Aspandiat

Сигурно само в тази не си писал. Да ти бере гайлето Росен и онези, дето имат нерви да спорят с уикипедийните ти знания. В добрите стари времена трол ботовете ги чистехме отрано, за да не замърсяват форума с глупостите си. Дерзай и прави трафик. Друго в този форум кажи-речи не е останало.

Какво да правя тук, друже. Която и тема да чопна, навсякъде ми излиза спамът на онзи трол бот Тантин. Изтървана работа...

Обаче имаш един капудан паша, тоест адмирал, на име Сюлейман Балтооглу, ислямизиран българин. Командва турския флот пред Константинопол през пролетта на 1453 г., но след като не успява да попречи на 4 християнски кораба с провизии да стигнат до Константинопол, е разжалван от Мехмед Втори и имотите му са конфискувани. А на общия въпрос защо няма българи по висшите етажи на Османската империя, отговорът е в това защо няма българи-нобелисти, българи световно известни писатели, световно известни актьори, световно известни художници (един Кристо пролет не прави). Има(х)ме имена само в операта, но на италианска сцена. Та нямаме, защото нямаме умението да се рекламираме, да се внедрим, да мислим на едро и отвъд ежедневния хляб наш насущний.

Нали знаеш, че единственият подробен източник за действията на българите по време на обсадата на Константинопол през 717-718 г. не е ромейски, а .... сириецът Михаил Сирийски. Така че има си омаловажавания на успехи или поражения. У Теофан на епичната победа на Леон Трети са отделени всичко на всичко няколко реда.

Само че същата година имаш едно етническо прочистване, при което 208 000 славяни са прогонени от България. Което няма как да е станало без конкретен повод и без сериозни причини. Най-вероятно причината е именно измяна на славянските части или на част от тях в битката при Анхиало. Да, според Теофан това прогонване е станало преди битката, но според Никифор е станало след нея, тъй като той подрежда събитията по следния начин: сражението от 30 юни, замръзването на Черно море през октомври и прогонването на славяните от България.

Остава и да се аргументираш защо трябва безкритично да вярваме на сведението за 50 000 +12 000 избити до крак, а да не приемаме много по-реалистичните числа на Студит от 12 000 + 15 000. Не е лошо и да споделиш с почитаемия форум колко ТИ ги виждаш тогава войските на Крум.

Фружине - към твоите главоблъсканици и към любимите ти 50 000 души, дето били изклани при втората битка. В "Житие на Николай Студит" (ГИБИ 4, С. 27) втората войска е не 50 000, а 15 000. Което прави 12 000 + 15 000 разгромени в 2 битки. Навремето в БС имаше тема за жертвите в средновековните битки и там доказаха с документи, че обикновено били 5% от личния състав. Само че тези % бяха да Италия 14-15 век с тамошните почти джентълменски сражения, водени от кондотиерски отряди. През ранното средновековие битките са били по-брутални и кървави, но пак е невъзможно да бъдат изклани до крак 27 000 души (да не говорим за 62 000). Като аналогия на подобна брутална битка е тази при Цурта 300 г. по-рано - 15 000 армия на Илирик дава 4000 убити и се води като претърпяла истински разгром. Но дори и в този случай имаш 27% загуби. Тоест по аналогия от тези 12 000 + 15 000 са станали курбан около 7000 души. Останалите 20 000 са се измъкнали с личното си оръжие и са се присъединили към Крум. Към това ядро той е добавил и славяни, авари и жени. Така че нищо чудно към нощта на атаката да е имал 40 000 души, по-добре или по-зле подготвени. Ромеите надали са били повече от 50 000, но в тази бройка влиза и голям и недоуточнен брой ромейски башибозук, тръгнал да плячкосва въоръжен с прашки или някоя тояга. Вероятно Крум е ударил първо точно тези ненадеждни и недисциплинирани части и оттам се е почнала паниката. Така че и на Никифор му се е печало яйце на задника, щото и при него нещата не са били розови с пиянстващи шайки и редовни части.

Както бях обещал преди доста време - анализ на историята на Мануил с българина. От стр. 46 на pdf файла нататък. Древните и средновековните българи в сирийските и сирийско-арменските извори.pdf Ако файлът се не отваря или сваля, тук е на свободно сваляне: "Древните и средновековните българи в сирийските и сирийско-арменските извори": http://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol27/iss2/

Напоследък се ровя из български народни обичаи, празничност и вярвания и почвам малко да се "тревожа". Защото се оказва, че голяма част от най-интересните или смятани за ярко български образи и традиции ще се окажат наследени именно от завареното население. Те, в повечето случаи, са и локално засвидетелствани - например оруглянето по Заговезни*, кукерството, представите/култът към щъркела и т.н. Или пък са твърде многопластови. Ще дам като пример за последното прочутите самодиви. Представите за тях ги показват веднъж като жени, които живеят във или около води и с дългите си коси увиват момците и ги завличат във водите. В Сев. БГ са известни под името "русалийки" и връзката с и. слав. русалки е очевидна. Най-масовата представа за самодивите обаче е, че те са горски, а не речни същества, жени-войни, яздещи елен с юзда от змии и въоръжени с лък и стрели. За този образ отдавна е предложен тракийски произход и аналогия с богинята-войн Артемида. Има обаче и един трети образ на самодивите - не като водни или горски създания, а като полски. Те се явяват под формата на вихрушка, засмукват непредпазливия, озовал се наблизо и като го върнат, той обикновено е ослепял, оглушал или полудял. Понякога обаче той придобива и свръхестествени умения - например това да лекува. Същите характеристики има женският демон Лобаста/Албаста, вярата в който е масов по долното течение на Поволжието и в Средна Азия. В Таджикистан дори за такива хора, които са успели да излязат живи от вихъра на Албаста и са придобили свръхестествени умения, се смята, че са подчинили демона и биват наричани "давкап" - "подчинил/пленил дева". Наред с това понякога самодивите при нас са представяни не като красиви млади жени, а като зли старици с огромни гърди, преметнати през гърба им. Точно такова е обичайното описание на средноазиатската Албаста - зла вещица с преметнати на гърба огромни ненки. Това е само един пример за това, че при нас персонажи, които са очевидно продукт на амалгамация от различни етно-митологични традиции се представят едностранчиво, обикновено като чист славянски продукт. Жалко обаче, че инак хубавата идея за реанимиране на наследството на завареното население, което очевидно е било многобройно, е опорочено от циркаджиите и шарлатаните от Спаротоковата и сродните й секти. *Този обичай е засвидетелстван още 691 г. в една от забраните на Трулския събор.

Добре, според теб как тогава категорията определеност се е появила в старонемските диалекти (и оттам в Скандинавия), след като е неприсъща за и.е. езици и след като, както ти твърдиш, латинският е бил донор само на научна лексика, тоест не може да се настоява за негово влияние на ниско равнище? Впрочем изнамерих една статия, споменаваща, че категорията определеност била навлязла в готския от гръцкия чрез превода на Улфила на Библията. А готският изиграл ролята на медиатор за разпространението на определеността "сред индоевропейските езици, говорени в Европа през Средновековието". https://www.researchgate.net/publication/283258253_The_Origin_of_the_Article_in_Indo-European_Languages_of_Western_Europe Авторът изброява и други хипотези за разпространението на определеността сред и.е. езици - арабска, еврейска, еврейско-библейска. Не се наемам да споря коя от тях е най-вероятна, но съм силно скептичен по отношение на арабската. П.П. 1. Ще вметна обаче нещо. Много напред в тази тема аз настоях и дадох примери, че сред българската средновековна народност славянският език се налага като масов говорим език именно заради ролята му на религиозен език. Теориите за разпространението на определеността сред и.е. езици подкрепят този възглед, показвайки поне хипотетично какъв огромен ефект не само на ниво лексика, но и на ниво морфология, оказват богослужебните езици. Същевременно едно такова обяснение би могло да обясни противоречието между данните от генетиката, сочещи, че славянският елемент не е бил доминиращ във формирането на Бг народността и фактът, че от 10 век преминаваме на славянски език. П.П. 2. Аз в този форум никъде не съм настоявала, че определеността в бг език е дошла от някакъв ирански език с посредничеството на прабългарския. Така че спри да се заяждаш, когато някой съвсем човешки те пита за нещо. Аз смятам, че тя е остатък, в частност задпоставеният член, от някой от езиците/диалектите, говорени от завареното балканско население. Дали са били траки, дали гети, дали трако-гети, не се наемам да споря.

Тоест вече си на път да приемеш еретичната мисъл, че поне на Балканите, там където се е формирала българската средновековна народност, "славянин" е лингвистично понятие, а не етническо? Така както мнозина смятат, че колкото повече се отдалечаваме от Минусинск и Алтай, "тюрк" от етническо понятие се превръща в лингвистично.

Всъщност поне един извор споменава за разликата, но с обратен знак. В грамота на император Роман II от 960 г., издадена в полза на манастира "Коловос" близо до Йерисо изрично пише за заселени там "славяни-българи". Сиреч, славяните били станали българи, а не българите славяни. И грамотата указва ако не за реално съществуваща все още по това време разлика между двата етноса, то поне за доскоро съществувала разлика, която все още добре се е помнела и знаела. А това е век след покръстването. Обаче само четвърт век по-късно за района на Йерисо е запазена една разпоредба (от 989 г.) на виз. патриарх Николай Хризоверг, в която се отбелязва, че манастирът "Гомат" бил пострадал "предимно поради нападенията на живеещите там българи". С други думи, грамотата на Роман II от 960 г. е хванала последните отблясъци на процеса на превръщането на славяните в българи.

Благодаря ти за отговора. С твое позволение ще продължа още малко "разпита". По-горе ти написа, че категорията определеност, след като била прихваната в старогръцкия от семитските езици, се пренася от него в латинския. Вероятно е така. Но ме смущава въпросът как от латински се е наложила например сред германските езици и в частност сред скандинавските, за които латинският се явява късен донор, от 11 век нататък.

Напротив, най-достоверната хипотеза за произхода им е точно от Балканите. Опира се и на, вярно оскъдни, изворови данни.

Как е станало прихващането на определеността от семитските езици в старогръцки? Кога за първи път тя е засвидетелствана в старогръцки текст? Питам, че ми стана интересно.