Прабългарско окончание за мин. свършено време?

[Aspandiat]

Тази идея ми хрумна днес, докато оглеждах надписа от съкровището от Над Сен Миклош:

ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ•ΤΕCΗ•ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•ΗΤΖΙΓΗ•ΤΑΙCΗ

Няма да коментирам различните преводи на надписа, предлагани от наши и чужди изследователи, ще приема за даденост следните моменти:

1. ΒΟΥΗΛΑ е титлата боил, част от сложната титла боила-жупан; или пък е лично име Боил в съчетанието жупан Боил. Основание да приема, че ΒΟΥΗΛΑ може да е лично име, са примери от ХV век като: Боил, син на Богдан; Иван, син на Боил; Новак, син на Боил (Перник, третата четвърт на XV век);

2. ΤΕCΗ или ΤΕC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително (не ни интересува в случая какво значи);

3. ΒΟΥΤΑΟΥΛ ΣΩΑΠΑΝ е име плюс титла: жупан Бутаул;

4. ΤΑΙCΗ или ΤΑΙC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително, най-вероятно пряко допълнение.

Остават следните думи:

1. ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ (dy(ü)getoigi)

2. ΤΑΓΡΟΓΗ (tagrogi)

3. ΗΤΖΙΓΗ (itzigi)

В тях прави впечатление еднотипното окончание -ΓΗ (-gi). Тъй като надписът е твърде дълъг, за да бъде елиптичен (т.е. глаголът да не е изписан, а да се подразбира), най-логичното е да се заключи, че горните 3 думи са глаголи (повтарям, напълно се абстрахирам от предлаганите преводи на надписа, разсъждавам само върху структурата му). При това положение предполагам, че суфиксът -ΓΗ (-gi) е глаголно окончание, най-вероятно за минало свършено време, доколкото в някога в почти всички езици (да не кажа всички) то е било единствената форма заедно с мин. несвършено време за отразяване на отминали събития и са липсвали например “екстри” като нашето преизказно наклонение.

Предлагам на драгите форумци, сред които има хора с филологическо образование, а и такива, които се интересуват от лингвистика, да поразсъждаваме възможно ли е суфиксът -ΓΗ (-gi) да изразява минало свършено време в прабългарския език и ако е така, какви източни (а защо пък само източни) паралели могат да се открия на този начин за образуване на минало време.

П.П. Бележка до модератора. Не би било зле да разделът “Лингвистика” да се извади от раздел “Литература” и да бъде обособен отделно, където подобни теми да бъдат разисквани.

Поздрави на всички

[Хърс Златния]

Предположението на Аспандиат, според мен, има смисъл.

Дори и това (- ГИ) да не е окончание за минало свършено време, аз също мисля, че става дума за думи - глаголи, маркирани чрез съответното окончание.

[Aspandiat]

Предположението на Аспандиат, според мен, има смисъл.

Дори и това (- ГИ) да не е окончание за минало свършено време, аз също мисля, че става дума за думи - глаголи, маркирани чрез съответното окончание.

Хърсе, при това положение единствената логична възможност ми се струва окончанието -ГИ да е причастно окончание. Но тогава се получава не Боила жопан теси направи, Бутаул жопан направи, направи таиси, а Боила жопан теси правейки/правещ, Бутаул жопан правейки/правещ, правейки/правещ таиси. Нещо не ми се връзва.

Впрочем се поразрових из нета вчера и днес, признавам без особен успех.

Намерих единствено по-подробна информация за осетинския и родствения му ягнобски език. В осетинския няма глаголно окончание за време -ГИ или нещо подобно. Единственото окончание, наподобяващо -ГИ, е -ÆГ, което се използва за образуване на причастия. Например: фыссын – фыссæг “пишещ, писател”. Подобно е окончанието и в ягнобския, но не мисля, че вършат особена работа, защото не се отказвам от идеята, че -ГИ е окончание за минало свършено време.

Нещо подобно открих в удмуртския език: вераны “казвам, говоря”, което в 1 л. ед. ч. сегашно време става верасько, но пък в 3 л. ед. ч. сегашно време формата е съвсем различна – вера. Ако се мисли в посока, че –ГИ е окочание за сегашно време, следва да се предположи конструкция: Боила жопан теси прави, Бутаул жопан прави, прави таиси.

Като гледам надписа ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ•ΤΕCΗ•ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•ΗΤΖΙΓΗ•ΤΑΙCΗ, в момента започва да ми се върти още една мисъл. И в Боила жопан, и в Бутаул жопан липсват окончания на “жопан”. Чисто граматически нещо нещата не ми се връзват. Защото ако превеждаме дума по дума отляво надясно, се получава следното: “Боила жопан предмета направи, Бутаул жопан направи, (още нещо) направи (на) предмета.” Значи се получава, че двама жопани са седнали и са се почупили от работа по един предмет (чаша, да кажем). Единият нещо правил, после другият продължил, защото не могли да намерят майстор да я свърши сам цялата работа.

Та затова си мисля, че в Боила -а е окончание, и то падеждно, а основата е всъщност Боил-. Като казвам падежно окончание, имам предвид за родителен падеж, т.е. за принадлежност – “на жупан Боил” или “на боил-жупана”. И с оглед на това предлагам следната подредба на реда на думите при превод, адаптиран към съвременния български словоред:

ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ (7.) • ΤΕCΗ (5.) • ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ (6.) • ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ (1.) • ΤΑΓΡΟΓΗ (3.) • ΗΤΖΙΓΗ (4.) • ΤΑΙCΗ (2.). Тоест: Бутаул жопан (1.) предмета [чашата] (2.) направи, (3.), [още нещо] направи по нея (4.), предмета [чашата] (5.) направи [още нещо] с нея [подари, дари, връчи] (6.) на жопана Боил (на боила жопана) (7.).

[Хърс Златния]

Та затова си мисля, че в Боила -а е окончание, и то падеждно, а основата е всъщност Боил-. Като казвам падежно окончание, имам предвид за родителен падеж, т.е. за принадлежност – “на жупан Боил” или “на боил-жупана”. И с оглед на това предлагам следната подредба на реда на думите при превод, адаптиран към съвременния български словоред:

ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ (7.) • ΤΕCΗ (5.) • ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ (6.) • ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ (1.) • ΤΑΓΡΟΓΗ (3.) • ΗΤΖΙΓΗ (4.) • ΤΑΙCΗ (2.). Тоест: Бутаул жопан (1.) предмета [чашата] (2.) направи, (3.), [още нещо] направи по нея (4.), предмета [чашата] (5.) направи [още нещо] с нея [подари, дари, връчи] (6.) на жопана Боил (на боила жопана) (7.).

Много логично, Аспандиат. Чудесно разсъждение.

Но какво, според теб, означава "Бутаул", последвано от "жопан"?

И в двата случая думата "Жопан" не променя формата си. Да започнем с превода, ако нямаш нищо против. Така ще стане по-интересно. Досегашните преводи, видяни в интернет, не ме впечатлиха особено.

[Aspandiat]

Много логично, Аспандиат. Чудесно разсъждение.

Но какво, според теб, означава "Бутаул", последвано от "жопан"?

И в двата случая думата "Жопан" не променя формата си. Да започнем с превода, ако нямаш нищо против. Така ще стане по-интересно. Досегашните преводи, видяни в интернет, не ме впечатлиха особено.

Значи според мен тук става дума само за жопани, а Боил (горе съм дал примери) е лично име. Ботаул също смятам, че е лично име, давам пример: Ботул (XIII или XIV век) (Славословия в Синодика на цар Борил. (Добавки от XIII и XIV век). ХИБ 2. С., 1978, с. 297). Та имаме жопан Боил и жопан Ботаул.

[Хърс Златния]

Значи според мен тук става дума само за жопани, а Боил (горе съм дал примери) е лично име. Ботаул също смятам, че е лично име, давам пример: Ботул (XIII или XIV век) (Славословия в Синодика на цар Борил. (Добавки от XIII и XIV век). ХИБ 2. С., 1978, с. 297). Та имаме жопан Боил и жопан Ботаул.

Най-логично, и вероятно си прав. Повечето изследователи, опитали да разчетат надписа (акад. Ст. Младенов, проф. В. Томсен, унгареца Д. Немет, турчина проф. Текин, проф. И. Добрев т. н.), наистина смятат, че "Боил" и "Бутаул" са лични имена.

Твоята тема ме наведе на размисъл по надписа. Лично на мен нещо ми подсказва, че нещата не стоят така (относно личните имена).

В самия надпис има нещо, което не е наред.........

Някой може ли да даде добра фотография на автентичния надпис?

[Aspandiat]

Твоята тема ме наведе на размисъл по надписа. Лично на мен нещо ми подсказва, че нещата не стоят така (относно личните имена).

В самия надпис има нещо, което не е наред.........

Някой може ли да даде добра фотография на автентичния надпис?

Кое те смущава в надписа?

[Иванко Тертер]

Може сега да изглежда извън темата, но някой може ли да даде изписването в първоисточника /откъдето се черпи информацията за него/ на името Георги Войтех. Интересува ме как се е изписвал Войтех в този източник, сигурно е на гръцки език.

[Хърс Златния]

Защо смятам, че в съчетанията "боила жупан" и "Бутаул жупан" БОИЛА и БУТАУЛ не са лични имена, а част от титли?

Във всички надписи на Омуртаг и Маламир имаме изписване на титлата преди личното име (канас ювиги Омуртаг), а не на името преди титлата.

Защо трябва да приемем, че в конкретния надпис това не е спазено? Странното е, че подобно нещо безкритично приемат и такива хора като акад. Ст. Младенов, проф. В. Томсен, Д. Немет, турчина проф. Текин, проф. И. Добрев т. н.

Имаме дори и преки аналози в един от надписите на Маламир, където е употребена съставната титла "БОИЛА КОЛОБЪР". Там обаче никой не твърди, че "боила" е лично име.

Цитат на съответния надпис:

Надпис № 69 на канасюбиги Маламир

”Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”

От частично запазания надпис може да се съди, че "боила" най-вероятно е дума, употребана в изходната й форма - Именителен падеж, единствено число.

Това са съображенията ми да смятам, че "боила" в съчетанието "боила жупан" е част от титлата на съответния висш български сановник, а не лично име. При това думата не е в косвен падеж, а в изходната си форма.

Едновременно с това, подкрепям хипотезата на Аспандиат, че при думите с окончания -ГИ имаме глаголи.

За съжаление, преводът, направен от гореспоменатите академични господа, е безобразен и значението на тези глаголи е спорно и до днес.

По-късно ще обясня как, според мен стои случаят с "бутаул жупан".

[Хърс Златния]

Ето и "преводите", които по-горе окачествих като безобразни (взех ги от страницата на проф. Иван Добрев):

1. проф. В. Томсен, според когото там пише "Жупан Буила завърши купата, (тази) купа за пиене, която жупан Бутаул приспособи да се окачва";

2. акад. Ст. Младенов - "Боила зоапан гравира борбата, Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст";

3. унгарския акад. Д. Немет - "Купата на Буйла Чабан, той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка";?!

4. карачаево-балкарския проф. С. Байчоров - "Чашата на Бойла Зопан, изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан";

5. американския ориенталист от украински произход проф. Ом. Притцак и турския проф. Т. Текин - "Чобан Буйла напълни таса, Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го). Това е тас за напитки."

6. проф. Ив. Добрев "Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул".

Преводът на проф. Иван Добрев изглежда най-смислен.

Въпреки това, не смятам, че преводът на г-н Добрев е правилен. Дори и само заради "личните имена".

[Aspandiat]

Защо смятам, че в съчетанията "боила жупан" и "Бутаул жупан" БОИЛА и БУТАУЛ не са лични имена, а част от титли?

Във всички надписи на Омуртаг и Маламир имаме изписване на титлата преди личното име (канас ювиги Омуртаг), а не на името преди титлата.

Имаме дори и преки аналози в един от надписите на Маламир, където е употребена съставната титла "БОИЛА КОЛОБЪР". Там обаче никой не твърди, че "боила" е лично име.

Цитат на съответния надпис:

Надпис № 69 на канасюбиги Маламир

”Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”

От частично запазания надпис може да се съди, че "боила" най-вероятно е дума, употребана в изходната й форма - Именителен падеж, единствено число.

Това са съображенията ми да смятам, че "боила" в съчетанието "боила жупан" е част от титлата на съответния висш български сановник, а не лично име. При това думата не е в косвен падеж, а в изходната си форма.

По-късно ще обясня как, според мен стои случаят с "бутаул жупан".

Хърсе, добре, да приемем, че конструкцията е боила жопан, т.е. двойносъставна титла. При това положение остава ли Бутаул жопан като име + титла?

Ако приемем, че боила жопан е само титла, се получава, че Бутаул нещо си направил и го дал (условно) на някакъв си анонимен боила жопан. Според мен такава едностранна анонимност не е характерна за надписите.

Забележи и още нещо в горния даден от тебе пример Чепа, багатур боила колобър. Тук всъщност имаш тройна титла: багатур боила колобър + Чепа. Или пък ако е двойна, тогава трябва да сложим запетаята след багатур и да се превежда като "багатурът Чепа, [който е и] боила колобър." Но и в двата случая (говоря за прабългарския словоред, не за новобългарския) имаме конструкция име + титла, а не титла + име. Подобно нещо се наблюдава и във фолклора ни: "Х цар", "Х войвода", "Х хайдутин". От друга страна обаче записът "канасюбиги Маламир" показва, че и обратната конструкция също е била в употреба - титла + име.

Та с оглед на горното си мисля, че боила може да е лично име, не ми се връзва тази едностранна анонимност.

[Tyroglyphos]

Може сега да изглежда извън темата, но някой може ли да даде изписването в първоисточника /откъдето се черпи информацията за него/ на името Георги Войтех. Интересува ме как се е изписвал Войтех в този източник, сигурно е на гръцки език.

Изписан е Βοϊταχος.

[Perkūnas]

Това -ГН няма вид на индоевропейско окончание за минало време. По принцип в индоевропейските езици аористът се образува с помощта на S (в старогръцки, латински, санскрит, праславянски; и в частност българското Х в окончанията за минало време е наследник на това S по правилото RUKI). В иранските езици миналото време се образува по обобщен начин от миналото причастие, което обаче се образува с окончание T > D.

[bombichka]

Малко прибързано ми се струва да обявяваме и трите разглеждани думи за глаголи само защото окончанията им са еднакви.

Eднакво изглеждащи (и звучащи) окончания не предполагат винаги едно и също граматично значение: на български крак-а е множествено число на съществително име, а вижд-а е глагол в 3. л. ед. ч. сег. вр.

От друга страна, едно и също граматично значение може да бъде изразено по няколко начина: на англ. s-aw и burn-ed са все past simple, на старогр. пък ἐποίησα и ἔλιπον са все аористи...

Така че какво пречи в нашия надпис примерно ΤΕCΗ и ΗΤΖΙΓΗ да са и двете минали времена на глаголи, образувани по различен начин, а ΗΤΖΙΓΗ и ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ да нямат нищо общо освен съвпадение на крайните букви?

Хипотезата на Aspandiat е остроумна и ми харесва, но, при положение, че не знаем нищо друго за езика на даден надпис, всяко подобно предположение е силно уязвимо към контрааргументи.

Иначе, ако тези трите думички на -ΓΗ действително са глаголи, наистина е логично да предположим, че в подобен надпис биха били поставени в 3. л. ед.ч. мин. свършено време., тип: "направи, постави, посвети, победи..."

Хрумва ми и евентуална връзка с турското минало време на -di - ако прабългарският е бил тюркски език и ако:

- това турско време на -di може да бъде етимологически проследено до подобна форма и в древния тюркски (нямам идея как е в останалите тюркски езици, там може суфиксът да е примерно -ri, като r>d да е късна турска промяна и тогава връзката с нашето окончание -gi съвсем изтънява...)

- ако предаденото с гръцки букви като -ΓΗ действително е звучало през тази епоха и в този език като -gi, а не по някакъв Бог знае какъв друг начин.

Disclaimer: нямам никакво твърдо мнение за или против тюркския произход на прабългарите и не искам да влизам в този спор, подклаждан преди всичко от емоционални тежнения и търсене на въображаемата идентичност. Просто смятам, че, когато нямаме никакви, ама никакви сигурни данни за езика на даден текст, всякакви хипотези под ръка трябва да бъдат пробвани.

[ЧЗ-М-52]

Нека се върнем на съкровището от Наги-Сент Миклош. След всичките неуспешни опити да се прочете надписа с тюрксикте езици, защото прабългарите "безспорно" не са тюркски народ, а смес от сарматоалани и езикови алтайци (алтаизирани тохари, късните теле, европеиди на вид и алтайци по език, но все още нетюркизирани), на мен ми хрумна да ползвам големия Сравнителен речник на тунгусоманджурските езици, Етим.речник на чувашкия език на Федотов и сайта на Старостин "Вавилонская башня". Оказва се че се получава даста сносен превод:

--------------------

Предлагам своя алтернативна версия на превода, чрез алатйските езици, респ. тунгусоманджурски, а не само с тюркски: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – в манджурски toso – приготвям, изработвам, правя, поставям, монголски tos/toso – получавам, поставям в ръка, или евенкското tojus, удегейски tausi, орочки, негидалски tauči – кова. (ССТМЯ-2,стр.204,149), „дигетоиги” - в прототунгусоманджурски *dug, евенкски, евенски, негидалски duγ, манджурски du, улчийски, орокски dūči, нанайски dōči, удегейски dukte - издълбвам, евенкски duγtike, duktike – гравирам, duku – пиша, в монголски doki, калмикски dok, ордоски doχi, бурятски и халха-монголски doxi – пиша, правя, нанасям знак, средновековен корейски tjэk – пиша, отбелязвам и в тюркски, караханидски tuγraγ, турски tuγra, узбекски tuγrō – царски, владетелски знак, протоалтайска форма *tūjk`ú – правя знак, пиша, гравирам. (Б.а.: Понятието е от един и същ произход с протоалтайски *tugì, старотюркски (караханидски) tög, тюркменски, турски döv, азърбайджански döj, татарски, башкирски töj, в останалите тюрк.ез. tüj – удрям, чукам, издълбавам, чувашки tăxşa, tăkxča – кова, дълбая, протомонголски *tügsi, монголски tügsi, халха-монголски tügši, калмикски tükšэ, ородоски dügši – удрям, изчуквам. В дигорское dохъ е инструмент за издълбаване на корита, показващо аналогия с тунгусуманджурските и монголските форми). (ССТМЯ-2,стр.218,219,221),(S-AE),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.204) Следва „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, „тагроги” – в тунгусоманджурски, евенкски tiγэ, tiγэruk – чаша, съдове, негидалски tigэ – широка чаша, чиния, улчийски tukuru – бутилковиден съд, корейски tuguri – кръгло метално блюдо, японски tok(k)uri – бутилковиден съд, монголски toxo'an, toqo'an tuγān – метален съд, котле, обаче първопроизходът на понятието е древнотюркско, якутски tögürük, узбекски taγar, тюркменски tagara, турски tagar, татарски taγaraq – широко блюдо, протоалтайски *t`iage – съд. (S-AE), (ССТМЯ-2,стр.176) (Б.а.: алтайското понятие е заето и в енисейските езици, кетски, югски ti, арински taj, пумпоколски tïg, протоформа *thigэ – съд, черпак.) Така че тагроги най-вероятно означава широко блюдо, а и надписа е направен не върху висока чаша, а точно върху блюдо. Следва думата итсиги, която свързвам с монголски itege, халха-монголски itge, jatga, бурятски idxa, калмикски itkэ, ордоски etege – доверявам се, вярвам, в евенкски itiγā, евенски itъγ – приготвям за някого, евенкски iti, евенски itqa, негидалски itqa - обичай, протоформа *it`á – доверие, обичай. (S-AE),(ССТМЯ-1,стр.333) И последната дума „тайси” може да се обясни по два няколко начина: 1. в манджурски tэjsu – съответствие, мярка, tэsu – удволетворен, доволен, орокски tes, негидалски tēss, нанайски tias, удугейски teæsi – пълно, манджурски tusa, солонски tosa, евенкски tusaka, удегейски tuhi, древномонголски и древнотюркски tusa – полза, удволетворение. (ССТМЯ-2,стр.229,241,173,223) 2. в тунгусоманджурски tэsī, евенкски tэsi, tэši, евенски tes, tъs, негидалски tэsi, улчийски, орокски tesu – чистя, измивам, пречиствам. (ССТМЯ-2,стр.240-241)

Така смисълът на изречението е: Бойла жупан приготви, направи, и гравира (надписа) на блюдото/съда на Бойтаул жупан, съобразно обичая, или в знак на доверие, съотв. за негово удоволствие, удволетворение, или за пречестяване.

----------------------------------

Останалите надписи, руническите се четат с донскокубанското писмо, по метода на Турчанинов. Явно че съкровището е събирано на етапи, и е сменяло собствениците си, а доклко е българско, единственото "доказателство" са титлите и мената на двамата жупани!?

[Perkūnas]

Хрумва ми и евентуална връзка с турското минало време на -di - ако прабългарският е бил тюркски език и ако:

- това турско време на -di може да бъде етимологически проследено до подобна форма и в древния тюркски (нямам идея как е в останалите тюркски езици, там може суфиксът да е примерно -ri, като r>d да е късна турска промяна и тогава връзката с нашето окончание -gi съвсем изтънява...)

- ако предаденото с гръцки букви като -ΓΗ действително е звучало през тази епоха и в този език като -gi, а не по някакъв Бог знае какъв друг начин.

Окончанието за минало време в тюркските езици е -DI и очевидно е старинна характеристика (има го и в текстовете на орхонските надписи). окончанието -GI е за някакво бъдещо(?) причастие. Но оттук нататък трябва да се прегледат и останалия текст преди ГН-то и синтаксиса на надписа като цяло - нещо за което нямам компетентност. Ако езикът на надписа е аглутинативен, то наличието на еднакви окончания би следвало да означава, че думите изпълняват еднаква синтактична роля в изречението.

[проф. Добрев]

Ако езикът на надписа е аглутинативен, то наличието на еднакви окончания би следвало да означава, че думите изпълняват еднаква синтактична роля в изречението.

Това е така само в много редки случаи, когато се преследва определена стилистична цел.

По принцип при съчинително разположените еднородни части на изречението със съответното окончание се оформя само крайната или последната от тях: Ali ile Ahmede baktım. Погледнах към Али и Ахмед.

[Зитко]

2. ΤΕCΗ или ΤΕC (Н (i) – падежно окончание?) е съществително (не ни интересува в случая какво значи);

Най-логично ми изглежда ТECH да е личното име на боила-жупан,тоест преводът би трябвало да започва така: "Боилът-жупан Теси..."

[проф. Добрев]

Грешка, моля да се затвори.

[Aspandiat]

Хрумва ми и евентуална връзка с турското минало време на -di - ако прабългарският е бил тюркски език и ако:

- това турско време на -di може да бъде етимологически проследено до подобна форма и в древния тюркски (нямам идея как е в останалите тюркски езици, там може суфиксът да е примерно -ri, като r>d да е късна турска промяна и тогава връзката с нашето окончание -gi съвсем изтънява...)

- ако предаденото с гръцки букви като -ΓΗ действително е звучало през тази епоха и в този език като -gi, а не по някакъв Бог знае какъв друг начин.

Изглежда обаче това -ГИ не ще да има нещо общо с тюркското -ДИ, иначе проф. Добрев щеше да е взел отношение.

[Aspandiat]

Най-логично ми изглежда ТECH да е личното име на боила-жупан,тоест преводът би трябвало да започва така: "Боилът-жупан Теси..."

Такова лично име Теси не съм срещал никъде в българската именна система от Средновековието. Вервай ми, доста и какви ли не имена съм срещал, но не и такова чудо Теси.

[Зитко]

Такова лично име Теси не съм срещал никъде в българската именна система от Средновековието. Вервай ми, доста и какви ли не имена съм срещал, но не и такова чудо Теси.

Колко са,според теб,достигналите до нас български имена и дали тази именна система е пълна?

[Aspandiat]

Колко са,според теб,достигналите до нас български имена и дали тази именна система е пълна?

Тези, които са достигнали до ХV-ХVІІ век, са почти всички, известни от писмените паметници за времето на ПБЦ. Без Умор, Токту, Телец, Кормисош, Телериг.

[проф. Добрев]

Окончанието за минало време в тюркските езици е -DI и очевидно е старинна характеристика (има го и в текстовете на орхонските надписи). окончанието -GI е за някакво бъдещо(?) причастие.

Но оттук нататък трябва да се прегледат и останалия текст преди ГН-то и синтаксиса на надписа като цяло - нещо за което нямам компетентност.

Окончанието не е -ГИ, а -ИК, като крайното -И е притежателно окончание 3.л. ед.ч., което на принципа на Изафет втори вид осъществява връзката със субекта на действието ИЧМЕК.

Именно поради това и втората определителна група от Надписа се превежда: Чашата, от която да пие наздраве жупан Бутаул.

НАДПИС № 21

ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

“НАДЬ СЕНТ-МИКЛОШ”

(в т о р а ч а с т)

Βουταоυλ ζωαπαν ταγρογη ητζіγη ταιςη

Всъщност и в действителност в основата на слформ. ητζіγη лежи пак прабългарско, само че този път не минало, а бъдещо причастие, образувано с помощта на суф. -iq, и това причастие е още по-рядък, отколкото предишното минало причастие δυγєτοιγη, и дори изключително рядък случай, защото, ако предното причастие се среща и употребява в по-голям брой исторически и съвременни тюркски езици, то това причастие се среща и употребява като че ли единствено и само в историческите, миналите тюркски езици и то предимно в българските по-общо и в болгарските, прабългарските езици и диалекти по-специално.

[Хърс Златния]

Не искам да съм досаден, но номерът с "уникалната" тюркска дума, "уникалното" тюркско окончание, "уникалното" тюркско причастие и други такива уникални и много редки работи, които уж се срещали само в прабългарския и в нито един друг тюркски език на тази планета, е уникално ТЪП.

Вече не лови дикиш (ако ми позволите да използвам един истински, не толкова "уникален" турцизъм).