Дейотизация на български език

[михай]

Гръцко или романско влияние?

[Їwaнь]

Що пък точно тез? Аз викам че е арменско.

[Христо Тамарин]

Гръцко или романско влияние?

Въпросът не е коректен, понеже няма такова явление "Дейотизация на българския език".

През цялата позната история на нашия език "йезик-език, йезеро-езеро, йедин-един" са просто варианти на произношението, които не са се различавали фонологично. С други думи, проблем вътре в нашия език не е съществувал. Дори и сега ние не обръщаме внимание дали някой казва Йерусалим или Ерусалим, например.

В други езици такава фонологична разлика съществува. Например в гръцки (еретик и йерархия), в турски (emek и yemek), в английски (yes и essence), във френски (air и hier). Във връзка с това е възможно българите да имат специфичен акцент, когато говорят на тези езици.

През 18-ти/19-ти век разпространението на френския език в просвещаваща се Русия накарало интелигенцията и аристокрацията да осъзнае този проблем. За решаването му била измислена буквата Э за Е без йотация, без реално руският език да има фонологична нужда от такава буква. С това проблемът се преекспонирал.

Сега пишем по-просто и по-кратко "език, езеро, един". Ако в миналото понякога са писали "iезик, iезеро, iедин", то е било под гръцко влияние, понеже повечето от българските книжовници през Средновековието са владеели и гръцката грамота, а много даже от тях не са съзнавали, че за български и за гръцки се използват различни азбуки (те и на гръцки пишели със същата азбука, но не употребявали ненужните за гръцкия език букви като Ш, Ж, Ч и т.н.).

[glishev]

Вярно е! Това си проличава особено като погледне човек частна кореспонденция от ХІХ в. На практика ръкописният шрифт на гръцки и на български е почти еднакъв. Така че тази графична близост не засяга само Средновековието.