Произход, език и култура на прабългарите

[проф. Добрев]

Прабългарите или в най-новата научна терминология, болгарите произхождат и принадлежат към Тюркското Етнолингвистично Семейство. Тяхна прародина е Минусинската Котловина в западното подножие на пл. Алтай в Централна Азия.

Прабългарите излизат на историческата сцена през 1700 г. пр.н.е. в западния край на сегашната пустиня Гоби. През началото на ΙΙΙ в. пр.н.е. те застават и тръгват начело на Великото Преселение на Народите и мигрирайки на запад, се разпростират и достигат до Централна Европа, включително и Мала Азия и Балканите.

Прабългарските диалекти и езици образуват подгрупа в Българската Група на Тюркското Езиково Семейство.

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която при миграцията си от изток на запад те предават на редица други племена и народи, но основната и най-съществена част от която сме наследили тъкмо ние съвременните българи славяни.

И по-конкретно на първо място сред изключително значимите постижения и приноси за европейската и световната цивилизация на прабългарите от областта на духовната култура са книгата и буквата, предмета и наименованието за които те заимстват от китайците още преди Новата Ера и го донасят и на европейските народи, а така също и световно-прочутото и уникално-красивото златно съкровище от Наги Сент-Миклош, при изработката на което прабългарите откриват и разработват и т.н. неозверинен художествен стил.

От това съкровище е и поместената най-долу вляво Кана на хан Омуртаг, която блести и сияе на самия връх на световното златарско изкуство.

Хърс Златния

Проф. Добрев, уважавам вашите виждания, но по отношение на "двуделния" народ смятам, че грешите. Тук и преди сме коментирали това. Логично е да се предположи, че поне 150 години преди визирания от Вас период "двуделност" вече няма! Да се говори за такава при цар Петър е абсурд. Това е дълга тема...

Ако трябва да се вталяваме за граматиката на съвременния руски език формата би трябвало да бъде не "остирженИми", а "острижен-ы-ми".

В конкретния текст, писан на ненормативен средноруски, обаче, дали формата е "остриженАми", "остриженИми" или "острижен -ы- ми" НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.

В Именика се споменава ясно, че българските владетели са подстригвали своите коси. Това е. Нищо повече.

Дали са имали плитка, дали са били остригани нула номер или са имали някаква косица, ние нямаме никаква представа!

Очевидно, обаче, по времето, когато е писан Именника модата на остриганите глави вече е била отминала (поне при владетелите на България), затова и летописеца е счел за нужно да спомене тази удивителна (според него) особеност.

Още една малка подробност. Не съм запознат с идеята на г-н Цанко Младенов, но си мисля, че преди човек да коментира падежни суфикси, трябва да е чувал нещо за падежи изобщо!!!

В конкретния случай е употребен творителен падеж без предлог, който обозначава инструментализирано качество или особеност на извършващия действието.

В никакъв случай не става дума за съизвършител на действието, както би могло да бъде ако имахме предлог.

Ако наистина е имало или има такива преподаватели в СУ, много жалко за СУ.

Благодаря Ви, уважаеми Хърс, че забелязахте и взехте отношение по моето лично мнение по този въпрос, което аз за преголямо съжаление нямам възможността да обоснова и докажа сега и тук.

Позволявам си да Ви поздравя за вашите историко-морфологични бележки във връзка с остриганите глави.

Доколкото за тях може да съди един тюрколог с втора специалност руски език от Университета, те наистина издават една много висока лингвистична квалификация и обясняват повече от задоволително предмета си.

Горецитираният преподавател е добре известен сред езиковедите с доста странните си идеи и в никакъв случай не е и не може да бъде основа за каквито и да е заключения досежно Университета и самата лингвистична общност като цяло.

В действителност прабългарите имат и друг вид специфично-характерна прическа, при която те сплитат косите си от една до няколко плитки, поради което в рускоезичната научна литература са известни още и като ”косоплеты”.

Такъв косоплет волжски българин е изобразен и на тук поместената погребална урна.

На тази урна има също така и прабългарски рунически надпис, който обаче даже най-големите специалисти по тюркска руника се отказват да четат и превеждат, чисто и просто защото прабългарската руника все още не е дешифрирана.

[Ka40]

Интересно къде ли е намерена въпросната "урна" и как ли се датира. Подобни произведения на изкуството не са известни в степите, още по-малко в българска културна среда. Отдруга страна волжските българи като мюсюлмани не са се изгаряли. Дали пък случаят с тази "урна" не е аналогичен с т.нар. релеф от Евксиноград?

[Стоедин]

Някакво доказателство, че е от прабългарски произход предмета и предназначението му? Датиран ли е? Къде е открит и какви други предмети е имало около него(ако е имало разбира се)?

Без да съм специалист ще си позволя да кажа, че фигурката има подчертано монголоидни черти, твърде не характерни за нас. Произхода и вероятно е свързан с земите на волжките българи, но не и с тях...

[Aspandiat]

Прабългарите или в най-новата научна терминология, болгарите произхождат и принадлежат към Тюркското Етнолингвистично Семейство. Тяхна прародина е Минусинската Котловина в западното подножие на пл. Алтай в Централна Азия.

Прабългарите излизат на историческата сцена през 1700 г. пр.н.е. в западния край на сегашната пустиня Гоби. През началото на ΙΙΙ в. пр.н.е. те застават и тръгват начело на Великото Преселение на Народите и мигрирайки на запад, се разпростират и достигат до Централна Европа, включително и Мала Азия и Балканите.

Прабългарските диалекти и езици образуват подгрупа в Българската Група на Тюркското Езиково Семейство.

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която при миграцията си от изток на запад те предават на редица други племена и народи, но основната и най-съществена част от която сме наследили тъкмо ние съвременните българи славяни.

И по-конкретно на първо място сред изключително значимите постижения и приноси за европейската и световната цивилизация на прабългарите от областта на духовната култура са книгата и буквата, предмета и наименованието за които те заимстват от китайците още преди Новата Ера и го донасят и на европейските народи, а така също и световно-прочутото и уникално-красивото златно съкровище от Наги Сент-Миклош, при изработката на което прабългарите откриват и разработват и т.н. неозверинен художествен стил.

Поредните мега(ло)фантазии на проф. Добрев. Чакаме от вас до посочите ДОКУМЕНТ, споменаващ българите през 1700 г. пр.Хр. където и да е. А не разни тюркоезични/тюркомански линглистични еквилибристики.

Що се отнася до "най-новата терминология" "болгари", единственият, който я употребява, е сънуващият тюркски блянове неин автор.

Средновековна работа....

П.П. Този "неозверинен художествен стил" и той май е към "най-новата терминология"...

[Elemag]

Прабългарите или в най-новата научна терминология, болгарите произхождат и принадлежат към Тюркското Етнолингвистично Семейство. Тяхна прародина е Минусинската Котловина в западното подножие на пл. Алтай в Централна Азия.

Прабългарите излизат на историческата сцена през 1700 г. пр.н.е. в западния край на сегашната пустиня Гоби. През началото на ΙΙΙ в. пр.н.е. те застават и тръгват начело на Великото Преселение на Народите и мигрирайки на запад, се разпростират и достигат до Централна Европа, включително и Мала Азия и Балканите.

Прабългарските диалекти и езици образуват подгрупа в Българската Група на Тюркското Езиково Семейство.

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която при миграцията си от изток на запад те предават на редица други племена и народи, но основната и най-съществена част от която сме наследили тъкмо ние съвременните българи славяни.

И по-конкретно на първо място сред изключително значимите постижения и приноси за европейската и световната цивилизация на прабългарите от областта на духовната култура са книгата и буквата, предмета и наименованието за които те заимстват от китайците още преди Новата Ера и го донасят и на европейските народи, а така също и световно-прочутото и уникално-красивото златно съкровище от Наги Сент-Миклош, при изработката на което прабългарите откриват и разработват и т.н. неозверинен художествен стил.

От това съкровище е и поместената най-долу вляво Кана на хан Омуртаг, която блести и сияе на самия връх на световното златарско изкуство.

С коя археологическа култура (или култури) се свързва присъствието на прабългарите в Минусинската котловина в Алтай, както и в западния край на сегашната пустиня Гоби?

[проф. Добрев]

Без да съм специалист ще си позволя да кажа, че фигурката има подчертано монголоидни черти, твърде не характерни за нас. Произхода и вероятно е свързан с земите на волжките българи, но не и с тях...

Някакво доказателство, че е от прабългарски произход предмета и предназначението му? Датиран ли е? Къде е открит и какви други предмети е имало около него(ако е имало разбира се)?

Наличието на монголоидни черти изобщо не означава, че това е монголоид, така както почти всички европейци имат поне 5% монголоидни белези, особено в очите.

Доказателствата са това, че е намерена около Казан, руническият надпис, антропологичният тип и това, че прабългарите са практикували и кремация.

[Skubi]

Поредните мега(ло)фантазии на проф. Добрев. Чакаме от вас до посочите ДОКУМЕНТ, споменаващ българите през 1700 г. пр.Хр. където и да е. А не разни тюркоезични/тюркомански линглистични еквилибристики.

Що се отнася до "най-новата терминология" "болгари", единственият, който я употребява, е сънуващият тюркски блянове неин автор.

Средновековна работа....

П.П. Този "неозверинен художествен стил" и той май е към "най-новата терминология"...

ДОКУМЕНТ?

това е единствената дума която знаят на чужд език митничарите на Калотина....

[Ka40]

Наличието на монголоидни черти изобщо не означава, че това е монголоид, така както почти всички европейци имат поне 5% монголоидни белези, особено в очите.

Доказателствата са това, че е намерена около Казан, руническият надпис, антропологичният тип и това, че прабългарите са практикували и кремация.

"Наличието на монголоидни черти изобщо не означава, че това е монголоид" - Този си е абсолютен монголоид. Това че е намерен около Казан (ако наистина е така!) нищо не доказва, още повече че без съмнение предметът няма местен произход, а най-вероятно е внос от Китай. Руническият надпис е по-скоро украса на яката. Практикуването на кремация от волжските българи през езическият им период е повече от спорно, а след като приемат исляма е повече от абсурдно. Така че въпросният предмет въобще няма какво да се обсъжда.

[проф. Добрев]

С коя археологическа култура (или култури) се свързва присъствието на прабългарите в Минусинската котловина в Алтай, както и в западния край на сегашната пустиня Гоби?

Благодаря Ви най-сърдечно за този изключително уместно-навременен и много интелигентен въпрос.

Според вече направените, наистина засега и все още не особено много на брой, проучвания, независимо че през Ранен Бронз в Минусинската Котловина са засвидетелствани няколко археологически култури, все пак и въпреки всичко най-вероятно болгарите са тъждествени с Афанасиевската Археологическа Култура, а впоследствие в областта на Алтай-Гоби и с Карасугската Култура, което между впрочем се подкрепя и съгласува и с лингвистичните данни в лицето на индоиранските заемки в прабългарския език.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

Към последната доста обширна географска област безспорно спада и Минусинската котловина, в която редица изследователи от различно време, виждат прародината на българите, и в най-ново време, “унгаро-българският” историк проф. П. Юхас [1985] например издири, систематизира, обясни и описа немалък брой факти и данни от езика, антропологията, материалната и духовната култура на ранноантичните племена по тези земи, които по един категорично-неоспорим начин свидетелствуват и доказват, че прародината на българите е тъкмо тук, по тези степи, където през епохата на Тагарската култура от VІІІ-V в. пр.н.е. например, българите живеят през зимата в къщи, а лятото – в шатри, като в селищата са разположени една до друга къщи и юрти, докато през зимата животните ги затварят в кошари; наред със скотовъдство, те се занимават и със земеделие, като “орат” земята с мотика, реколтата си жънат с бронзови сърпове, а за напояване на нивите си прокарват напоителни канали, които на места преминават през скали, а на други се строят и подпорни стени; конят става важен елемент на скотовъдното стопанство и през същата тази епоха се появява и конската амуниция, металните части по която са изработени от бронз и са аналогични на скитските; бронзовите предмети и оръдия на труда са отливани в специални форми; антропологичният тип на местния човек през V-ІV в. пр.н.е. е сходен с афанасевско-андроновския тип, като същевременно се наблюдават и монголоиди, което говори за възникването на нови етнически групи и т.н. [155-162].

По силата на всичко това, както беше посочено току-що, в тюркските езици като цяло и в българските в частност битува известно количество индоирански лексикални заемки, преминали в тези езици от езиците на племената от отделния индоирански клон на индоевропейското семейство – Андроновската култура, която възниква в източноевропейските степи около ІІІ хил. пр.н.е. и с течение на времето се разпростира и разпространява на изток, през Урал, Тян-шан и Средна Азия, чак до Иранското плато на югозапад, Индия на юг и Синцзян на югоизток, в първия етап на което разпространение индоиранците влизат в етнолингвистичен контакт с протобългарите от Афанасиевската култура към началото на ІІ хил. пр.н.е. [вж. и срв. Ренфрю 2002, 20-32; Kuzmina 1994].

Независимо че още в праисторическа Централна Азия и по-конкретно в Минусинската котловина, където около 2500 г. пр.н.е. се ситуира Афанасевската култура на носителите на праиндоирански език или възможно един по-стар език, отколкото този на предците на носителите на тохарски език от Синьцзян, се констатират графити, представляващи по същество специфична иконико-символична система, състояща се от маски, антропоморфни фигури с птичи глави с продълговати клюнове, дългокраки и дълговрати птици, каквито надали има по северните ширини, и графични знаци, наподобяващи руни, особено ярко сред които се откроява някакъв знак, наподобяващ донякъде много по-късния знак Ипсилон на прабългарския бог Тангра.

İn standard – в стандартната (?), а може би по-добре в общоразпространената и общоприета теория, Андроновците са индоиранци, докато Афанасевската култура е степна култура и тя не е “производител” на иконико-символични системи, именно поради което се допуска вероятността до Алтай, а преди това и до Минусинската котловина, където се предполага, както по-подробно ще се види по-нататък, че е и прародината на прабългарите (И.Д.), да е достигнала само някаква група от тази култура и тук да се е смесила с носители на алтайски или уралски език, именно които носители продуцират и от които трябва да са иконико-символичните системи, достигнали до наши дни като петроглифи, без, разбира се, да е напълно изключено и да е напълно възможно, но не и по необходимост, Афанасевците по начало да са носители на алтайски или угрофински език (H.-P. Francfort).

[Ka40]

[Караконджур]

Прабългарите или в най-новата научна терминология, болгарите произхождат и принадлежат към Тюркското Етнолингвистично Семейство. Тяхна прародина е Минусинската Котловина в западното подножие на пл. Алтай в Централна Азия.

-----------------------------

Професоре, знаете ли че в Минусинската котловина, представителите на карасукската, тагарската, тесинската и таштъкската арх.к-ри са индоевропейци. Смята се карасукците са предци на тохарите, а таштъките са алани – аси. Тюрките се появяват тук едва в 7 в.

--------------------------------

Прабългарите излизат на историческата сцена през 1700 г. пр.н.е. в западния край на сегашната пустиня Гоби. През началото на ΙΙΙ в. пр.н.е. те застават и тръгват начело на Великото Преселение на Народите и мигрирайки на запад, се разпростират и достигат до Централна Европа, включително и Мала Азия и Балканите.

-------------------------------

Как го изчислихте, вие се връщате във времето на окуневската култура, ако това понятие изобщо ви говори нещо, защото съдейки по писанията ви от археология не разбирате нищо!?

Ако съждението ви е вярно, прабългарите трябва да са кимерийци или саки, но трябваше да се появят в 8-7 в.пр.н.е.

----------------

Прабългарските диалекти и езици образуват подгрупа в Българската Група на Тюркското Езиково Семейство.

---------------------

Българска група – измислица на съветските тюрколози-пантюркисти, Баскаков и компания. Такава няма. Чувашкият език е по-близък до монголски и тунгусоманджурски отколкото до тюркските езици. Вкл.му в тюркската общност е напълно изкуствено.

----------------

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която при миграцията си от изток на запад те предават на редица други племена и народи, но основната и най-съществена част от която сме наследили тъкмо ние съвременните българи славяни.

----------------------

Смях в залата!!!! Първа световна сила, как пък никой хронист не ги забеляза вашите „българи”. Къде е материалната им култура – Дървена Плиска и няколко погребални некропола – е га ти и високата материална култура!

Духовна култура – как съдите за нея от един безписмен и неисторичен народ! Вия яростно мразите вашия съименник петър Добрев който също фантазира за мнооого културните бълараи, но с какво се отличавате от него?

-----------------------

И по-конкретно на първо място сред изключително значимите постижения и приноси за европейската и световната цивилизация на прабългарите от областта на духовната култура са книгата и буквата, предмета и наименованието за които те заимстват от китайците още преди Новата Ера и го донасят и на европейските народи, а така също и световно-прочутото и уникално-красивото златно съкровище от Наги Сент-Миклош, при изработката на което прабългарите откриват и разработват и т.н. неозверинен художествен стил.

От това съкровище е и поместената най-долу вляво Кана на хан Омуртаг, която блести и сияе на самия връх на световното златарско изкуство.

-----------------

Наги-Сент Миклош са си ваши фантазии – къде видяхте че има кана на кан Омуртаг?

Книга е заета от Китай, наистина по време на Ханския период, когато книга се е произнасяло „куенх”! У древните тюрки има куен – без крайното „х” защото танската форва е куен, т.е. „х” е отпаднало, заемстването при тюрките е с няколко века по-късно. Сравни куенх с бълг. книхачии – форма на книгачии.

А буква е от готски произход – немски бук – книга!

Вашите фантазии искрено ме забавляват и разсмиват!

[Караконджур]

Професоре, този съд който сте дали е късно златноорденско произведение!

Вие сте го копирал от един пантюркистки форум, където съм го видял преди няколко години!

[проф. Добрев]

Тъй като не отбирам много от тюркски, ще се радвам да видя тюркската етимология.

В действителност основателят на българската държава е известен под следните три имена: Испор (Видение Исаево), Есперерих (Именник) и в други източници – Аспарух.

От тези три имена, за първично-изконно аз приемам първото, главно поради това, че то е взето от славяно-старобългарския език на народа и съхранявайки се в стигналите до доста късно време народни предания и легенди за хан Аспарух, очевидно-безспорно води своето начално в самия тюрко-прабългарски език на Аспаруховите българи.

Името Испор възниква и се развива на основата на прабългарската в частност, но и тюркската по принцип титла *испар “княз”, от която възниква и добре известното в някои тюркски езици мъжко лично име Ишбар.

От своя страна тази титла, както и редица други титли в прабългарския език, не е собствено-изконно тюркска по произход, а е безспорно-очевидно иранска и най-вероятно източноиранска по произход и се образува на основата на изтиран. *вис-а пура “син на дома”.

Останалите имена всъщност са ономастични изоглоси на първично-изконното име на хана и са му дадени на основата на други, непрабългарски езици, при което те имат в тях и своите апелативи, какъвто за собствено средноперсийския му вариант е словосъчетанието *асп-а рух “бял кон”.

Вторият допълнителен вариант на същото име Есперерих не е съвсем ясно на основата на кой точно непрабългарски език се образува, но в него очевидно-безспорно присъства като че ли готската по произход съставка *-рих “княз; цар” с такова съответствие в германските езици например като *рекс.

Тази безспорно прабългарска в частност и тюркска по принцип етимология аз разработих и предложих още през 1983 г. и досега все още никой не е излязъл с критика или ревизия към нея, а точно обратното – тя е възприета от най-компетентно-ерудирани български историци медиевисти и в качеството на основно-водещ аргумент е положена в основата на техните разсъждения и заключения за тюрко-алтайския произход и принадлежност на прабългарите.

................................................................................

.................

Ани Добрева, Иван Добрев, Предпосылки иранского языкового влияние и его результаты в болгарском языке. – Балканско езикознание/Linguistique balkanique, 26.2, 1983.

Стефан Йорданов, Славяни, тюрки и индоиранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса) - Българистични проучвания, 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295.

[Ka40]

Тази безспорно прабългарска в частност и тюркска по принцип етимология аз разработих и предложих още през 1983 г. и досега все още никой не е излязъл с критика или ревизия към нея, а точно обратното – тя е възприета от най-компетентно-ерудирани български историци медиевисти и в качеството на основно-водещ аргумент е положена в основата на техните разсъждения и заключения за тюрко-алтайския произход и принадлежност на прабългарите.

"тя е възприета от най-компетентно-ерудирани български историци медиевисти" - а имено?

[Караконджур]

В действителност основателят на българската държава е известен под следните три имена: Испор (Видение Исаево), Есперерих (Именник) и в други източници – Аспарух.

От тези три имена, за първично-изконно аз приемам първото, главно поради това, че то е взето от славяно-старобългарския език на народа и съхранявайки се в стигналите до доста късно време народни предания и легенди за хан Аспарух, очевидно-безспорно води своето начално в самия тюрко-прабългарски език на Аспаруховите българи.

Името Испор възниква и се развива на основата на прабългарската в частност, но и тюркската по принцип титла *испар “княз”, от която възниква и добре известното в някои тюркски езици мъжко лично име Ишбар.

От своя страна тази титла, както и редица други титли в прабългарския език, не е собствено-изконно тюркска по произход, а е безспорно-очевидно иранска и най-вероятно източноиранска по произход и се образува на основата на изтиран. *вис-а пура “син на дома”.

Останалите имена всъщност са ономастични изоглоси на първично-изконното име на хана и са му дадени на основата на други, непрабългарски езици, при което те имат в тях и своите апелативи, какъвто за собствено средноперсийския му вариант е словосъчетанието *асп-а рух “бял кон”.

Вторият допълнителен вариант на същото име Есперерих не е съвсем ясно на основата на кой точно непрабългарски език се образува, но в него очевидно-безспорно присъства като че ли готската по произход съставка *-рих “княз; цар” с такова съответствие в германските езици например като *рекс.

Тази безспорно прабългарска в частност и тюркска по принцип етимология аз разработих и предложих още през 1983 г. и досега все още никой не е излязъл с критика или ревизия към нея, а точно обратното – тя е възприета от най-компетентно-ерудирани български историци медиевисти и в качеството на основно-водещ аргумент е положена в основата на техните разсъждения и заключения за тюрко-алтайския произход и принадлежност на прабългарите.

................................................................................

.................

Ани Добрева, Иван Добрев, Предпосылки иранского языкового влияние и его результаты в болгарском языке. – Балканско езикознание/Linguistique balkanique, 26.2, 1983.

Стефан Йорданов, Славяни, тюрки и индоиранци в Ранното Средновековие (езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса) - Българистични проучвания, 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295.

--------------

Професоре да сте чували за тюркското Ъшбара, което е калка от тохаро-санскритското (езика на Крорайна) усвара -владетел.

Аспарух има ясен алански произход и означава настъпващ, завладяващ, от общоиранското спар, индоевроп.аналог на славянското спор - успех, спори ми - успешно.

Абаев дава аланската форма на името Аспараг, срещащо се и днес в осетински със закономерна промяна в Аесфаераг. Българските окончание в личните имена на -их, -ах са закономерен аналог на аланското -аг, сравни Винех и осетинското Вейнаг (означава зорък)! Аварското Кандих и аланското Кандак (в бълг.Кандьо) от аланското (осетинско) кондын - добре сложен, савирско Балах и съвр.осет.Баликъо, отр. изходното Балак, в персийски е Валаш, дори и в енгарски е известно като Балаш. От Бал - голям, висок.

Аспарух не може да има връзка с тюркските езици, поради простичкия факт че това име е носил грузински владетел от алански произход още във 1-2 в.

[Frujin Assen]

И като тръгна етимологията, та цяла неделя ...

[Aspandiat]

Вторият допълнителен вариант на същото име Есперерих не е съвсем ясно на основата на кой точно непрабългарски език се образува, но в него очевидно-безспорно присъства като че ли готската по произход съставка *-рих “княз; цар” с такова съответствие в германските езици например като *рекс.

И тук ли имаме готска съставка *-рих “княз; цар”?

Надпис от Накш-и Рустам (260-262 г. сл.Хр.) на шахиншах Шапур І:

в гръцки запис Аспорик Аспориган (Άσπωρικ Άσπωριγαν),

в средноперсийски запис Асп[урик] Асп[урик]ан (’sp[wrk] ’sp[wrk]’n),

в партски запис Аспурик Аспурикан (’spwrk ’spwrkn) с родово-фамилно окончание -ган.

[VladPomak]

--------------

Професоре да сте чували за тюркското Ъшбара, което е калка от тохаро-санскритското (езика на Крорайна) усвара -владетел.

Аспарух има ясен алански произход и означава настъпващ, завладяващ, от общоиранското спар, индоевроп.аналог на славянското спор - успех, спори ми - успешно.

Абаев дава аланската форма на името Аспараг, срещащо се и днес в осетински със закономерна промяна в Аесфаераг. Българските окончание в личните имена на -их, -ах са закономерен аналог на аланското -аг, сравни Винех и осетинското Вейнаг (означава зорък)! Аварското Кандих и аланското Кандак (в бълг.Кандьо) от аланското (осетинско) кондын - добре сложен, савирско Балах и съвр.осет.Баликъо, отр. изходното Балак, в персийски е Валаш, дори и в енгарски е известно като Балаш. От Бал - голям, висок.

Аспарух не може да има връзка с тюркските езици, поради простичкия факт че това име е носил грузински владетел от алански произход още във 1-2 в.

Преди години тука иднваше един швейзцарец с жена си - персийкал Та веднъж я запитах дали АСПАРУХ значи нещо на родния й език и тя каза "Да, значи "духът на коня"! Ха сега да ви видя с т.нар прохвестор Добрев - той че е недоразумение, недоразумение е, ама и алано-осетинсдката теза си е не по-малко недоразумение!!!

ВладПомак

[turanaga_san]

"тя е възприета от най-компетентно-ерудирани български историци медиевисти" - а имено?

Академик Сульо и пульо, не са ли ти познати?

[turanaga_san]

Професоре да сте чували за тюркското Ъшбара, което е калка от тохаро-санскритското (езика на Крорайна) усвара -владетел.

Аспарух има ясен алански произход и означава настъпващ, завладяващ, от общоиранското спар, индоевроп.аналог на славянското спор - успех, спори ми - успешно.

Абаев дава аланската форма на името Аспараг, срещащо се и днес в осетински със закономерна промяна в Аесфаераг. Българските окончание в личните имена на -их, -ах са закономерен аналог на аланското -аг, сравни Винех и осетинското Вейнаг (означава зорък)! Аварското Кандих и аланското Кандак (в бълг.Кандьо) от аланското (осетинско) кондын - добре сложен, савирско Балах и съвр.осет.Баликъо, отр. изходното Балак, в персийски е Валаш, дори и в енгарски е известно като Балаш. От Бал - голям, висок.

Аспарух не може да има връзка с тюркските езици, поради простичкия факт че това име е носил грузински владетел от алански произход още във 1-2 в.

Ако си мислиш че ще уплашиш професора дълбоко се заблуждаваш Той от факти не се плаши. Всъщност той е воин и от нищо не се плаши.

[Ka40]

Не се бъзикайте с професора! Нямате нито нужната научнообразователна степен, нито нужните публикации - статитии, студии и монографии в научни области тясно-неизменно свързани с Прабългаристиката или ако трябва да употребим по-научното название Болгаристика - Добревистика! :

[Караконджур]

Ако си мислиш че ще уплашиш професора дълбоко се заблуждаваш Той от факти не се плаши. Всъщност той е воин и от нищо не се плаши.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Опрределено е войн, предвид че цялата му "научна" кариера е минала в българските казарми, да учи славното ни в миналото войнство на езика на "вероятния противник". Така че "кръгом и пак напред"!

[Караконджур]

Преди години тука иднваше един швейзцарец с жена си - персийкал Та веднъж я запитах дали АСПАРУХ значи нещо на родния й език и тя каза "Да, значи "духът на коня"! Ха сега да ви видя с т.нар прохвестор Добрев - той че е недоразумение, недоразумение е, ама и алано-осетинсдката теза си е не по-малко недоразумение!!!

ВладПомак

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Аз се позовавам на В.Абаев дал най-изчерпателното тълкуване на Аспараг/Аспарух, тези коне и духовете им ги оставете!

[Караконджур]

Академик Сульо и пульо, не са ли ти познати?

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Вероятно великата концепция на проф.Добрев е приета със заповед на тогавашния министър на Народната отбрана арм.ген.Добри Джуров!

- Равниис, Мирноо, за среща по франта заа пооо-чест! Оркестър "повеска"!

[проф. Добрев]

Професоре, знаете ли че в Минусинската котловина, представителите на карасукската, тагарската, тесинската и таштъкската арх.к-ри са индоевропейци. Смята се карасукците са предци на тохарите, а таштъките са алани – аси. Тюрките се появяват тук едва в 7 в.

Андроновската най-вероятно е първата индоевропейска по принцип и индоиранска в частност археологическа култура в тази област.

Прабългарите тюрки започват да проникват в областта в началото на 3-то хил. пр.н.е.

Напълно излишно е да се настоява по въпроса, защото нито една от засвидетелстваните в тази област археологически култури все още не е напълно задоволително и окончателно-безапелационно идентифицирана и атрибутирана етнолингвистически, а главно и основно антропологически, което все пак е нещо, но повече от недостатъчно.

При това положение единствено меродавно-показателни са лингвистичните сведения и данни в лицето на индоиранските, източноиранските, угрофинските, тунгузо-манджурските, монголските и китайските заемки в прабългарските диалекти и езици.

Локално-темпоралната проява и дистрибуция на езиците източник на тези заемки по най-недвусмислен начин сочи и определя именно Минусинската Котловина като прародина на прабългарите, което се съгласува и потвърждава и от сведения и данни от друг вид и характер.