Стара Загора - хронология на имената на града от античността до днес

[Зитко]

Все още събирам база данни,който има нещо интересно по темата може смело да поства тук,нека трупаме суров материал за обработка

[Зитко]

В нумизматичен аспект,най-ранните монети,които намирам из аукционите,са от времето на Марк Аврелий:

1.Thrace,Augusta-Traiana. Marcus Aurelius.161-180 AD.

Obv.

AV KAI M AVP ANTΩNEINOC

(draped bust right)

Rev.

AVГOVCTHC TPAIANHC

(Hygeia standing right, feeding serpent)

2.Thrace,Augusta Traiana.Marcus Aurelius.161-180 AD.

Obv.

AV KAI M AVPH ANTΩNEINOC

(cuirassed bust right)

Rev.

HГE TOVΛ MAXIMOV AVГOVCTHC TPAIANEC

(River-god reclining left,holding a branch & leaning upon urn from which issues a river)

[Tyroglyphos]

Τραιανέων πόλις - civitas Traianensium

Най-ранното споменаване на името на града е в частично запазен латински надпис, намерен край с. Шипка, поставен през 152 г. във връзка с изграждането от император Антонин Пий на система от укрепления в административната територия на "града на траянците" – per fines [civitatis Tra]ianensium. Назоваването на града по името на жителите му е по-характерно за гръцкия език, където това е обичайното му название - Τραιανέων πόλις, "град на траянците".

В гръцките надписи за пръв път името се появява по времето на император Марк Аврелий, наричан и "основател" (κτίστης) на града. Най-старият пример е ἡ λαμπροτάτη Τραιανέων πόλις, "преблестящият град на траянците", в надпис от 163-164 г. за изграждането на бани и нимфеон при Старозагорските минерални бани. През 175-180 г. в тържището Дискодуратера е издигната статуя на Марк Аврелий от "града на траянците" - ἡ πόλις ἡ Τραιανέων; в надписа за изграждане на пазар за месо, датиран в 177-180 г., е ἡ Τραιανέων πόλις. Съответно градските власти се обозначават като "съветът и народът на траянците" (ἡ βουλὴ καὶ ὁ δῆμος Τραιανέων), често придружени и с различни ласкателни епитети, напр. "свещеният съвет и преблестящият народ на траянците". Името в този си вид се среща многократно през целия трети век, а най-късната му поява е в надпис в чест на император Константин Велики от Новоселец, датиран в 323-337 г.

Augusta Traiana - Αὐγούστη Τραιανή / Τραιανή

Върху монетите (от Марк Аврелий) градът винаги се нарича Αὐγούστη Τραιανή. Това име е характерно и за латинските текстове (най-рано засвидетелствано също при император Антонин Пий, през 160 г.). Augusta Traiana се употребява в надписа за строежа на Августеум в града от 13 ноември 233 г., както и във военни дипломи на хора от града - известни са такива от 7 февруари 160 г. и 7 януари 237 г.

Αὐγούστη Τραιανή се появява и в един гръцки посветителен надпис от времето на император Север Александър (222-235 г.), вероятно под латинско влияние, тъй като авторите му са латиноезични, от Дакия. В надпис от последните години на ІІІ или началото на ІV в. градът е наречен само "преблестящото отечество Траяна" (Τραιανή), без Августа.

В един надпис от Ламбезис в Нумидия, Африка (от началото на ІІІ в.), тракиецът Мукатралис съобщава, че е "роден в Августа-Траянския град" (natus in civitate Augusta Traianesie).

Възможно е спомен от името Августа Траяна да се е запазил в съобщеното от Евлия Челеби като древно име на града Авгандира.

* * *

За името Берое и пр. повечето данни са събрани в тази статия:

Защо Берое, Верея, Боруй?

* * *

Εἰρηνόπολις/Εἰρηνούπολις

За кратко просъществувалото име Иринопол основният източник е Теофан, по-късните хронисти преповтарят неговия разказ.

Теофан (ГИБИ III, 276):

"А през месец май от същия седми индикт (784 г.) императрица Ирина със сина си (Константин VІ) и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Бероя. И като заповядала да застроят този град, го преименувала Иринупол. Спуснала се също и до Филипопол в пълна безопасност и се завърнала в мир, като застроила и Анхиало."

Τῷ δὲ Μαΐῳ μηνὶ τῆς αὐτῆς ζ’ ἰνδικτιῶνος ἐξῆλθεν ἡ βασίλισσα Εἰρήνη σὺν τῷ υἱῷ αὐτῆς καὶ δυνάμεως πολλῆς ἐπὶ τὴν Θρᾴκην ἐπιφερομένη ὄργανα καὶ μουσικά, καὶ ἀπῆλθεν ἕως Βεροίας, καὶ ταύτην οἰκοδομηθῆναι κελεύσασα ἐπωνόμασεν αὐτὴν Εἰρηνούπολιν. κατῆλθε δὲ ἕως Φιλιππουπόλεως μετὰ πάσης ἀπαθείας καὶ ὑπέστρεψεν ἐν εἰρήνῃ κτίσασα καὶ τὴν Ἀγχίαλον.

Същото сведение в латинския превод на Анастасий Библиотекар (ЛИБИ II, 263-264):

Mense autem Maio eiusdem septimae indictionis exivit imperatrix Heirene una cum filio suo et virtute copiosa in Thracem, circumferens organa et caetera genera musicorum, et ivit usque Beroeam, et hanc aedificari iubens nominavit Heirenopolim. Venit autem et usque ad Philippopolim cum omni securitate, et rediit, cum construxisset etiam Anchialum.

Георги Монах (ГИБИ IV, 53):

(11) Ἐξῆλθε δὲ καὶ ὁ βασιλεὺς σὺν τῇ μητρὶ πρὸς τὰ μέρη τῆς Θρᾴκης μετ' ὀργάνων μουσικῶν καὶ λαοῦ πλείστου, καὶ ἀπῆλθεν ἕως Βερώης· καὶ ταύτην κτίσας Εἰρηνόπολιν ἐκάλεσεν, ἔκτισε δὲ καὶ τὴν Ἀγχίαλον, καὶ ὑπέστρεψε μετὰ πολλῆς χαρᾶς καὶ εὐφροσύνης.

Симеон Логотет почти буквално преписва думите на Георги Монах (ГИБИ V, 153):

Ἐξῆλθε δὲ καὶ ὁ βασιλεὺς σὺν τῇ μητρὶ αὐτοῦ ἐν τῇ Θρᾴκῃ μετ' ὀργάνων μουσικῶν καὶ λαοῦ πλείστου, καὶ ἀπῆλθον ἕως Βεροίας· καὶ ταύτην κτίσασα ἡ μήτηρ αὐτοῦ Εἰρηνούπολιν ἐπωνόμασεν. ἔκτισε δὲ καὶ τὴν Ἀγχίαλον, καὶ ὑπέστρεψε μετ' εὐφροσύνης.

В славянския превод на хрониката му преводачът е обяснил, че Иринопол означава "Иринин град":

Изыде же и царь съ матерïѫ своеѫ въ Θракь съ органы моусикïискыми и людми прѣмнωгыми и идоста до Боруѫ; и того създавши, м(а)ти его Иринополь нареч(е), сирѣчь Ирининь градь; създа же и Тоутхонь; и възвратистасѧ съ веселïемь.

Кедрин предава информацията съвсем съкратено и при това е объркал нашата Бероя с македонската (ГИБИ VI, 221):

"Тя възстановила и Бероя при Солун и я преименувала на Иринопол. Възстановила също и Анхиало."

Αὕτη καὶ τὴν ἐν Θεσσαλονίκῃ Βέρροιαν ἔκτισεν, Εἰρηνόπολιν μετονομάσασα. ἔκτισε δὲ καὶ τὴν Ἀγχίαλον.

Йоан Зонара уточнява, че става дума за издигане на укрепления на града (ГИБИ VII, 161):

"След като императрицата посредством мира се успокоила откъм арабите, тя тръгнала със сина си из Тракия, като водела със себе си голяма войска и музикални инструменти. Когато пристигнала в Берое, възстановила крепостта в нея и я нарекла Иринопол. Тя укрепила също и Анхиало и след като достигнала до Филипопол, се завърнала обратно."

Τῆς δὲ περὶ τῶν Ἀράβων φροντίδος ἀπαλλαγεῖσα διὰ τὴν εἰρήνην ἡ βασιλὶς ἐξῆλθε σὺν τῷ υἱῷ κατὰ Θρᾴκην, δύναμίν τε πολλὴν ἐπισυρομένη καὶ ὄργανα μουσικά· καὶ ἀπελθοῦσα εἰς Βερόην καὶ τὸ ἐν αὐτῇ φρούριον ἀνοικοδομήσασα καὶ Εἰρηνόπολιν αὐτὸ ὀνομάσασα, ἀλλὰ μὴν καὶ τὴν Ἀγχίαλον δειμαμένη καὶ ἕως Φιλιππουπόλεως προελθοῦσα ὑπέστρεψε.

Любопитно е, че в открития преди няколко години надпис, свързан с това строително мероприятие на Ирина и Константин, не се споменават нито новото, нито старото име на града.

[Ka40]

[quote name='Tyroglyphos' date='12 август 2010 - 08:02 ' timestamp='1281632538'

Любопитно е, че в открития преди няколко години надпис, свързан с това строително мероприятие на Ирина и Константин, не се споменават нито новото, нито старото име на града.

[Зитко]

Този надпис е едно от най-интересните открития на българската средновековна археология през последните 20-тина години. Зитко, ако искаш да го видиш просто трябва да идеш в Историческия музей в Стара Загора, изложен е на втория етаж.

Надписа го видях преди няколко месеца,когато беше Денят на музеите,даже носех апаратче да го снимам тайно,но се отказах-самите букви са сякаш изчегъртани с пирон и трябва специално осветление,за да се получи четлива снимка.

[Tyroglyphos]

Надписа го видях преди няколко месеца,когато беше Денят на музеите,даже носех апаратче да го снимам тайно,но се отказах-самите букви са сякаш изчегъртани с пирон и трябва специално осветление,за да се получи четлива снимка.

Нечетливостта идва и от това, че повърхността на камъка не е добре изгладена, тъй като са използвали готов античен архитектурен елемент. Но за онези смутни и тъмни времена такъв надпис си е наистина цяло чудо, да не говорим каква рядкост е да се намери паметник, свързан с императрица Ирина и със значимо събитие, отразено в историческите извори. Макар че у нас повече се харесва златото.

Корпус на монетите на Августа Траяна е издаден от Едит Шьонерт-Гайс:

Е. Schönert-Geiss, Griechisches Münzwerk. Die Münzprägung von Augusta Traiana und Traianopolis (Schriften zur Geschichte und Kultur der Antike, 31). Berlin, 1991.

[Зитко]

В гръцките надписи за пръв път името се появява по времето на император Марк Аврелий, наричан и "основател" (κτίστης) на града. Най-старият пример е ἡ λαμπροτάτη Τραιανέων πόλις, "преблестящият град на траянците", в надпис от 163-164 г. за изграждането на бани и нимфеон при Старозагорските минерални бани. През 175-180 г. в тържището Дискодуратера е издигната статуя на Марк Аврелий от "града на траянците" - ἡ πόλις ἡ Τραιανέων; в надписа за изграждане на пазар за месо, датиран в 177-180 г., е ἡ Τραιανέων πόλις.

След като по времето на Марк Аврелий местното население е изписвало името на града като TPAIANЕΩN ПОΛΙC,странно защо на монетите им от времето на същия имератор са изписвали името като AVГOVCTHC TPAIANHC(фиг.1)

Струва ми се по-логично върху монетите да пише нещо от рода на TPAIANOΠOΛEITΩN,TPAIANOΠOΛITΩN,по подобие на монетите от егейския(тракийския) Траянопол(фиг.2) и фригийския Траянопол(фиг.3).Дори по времето на Марк Аврелий,на монетите от Траянопол са изписвали TPAIANOПОΛIT(фиг.4),а в същото време в Τραιανέων πόλις отбелязват по монетите си AVГOVCTHC TPAIANHC,каква ли е причината?

[Tyroglyphos]

След като по времето на Марк Аврелий местното население е изписвало името на града като TPAIANЕΩN ПОΛΙC,странно защо на монетите им от времето на същия имератор са изписвали името като AVГOVCTHC TPAIANHC(фиг.1)

Защото Αugusta Traiana е официалното римско име на града, а монетите, макар и издавани от името на града, са свързани с централната администрация.

Струва ми се по-логично върху монетите да пише нещо от рода на TPAIANOΠOΛEITΩN,TPAIANOΠOΛITΩN,по подобие на монетите от егейския(тракийския) Траянопол(фиг.2) и фригийския Траянопол(фиг.3).Дори по времето на Марк Аврелий,на монетите от Траянопол са изписвали TPAIANOПОΛIT(фиг.4),а в същото време в Τραιανέων πόλις отбелязват по монетите си AVГOVCTHC TPAIANHC,каква ли е причината?

Не, ако пишеха името на жителите на града вместо това на самия град, щеше да бъде просто Τραιανέων.

Името Августа Траяна е възможно да е било споменато и в постановление, издадено на 25 септември 378 г. от името на императорите Валент (посмъртно), Грациан и Валентиниан и запазено в Теодосиевия кодекс. В него се разглежда въпросът за представителни сгради, оставени да се рушат поради нехайство и недостиг на средства: "...Наистина, ако в различните провинции съществуват такива сгради, каквито се докладва, че има в Августо-Суитранския град или на други места, които са превъзходни и твърде обширни за частни нужди, за да се запазят, може би ще е необходимо да бъдат определени за престой на провинциалните управители и да бъдат поправяни под техни грижи. Издадено на седмия ден преди октомврийските календи, когато бяха консули августите Валент, за шести път, и Валентиниан, за втори път (25 септември 378 г.)".

Sane si quae sunt per varias provincias huiuscemodi domus, quales esse in Augustensi Suitranea civitate suggeritur vel aliis in locis, praestantes et privatis usibus ampliores, [ut] servari forsitan oportebit, iudicum mansionibus deputandas provincialium et eorum cura reficiendas. Dat. VII Kal. Octob. Valente VI et Valentiniano II AA. conss.

Тъй като град на име Augusta Suitra (или нещо подобно) не съществува, още през 17 век издателите на текста разбират, че името е повредено, а Теодор Момзен предполага, че вместо сгрешеното in Augustensi Suitranea civitate в текста вероятно е стояло in Augustensi Traiana civitate, т. е. става дума за днешната Стара Загора.

Към употребите на името Берое следва да се прибави и споменаването му в готски календар от VІ в. във връзка с известните 40 жени мъченички, под датата 19 ноември. Името на града е предадено като Вairauja, т. е. Бероя (в готски 'ai' се чете като [е], а 'au' като [о], срв. името на месеца Naubaimbair спрямо латинското November):

Naubaimbair: ... IÞ' [=19]: þizе alþjono in[e] Bairaujai M' (= 40) samana.

Между другото значението на Берое за готите е интересен, но за съжаление почти непроучван въпрос.

[Ka40]

Към употребите на името Берое следва да се прибави и споменаването му в готски календар от VІ в. във връзка с известните 40 жени мъченички, под датата 19 ноември. Името на града е предадено като Вairauja, т. е. Бероя (в готски 'ai' се чете като [е], а 'au' като [о], срв. името на месеца Naubaimbair спрямо латинското November):

Naubaimbair: ... IÞ' [=19]: þizе alþjono in[e] Bairaujai M' (= 40) samana.

Между другото значението на Берое за готите е интересен, но за съжаление почти непроучван въпрос.

Я, това това е доста интересно В съседната на Берое Карасура/Диосполис е открит голям федератски некропол - някакви все още неидентифицирани напълно германи, който се дати в VІв.

[Зитко]

Преглеждайки отдел отдел "Антична археология" на РИМ Стара Загора

http://museum.starazagora.net/structure/archa.html

се оказва,че местни археологически и епиграфски паметници има най-рано от периода на Марк Аврелий,тоест преди него на въпросното място вероятно е било голо поле!Следва логичния въпрос какъв е тоя град,основан от Траян,след като от този период липсват каквито и да било археологически находки(доколкото знам) и къде е гаранцията,че строежите от времето на Марк Аврелий са точно на същото място,където Траян е решил да основе Августа Траяна?

На мястото,където е построен града е имало поселение преди това,но през неолита-доказателството за това са неолитните жилища,открити в центъра на Стара Загора и превърнати в музей "Неолитни жилища".Излиза,че от неолита до времето на Марк Аврелий имаме хиатус на това място?Странно е,че Марк Аврелий не е дал своето има не града,след като преди него реално нищо не е било строено тук

[Tyroglyphos]

Преглеждайки отдел отдел "Антична археология" на РИМ Стара Загора

http://museum.starazagora.net/structure/archa.html

се оказва,че местни археологически и епиграфски паметници има най-рано от периода на Марк Аврелий,тоест преди него на въпросното място вероятно е било голо поле!Следва логичния въпрос какъв е тоя град,основан от Траян,след като от този период липсват каквито и да било археологически находки(доколкото знам) и къде е гаранцията,че строежите от времето на Марк Аврелий са точно на същото място,където Траян е решил да основе Августа Траяна?

На мястото,където е построен града е имало поселение преди това,но през неолита-доказателството за това са неолитните жилища,открити в центъра на Стара Загора и превърнати в музей "Неолитни жилища".Излиза,че от неолита до времето на Марк Аврелий имаме хиатус на това място?Странно е,че Марк Аврелий не е дал своето има не града,след като преди него реално нищо не е било строено тук

Неслучайно Марк Аврелий, както споменах по-горе, е наричан "основател" на града. От друга страна още по времето на Антонин Пий градът вече е център на административна област. А за строежите, ако не е написано изрично, както примерно при пазара за месо, кога са построени, датата не е възможно да се определи с точност. Показателно е, че Августа Траяна липсва сред изброените от Клавдий Птолемей вътрешни градове на Тракия, които включват Траянопол и Плотинопол (наречен на съпругата на Траян Плотина); сред градовете обаче не откриваме Адрианопол, т. е. датата на използваните от Птолемей източници е в края на управлението на Траян или началото на Хадриан. Така че основаването би могло да се измести и малко по-късно, но не чак при Марк Аврелий - все пак не е задължително веднага да се започне с изграждане на монументални постройки.

По въпроса за приемствеността спрямо по-ранни селища трябва да отчитаме, че много селища са били измествани на по-малки или по-големи разстояния поради различни причини.

Неолитните жилища не са точно на мястото на римския град, а извън него - поне на един километър от западната крепостна стена по моя преценка.

[Зитко]

Неолитните жилища не са точно на мястото на римския град, а извън него - поне на един километър от западната крепостна стена по моя преценка.

Да,грешката е моя,неточно съм се изразил-неолитните жилища не са в самия център на Стара Загора,но е твърде вероятно неолитното поселище да се е разпростирало на цялата площ,където е била построена и Августа Траяна.За съжаление неолитният пласт сигурно е бил разрушен от строежите през римско време,но все пак може би някакви неолитни предмети са намирани при археологически разкопки в пространството,оградено от крепостните стени,докато тракийски артефакти май никакви не са намирани-това е основание да се търси тракийският Берое на друго място.

[Зитко]

В събота правих поредния си проучвателен обход из околностите на Стара Загора и забелязах три доста внушителни тракийски могили,прикачвам тук три картинки,на първата се вижда къде са разполовени могилите(с означения 1,2 и 3),на втората снимка са по-отблизо,а третата снимка е моя от един хълм.

Това ме наведе на едни размишления,че щом в такава близост до античния римски град имаме могили,значи е твърде възможно да е имало тракийско селище наблизо,а римският град или е бил постороен върху това селище или в непосредствена близост до него...

[Tyroglyphos]

В събота правих поредния си проучвателен обход из околностите на Стара Загора и забелязах три доста внушителни тракийски могили,прикачвам тук три картинки,на първата се вижда къде са разполовени могилите(с означения 1,2 и 3),на втората снимка са по-отблизо,а третата снимка е моя от един хълм.

Това ме наведе на едни размишления,че щом в такава близост до античния римски град имаме могили,значи е твърде възможно да е имало тракийско селище наблизо,а римският град или е бил постороен върху това селище или в непосредствена близост до него...

Мисля, че в този некропол материалите са от ІІ - първата половина на ІІІ в., т. е. принадлежат на римската Августа Траяна. Не бяха ли оттук и известните колесници, разкрити от Д. Николов през 1960 г.?

В този район по-ранни находки има по склона северно от езерото Загорка.

[Зитко]

Мисля, че в този некропол материалите са от ІІ - първата половина на ІІІ в., т. е. принадлежат на римската Августа Траяна. Не бяха ли оттук и известните колесници, разкрити от Д. Николов през 1960 г.?

В този район по-ранни находки има по склона северно от езерото Загорка.

Да,май точно за тия три могили става въпрос,ето на каква статия попаднах:

================================================

Майстор възстановява уникална тракийска колесница

Тя ще бъде показана в новата експозиция на старозагорския музей

Казанлъшки майстор изработва оригиналната украса по тракийска колесница. Това е един от уникалните експонати в българската археология - първата възстановена у нас тракийска кола от този вид. Колесницата била поставена в специално защитно стъклено съоръжение в лапидариума на старозагорския музей. Дори то не спряло крадците, които задигнали някои от бронзовите апликации. Благодарение на отложения в музея снимков материал, днес се прави възстановка на откраднатите украси. В новата експозиция посетителите ще могат да видят тракийската колесница в напълно завършен вид.

На нея специалистите попадат в края на 50-те години, когато започва строителството на Азотноторовия завод край Стара Загора. Предвиждало се голям водопровод да мине в близост до Трите могили. Местността получила това име заради намиращите се там три огромни могили. Те били част от некропол на селище, разположено малко по на север в полите на Средна гора. Макар че около 1888-1881 година Стоил Патанов е извършил безрезултатни разкопки на две от могилите, археолозите предполагали, че пространството около тях може да съдържа важни артефакти. През януари 1960 година били открити няколко железни предмета, които се оказали части от колесници

Започнали разкопки под ръководството на директора на старозагорския музей Димитър Николов. Още първите находки показали, че проучванията ще бъдат много интересни. Археолозите обаче не предполагали, че намереното далеч ще надхвърли техните очаквания. За първи път те успели да разкрият заровени на едно място пет колесници – четири четириколки и една двуколка. Двуколката вероятно била използвана за спортни цели. В близост до тях били заровени скелетите на 11 коня, части от конското снаряжение, множество глинени, стъклени и бронзови съдове, железен меч, железен сгъваем стол, украшения и др. Всички колесници били запрягани с по два коня, защото били открити общо пет ярема. Единадесетият кон бил ездитен. Запазени били корпусите на три от колесниците, заровени в разглобено състояние. Бавното и методическо проучване дало възможност на учените да направят точно описание на всички части на колесниците, което по-късно им послужило за възстановяване на едната от тях. Добре запазените на място метални части позволили не само прецизна реконструкция, но благодарение на направените замервания, били внесени поправки в дотогавашните предположения за външния вид на т. нар. пътническа кола.

Интересното откритие веднага се разчуло. На място пристигнал Иван Венедиков от Археологическия институт при БАН заедно с кинорежисьора Захари Жендов. Те заснели по-голяма част от разкопките и находките. Кинолентата им послужила при изготвянето на документалния филм “Тракийската колесница” по сценарий на Иван Венедиков. Копие от този филм се пази днес в Регионалния исторически музей в Стара Загора. За ученици и граждани от Стара Загора ежедневно се организирали групови посещения. Дори във френския вестник “Юманите” се появил материал за сензационните проучвания край Стара Загора.

Най-добре запазените части от четириколките са използвани за пълна реконструкция на пътническа кола. Майстори изработили дървената конструкция и напаснали запазените металните колела и детайли, както и великолепните бронзови и сребърни украси. Имало 20 статуетки и 20 сребърни релефи на трако-римски божества.

Н.с. д-р Светла Димитрова

Публикувано от Новината(novinata.bg) на 2008/11/14 20:16:00

================================================

статията я копнах оттук:

http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=2536

[каскадьора]

Колесниците: мерцедесите на тракийските мутрафони

[Tyroglyphos]

Да,май точно за тия три могили става въпрос,ето на каква статия попаднах:

================================================

Майстор възстановява уникална тракийска колесница

Тя ще бъде показана в новата експозиция на старозагорския музей

Казанлъшки майстор изработва оригиналната украса по тракийска колесница. Това е един от уникалните експонати в българската археология - първата възстановена у нас тракийска кола от този вид. Колесницата била поставена в специално защитно стъклено съоръжение в лапидариума на старозагорския музей. Дори то не спряло крадците, които задигнали някои от бронзовите апликации. Благодарение на отложения в музея снимков материал, днес се прави възстановка на откраднатите украси. В новата експозиция посетителите ще могат да видят тракийската колесница в напълно завършен вид.

На нея специалистите попадат в края на 50-те години, когато започва строителството на Азотноторовия завод край Стара Загора. Предвиждало се голям водопровод да мине в близост до Трите могили. Местността получила това име заради намиращите се там три огромни могили. Те били част от некропол на селище, разположено малко по на север в полите на Средна гора. Макар че около 1888-1881 година Стоил Патанов е извършил безрезултатни разкопки на две от могилите, археолозите предполагали, че пространството около тях може да съдържа важни артефакти. През януари 1960 година били открити няколко железни предмета, които се оказали части от колесници

Започнали разкопки под ръководството на директора на старозагорския музей Димитър Николов. Още първите находки показали, че проучванията ще бъдат много интересни. Археолозите обаче не предполагали, че намереното далеч ще надхвърли техните очаквания. За първи път те успели да разкрият заровени на едно място пет колесници – четири четириколки и една двуколка. Двуколката вероятно била използвана за спортни цели. В близост до тях били заровени скелетите на 11 коня, части от конското снаряжение, множество глинени, стъклени и бронзови съдове, железен меч, железен сгъваем стол, украшения и др. Всички колесници били запрягани с по два коня, защото били открити общо пет ярема. Единадесетият кон бил ездитен. Запазени били корпусите на три от колесниците, заровени в разглобено състояние. Бавното и методическо проучване дало възможност на учените да направят точно описание на всички части на колесниците, което по-късно им послужило за възстановяване на едната от тях. Добре запазените на място метални части позволили не само прецизна реконструкция, но благодарение на направените замервания, били внесени поправки в дотогавашните предположения за външния вид на т. нар. пътническа кола.

Интересното откритие веднага се разчуло. На място пристигнал Иван Венедиков от Археологическия институт при БАН заедно с кинорежисьора Захари Жендов. Те заснели по-голяма част от разкопките и находките. Кинолентата им послужила при изготвянето на документалния филм “Тракийската колесница” по сценарий на Иван Венедиков. Копие от този филм се пази днес в Регионалния исторически музей в Стара Загора. За ученици и граждани от Стара Загора ежедневно се организирали групови посещения. Дори във френския вестник “Юманите” се появил материал за сензационните проучвания край Стара Загора.

Най-добре запазените части от четириколките са използвани за пълна реконструкция на пътническа кола. Майстори изработили дървената конструкция и напаснали запазените металните колела и детайли, както и великолепните бронзови и сребърни украси. Имало 20 статуетки и 20 сребърни релефи на трако-римски божества.

Н.с. д-р Светла Димитрова

Публикувано от Новината(novinata.bg) на 2008/11/14 20:16:00

================================================

статията я копнах оттук:

http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=2536

Публикацията на Д. Николов е "Тракийски колесници край Стара Загора", сп. Археология, 3/1961, с. 8-17.

[Зитко]

В района на древния Берое изглежда колесниците са били много популярни :

Иманяри откраднаха тракийски колесници

15.03.2000 10:00

8 тракийски колесници са били откраднати от иманяри, съобщи директорът на историческия музей в Стара Загора Петър Калчев. Това е най-големия подобен обир в страната, каза още той. Акцията била подготвена предварително и била извършена много професионално. Мястото е предварително фиксирано с металотърсач, а изкопът на трите могили край с. Малка Верея е с дълбочина 8 м.

8 тракийски колесници са били откраднати от иманяри, съобщи директорът на историческия музей в Стара Загора Петър Калчев. Това е най-големия подобен обир в страната, каза още той. Акцията била подготвена предварително и била извършена много професионално. Мястото е предварително фиксирано с металотърсач, а изкопът на трите могили край с. Малка Верея е с дълбочина 8 м. Най-вероятно за антиките е осигурен предварително международен пласьорски канал, каза още Калчев.

Над 20 колесници били откраднати от иманяри от април миналата година до сега.

Ивайло Иванов

Източник: VESTI.bg

Линк към статията:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=18525

Скоро мисля да посетя това място,за да видя каква е картинката там,ще кача и снимки.

Но преди това мисля да посетя местността "Мечи кладенец",където са прословутите медни рудници,най-старите в Европа.Та изхождайки от близоста на мините до Августа Граяна,бихме могли да допуснем и такава хипотеза,че Берое е възникнал като миньорско селище,след като траките са се заселили в този регион - въпросните мини,които са датирани от V хил.пр.Хр,тоест от предтракийско време,едва ли са били изчезнали безследно и забравени,вероятно са били експлоатирани и в тракийско време.

И като си помисля,че иманярите там вероятно често копаят,струва си да порадгледам внимателно мястото,може и да попадна на някакъв изровен камък или керамично парче с надпис "Берое",това ще е направо находка на годината

За съжаление все още не мога да локализирам точното място,разчитайки на статии в нета.На картинката съм означил точките 1,2 и 3,тоест първо ще се добера до т.1,там има нещо като кръстопът,след това ще стигна до т.2 и оттам по пътеката до т.3 ще търся въпросния обект "Халколитни медни рудници"

[Doris]

Преди една седмица като бях в Нова Загора ми направи впечатление едно ново средство за придвижване сред местните роми - двуколки, много наподобяващи тракийските. Явно тракийските колесници са на мода в района.

[nikey_vv]

За съжаление все още не мога да локализирам точното място,разчитайки на статии в нета.На картинката съм означил точките 1,2 и 3,тоест първо ще се добера до т.1,там има нещо като кръстопът,след това ще стигна до т.2 и оттам по пътеката до т.3 ще търся въпросния обект "Халколитни медни рудници"

Зитко, в музея на Неолитните жилища има карта, на която е означено точното местоположение на медните рудници. (поне миналата година имаше)

[nikey_vv]

За съжаление все още не мога да локализирам точното място,разчитайки на статии в нета.На картинката съм означил точките 1,2 и 3,тоест първо ще се добера до т.1,там има нещо като кръстопът,след това ще стигна до т.2 и оттам по пътеката до т.3 ще търся въпросния обект "Халколитни медни рудници"

ПП: Ето аз какво намрих в нета:

Всъщност,макар и описан като музеен обект и

споменаван във всички пътни карти на града като туристически такъв,на

практика е трудно откриваем.

Местоположение : на 8 км. северозападно от Стара Загора в м. "Мечи кладенец"

....... намира се западно от баненския път между спирките "7

километър" и "Мечи кладенец",близо до спирка "Паметника"(вече незнайно

на кого и защо).

якога отбивката, която води към него е била асфалтирана,поне в

първите си 30-40 метра.Оттам нататък можете да разчитате единствено на нюха си."

Според мен трябва да тръгнеш от мястото, което си означил с т.3 на картата. На запад от пътя при Паметника- в гората. Късмет

[Tyroglyphos]

Можеш да попиташ и в музея, там сигурно ще могат да те упътят по-ясно.

[КГ125]

Преди една седмица като бях в Нова Загора ми направи впечатление едно ново средство за придвижване сред местните роми - двуколки, много наподобяващи тракийските. Явно тракийските колесници са на мода в района.

Въх сега само някои да не намеси и ромите в автохтонството.

[Tyroglyphos]

Въх сега само някои да не намеси и ромите в автохтонството.

Ти се смееш, но такъв паралел вече е правен в научната литература...

[nikey_vv]

Извинявам се, че разводнявам темата, но открих още неща за Мечи кладенец и не се стърпях да не ги споделя!

В списание "Наука и жизнь" бр 3. от 1974 открих схема на разпожението на 11-те медни рудника при Мечи кладенец.

Прикачам и стр.142-145 от списанието. Е. Черньiх е публикувал статия и в брой 7 от 1968, но нея не можах да я открия.

Ето и една статия на В Jovanovic от 1978, в която се говори за Aи Бунар (Мечи кладенец).

Jovanovic

Ai bunar.pdf