Боровете Уолемия, за които се смята, че са изчезнали преди 2 милиона години, са открити отново през 1994 г. Сега учените се надяват да възстановят вида в дивата природа в рамките на инициатива за опазване, което може да продължи векове.
Ваня Милева Последна промяна на 01 март 2024 в 00:00 926 0
Кредит getty images
Боровете от вида Уолемия са открити отново в Австралия 2 милиона години след като се смяташе, че са изчезнали.
НАЙ-НОВИ ОТ ЖИВОТЪТ
27/02/2024
Палеонтолози откриват "китайски дракон" на възраст 240 милиона години
27/02/2024
Могат ли животните наистина да усетят човешкия страх? Изводи от изследвания върху коне и кучета
Вечнозелените дървета Уолемия, за които се смята, че са изчезнали преди 2 милиона години, са открити отново през 1994 г. Сега учените се надяват да възстановят вида в дивата природа в рамките на инициатива за опазване, което може да продължи векове.
Боровете от вида Уолемия са открити отново в Австралия 2 милиона години след като се смяташе, че са изчезнали.
Учените засаждат "живи вкаменелости" на тайни места в опит да върнат изгубения вид от ръба на изчезването - начинание, което може да отнеме векове.
Смята се, че Уолемия нобилис (Wollemia nobilis) са изчезнали преди около 2 милиона години. Вкаменелостите на вида, датиращи от периода креда (преди 145 до 66 млн. години), показват, че оттогава външният му вид почти не се е променил.
Реплика на вкаменелост на екземпляр на 90 милиона години от Уолемия. Кредит: McGrath/Getty Images
Дейвид Ноубъл (David Noble)
Но през 1994 г. реликтови насаждения от тези древни иглолистни дървета са преоткриити от Дейвид Ноубъл (David Noble), служител на Националните паркове и органите за опазване на дивата природа на Нов Южен Уелс, Австралия, по време на обиколка на каньон с дълбочина над 500 метра в националния парк Wollemi. В чест на Дейвид Ноубъл е наречен вида (nobilis означава и "благороден").
Там сега са останали само около 60 от екземляра от тях. Те са застрашени от Phytophthora cinnamomi, патогенна водна плесен, която причинява изсъхване, и от бурните горски пожари, които периодично бушуват в този регион на Нов Южен Уелс.
След повторното им откриване дърветата от вида Уолемия се отглеждат в ботанически градини и частни пространства по целия свят. А партньорство между австралийски правителствени учени и природозащитници, наречено Wollemi Pine Recovery Team (екип за възстановяване на Уолемия) работи за разсаждане в три места в националния парк "Уолемия".
"Местата са високо разположени пясъчникови ждрела, които са достатъчно дълбоки, тесни и със стръмни склонове, за да осигурят убежище от честите, интензивни пожари и суша", съобщават представителите на инициативата в изявление за Live Science. "Няма данни за инфекция с патогенни видове Phytophthora на нито един от двата обекта, когато са изследвани непосредствено преди преместването, и има малка (но не нулева) вероятност за неразрешено посещение поради отдалечеността им."
След пилотното пресаждане през 2012 г. екипът за възстановяване започва по-интензивен проект през 2019 г. Над 400 фиданки са пресадени на две места и - поради условията на засушаване - по-късно екипът е пренесъл няколко хиляди галона вода до растенията, за да им помогне да оцелеят. По-късно същата година значителен брой от дръвчетата са били унищожени от пожарите. Само 58 фиданки доживяват до 2023 г.
През 2021 г. на местата са засадени още 502 дървета Уолемия, за да заменят загубените при пожарите.
Мъжки и женски шишарки на Wollemia nobilis. Кредит: Natalie Tapson/ Flickr (CC BY-NC-SA 2.0 DEED)
"Преживяемостта значително надхвърли очакванията, което отчасти се дължи на няколкото години на благоприятни условия на Ла Ниня след увеличаването на популацията през 2021 г.", споделят изследователите.
Ла Ниня е периодичен климатичен модел, който се характеризира с по-студени от средното води в централната и източната част на екваториалния Тихи океан. Повишените валежи, дължащи се на климатичното явление, са били от полза за новите разсадници - но това е към своя край. Свлачищата, причинени от проливните дъждове през 2022 г., унищожават някои дървета, но повече от 80 % от тях оцеляват. През 2024 г. ще бъдат засадени още растения.
Екипът е предприел широкообхватни мерки за предотвратяване на проникването на Phytophthora в участъците.
Местоположението на новите разсадници е скрито от обществеността и дори екипът за реинтродукция ограничава времето си в близост до растенията. Те многократно дезинфекцират обувките си, за да намалят вероятността да попаднат на следи от водната плесен. Дори няколко спори могат да означават смърт за тази зараждаща се популация.
Освен това умишлено са разположили някои от младите дървета в райони, които могат да бъдат подложени на пожари в храсталаците, "за да се научат повече за реакцията им и способността им да понасят пожари", съобщава екипът.
Въпреки че новите популации се наблюдават интензивно, съдбата на вида в дивата природа далеч не е сигурна.
Самотен пътешественик в националния парк Wollemi Canyon River Cave. Каньонът на речната пещера е красив каньон дълбоко в гората на националния парк Wollemi в платото Newnes, Нов Южен Уелс, Австралия. Кредит: Getty Images
Младите дървета растат с по-малко от 1 сантиметър годишно, така че ще са необходими десетилетия, за да достигнат зрялост и да произведат семена. Някои от тях могат да произвеждат издънки, но кога ще започнат да се размножават по този начин, остава неизвестно.
Пожарите и други проблеми, свързани с климата, като например намалените валежи, вероятно ще попречат на усилията за възстановяване през следващите години. Учените смятат, че усилията им са насочени към няколко поколения: през следващите десетилетия на тяхно място ще трябва да застане нова група стопани.
"За да бъдат успешни, пренесените популации трябва да станат самоподдържащи се, а критерий за това е появата на разсади от второ поколение", казват изследователите. "Като се има предвид бавният растеж и съзряване на боровете от вида Уолемия нобилис в дивата природа, за това вероятно ще са нужни много десетилетия, ако не и векове. Като се има предвид прогнозираното увеличаване на честотата и силата на пожарите и засушаването поради изменението на климата - вероятно двете най-големи заплахи за тези популации - тяхната дългосрочна сигурност далеч не е гарантирана."
Източник: 'Living fossil' tree frozen in time for 66 million years being planted in secret locations, Live Science
А това: е извадено от някакъв комунистически учебник. Хайде да гледаме обективно, от историческа гледна точка, която нито е стара, нито е млада. Всъщност, ако попрочетем Ксенофонт, тракийското население си живее във васална зависимост или даже робство, упражнявано от династиите на одриси, сапеи и каквито там има. Римляните, съществено подобряват положението на простолюдието, като премахват произвола на тракийските мутрички... пардон - вождчета през 1 век, налагат унифицирани закони и данъчни повинности и даже дават граждански права на свободното население на империята през 3 век. А 'изтичането' на боеспособни траки от Балканския полуостров не е свързано с утилизирането им на гладиаторските арени, а с набора им в армията, защото армията ти дава шанс за бързо израстване в обществото. И бая от тях се завръщат след пенсиониране, влизат в управленческия апарат на градовете и способстват за развитието и просперитета на тези земи. И няма тракизация на Римската империя, а сравнително успешно романизиране на траките, които стават нейни примерни граждани и вече като ромеи през 5-10 век се бият със славяни, авари, пра/българи и прочии нашественици, нахлули на Балканите, демек в земите на тяхната римска държава.
