glishev

Здравейте всички Попадам на прекрасни нови книги и искам да ги препоръчам. Ужасно ми липсват блажените години 2009-2012, когато тук си ръсехме бисери из медиевистиката. тогава и четяхме повече. Или поне аз четях повече. Весела Коледа на всички! На първо място: "Византийското хилядолетие" от Ханс-Георг Бек, "Прозорец", 2017. Страхотно изложение върху вътрешната жизненост на византийската цивилизация. На второ: "Симеон Велики и Византия" от Мирослав Лешка, "Агата-А", 2017. Уж изчерпана тема, но изследването е от поляк. Безкрайно интересно е, че чужденец пише с такъв интерес върху нашата история. И "Сърбите сред европейските народи" от сима Чиркович, "Агата-А", 2017. Кеймбриджка история на Сърбия и сръбската култура с особен фокус върху формативната роля на Средновековието. Трябва да има и такава история за българите. Просто трябва.

Хоп, веднага обаче излиза и опровержение:https://arstechnica.com/science/2017/09/experts-are-extremely-dubious-about-the-voynich-solution/

Изглежда, че е направена важна стъпка към разчитането на Войнич. Британският историк и популяризатор Никълъс Джибс съобщава, че е разчел част от текста. Става дума за медицински трактат от ХV в., написан на латински език, но със самостоятелен бързопис. Ето ги публикациите: https://www.the-tls.co.uk/articles/public/voynich-manuscript-solution/ https://arstechnica.com/science/2017/09/the-mysterious-voynich-manuscript-has-finally-been-decoded/

Горещ е денят. Над делтата на Меконг - водни кончета.

Е, не, то реално няма опит за аквилейска конкуренция срещу Рим извън Италия. Аквилея е интересно явление, но не е някакъв алтернативен център на християнството, шеста точка в пентархията и прочие.

Това е интересно в геологически план: от края на последния ледников период и потъването на Doggerland (това е бившата блатиста низина между устието на Темза и устието на Рейн, в южната част на сегашно Северно море) британският бряг с течение на векове става все по-ясно отделен от морето, което се оттегля. А отсреща и холандците дават своя принос, отнемайки площ от водите. На тоя фон е доста забавно как затоплистите ни плашат с едва ли не ей сега започващото потъване на Англия и Ниските земи. В наше време вече дори нормандският Мон Сен-Мишел не е остров. Не че Британия отново ще стане достъпна по суша откъм Континента, но сякаш тече някакъв процес по ясно очертаване на границата между суша и море с изчезване на тия неопределими области на мочурища, блата и редовно заливани крайбрежни зони. Разбира се, това е мнение на лаик.

Това за аквилейския обред на кирило-методиевите преводи звучи готино, но понеже е известно, че братята са превеждали литургията от гръцки, а не от латински, по-скоро не е вероятно. А и те нямат кой знае какво специално отношение към Аквилея. Епископите в Далмация по-скоро се колебаят между Рим и Константинопол и постепенно преминават към Рим. Районът, в който патриарсите на Аквилея ръкополагат епископи, обхваща малка част от Северна Италия и може би някаква част от Тирол, Остмарката (Австрия) и Хунската марка (Панония). Същевременно няма данни за конфликти между баварското духовенство и Аквилея при ръкополагането на епископи в Хунската марка, нито за подобен конфликт с участието на Аквилея в Далмация. Да не забравяме и че Венеция (а това значи и венецианската патриаршия) полага усилия да наследи византийското влияние в Далмация. Така че диоцезът на Аквилея не е особено впечатляващ. Общо взето, Аквилея е по-интересна като държава на патриарха, отколкото като църковно явление.

Много манастири в Италия са сборни пунктове на поклонници от даден край на Европа към Рим. Във Верчели има такъв манастир за англосаксонци и ирландци - изобщо за посетители от Британските острови. Има такива места, свързани с хора от Иберийския полуостров, Галия и Германия. Възможно е манастирът в Чивидале да е имал същата функция за хърватите (и изобщо далматинците, панонците и т. н.). Сърбите и българите, които в 60-те години на ІХ в. вече знаят, че ще са християни, но още не знаят дали ще се кланят към Рим или към Константинопол, явно поне известно време са минавали по същия път като своите съседи, хърватите. Отделно е интересно, че евангелиарият с имената на знатните дарители и поклонници е точно с текста на Евангелието от св. Марк, покровителя и на Венеция, и на Аквилея (патриаршиите на Венеция-Градо и на Аквилея са смятани за катедри на този евангелист, затова и знамето на Венеция е с крилатия лъв, символизиращ тъкмо Марк). Един вид манастирът се е погрижил имената на важните личности да бъдат вписвани под името на най-важния местен светец. Това вероятно е знак на внимание към по-важните дарители и посетители.

Когато съм писал текста за патриаршията в Аквилея, съм пропуснал един любопитен факт, свързан с българската история, а и изобщо с Балканите. В Прага, Чехия и в Чивидале дел Фриули, Италия днес се съхраняват запазените листове на т. нар. Чивидалско Евангелие - латински пергаментов ръкопис на Евангелието от св. Марк, създаден в VІІ или VІІІ в. Градчето Чивидале е попадало в територията на аквилейската патриаршия и е било спирка по пътя на християнски поклонници от Западните Балкани, Австрия, Тирол, Унгария, Бохемия и Моравия към Рим. Евангелието, съставено и дълго съхранявано в чивидалския манастир "Сан Джовани ди Дуино" (подчинен на недалечната патриаршия), е любопитно за нас, защото през ІХ и Х в. анонимни ръце са добавили в полетата на ръкописа имената на близо 1500 (хиляда и петстотин!) имена на поклонници и дарители на Църквата на латински език. Много от тези имена са от Балканите - става дума най-вече за сръбски и хърватски велможи. А най-любопитното е, че сред тези имена попада и българският владетел Борис-Михаил заедно със семейството си: „Тук са имената от България. На първо място техният крал Михаил и брат му Докс, и другият му брат Гавриил, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Гавриил, и третият син Симеон, и четвъртият син Яков, и дъщеря му, рабинята божия Пракси, и другата му дъщеря Анна.“ Тази приписка би трябвало да е от 867 г. Възможно е в имената да има и някаква неточност, но остава фактът, че тук са включени имена на членовете на българското владетелско семейство, непознати от друг източник, което превръща Чивидалското Евангелие във важен извор за нашата история. Най-вероятно те са попаднали в списъка с поклонниците и дарителите, за да бъдат споменавани в молитвите на монасите по време на служба.

Някой гледа ли и чете ли "Мълчание" на Скорсезе по Шусаку Ендо, с Лиъм Нийсън?

В "Richard III" Пол Мъри Кендал твърди, че по време на управлението си в Йорк като лорд на Севера (70-те години на ХV в.) бъдещият Ричард ІІІ си спечелил благодарността на по-важните граждани, защото разчистил местното пристанище. Само че според Кендал пристанището по това време е било речно. York, second only to London in dignity and population, was then and for some years to come at the zenith of is medieval greatness. Built upon the ruins of the Roman Eboracum and enjoying its profitable outlet to the sea by the river Ouse, the capital of the North was a thriving city of some 13, 000 inhabitants... Авторът твърди, че реките Уз и Хъмбър по това време все още са плавателни и йоркската община надзирава и има право да разрушава незаконните частни бентове, пречещи на плаването по тях. Ричард, тогава все още глостърски херцог, се застъпил за Йорк пред принца-епископ на Даръм и пред брат си, крал Едуард ІV, за да може да отстрани няколко такива бента и така да увеличи трафика по реките.

Сериозна работа си свършил с тия пет постинга, ама кой да чете... публиката си обича глупости.

Стара тема, но наскоро открих за себе си този композитор и наистина се оказа страхотен.

http://www.ploshtadslaveikov.com/grafolog-pravi-otkritie-svarzano-s-shekspir/ Тук има нещо любопитно: архивистка чете оригинален ръкопис на Шекспир, а и въобще става дума за споменаванията му от негово време. Ето го и сайтът с оригинални документи: http://shakespearedocumented.org/