Икономически причини за покръстването на България

[glishev]

Твърде дълго време в родната наука беше пренебрегвана икономическата страна на проблемата за покръстването на България.

Днеска ние требва да кажеме, че недооценяването на тая проблема и подменяването на истинските, икономически, причини с фалшиви - от военно или дори субективно-религиозно естество, както изтъкваха историците-идеалисти - беше напълно преодоляно. Ние не можеме да не се съгласиме, че личността на хан Борис като гениален вожд и учител на тогава прогресивната феодална върхушка имаше огромен принос към влизането на нашата страна сред цивилизованите народи, което влизане в тогавашните обстоятелства ставаше с цената на една литургия (викове "Браво!", ръкоплескания и смех). Не, по това ние не спориме! Само обръщаме внимание, че гениалността на хана се прояви не там, където идеалистите я търсеха. Сега следва да разгледаме в какво точно се прояви тая гениалност.

На науката е известно, че нашите прадеди - прабългарите - беха степен народ. Тикани насам-натам от съдбата и от обективни исторически обстоятелства, те стигнаха до днешните земи на нашата хубава страна и тука се заселиха. Те свариха на место вече установилите се мирни славянски племена. Между двата народностни елемента по най-естествен начин беше сключено едно изключително прогресивно за времето си споразумение, което след междинен период на българско нападение и славянска отбрана (предизвикан от езиковата барера и от козните на международната, тоест византийската, реакция) премина в нападателно-отбранителен съюз. В съюза справедливо беха разделени задълженията. Така българите осигуряваха отбраната, нападението, вътрешния ред, организационната работа, събирането на държавните данъци и културно-просветната част. Славяните на свой ред се грижеха за високи земледелчески и животновъдчески добиви, развиваха занаяти и изобщо стопанството.

Докато българите живееха в степите, те беха и непридирчиви към храната си. Едеха козе месо, защото козата е животно, което може да живее и от тръне. Понекога българинът се прощаваше със стария си и болен кон и, така да се каже, сам започваше да носи оня, който бе носил дотогава него. Тоест, конят се превръщаше на конски салам или пастърма, като археологическата наука безспорно доказа, че тия два артикула на прабългарската лека хранително-вкусова промишленост последователно са се съхранявали в дисаги в годен за консумация вид, а сетне в българския стомах, в полусмлен вид. В степите козите стада и табуните беха под заплахата не само на грабителски чужди племена, но и на вълци. Мерките срещу това тунеядно животно стана причина прабългарите да включат в религиозния си живот убиването на вълка или на неговия роднина кучето като нужен елемент за просвещаването на младежта в главните насоки на противовълчата борба. Така сред българите се появи жертвоприношението на куче.

След сключването на българо-славянския съюз новите реалности на живота изискваха промяна в бита на славяни и българи еднакво. Славяните излезнаха от гори и блата, спреха да се хранат с желъди и папур и да живеят в землянки. Това донекъде стана с помощта на българските просветни дейци, които разясняваха, че да се копае землянка в блато е от нищо неоправдан риск. Както казахме, славяните се превърнаха в съзнателни труженици. Българите пък, които поеха организационната част, както вече казахме, също промениха своя начин на живот. За повишените им умствени усилия сухото козе и конско вече беше недостатъчно питателно. С усядането на народа на постоянна територия и с усилената работа по изграждане на българо-славянската държава по-тлъстото овче месо се наложи като главен източник на полезни белтъчини за средния българин. Появяването на големи стада овце у нас тури началото и на вълнено-текстилната промишленост, от което смъртността зиме спадна, а консумацията на овче от това, естествено, пак скочи. Овчерят стана гръбнак на България!

И тук борбата срещу вълка като основен вредител по овцете доби своето централно значение. Славяни и българи рамо до рамо пазеха своите стада от хищника. Прогонван неведнъж от България, вълкът обаче намираше убежище във Византия, където намираше добър прием (византийците отдавна беха минали на свинско, а вълк в кочина не влиза) и отново преминаваше границата, за да руши народното дело. В духа на религиозно-просветната си практика, българите жертваха куче след куче като пример пред младите как требва да се унищожава и роднината на кучето - вълкът. Това обаче имаше пагубни последици за народното овцевъдство. Както е известно, вълкът козината си мени, нрава също и става най-добър приятел на човека и на неговата овца. Кучето е враг на вълка, от роднинството си с него се срамува и еде хлеб и млеко или каквото друго овчерят му даде, а не овче месо. Не знаейки това, българи и славяни сами се лишаваха от своя естествен съюзник кучето. Те виждаха само външната прилика, а не усещаха същностната разлика и от това страдаше както народното стопанство, така и управлението на България. Овчето започваше да не достига, а това породи спекула, рушветчийство и други пороци. Освен това без овче ръководните кадри понякога се връщаха към козето и конското, а от неговата сухота и малка хранителност залиняваха. Византийците се възползваха от тая слабост и започнаха смело да нападат България. Положението стана критическо.

Тая развала вече взимаше застрашителни размери, когато хан Борис, който имаше богати наблюдения върху развитието на овчерлъка в международен план (баща му хан Пресиян го беше изпращал като младеж при сърби, франки и други народи със самобитна овчерологическа школа) събра на съвещание чобанбоила Йефтай, джелептаркана Баян и други изтъкнати представители на българското овцевъдство. На това историческо съвещание правилно беше очертана благотворната роля на кучето като крепител на овчерлъка, беха приведени примери от международната практика. Реши се да се преустановът всекакви жертвоприношения на кучета, за да нарасне популацията им у нас и да могат те да влезнат на въоръжение в ханските кошари. С цел бързото внедреване на този полезен помощник на човека в борбата с хищниците и разясняване на обстановката сред масите, колобърът Есхач беше произведен в новосъздаденото звание кехаябагатур и пратен да действа по задачата.

Тука обаче изникнаха непредвидени от хана и съратниците му трудности. Българи и славяни не верваха на новото учение за полезността на кучето и продължаваха да виждат в него преокосмен вълк. Те масово жертваха нещастни хрътки, пинчери, булонки и помияри, а през това време вълците разсипваха основите на българската мощ. Във Византия радостта беше такава, че император Михаил ІІІ заповяда началниците на варяжката му стража да се повълчат до един. Така се появиха хора с имена като РодУЛФ, УЛФгар, УЛФила, ГарУЛФ и др., и пр.

Тогава ханът разбра, че времето на старата бащина религиозно-просветна система вече е отминало, щом нейните традиции се явяват спирачка, а не двигател за народния прогрес. Той ясно виде, че само смяната на религията можеше да спре безпрестанното кучеубийство и унищожението на българската овца.

По онова време основните прогресивни религии беха мохамеданството, юдаизмът и християнството. Борис не искаше да налага некоя от първите две на своя народ, защото те забраняваха еденето на свинско, а ханът беше наясно, че свиневъдството е следващият етап от стопанско-управленческия прогрес на човека. Той мъдро виждаше, че покрай избора си на вяра и неяденето на свинско хазарите беха отслабнали и в скоро време щеха напълно да изчезнат от лицето на историята. Пред него беше и примерът на Византия, чието превъзходно свиневъдство я правеше една от големите сили на епохата, а управниците й - хитри, защото свинското е по-хранително и укрепващо умствените способности дори от овчето. Разбира се, и дума не можеше да става тогава да се прескочи овцевъдният етап и да се премине направо към свиневъдство. Това оставаше в бъдещето, когато историческите обстоятелства щеха да доведат до назрелия момент (както и стана, когато свинарят Ивайло пое държавното управление).

Именно така и никак другояче се стигна до гениалното решение на хан Борис да се приеме християнството у нас, което изобщо забранява жертвоприношенията и позволява еденето на всекакъв вид полезно стопанско животно (изключая многострадалното куче). Впоследствие реакционните кучеубийствени родове беха премахнати, овчерлъкът укрепна неимоверно, а България достигна златен век при управлението на Борисовия син Симеон.

[Eньо]

Именно така и никак другояче се стигна до гениалното решение на хан Борис да се приеме християнството у нас, което изобщо забранява жертвоприношенията и позволява еденето на всекакъв вид полезно стопанско животно (изключая многострадалното куче).

Впоследствие реакционните кучеубийствени родове беха премахнати, овчерлъкът укрепна неимоверно, а България достигна златен век при управлението на Борисовия син Симеон.

Не се подигравай с българската история! Ей!!!

[Last roman]

Човекът не се подиграва, а полага основите на хранително-религиозната теория за покръстването!

Браво Глишев!

[Eньо]

Човекът полага основите на хранително-религиозната теория за покръстването!

Реши се да се преустановът всекакви жертвоприношения на кучета,??? за да нарасне популацията им у нас и да могат те да влезнат на въоръжение в ханските кошари.??? С цел бързото внедреване на този полезен помощник на човека в борбата с хищниците и разясняване на обстановката сред масите, колобърът Есхач беше произведен в новосъздаденото звание кехаябагатур??? и пратен да действа по задачата.

Тука обаче изникнаха непредвидени от хана и съратниците му трудности. Българи и славяни не верваха на новото учение за полезността на кучето и продължаваха да виждат в него преокосмен вълк. Те масово жертваха нещастни хрътки, пинчери, булонки и помияри, ???а през това време вълците разсипваха основите на българската мощ.???

КЕХАЯ-БАГАТУР що ще рече според него?

Смесване на санове и чинове за периода от първата българска държава със такива от времето на турското робство представляват гавра с нашето минало.

[Last roman]

ти виж първо в какъв раздел е пусната темата, пък после се прави на по българин от Бат Бойко.

[glishev]

Еньо, такъв ръбизъм се постига само след оперативно отстраняване на хуморната жлеза. Моите съболезнования.

[Михов]

Glishev, стилът на уектора напомня на начина на говорене на Тодор Живков. Все едно бай Тошо говори на поредния конгрес. Готино е. Ти ли си го писал?

[ISTORIK]

Да, четивото е забавно. Начинът на изразяване - също.

[Eньо]

Да, четивото е забавно. Начинът на изразяване - също.

Да. Изключително забавно четиво. Особено това:

Докато българите живееха в степите, те беха и непридирчиви към храната си.

Понекога българинът се прощаваше със стария си и болен кон и, така да се каже, сам започваше да носи оня, който бе носил дотогава него.

Тоест, конят се превръщаше на конски салам или пастърма, като археологическата наука безспорно доказа, че тия два артикула на прабългарската лека хранително-вкусова промишленост последователно са се съхранявали в дисаги в годен за консумация вид, а сетне в българския стомах, в полусмлен вид.

В степите козите стада и табуните беха под заплахата не само на грабителски чужди племена, но и на вълци.

Мерките срещу това тунеядно животно стана причина прабългарите да включат в религиозния си живот убиването на вълка или на неговия роднина кучето като нужен елемент за просвещаването на младежта в главните насоки на противовълчата борба.

Така сред българите се появи жертвоприношението на куче....

[Skubi]

Здрасти!

В степите няма кози. Има рогат добитък, овце, коне но кози няма.

[Last roman]

Тук става дума за измрялата /най-вероятно от кози грип/ през късното Средновековие степна протобългарска коза Rupicapra protobulgarica, която е изчезнал вид, но е прародител на всички съвременни кози /подобно на българите-траки, които са дали началото на всички индоевропейски народи/.

Eто нейна последна скица от средновековният хронист и пътешественик из Източна Европа Игнаций Козариус:

Според последните археологически находки от професор Козаров кроманьонецът /или по-правилно да го наречем Homo sapiens bulgaricus/ и Rupicapra protobulgarica съжителствали в тясна симбиоза в Южноруските степи още от края на последният ледниковия период /прибл. преди 10 000 години/.

Козовъдството е неоспоримият принос на българите към световната цивизилация, които първи почват да отглеждат домашни животни. Това го знае всяко хлапе.

Редактирано Декември 14, 2009 от Last roman

[glishev]

Да бе, Романе, аз го писах

В степите кози няма и това, че българите все пак правят козя пастърма, е един от най-добрите аргументи на автохтонците (които явно не приемат тезата, че козата може да бъде и открадната, а не само отгледана - защото, разбира се, благороден народ като трако-българо-гето-шопите не знае що е кражба; друг е въпросът чии ръце са режели Крумовите съдии тогава).

Рупикапрата не е някаква си там коза, а е кочияшът с козя брадичка, който е седял на капрата на кочията на император Константин, когато той се е разкарвал по балнеологични курорти между Месемврия и Рупите.

[КГ125]

Твърде дълго време в родната наука беше пренебрегвана икономическата страна на проблемата за покръстването на България.

Днеска ние требва да кажеме, че недооценяването на тая проблема и подменяването на истинските, икономически, причини с фалшиви - от военно или дори субективно-религиозно естество, както изтъкваха историците-идеалисти - беше напълно преодоляно. Ние не можеме да не се съгласиме, че личността на хан Борис като гениален вожд и учител на тогава прогресивната феодална върхушка имаше огромен принос към влизането на нашата страна сред цивилизованите народи, което влизане в тогавашните обстоятелства ставаше с цената на една литургия (викове "Браво!", ръкоплескания и смех). Не, по това ние не спориме! Само обръщаме внимание, че гениалността на хана се прояви не там, където идеалистите я търсеха. Сега следва да разгледаме в какво точно се прояви тая гениалност.

На науката е известно, че нашите прадеди - прабългарите - беха степен народ. Тикани насам-натам от съдбата и от обективни исторически обстоятелства, те стигнаха до днешните земи на нашата хубава страна и тука се заселиха. Те свариха на место вече установилите се мирни славянски племена. Между двата народностни елемента по най-естествен начин беше сключено едно изключително прогресивно за времето си споразумение, което след междинен период на българско нападение и славянска отбрана (предизвикан от езиковата барера и от козните на международната, тоест византийската, реакция) премина в нападателно-отбранителен съюз. В съюза справедливо беха разделени задълженията. Така българите осигуряваха отбраната, нападението, вътрешния ред, организационната работа, събирането на държавните данъци и културно-просветната част. Славяните на свой ред се грижеха за високи земледелчески и животновъдчески добиви, развиваха занаяти и изобщо стопанството.

Докато българите живееха в степите, те беха и непридирчиви към храната си. Едеха козе месо, защото козата е животно, което може да живее и от тръне. Понекога българинът се прощаваше със стария си и болен кон и, така да се каже, сам започваше да носи оня, който бе носил дотогава него. Тоест, конят се превръщаше на конски салам или пастърма, като археологическата наука безспорно доказа, че тия два артикула на прабългарската лека хранително-вкусова промишленост последователно са се съхранявали в дисаги в годен за консумация вид, а сетне в българския стомах, в полусмлен вид. В степите козите стада и табуните беха под заплахата не само на грабителски чужди племена, но и на вълци. Мерките срещу това тунеядно животно стана причина прабългарите да включат в религиозния си живот убиването на вълка или на неговия роднина кучето като нужен елемент за просвещаването на младежта в главните насоки на противовълчата борба. Така сред българите се появи жертвоприношението на куче.

След сключването на българо-славянския съюз новите реалности на живота изискваха промяна в бита на славяни и българи еднакво. Славяните излезнаха от гори и блата, спреха да се хранат с желъди и папур и да живеят в землянки. Това донекъде стана с помощта на българските просветни дейци, които разясняваха, че да се копае землянка в блато е от нищо неоправдан риск. Както казахме, славяните се превърнаха в съзнателни труженици. Българите пък, които поеха организационната част, както вече казахме, също промениха своя начин на живот. За повишените им умствени усилия сухото козе и конско вече беше недостатъчно питателно. С усядането на народа на постоянна територия и с усилената работа по изграждане на българо-славянската държава по-тлъстото овче месо се наложи като главен източник на полезни белтъчини за средния българин. Появяването на големи стада овце у нас тури началото и на вълнено-текстилната промишленост, от което смъртността зиме спадна, а консумацията на овче от това, естествено, пак скочи. Овчерят стана гръбнак на България!

И тук борбата срещу вълка като основен вредител по овцете доби своето централно значение. Славяни и българи рамо до рамо пазеха своите стада от хищника. Прогонван неведнъж от България, вълкът обаче намираше убежище във Византия, където намираше добър прием (византийците отдавна беха минали на свинско, а вълк в кочина не влиза) и отново преминаваше границата, за да руши народното дело. В духа на религиозно-просветната си практика, българите жертваха куче след куче като пример пред младите как требва да се унищожава и роднината на кучето - вълкът. Това обаче имаше пагубни последици за народното овцевъдство. Както е известно, вълкът козината си мени, нрава също и става най-добър приятел на човека и на неговата овца. Кучето е враг на вълка, от роднинството си с него се срамува и еде хлеб и млеко или каквото друго овчерят му даде, а не овче месо. Не знаейки това, българи и славяни сами се лишаваха от своя естествен съюзник кучето. Те виждаха само външната прилика, а не усещаха същностната разлика и от това страдаше както народното стопанство, така и управлението на България. Овчето започваше да не достига, а това породи спекула, рушветчийство и други пороци. Освен това без овче ръководните кадри понякога се връщаха към козето и конското, а от неговата сухота и малка хранителност залиняваха. Византийците се възползваха от тая слабост и започнаха смело да нападат България. Положението стана критическо.

Тая развала вече взимаше застрашителни размери, когато хан Борис, който имаше богати наблюдения върху развитието на овчерлъка в международен план (баща му хан Пресиян го беше изпращал като младеж при сърби, франки и други народи със самобитна овчерологическа школа) събра на съвещание чобанбоила Йефтай, джелептаркана Баян и други изтъкнати представители на българското овцевъдство. На това историческо съвещание правилно беше очертана благотворната роля на кучето като крепител на овчерлъка, беха приведени примери от международната практика. Реши се да се преустановът всекакви жертвоприношения на кучета, за да нарасне популацията им у нас и да могат те да влезнат на въоръжение в ханските кошари. С цел бързото внедреване на този полезен помощник на човека в борбата с хищниците и разясняване на обстановката сред масите, колобърът Есхач беше произведен в новосъздаденото звание кехаябагатур и пратен да действа по задачата.

Тука обаче изникнаха непредвидени от хана и съратниците му трудности. Българи и славяни не верваха на новото учение за полезността на кучето и продължаваха да виждат в него преокосмен вълк. Те масово жертваха нещастни хрътки, пинчери, булонки и помияри, а през това време вълците разсипваха основите на българската мощ. Във Византия радостта беше такава, че император Михаил ІІІ заповяда началниците на варяжката му стража да се повълчат до един. Така се появиха хора с имена като РодУЛФ, УЛФгар, УЛФила, ГарУЛФ и др., и пр.

Тогава ханът разбра, че времето на старата бащина религиозно-просветна система вече е отминало, щом нейните традиции се явяват спирачка, а не двигател за народния прогрес. Той ясно виде, че само смяната на религията можеше да спре безпрестанното кучеубийство и унищожението на българската овца.

По онова време основните прогресивни религии беха мохамеданството, юдаизмът и християнството. Борис не искаше да налага некоя от първите две на своя народ, защото те забраняваха еденето на свинско, а ханът беше наясно, че свиневъдството е следващият етап от стопанско-управленческия прогрес на човека. Той мъдро виждаше, че покрай избора си на вяра и неяденето на свинско хазарите беха отслабнали и в скоро време щеха напълно да изчезнат от лицето на историята. Пред него беше и примерът на Византия, чието превъзходно свиневъдство я правеше една от големите сили на епохата, а управниците й - хитри, защото свинското е по-хранително и укрепващо умствените способности дори от овчето. Разбира се, и дума не можеше да става тогава да се прескочи овцевъдният етап и да се премине направо към свиневъдство. Това оставаше в бъдещето, когато историческите обстоятелства щеха да доведат до назрелия момент (както и стана, когато свинарят Ивайло пое държавното управление).

Именно така и никак другояче се стигна до гениалното решение на хан Борис да се приеме християнството у нас, което изобщо забранява жертвоприношенията и позволява еденето на всекакъв вид полезно стопанско животно (изключая многострадалното куче). Впоследствие реакционните кучеубийствени родове беха премахнати, овчерлъкът укрепна неимоверно, а България достигна златен век при управлението на Борисовия син Симеон.

УНИКАЛНО!!!!!

[Ka40]

Безсъмнение това е един много интересен, може би малко спорен, но приносен поглед към нашето минало. В тази връзка бих само допълнил, че въстанието на българите срещу Покръстването най-вероятно не е било породено от религиозни или политически подбуди (както знаем ние българите сме изключително трезво мислещ народ), а от простата причина, че в определени периоди от годината новата християнска религия забранявала консумирането на месо. Очевидно българите въобще не им се нравило посред зима вместо да маат пръжки, сланина, наденица или пастърма, да се тровят с някаква блудкава каша, че дори и с едно айрянче да не могат да я полеят. Погледнато от този ъгъл става разбираемо и защо славяните били по-податливи на християнизация - че те и без туй са си били свикнали с кашата. Тук е мястото да припомним, че дори на Борис не му се нравило особено много постенето, та в специално писмо до папата го е питал дали това е вярно и не можели по някакъв начин забраната да се яде месо да бъде избегната. Изрично трябва да се отбележи, че по това време соевата кайма и соевите шницели още не били измислени, а сиренето от растителни мазнини било вносен деликатес, който не бил по джоба на редовия българин. Така че шокът от забраната да се яде месо по време на пости бил особено голям и социалното недоволство сред широките народни маси съвсем закономерно ескалирало в стихийни бунтове, които прераснали в масово въстание

Възниква, обче един въпрос. Дали с въвеждането на християнството и преустройването на българската икономика от "овча" на "свинска" е било съпътствано с отмяната на чл. 3 от Codex Krymiani, а именно за изкореняването на лозята. Както е добре известно свинската пържола се консумира с червено вино, а не с ошаф. Всъщност, фактът че при даване на причастие са давало и вино, показва че въпросният член бил премахнат и започнало организирано производство на вино. Този факт спомогнал много за преодоляването на психологическия, културен и кулинарен шок от въвеждането на християнството, а бунтът на 52 боили бил удавен не само в кръв, но и вино. Същевременно българите видели че забраната да се консумира месо по време на пости, не се спазва особено усърдно от духовенственството и най-накрая се куртолисали.

И накрая във връзка с процеса на замяна на отглеждането на кози с овце, който съпътствал създаването на Дунавска България и дн. български народ, нетрябва да забравяме и приноса на старото местно население - романизираните и елинизирани траки, които безвъзмездно дарили най-добрите си каракачански овчарки.

[Aspandiat]

ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ – ДОСТОВЕРНАТА ТРАКТОВКА

Глишев, смятам, че Вие, явно под влияние на марксистко-материалистическата школа в историографията, подценявате сериозно ролята на отделната личност в такъв грандиозен процес като Покръстването. От друга страна за мен е необяснимо-неясно как Вие, бидейки толкова заинтересувано-ангажиран в сферата на взаимодействията-контакти между етносите-народи-култури през столетията и особено на тези на българите и останалите, сте пропуснал категорично-неоспоримите данни от капиталното съчинение Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, pp. 1349-1362, издадено от арменеца Мовсес бен Ехише в богохранимия град Ерусахем, едно също така чисто арменско име. Понеже виждам, че сте окумуш чоджук (или в превод от болгарски език – “умно момче), ще си позволя да Ви представя една по-достоверна трактовка на събитията от ІХ век.

Преди обаче да пристъпя към изложението на фактите, смятам за уместно-редно да кажа няколко разяснителни думи за Encyclopædia Armand’o-Bolgica. Томовете на този колосален труд виждат бял свят през последната четвърт на Х век като огромното му предимство пред други исторически източници (византийски, латински, арабски, сирийски и прочее) е фактът, че авторът на Encyclopædia Armand’o-Bolgica е бил свидетел на описаните събития и по тази причина пише като очевидец, а не като късен компилатор. Началото на енциклопедията е поставено благодарение на спомоществователството на живеещите в Болгария арменски аристократи Елинаг Францис (Враницес) и на Теопист Куркуа. Първия българската псевдоисториография го представя като болгарски благородник и изопачава името му на Елемаг, докато всъщност той е чист арменец от Грузия. Вярно е, че според Encyclopædia Iudaica, vol. XXIX, pp. 1249-1262, той всъщност бил от сафарадския еврейски род Францес, преселил се в България през Х век от Кордова, но това са долни инсинуации, пренебрегващи факта, че Encyclopædia Armand’o-Bolgica е най-достоверното историко-лингвистично съчинение, създавано някога на земята. Вторият спомоществовател Теопист Куркуа е погрешно известен в българската историография като Кракра от Перник, но тъй като тази трактовка влиза в противоречие с данните от Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не може да се смята за достоверна. Знае се обаче (вж. Encyclopædia Armand’o-Bolgica, vol. XXXIX, р. 1352), че въпросният Куркуа бил също така известен и като Къркуа, прозвище, получено заради навика му редовно да кърка коняк “Арарат”, внасян контрабандно през Солунската митница заради блокадата на болгаро-ромейската граница от недоволни от правителството на Василий ІІ Евросъюзоубиец ромейски пàрици. След 1018 г. със създаването на общ пазар и условия за свободно движение на хора, стоки и капитали от Срем до Ереван, въпросният Куркуа-Къркуа се преориетирал към коняк “Васпуракан”, внасян директно от племенника му, изпратен като военен командир в едноименната арменска област. Та без благородната финансова помощ, оказана от тези чистокръвни арменци на българска служба, Encyclopædia Armand’o-Bolgica никога нямаше да види бял свят и без нея световната историческа наука щеше да е такава, каквато е – скучна, лишена от сензационни разкрития и навременно-уместни корекции.

***

Нека обаче след тези пояснителни бележки се върнем на въпроса за Покръстването. Господин Глишев, смятам, че Вашето обяснение на движещия мотив на събитията, сведено до простия избор овче или свинско, е твърде ограничено. В действителност зад избора на владетеля Борис-Михаил се крие мощното идейно влияние на няколко вярно служещи по онова време в ханския двор арменски благородници. Най-могъщо идейно влияние върху Борис-Михаил изиграва арменецът Самуел Держанци, родом от областта Держан, когото местните славяно-болгари прекръстили на Държанци, защото много време го държали като секретен съветник на Борис-Михаил, а него вече не го сдържало да стои в сянка и жадувал за популярност и признание на заслугите му. По-късно праправнукът му оглавил царство Болгария под името Самуил Непримирими или Неуморими, а през ХХ век негов потомък бил руският академик Державин, който всъщност бил Держанин. По майчина линия Самуел Държанци бил потомък на девицата Хрипсиме, първата християнска мъченица, а по бащина бил осемнадесети братовчед на император Василий І, който пък бил потомък на прочутата арменска династия на Аршакидите. Но за разлика от братовчед си Васил (както е името му в арменски вариант, сигурен знак, че и самото име е арменско), който едва на стари години сколасал да се научи да чете (да пише малко нанагорно му дошло), Самуел Държанци бил високообразована личност, врял и кипял в изкуството да се управлява държава.

И тъй, през един ден на 863 г. в разгара на земетресенията и глада, напъплили Болгария, докато четял докладите за поредните поражения на болгарската войска в Тракия и къде ли още не, до Борис (тогава още не Борис-Михаил) с почтителни стъпки се приближил Самуел Държанци, изкашлял се в шепа и рекъл:

- Твое светлейшество, тя работата се вижда, че е утекла, ако ти съизволиш да не ме държиш повече на въже, ще ти открия как да наредим нещата.

Борис му хвърлил кръвнишки поглед, защото точно се бил запънал на един сложен гръцки фразеологизъм в доклада и се чудел дали той значи “таковаха ни майката” или “таковахме им майката”, но Самуел Държанци го гледал умилно както Швейк поручик Лукаш и сърцето му омекнало.

- Думай, Самуеле, що имаш да думаш.

- Всесветлий - рекъл Държанци - давай, ставай християнин, че да отървеш страната, народа, пък най-паче себе си и нас от гръчката напаст. Спазари се с онзи пияндур и мъжеловец Михаил да му вземеш името, той да ти отпусне епископ като начало и 13 милиарда номизми по ромейските предприсъединителни фондове.

- Аз толкоз лесно бащина чест и слава не давам, гиди чифутин с чифитун - кипнал Борис и посегнал към нагайката да наложи хубаво своя верен съветник. После обаче размислил, ухилил се както навремето Тервел се ухилил, когато Юстиниян дошъл да го врънка да му помогне да си върне престола и рекъл:

- Ей, право думаш, умна ми арменска главо, чорт возьми, къде са ми били зъркелите да те държа толкоз време в сянка пренебрегнат.

После се ухилил още повече и добавил:

- Майната й на бащината чест и слава, само бат’ Михаил да даде 13-те милиарда номизми, че с тоя продънен бюджет и с тия 2 милиарда по ДДС, дето има да възстановяваме на фирмите, майката си трака. Пък я довършим диагоналния път Белград – Браничево – Сердика – Филипопол – Адрианопол, я не. Ама и да го довършим, търгът наши хора ще го спечелят. На селяндурите ще им подхвърлим някоя номизма да не реват, че парите за насърчаване на земеделието потъват в неизвестна каца без дъно. Ония заменки на гори, дето ги натвориха боилите от “Печенежко движение за дърва и свободи” няма да ги бараме, че ей ги е печенегите по Днестъра, само от тях не ядохме бой откак съм на власт. А ако някой непослушен келеш от “Боили за византийско развитие на Болгария” вземе да мрънка, че парите се харчат не по предназначение и тръгне да се оплаква в синклита в Брюкселион, ще му запушим устата с някое и друго милионче.

- На устата ми беше туй, величайший, ама рекох да не се обаждам, че да не ме емнеш, че пак ти продавам арменски тарикатлъци и гяволъци – примижал доволно Самуел Държанци, все едно току що бил ударил на бързи гълтоци студена бира “Одесос” в горещ летен ден.

- Пък ти за епископа не бери грижа, Самуеле. Ей го де е онзи ахмак папата, като се позаиграем с него, Михаил Цариградски и архиепископ ще даде, че и патриарх даже. Людовик Немски, той е наше момче, няма много да ни придиря какви ги вършим тъдява. Само е важно тънката да ги нагласим нещата...

***

И тъй, минало някое време, дошла зимата на лето 865-то. В двореца в Плиска се чуло финалното “кирие елейсон” и Борис (вече Борис-Михаил) излязъл като най-чист християнин вир вода от 120-литровата поцинкована кофа, в която като кокошка го омокрили при кръщението. По-късните автори я превърнали в сребърен кръщелен купел, но както правилно е обърнато внимание на страница 1256 от том ХХХІХ на Encyclopædia Armand’o-Bolgica, хазната била празна, траншовете от ромейските предприсъединителни фондове още не били тръгнали и затова нямало пари за глезотии, та всичко се свършило в поцинкована кофа. Побързали да увият Борис-Михаил в ленени кърпи, че подовото отопление едва мъждукало и било голям клинч. Зъзнейки от студ, Борис-Михаил тихичко говорел разни хубави неща по адрес на майката на Рюрик Путинович, който бил спрял газа по дървения тръбопровод от Киев, а всъщност не знаел, че Рюрик не си падал по такива цигании, а за всичко бил виновен печенежкият вожд Куря Юшченогуларъ, който крадял като невиждал газ по транзитното трасе.

Като се посгрял и ударил 2 сливови, Борис привикал с пръст Самуел Държанци и му рекъл:

- Самуеле, до тук добре я наредихме, ма кат’ ги гледам тия гръчки калпазани как са се стълпили в Болгарийката и покръстват и плямпат все на своя език, дето го разбираме 20 души в саракта, май ще я загазим сериозната и след някое и друго десетилетие болгаро-славяно-траките, на които съм им от Бога владетел, до един гърци ще се пишат.

- Величайший, и на това съм му намерил колая, не бери дерт. Чакай само да дадат парите по предприсъединителните фондове тия бунаци гърчолята и ще видиш що ще сторим.

Борис-Михали хвърлил към Самуел Държанци поглед, смес от питане, приятна изненада и респект:

- Думай, Самуеле, дадеш ли ми акъл и за тая пущина, одма те правя бори таркан на Охрид, демек вълчи таркан, и ще ти дам щерка си и половин царство и господарство.

- Значи – ухилил се под мустак Държанци, пропускайки свойски обръщението “величайший”, но това останало без последствия за местоположението на главата му – има едни момчета в Солуна града, Кирил и Методий им викат, на които яко им сече пипето. Баща им Левон е заместник на солунския стратег, който пък е арменец, а това значи, че и той е арменец и синчетата му също. На Кирчо му е писнала вече специализацията в Магнаурата, а Методий стана пишман покрай управлението на славинията, дето го натири кръстника ти Михаил да трупа административен опит. Видяли са свят, това онова, то и в Багдад бяха, в Хазария се мотаха, езически дъбове изкореняваха, знаят две и двеста. Има тук в плисковския двор още един от нашите хора, Матеица му викат вашите, ама всъщност той си е от славната арменска фамилия Мащоц, дето родоначалникът й Месроп преди четиристотин и кусур години я изобрети нашата азбука.

Понеже Борис-Михаил го погледнал с изражение, което в превод на новобългарски може да се обясни единствено с израза “разправяй ги ти тия на старата ми шапка”, Самуел Държанци продължил вдъхновено.

- Честен кръст сторвам, че дума лъжа няма в устата му. Ей на, ако не вярваш, прегледай черновите на Encyclopædia Armand’o-Bolgica и ще видиш всичко там надлежно документирано. Та, викам аз, той Мащоц (пфу, Матеица де) така и така от кое време държи на тавана на къщата си черновата на азбуката на прапрадяда си, дай ще я предложим като ноу-хау на Кирила и Методия. Те като чисти арменци лесно ще се оправят с нея и набързо ще спретнат едно copy-paste за братята славяни и болгаро-траки. И за да не стане сакатлък, ще я пробутаме на дивите моравци, да видим дали ще хване първо при тях дикиш. Пък и тъкмо ще опипаме почвата в Рим, Константинопол и при Людовик Немский. За по-сигурно ще обявим Сирил и Мифота (както ние им викаме) за ромейски агенти, че те се ползват с неприкосновеност и няма опасност да им хвърлят някой бой във Велехрад. Хване ли дикиш азбуката, веднага ще изтеглим от Моравия нашите момчета и учениците им, ще ги пуснем да действат тъдява и като стане всичко готово как си требе, ти, твое величие, ще спретнеш един народно-църковен събор, на който ще обявиш новата азбука и славяно-болгарския език за задължителни за всички поданици до 7 клас, а за онези, които искат да ти служат в народо-събранието и в съвета на шестте боили – за задължителни до 12 клас. Има един, дето прави хазарски торти и пасти, който сигурно ще иска и нещо отгоре като диплом, ама той да си цакне 2000 номизми и да си купи грамота за вишо.

- Ашколсун, кьопалар – възкликнал възторжено Борис на най-чист болгарски език, спомняйки си за предците си Атила-Авитохол, Ирник, Кубрат и так дальше и прегърнал от все сърце Самуел Держанци.

- Самуеле, ахпар-джан, още утре ти давам Охрида града, щерка си Пагане с големите цици и половин царство и господарство!

***

Така болгарите станали християни, а след век, когато тъмните орди на Васил Болгаротрепец и Евросъюзоубиец започнали да завладяват Болгария, правнукът на Самуел Держанци, който бил по съвместителство и трети братовчед на гореспоменатия Васил, си спомнил, че прадядо му бил получил по закон “половин царство и господарство”. Обявил за столица Охрид, почнал да се подписва “родом болгарин”, а пък в тесен кръг и след петата чашка намигвал с думите “всички сме си арменци, ама туй е само за Encyclopædia Armand’o-Bolgica, не е за пред хората... ”

[КГ125]

Браво!!!! Ето сега се отвориха вратите на сите тайни у бугарската история!!!!!

"Арарат" Ереван!!!

[glishev]

Почитаеми г-н А. С. Пандят, аз съм във възторг и смятам изцяло да преразгледам нАучните си възгледи въз основа на Вашия приносен труд

Не, наистина, простотийката си я бива, евалла.