна опасност и дори са били полагани усилия да се възвърнат загубените в смутните времена територии.

Началото на управлението на цар Иван Александър може да се счита за време на политически възход. Той успял да защити територията на държавата и установил династични връзки с Византия, Сърбия и Влашко. Българската църква също се опитвала да играе по-активна роля - бълг. патриарх заедно с охридския архиепископ признали патриаршеско достойнство на главата на сръбската църква, а през 1354г. търновският патриарх ръкоположил за киевски митрополит Теодорит. Но по това време започнали и сериозните проблеми на българската държава и църква. Около 1354г. изчезва от изворите името на синът на цар Иван Александър - Михаил Асен и това събитие може да го свържем с едно известие от Безименната бълг. хроника и сведенията на виз. автори за нападения на турците срещу бълг. земи. Особено тежък се оказал периода между 1364-1369г. когато унгарците окупирали временно Видин, савойците завзели ред крепости по Черноморието, а турците присъединили към завоеванията си Стара Загора и настъпили към Пловдив. Паралелно със загубените загубените държавни територии започнали да отпадат и епархиите на българската църква. След като савойците предали завзетите крепости по южното Черноморие на Византия, епархиите попадащи по тези територии преминали към Цариградската патриаршия. Пример за хладните отношения между Търновската и Цариградската църкви е и обстоятелството, че в писмото от 1367г. до охридския архиепископ, с което го канят да присъства на събор за единение с католическата църква не се споменава сред поканените да е и българския патриарх, макар че Йоан Кантакузин да твърди, че пред папските легати е изтъкнал необходимостта да бъдат представени и българските архиереи.

Североизточните земи попаднали във обособилото се владение на деспот Добротица. В църковно отношение неговите земи попаднали на подчинение на Цариградската патриаршия. С решение на синода на Цариградската патриаршия от 1369г. първоначално Варненската епархия с подчинете й крепости Петрич, Проват, Галата, Кичево, Емона и Карвуна били поставени под опеката на Несебърско-Анхиалския митрополит. На 24 юли 1370г. на Варненския митрополит били дадени екзархийски права. През 1372г. крепостите Емона и Козяк били прехвърлени от Варненска епархия към Несебърската.

Видинската област за периода 1366-1369г. била временно окупирана от унгарците, но Иван Александър успял да си възвърне властта над нея. Сред смъртта на цар Иван Александър обаче, управляващия областта негов син Иван Страцимир се обособил като независим от цар Иван Шишман владетел. През лятото на 1381г. Иван Страцимир предприел още една враждебна стъпка спрямо търновското царство, като поискал йеромонах Касиан да бъде ръкоположен за Видински митрополит от цариградския патриарх Нил. Желанието му било удовлетворено и така тази епархия била присвоена от Цариградската патриаршия, а на намиращия се във Видин митрополит ръкоположен от търновския патриарх било наредено да преустанови дейността си. Касиан след като подпомогнал да бъде ограбена Търновската патриаршия, се проявил и като убиец, тъй че Цариградската патриаршия се принудила през 1382г. да го смени и бил ръкоположен йеромонах Йоасаф.

През лятото на 1386г. турците превзели София и цариградския патриарх побързал да присвои и нейната епархия, като била поставена под властта на Видинския митрополит.

На 17 юли 1393г. Търново било завзето от турците. На следващата година патриарх Евтимий бил изпратен на заточение, 110 от търновските първенци били избити, а част от населението било изселено. Цариградския патриарх Антоний побързал да се възползва от сполетялото града нещастие, за заграби и центъра на българската църква. През август 1394г. в Търново бил настанен прогонения от епархията си мавровлахийски митрополит Йеремия. През 1395г. патриарх Антоний възложил управлението на Мавровлахийската митрополия на протопоп Петър с поръчението да се опита да прогони тамошните епископи и да станело възможно Йеремия да се върнел там, ако не се случело нещо „по-полезно”. В синодално решение от 1402г. Цариградската църква се говори вече за митрополит на Търново, а няколко години по-късно в писмо до охридския архиепископ цариградския патриарх пише, че епархиите й били минали на негово подчинение.

След битката през 1409г. между Муса Кеседжия и султан Мехмед Крисчи станала недалеч от Цариград охридския архиепископ Матей се явил в Цариград при патриарх Матей І и император Мануил ІІ и си издействал хрисовул, с който били признати правата на Охридската църква над Видинска и Софийска епархия. Но след като двамата църковни предстоятели починали, цариградския патриарх изявил претенции към Видинска и Софийска епархии. По нареждане на охридския архиепископ гревенския епископ Неофит изпратил протестно писмо до цариградския патриарх и още едно до императора, с които напомнил, че българската архиепископия владее тези епархии със съгласието на светската и църковна власт на Визнтия.

[КГ125]

Галахад, поздрави!!!

:bg-science:

Това, което ме учудва е аналогията с църковните борби от 19 век... И това в един толкова ранен период и от Византия, която към този момент е бледа сянка на миналото си величие... Човек ще каже, че се случват събитията в 18-19, а не в 14-15 век.

[КГ125]

Някой с повече дързост би казал, че националните борби започват от тогава....

[Aspandiat]

Галахад, аз имам 2 въпроса.

1. Въз основа на какви сведения се твърди (едва ли това е твоя интерпретация), че между 1364-1369г. турците присъединили към завоеванията си Стара Загора и настъпили към Пловдив?

2. На какво основание е разтурена Търновската патриаршия и епархиите й минават към Цариградската? Такова ли влияние е имал гръцкият патриарх над турците, че е успял да си издейства такова решение в своя полза?

Между впрочем един любопитен факт, влизащ хронологично в темата.

В много резултатната политически битка при Русокастро, която в нашите учебници е представена като голямо сражение, разгромените византийци загубват 65 пехотинци и 37 конници, а българите "малко повече", тоест едва ли повече от 110 души. Вярно, че тези 210 души са били тежковъоръжени професионални войници, но все пак си представете с какви смешни сили България и Византия е трябвало да спрат турците. Друг е въпросът, че и турците не са били никак силни, щом през 20-те години на ХІV век 6000 каталани просто ги смазват в Мала Азия.

[Galahad]

1. Въз основа на какви сведения се твърди (едва ли това е твоя интерпретация), че между 1364-1369г. турците присъединили към завоеванията си Стара Загора и настъпили към Пловдив?

Основно са турските извори като се почне от най-старите и се мине през ползването им от по-късните тур. хронисти. Според тях освен СТ. Загора и Одрин турците са завзели и Пловдив, но според сръбските летописи това събитие се отнася към 1386г. - т.е. че е завзет по едно и също време със София. Затова него съм го изключил от завзетите градове. Периода е малко по-дълъг -3г. защото има спорове около точната година. Напр. за Одрин варира като според турските извори е по-рано, а според гръцките е по-късно.

2. На какво основание е разтурена Търновската патриаршия и епархиите й минават към Цариградската? Такова ли влияние е имал гръцкият патриарх над турците, че е успял да си издейства такова решение в своя полза?

По-скоро просто тихомълком я е присвоил като се е възползвал от сполетялото я бедствие. Иерусалимския патриарх Доситей пише, че Цариградската патриаршия е присвоила Търновската едва през 16в., но не посочва от къде черпи информация. Но има доста данни, че още през 15в. търновския архиерей е митрополит, а не патриарх.

В много резултатната политически битка при Русокастро, която в нашите учебници е представена като голямо сражение, разгромените византийци загубват 65 пехотинци и 37 конници, а българите "малко повече", тоест едва ли повече от 110 души. Вярно, че тези 210 души са били тежковъоръжени професионални войници, но все пак си представете с какви смешни сили България и Византия е трябвало да спрат турците. Друг е въпросът, че и турците не са били никак силни, щом през 20-те години на ХІV век 6000 каталани просто ги смазват в Мала Азия.

Сулджукския (Румския, Иконийския - известен е под няколко названия) султанат в края си като начин на организация и набиране на армията прилича на христ. държави. Същото важи и за турските бейлъци от 14в. Османският бейлък набляга на наборната армия - некачествена, но многобройна. Така формира военна сила много по-голяма както от армиите на христ. държави, така и от армиите на останалите иначе по-големи и авторитетни турски бейлъци.

Редактирано Септември 11, 2009 от Galahad

[RIZAR]

Галахад, поздрави!!!

Това, което ме учудва е аналогията с църковните борби от 19 век... И това в един толкова ранен период и от Византия, която към този момент е бледа сянка на миналото си величие... Човек ще каже, че се случват събитията в 18-19, а не в 14-15 век.

Ако беше тука някой Фоменколог, като Генката или Хорос , щяха да кажат ,че това е всъщност един и същ исторически период.

[Aspandiat]

Основно са турските извори като се почне от най-старите и се мине през ползването им от по-късните тур. хронисти. Според тях освен СТ. Загора и Одрин турците са завзели и Пловдив, но според сръбските летописи това събитие се отнася към 1386г. - т.е. че е завзет по едно и също време със София. Затова него съм го изключил от завзетите градове. Периода е малко по-дълъг -3г. защото има спорове около точната година. Напр. за Одрин варира като според турските извори е по-рано, а според гръцките е по-късно.

Виж ти, виж ти. Това за Пловдив не го знаех, много интересно. А защо на сръбските летописи не се придава значение, а се пише по default, че някъде към 60-те години Пловдив бил паднал?

Впрочем при положение, че се приеме, че Пловдив и София са паднали почти едновременно, може да се изясни един друг момент - защо християнска Европа осъзнава каква заплаха е надвиснала от изток чак към 1396 г. и едва тогава организира поход - турците до 1385 г. не са били завзели кой знае колко земи и не са били считани за голяма опасност. И изведнъж в рамките на 7-8 години изригват. Май се отклонявам много от темата, но сега ми е тръгнала музата и ще си излея душата.

Та да направим една равносметка.

През 1382 г. - солунският византийски владетел Мануил Палеолог успява да нанесе няколко поражения на османците.

През 1385 г. - в отговор на действията на Мануил султан Мурад І натоварва гръцкия ренегат Евренос бей да се справи с него, като като награда са му обещани със султански ферман владенията около Гюмюрджина, Серес и Южна Македония.

През 1383 г. (на 19 септември ) - пада Серес. По същото време османците предприемат дълбок обходен маньовър и покоряват по-важните градове в Южна Македония, изолирайки напълно Солун.

През 1385 г. - пада София.

През 1385 г. (лятото) - от Южна Македония през град Берат и река Девол турците стигнат до централното албанско крайбрежие.

През 1386 г. - по сръбски данни пада Пловдив.

През 1387 г. - превзет е и Солун (първото превземане).

През 1391 г. пълководецът Игит паша нахлува в земите на Вук Бранкович в Северозападна Македония и Косово.

През 1392 г. Игит паша превзема и Скопие.

Всъщност това си е светкавична агресия. Вероятно до 1385 г. турците са се бояли от западна намеса и не са смеели много да настъпват срещу балканските християни. Като се замисля, походът от 1396 г. е една доста бърза западна реакция - само 7 години след боя при Косово поле и само 4 години след падането на Скопие.

[Aspandiat]

По-скоро просто тихомълком я е присвоил като се е възползвал от сполетялото я бедствие. Иерусалимския патриарх Доситей пише, че Цариградската патриаршия е присвоила Търновската едва през 16в., но не посочва от къде черпи информация. Но има доста данни, че още през 15в. търновския архиерей е митрополит, а не патриарх.

Интересното е, че и йеросхимонах Спиридон (уви, текстът не ми е на разположение), твърди нещо подобно - че Търновската патриаршия е унищожена чак по времето на Селим Страшни (1512-1520) и то заради това, че цариградският патриарх бил подстрекавал султана да ликвидира българското болярство и българската патриаршия, за да не съществува опасност от бунтове в България. А след това Селим решил, че на гърците много им знаят главите и съсипал и гръцката аристокрация

[КГ125]

Ако беше тука някой Фоменколог, като Генката или Хорос , щяха да кажат ,че това е всъщност един и същ исторически период.

И щяха да ме насочат да потърся сбито и популярно изложение за съвременната психиатрия и девиации ))

[КГ125]

Очевидно в началото османците са се стремели да обединят християните под един похлупак и най-подходящ за целта е бил константинополския клир... А и неуморните гърци тутакси са се възползвали от ситуацията. Зер още преди фаталният вторник имаше "По-добре турска чалма отколкото папска тиара..."

[RIZAR]

Виж ти, виж ти. Това за Пловдив не го знаех, много интересно. А защо на сръбските летописи не се придава значение, а се пише по default, че някъде към 60-те години Пловдив бил паднал?

Впрочем при положение, че се приеме, че Пловдив и София са паднали почти едновременно, може да се изясни един друг момент - защо християнска Европа осъзнава каква заплаха е надвиснала от изток чак към 1396 г. и едва тогава организира поход - турците до 1385 г. не са били завзели кой знае колко земи и не са били считани за голяма опасност. И изведнъж в рамките на 7-8 години изригват. Май се отклонявам много от темата, но сега ми е тръгнала музата и ще си излея душата.

Та да направим една равносметка.

През 1382 г. - солунският византийски владетел Мануил Палеолог успява да нанесе няколко поражения на османците.

През 1385 г. - в отговор на действията на Мануил султан Мурад І натоварва гръцкия ренегат Евренос бей да се справи с него, като като награда са му обещани със султански ферман владенията около Гюмюрджина, Серес и Южна Македония.

През 1383 г. (на 19 септември ) - пада Серес. По същото време османците предприемат дълбок обходен маньовър и покоряват по-важните градове в Южна Македония, изолирайки напълно Солун.

През 1385 г. - пада София.

През 1385 г. (лятото) - от Южна Македония през град Берат и река Девол турците стигнат до централното албанско крайбрежие.

През 1386 г. - по сръбски данни пада Пловдив.

През 1387 г. - превзет е и Солун (първото превземане).

През 1391 г. пълководецът Игит паша нахлува в земите на Вук Бранкович в Северозападна Македония и Косово.

През 1392 г. Игит паша превзема и Скопие.

Всъщност това си е светкавична агресия. Вероятно до 1385 г. турците са се бояли от западна намеса и не са смеели много да настъпват срещу балканските християни. Като се замисля, походът от 1396 г. е една доста бърза западна реакция - само 7 години след боя при Косово поле и само 4 години след падането на Скопие.

Не мога да се сетя на кой събор пишеше за един вдостващ Плъвдински митрополит ...???

[Aspandiat]

Чудя се и още нещо. Как така Цариградският патриарх съвсем безпроблемно си присвоява епархиите на Търновската патриаршия и й пуска директно кепенците, а Охридската архиепископия му се опъва чак до 1767 г.? Нещо не ми се връзва теорията за моменталната ликвидация на Търновската патриаршия.

[КГ125]

Може би е свързано със качеството на Търновно на столица. Охрид в политическо отношение какво е- бивша сръбска провинция.. Пък и е далечко от Цариград.

[RIZAR]

Чудя се и още нещо. Как така Цариградският патриарх съвсем безпроблемно си присвоява епархиите на Търновската патриаршия и й пуска директно кепенците, а Охридската архиепископия му се опъва чак до 1767 г.? Нещо не ми се връзва теорията за моменталната ликвидация на Търновската патриаршия.

Хм, интересен въпрос. Знаеш ли, че на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия се е гледало като на стълб на Православието.

През 1439г. всички подписват унията, дори и подставения търновски митрополит, но високо над всички в противостоенето на папищашите се издига Охридската архиепископия. Към нея се присъидиняват епархии от Южна Италия и дори за известен период Унгро-влашкото воеводство.

[Galahad]

През 1385 г. - пада София.

По сборника с фермани на Феридун бег София капитулира през втората деседневка на август на 1386г., когато бил пленен бан Янука. Възможно е Пловдив да е бил превзет през 60т-е години, а по време на мира, при който е сключен брака с Кера Тамара да е бил върнат на Шишман. Не от щедрост, а тъй като градът се намира между Балкана, Рила и Родопите, които били християнски и евентуалните турски гарнизони там са се оказали в "чувал". През 1386г. турците вече трайно са се били установили на Балканите и е нямало пречка да продължат напред към София, Варна и Търново (1386-1388)

Не мога да се сетя на кой събор пишеше за един вдостващ Плъвдински митрополит ...???

Не става ли дума за Мадитския митрополит, който е присъствал на един от съборите в Търново? Иначе в актовете на Царигр. патриаршия има доста данни за "прегрупиране" заради турското нашествие.

Интересното е, че и йеросхимонах Спиридон (уви, текстът не ми е на разположение), твърди нещо подобно - че Търновската патриаршия е унищожена чак по времето на Селим Страшни (1512-1520) и то заради това, че цариградският патриарх бил подстрекавал султана да ликвидира българското болярство и българската патриаршия, за да не съществува опасност от бунтове в България. А след това Селим решил, че на гърците много им знаят главите и съсипал и гръцката аристокрация

Очевидно в началото османците са се стремели да обединят християните под един похлупак и най-подходящ за целта е бил константинополския клир...

Ами Мехмед е наблягал на делението: правоверни и гяури. Всъщност за дълго дори и западните пътешественици не се мъчат много да раграничат етнически христ. поданици на султана.

За съжаление и той не сочи източника си. Така имаме едно много интересно сведение и два късни автора, които обаче не сочат източник.

Зер още преди фаталният вторник имаше "По-добре турска чалма отколкото папска тиара..."

Приписва се на последния мегадукс на Византия Лукас Нотрас. И има нещо вярно в това. Католическата пропаганда също никак не си поплювала в лова на души.

Чудя се и още нещо. Как така Цариградският патриарх съвсем безпроблемно си присвоява епархиите на Търновската патриаршия и й пуска директно кепенците, а Охридската архиепископия му се опъва чак до 1767 г.? Нещо не ми се връзва теорията за моменталната ликвидация на Търновската патриаршия.

Ами Охрид е религиозен център, но не и политически. Докато през 1394г. Търново се намирал в район, който се оформял като потенциално бойно поле. И Баязид решил да се справи радикално - даточил патриарха, избил първенците, а малко по късно посякъл и Иван Шишман. Практически центърът бил обезглавен. По това време обаче Страцимир още е в добри отношения със султана и през 1394г. Търново бил посетен от престолонаследника Константин Страцимир и поставения от царигр. патриарх Видински митрополит Йоасаф.

Просто първоначално се изпраща човек под предлог Търново да не е без архиерей, но на архиерея е забранено да се възкачва на "съпрестолието". Синтронът в черквите е стъпаловидно място в епископски храм, където сядал архиерея. Йеремия като архиерей не е имало пречка да стои на това съпрестолие. Тъй че в случая става дума за заемане на патриаршеския престол - като колеги патриарси предстоятелите на бълг. и царигр. църква са съпрестолници, тъй да се каже - колеги. Въпросът е, че за да се постави патриарх е било необходимо да се събере синода и да го избере. Освен това практиката е била синода да избира три кандидата, а царя да избира между тях. Тъй като Охрид на практика от векове били отдалечени от столицата, това се вършело от апх. събор. Освен това за да се избере търн. патриарх е трябвало титуляра да почине. По плочката от предполагаемия гроб на Евтимий в Бач. манастир той е починал през 1404г. Ще рече, че 10г. той не е можел да заеме престола, но и не можело да се постави патриарх. Но царигр. патриарх успешно се възползвал от бъркотията.

[КГ125]

Ами Мехмед е наблягал на делението: правоверни и гяури. Всъщност за дълго дори и западните пътешественици не се мъчат много да раграничат етнически христ. поданици на султана.

Именно - всички са наричани "гърци" до 18 век чак.... "Кой превари, той завари"...

Приписва се на последния мегадукс на Византия Лукас Нотрас. И има нещо вярно в това. Католическата пропаганда също никак не си поплювала в лова на души.

Нито пък православната.... И все пак - пред безсусловният избор - турска чалма или папска тиара.... не съм сигурен какво е трябвало да изберат.

Вероятно са мислели, че това е поредното завоевание, с което ще се справят по-късно. Sancta simplicitas... по скоро "фанатикас" или както там е тая дума на латински или гръцки

[Aspandiat]

Вероятно са мислели, че това е поредното завоевание, с което ще се справят по-късно. Sancta simplicitas... по скоро "фанатикас" или както там е тая дума на латински или гръцки

Гърците едва ли са мислели така. Все пак от 80-те години на ХІІІ век са били в постоянно отстъпление пред турците (не само османските, а и бейлиците Айдън, Ментеше, Карасъ, Гермиан и т.н.) и са били наясно, че това е цяла тенденция, трудно обратима или необратима. Точно затова, от гръцки православен инат и византийска историческа гордост са изречени тия думи. И най-вече от отчаяние.

Ето и едно картенце:

[КГ125]

Ако е така, значи са изречени от чиста глупост и късогледство..... Нещо, на което за съжлаение източните народи са склонни, когато се фанатизират религиозно.

[Aspandiat]

Ако е така, значи са изречени от чиста глупост и късогледство..... Нещо, на което за съжлаение източните народи са склонни, когато се фанатизират религиозно.

Айде сега, само източните. Ами че източен ли е бил онзи френски епископ, който при обсадата на един от албигойските градове в началото на ХІІІ век на въпроса на военния командир как да отличат своите от еретиците, отговорил: "колете наред, Господ ще отличи своите"?

[КГ125]

Прав си. Малко избързах с обобщението

[arhangel]

айде и аз да пусна тук една стори ми се интересна статийка по тематиката

ТУК

[Aspandiat]

Добра статия, а и Юрдан Трифонов е сериозен автор.

Особено впечатление правят изреченият като:

"Така, в историята на Енгеля "Geschichte von Bulgarien" (Halle 1797, с. 470)7, е поместено едно известие, взето не се знае откъде, според което търновският архиерей дори в 1463 г. носел титлата "патриарх на Търново и на цяла България".

"Йерусалимският пък патриарх Доситей (1641-1707) в своята "История на йерусалимските патриарси", издадена от неговия приемник и племенник Хрисант, разказва, че в 1570 г.9 цариградският патриаршески синод под председателството на Митрофана III10 решил да се унищожат Охридската, Търновската и Ипекската архиепископии, но че това било постигнато само относително Търновската, а другите сполучили да запазят правдините си с помощта на султана, като се задължили да му плащат особен данък."

Аз бих добавил и твърдението на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, изразено на страниците на "Цариградски вестник" през 50-те години на ХІХ век, според когото Българската патриаршия е била ликвидирана от гърците чак към първата половина на ХVІІ век. Мисля, че бяха 40-те години на ХVІІ, но не мога да си открия извадките, които съм правил от Джинот.

[down]

Олга Тодорова "Православната църква и българите XV - XVIII в." С., 1997

[Aspandiat]

Олга Тодорова "Православната църква и българите XV - XVIII в." С., 1997

Има ли там информация за късното ликвидиране на Търновската патриаршия или е стандартно изследване?

[glishev]

Страхотна тема!