Защо евреите не боледуват от черна чума?

[vqrakoleva]

Здравейте!

Поздрави за всички историци и за останалите форумци, които не са такива!

Имам поставен въпрос, на който трябва да отговоря до утре. Чувствам се като в онази приказка, в която царят давал загадка и изисквал отговор на следващата сутрин. А въпросът, на който спешно трябва да отговоря, е:

Защо евреите (почти) не боледуват от чума? Защо те не се заразяват?

Моля за помощта ви и благодаря на всеки, който жертва времето си, за да ми отговори на въпроса!

[glishev]

А откъде е сигурно, че не боледуват?

Има и Гугъл...

Общо взето, данните са, че евреите са бивали обвинявани за причиняване на чумата, а че не страдат от нея - не виждам.

[Last roman]

пък и хигиенните им навици са били една идея напред.

[ISTORIK]

Въпросът е много логичен, в контекста на преследването на евреите от Инквизицията и изобщо - от населението - по време и след чумната епидемия в XIV век.

През пролетта евреите празнуват някакъв си техен празник и по този повод чистят къщите си - така не остава храна за плъховете, които разнасят бълхите - носители на чумната бактерия. И, понеже те много рядко заболявали от чума, били обвинявани, че са я разпространили нарочно. Примерно - заразявайки кладенците и изворите, от които се черпи питейна вода. Истерията и паническия страх на западноевропейците намерили отдушник в избиването на злепоставените невинни евреи, "вещици" и скитници.

Епидемията се появила през 30-те години на XIV век в Китай и за по-малко от две десетилетия достигнала по търговските пътища до едно от важните пристанища, което се смята за основната входна врата на Черната смърт към Европа. Според изворите, генуезката търговска колония в Кафа на Кримския полуостров била подложена на обсада от войските на хан Джанибег, сред които пламнала чумна епидемия. Ханът заповядал да катапултират телата на умрелите от чума в крепостта, за да разпространи болестта и сред генуезците. Всъщност, съвременните изследователи са на мнение, че не - труповете, а - заразените гризачи и плъхове в околността са заразили градските плъхове и те са били причината за разпространението на чумата както сред венецианците в Кафа, така - и в Европа. Венецианците били принудени да напуснат Кафа и да отплават с девет галери, в които имало вече много болни.

През ноември 1347 година няколко генуезки галери от Кафа се приближила до пристанището на Месина в Североизточна Сицилия, но при влизането им в пристанището властите на града узнали, че тези кораби носят нова и страшна болест. Ето защо били направени опити галерите да бъдат поставени под карантина и било забранено слизането на моряците на брега, но въпреки това болестта се прехвърлила на брега и в следващите няколко дни се разпорстранила в цяла Месина. Истинските преносители на заразата били не заразените генуезци от галерите, а - корабните плъхове и бълхите, паразитиращи върху тях. Те носели страшна болест, която се завръщала в Европа след почти осем века отсъствие. Това била чумата, която по-късно останала в колективната памет под наименованието Черната смърт.

Блуждаещи тълпи, хора затворени по домовете си или – в манастирите, мъртви, лещажи по улиците, или – плуващи в реките, хора с маски с дълги клюнове и дървени обувки, с които крачат през множеството мъртви… Всички са изоставили обичайните си занимания, глад, пълно безредие, липса на всякакви органи на властта, абдикация от всякакви задължения, престъпници, които крадат без да знаят защо и за какво ще им потрябват пари, некрофили, пияни, покайващи се и самобичуващи се публично и такива, търсещи удоволствието, спасението или - смъртта. Имало хора, които молели съседите си да ги заровят живи – също като през зимата на 999-1000 г., когато се очаквало да настъпи края на света. Tова е картината на безредието, на невъзможността на хората да открият своето място в обществото. Много селища били обезлюдени и навсякъде се издигали купища непогребани трупове. Търговията замряла и отново настъпил глад.

Необикновеното желание за интензифициране на земните наслади и премахването на всички опитомяващи удоволствието норми може да се обясни не само с премахването на реда, но - и с мисълта за смъртта, постоянно напомняща за преходното земно съществуване, без темпорален хоризонт на своите действия, отвъд всяка мотивираност и всяка цел; там, където мисълта прекъсва, а духът е обладан от страх от смъртта. Тази чумна епидемия, която се оказала само първата вълна от продължителна пандемия, довела до важни последствия в историята на Европа. На първо място се поставят демографските последствия, които довели до катастрофален демографски спад, а предходната численост на населението била достигната едва през XVII век. На следващо място се поставят икономическите последствия, довели до приемане на нови форми на експлоатация и обработване на земята, а също и до по-широко навлизане на манифактурното производство. Това било свързано и със социални промени, довели до издигане както на нови семейства и фамилии, така и на нови обществени слоеве. Почти всичко се определяло от факта, че в резултат на огромната смъртност намаляла работната ръка, паднали цените на имотите и на земята и се повишила ролята на парите. В същото време променените условия изисквали големи промени в системите и техниките на производство, а също - и някои нови политически тенденции.

Ако присъствието и последствията от Черната смърт в цяла Европа били толкова важни и значими, възможно ли е българските земи да са останали като един изолиран остров в тези страшни времена? Някои от известните съвременни историци смятат, че българските земи също изпитали ужасите на чумната епидемия от 1347 година, която опустошила селата и градовете на Тракия и Македония. Можем да включим Черната смърт в сложния комплекс от политически, социални и религиозни промени на Балканите през втората половина на XIV и през XV век и най-вече - сведенията и изводите за наличие на дълбока обществена криза в навечерието и по време на османското нашествие и завоевание и в първите десетилетия след завладяването на българските земи.

Една от първите държави, в които се разпространила Черната смърт, била Византия и чумата била приета като проява на Божия гняв срещу византийци и генуезци, които помагали на турците. Според император Йоан Кантакузин (1347-1354) чумата преминала през черноморските византийски брегове, Тракия и Македония. Чумата завладяла първо Константинопол, а след това - и останалите територии в Империята и дала допълнителен тласък на катастрофалния упадък във Византия и на последствията от продължителната и опустошителна гражданска война (1321-1354). Имайки предвид тесните търговски и политически връзки между Византия и България по това време, можем да предположим с голяма доза сигурност, че епидемията е навлязла и в българските земи. Пътищата за това са били както сухоземни, така - и морски, а както в останалите територии на Европа, така - и в България - не са могли да разберат кой е истинският преносител на заразата. Българските земи не били изолиран остров, а - напротив - една неделима и интегрална част от християнска Европа, през която преминавали важни търговски пътища и която поддържала оживени дипломатически и търговски връзки както - със съседни, така - и с по-далечни земи и държави. Ето защо нямаме убедително основание да отхвърляме присъствието на Черната смърт в българските земи. Едни от първите заразени територии били българските пристанища - както черноморски, така - и по река Дунав.

Възможно е наистина нейните последствия в българските земи да не са били толкова смъртоносни както в Константинопол, на гръцките острови в Егея и въобще в Средиземноморския регион поради две основни причини. Първата е свързана с климата, имайки пред вид, че чумата се появила в Константинопол в края на 1347 година, то климатичните условия (особено в Северна България и планинските райони) едва ли са благоприятствали нейното разпространение, поне - до началото на месец май 1348 година.

Независимо дали в края на 1347 г. или през късната пролет на 1348 г., чумната епидемия навлязла в българските земи и впоследствие избухвала периодично. Едно от косвените свидетелства за това е свързано с два гроба от края на XIV век в средновековния Дръстър. Според археолозите, провели тези разкопки, кремираните индивиди в гробове №190 и №192 могат да се свържат с третата вълна на чумната пандемия, която избухнала през 1369 г. и върлувала почти осем години. Самият акт на кремиране е толкова необичаен, че археолозите го приемат като изключение и опит за хигиенни мерки с цел ограничаване на епидемията.

Драстичният спад на населението довел до нарастване на стандарта и благосъстоянието на оцелелите, което от своя страна довело до упадъка на католическата Църква и породило Ренесанса и протестантската Реформация. Според някои изследователи, чумната епидемия била част от обща икономическа и социална криза, започнала в средата на XIII век, когато Европа била вече по-бедна и по-гладуваща, а Черната смърт само довършила ефекта от кризата и упадъка. Това довело и до криза на морала.

Цената на работната ръка, на войниците и на стоките се повишила. Намаляла числеността на армията. Чумата била една от причините за края на Стогодишната война.

Хората осъзнали, че животът е кратък. Някои го преживявали в радости и забавления, а други – в аскетизъм, молитви и самобичуване.

Развила се медицината, градовете били хигиенизирани, изградена била градска канализация, а блатата били пресушени.

Започнал повсеместен строеж на часовникови кули и бил въведен нощният труд, защото времето не достигало за възстановяване на щетите и загубите. Били въведени също така зимното и лятното време.

Други учени са на мнение, че е имало криза, предизвикана от пренаселеността през XIII век, но последвалата Черна смърт е нещо отделно и е основна причина за последвалите дълбоки промени.

В същото време се развило и друго научно направление, според което чумата била биологично обусловена и в този смисъл - неизбежна. Тези автори смятат, че основната причина се крие в климатичните промени и тяхното отражение върху жизнения цикъл и миграциите на гризачите, насекомите и паразитите. Черната смърт и последвалата пандемия могат да бъдат разбрани само в техния епидемиологичен контекст и като съществена част от една триста годишна екологична криза. В този период съчетанието от климатични условия, търговски пътища и движение на популации от гризачи действали съвместно в успешното разпространение и многократното повторение на епидемията.<a name="13">

В периода X – XIV век средната температура в Европа се повишила, увеличило се селскостопанското производство, През ранното Средновековие съотношението посято/добито зърно било 1: 2, рядко - 1:3. А през ХІІІ в. то стигнало до 1:5, а в някои райони - дори 1:8. Постепенно населението на континента достигнало невиждан дотогава размер. През Х в. то било около 25 милиона, а през XIV век – 75 или 120 милиона. Но към края на XIII век Европа навлязла в период на застудяване, известен като „малък ледников период”. Средната температура намаляла, увеличили се валежите, голяма част от обработваемите земи се заблатили и станали неизползваеми. Зачестили неплодородните и „гладни” години. Изтощените от недояждане хора станали по-податливи на различни заболявания.

От друга страна, пренаселеността и мръсотията в градовете, липсата на канализация в тях, липсата на хигиенни навици, непознаването на причинителя на болестта (плъхове и бълхи), както – и мобилността на хората довели до това Европа да загуби между 25 и 40 милиона от населението си. Епидемията не подминала и манастирите, където много хора търсели убежище.

---

Ако в Западна Европа последствията били изключително тежки в социално-обществен и донякъде в политически аспект, то последствията от чумата на Балканите и в Черноморския регион се оказали далеч по-фатални, тъй като съвпаднали по време с една от най-продължителните и най-опасни инвазии - нашествието на османските турци. Нашествието на османските турци и превземането от тях на Цимпе (1352), Галиполи (1354) и крайбрежието на Дарданелите, а по-късно - походите им в гръцките, българските и сръбските земи били улеснени и от големия демографски удар и стопански хаос, нанесен от Черната смърт в периода 1347-1350 г.

Освен това, както свидетелстват много от хронистите, християнският свят приемал опустошителния характер на тази пандемия като проява на Божие наказание и гняв, а това водело до масово разпространение на аскетизма и мистицизма. Във Византия и в България се разпространил исихазмът. На гонение били подложени еретическите учения.

На тази база можем да се замислим доколко демографските загуби на българската народност в тази епоха са следствие само или най-вече от османското завоевание и дали не са плод и на голяма смъртност в резултат от чумната пандемия през XIV, XV и XVI век. В този период се наблюдава най-ниската средна продължителност на живота за жените и мъжете и най-високите стойности на показателя детска смъртност. На практика това означава, че юношеска възраст не достигали и половината от едновременно родените индивиди. Тази изключително висока детска смъртност се обяснява не - само с недостатъчното развитие на медицината, лошите санитарно-хигиенни условия и детските болести, но - и с чумната епидемия, която се разпространявала периодично на вълни в цяла Европа през този период. Според един западен хронист, "децата били любимци на чумата".

---

От историята на медицината се знае следното:

1. Чумата е инфекциозно заболяване, което се отнася към групата на зооантропонозите. Причинител на чумата е бактерията Yersinia pestis, открита от Робърт Кох. В нормални условия, бактерията живее в храносмилателния тракт на два вида бълхи - Xenopsilla cheopis и Cortophylis fasciatus, които живеят като паразити върху черния плъх - Rattus rattus. Въпреки че чумният бацил е устойчив, то съществуват две условия, при които той няма големи шансове за разпространение. Той не може да проникне през кожата самостоятелно и не е силно активен и смъртоносен при температури на околната среда по-ниски от 15-20 градуса по Целзий. Последното обстоятелство обуславяло една от особеностите в разпространението на Черната смърт, която била най-активна и най-смъртоносна в Европа през лятото и есента и затихвала през зимата и пролетта. Освен това продължителността на нейното въздействие в топлите райони на Средиземноморието била по-голяма (от май до октомври включително) в сравнение със Северна Европа (от юни до септември). В Cкандинавския регион нейните периоди и мащаби на разпространение били още по-ограничени.

2. Заболяването може да протича в няколко форми - кожна, бубонна (жлезна), пневмониална (белодробна), ентерална (чревна) и септична.

След неколкодневен инкубационен период, заболяването се проявява внезапно и протича в страшни мъки. Съпроводено в с вътрешни кръвоизливи, висока температура, треска и бълнуване. Смъртта настъпва часове след появата на първите симптоми.

3. Без лечение, смъртността от първата форма е ок. 40-75%, а на останалите - ок. 90-100%. Белодробната чума е "експресният влак на смъртта", а септичната чума, дори - и лекувана, винаги довежда до смъртта на заболелите.

4. Чумата е лечимo заболяване. Лекува се с антибиотици (тетрациклин, гентамицин, канамицин, стрептомицин).

И - с ядене на чесън. Двама затворници, които изгаряли дрехите на умрелите от чумата, се хранели с много чесън (чесънът произхожда от Азия) и оцелели. В миналото единствената ефикасна предпазна мярка била да се избягва контакт със заразени, за което съветвала и крилатата латинска фраза: "Бягай бързо, стой надалече, връщай се бавно!".

5. Епидемиологията на чумата включва: преносител (бълхата), резервоари в природата (плъхове, таражежи, лисици, вълци, съсели, мармоти, катерици), краен гостоприемник (човек). Човекът не е предпочитан приемник от чумния бацил, а най-често се явява жертва на животно-преносител. Ето защо хората ставали жертви на генерални промени в екологията на паразитите и гризачите.

Споменатите животни оформяли заразени популации, наричани от учените "резервоари" на чумния бацил. Приема се, че такива резервоари били пустинята Гоби в централна Азия, Сибир, провинция Йънан в Китай, части от Иран и Либия, Арабския полуостров и Източна Африка, които били атакувани от чумата още през VI в. Предполага се, че след нейното затихване и изчезване в тези региони останали чумни бацили, които поради благоприятните климатични условия и наличието на преносители като достатъчно големи популации от гризачи, продължили да съществуват, но - без да предизвикват мащабни епидемии.

6. Болестта все още поразява ежегодно между 1000 и 3000 души. Кошмарният вирус се е спотаил и може да удари пак още по-тежко отпреди, предвид глобализацията, лесните контакти между големи маси хора и заплахата от биотероризма. В големи градове, крупни търговски центрове, нагъсто застроени и без канализация - това са чудесни условия за развитие на епидемията. Настоящи ендемични зони в света днес са: САЩ (Скалистите планини), Индия, Африка.

7. За бълхата:

- бълхата се ориентира много добре за топлокръвен гостоприемник, тъй като възприема изменение в температурата на околната среда от няколко десети от градуаса

- самата бълха използва за обменните си процеси не аденозинтрифосфат, а уридинтрифосфат, който е отделя около 10 пъти повече енергия при разграждане. Това позвалява скокове на бълхата до 3 метра разстояние

- самите задни крака на бълхата са конструирани единствено за скоковете

- след като бълхата се зарази с чумната бактерия, тя е обречена да умре, защото в нейния стомах бактериите се размножават толкова много, че го запушват целия. Така бълхата е постоянно гладна, хапе често, но поради това, че стомахчето й е запушено, тя повръща погълнатата кръв, а в нея има чумни бактерии.

8. Малко за диагностиката на чумата:

- един от първите тестове, предложен от самия Кох, е посявка от клизма на бълха (?!).

- Сега има много по-бързи и по-точни методи: директна микроскопия на инфектиран материал, посявка от храчка или от изпражнение (според формата), различни имунологични тестове за бързо определяне на наличието на специфични антитела в кръвта, насочени срещу чумната бактерия...

9. През Средновековието са смятали, че най-заразна е била слюнката на болните от чума. Нещо, което не е вярно. Самият болен също не е опасен, ако не е с белодробна или - с ентерална форма на чумата.

10. По време на големите чумни епидемии са предприемани драстични мерки за ограничаване на размера им. В Европа е забраняван достъпът в градове, които още не са регистрирали начало на заболяването, в Индия всички развили болестта, са затваряни в пещери, а отгоре им е пускана храна и вода.

11. Големите чумни епидемии са се развивали в страни, където е царяла невероятна мръсотия и плъховете са се разхождали навсякъде. За увеличаването на популацията на плъхове е изиграло и гонението на "вещици", които били убивани или изгаряни на клада заедно с котките им.

12. Yersinia pestis прониква най-често през кожата, по-рядко през лигавиците на устата и дихателната система. Следва разпространение на чумните бактерии до регионалните лимфни възли, където се образува т.н. бубон, а след хематогенното разпространение се засягат и далечни лимфни възли (вторични бубони). Инкубационният период на чумата е от 1 до 8 дни.

13. Тукидид разказва за първата чумна епидемия през V век пр. Р. Хр., която върлувала в Етиопия и достигнала Елада. През VI и VII век жителите

на Европа отново станали свидетели на чумна епидемия, която отнела хиляди животи. Но нищо не можело да се сравнява с това, което Европа преживяла през XIV век.

14. За името на болестта. Смъртоносната болест била наречена "черна смърт", понеже подкожните кръвоизливи и засегнатите лимфни възли се виждали като черни петна.

По материали от Интернет

[bratilov]

През пролетта евреите празнуват някакъв си техен празник и по този повод чистят къщите си - така не остава храна за плъховете, които разнасят бълхите - носители на чумната бактерия. И, понеже те много рядко заболявали от чума, били обвинявани, че са я разпространили нарочно. Примерно - заразявайки кладенците и изворите, от които се черпи питейна вода. Истерията и паническия страх на западноевропейците намерили отдушник в избиването на злепоставените невинни евреи.

Вероятно имате предвид Пасхата? През същия период на годината е и Великден - у нас също има традиционно пролетно почистване

Не мога да си спомня къде съм чел навремето - ставаше въпрос за нашето Възраждане - в началото на 19 век в Османската империя през няколко години също е имало чумни епидемии. Които поразявали доста повече турското и мюсюлманското население. Не става въпрос за личната хигиена, а за други мерки -нашите предци са напускали селото и са основавали ново. Или са спирали да използват старите кладенци. Може би за това в землищата на почти всички села старите хора показват местата, където е било старото село. Мюсюлманите са оставали на място, и са давали доста повече жертви. В крайна сметка, това е довело до промяна на демографската ситуация, а оттам - и до Възраждането

[glishev]

Гледам на Филип Циглер "Черната смърт", но тук няма нищо за по-малка заболеваемост в каквито и да е прослойки население. пропуснато е и това с празника. Пролетен еврейски празник би могъл да бъде Пасха. Явно за християнския Великден хигиената не е нужно условие

Мрат като мухи всички според Циглер, но евреите го отнасят и по втора линия - оцелелите християни ги обвиняват, че точно те са разпространили заразата. Това за по-добрата хигиена на евреите обаче не го намирам. Впрочем, авторът е евреин от Jew York (значи и името му е по-скоро Зиглър)

Ей, помните ли, имаше един много як роман за епохата на Черната смърт - "Книга на Страшния съд" от Кони Уилис? Хубав беше.

Историк, как беше - бубонна, исхемична, а май имаше и трети вид. Ентерална ли беше или това е същото като исхемична?

[ISTORIK]

Да, кожна, бубонна (жлезна), пневмониална (белодробна), ентерална (чревна) и септична.

За исхемична чума не съм чувал. Съществува исхемична болест, но тук не става дума за чумата, а - за друго заболяване (на сърцето, ако не се лъжа).

Аз още редактирам постинга си, добавям разни интересности и любопитности, ама го пуснах малко in advance, preventivement, защото един от модераторите (този не е от онези, дето се крият зад твоя ник!) искаше прибързано да затвори или да изтрие темата.

Не зная, дали не е по-добре, тази тема да се прикрепи към другата тема, посветена на чумата. От друга страна, въпросът е много интересен, като ученик съм си го задавал и аз, а сега - като учител - го изяснявам на учениците си.

---

Е, постингът ми по-горе вече е завършен.

[Хърс Златния]

пък и хигиенните им навици са били една идея напред.

Впечатлен съм от тази "хигиена" и "едната идея".

Дано вече сте обядвали:

http://www.lebed.com/2008/art5345.htm

№ 570, 20 июля 2008 г. Михаэль Дорфман

ЕВРЕИ, МОЙТЕ РУКИ С МЫЛОМ!

Как соблюдение Галахи приводит к заражению желудочно-кишечными инфекциями

Муниципальный департамент здравоохранения Нью-Йорка второй раз за последние два месяца опубликовал сообщение о вспышке шигеллеза в бруклинских районах Боро Парк и Вильямсбург, населенных в основном ультраортодоксальными и хасидскими евреями, которых в последние десятилетия объединяют под общим названием харедим, т.е. (бого)боязненные. На сей раз департамент обращается непосредственно к харедим и предупреждает, что в этом году выявлено более 150 случаев шигеллеза, причем половина – среди маленьких детей.

Одновременно The Journal News в Нью-Джерси опубликовал статью Джейн Лернер о вспышке шегеллеза в Монси, одной из крупнейших ультраортодоксальных общин Америки. Там вспышка шигеллеза обнаружилась только у учеников ультраортодоксальных и хасидских учебных заведений в апреле накануне пасхальных каникул, и с новой силой проявилась в июне. За пределами иудейской общины случаев шигеллеза не обнаружено. В статье приводятся данные ведомства здравоохранения округа Рокланд о 130 случаях. Вспышки шигеллеза зарегистрированы в других поселениях харедим – Нью-Сквер (Шикун Сквира) в и Монро в округе Оранж (шт. Нью-Йорк). Сообщается о сезонных вспышках шигеллеза и в других местах компактного проживания харедим в штатах Мериленд, Иллинойс и Нью-Йорк. Сообщения о случаях шигеллеза среди иудейских ультраортодоксов поступили из Канады. Власти сообщают, что начали широкую пропагандистскую компанию, устроили встречи с участием раввинов и лидеров общин с целью разъяснения способов профилактики заболевания.

За латинским названием кроется не что иное, как тяжелый понос, вызываемый бактерией шигеллой. Бактерия распространяется через инфицированные микроскопические кусочки кала, попадающие в пищу и воду через грязные руки после туалета или смены пеленок. Как и большинство желудочно-кишечных инфекций, заболевание представляет смертельную опасность лишь для маленьких детей, пожилых и людей, ослабленных другой болезнью. Хронический понос длиться неделю и, как правило, заканчивается сам по себе. Заболевание может сопровождаться кровотечением и тошнотой. Антибиотики предписывают лишь в крайних случаях, да и нынешний штамм бактерии выработал нечувствительность к большинству известных антибиотиков. Лучшее средство профилактики – хорошо вымыть руки горячей водой с мылом. Так в чем же проблема? Ведь речь идет не о странах Третьего мира, где население испытывает проблемы доступа к чистой воде, а о самом сердце западной цивилизации.

Проблема, как оказалось, в слишком строгом следовании древним ритуальным канонам Галахи. В старом мире традиционного местечка, большинство населения трудилось и содержало небольшое образованное меньшинство. Всякие экстремисты, пытающиеся строить все новые и новые и новые ограды вокруг Торы, находились на задворках общества, где им и положено быть. В современном еврейском мире пирамида перевернулась и получила распространение иллюзия, якобы есть у иудеев некая «шкала соблюдения заповедей». Якобы нерелигиозный еврей «меньше» еврей, чем «религиозный», а среди религиозных придуман целый спектр соблюдения, с трудом поддающийся переводу на русский язык – масорти, дати, хареди и еще множество оттенков. В такой искаженной картине наиболее фанатичные маргиналы могут претендовать на статус мейнстрима, рассматривать себя единственными хранителями еврейской традиции. Вечные студенты, так называемая хевра ломедет, экстремисты рассматривают себя как некий эталон соблюдения заповедей, находящийся на самом верху «шкалы соблюдения». Парадоксально, но такое заблуждение широко распространено не только среди набожных ортодоксальных иудеев, но его разделяют кое-где и среди других течений иудаизма – реформистов, традиционалистов, реконструкционистов и других.

Органы здравоохранения выпустили разъяснительные материалы для ультрарелигиозного населения. «Соблюдающим евреям» рекомендуется мыть руки горячей водой с мылом. Жаль, что не спросили этнографов и антропологов. Ведь пользование горячей водой запрещено в шаббат то ли потому, что требует зажигания огня, то ли потому, что это находится в каком-то списке работ, производившемся во время строительства Иерусалимского Храма. С мылом у набожных иудеев тоже проблема. Кусковое мыло в шаббат строго запрещено. Насчет жидкого мыла нет прямого галахического запрета, но большинство харедим предпочитают им не пользоваться по принципу, как бы чего не вышло. Один из крупнейших авторитетов ультраортодоксального иудаизма ХХ века рав Мойше Файнштейн по этому поводу постановил: «я не вижу причины, по которой жидкое мыло разрешено». В хасидских и неоортодоксальных венгерских общинах жидкое мыло под запретом. Причина? В восточноевропейском местечке XIX века, служащем эталоном уклада в этих общинах, не знали про жидкое мыло, а значит и нам не надо. Как определил протопоп Аввакум «Не нами поставлено, вовек стоять». У набожных иудеев этот же принцип выражается древнееврейской фразой, не раз повторенной законодателями-поским многих поколений «Хадаш асур бэ Тора» - новое запрещено в Торе.

Нормативный иудаизм вовсе не против мытья рук. Наоборот, древние законодатели установили мудрые и строгие правила, обязывающие мыть руки перед едой, перед готовкой, после туалета и во многих других случаях. Один из моих религиозных критиков, которому я поведал о вспышке шегеллеза с апломбом заявил: «Это все очень напоминает мне навет на евреев в Средние века в Европе. Нас обвиняли в распространении чумы, холеры и прочих эпидемий на том основании, что у евреев из-за гигиенических правил было меньше заболеваний, чем у окружающего населения». Трудно сходу сказать, соответствует ли это мнение исторической истине, но очевидно, что со Средних веков народы Европы сильно изменили свои гигиенические понятия, а вот ортодоксальные евреи как раз гордятся своей неизменностью. Как у нас водится, со временем рациональный смысл заветов утратился, сменился расписанным до мелочей ритуалом, а простой целесообразность уступила место поискам туманного «духовного смысла» среди ветхих талмудических и каббалистических суеверий. Ритуальное обмывание рук обосновывается необходимостью духовного очищения от злого духа Руах Ра, обуревающего человека в «нечистых местах». Традиционный еврейский мир плотно населен различными духами (рухес), чертями (шейдим), диббуками, клипэс и прочей нежитью. Впрочем, иудаизм не отрицает существование бактерий, хотя о них в Торе ничего нет. Несколько лет назад один из крупнейших авторитетов ультрарелигиозного иудаизма рабби Шалом-Йосеф Эльяшив узнал, что в водопроводной воде содержаться микроорганизмы и запретил ее использовать для питья и готовки к вящей радости торговцев кошерной воды в бутылках.

Нельзя сказать, что иудаизм совсем уж не проявляет гибкости. Например, галаха запрещает отрывать листики туалетной бумаги в шаббат. Отказываться от этого достижения современной цивилизации харедим не стали. Они загодя нарывают туалетную бумагу в будние дни. Некоторые великие раввины, использующие каждую минуту для постижения секретов Торы, рвали туалетную бумагу лишь в Рождественскую ночь, единственный день в году, когда традиция запрещает учить Тору. Таким образом они отрицали модную сегодня теорию иудейско-христианских ценностей и выказывали глубину своего презрения «Тому человеку», родившемуся в этот день.

В некоторых ортодоксальных общинах жидким мылом все же пользуются. Однако там сильно ошибаются, если полагают, что они защищены от желудочно-кишечной инфекции. Причина опять же в Галахе. Простое мытье рук с мылом может быть убивает бактерии, но не освобождает от главной опасности-сакана, от злого духа. Здесь необходимо ритуальное омовение рук, нетилат ядаим, еще известное как ашер йоцер (буквально, на древнееврейском языке «который создал») названное по первой фразе благословения, которое положено произносить. Ритуал этот настолько существенен, что в идише даже туалетную бумагу назвали по имени этого благословения ашер йоцер-папир. Для омовения рук пользуются особой ритуальной кружкой с двумя ручками. Воду льют на каждую руку (в шаббат, разумеется, холодную) три раза. Держа кружку в левой руке, воду льют на правую, а затем берут в правую и льют на левую, и так повторяют три раза. В некоторых общинах обливают руки по два раза. А уж порядок того, какую руку, правую или левую надо облить сперва, как у нас водится, послужил поводом бесконечных схоластических дискуссий. Ритуалу омовения рук придается мистический смысл чуть ли не космического масштаба. С гигиенической точки зрения этот ритуал вреден, потому что ритуально обмывание производят уже после мытья рук, и все пользуются одной и той же кружкой. Не удивительно, что если хоть один из членов семьи или ребе и ученики в йешиве предварительно не вымыли рук, то они заразят всех, кто воспользуется кружкой после. Интересно, что не только после туалета, но даже после душа некоторые галахические авторитеты требуют совершить ритуальное омовение рук, потому, что в талмудические времена две тысячи лет назад баня тоже считалась нечистым местом.

С мытьем рук у харедим существует еще и педагогическая проблема. Трудно убедить детей, что нужно дважды мыть руки, особенно если семья и школа учат их, что ритуальное омовение – от Бога, а мытье с мылом – гойская затея, о которой от Бога ничего не заповедано. Вдобавок к тому еще и все галахические проблемы шаббата, и понятно, что зараженные кусочки кала свободно попадают в рот, периодически вызывая особые крупные вспышки инфекционных заболеваний в ультрарелигиозных общинах примерно раз в десятилетие.

Это далеко не единственный пример, когда придуманные древними рациональные правила перетолковывались в мистическом смысле и доставляли больше вреда, чем пользы. Немало шуму вызвало заражение шигеллезом младенцев при выполнении им ритуала обрезания. Традиционно, после обрезания, специалист-моэль отсасывает кровь ртом. В результате нескольких детей заболели шигеллесом. В еврейских общинах начали требовать отмены устаревшей практики. Вмешалось государство и потребовало неслыханное, чтоб моэль проходил государственный квалификационный экзамен да еще имел формальное образование и обладал знаниями элементов гигиены. Чтобы стать моэлем, как и раввином, аттестата зрелости у нас не требуется, как и элементарных медицинских знаний. Достаточно лишь учиться в йешиве, где не преподают необходимого современному человеку минимума знаний по естественнонаучным дисциплинам. Попытки властей навести порядок в практике обрезаний натолкнулись на ожесточенное сопротивление раввинов и политиков как раз в тех общинах, которые сейчас страдают от вспышки поноса.

Другой пример – целование иудейского ритуального амулета мезузы, призванной защитить дом от всяческих опасностей. Если в Израиле случается какое-то несчастье, то обязательно находится религиозный деятель, объясняющий все тем, что мезузы были некошерные. Микробиологи из крупнейшего иерусалимского религиозного медицинского центра «Асаф а рофэ» проверили все мезузы в своей больнице (в феврале 2008г). На сей раз не на предмет кошерности, а на предмет наличия микрофлоры. Во всех мезузах были найдены патогенные микроорганизмы, вызывающие заболевания желудочно-кишечного тракта, дыхательной и мочеполовой системы.

Во всех случаях речь идет об иудейских течениях, претендующих на лидерство в еврейском мире и монопольное право толковать иудейское наследие, а не о какой-то маргинальной секте, вроде религиозных изуверов из Бейт-Шемеша, напяливших на своих женщин чадру и мордовавших детей. Так получается, что равняются на «наиболее соблюдающих и ревностных». Умеренные раввины опасаются поднять свой голос протеста или критики, опасаясь воинствующих экстремистов. Один из основных принципов иудаизма гласит, что ради сохранения жизни и здоровья отменяются все запреты шаббата. Ревностные последователи превращают тысячелетнюю мудрость нашего народа в фарс, суеверия, а то и в источник опасной для здоровья заразы.

Когда материал был в работе, я получил звонок от старой знакомой, вступившей несколько лет назад в одно из хасидских движений. N (в прошлом Наташа) выслушала меня и сказала «Мишаня! Ну зачем тебе эти сложности? Наш ребе запрещает мыть руки в шаббат».

Другое событие случилось в иерусалимской йешиве. Миг-ньюс сообщает, что 25-летний раввинский ученик пошел по нужде в туалет, но из-за святости субботней ночи не стал зажигать там свет. В результате притаившийся в унитазе метровый полоз ужалил его прямо в детородные органы. Ученик поднял тревогу, но раввины не растерялись и не нарушили шаббата, не включили свет. Вместо этого они на ночь заперли йешивную уборную.

Ветеран еврейской журналистики Мойше Зухтер из Бeэр-Шевы считает, что несомненно, Господь явил чудо своим евреям, потому, что если бы не соблюли галаху и включили свет, то в унитазе оказался бы не метровый полоз, а двухметровый удав, а то и василиск какой-нибудь.

[Skubi]

Здрасти!

Ако погледнеш викито ще получиш,че вакцината с-у чумата е намерил Edward Jenner в 1796 година.

Но не е съвсем така. Както методът за дезинфекция първо е бил внедрен от Игнац Семмелвеис/унгарец/ така и първите "вакцини" били внедрени от Vang-tan китайски министър в годините 957-1017. Взели от оцелели хора материя от изсъхналите циреи смлели ги на прах и това дали да се смукне чрез нос. По късно разработили метод с който 80% от вирусите можели да се умъртвят и с това достигнали, че за 1500. години според описанието на Jü Tien-csi вече в цялата страна било разпространен. Така за 17. век и турците почнали да вакцинират. Жената на Цариградският английски посланник г-жа Lady Wortley Montague (1689-1762) се запознала с вакцинацията и в 1718 година "вакцинирала" цялото си семейство. За 1721 година вече било широко приложно в европейските страни.

[bratilov]

Лейди Монтегю не е ли въвела ваксината срещу едрата шарка?

[Хърс Златния]

Не разбрах, минусът за г-н Михаел Дорфман от Израел ли е? Горното е дословен цитат на статия от този уважаван учен и публицист.

Горкият Дорфман. В този форум не го обичат.

Добре, че не цитирах д-р Барух Голдщайн. Антисемитите от форума щеха да ме направят на решето от минуси.

Но, карай. С минуси и плюсове отзад е по-весело!

[Galahad]

Струва ми се, че основния проблем сме го разисквали в темите, свързани с демографията.

Църковните регистри отразявали смъртните случаи и затова за християните има повече данни. Но не всички религиозни общности са имали подобна статистика. Затова и за някои от тях като например евреите излиза, че смъртността е по-малка. Всъщност, става дума не - за по-малка смъртност, а - че просто смъртните случаи не са се регистрирали. Специално за чумата, поради масовия и характер дори при християните данните не са много точни, защото повсеместната смърт доста затруднявала регистрирането на починалите.

Специално през средновековието евреите не са имали и някои предразсъдъци на християните за медицината. Но пък познанията им не са били чак толкова напредничави. Тъй че основната причина за оскъдните сведения за пораженията сред евреите от чумните епидемии си остава липсата на регистрация. Евреите не я обичали, защото е свързана с плащането на данъци, което хич не им било по вкуса. За тях митарите си били направо грешници по занаят. Когато един от царете им се опитал да направи преброяване, последвала масова смъртност, тъй че целият труд отишъл на вятъра. И от там насетне избягвали да го практикуват. Евреите държали на родословието, но при тях пък няма данни за причината за смъртта на предците.

[ISTORIK]

Ето няколко илюстрации, свързани с чумата...

[Doris]

Четох някъде че чумните епидемии предизвикали разрастване на ксенофобията. За това се засилили гоненията срещу евреите и се породило явлението "Лов на вещици". Търсенето на виновни създало легенди.

[Хърс Златния]

Четох някъде че чумните епидемии предизвикали разрастване на ксенофобията.

Чумните епидемии предизвикват смърт, обезлюдяване и освобождаване на територия за "по-качествен човешки матрял", при това доста по-бързо от всякакви измислени кризи, реформи, приватизации, ЕРП-та, Софийски води, липса на здравеопазване и т. н.

В тази връзка, ксенофобията няма как да се разгори от чумните епидемии - "новият по-качествен матрял", по принцип, е еднороден!

Място за -фобии, били те ксено- или някакви други, там няма.

Чумата също не се появява в Европа случайно. Още тогава е използвана като биологично оръжие от кого ли не - татари, османци, генуезци и др.

После, разбира се, пожарът се разраства.

Тук дори не разглеждаме субектите, споменати от г-н Дорфман, които, поради предписанията на религиозните им книги, не си мият ръцете след ходене до тоалетна (с извинение!), не ползват сапун и топла вода и не светкат лампата в клозета в събота.

[Стоедин]

Освен Хърс друг антисемит не е писал глупости(цитирал неща нямащи общо с темата) тук. Нещо много те дразнят минусите. Друг май не се оплаква, що ли?

А това, че евреите не боледуват от чума е глупост. Вярно са "богоизбрани", но чак пък толкоз...

Факт е обаче, че жените заболяват и умират по рядко, а най-застрашени са мъжете между 15 и 30 години ако не се лъжа. Не е пред мен източника който съм чел и нека някой ме поправи ако бъркам.

[Doris]

....

Чумата също не се появява в Европа случайно. ...

Да де така си мислели и на времето и за това се търсели виновници и различаващите се хора - евреи и вещици го отнесли.

[Хърс Златния]

Поласкан съм от оценката на Стоедин за г-н Дорфман.

Цитатът е точно по темата, господине. И не прикривайте Вашия антисемитизъм със собствената си глупост. Номерът няма да мине!

Глупостта не може да бъде оправдание за ксенофобията на когото и да било!

Да де така си мислели и на времето и за това се търсели виновници и различаващите се хора - евреи и вещици го отнесли.

Дорис, не е нужно да мислиш. За някои хора мисленото е дори вредно (не визирам теб).

Трябва само да четеш:

"Болезнь занесли на Запад граждане Генуэзской республики. Молодой юрист из Пьяченцы Габриэль де Мюсси, живший в Крыму в 1344-1346 гг., описал начало чумного мора в Каффе.

Болезнь вспыхнула в городе после того, как осаждавшие его татары стали забрасывать через стены метательными орудиями трупы своих умерших от чумы соплеменников.

Европейцам пришлось спасаться от нависшей смертельной угрозы спешным бегством. На нескольких кораблях они с надеждой на избавление покинули берега Крыма, направившись в Геную, Венецию и другие порты Средиземноморья. Находившийся на борту одного из судов автор свидетельствует: “Так как дорогой нас постигла тяжелая болезнь, то из тысячи людей, поехавших с нами, едва ли уцелело и десять человек, а потому родные, друзья и соседи поспешили к нам с приветствиями. Горе нам! Мы принесли с собой убийственные стрелы, при каждом слове распространяли мы своим дыханием смертельный яд!” Важнейшие пункты на пути, пройденном судами с заразой из Каффы в Геную, также были поражены. Итальянцы привезли смертоносную болезнь в Перу — принадлежавшую им окраину византийской столицы. Затем ее жертвой пал весь Константинополь. Другим крупным очагом заболевания стал вскоре и сицилийский порт Мессина."

[glishev]

Чета аз, че италианците пренесли смъртоносната болест в Перу и се чудя откога Перу е предградие на Константинопол. Докато се сетя за Пера... ей, голяма вреда това неученето на руски!

[Хърс Златния]

Чета аз, че италианците пренесли смъртоносната болест в Перу и се чудя откога Перу е предградие на Константинопол. Докато се сетя за Пера... ей, голяма вреда това неученето на руски!

Специално ти го знаеш добре, Глишев. Това е комплимент.

[Doris]

Татарите са искали да заразят генуезците в град Кафа, за да могат по лесно да го превземат. Можем ли да си правим изводи, че са си поставяли по-далечни цели - да заразят и обезлюдят Европа?

Обаче болестта се е пренесла не от труповете, а от плъховете и бълхите:

Според изворите генуезката търговска колония в Кафа на Кримския полуостров била подложена на обсада от войските на хан Джанибег, сред които пламнала чумна епидемия. Ханът заповядал да катапултират телата на умрелите от чума в крепостта, за да разпространи болестта и сред генуезците. Всъщност съвременните изследователи са на мнение, че не труповете, а заразените гризачи и плъхове в околността са заразили градските плъхове и те са били причината за разпостранението на чумата както сред венецианците в Кафа, така и в Европа. Венецианците били принудени да напуснат Кафа и да отплават с девет галери, в които имало вече много болни18.

През ноември 1347 година една малка флотилия от четири генуезки галери от Кафа се приближила до пристанището на Месина в Североизточна Сицилия, но при влизането им в пристанището властите на града узнали, че тези кораби носят нова и страшна болест. Ето защо били направени опити галерите да бъдат поставени под карантина и било забранено слизането на брега, но въпреки това болестта се прехвърлила на брега и в следващите няколко дни се разпостранила в цяла Месина. Истинските преносители на заразата били не заразените генуезци от галерите, а корабните плъхове и бълхите. Те носели страшна болест, която се завръщала в Европа след почти осем века отсъствие.

http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/chumata.htm

Според мен, причина за пренасянето на чумата в Европа се оказва търговското присъствие на европейците в близки до епидемичните огнища места и докарването от там на заразени плъхове и бълхи.

[Хърс Златния]

Татарите са искали да заразят генуезците в град Кафа, за да могат по лесно да го превземат. Можем ли да си правим изводи, че са си поставяли по-далечни цели - да заразят и обезлюдят Европа?

Обаче болестта се е пренесла не от труповете, а от плъховете и бълхите:

Според мен, причина за пренасянето на чумата в Европа се оказва търговското присъствие на европейците в близки до епидемичните огнища места и докарването от там на заразени плъхове и бълхи.

Ето затова винаги съм бил против плъховете, бълхите и.......присъствието на европейци в близки до епидемичните огнища места. Да си кесат дома!

После татарите им виновни, че фъргале трупове! Ми те що щат там? Да си беха стояли в Италия, татарите щеха да си вземат Крим без бой и никой никакви трупове, бълхи и плъхове нямаше да фърля!

Не е ли така?

[Last roman]

Впечатлен съм от тази "хигиена" и "едната идея".

Дано вече сте обядвали:

Хърс, тук сравняваме хигиенните навици на жителите през Средновековието, а не от съвремеността.

Редактирано Април 27, 2010 от Last roman

[КГ125]

Някой да знае случайно извори с информация по заглавието на темата? Или пак става дума за разни бесни легенди?

[Last roman]

Ами чакай първо да видим кой се е къпел, а кой не:

Для тех, кто Апостольские Правила подзабыл, правилами Трулльского («Пятошестого», 691 — 692 г.) Вселенского Собора бывшее 11-ое правило было подтверждено: запрещено пользоваться услугами врачей-иудеев и, опять же, мыться с евреями в одной бане. Заодно, как пережитки язычества, запрещались, гадания, карнавалы ряженых, и даже ученые медведи. Позже фраза «обвиняемый был замечен принимающим баню» стала обычной в отчетах инквизиции, как несомненное доказательство ереси.

http://malech.narod.ru/evr2.html

Редактирано Април 27, 2010 от Last roman