ВзЕмам или взИмам

[Yordanp]

Коя от формите е правилна? Аз съм чувал, че "вземам", но "взимам" грешна форма ли е или се употребява при определени случай.

Или и двете са дублетни форми?

[КГ125]

Правописния речник дава и двете, и защо не...

[glishev]

Ами да, дублетни форми.

[КГ125]

Би трябвало и бял и бел и пр. да станат също. Зер имаме хора на запад

[glishev]

За мене нЕма пробУем с хУЕба и мУЕкото

[ISTORIK]

В моя речник пък като правилна е дадена само думата вземам (с е).

По следната логика:

взема - вземам - вземане; вземане-даване

Според мен, формата вземам е наложена в западните български говори, а взимам - в източните.

Аз предпочитам формата с и - взимам.

Ще взема, да взема, вземане, вземете... но - аз взимам.

 

Между другото, моят речник се напъва да налага западните български говори и, освен това - някои неправилни форми - като дублетни, тоест, по този начин се опитва да налага неграмотността над грамотните. Което е безумие, но връщане назад няма. Трябва да се напише нов речник, чрез който да се подкрепят грамотните форми, като се избягва влиянието на неграмотно говорещите и пишещите българи, които, за съжаление, се увеличават.

Редактирано Август 21, 2016 от ISTORIK

[КГ125]

Източните и западните български говори трябва да са равни колкото е възможно. Имаме хора на запад

[glishev]

Я па си окам "узмем", а мое и "земем". Тие купешки приГазки ич ми не требват.

[Михов]

Източните и западните български говори трябва да са равни колкото е възможно. Имаме хора на запад

Те тия хора на запад, ако ще и "македонския" литературен език да въведем, пак ще говорят, че сме татари. Езикът ни е добър така. Западните говори също имат стабилно участие.

[Tyroglyphos]

Коя от формите е правилна? Аз съм чувал, че "вземам", но "взимам" грешна форма ли е или се употребява при определени случай.

Или и двете са дублетни форми?

Напоследък формата "взимам" е изхвърлена от книжовния език, за да се уеднакви гласната в глаголите от този корен - "вземам" като "заемам", "приемам" и пр. Формите за свършен вид са били винаги с "е" - (да) взема, (да) заема, (да) приема, (да) отнема, а за несвършения - заради "имам", както и под влияние на руския език (принимать, отнимать) - в миналото са се използвали и форми с "и" - "взимам", "заимам", "приимам", "отнимам", от които досега се е запазила само "взимам".

Аз предпочитам формата с и - взимам.

И аз, въпреки че се смята вече за неправилна.

[kramer]

"Вземам" ми звучи някак си..."по-културно", не да речем като грабнато от тезгяха.

[Yordanp]

Напоследък формата "взимам" е изхвърлена от книжовния език, за да се уеднакви гласната в глаголите от този корен - "вземам" като "заемам"...

заначи се приема за книжовно правилно "вземам", това означава ли че са дублетни форми?

[Б.Богданов]

Би трябвало и бял и бел и пр. да станат също. Зер имаме хора на запад

По таз логика да приемем: хапе и апе ... Като основни предимства мога да изтъкна:

1. Намаляване разхода на мастило /цял символ си е това по-малко/

2. Ако тази дума се среща в често в един текст.. хм ... например от около 1000 страници, поне 1 лист ще бъде спестен, а от това следва, че и част от едно дърво би оцеляло.

Пък добре звучи! Например: Кучето Апе! Пайсе!

[Tyroglyphos]

значи се приема за книжовно правилно "вземам", това означава ли че са дублетни форми?

В книжовния език - вече не.

[КГ125]

По таз логика да приемем: хапе и апе ... Като основни предимства мога да изтъкна:

1. Намаляване разхода на мастило /цял символ си е това по-малко/

2. Ако тази дума се среща в често в един текст.. хм ... например от около 1000 страници, поне 1 лист ще бъде спестен, а от това следва, че и част от едно дърво би оцеляло.

Пък добре звучи! Например: Кучето Апе! Пайсе!

Е, не, това вече е узаконяване на жаргона. Но Е-двойното не случайно е стояло в българския език. Ще потретя - имаме хора на запад.

[glishev]

Е-двойното, демек ятовата гласна не седи на място, на което може да има "и". Само на места, където днес има "е" или "я".

[КГ125]

Да де, ама мисълта ми е, че точно за тази и някои други подобни на нея думи не мисля, че литературния български има проблем, ако допусне и западния им вариант. Има смисъл в това, сещате се защо

[glishev]

Е, че как, то е ясно Най-малко аз ще се оплаквам от повечко западнобългарски елементи в книжовната норма.

[Пандора]

Хе,събрали се шопи и се оплакват Аз пък съм за допускането на /поне / някои диалектни думи в книжовния език .Не виждам какво толкова биха могли да го загрозят.

[Tyroglyphos]

Хе,събрали се шопи и се оплакват Аз пък съм за допускането на /поне / някои диалектни думи в книжовния език .Не виждам какво толкова биха могли да го загрозят.

Какво им остава, освен да се оплакват, след като навремето не са се сетили да участват в изковаването на книжовния език?

[Пандора]

Какво им остава, освен да се оплакват, след като навремето не са се сетили да участват в изковаването на книжовния език?

Четох някъде,че повечето големи градове /големи по това време / влизали в източния диалект ,та затова приели него за официален. Явно София тогава не била достатъчно голяма

[glishev]

Общо взето е така. Шопският и трънският за българския език са като шотландския акцент във Великобритания: придава чар на Шон Конъри, звучи като трополене на чакъл в Абърдийн и потиска чужденците, но никой не го приема сериозно Скотите си имат Бърнс, шопите пък - Елин Пелин и дотам с езиковата слава.

Ама мене ми е преко... душата, я па че си окам како си моем, па вие мое да сакате езико и у Искаро да се топне. Па нема да омекне.

[Tyroglyphos]

Четох някъде,че повечето големи градове /големи по това време / влизали в източния диалект ,та затова приели него за официален. Явно София тогава не била достатъчно голяма

Причината е и в родните диалекти на повечето възрожденски книжовници и учители, както и в местата, където са били обучавани. В София например един от най-дейните учители е бил Сава Филаретов, родом от Жеравна и учил в Котел.

Проблеми с източнобългарския са имали и съответно са искали да налагат западни особености предимно неколцина книжовници от Македония, но техният глас е бил слаб.

[Пандора]

Причината е и в родните диалекти на повечето възрожденски книжовници и учители, както и в местата, където са били обучавани. В София например един от най-дейните учители е бил Сава Филаретов, родом от Жеравна и учил в Котел.

Проблеми с източнобългарския са имали и съответно са искали да налагат западни особености предимно неколцина книжовници от Македония, но техният глас е бил слаб.

Тези подробности наистина не ги знаех.Благодаря!

Скотите си имат Бърнс, шопите пък - Елин Пелин и дотам с езиковата слава.

Че малко ли си е - цял Елин Пелин

па вие мое да сакате езико и у Искаро да се топне

Не ми се верва туй да се случи...

[michael]

Я па си окам "узмем", а мое и "земем". Тие купешки приГазки ич ми не требват.

Узмем като българска дума Къде се използва тази дума? В Пирот, Босилеград или Цариброд ли?

Всеки е "неправилна", възстановена дума. В края на 19. век още се използваше "секи" (сравн. "македонската" секой). Например в книги с резултати на преброяванията на населението от края на 19. век има тази дума: "секи"

Вероятно и вземам вместо земам е нова, възстановена форма.

Въстание и сърце са чисто неправилни: възстание и сърдце са правилни.

Може би и отварям вместо оТтварям (немски АУФмахен, ЦУмахен, ОТтварям, ЗАтварям)

Старобългарски погрешни форми: пасти вместо пазти (паДане не паТане) и т.н.