Едфу и Фа

[ЧЗ-М-52]

Едфу и Фа – названия на Върховния бог и неговите изображения при волжките българи. Арабският хронист Ел-Балхи (El-Balhi) пише че така българите наричали Създателя: „…Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa)…”. (M. Tahir, Le livre de la creation de el-Balhi. Paris, 1899, v. IV, p. 56) Подобно сведение за ранните българи е оставено и от известния арабски хронист Макдиси, според когото бурджаните (българите от страната Бурджан, Кавказка България) наричат своя бог с името Едфу (Edfu), а своите идоли – Фа (Fa)” (El-Maqdisi. Le livre de la creation et de l'istoire. Paris, 1899, v. IV, p. 56). Сведението на Макдиси е извесно и в по-късен препис, направен от Масуди (Mas'udi. Les prairies d'or. Paris. 1971, p. 275). Въпросното съобщение е твърде важно, защото развенчава мита за бог Тангра. Вероятни етимологични решения:

а). согдийски произиход: Зад Едфу се крие согдийският върховен бог Адбаг (`tβγ, āδbāg). Б.Маршак (Искусство Согда) пише: „…Така известно е че … согдийският Адбаг (т.е. върховният бог на зороастрийците Ахура Мазда, често наричали с епитета Адбаг — велик бог)…”

б). тюркски произход: В древнотюркски ed – благо, добро, богатство, edgü – благодеяние, в евенкски ideγē – имущество, благосъстояние, и древнотюркски bajat – бог, производно на baj – богат, т.е. даваш добро, богатство, в чувашки puj/poj - богатея. (ДТС,стр.163,79),(МФ-ЭСЧЯ-440) Така Едфу може да се изтълкува като добрия бог, сътворителя, създаващ благата.

А Фа – изображение на бога може да свържем с чувашкото pü, pěv – стан, фигура, тяло, образ, външност. Аналог в тюркските езици boj – ръст, в монголски, бурятски bэe – тяло, стан, тунгусоманджурски, евенкски, орочки, нанайски, манджурски bэjэ, евенски, солонски bэj – тяло, ствол, корпус, фигура. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.416),(ССТМЯ-1,стр.122-123)

[Tyroglyphos]

Едфу и Фа – названия на Върховния бог и неговите изображения при волжките българи. Арабският хронист Ел-Балхи (El-Balhi) пише че така българите наричали Създателя: „…Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa)…”. (M. Tahir, Le livre de la creation de el-Balhi. Paris, 1899, v. IV, p. 56) Подобно сведение за ранните българи е оставено и от известния арабски хронист Макдиси, според когото бурджаните (българите от страната Бурджан, Кавказка България) наричат своя бог с името Едфу (Edfu), а своите идоли – Фа (Fa)” (El-Maqdisi. Le livre de la creation et de l'istoire. Paris, 1899, v. IV, p. 56).

Като изключим грешката, че става дума за стр. 58 в том І на съчинението, не е много коректно едно и също сведение да се цитира като две, принадлежащи на двама различни автори.

Между другото (въпреки някои видни българоведи, които явно са сметнали знака ῾, предаващ в латинска транскрипция арабската буква ﻉ, за апостроф, кавички или бог знае какво) името на идола не е Fa, а Fa῾ (فـع), което според френския преводач би трябвало да се чете като فـغ (Faġ) и да се съпостави със славянското бог и иранското bagha.

[Aspandiat]

А Фа – изображение на бога може да свържем с чувашкото pü, pěv – стан, фигура, тяло, образ, външност. Аналог в тюркските езици boj – ръст, в монголски, бурятски bэe – тяло, стан, тунгусоманджурски, евенкски, орочки, нанайски, манджурски bэjэ, евенски, солонски bэj – тяло, ствол, корпус, фигура. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.416),(ССТМЯ-1,стр.122-123)

Чувашките примери, които даваш, очевидно са от угрофински произход. Например на унгарски "фа" е дърво, на фински "пуу". В черемиския, вотякския, марийския, удмуртския и в зирян-коми "дърво" е "пу", а във вогулския и мансийския "па". За това, че въпросните "идоли" при волжките българи (ама май сведението на ел -Балхи е за кавказките) са били всъщност дървета има доста данни от различни източници.

Мовсес Каланкатуаци, "Историята на страните Алуанк" (VІІІ век).

"[Тогава] епископът наредил да отсекат едно от дърветата – най-големия и кичест дъб, посветен на скверния Аспандиат, приемащ принесени нему като жертви коне, чиято кръв се леела по дърветата и чиито глави и кожи били окачвани по техните клони. Това дърво било като глава и майка на всички останали високи дървета, посветени на лъжлив бог-кумир, на когото мнозина се кланяли в страната на хоните – и князът, и всички знатни, тъй като го считали за бог-спасител и даряващ живот и всякакви блага."

"Проложно житие на Константин-Кирил".

"Във фулското племе имаше един голям дъб, сраснал се с череша, под който се извършваха обряди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жена да пристъпи нито към него, нито към обрядите. Като чу това, философът не се помая да отиде при тях и като застана сред тях, рече им: "Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на бог на небето и на земята – такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?" Те отговориха: "Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме [изпълнение] на всички наши молитви – особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това (т.е да отсечем дървото), което никой не е дръзвал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт,а ние няма вече да видим дъжд докрай".

(Проложно житие на Константин-Кирил. – Стара българска литература. Том 4.).

"Кратко житие на Константин-Кирил":

"И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения... Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от тоя живот ще се представи [на Бога], както и стана. След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал се с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези хора в православна тавяра, а оня дъб разкопа и отсече"

(Кратко житие на Константин-Кирил (Успение Кирилово). – Стара българска литература.Том 4.).

Ето и късни данни от нашите земи:

"Стари дъбове от 150–200 г. се почитат иднеска като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено се черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тия дъбови дървета до тамо са почитани и уважавани, щото ги считат за свещени дървета и ги употребяват за религиозно лекуване, т.а. в тия лекувания, които се извършват чрез вярата"

(Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994).

Ето нещо съвсем конкретно от българския фолклор, показващо какви са били идолите на ел-Балхи:

"Отговоря самси Господ:

– Леле мале, стара мале,

и това ли ош та ди кажем?

Що е дърво позлатено,

да това е самси Господ..." (Българско народно творчество. Том. 12. С., 1963)

[Пандора]

Тук намери грамаден дъб, сраснал се с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези хора в православна тавяра, а оня дъб разкопа и отсече"

Защо според вас дървото е наречено Александър.Преди време ми бяха показали една интересна статия:

А Мухарби Ульбашев показывает, вооружившимся видеокамерами и фотоаппаратами ребятам, место, где росло дерево Раубазы. Дело в том, что род Ульбашевых происходит от греков, и почти до ХХ века соблюдал культ священного дерева, под покровительство которого мог прибегнуть преследуемый. По рассказам, оно было ветвистым и напоминало человека с большими раскинутыми руками. В те давние времена дереву поклонялись только жители Черекского ущелья.

http://www.elbrusoid.org/content/society/p333331.shtml

Според вас гърците почитали ли са свещено дърво?Още извинявам се за въпроса - кого се има пред вид под фулското племе?

[Aspandiat]

Защо според вас дървото е наречено Александър.Преди време ми бяха показали една интересна статия:

А Мухарби Ульбашев показывает, вооружившимся видеокамерами и фотоаппаратами ребятам, место, где росло дерево Раубазы. Дело в том, что род Ульбашевых происходит от греков, и почти до ХХ века соблюдал культ священного дерева, под покровительство которого мог прибегнуть преследуемый. По рассказам, оно было ветвистым и напоминало человека с большими раскинутыми руками. В те давние времена дереву поклонялись только жители Черекского ущелья.

http://www.elbrusoid...y/p333331.shtml

Според вас гърците почитали ли са свещено дърво?Още извинявам се за въпроса - кого се има пред вид под фулското племе?

Мисля, че фулското племе не е идентифицирано. Става дума за племе, обитавало района на град Фула на Таманския полуостров.

За дъба Александър е възможна пряка връзка с дървото на Аспандиат при Каланкатуаци, доколкото и Аспандиат, и Александър са представяни като велики герои. Дори има хипотеза, че Исфандиар (вариант на Аспандиат) може да се свърже с персо-арабското име Искандар (Александър).

Няма нужда от извинения, че се задават въпроси.

[ЧЗ-М-52]

.........Чувашките примери, които даваш, очевидно са от угрофински произход. Например на унгарски "фа" е дърво, на фински "пуу". В черемиския, вотякския, марийския, удмуртския и в зирян-коми "дърво" е "пу", а във вогулския и мансийския "па". За това, че въпросните "идоли" при волжките българи (ама май сведението на ел -Балхи е за кавказките) са били всъщност дървета има доста данни от различни източници.....

Тук чувашкото заимстване е юпа - надгробен стълб, надгробен знак.

[_magotin_]

Почитанието на дървета е разпространено в повечето култури, така че не е достатъчно като индикатор. Епископ Израил обаче е далеч по-интересен заради другите ритуали, които описва. Ако Тироглифоса е прав, т.е. ако френският преводач е прав, работата с интересното име - ФАГ - откровено си заприличва на славяно-иранска...

Впрочем фактът, че ромеите не съобщават за дървета в прабългарското езичество, е твърде многозначителен! Не си спомням освен това графит с дърво, така че работата е не особено перспективна. Друг е въпросът ако дървото на живота, свещен символ у индоевропейците, се е изобрязявало по някакъв по-специален начин.

[Aspandiat]

Впрочем фактът, че ромеите не съобщават за дървета в прабългарското езичество, е твърде многозначителен! Не си спомням освен това графит с дърво, така че работата е не особено перспективна. Друг е въпросът ако дървото на живота, свещен символ у индоевропейците, се е изобрязявало по някакъв по-специален начин.

Грешиш.

Ето сведения от два византийски, макар и късни документа:

1. "Отначало българите бяха варвари, които вярваха в дървета и камъни, идоли и животни."

(Кратка версия на византийския "Разказ как българите станаха християни" от ХІV век. – Гюзелев,Васил. Покръстване и християнизация на българите. С., 2006).

2. "Българите първоначално били безбожни люде и вярвали в дървета, звезди, растения, идоли и животни"

(Пространна версия на "Стар разказ за това как българите станаха християни" от ХVІ век. – Гюзелев, Васил. Покръстване и християнизация набългарите. С., 2006).

[ЧЗ-М-52]

Снощи попаднах на нещо твърде интересно в Ср.Словарь ТМ языков. При тунгусите орочи, името на Бога-творец, зъсдал земята и човечеството е Хадаву или Хадау, нещо много е близко и идентично по значение с Едфу!

Почит към дървета има и при "аллтайците", заради мита за Световното дърво!

[Perkūnas]

Как е изписано обаче това ЕДФУ на арабски? Има ли някакви разночетения?

فـع или поправеното на فـغ наистина транскрибира ФАГ или ПАГ (в арабски няма звук П).

Не знам дали БОГ биха транскрибирали с П, a не просто като بغ? Да не се касае за угро-финска заемка на същата иранска форма?

И няма какво да дирим ХАДАУ при тунгуските племена, понеже те са си заели името на бога от новоперсийски خدا (xuda). от *xvatada- < староиранско *xvato-data- "сътворен от себе си").

[Tyroglyphos]

Как е изписано обаче това ЕДФУ на арабски? Има ли някакви разночетения?

В изданието на Юар няма разночетения, понеже е правено само по един ръкопис.

[проф. Добрев]

Как е изписано обаче това ЕДФУ на арабски? Има ли някакви разночетения?

فـع или поправеното на فـغ наистина транскрибира ФАГ или ПАГ (в арабски няма звук П).

Не знам дали БОГ биха транскрибирали с П, a не просто като بغ? Да не се касае за угро-финска заемка на същата иранска форма?

И няма какво да дирим ХАДАУ при тунгуските племена, понеже те са си заели името на бога от новоперсийски خدا (xuda). от *xvatada- < староиранско *xvato-data- "сътворен от себе си").

Редуване Б-В/П-Ф с лабиализация на А има в източноиранските диалекти и езици и най-вероятно името е записано от такъв диалект.

Ед най-вероятно е контрахирано Йазд - Бог Йазд.

При монголите има божество Кутай, което показва, че заемането е много преди Новата Ера от източноирански диалект и с посредничеството на прабългарите.

[Perkūnas]

Ед най-вероятно е контрахирано Йазд - Бог Йазд.

Крайно съмнително. Това име има доста широко разпространение - но няма контрахирани форми.

При монголите има божество Кутай, което показва, че заемането е много преди Новата Ера от източноирански диалект и с посредничеството на прабългарите.

Някакви доказателства за това??? خدا си е контрахираната новоперсийска форма. Такава много преди новата ера не е имало, освен ако вашите прабългари не са притежавали някаква машина на времето.

Между другото, според мен преки контакти между перси и прабългари никога не е имало. Поне на езиково ниво следи не могат да се открият - като изключим няколкото съмнителни прилики в ономастиката.

[makebulgar]

Някакви доказателства за това??? خدا си е контрахираната новоперсийска форма. Такава много преди новата ера не е имало, освен ако вашите прабългари не са притежавали някаква машина на времето.

Между другото, според мен преки контакти между перси и прабългари никога не е имало. Поне на езиково ниво следи не могат да се открият - като изключим няколкото съмнителни прилики в ономастиката.

Абе не е баш така. Думички като ГОВор, ГОЩавка, БОДЪР, БУРЕН, ЧАР, ЧЕШМА, ДЪХ, ГЛОБА, ХУБав, КЮТЕК, КОРТик, КУЧЕ, МАСа, ПОСТелка, РОЖден, и др. са общи с староперсийски и фарси!

[проф. Добрев]

Между другото, според мен преки контакти между перси и прабългари никога не е имало. Поне на езиково ниво следи не могат да се открият - като изключим няколкото съмнителни прилики в ономастиката.

Персийски по произход са прабългарските думи хубав, чаша, шатра, чертог.

Те са преминали в прабългарския език по време на миграцията на прабългарите през Средна Азия в периода 1-5 в.