Стефан Караджа спасява Васил Друмев от разстрел /І-ва българска легия/

[Иванко Тертер]

Стилиян Чилингиров /1881-1962 г./ в труда си "Васил Друмев", описващ живота и дейносттта на възрожденския ни деятел, разкрива интересни етюди от "кухнята" на хъшовските времена и житейски отношения между отделните ни революционери. Всеки от тях е бил личност, със своя характер, мироглед. Интересни са ежедневните отношения на тези съмишленици и съидейници. А те са толкова интригуващи и разнообразни. Ето един такъв епизод. Васил Друмев е осъден на смърт от Раковски. Стефан Караджа взема цепеница и заплашва да пребие пред целия строй Раковски, ако последния не отмени заповедта си. Раковски размисля и я отменя. Васил Друмев оттогава богоговее пред спасителя си Стефан Караджа:

ВАСИЛ ДРУМЕВ

Стилиян Чилингиров

http://liternet.bg/publish10/schilingirov/vdrumev.htm

“Но увлеченията на Друмев подир Раковски не са само от книжовно естество. Той прегръща и неговата политическа дейност. Затова, когато последният основава през 1861-1862 г. българската легия в Белград, която трябвало да послужи като ядка на бъдещата българска войска, Друмев напуща на 22 декември 1861 г. Одеса и заминава за Белград. Ала щом сърбите постигат желаното от тях, преместват легионерите от Белград в Крагуевац, а след това ги разпущат. Тука Друмев влиза в стълкновение с Раковски поради неволно нарушение на една негова заповед, за което бива изваден на разстрелване. Спасява го Стефан Караджа, който се изправя с една цепеница пред Раковски, от когото вече всички негодували поради разпуснатия му живот и непоносимото големеене, и заявява, че ще го пребие на място, ако Друмев бъде разстрелян. Раковски отменя заповедта си. От тоя ден Друмев почнал да счита Караджата за свой спасител и всякога е държал портрета му в стаята си.”

[Михов]

Интересен факт, не го знаех.

[resavsky]

http://news.ibox.bg/news/id_53050006

[Doris]

Една новина от вчера:

Откриха надгробния камък на Караджата с нова дата на смъртта му

Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка, съобщиха от Историческия музей в Русе. Каменният кръст се оказва още по-ценен, тъй като на него е изписана друга дата на смъртта на войводата. Във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., докато според надписа на кръста това е станало ден по-рано - на 30 юли 1868 г.

Редактирано Януари 14, 2014 от Doris