ARGN

Отсутствие заметного массива кочевнических погребений конца V — 1-й пол. VI в. в степном Северном Причерноморье никак не согласуется с данными письменных источников. Кардинального пересмотра требуют или общеисторические представления о рассматриваемом периоде, или же представления о характере материальной культуры кутригуров. Комар си го е казал много ясно. Отсъстват номадски археологически следи, при положение, че достатъчно исторически извори посочват еднозначно, че българите са живели в тези райони. Изводът е, че българите на са били тюрки-номади с номадска култура, а уседнал народ с устойчива селищна култура - села, градове, крепости. Дори цялата българска държава е била оградена с окопи-президи, макар и отбелязано в по-късно време (Ал Масуди). При това, многобройни писмени извори сочат българите като планинци (Персийска география и др.), живеещи при планини и техните подножия, както и по долините на течащите от планините реки. Така че не са били степни обитатели. Също така те са били предимно земеделци, упражняващи скотовъдството като съпътстващ, а не като основен поминък. Така, както го правеха до неотдавна у нас, което е описано от етнографите. Ако търсят такъв тип българска култура, археолозите ще постигнат единство между написаното изворите и археологическите находки. Само че историците и археолозите, наследници на бившата панславистка съветска школа никак не искат да се отърват от измислицата за българския тюркизъм и номадство. Защото ще трябва тогава да признаят постиженията на собствено (пра)българската култура, които сега се приписват на "славянското море", което уж било "погълнало" дребната ордица българи-тюрки-чергари. Ще трябва да признаят и че старобългарския език, който и до днес си е български език не е взет от "славяните", а точно обратното - наложен е от българите върху склавите, живеещи в българските територии (доколкото е имало разлика в индоевропейските им езици). И така нататък. Изобщо, ако не се изходи от позиция на историческата истина, няма как да съвпаднат сведенията от изворите с реалността на терена.

Относно горния пост, се наложи да прекъсна писането, след което пропуснах времето за редакция (писах по друга тема във форума, като си мислех, че не съм натиснал бутона за публикуване в тази), така че моля за извинение за грешките. А последната безмислица е резултата от неволна смяна на шрифта и казаната невъзможност за редакция.

Ето ви извор:The Pennsylvania Sumerian Dictionary, http://psd.museum.upenn.edu/epsd/index.html Ето ви шумерското изписване и част от поясненията към него. Освен това, не мисля, че кирилската транскрипция е по-лоша от латинската. Точно обратното, защото в нея има звукове, които ги няма в латински, но ги има в шумерски. Тези звукове са еднакви с българските, поради което предаването им чрез латинските букви става чрез съставени за тая цел комбинации. Същото важи и за египетския, т.е. фонетиката на тези езици е еднаква с българската, а не с латинската. Затова българската транскрипция е много по-точна и пряко приложима при тях. Надявам се, известно ви е, че шумерското писмо е сричково. Във връзка с шумерските думи трябва да се спомене още, че понякога смисълът им се търси, като се разлагат на части и се тълкуват чрез тях. В много случаи обаче, става дума за обособени цели думи, записвани с различни знаци, за да се сглоби общата фонетична форма. Например бараш (лети =фърчи) е записвана като АБ.РА.АШ / БА.РА.АШ / БАР.РА.АШ, ГАЛ (гол-ям) и като ГУ.ЛА, гал-ам, га-ла-ме и т.н., КИСИМ също и като КИ.СИ.ИМ.МА (в-кисна-то или кисело мляко еднакво с бълг. корен кисѝ – възкисело, накиселява > кис-не > кисна-то / кисе-ло), ГАН / КАН (кана) като ГА.АН.НА и т.н. Явно при тях става дума за сричков запис на дума, а не за съставна такава. Затова и шумеролозите ги представят най-често като цели думи. (записаните с малки букви, са по-късни от записваните с големи). куша – кожа; кушла – дреха (кошула – риза); зу / зуби – зъб; ИГИ – око и лице (диал. очи значи и лице; Измий си очите!); ХАЛ – горна част на бедро (къл-ка); ГУ.СА – мускули на шията (гуша); ГИ.СА – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда, гуш-ка – сърма и гуша на птица – вързоп-сноп); ГУ.СИ – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива); А.РИ – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); ЛУ.БИ – драг, мил, дума за привързаност (люби); АБ×АШ – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо / бако – батко); ПЕШ – дете, син (пижо, пич, пишлигар); ХУ.АШ / ХИ.АШ – дете, младеж (куш-ле, хъш); БУР.ШУ / БУР.ШУ.МА – вдовица на владетел и жена, глава на семейство (паряс-ва – развежда, парясана – разведена > глава на семейство), ША.ЛА – жали; КА×ЛИ – заклинание, магия (къл-не); УРИ.НА – светилище, храм и УРИ / УРИ.НА – чист (урина вода – ритуално чиста светена вода; ВБ), ЗУ / зуне / зуани – знае, учи; САР.ДА – обижда (сърди); А.БИ.ЗА – отчупено каменно парче, къс (буца, а може и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); ПА.ДУН – планина, предпланина, степ (падина – целина или нива между два върха; ЕИЗБ); ШУ.РИ – стиска ръце и СУР / ШУР – стиска, дои (цири, църка, шурка – стиска-дои, пръска при стискане; акад. зару – усуква, извива); ДИ – тръгвай (дий, оди); ГА.РА.АН – китка, връзка (гран-ка – клонка и сноп навита прежда); гура – гора; ШИМ – шума; ЛИШ – лъжица; КУШУ – тесто, паста, слуз (каша); СА – мрежа, сноп (акадски шету – сито < сноп нишки в мрежа); ТАГ / ТУК – тъка, тъче; ТАГ.ТАГ – тъкачен стан; ЕРИН / ЕРИМ – ярем; ГИШ.МАР.ТАГ – дърво-легло (мартак / мертек – полегати, полегнали дървени греди, върху които лягат покривните елементи – керемиди, плочи, слама и др.), УТАР – с-тре-ла (стб. тир – стрела, трън – острие-бодил; тура – муши, боде); АД.УШ – дъс-ка; ШУ / шуби / шука – шепа, шака; ШУ.ГА – стрела (жег-ла); ША.ГА – убива, измъчва (жъга – муши, жег-ла – муше-ща, чик-ия – нож); зух-ул – пробожда (жъга, жег-ла), МУШ – щипещо, жилещо насекомо (стб. мъши-ца – комар от муши-жили; дн. муха); ХУ.СИ.ХУ – дива гъска (гъска, гуси-гуси – викане на гъски); А.БУ.ХУ – бухал; гур / ГАМ – обръч, кръг (хоро, кръг и гум-но – ограден кръг за вършитба и кръгъл двор; ЕИЗБ); ГАЛ / ГУ.ЛА / гал-ам – гол-ям; сур – яростен, сърдит (сърдит, серт – лют); хул / хул-ла – пръстен, кръг (коло, коле-ло); хар / хар-ка – пръстен, колело (хоро, кр-ъг); ким – камък (стб. ками, дн. кам-ик / кам-ен); губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); сила – агне (шиле); атах – помощник, помагач (ятак) и т.н., и т.н., още много. Може още неща де се кажат, но просто няма смисъл, защото парадирането с научността на този форум, започва да ми прилича на куха фраза без съдържание. Съдя по това, че по темата относно отричането на тюркския произход на българите, се прави опит просто да се игнорират посочените преки факти с високомерие, нехарактерно за истинските учени или стремящите се към това призвание. И без никакъв аргумент. Но науката се състои от стремеж към откриване на новото, а не от цитати на независимо колко смятани за големи "светила". А без любознателността, упоритостта и дори саможертвата на няколко средновековни учени, земята и до днес щеше да се смята за плоска. Подобен папагалски подход се открива и в трудовете на някои от "социалистическите" български историци, състоящи се практически от цитати и преразказ на чужди мнения. Както и на български египтолог, чието име няма да посочвам, който през няколко реда се позовава на някакви извори, т.е. на практика също преразказва чужди теории.

Тази форма е източноиранско произношение на др. инд. и санскритски думи, при р > л, като при врика > влък, брика > блъха и т.н. Като тя и днес си е напълно търпима и съществуваща в северозападните българки говори. Явно от тях произлиза и старобългарското блъгарин, блъгаре, както и днес се казва в посочените говори. Същите форми се срещат и в югозападните български говори (македонските).

За съжаление, никакви научни аргументи или опровергаване не видях. Единствено опит за игнориране, характерен за фалшификаторите на българската история. На никого от писалите по-горе не прави впечатление нищо от буквалните сходства и всички залагат на предубежденията си. Много жалко, защото това е всичко друго, но не и наука. Защото науката иска аргументи, както за потвърждение, така и за отхвърляне. И отново се хвърля темата в познатото тюркско русло, и отново в някакво латинско. Имам чувството, че не става дума за български форм, а за латинско-римски. Изглежда тази насока много се харесва на някои, подтиквани от други. Вксъщност в нея също има хляб, както се казва, но подходът е неправилен. За да се разберат титлете кан / кана и канртикин / канаиртхин, то трябва да се знае какво означават самите думи. И колкото и да е неприятно на някои, те също имат древни паралели, но май няма смисъл да си хабя думите с предубедени хора. Ако има някой, който наистина залага на положетулните преки факти в науката, а не на фалшифите им "обяснения", можем да търсим истината. Но неаргументираното игнориране не е научен, а идеологически подход. И с него няма смисъл да се спори, доколкото поддръжниците му смятат, че предварително знаят границите й и до какво ще ги довете крайният й резултат. Йфхдлд пдъф кр е кдшудч

Езикът и писмеността — Освен с физическите черти на своята раса едно население се отличава също така и по своя език. Какъв епроизходът на египетския език? Дълго време специалистите спорят помежду си дали той е от семитски или напротив, от африкански произход, известно време се поставя дори въпросът дали не идва от Океания! Днес общо взето се приема становището, че египетският, кушитският (судански езици), берберският, семитските езици в действителност представляват независими една от друга езикови групи, като същевременно произхождат от общ праезик... Египетският език е стигнал до нас такъв, какъвто е бил още през тинитския период, сиреч към 3100 г. пр. Хр., посредством писмеността. (Жан Веркутер, Древният Египет, София, 2010) Ето какво се знае за египетския език, разхождан и до Океания. С една дума - нищо. Само догадки, нагаждани, за да се създаде що-годе някаква теория и да се приеме някакво "общо взето" становище. А за предполагаемият общ праезик - съвсем нищо. Всъщност последното предположение за "общ праезик", е близко с мнението за "династична раса" и "елемент Х". Последното е изказано от И. Гелб, точно във връзка с шумерския език. Подобно е и моето предположение, за присъствие на черти точно от такъв праезик при българите. Защото посочените примери са малка част от много съвпадения. Но мнението ми се опира не само на езикови черти, а и на еднаквост при знаци, изображения, алегории, митология и обичаи, донякъде на антропология и т.н. Не знам дали е известно, че и знакът Y е открит и заснет в подземията на една от египетскиите пирамиди (на Хуфу, ако не се лъжа). В този смисъл е надписът за "български колани" от египетски папирус, наличието на българска огърлица, еднаква с такава от шумерски гроб и др. подобни "екзотични" факти. Затова реших все пак да поставя въпроса, въпреки, че предполагах някаква негативна реакция. Защото има немалко факти от историята ни, които се премълчават, доколкото не влизат в определени отнапред измислени схеми. Но някои от приликите, като горните, са толкова очевадни, че не е редно да се премълчават. Може да не се правят от тях генерални изводи, но зрънце по зрънце такива факти може да помогнат да се сглоби мозайката на българския произход, която да е много по-достоверна от тюркската, основана на числом и словом десетина тюркски думи. Интересно, защо от десетина (и то несигурно тюркски) думи се "извежда" произход, а от стотици буквални прилики, това не само се смята за невъзможно, но и за абсурдно? При положение, че например германците си присвояват народа готи, в чиито исторически местообитания не са открити и до днес никакви скандинавски или германски археологически следи. И се стига до абсурдни ненаучни мнения, като това на Ролф Хахман, че: не е задължително едно странстване да бъде непременно отразено в археологически находки – дори и най-невероятното от гледна точка на историята е все пак възможно (по Асен Чилингиров; Готи и Гети). Е, възможен ли е реално такъв фокус-мокус в историята? И къде отива немската прецизност и точност? Явно интересът е преди всичко, а не науката. В същото време, ние пренебрегваме очевидни и неопровержими прилики и доказателства за българската древност, поради срам или страх да не ни обявят за псевдо-учени. Което хич не интересува унгарските и турските историци, които все повече се опитват да налагат тезата, че са наследници на шумерите. При това със съвършено далечни и бледи подобия на думи, в сравнение с българските. Като при унгарците е налично старобългарско езиково влияние, а при турците - индоиранско. А горните прилики са неопровержими - как се опровергава например куша - кожа, ерим - ярем, так - тъка и др. буквални прилики, или аналитичността на езика, или съвършено еднаквата употреба на предлога НА, или носовостта, която присъства при шумерите, също като в старобългарски, и т. н., и т. н.? Можем само да си представяме, какво би станало, ако тези еднаквости ги имаше с немския език например. Всъщност, при тези буквални паралели, НИКОЙ нищо не може да каже за ненаучност. Само може да се опитват те да се потулят или омаловажават, както се прави и до днес. Разчитайки на внушавания ни повече от сто години комплекс за молоценност - "малка нация", "малък народ", "малка страна", "малък език" и т.н. Въпреки изрично известното от изворите за българска гордост, надменност, военна и икономическа сила и др. Тази малоценност е внушавана и на българските учени и особено на историците. Отделно, угодничещите на предишния и поредния "голям брат" български "учени". Относно употребата на предлог НА в старобългарски, по-горе поместих частично текст от учебник по старобългарски. И ако се сравнят с египетските, коптски, шумерски и памирски употреби, те също съвпадат. Съществува днес в Египет и народ Хауса (смятан за остатък от хиксосите, завоювали Египет), при който се откриват същата аналитичност с този предлог, както и немалко титли и названия, известни от (пра)българските надписи. Освен това, никой не може да каже, че не е имало и други български говори с много по-силна аналитичност, освен достигналите до нас писмени паметници, немалко от които са в чужди преписи и редакции. Те явно съществуват в основните български територии още от най-старо време, защото българският социален модел е бил силно затворен (той има кавказки паралели в някогашните български територии и е наричан с кратката форма на българското име - вле, влак, булкъа и т.н.), което не позволява промяна на говора в продължение на десетки и стотици години. От друга страна, също той е причина за диалектното разнообразие, като в Кавказ (запазване на местните особености, поради затвореността на структурата). Относно лескиката може да се каже, че в голяма степен тя съвпада и с тази на индоиранските езици, поради което и оттам се предполага от някои учени, че може да идват тези езикови и граматични черти при древните цивилизации. В този контест, българските прилики могат да се приемат по-спокойно и без излишни емоции. Днес обаче господства политическата теория на равноправие и уж равното развитие на всички народи, въпреки очивидните факти за обратното и в историята, и в настоящето. Тази теория възниква като реакция на немския национализъм и теория за "чиста раса". И не на последно място поради интереса на днешните велики сили, състоящи се от силно смесено етнически население, което все още не се е претопило в единни нации към което все пак го водят, под формата на патриотизъм, гордост (вижте масовите американски филми) и т. н. И вероятно в един момент отново ще се възродят националните доктрини, като например изказванията на бившите английски "правозащитници" относно българите, поляците и др. Всичко зависи от собствения местен интерес на "големите", които няма кой да накаже или да им наложи "санкции". За съжаление, днешна България е една от малкото страни, които не защитават политическия си, икономически и национален интерес, включително исторически. Но това е друга тема.

“Вашата теория е “откачена”, но не е достатъчно откачена, за да бъде вярна.” Нилс Бор Както вече казах по друга тема, трудно е да се отговори накратко, защото гербовете са част от производните значения на етнонима, които се основават на първичните и социалните, като връзката им е генетична, т. е. всички образуват смислова верига, като всяко следващо произлиза и включва в себе си предходните. Затова, за да посоча връзката между тях, без нови негативни реакции, трябва да обоснова и предшестващите значения, което съм направил на около 250 страници, преди да стигна до гербовете. Просто не знам как да стане и май не трябваше да обявявам нещата по този начин. Все пак, мога да кажа, че става дума за известните старобългарски гербове с бик / бича глава и лъв. Те са част от производните значения на българския етноним, затова са ползвани като знак за блъг, блъг-(г)ар и за Блъгария. Не само като образ, но и като символни знаци, които отново опират до старите цивилизации, защото алегорията е много стара. А конкретно връзката на българите с бик / вол е посочена в старобългарски, гръцки и латински извори. С нея се свързва и притчата за сърната, която водела българите, народната представа за доброволна жертва на елен и т. н. Всичко това опира и до космогонията - представите за пораждането и прераждането на света и човека. Трябва да се подчертае, че бик / вол е не толкова пряка българска характеристика, а именно алегория, "поемаща" космогоничните първични и производните социални значения. Нея я има при всички стари цивилизации под една или друга форма. От реакциите тук, започвам да се питам, дали не избързах с посочването на древните лексикални и граматичаски паралели с българския език, защото напълно обясними са всички значения и само с индоевропейски символи и понятия. Това що се отнася до езиковите паралели. От друга страна обаче, символите като изображения и знаци-пиктограми, са запазени най-вече и в най-чист вид именно при старите цивилизации, така че не може да се мине съвсем без тях. Важно потвърждение, особено на социалните значения на етнонима, определящи българския социален модел, се намират и до днес при кавказките народи, езици и обичаи, в бившите български райони, което отново показва, че те са български, а не "славянски". Изобщо, опитал съм се да тръгна с един по-широк подход от общото към частното, без предразсъдъци и без насилване на фактите. Ще помисля по въпроса, доколко е възможно да изложа по-кратко и същевременно обосновано, някои от тези значения, защото това, което казах по-горе е доста плоско и не дава представа за дълбочината на символния образ. Не си въобразявам, че всичко, което смятам, е истина от последна инстанция, но от множеството съвпадения с първичните и производни значения на другите български етноними, съм склонен да смятам, че има достатъчна доза истина в излаганите тези. Всъщност, вероятно ще потърся мнението на някои български историци, за които е известно, че нямат предубеждения към българското минало. Защото по форумите всичко е доста анонимно. Да не говорим за стила на отношение към чуждото мнение и опонента, споровете и общуването в някои случаи. Все пак опитът беше полезен, като поука да се тръгва от тази страна на нещата, която е по-приемлива, при днешните представи за българската история.

Първият извод е, че съществуват близки и преки лексикални паралели с тези древни езици. Като наред с посочените, съществуват още много. Опровергайте го или обяснете причините. Вторият извод е, че съществуват и преки граматични прилики, които за разлика от лекскиката, се променят или прехвърлят при контакти между различни народи, много по-трудно. Затова е важно, че аналитичността на езика ни също има съвсем еднакви черти с аналитичността при тези стари езици, особено при употреба на един и същ предлог - НА (а не някой друг). Опровергайте или обяснете този факт. Само не ми обяснявайте за всеобщите закони на развитието, защото тези особености са много редки сред съвременните езици, а и в по-старите. В тази връзка, ще дам още един пример, за структурна и смислова еднаквост на израза дори в семантичните нюанси. Става дума за един израз също от Египет, от Старото царство. Тук става въпрос и за еднаквост при употреба на предлозите М и Н (Значение предлога n в составе наречного предиката, М. И. Соколова, Москва, 2005): Съгласно всички известни ми граматики на старо- и средноегипетския език, предлогът „n” в състава на наречния предикат предава значение на принадлежност. Такава трактовка на сказуемото, изразявано чрез словосъчетание н+име, е общоприета и широко разпространена; независимо от това, че нямам възможност да проверя това разбиране във всички съществуващи днес граматики, за това може с увереност да се съди по преводите на съществуващите достатъчно разпространени конструкции. Все пак съществуват случаи, в които предлог „n” присъства в състава на наречния предикат, но при това, явно не предава значение на принадлежност. Примери: jw.j n obw rmw.j n Sw (Caminos. Lit. Frag., pl. 2, B2, 6-7, пример цит.по J.P. Allen. Middle Egyptian. Ex. 12, 2. P. 145, 479). Буквално (превод на авторката чрез руския предлог „для”) „Аз – на прохладата, рибите ми – на слънцето” (думи на рибаря). Съвсем очевидно, че превод „Аз принадлежа на прохладата, рибите ми принадлежат на слънцето” в дадения случай няма смисъл, и поради това Дж. Ален предлага следния превод на тази фраза „I am in the cool breeze, while my fish are in the sunlight” (Аз съм на прохладен бриз, докато рибите ми са на слънце). Точността на превода му поражда основателни съмнения: ако смисълът на фразата би бил такъв, в нея би се очаквал предлог „м”. Явно Ален е по-точен в семантиката, но всъщност фразата има съвсем ясно за всеки българин значение: Аз – на прохлада, рибите ми – на слънце, така че и тук се придава значение на принадлежност (свързано и с означение на мястото). Просто, вместо м е ползвано н (както е при коптите). В този случай, изразът има по-особено от типичното притежателно значение, но такъв нюанс може да се разбере само в език като българския, използващ този вид аналитични форми. Имайки предвид времето на записаната употреба, явно от дълбока древност до днес, българите наред с други древни народи, говорят аналитично. Съществуват и още прилики, подкрепящи горните, които тук не посочвам. Но най-напред опровергайте очевидното, като посочите причините за подобни буквални сходства. От тези сходства може да се направи извод, за старостта на българския език и за общността му с някаква древна езикова система, отразена при всички тези цивилизации. Това, което У. Петри нарича "династична раса", а И. Гелб - "елемент Х" и което под напора на съвременните "равнопоставящи" политически теории, наложени върху научното мислене, не се приема, макар все още редица исторически факти, да нямат друго обяснение. Предполагам, че тези теории ги знаете, затова няма да ги описвам. Не бива да се забравят и индоевропейските паралели, които тук не посочвам, защото са общоизвестни и обсъждани многократно. Тази древност и паралели, изключват априорно принадлежност към народи, известни от много, много късно време, като тюрки и склавени. Самият български етноним също изключва такава принадлежност, защото първичните му и производни социални и митологични значения, отново опират до индоевропейските и другите стари езици и цивилизации. Същото важи и за синонимите му хуни, готи, саклаби и т.н. Това показват и прабългарските знаци, имена, титли и т. н. За съжаление, не мога тук да посоча значенията им, защото е невъзможно да се аргументират толкова кратко и рискувам да се приемат с недоверие като горните фрагменти (чието посочване по този начин, беше грешка). Понеже те са генетично свързани, т. е. от първичните се извеждат социални и митологични. Още повече ще се усили недоверието, като кажа, че всички тях ги има в днешния ни език. И ако посоча само едните или другите, ще трябва да обяснявам без край. Само ще кажа, че се извеждат от положителни факти и исторически извори, а не чрез лингвистични упражнения. Горните примери са посочени само като увод и пример, за наличието на древни особености в днешния ни език, които не са тюркски или склавенски. А ако е имало езиково влияние, то е било от българите към другите, и особено склавите. Това диктува и историческата логика, която също не може да се пренебрегва. Лично аз не приемам прекаленото разчитане на езикови еквилибристики, а придимно на преки езикови паралели, като горните. Защото известна е максимата, че един езиковед може да "докаже" почти всичко. Всъщност очаквах, поне частично желание за безпристрастно обсъждане, но който е настроен за опровергаване - моля.

Трябва да припомня, че изрично посочих, че горните сравнения, са само ФРАГМЕНТИ, които да предизвикат някаква дискусия, а НЕ ДОКАЗАТЕЛСТВО. Системно тук те не са разгледани. Все пак, би трябвало да имат някакво обясниние, защото приликите са буквални. Това говори за много стари следи в езика и произхода на българите. Освен, разбира се, ако някой не твърди, че този език е "славянски" и тези съвпадения не се отнасят до българите. Напълно наясно съм, колко невероятно звучи предположение за някаква българска общност с толкова стари народи. И колко неприятно за чуждофилите българофоби. НО ВСЕ ПАК, ФАКТИТЕ СТОЯТ И ОЧАКВАТ ОБЯСНЕНИЕ. Толкова много години нашите историци не успяха да обяснят българския произход, нито българския етноним, като замитаха под килима неудобните им факти. И така ни промиха мозъците, че сме заприличали на "македонци" - да се смятаме за склавени, а не за българи. Една част от същите тези, фалшифицираха усърдно историята в чужда изгода, а те измислиха и "македонците". А защо няма резултати за българския произход, казва проф. Петър Коледаров, в статията си Горко на побеждаваните: В някогашния социалистически лагер действаха специални комисии от „надеждни” български и от съответните „нарднодемократични” страни историци. Те съгласуваха представянето на събития и процеси, за да се премълчават неприятните факти и страници от общото минало. Никога обаче решенията не биваха в полза на българите, а тъкмо обратното – за тяхна сметка. Твърде поучителен е примерът с Македонския въпрос, който се разглеждаше като резултат от „шовинистичните стремежи на българите” и се признаваше съществуването на отделен македонки език. Нещо повече – за улесняването на кремлинската балканска политика, почиваща на плана да се създаде социалистическа федерация на полуострова, бе обявено съществуване на тракийска и добруджанска нация, разроени пак от българската нация… Главната задача на тази комисия от историци бе да закрият съществуващи и неблагоприятстващи факти, особено ако са свързани с ролята и участието на Русия… Началото на тази практика може да се отнесе още преди Освобождението и да се свърже с видния наш историк проф. Марин С. Дринов – един типичен пример за съчетаване на искрено родолюбие със заслепената преданост на старите русофили… Същият историк остави като носледство на историографията още една погрешна теза, която вече в продължение на повече от столетие ни отклонява от една от най-важните истини за прабългарите: техният брой, произход и отношение към славяните, а оттам и от правилното разрешение на въпросите за основите, върху които са почивали образуваните от тях държава и народност, т.е. етногенезиса на българите като нация. Началото и обяснението на заблудата следва да се отнесе към времето, когато славянофилите в Русия започнали най-после кампанията си в защита на „братята българи”, страдалци под игото на султана. Изпърво сред руската общественост се надига негодувание…защото дунавските не могли да се различават от волжките (които са мюсулмани – П.В.). С авторитета си проф. Дринов лесно разсеял възникналото недоразумение с твърдението, че Аспаруховите българи били една незначителна „орда”, скоро загубила добитото с насилие господство над славяните, които вземат връх и поради това съвременният българин бил „еднокръвен брат на славянското семейство”… Незадоволително и в погрешна посока е потърсено и решението на въпроса за произхода и прародината на прабългарите, както и за обхвата и местоположението на техните държавни образувания преди достигането на Долни Дунав от Аспарух… До края на ХІV в., когато българите падат под османско иго, етническата им цялост се запазва на юг от Карпатите, междата на гористата и гористо-степна област в Долни Днепър и Северозападното Черноморие, както и в пространството до Черно, Бяло и Адриатическо море, независимо, че сред тях в днешната Албания, Епир и Тесалия се заселват чужди етнически групи… Загубата на българския елемент в тези области се предхожда от преливането на маси от техни еднородци в словашката, унгарската, украинската и гръцката народност. От … (този) …процес изброените народи получават… значителен принос от ценности, с които българите оплождат и развиват съответната тяхна държавност и местна култура. (к.м.) Същият предубеден подход по историческите въпроси, свързани с прабългарите констатира проф. Веселин Бешевлиев. Повтаряни дълго време, подобни политизирани становища, доскоро се смятаха едва ли не безспорни. Те обаче не се опират на солидни доказателства, а предимно на предположения, приети за установени, основно чрез „тълкуване” и игнориране на непасващите данни. Да не говорим за противоречията с историческата логика. А без патерицата на славянизма и измислицата за прабългарския тюркизъм отдавна да е забравена. Е, бихме ли могли да търсим българския произход само в рамките, очертани при тези условия и от такива историци? И да игнорираме всичко друго, колкото и да е очевидно. Не е ли по-добре да се използват непредубедено преките факти, независимо какво ще посочат те? Иначе ще се въртим до безкрай в омагьосан кръг без изход, докато маса народи градят "велика" история за българска сметка. Включително българските съседи. Защото историята стои в основата на нацията и политиката, калкото и да не се признава. Затова всеки дърпа чергата към себе си. Германците - с измислените готи, руснаците - с измислените "славяни" и т.н. А при нас не става дума за измисляне, а за скриване и отричане на очевидното. Що за "научен" подход. Ами проф. Коледаров, го е описал. По-нататък, изборът си е наш.

Псевдо-римлянино, ти си бил дори по-ограничен, отколкото предполагах. Само мога да съжалявам ограничеността ти, а за простотията - нямам думи. Не мисля, че съм те обидил някак, за да се опитваш да обиждаш. Ако съдя по изразяването, не ще да си особено умен. Затова си толкова уверен. За неукия, всяко нещо, което не разбира, е компот. Аз работя с доказателства цял живот, така че ако имаш нещо позитивно по темата, напиши го и ще го прочета. А за това, което съм написал, ще разчитам на мнението на другите участници. Твоето ми е ясно и не то ме предизвиква, а квалификациите, които така щедро раздаваш. Надявам се, разбираш какво искам да ти кажа.

Много е приятно да квалифицираш и обиждаш, а когато ти отговарят да триеш отговорите, нали. Това е то, истинската власт. Нека стои само твоето велико мнение. Към човек, когото изобщо не познаваш. Май ще трябва да се оплача от тебе, ако изобщо има на кого в този антинаучен форум.

Хич не ме интересува мнението ти, нито това, дали ще ги изтриеш. Не смяташ ли, че да определиш някого за нещо, първо ти трябва да си доказал, че си някой. Не знам откъде вадиш такова самочувствие, твърда увереност в способностите си и в превъзходството си над другите. Защото има една максима, че умните хора винаги се съмняват в себе си.

Към мнението ти нямам възражения. Само към налагането му на другите. Според мен, несъгласие може да се изкаже и по друг начин и без "съвети" към другите, доколкото като модератор положението ти е по-различно отколкото на обикновените участници и отговорността - по-голяма. Освен това, аз съм нов в този форум и такова посрещане "на нож", ми е съвсем необяснимо.

Ами господин "чисто" римски "лингвист" и цензор, ти ли ще кажеш, кой какво да приема и колко е сериозно? Ако можеш, опровергай го с факти, а не се дръж като "македонски" антиква. Но май не можеш. Ти май си сбъркал времето. Сега не е римската, нито сталинската епоха. Ако нещо не е по вкуса ти, не можеш да го цензурираш. Нито да казваш кой какво да мисли. Минаха времената на партийните и комсомолски секретари. Не знам що за професор по лингвистика си, но от такива като теб, българските речници са пълни с маса глупости и откровени лъжи. Затова ще ти представя една истинска псевдолингвистика, написана от подобни "професори", а всеки сам ще прецени кое е псевдо и кое истина. Примерът е от Български етимологичен речник, относно думата кèне (Трън) – обръщение към малко момиче, а също кèнка (Живково, Ихтиманско) и кена / кенка (Станьовци, Брезнишко) – женско бебе. Тя се тълкува ни повече ни по-малко, като кучка, изведено от подобни значения в разни „тайни” говори, от латинското канис (куче) през албански и т.н., и позовавайки се на обичай да се наричат малки деца с имена на животни. Но не се обяснява, защо само момичета са наричани по този начин. А отговорът на въпроса не е особено труден, стига да се гледа където трябва – в древните езици, където в санскритски каня значи момиче (както се нарича и съзвездие дева в брахманския зодиак), авестийски кайника, согдийски кнки. Осетинските иронски чинз / джинз и дигорски кинжа / кинджа са придобили значение на невеста, снаха, кукла. Същото значи и името на тракийската богиня-майка Ганеа. Затова много жени у нас се наричат Кана, Куна, Койна, Гена, Гина, Гана, Цена и т.н. Всички тези понятия са сходни също и със санскр. гана (хора, множество), джа (ражда) и джана (род, сой). Каквото значи българското джинс, еднакво с кавказките: лезгинско джинс (родословие по майка), осетинско джинз (невеста =жена) и даргинско джинс (род). Свързани с раждането, са и кавказките названия от старите български райони в Дагестан, на жена помагаща при раждане – табасранското гана-баб, еднакво с българските гана (=жена) и баба, бабуване, бабин-ден (лезгинското гене-чи със стб. окончание чи, като бълг. кънигачий, кубачи и др. ) и кене / кенка (дете, род, сой). Така че, кена / кенче значи жена / женче или девойче, като е възможно двете думи да са форми на един корен – жена < кена (ж < к), като при кавказките варианти. Такъв смисъл имат шумерските ган / гане, кена и др. (раждане на дете, новородено), уну (момиче, млада жена) и куан (наследник; ШД). Затова у нас още некръстено новородено се нарича така. Поради това, ганама се казва в шумер. на обагнена овца (агне-на < агни), а гина / гинка значи жена работник (=жина / жинка). Смисъл на ражда има българското агни / ягньи, а на новородено – агне / ягнье. Така че има право писателят Йордан Вълчев, че днешните ни етимологични речници не са за особена вяра. Не може обаче да се търси причината за неверните изводи само в езиковедите. Защото в дъното на подобни етимологии, стоят представите за историята и произхода на старите и днешни българи. По такъв начин, чрез следствената верига от житейски връзки и отношения, историята влияе върху всички области на живота, нерядко променяйки ги до неузнаваемост.

Ами ако са спам, изтрийте ги целите, или частта, смятана за спам. Въпреки, че няма заглавия и линкове. Няма никакво значение. Това няма да промени фактите, че българският етноним има обяснение чрез днешния ни език. Нито това, че съществуват посочените прилики и още много подобни. Ние се чудим на македонците, как не разбират въпреки многото факти, че произходът им е български. Но в същото време по същия начин се отнасяме към собствения си произход. Което е много жалко. Ако някой има нещо конкретно, неко го каже. Мисля, че това е важното във форумите - дискусията. Това, че на някой очевидното му се струва невъзможно, си е негов проблем, ако не може да го опровергае. А ако някой смята, че дълбаенето само в досегашните фалшификации на българския произход е задължително, то едва ли някога ще постигне нещо повече от написаното досега по въпроса. Та, изтрийте всичко, което смятате за спам и продължете с фактите, ако желаете. Аз сам бих го изтрил, но май не е възможно. От друга страна, като чета по форума, откривам цитати от собствени книги, при това с конкретните им заглавия, което не е отбелязано за спам или реклама. Всъщност не ми е ясно кое се смята за спам - споменаването на още неизлязла книга или съдържанието на поста. Ако е второто, много жалко. Защото наука не значи да се прридържаме към някакви установетни от които и да са професори "истини", а към тези, установени чрез фактите. Иначе още щяхме да смятаме, че земята е плоска.