Земетресението и глада през 863 година

[plamen_starbov]

Още като ученик ние така си учехме - има земетресение и глад през 863 година. Ето защо Борис приема християнството. Добре, но това бедствие трябва да е засегнало и ромеите, а те не пишат нищо по въпроса. Има ли истина в това? Или е само легенда.

[Aspandiat]

Не знам дали земетресението не е отразено от ромейски автори. Изглежда обаче цялата дъга от Балканите до Кавказ през този период е била жертва на сериозни трусове. Събитието е отразено например от един късен арменски автор от втората половина на ХІІ век на име Самуел Анеци в хрониката му "Събрано от написаното от историците":

“865 [година]. По време на светите Велики пости невиждани земетресения. Много хора пропаднали вдън земя. [Трусовете] траели три месеца. Булгхарите се покръстили. Персите превзели град Карин”.

[T.Jonchev]

Във византийските източници земетресението не е точно датирано или по-скоро - може би става дума за няколко земетресения в поредни години. Най-ранната датировка е 860. Поради това и опитите да се датира покръстването чрез земетресението претърпяха неуспех навремето.

[Galahad]

Ами земетресението от Вранча и Стражица макар да направиха доста пакости в Сев. България не се отразиха толкова тежко на юг. Както и обратното - земетресението дето помля Истамбул преди няколко години пък не беше толкова страшно у нас. По късно пък цар Тодор Светослав подпомогнал бедстващата виз. столица.Тогава международния пазар е бил слабо развит и подобни бедствия се отразявали тежко на засегнатия регион. то и сега не е радост за потърпевшите, но все пак пазарът намаля проблема от регионални суши и наводнения.

Разбира се в случая има значение не само материалната помощ. При поредица от бедствия се появява криза в религията, която е благоприятна предпоствака за промяна на вярата. Както неуспехите срещу тур. нашественици спомагат за налагането на исляма. Пък и гладът води не само до проблеми във вярата. Няколко неплодородни години хвърлили Франция във Великата фр. революция.

Този период обаче е времево отдалечен и изворовия материал не е много разнообразен. От страна на Византия има няколко хроники, но те имат едно ядро. Иначе по принцип големите земетресения и щетите често се отбелязват в хрониките.

[luby]

Още като ученик ние така си учехме - има земетресение и глад през 863 година. Ето защо Борис приема християнството. Добре, но това бедствие трябва да е засегнало и ромеите, а те не пишат нищо по въпроса. Има ли истина в това? Или е само легенда.

Кръщението от Константинопол е следствие на загубата на суевернитет с принудителното подписване на договора "дълбок мир".

Чрез него императивно Константинопол в лицето на император Михаил и Патриарх Фотий налага на загубилият войната Борис

- да разтрогне военния съюз канство България - Немско кралство

- да приеме християнството от Византия като покръсти и целия народ

- да преустанови всякаква враждебност спрямо Великоморавия и Хървадска

- да изпроводи пратеничество до Константинопол за получаване на клаузите на "дълбокия мир".

В края на 50 – те и началото на 60 – те години Великоморавия се засилва твърде много и създава опасност за българските владения по Среден Дунав.

Кан Борис сключва военен съюз Канство Бтлгария - Немско кралство през 862 г. срещу военния съюз Византия, Хървадска, Сърбия и Великоморавия.

С този договор кан Борис иска покръстване от западната църква.

През пролетта на 863 г. франките и българите постигат значителни военни успехи срещу Великоморавия.

Притиснат от две страни, княз Ростислав е принуден да моли за помощ Византия, за което ни дава сведения “Пространното житие на Константин Кирил Философ”.

Византия поема задължението да удари България от юг, като се възползва от известни неблагоприятни за България обстоятелства, а византийските мисионери Кирил и Методий са изпратени във Велеград да положат основите на славянската църква и богослужение.

През август 863 г. на Балканския полуостров и в Българските земи започва силен земетръс, който според изворите продължил 40 дни.

Кан Борис потеглил с войски на поход към Панония.

Голяма византийска армия се отправя на поход срещу България и заетите на северозапад български войски не могат да окажат необходимия отпор на империята.

Византийския поход е по – скоро военна демонстрация, която обаче си свършва работата.

Между двете държави се сключва мир, като Константинопол поставя сериозни условия. Текстът на договора не е запазен, но византийските извори позволяват неговото частично възстановяване.

Кан Борис І е трябвало да разтрогне съюза си с Немското кралство и да преустанови всякаква враждебност спрямо Великоморавия, да приеме кръщението от Византия, като за сметка на това получава ''териториални придобивки'' на земи населени със славянско християнизирано от Константинопол население.

Българските пратеници, изпроводени за сключването на мира в Константинопол са кръстени още със самото им пристигане и заедно с тях в Плиска пристигат високопоставени гръцки духовници...

[T.Jonchev]

В края на 50 – те и началото на 60 – те години Великоморавия се засилва твърде много и създава опасност за българските владения по Среден Дунав.

Някакви документални данни за твърдението?

През пролетта на 863 г. франките и българите постигат значителни военни успехи срещу Великоморавия.

Притиснат от две страни, княз Ростислав е принуден да моли за помощ Византия, за което ни дава сведения “Пространното житие на Константин Кирил Философ”.

Tова звучи твърде анахронично. Ако събитията са през пролетта на 863г., кога Константин Кирил Философ е заминал за Моравия ?