„Спомени”, Петър Семерджиев

[BG-Science]

„Спомени”, Петър Семерджиев

Разкъсвана от хода на времето, а през 20-ти век и от небивал дотогава политически натиск, историята намира начин да напомни за себе си и рано или късно ни носи източници, изплували по най-различни начини от хода на събитията и перипетиите на битието. След цензурата и официалните идеологизации от периода 1944-1989 г., в България се появиха няколко мемоарни книги на свидетели на епохата, за изкривяването на чиито образ бяха положени най-много усилия в българската история. Една е предадена от наследниците на автора, друга престоява заровена и чакаща часа си 30 г. в един селски двор, а „Спомени” на Петър Семерджиев пристига от Израел, където авторът живее в последните 35 години от живота си.

Тази книга се оказва крайъгълен камък в свидетелствата за втората половина на българския XX век., поради изключителната информираност на автора си. Всеки историк, всеки съд, всеки, който събира факти, мечтае за такъв свидетел и българският читател го получава в лицето на книгата и авторът й.

Активен деец на Българската комунистическа партия още от началото на 30-тте години, многократно задържан от полицията, информиран за основните личности и събития в историята на българското комунистическо движение „от извора”, активно участващ в събитията от 1944 до началото на 50-тте години, видял с очите си събитията, Петър Семерджиев ни разказва „от първа ръка” колкото тъжната, толкова и удивителна история за налагането на комунизма в България, без маска, без свян и без да скрие нищо, включително и собственото си, понякога нелицеприятно участие.

Съдбата му поднася незавидната участ да бъде едно от „изядените деца” на българската социалистическа „революция” (доколкото този термин е изобщо относим към събитията от 1944 г.), но умът, твърдостта и точността му преобръщат участта му в едно от най-стойностните сведения за епохата. Отказал реабилитацията си в БКП след като бива осъден във връзка с процеса на Трайчо Костов, П.Семерджиев живее в София до 1973 г., когато заедно със съпругата си проф.Ема Герон емигрира в Израел. От дистанцията на времето, авторът е имал редкият шанс да осмисли много сериозно случилото се и да предложи в тази и другите си книги един правдив и задълбочен поглед върху този период от българската история.

Части от разказаното от него са известни „по принцип”, но нищо не може да ни даде по-добра представа за събитията от силата на правдиво разказаните истински случаи, на които авторът е бил свидетел.

От тази книга се научава много за репресиите преди и след 1944 г., за „кухнята” на най-кървавата и най-скриваната политическа битка в новата българска история. От разказаното в нея рухват митовете на миналото и читателят вижда, как сблъсъците отпреди 1944 г. бледнеят пред жестокостта на случилото се след това, запознатият с героизацията на партизаните ще научи за истинските мащаби на горянското движение и ще стане изненадан свидетел на последните думи „Да живее България” на бивши царски полицаи, убити с или без присъда от новата власт. Интересуващият се от историята на БКП ще узнае непубликувани и преобръщащи представите подробности от вътрешните отношения и битки в партията, от хода на събитията, макрикрали българската история за 40 години напред.

Изложените в книгата факти ще бъдат оспорвани и доказвани от историците, но след излизането на тази книга българската политическа история от втората половина на 20 век вече е друга и е немислима без тези последни думи на един от наистина запознатите със събитията български комунисти.

Поръчай от тук: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30693