Българският произход на германската култура

[glishev]

БЪЛГАРСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЕРМАНСКАТА И ФРЕНСКАТА КУЛТУРА

Иберо-готският ранносредновековен автор Исидор от Севиля в девета книга, четвърта глава, параграф двайсет и осми на своите "Етимологии" казва следното: "Burgarii a burgis dicti, quia crebra per limites habitacula constituta burgos vulgo vocant."

Разбира се, тук уточненията, че българи в Испания винаги е имало, са ненужни. Исидор, то се знае, е българин по няколко линии. Първо, името Исидор е от египетски произход, както можем да прочетем от страниците на краткия илюстрован "Шамполион" на Кристиан Жак, а за египтяните вече отдавна се знае, че са си наши хора (Нефертити е хубава, следователно е българка). Второ, Исидор работи в кралството на вестготите, а за всички готи още Йорданес черно на бяло е написал, че са гети, тоест траки, демек чисти българи. И трето, ирландският и шотландският фолклор твърди, че племето на скотите е дошло в Ирландия и Шотландия от Испания, а няма човек, който и за миг да се усъмни, че скотите са скити - те пък пак са си българи. За който не вярва, има железен аргумент - шотландците имат гайди, испанците имат гайди, българите също имат гайди. Има ли нужда от повече обяснения? Испания е стара българска земя, Севиля е хубав български град, а Исидор от Севиля, авторът на "Етимологиите" е българин, та дрънка. Толкова за автора. Разбира се, щом е българин (ама истински, а не родоотстъпник), той е връх на достоверността.

Да се спрем на неговата мисъл: "Бургарии, наречени така заради бурговете си, защото многобройните си обиталища, установени по границите, наричат бургове на простонароден език."

Е, намерили са се злонамерени антибългарски автори, които да посочат, че става дума за род войска, разположена по границите и съставена от германски федерати в късната Римска империя, защото в германските езици се срещат "burg", "burgh", "borg" и "borough" за "крепост" или "град". Ние обаче няма да се подведем от това, защото знаем, че в Шотландия (където живеят, както се разбрахме, български скоти или скити) се намират строежи, наречени "broch" - броховете са високи кули, издигани от старото население на шотландските хълмове и името им достатъчно наподобява бурговете на бургариите, за да стане ясна пълната несъстоятелност на германските претенции. Освен това името на съвременния български град Бургас очевидно не идва от никой германски език (по-скоро и старите бургове носят българско име), така че просто не остава място за съмнение кой от кого произхожда. Някой човеконенавистен дошляк би казал плахо, че името на Бергас идва от гръцкото "pyrgos", което значи "кула", но такава инсинуация ще пресечем тутакси с простото твърдение, че гърците са незначително племе грабители, усвоило от българите всички по-важни научно-технически, архитектурни и литературни познания. Пиргос идва от Бургас, а не обратното, другари!

Тези бургарии (вероятно хранещи се с бургери, хамбургски салам и булгур и водещи бюргерски живот) не ще да са никои други, ами българските арии. Строейки красиви бургове край римския лимес, те слагат началото на една нова държавотворческа култура край Дунав и Рейн. Франки, лангобарди, тюринги, саксонци, лангобарди, баварци - това са все германските клонове на великата бургарска цивилизация в Централна и Западна Европа, зародила се в края на Античността.

Когато говорим за "германска група езици" и за "германски народи", трябва да имаме предвид, че това са условни названия, употребявани, за да не се обърква централноевропейската група българи с други, все така български групи народи и езици - като келтската, индо-иранската, романската и пр. Произходът на германските българи трябва да се търси у гетите, които, ставайки готи, се смесват с примитивните дотогава тевтонски обитатели на горите на Централна и Западна Европа и ги облагородяват битово, нравствено и политически.

Ние, разбира се, знаем, че в V в. сл. Хр. така наречените бургунди създават свое кралство в дотогавашния Лугдунски диоцез на Галия - между реките Рейн и Рона. Бургундите, естествено, са същите бургарии - български арийци, строящи бургове. Не може да има грешка - късноримският автор Сидоний Аполинарий, пратеник на Рим при този чудесен народ, твърди в писмата си, че бургундите са весели, шумни и едри хора: такива могат да бъдат само българите; още повече, Сидоний добавя с тънката наблюдателност на истински писател, че бургундите са човечни, приятелски настроени и искрено обичат песните. Това може да бъде описание само и единствено на българи, разбира се.

Че бургундите и бургариите са чисти българи свидетелства и блестящото бъдеще на областта Бургундия (нека напомня, че навсякъде българите като истински държавотворен народ оставят името си - в нашата Дунавска и в северната Волжка България, а ето че и в Бургундия, която би било по-правилно да наричаме Западна или Рейнска България). Бургариите, бургундите или просто българите създават в Бургундия една разкошна култура, която вдъхновява цялото западноевропейско Средновековие за най-красивите му достижения.

Бургундското вино е прочуто и до днес - защото е българско, разбира се.

Бургунди или бургундци са част от героите на българския юнашки епос от началото на ХІІІ в., по-известен като "Песен за Нибелунгите". Нещо повече, прототипът на героя на епоса крал Гунтер е историческият бургундски владетел Гундахари. Убеден съм, че в най-ново време наследник на свещената кръв на Гунтер-Гундахари е носителят на две славни владетелски имена, великият българин Георги Аспарухов-Гунди.

"Бугри" наричат във Франция носителите на прогресивното богомилско учение - което още веднъж показва връзката между Българиите - учението се разпространява от една България на друга България, в случая от Дунавска към Рейнска, тоест към Бургундия. Още повече, че зоната на най-голямо разпространение на проповедите на бугрите е графство Тулуза, което първоначално попада в южните части на бургундското кралство.

В края на Средните векове, в ХІV и ХV в. Бургундия, дотогава временно разделена между Свещената Римска империя на германските народи и кралство Франция, отново придобива независимост като велико херцогство. Херцозите или дуковете на Бургундия управляват от Дижон и обединяват големи територии по течението на Рейн като по този начин спасяват от хаоса на Стогодишната война обширни, гъсто населени области, където процъфтява богата и възхитителна култура. По времето, когато славата на Търново залязва под ударите на османските нашественици, българите преживяват нов Златен век в своята западна Родина. Дворът на дуковете в Дижон приютява художници, писатели и архитекти, които превръщат Бургундия в градина на земните радости. Богатства се стичат от търговията с пшеница в Шампания и с вълна от Фландрия, а докато Ренесансът бавно се надига в Италия (разбира се, не без българското влияние на божествените стенописи от Бояна), на север от Алпите една самобитна дворцова цивилизация за последен път вдъхва живот на средновековните концепции за рицарска храброст, куртоазна любов и изтънченост в ежедневието (неща, които ние като българи веднага можем да разпознаем като свое национално достояние). За повече факти относно българо-бургундската цивилизация от ХІV-ХV в. препоръчвам прекрасната монография на Йохан Хьойзинха "Залезът на Средновековието". Новата Бургундия (дукстовото) е по-скоро френскоезична, но това само идва да покаже, че българският дух е адаптивен и издръжлив.

Най-високият орден, връчван от бургундските дукове като особено благоволение е този на Златното руно (впоследствие, когато дукството преминава в ръцете на Хабсбургите, орденът е даван от австрийския (или т.нар. Свещен римски) император, а и до днес награждаването с него е един от прерогативите на испанските крале). Разбира се, Златното руно не е някакъв гръцки митологичен мотив, както си мислят невежите, а чисто български символ на стремежа към пътешествия и открития, да не кажем на стремежа към овчарлък.

След това изложение смятам, че очевидността на произхода на германската и френската култура от български корен повече не може да се отрича.

[decapitator]

Хахаха, поредната ти яка статия :laugh: С голям кеф те чета.

Ама е редно да направиш и втора, и трета част. Веднага давам идеи: "Българския произход на персийската култура" (там за бълхарци, мадарски конници, поклоници на огина и т.н.) и разбира се за "Българския прозиход на китайската/монголска култура" (както ти е кеф) - булодзи, пу-ку, тенгрихан, тюрките хитан ,звездните коне

[glishev]

Нямам против, но там съм по-бос. Докато тук и "Етимологиите", и "Нибелунгите", и Сидоний Аполинарий, и Хьойзинха, и дори "Стоте нови новели" са ми познати. Аз съм си по западна Европа, тук най-много се доверявам на познанията си. Нека някой друг напише за произхода на китайската, персийската, ацтекската и пр. култури от българската.

Между другото, горе съм пропуснал едно тракийско (демек българско) племе, което напразно се преструва на германско - гетите, които се правят освен на готи още и на гепиди. Така де, ми че та си едни и същи.

Мисля, че веднъж вече писах за паралели между българската и японската култура Чакай да извадя цитата.

(...)И така, у българите имаме триделно командуване и администриране, а не делегиране на воинска или управленческа функция, както е у индоевропейските народи (сред които попадат ираноезичните и траките). В търсенето на паралели за тройно командуване и администриране, ще попаднем такива в Китай и Япония. Културите Хан и Ямато познават триделното командуване и администриране на територията, както личи от названията на двата най-високи министерски поста както в Нара и Хейан, така и в Чанан. Разбира се, би било нелепо да се допусне иранско влияние над Китай, а още повече – над Япония, при това – в управленските институции. Докато постоянните тюркски и алтайски контакти с Китай и авторитетът на китайския опит в Япония позволяват да проследим вероятната връзка между българското и далекоазиатското триделно командуване. (...)

(...)По-скоро конфликтът между владетеля и капхана в България, както и регенството на шама над кагана у хазарите може да се сравни отново с далекоазиатската практика на регенството на Фудживара над императора в Хейан или на шогуната Ходжо-Ашикага в периодите Камакура и Сенгоку Джидай. Класическият шогунат на Токугавите, когато върховният главнокомандуващ е същевременно и мирновременен регент, а има двама флангови министри, обогатява представата ни за институционална традиция. Така отново получаваме възможността да сравним два далечни, но типологически сходни модела на управление, най-вероятно коренящи се в тюрко-алтайски обичайни постановки, повлияли както на степните народи от тюркски праизход в Европа, така и на далекоазиатските империи.

Може би бихме могли да разширим аналогията с далечна Азия като припомним последните години на княз Борис-Михаил. Владетелят абдикира в 889 г., предоставяйки трона на сина си Владимир. Четири години по-късно Борис напуска манастира, където се е оттеглил, поема отново властта, детронира и ослепява своя син (и владетел!) и предава властта на по-младия Симеон, дотогава подготвян за духовна кариера. На Преславския събор Борис заплашва Симеон, че ако измени на християнския закон, ще свали и него от власт. В 896 г. при обсадата на Дръстър старият владетел, макар и монах, още веднъж е принуден да помогне на българите. Фактически това е и единствената му военна победа. Фигурата на Борис-Михаил със сигурност е интересна и от историческа, и от психологическа, и от религиозна гледна точка. Струва си да погледнем на действията на владетеля като на резултат не само от личните му качества, но и на определена културна среда. Отново в Япония съществува институцията на ексимператора или абдикиралия и замонашил се император, който в периода Хейан е много по-влиятелен от официално царуващия си наследник. А у османските турци в трийсетте-четирийсетте години на ХV в. наблюдаваме подобен случай: султан Мурад ІІ абдикира в полза на младия си син Мехмед ІІ (бъдещия Фатих). Младежът се оказва неподготвен за управлението и по молба на везирския Диван старият шах поема отново властта, която и запазва до края на живота си. Тук легитимността и авторитетът са на страната на стария владетел, а не на официално възкачения. Княз Борис, хейанските ексимператори и османският Мурад ІІ имат далеч по-голяма тежест в очите на своите поданици от наследниците си. Подобно институционално мислене изглежда непознато у индоевропейските народи (в частност у ираноезични и траки), но е напълно приемливо у тюрки, тюрко-алтайци и далекоазиатските държави, донякъде повлияни от институционалната култура на степта. (...)

(...)Впрочем, ако някой реши, че паралелите с Япония са малко нещо прекалени, не бих спорил. Само бих помолил евентуалния критик на идеята да помисли кое е по-абсурдно - паралелите между средновековна България и средновековна Япония или тези между средновековна България и египетското Старо царство, Митани, хетите, шумерите и останалите култури на древния Изток. А има хора, които правят такива паралели, ей Богу...

Разбира се, тук има поне една неточност и страхотно прекаляване с аналогиите, но пак си е привлекателен ход на мисълта. Кен Уатанабе в ролята на престарелия княз Борис, излизащ от манастира, за да накаже Асано Таданобу в ролята на Владимир - това би могло да бъде предизвикателство за някой български Куросава Ех, защо Сергей Бодров не е българин...

[Aspandiat]

И немците са имали гайди, виждал съм ги по гравюри от ХVІ век. Така че въпросът за българския произход на германската култура смятам за окончателно-обективно-безвъзвратно, но и едновременно с това академично-коректно и достоверно решен.

Може да се добави, че Дижон си е чисто българо-тракийско име. От българо-тракийското лично име Дизон(е), дало днес при нас Дичо и най-вече името на транспортната фирма "Дичони".

Бай дъ уей, на Глишев май е крайно време да му се дадат пълни модераторски права за раздел "Историческо моделиране"

[glishev]

Вярно бе, има една миниатюра с немски калугер с гайда!

Аспандиате, това е, доказА се работата. Благодарско за ценния принос и честит боен празник на агнешкото, чесъна, спанака и винцето!

Зверски преядох...

Мъдеклаторски права, искаш да кажеш Тук само ти и аз творим.

[Aspandiat]

Вярно бе, има една миниатюра с немски калугер с гайда!

Аспандиате, това е, доказА се работата. Благодарско за ценния принос и честит боен празник на агнешкото, чесъна, спанака и винцето!

Зверски преядох...

Аз съм виждал поне 2 с немски селяни, надуващи гайдата.

Еж, мама, еж, то лошо няма.

[alvassareiro]

Малко повече сериозни теми, и по-малко фантазии, бих посъветвал аз

[КГ125]

Е то тука е за фантазии главно

[glishev]

На културовъдите кой им оперира хуморната жлеза?

[alvassareiro]

Ако ме познаваше, щеше да се смееш 24 часа, наскоро ни изхвърлиха от един манастир, защото разсмивах тайфата, но тук съм сериозен, все пак за наука става въпрос.

[glishev]

Алва, действието се развива в България. Не преставай да се усмихваш