Tyroglyphos

Предполагам, че "алхимията" се е получила поради непознаване на буквите от нещо съвсем банално от рода на AlJ3 + Br2 → ... + J2

В Месецослова на Василий е казано само, че Йоаникий успешно "избивал народа на българите", докато в едно сражение не загинали много от другарите му и той се натъжил и изоставил военните занимания. Но в Синаксара на Константинополската църква е споменато, че Йоаникий "спасявал единоплеменниците си пред погледа на императора" и бил награден, но се отказал от наградите.

На по-ранните Михаил е титулуван само "архонт" на България, а на монашеските е "бивш архонт от Бога". На ранните от едната страна е изобразен Христос, а от другата - Богородица, като имаме и съответните инвокации към Христос/Господ и Богородица; на монашеските има само изображение на Богородица (и инвокация само към нея), а опакото е изцяло заето от продължението на текста. Ранните печати на Симеон напълно съответстват на ранните печати на Борис.

Така е според едно от житията на св. Йоаникий, който именно спасил по този начин императора. По-вероятна е обаче другата версия, представена в две жития, а именно, че Йоаникий спасил някакъв ромейски големец, разсичайки примката, с която го хванали, и впоследствие бил награден за това си геройство от императора.

Този екземпляр е от района на Попово. Други екземпляри има от Разградско и Бургаско.

Най-ранните примери за формата "цар-" са от 12 век. Слепченски апостол от втората половина на 12 век - "повелѣния царева", "ярости царевы".

Ето снимка:

Най-лесно е, ако добавиш към разтвор на калиев йодид разтвор на солна киселина и водороден пероксид (кислородна вода). Полученият йод се отделя лесно, тъй като е много слабо разтворим във вода и се утаява.

Ето един пример от V-VІ в. от Томи за християнин с благозвучното име Атала, син на Циук.

Третата буква от името трябва да се провери, но със сигурност не е М или N; може би са Γ и Η свързани - MωΓΗΤΖω ΠΕΧΛΗΒΑΝωΓΛО - Мойчо Пехливаноглу.

Няма как топонимът да се е появил чак по време на османското владичество, тъй като е засвидетелстван многократно през втората половина на 13 и през 14 век.

Изобщо не са редки. Това са амулети, текстовете са стандартни молитви; след изписването оловният лист се навива на руло и се носи за предпазване от болести и зли сили.

Таврите са племе, населявало Кримския полуостров (в древността наричан Таврически полуостров).

Тенденциите в гръцки са звучните оклузиви да преминават в спиранти, като този процес се развива най-рано при γ. На много места γ даже изчезва напълно, затова понякога се подсигуряват, като го пишат и там, където не трябва. В съвременния гръцки комбинацията γι се използва за означаване на [й] между гласни и в началото на думата. Групите μπ, ντ, γκ в гръцки постепенно преминават в [мб], [нд], [нг] - както са и в преминалите по народен път в български имена и думи, напр. Ламбри, Андон, протосингел. В определени случаи (например ако са били в началото на думата след гласна и тази гласна изпадне) носовият елемент се е изгубвал и е оставало само [б], [д], [г]. Затова през 13-14 в. групата МП започва да се използва, особено в началото на думите, за транскрибиране на звук [б] вместо В. Така имаме записи като Μπρεασνίκ = Брѣзникъ или името на добруджанския владетел Балик - Μπαλίκας. По времето на Василий Боян ромеите все още имат една единствена възможност за обозначаване на звук [б] и това е буквата бета/вита. Има една хубава статия на Бешевлиев по този въпрос - Zur Frage des Lautwertes des Buchstaben β im Spätgriechischen. – Annuaire de l’Institut de philologie et d’histoire orientale et slave, V, 1937, 65-68. Както писах и по-горе, който знае как звучи дадено име или дума, ще я прочете правилно, който не знае - ще я прочете като [в]. Така както можем да се объркаме при думи на съвременни езици, където една буква уж се чете по един начин, но при специални случаи може да се прочете и по друг. Естествено, проблемът с гръцките записи е основно наш, тъй като не знаем как да четем имената, които не знаем откъде произлизат и за които нямаме данни от друг език. За Боян за щастие имаме достатъчно записи на латиница, които ни показват кой е верният облик на името. В други случаи се ориентираме, ако знаем произхода и етимологията на името - напр. при Δοβρομηρός или βράτε и δόβρα δενη. Между другото показателен е и фактът, че в кирилицата и Б, и В са взети от гръцкото В (някои предполагат такъв произход и за Б в глаголицата).

След Първата световна война се развиват системите със субтрактивно смесване на цветовете, при които цветното изображение се получава от наслагване на няколко цветни слоя върху самия кадър - те са много по-удобни, защото за прожектирането не е необходима специална апаратура. Най-напред въвеждат двуцветни системи - червено и синьозелено, разположени върху двете страни на филма. Такава е американската система Призмаколор. По-късно измислят начин да налагат двата цвята от едната страна на филма. Такава е двуцветната система Техниколор, развита в края на 10-те - началото на 20-те години в САЩ; подобни системи има и в Европа, но те за разлика от Техниколор не намират особено приложение. Системата Техниколор в началото на 30-те години става трицветна, което вече позволява предаване на пълния спектър. При този тип системи се заснемат през цветни филтри едновременно два или три негатива, от които се прави впоследствие комбиниран цветен позитив. Системата Техниколор е била използвана за някои снимки от Втората световна война, но при нея кинокамерите са били огромни и трудноподвижни (тъй като се снимат едновременно три негатива - през зелен, червен и син филтър), затова приложението й за военни снимки е било доста ограничено. Подобна трицветна система е била използвана и в СССР през 30-те години, но, доколкото си спомням, цветният филм от парада на победата в Москва през 1945 г. е заснет по системата Агфаколор. Другото направление е да се създаде филм с многослойна емулсия, при която цветовете се регистрират още при заснемането. В Германия такава е системата Агфаколор, която стои в основата на всички по-късни цветни филми. Тя е използвана в германските цветни кинофилми от войната. В САЩ подобна система за цветни филми е разработена от Кодак (Кодахром), но тя се използва само за 16 мм филми, тъй като става дума за обратими филми, от които е сложно да се тиражират копия. Във Франция, а впоследствие и в САЩ е използвана и още една система, при която върху филма са пресовани микроскопични лещички, които пречупват светлината - снима се и се прожектира през филтър със син, зелен и червен сектор върху черно-бял филм, който след това се прожектира през също такъв филтър, за да се получи цветно изображение. При тази система също не е било лесно да се тиражират копия, затова тя също е била ограничена до любителски 16 мм филми. В Англия пък е била разработена система, при която върху обратим филм се отпечатват фини сини, зелени и червени линии, които действат като цветни филтри (идеята е същата като при метода за цветна фотография на братя Люмиер "autochrome", за който съм писал някъде във форума). Та това са накратко по-важните методи за цветно кино в периода между двете войни.