Р. Теодосиев

Той работи в Историческия музей на Павликени. В момента пише и дисертация за културно-историческото наследство на бившата римска провинция Мизия, с фокус върху Никополис ад Иструм и прилежащата му територия. Срещаме се с него в родното му село Карайсен, където постепенно се възражда местната общност. Говорим за едно негово откритие, което предизвика вниманието на най-престижното списание за археология в света. Разкажи ни малко повече за твоята работа, защо Античния керамичен център до Павликени се оказва толкова интересно място? Аз започнах работа като археолог там през 2013 г. Опитваме да възродим обекта, след близо тридесет години застой. Радвам се, че благодарение на един проект, успяхме да направим и археологически разкопки първия сезон. В следващите два сезона продължихме чрез помощта на доброволци, защото финансиране от страна на държавата нямаше. В края на миналото лято се натъкнахме на една много любопитна находка – пет малки оловни огледалца, вероятно с култово предназначение. Един от доброволците по време на тези разкопки беше фотографа Тихомира Методиева от агенция “Булфото”, която ги засне и публикува (за нея може да прочетете тук). Скоро след това ми се обадиха от американското списание за археология и поискаха повече информация. Така се стигна до публикацията при тях. (вижте тук) А какво представляват те? Намерихме ги на едно и също място в близост до огнището на сградата. Вероятно тя е била малък храм, посветен на важно за местната общност божество, може би Дионис. Огледалцата са пет на брой, оловни, съвсем малки – около 8 см., те нямат полезност за ежедневна употреба, а по-скоро са с култов характер. Най-интересното е, че те са били през цялото лято в краката ни, защото се появиха в края на разкопките на място, откъдето извозвахме количките с пръст от разкопаните вече квадранти. Ние бяхме малко преди вашето откритие на Керамичния център, по време на празника на римското наследство през 2017 г. Ще продължите ли с тази инициатива? Да, вече сме планирали втория римски празник. Той ще се проведе на 8 септември 2018 г. Благодарни сме на нашите партньори от клубовете за римски възстановки DUX ANTICA (Свищов) и MOS MAIORUM (София), без които трудно ще направим такова значимо събитие. Може би за хората най-интересно е да се докоснат до античната керамика, която се е правила в Керамичния център. Тези демонстрации ще бъдат допълнени с други занаяти от онази епоха, както и с дегустация на римска кухня. Ще има и дегустация на вино от района (избата от съседното село Върбовка) и още изненади за малки и големи. Какво е твоето работно ежедневие? Работата на археолога е динамична и разнообразна. Павликени е малка община, но въпреки това на наша територия имаме няколко значими обекта. Освен Керамичния център до село Върбовка, това са още римския каптаж в Мусина, най-високата каменна конструкция от римския период по нашите земи, известна като Лесичерския стълб, както и прекрасните останки от Никополис ад Иструм, които се намират в съседната община Велико Търново, но също са част от моята работа като изследовател. Можем да добавим и някои важни експонати в Историческия музей в Павликени като оригиналния стенопис с Вечния календар на Матей Преображенски и въпросните пет малки оловни огледала. Като цяло работата ми е свързана с много пътувания из региона, срещи с туристи и беседи, разкопки през лятото, писане на научни статии през зимата. Остава ли ти време за родното ти село Карайсен? Опитвам се да отделям време и за нашето село. По принцип живея във Велико Търново и всеки ден пътувам до Павликени и обратно, но един или два пъти в седмицата си идвам и до село. Имаме две къщи с дворове, които трябва да се наглеждат, засадил съм и малко зеленчуци през лятото. Като цяло мисля, че Карайсен е много интересно място за селски туризъм, ако се развият някои от обектите, сред които е язовира до селото. В рамките на нашето землище се намира паметник, посветен на първата битка с турците на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Имаме и стара кооперативна изба, която след известен ремонт може да се отвори за гости. Наскоро се ремонтира физкултурния салон на старото училище, а по моя инициатива много бързо събрахме сред хората от селото пари за нова маса за тенис с оборудване – мрежа, хилки и топчета. Все още Карайсен е доста непознато, но аз лично се надявам то да се развие и съвсем скоро да се открие и първата къща за гости в него. Близо до нас се намират Деветашкото плато, останките от римския град Нове край Свищов, язовир “Александър Стамболийски” и разбира се всичките обекти, които изброих в община Павликени. Какви са ти плановете за близкото бъдеще? До края на тази година искам да се посветя на дисертацията си, която малко поизоставих. Това лято няма да правим разкопки на Керамичния център. Надявам се за следващия археологически сезон да се преборим за държавно финансиране за тази цел, защото това е един обект от световно значение, но след работата на Богдан Султов от началото на 80-те години на миналия век не бяха правени почти никакви изследвания на терен. В последните няколко години обаче наваксваме и се радвам, че престижни научни списания следят нашата работа. Без помощта на доброволците нямаше да се справим така добре, за което искам да им благодаря отново. Много е трудно да се прави археология на доброволен принцип, но две поредни години ние го правим по принуда. Надявам се да намерим скоро финансиране и за разкопки около Лесичерския стълб, а след това да го социализираме и отворим за туристи. За момента имаме една 3D визуализация в интернет, която направихме с помощта на експерти от Русенския университет. (може да се види тук) снимки: Тихомира Методиева – Тихич Източник: http://ruralbalkans.com/калин-чакъров-за-огледалната-археоло/

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2018-2019 REFRESH (Relate, Experience, Find Research Everywhere and SHare) е 20-месечен проект, финансиран от Европейската комисия по дейностите Мария Склодовска-Кюри на програма „Хоризонт 2020“. REFRESH е иновативен проект за Европейска нощ на учените 2018-19 с ръководител Центъра за изследвания и анализи. В проекта участват 21 основни и 27 асоциирани партньори от цялата страна, с мащабна програма в 14 селища. Програмата обхваща вълнуващи дейности в училища, конкурси, срещи с учени в изследователски институти и университети, на влак, в планината и на кораб, и събития на публични градски локации. Към събитията в България се присъединяват и множество международни партньори, с които ще осъществяваме видео връзки и кампании за популяризиране на науката в социалните медии. Ще отбележим заедно Европейска нощ на учените на 28 септември 2018 и 27 септември 2019 г. През 2018г. централен фокус ще бъдат Европейската годината на наследството и Европейска столица на спорта, а през 2019г. ще направим връзка с Европейска столица на културата и 100-годишнината от основаването на Международния астрономически съюз. REFRESH Фото и Видео – това беше едно от най-популярните състезания през предходния период на проекта. Онлайн фотоконкурс и видеоконкурс за млади хора, в който участниците ще бъдат предизвикани да намерят науката около себе си, да направят снимка или селфи с мобилните си телефони или да заснемат 3-минутно видео на научна тема и да ги споделят с нас. По време на Нощта на учените ще бъдат наградени най-добрите творби. REFRESH Touch – наистина труден за провеждане конкурс поради факта, че целевата група не е лесно достижима. Решихме да го запазим, тъй като смятаме за важно привличането на повече млади хора към науката. Това е конкурс за рисунка, насочен към деца и младежи със слухови увреждания за начина, по който те се виждат в науката. Рисунките им ще бъдат показани по време на Нощта на учените. REFRESH Voices – серия от аудио записи, посветени на научни теми и направени преди Нощта, които ще бъдат представени по време на събитието и ще бъде възможно изтеглянето им – специално за хора с увредено зрение. Целта, освен грижата за слабо представени групи, е постепенно да се увеличи обемът на аудио библиотеката и да се превърне в ценен ресурс за хора със зрителни увреждания и трудности при четенето. REFRESH Момичета в науката – онлайн конкурс за есе, насочен към момичетата, обявен преди Нощта, за това как те се виждат в науката и технологиите. Победителите ще бъдат наградени по време на Нощта на учените. Повече: https://nauka.bg/night/

Знаех си, че ще предизвика интерес материала, но не му разбирам подбудите на автора. В момента има доста народ по добруджа, които си вкарват парите във ВЕИ и основно във вятърна енергия, което като цяло води до развитие и строеж на все повече и повече вятърни турбини.

Ще направя доста крайна и ясна прогноза, която ще разочарова много хора – включително и моите студентски надежди – но пък има много основания да се окаже вярна. ВЕИ революцията се провали: Глобалните инвестиции и инсталациите на ВЕИ – преди всичко слънчева и вятърна енергия – ще започнат да намаляват ежегодно още преди 2020 г. Не мисля, че някога слънчевата и вятърната енергия ще достигнат значим дял в глобалното потребление на енергия. Ясно помня първите лекции по „Възобновяеми енергийни източници“ в университета в Германия. Беше 2000 г., а преподавателят ни беше супер ентусиаст, който вече имаше и малка фирма за инсталиране на слънчеви панели. Вдъхновено обясняваше как Германия вече действа, за едно десетилетие ще промени енергийната си система и целият свят ще я последва. Субсидиите щели да бъдат нужни само в началото – за до 0.01 марки/квтч идеше реч – а после планетата щяла да има безгранично количество безплатна енергия, която ще я спаси от глобалното затопляне. Помня, че правих курсова работа за потенциала на геотермалната енергия и мечтаех как ще ги случваме тези неща като се върна в България. Е, върнах се! И след няколко години работа в реалната икономика, особено след бума на ВЕИ в България през 2011-2012 г., изтрезнях. Днес осъзнавам, че ВЕИ имат предимства в определени приложения и места, особено извън мрежата, но никога няма да бъдат в основата на енергийната система на индустриална икономика. Поне докато нямаме изключително евтини решения за складиране и пренос на гигантски количества електричество на огромни разстояния. Последното все още е научна фантастика и според известната ми физика най-вероятно ще си остане там. Какво се случи? Германският ентусиазъм се съюзи с Холивуд, а оттам заразата плъзна по целия свят. На крилете на приоритетно включване и използване в мрежата, субсидирани тарифи и червен килим за инвеститорите, слънцето и вятърът ежегодно отбелязваха огромен ръст на инсталациите. Стремителният спад на цените на оборудването след като Китай влезе в играта създаде илюзията, че съвсем скоро наистина ще имаме почти безплатна енергия. Да, ама не! Звучи контра-интуитивно, но се оказва, че колкото по-евтини и масово разпространени са фотоволтаичните панели и ветрогенераторите, толкова по-висока е цената на електричеството за крайния потребител. Защото системата плаща твърде скъпо за ниската им енергийна плътност, нулевата надеждност и безконтролното разминаване между производство и потребление – практически всеки инсталиран ват ВЕИ изисква наличието на подсигуряваща мощност, която на теория би могла да бъде ПАВЕЦ или биомаса, но реално е на газ или даже въглища. Днес жителите на пионерите във ВЕИ – като Германия (зелената добавка там вече стигна 0.07 Евро/квтч и расте ежегодно), Дания и Калифорния – които имат най-много инсталирани мощности, се радват и на най-високите и пълзящи нагоре цени на тока. Разбира се, това води до естествено ограничаване на потреблението на електроенергия в индустрията, отоплението и транспорта, което фосилните горива с удоволствие запълват. Нетният ефект за въглеродните емисии е нулев – в Германия например не са намалели и с един грам след 2009 г., а на глобално ниво въпреки всички рекорди във ВЕИ инсталациите през 2017 г. отново имаме скок с около 1.5%. Най-неочаквано, първите жертви на ВЕИ революцията се оказаха слънчевите колектори за топла вода. Тъй като са доста по-ефективни и смислени за отделния потребител, техният пазар растеше без много подпомагане и основно в страните с най-голям ресурс като Гърция. В Европа този процес продължи до 2008 г. и оттогава започна странен спад, който продължава до днес без признаци за възстановяване (виж графиката; Solar Heat Europe). Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в идеята за тотална декарбонизация, започнаха масово да субсидират фотоволатичните панели и създадоха огромно изкривяване в търсенето. Хората бяха стимулирани да слагат от тях, вместо термални – все пак всеки има ограничен ресурс за инвестиции. Подобен процес се случи по целия свят и днес соларните термални инсталации вече регистрират годишен ръст от само 4% (виж графиката долу), което е под нивото на амортизация, тоест в следващите години вече ще има повече отпадащи, отколкото новоинсталирани термални колектори. Така, целейки се във фосилните горива, слънцето за ток уби слънцето за затопляне на вода, а потреблението на газ даже скочи. Защото нещо трябва да вкарва електрони в мрежата, докато слънцето и вятърът са в платен отпуск без предизвестие, нали? Пикът в инсталациите на фотоволтаици и изобщо инвестициите във ВЕИ първо удариха тавана в Германия – още през 2010 г. Следващата година се оказа пикова за Европа и след това пазарът се срина до около 30% от върха. Същият типичен boom&bust цикъл се случи в Япония и САЩ. Китай – последният голям пазар за ВЕИ – направи рекорд през 2017 г. като регистрира почти 50% от глобалните инвестиции. През 2018 г. обаче рязко дръпна спирачката на субсидиите и ще запише огромен срив. Не остана икономика, която да ги замести в подобен мащаб. Да, в Индия, Арабския свят, Латинска Америка и Африка пиковете предстоят – вероятно още тази или следващата година – но те ще бъдат много по-малки и няма как да компенсират застоя във водещите икономики. Подобна е и историята на вятърната енергия, която достигна глобалния си пик на нови инсталации през 2015 г. и в следващите няколко години вероятно ще последва кривата на термалните панели. Според последните прогнози на Goldman Sachs, през 2018 г. ще видим срив в новоинсталираните слънчеви мощности на глобално ниво с 24%, а спадът в инвестициите ще бъде още по-голям. Само за сравнение – инвестициите в нефт и газ тази година отново ще надхвърлят 800 милиарда долара, тоест ще бъдат поне 4 пъти повече от тези във ВЕИ. А делът на фосилните горива (нефт, газ, въглища) от глобалните енергийни инвестиции вероятно отново ще достигне отново около 70%, което ще върне ВЕИ революцията в изходна позиция (виж сивата линия на долната графика; IEA, World Energy Investment, 2018). Това е началото на краят. И никакви приказки за намаляване на СО2 емисиите, спиране на глобалното затопляне и политически пазарни изкривявания не могат да го отложат твърде задълго. Защото светът е гладен за изобилна, надеждна и евтина енергия, която ВЕИ не могат да осигурят. *** Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България. Оригиналната статия със заглавие "ВЕИ революцията залязва" е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Boian-Rashev-VEI-revoliutciiata-zaliazva_112166.html

Има една граница, наречена линия на Карман, която е невидимата граница между земната атмосфера и космоса. Разположена на надморска височина от 100 километра, тя представлява мястото, където завършва аеронавтиката и започва астронавтиката. Но може би това не е точното ѝ място, според нова статия, която се опитва да разбие този 100-километров балон. Границата, твърди новото проучване, трябва да бъде с около 20 километра или по-близо до Земята. Така мисли астрофизикът Джонатан С. Макдауъл (Jonathan C. McDowell) от Харвард-Смитсониън център за астрофизика, който се обосновава на орбиталните и суборбиталните траектории на сателитите. Когато излита ракета високо в атмосферата, газовата обвивка постепенно става все по-разредена и по-разредена, позволявайки ѝ все по-лесно да се издига. За да остане във въздуха, апаратът трябва да ускорява до по-високи и по-високи скорости и в крайна сметка достига точка, в която скоростта, необходима за поддържане му във въздуха, е същата като скоростта, необходима да излезе на орбита около Земята. Това се нарича орбитална скорост, а 100-километровият стандарт, приет от Международната федерация на въздухоплаването, е ни повече, ни по-малко височината, при която се достига тази скорост. Но това не е просто име. Също така е важно да определим границата на космоса в смисъл на юрисдикция. Под определена граница въздушното пространство може да се каже, че принадлежи към страната под него, докато над тази граница е свободното космическо пространство и теоретично е позволено на сателитите да летят свободно. МакДоуъл смята, че трябва да се измести границата на 80 километра, точно под мезопаузата. В мезопаузата се намира температурния минимум, който е около -100 ° С. Под нея, започвайки от надморска височина около 50 километра, температурата пада с увеличаването на надморската височина, над нея (до височина около 400 километра) - тя отново расте. Мезопаузата съвпада с долната граница на активната област на абсорбция на рентгеновите лъчи и късовълновата ултравиолетова радиация на Слънцето. МакДуъл анализира над 90 милиона точки от орбиталните данни от 43 000 спътника, изстреляни от 1957 г. насам, използвайки архиви, поддържани от командването на Северноамериканската въздушна отбрана. Повечето сателити летят доста високо, но МакДуъл идентифицира 50, които летят под 100-километровата маркировка, по-ниско и от 80-километровата граница в продължение на два или повече пълни обороти на Земята. "Ще кажете [тези сателити са] в космоса и след това не са в космоса на всеки 2 часа?", коментира за Science астрофизикът. "Това не изглежда много разумно". Следващата му стъпка е да проучи височината, на която спътниците могат да се завърнат на Земята - и открива, че в диапазона между 66 километра и 88 километра аеродинамичните сили се превръщат от преобладаващи в незначителни. В тези си разсъждения МакДуъл не е единствен. САЩ не признават официалната граница на космоса, американското министерство на отбраната награждава със значка на астронавт всеки пилот, прелетял на височина над 80 километра. И има десетилетия дебати за това къде трябва да се постави границата. Има и други учени, които подкрепят Макдоуъл. Например планетологът Алън Стърн и ръководител на мисията New Horizons до Плутон, заяви за Science, че за 80-километровата граница МакДуъл е дал много "убедителен аргумент". Това не означава, че скоро ще се промени дефиницията: Макдоуъл предлага 80-километровата си граница още през 1994 г. - преди повече от 25 години. Може би трябва да я наречем "границата на Макдоуъл", заключава ScienceAlert. Статията ще се появи в октомврийското издание на списанието Acta Astronautica и е публикувана онлайн. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Da-se-premesti-granitcata-na-kosmosa-Tova-predlaga-astrofizik-ot-Harv_112039.html

Програмата Предприемачи в науката е разработена от фондация Карол Знание за подкрепа на български млади учени, които работят по значими научни теми и проекти с практическа приложимост. Проектът – биотехнологии и нанотехнологии Програмата Създаваме предприемачи в науката е разработена от фондация Карол Знание за подкрепа на млади учени, които работят в областта на нанотехнологиите и биотехнологиите, по проекти с потенциална практическа приложимост. Включва два етапа: Обучение Предприемачи в науката Конкурс за годишна стипендия Предприемач в науката Обучението Предприемачи в науката е за изграждане на предприемаческо мислене и умения които да позволят на учените да развият и надградят проектите си до научен продукт, патент или бизнес. Носителят на годишната стипендия, в размер на 30 000 лв., се избира от жури в конкурс, проведен след края на обучението. В конкурса кандидатстват само участници, завършили пълния курс на обучението Предприемачи в науката. Дизайнът на обучението Предприемачи в науката е разработен специално за млади учени, които се стремят към технологична комерсиализация, приложение на разработения от тях материал, модел, продукт или технология. Целта – трансфер на технологии Основната цел на проекта е изграждане на предприемаческо мислене и умения, които ще позволят на учените да търсят най-адекватното продължение на своята научна работа към индустрията, създаване на партньорства, осигуряване на финансиране, стартиращ бизнес, патент или друг вид реализация. Курсът включва теми с практическа насоченост и лектори от бизнеса, които ще представят своя личен опит, истории и добри практики за стартиране на технологичен бизнес, спин-оф компании, комуникиране на научната дейност, представяне на научни идеи пред бизнеса. С обучението ще бъдат изградени преносими умения, които биха били полезни във всяка следваща фаза на научната работа или кариерно развитие. Изискванията – докторанти и млади учени Докторанти, които към датата на кандидатстване са в последна година на своето обучение, редовна, задочна или свободна форма; Учени, защитили докторска степен до 5 години преди датата на кандидатстване в конкурса. За участие в проекта Създаваме предприемачи в науката могат да кандидатстват докторанти и учени, работещи в областта на биотехнологиите и нанотехнологиите, чиито проекти имат потенциално практическо приложение. След участието в обучението Предприемачи в науката, участниците могат да кандидатстват за стипендията Предприемач в науката за стипендия в размер на 30 000 лв. Темите В обучението Предприемачи в науката са включени са теми, които дават практически знания и умения: Създаване на научен продукт; Предприемаческо мислене и лична ефективност; Иновационни екосистеми: моделът на Кеймбридж; Трансфер на технологии от науката към бизнеса; Стартъп – от теорията към практиката; Какво е спин-оф компания и как работи; Изграждане на партньорства с корпоративния сектор; Финансиране – публични и частни източници; Интелектуална собственост и права; Презентационни умения; Личен брандинг и нетуъркинг. Лекторите Лектори в програмата са предприемачи и мениджъри от корпоративния сектор, хора с научни титли, изградили собствен бизнес, учени, с опит в трансфера на технологии, финансирането на проекти, българи, учени и предприемачи, работещи в различни точки на света. Форматът Обучението е присъствено. Лекторите избират формат на срещата, която може да включва: Лекции и уъркшопи; Различни интерактивни похвати; Дискусия и работа по казуси; Игри; Брейнстормиг; Задания за самостоятелна работа и др. Форматът допуска смяна на ролите като всеки участник може да се превърне във водещ, за да сподели опит и практики, да представи работещи модели и да провокира дискусия. Времето: септември – ноември Обучението се провежда от 19 септември до 21 ноември 2018 г. Обучението е присъствено, срещите са веднъж седмично в сряда, от 10.30 до 12.30 часа. Финалът на обучението Предприемачи в науката завършва с конкурс за финансиране на проектите в началото на декември – Ден на предприемачите в науката пред жури, съставено от лекторите в обучението и други членове, поканени от фондация Карол Знание. Конкурс за 30 000 лв. годишна стипендия Само участниците в обучението Предприемачи в науката, присъствали минимум на 80% от лекциите, могат да участват в конкурса за стипендия Предприемач в науката. Стипендията е персонална, предоставя се на млад учен или докторант. Участниците в обучението Предприемачи в науката кандидатстват за стипендията пред жури със своя презентация, която демонстрира предприемаческо мислене и отразява новите знания. Презентацията – Ден на предприемачите в науката Участниците в програмата представят своя проект в Ден на предприемачите в науката, в първата половина на декември. Презентацията трябва да отразява получените по време на обучението знания и подходи за развиване на бизнес идеи. Журито Журито е съставено от лекторите в обучението Предприемачи в науката и други членове, поканени от фондация Карол Знание. Почетен председател е г-н Станимир Каролев, учредител и председател на Управителния съвет на фондация Карол Знание. Решението за избор на победителите в конкурса се взема с мнозинство, след гласуване на членовете на журито. В зависимост от проектите и тяхното представяне, журито има право да реши и разпредели сумата от 30 000 лв. на повече от един кандидат. Фондация Карол знание си запазва правото да създаде допълнителни, поощрителни награди. Наградите Резултатите от гласуването се обявяват до една седмица след приключване на гласуването. Фондация Карол Знание обявява носителят на стипендията и носителите на други награди, ако са учредени такива. Стипендията се връчва за една календарна година – годината, следваща годината на конкурса. Процедура за кандидатстване Кандидатстването по проекта Създаваме предприемачи в науката става с Формуляр за кандидатстване, който можете да изтеглите от линка по-долу. Формуляр за кандидатстване Непълни или некоректно представени кандидатури няма да се разглеждат. Кандидатурите Моля, изпратете своята кандидатура чрез попълнен формуляр на адрес knowledge@karoll.bg Подадените документи не се връщат, а събраните лични данни се обработват и съхраняват в съответствие с действащото законодателство. Срок за кандидатстване Процедурата за кандидатстване е отворена и документи се приемат до 31 август 2018 г. Документи след тази дата няма да бъдат разглеждани. За контакт Милена Петкова, изп. директор на Фондация Карол Знание Нели Олова, мениджър на проекта Създаваме предприемачи в науката knowledge@karoll.bg 02 4008 293 Повече информация: https://karollknowledge.bg/ние-създаваме-възможности/

Снимка: IceCube / NSF Днес астрофизиците обявиха на специална пресконференция, че са намерили отговора на един вековен астрофизичен въпрос - кой е източникът на високоенергийните космически частици, които идват отвъд галактиката ни. Така наречената загадъчна "призрачна частица", високоенергийно неутрино, удари Земята на 22 септември 2017 г. Тя едва си взаимодейства с друга материя, но този път остави достатъчно улики, за да разбере откъде идва - изминава 4 милиарда светлинни години, за да стигне до нас и идва от далечна галактика, криеща супермасивна черна дупка - изключително мощен обект, наречен блазар. Това е невероятно откритие, което не само потвърждава блазарите като източник на високоенергийни неутрино, но и създава нова сфера на изследване - астрофизиката на неутриното с множество регистрации - с помощта на различни видове детектори, събрани за изследване на едно и също явление. Същата техника се използва в невероятните изследвания, които потвърждават и регистрират сблъскващи се неутронни звезди. Днес, 12 юли, бе публикувана и статия в сп. Science, подписана от стотици учени от десетки лаборатории. Тя ще накара водещите астрофизици да пренапишат своите модели на Вселената. Високоенергийните извънгалактични неутрино представляват загадка от първото си откриване през 2012 г. , постигнато със специализирания детектор за неутрино IceCube на Южния полюс, който използва леда на Антарктика. Субатомните частици неутрино са много странни - масата им е почти нула, пътуват със скорост близка до тази на светлината и наистина не взаимодействат с нормалната материя. За едно неутрино Вселената е почти прозрачна. Милиарди частици неутрино преминават през нас всеки момент, без да ни повлияят. Ето защо ги наричат "призрачни". Това обаче не означава, че не могат да взаимодействат с материята, и на това се основава IceCube. Неутриното може да взаимодейства с леда и да създаде светлина. Детекторите на IceCube са дълбоко в антарктическия лед, където в тъмнината могат да бъдат открити фотони от тези сблъсъци. Досега лабораторията IceCube е открила няколко неутрино, които имат много повече енергия от нормалните, което показва, че идват от много голямо разстояние. Подземните сензори за откриване на частиците неутрино на IceCube.Илюстрация: IceCube Collaboration Енергията от септемврийското неутрино е малко под 300 тераелектронволта, а това далеч надхвърля всичко регистрирано преди това. И тъй като Вселената сякаш не съществува за неутриното, това означава, че тези частици винаги пътуват по права линия. Ето как екип от стотици учени от цял свят разбра, откъде идва тази малка субатомна частица. Те я проследиха до блазар на 4 милиарда светлинни години, наречен TXS 0506 + 056, съвсем близо до Орион - откритие, което означава, че свързаните с него космически лъчи с висока енергия, състоящи се предимно от протони и атомни ядра, също идват от там. Блазар. Илюстрация: M. Weiss/CfA, NASA Блазарът е вид квазар, галактика с активна супермасивна черна дупка в центъра си, която изпраща огромна енергия, докато "се храни". Но блазар е наклонен под такъв ъгъл, че един от полюсите му - гигантски дюзи - е насочен точно срещу нас. Познати са няколко хиляди от тези високо енергийни обекти, но те бяха доста ниско в списъка като възможни източници за високоенергийно неутрино. "Интересно е, че в астрофизичната общност имаше общ консенсус, че блазарите вероятно не са източници на космическите лъчи, а ето, че са", заяви Франсис Халцен (Francis Halzen), водещ учен от Неутринната обсерватория IceCube. Когато в реално време бе детектирано през 2017 г., учените незабавно започнаха да преравят данните от IceCube и откриха изблици на повече от дузина неутрино от края на 2014 г. до началото на 2015 г. от същото място. Откритието беше подкрепена от наблюденията на два гама лъчи телескопи - космическия Fermi-LAT и MAGIC на Канарските острови. Те откриха изблик с висока енергийна активност на гама лъчи, идващ от TXS 0506 + 056. Наблюденията бяха направени и в радиочестотния спектър и седем оптични обсерватории наблюдаваха активността на блазара. Цялата огромна работа допълва констатацията, че този блазар е първият известен ускорител на най-високоенергийните неутрино и космически лъчи. Констатациите са публикувани в две статии в Science тук и тук . Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-setne-znaem-otkade-idvat-visokoenergijnite-prizrachni-chastitci_111259.html

Дааа и аз мисля, че Франция - Хърватия е най-вероятния финал. Браво на Хърватите много ме кефят как играя и не спират да ме изненадват Вчера беше наистина интересен и завладяващ мач.

Актуализирана карта на световните реки и потоци разкрива техния глобален отпечатък. Цветовете означават ширината на реката, от тъмносиньо (30 метра) до жълто (хиляди метри). Кредит: G. Allen and T. Pavelsky/Science 2018 Всички реки и потоци в света покриват област, по-голяма от щата Тексас, пише ScienceNews. Това е площта на Балканския полуостров заедно с цяла Румъния. Новата оценка, базирана на сателитни изображения, показва, че водните пътища заемат около 773 000 квадратни километра земя. Тези данни са важни за разбирането на климата на Земята и начина, по който се променя. По-голямата повърхност на реките означава повече контакт между водата и въздуха, така че реките вероятно ще обменят повече въглероден диоксид с атмосферата, отколкото се предполагаше досега. Изтичник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Rekite-pokrivat-44-poveche-ot-zemnata-povarhnost-otkolkoto-se-predpo_110574.html

Един интересен проект: https://literatours.bg/ Създадохме „Сдружение за градски читални“ през 2014г. с цел да популяризираме четенето и да улесняваме достъпа до качествена съвременна българска и чуждестранна литература. На следващата година с подкрепата на Столична община отворихме читАлнЯта, малка библиотека в Градската градина, работеща и като инфо точка за гостите на града ни. Литературната карта на София е най-новият ни проект, който тепърва предстои да развиваме, за да можем в крайна сметка да представим богатото литературно наследство на града ни.

Клийнтех България излъчи първия български стартъп в най-добрия международен акселератор в сектора на чистата енергия Rocket Heater Gamera - ново поколение високоефективни незамърсяващи печки на дърва. Product Line 2017 www.gamera.eu facebook.com/RocketHeaterGamera Българският стартъп Агнон е първата българска компания, приета в престижния InnoEnergy Highway® Accelerator. Продуктът, с който Агнон спечели достъп до акселераторската програма е Гамера - ново поколение високоефективни незамърсяващи печки на дърва, свеждащи вредните емисии на фини прахови частици до минимум. Освен екологични, печките са и изключително икономични, използващи между 50 и 80% по-малко дърва в сравнение с обикновените печки- важни цифри, при полжение, че в световен мащаб 2,7 милиарда души разчитат на традиционното използване на твърди горива и отоплението с такива генерира 40% от замърсяването на въздуха*. Стартиращата компания е с вече подписан договор за инвестиция от 120 000 евро и достъп до най-голямата бизнес мрежа за устойчива енергия в Европа. Над 360 международни партньори, подкрепа в развитието и защитата на продукта, тийм билдинг, достъп до международни потребители и източници на външно финансиране са само част от ползите за компаниите, приети в акселераторската програма на InnoEnergy. През 2016 г. българската компанията получи финансиране в рамките на Акселератора на Клийнтех България и Climate-KIC, а през 2017 г. участва в третото издание на най-голямото състезание за стартъпи в сферата на устойчивата енергия за Централна и Източна Европа – PowerUp! by InnoEnergy, чрез което Клийнтех България всяка година дава възможност на обещаващи стартиращи фирми от страната да получат международно признание и достъп до финансиране. За EIT InnoEnergy EIT InnoEnergy е европейски иновативен двигател за устойчива енергия. В EIT InnoEnergy подкрепяме и инвестираме в иновациите на всеки етап – от класната стая до потребителите. С помощта на нашата партньорска мрежа ние създаваме връзки в цяла Европа, като срещаме изобретатели и индустрия, предприемачи и пазари, вишисти и служители, изследователи и биснес. За Клийнтех България Клийнтех България е мрежата за устойчиво развитие, чисти технологии и зелени иновации в България. Организацията подкрепя развитието на иновации, финансира стартиращи предприятия, както и подпомага изграждането на стратегически партньорства в областта на индустрията и зеления бизнес, околната среда, науката и образованието. Работи с водещи партньори и организации в страната и чужбина, асоциации, бизнес мрежи, университети и държавни институции. Клийнтех България е официален партньор на двете най-големи общности в Европа в сферата на климата и устойчивите енергии Climate-KIC и EIT InnoEnergy, както член на УС на КРИБ. * По данни на UNDP световен мащаб 2,7 милиарда души разчитат на традиционното използване на твърди горива и тази цифра се предвижда да нарасне до 2,8 милиарда до 2030 г. В същото време отоплението на твърди горива генерира около 40% от замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Klijnteh-Balgariia-izlachi-parviia-balgarski-startap-v-naj-dobriia-mez_110582.html

Две новини от света на домейните: Домейнът .app – точният избор за вашето приложение Знаете ли кое прави домейна .app атрактивен? Идеята, че може да бъде перфектното допълнение към името на вашето приложение, което търси своето място в мрежата. От няколко дни дългоочакваният .app вече може да бъде поръчан на нашия сайт. Ако в момента разработвате ваше мобилно приложение и още не сте измислили името му, или вече имате готово приложение, то може би .app се появява в идеалния момент. И ако това не ви се вижда достатъчно основателна причина да се сдобиете с него, ще ви подскажем защо този домейн е толкова специален. Google “гледа” на него с по-различно око. Цялата статия: https://blog.superhosting.bg/domain-app.html Направи своя .eu/.ею сайт номер едно и стани победител Искате светът да научи за вас и за вашата уникална идея? А готови ли сте да я представите в най-добрата възможна светлина? Именно сега е моментът да го направите, като се включите в един от най-иновативните и престижни конкурси за сайтове, организиран от EURid – официалният регистър на .eu и .eю домейните. От самото си създаване през 2014 г. до сега онлайн конкурсът Уеб награди е помогнал на стотици сайтове да получат своите моменти на слава и заслужена оценка за труда си. Тази година не прави изключение! Ако се радвате на добре развиващ се бизнес, дали сте начало на своя старт-ъп проект, подкрепяте образователни инициативи, разработвате свои еко идеи или просто обичате да пишете, тук е мястото, на което да се изявите. За да участвате в петото издание на Уеб награди 2018 и да си тръгнете от него като победители, не ви е нужно нищо повече от това да притежавате сайт с .eu или .ею разширение. А наградата определено заслужава вашето внимание – всеки един финалист ще получи невероятния шанс да бъде отличен в една от петте категории на специална церемония в Брюксел, а за самите награди ще научите след няколко реда. Какво ще спечелите? Наградите тази година са повече от изкушаващи. Всеки, стигнал до финала, ще бъде почетен гост на церемонията в Брюксел, Белгия на 21 ноември 2018 г. и ще бъде удостоен с персонализиран кристален трофей и сертификат за своя .eu или .ею сайт от конкурса Уеб награди. И това далеч не е всичко! Тазгодишните късметлии ще получат двумесечна рекламна кампания под формата на билборд, който ще приветства всички пътници на летището в Брюксел. Струва ви се недостатъчно? В допълнение към всичко дотук, избраните ще се сдобият с персонализирано едноминутно промоционално видео, продуцирано от EURid, както и с три различни .eu дигитални икони. Наградите определено си заслужават, а Брюксел ви очаква с нетърпение! Няма по-приятно усещане от достойно оценените усилия по вашия .eu или .eю сайт. Затова не пропускайте златната възможност да заявите на целия свят своята иновативност и оригинално онлайн присъствие. И го направете със самочувствие! А ние силно ще стискаме палци на всеки един от вас с пожелание да се върнете като победители. Цялата новина: https://blog.superhosting.bg/web-awards-2018.html

Хайде без хазарт тук

Много интересно как Русия се представя най-добре от всички до момента и вече се класи на полуфинала. Тези добри резултати на Русия на какво се дължат според вас?

Идеята за подземния трафик не е нова, но смятам, че това е бъдещето, при положение, че се увеличават както хората и автомобилните средства така и разстоянията, които трябва да се преминават за по-кратко време. Нищо чудно скоро да започнат да ни показват планове на подземни градове

Станфордският затворнически експеримент e едно от най-знаменитите и коментирани изследвания в историята на психологията и очертава интересна, макар и нелицеприятна, картина на човешката природа. Експериментът е проведен през лятото на далечната 1971-ва година от преподавателя по психология Филип Зимбардо (Philip Zimbardo) и негови студенти. Те се заемат да проверят хипотезата, че наследствено обусловените личностни черти на затворниците и надзирателите са основна причина за документираните прояви на тормоз в затворите. Участниците в експеримента, обикновени колежани от средната класа, са подбрани с предложението да се включат в двуседмична симулация на затвор срещу скромно заплащане. Те съответно биват разпределени в ролите на “затворници” и “надзиратели”, като от тях се очаква да прекарат следващите седмици в специално разработена за целта конструкция в подземията на Станфордския университет. При подбора на участниците е положено специално усилие за изключването на лица с криминално минало, психически или медицински проблеми. Въпреки това броени дни след началото на експеримента изследователите установили, че “надзирателите” започнали да прибягват към все по-тежки форми на психически и физически тормоз спрямо поставените в ролята на затворници. Само 36 часа след началото един от затворниците започнал да показва явни признаци на психични проблеми — той крещял, проклинал и изпадал в неконтролируеми пристъпи на ярост. Според импликациите за човешката природа на тези резултати, когато обикновените хора са поставени в положение на власт спрямо останалите, е силно вероятно да прибегнат до всевъзможни злоупотреби с тази власт. От друга страна, поставените в състояние на безсилие е вероятно да бъдат доведени до покорство, кулминиращо в лудост. В последните четири десетилетия експериментът е описан и цитиран в немалка част от учебниците по психология на Запад. Неговите резултати са се превърнали в обект на множество игрални и документални филми, сериали, книги и дори изслушвания пред Конгреса на Съединените щати. Резултатите, оказва се обаче, са погрешни. И то не само поради съмнителната изследователска етика или липсата на конкретни данни, но поради измама. Скорошна статия, основаваща се на непубликувани досега записи на Зимбардо и интервюта с участници, разкрива, че разпределените за надзиратели в експеримента са били всъщност обучени да показват жестокост. Един от най-запомнящите се моменти — когато затворник започва да крещи, че “изгаря отвътре”, е бил плод на актьорска игра. “Приех цялото нещо като упражнение по импровизация. Смятах, че правя това, което експериментаторите очакват от мен”, споделя “надзирател” в интервю. На резултатите на Зимбардо от дълго време насам се гледа с подозрение — мнозина изследователи ги приемат по-скоро като драматична постановка, някакъв академичен формат на реалити шоу, отколкото като сериозна наука. Новите разкрития обаче предизвикаха внезапен отзвук. “Трябва да престанем да възхваляваме тази работа”, пише в Twitter личностният психолог Симин Вазир (Simine Vazire), в отговор на статията. “Тя е антинаучна. Махнете я от учебниците.” Мнозина други изказват сходно на нейното мнение. Немалка част от класическите психологически експерименти в последните няколко години се оказаха погрешни, пълни с измама или остарели, пише Браян Ресник (Brian Resnick) във VOX. Същевременно това води до допълнителни усложнения — като например необходимостта от ревизиране на съдържанието на редица учебници в областта. Наскоро научният журналист Джина Пери (Gina Perry) в свое разследване установи, че небезизвестният експеримент “пещерата на разбойниците” от 50-те години — в който момчета от летен лагер са изманипулирани да се присъединят към враждуващи фракции, е бил преработена разновидност на вече провален експеримент. За това обаче не се споменава в статията на изследователите. Пери също така се натъква на противоречия в друго знаменито изследване от ранната психология — еклектрошоковия тест на Милграм, където на участниците се дават нареждания от властова фигура за доставянето на смъртоносни дози електричество върху невидима за тях жертва. В хода на разследванията си тя установява, че в хода на процедурата експериментаторите нерядко са излизали от границите на сценария и вероятно са заставяли изследваните лица да покажат желаните от тях резултати. В други случаи преоценката се позиционира предимно в методологически аспект. Редица проучвания от началото на 90-те години, прилагащи в себе си разновидности на т. нар. “тест с бонбон” (marshmallow test), подсказват, че способността да се удържи задоволяването на поривите в ранна детска възраст е силно обвързано с успеха в по-късен житейски план. Според нови данни обаче подобно равнище на зависимост не би било отчетено в първоначалните експерименти, ако авторите бяха прибегнали до по-голям размер на извадката (по-голям брой на участниците) и по-добра процедура по контролиране на ефектите на страничните променливи. Стандартна практика сред изследователите в миналото е била (въпреки търсенето на общочовешки психични тенденции) подборът да се свежда до около петдесетина студенти от обучителните курсове по Психология. Тук може да се отчете, че малкият размер на участниците възпрепятства съотнасянето на получените зависимости към по-голямото общество. Но дори да се вземат мерки за подсигуряването на по-големи извадки, доколко структурата на тези зависимости може да се счита за общочовешка? В свой анализ на западната психологическа и поведенческа литература Хенрих и колеги установяват т. нар. WEIRD тенденция, изразяваща се в подбирането на участници от западни (Western), образовани (Educated), индустриализирани (Industrialized), богати (Rich) и демократични (Democratic) общности и страни. Същевременно ефектите на културните изисквания и условия върху ума не са за подценяване — множество проучвания в културната невронаука подсказват мащабно и разнопосочно влияние върху мозъчната структура и хода на процесите в нея. В този смисъл културната среда може да се счита като важен източник на индивидуални различия, които не отразяват непременно в себе си дефицити. Репликативната криза в съвременната психология всъщност може да се счита за добър признак на напредък. Осъзнаването на лекотата, с която една или друга липса на съгласуваност в подбора, процедурата или анализа на данните може да повлияе на резултатите, способства за нарастващата прецизност на все повече изследователи при проверяването на своите хипотези. Освен с позитивните резултати (какви психични тенденции присъстват), не бива също така да се забравя, че познанието се увеличава и посредством отрицателните резултати (какви психични тенденции се отхвърлят или не намират потвърждение). Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Stanfordskiiat-zatvornicheski-eksperiment-se-okaza-izmama_109771.html

Световна карта по индекса HAQ. GBD / The Lancet България е на 51-во място сред 195 държави в класация, основана на нов показател, който отразява достъпа до здравеопазване и качеството му. Класацията е на базата на т. нар. индекс за достъп и качество на здравеопазването (Healthcare Access and Quality - HAQ). Той се получава преди всичко от оценката на случаите на предотвратима смърт по 32 причини. Сред тях са заболявания, които могат да избегнат чрез ваксиниране, сърдечно-съдови заболявания, хирургично лечими стомашно-чревни състояния, различни ракови заболявания и т.н. С помощта на внимателно подбрани методи, всяка страна е оценена по скала от 0-100 като 0 представя най-високите нива на честота на тези заболявания, които могат да бъдат предотвратени за периода от 1990 до 2016 г. Това оценяване е проведено на глобално, национално и частично поднационално ниво. Класирането за всички страни може да се види изцяло тук . В топ 10 са: 1 - Исландия 2 - Норвегия 3 - Нидерландия 4 - Люксембург 5 - Австралия 6 - Финландия 7 - Швейцария 8 - Швеция 9 - Италия 10 - Андора Последните 10 са: 186 – Бурунди 187 - Кот д'Ивоар 188 - Южен Судан 189 – Кирибатиi 190 - Гвинея 191 - Афганистан 192 – Чад 193 - Гвинея-Бисау 194 - Сомалия 195 - Централноафриканска република Седем държави - Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Япония, САЩ и Великобритания - са оценени и на поднационални нива. Авторите заключават, че здравното обслужване не се предоставя еднакво. Изследователите установяват, че в Китай, например в Пекин индексът HAQ е 91,5, но в Тибет е 48. Подобни разлики има и в Индия. Затова пък в Япония се наблюдава най-малката разлика в качеството на здравеопазването между отделните префектури - само 4,8 между най-високия и най-ниския индекс HAQ. Къде сме ние Може би за някои да е успокоително, че сме на 51-во място сред близо 200 държави. Но определено сме на опашката на европейските страни. Класираните от 1 до 60-то място страни според индекса HAQ. GBD / The Lancet След нас от европейските страни са само Албания, Македония, Русия, Украйна и Турция. Преди нас с по-добри показатели са всички страни от бившия соц лагер в Европейския съюз като най-напред се издига Чешката република (28), изпреварвайки САЩ (29). Много добре се представят повечето балкански държави като Словения е на завидното 21-во място, Гърция (24), Кипър (26), Хърватска (30). От страните-членки на ЕС ние сме с най-лоши показатели по достъп и качество на здравеопазването. Ето какви са данните за България, разбити по показатели: индекс HAQ 77 Туберкулоза 81 Диария 80 Инфекции на долните дихателни пътища 67 Инфекции на горните дихателни пътища 100 Дифтерия 100 Mагарешка кашлица 100 Тетанус 100 Морбили 100 Нарушения при бременни 95 Нарушения при новородени 70 Рак на кожата (SCC) 34 Рак на гърдата 77 Рак на шийката на матката 66 Рак на матката 73 Рак на дебелото черво 68 Рак на тестисите 62 Ходжкинов лимфом 68 Левкемия 45 Ревматична болест на сърцето 62 Исхемична болест на сърцето 37 Инсулт 36 Хипертонична болест на сърцето 24 Хронично респираторно заболяване 98 Пептична язва 72 Апендицит 83 Херния 78 Болести на жлъчния мехур 98 Епилепсия 76 Диабет 74 Хронична бъбречна недостатъчност 57 Вродени сърдечни аномалии 43 Неблагоприятни ефекти от лечението 78 Причините Няма един единствен фактор, който обяснява тези тенденции. Достъпът и обхвата на здравните грижи зависят от броя и разпределението на населението, правителствената политика, доверието (или липсата на такова) в системата на здравеопазването (включително ваксините), наличието на социално-икономическо неравенство и др. Качественото здравеопазване зависи от това как се управлява, интегрира в инфраструктурата на страната и се финансира. В световен мащаб изглежда качеството и достъпа до здравеопазване се подобряват в сравнение с предходни период. За България подобрението върви с по-слаби темпове. HAQ 1990 2000 2016 Глобално 37.6 42.4 54.4 България 65.1 68.0 77.2 Проучването, публикувано в The Lancet с отворен достъп, е направено от международна група учени, наречена "Глобална тежест на заболяванията" (Global Burden of Disease - GBD), финансирана от Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Дали ще продължи благоприятната тенденция за нашата страна? Според публикуваните вчера данни от НСИ повече от половината български лекари са над 55 години. Този факт не вдъхва оптимизъм. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/a_21/a_109812.html?preview=ok

Компанията на Илън Мъск The Boring Company сподели нов видеоклип, показващ в действие един от своите високоскоростни тунели, съобщи Mail Online. В кратък клип, публикуван неотдавна в Twitter, автомобилът модел X SUV се движи през един от тунелите на компанията на "електрически релси". Видеоклипът продължава 10 секунди, а Boring Company не предоставя много подробности с него, освен надписа "Зелена светлина за Малибу". Чува се човек, който брои зад кадър, преди автомобилът да ускори, с приспособление, прикрепено към колелата, което позволява безопасно шофиране през тунелната система. Не е ясно къде е заснет видеоклипа, но "Boring Company" заяви през май, че е "почти завършен" тестовия й тунел в Лос Анджелис, който се простира на две мили (3.2 км), така че е възможно да е заснет там. Видеоклипът беше споделен малко след обявяването, че Boring Company, основана от главния изпълнителен директор на Tesla Илън Мъск, е избрана да изгради футуристична подземна транспортна система, която може да поеме пътниците между Чикаго и международното летище О'Хеър. Твърди се, че пътуването ще бъде само няколко минути. Всяко превозно средство ще вози между 8 и 16 души и може да пътува със скорост от 190 и 240 км/час. Не е публикувана информация за това колко време ще продължи строителството или колко ще струва. За първи път чухме за The Boring Company през декември 2016 г., когато Илън Мъск обяви появата на компанията в своя Twitter: "Трафикът ме влудява, отивам да построя тунелопробивна машина и започвам да копая". През февруари 2017 г., когато Мъск започна да копае тестов тунел в щаба на SpaceX и даде някои подробности за проекта. По-специално, когато стана известно, че концепцията предвижда изграждането до 30 нива тунели, в които ще се движат автомобили и високоскоростни влакове, включително Hyperloop.

Ние ще сме от утре до неделя включително на шатра 7 - заповядайте да се видим и да си изберете някое научно колие или медальон Ще имаме и чанти с цитати и калъфчета за книги Най-важното е че след 20:00 часа съм свободен цяла седмица и можем да измислим някоя среща някъде

Произведено в Япония: Акио Морита и „Сони“

Преди 20 години списание "Тайм" постави на корицата си един човек сред нива, обявявайки, че сортът ориз ще спаси милиони децата по света. Обещанието не се потвърди. Оттогава досега това растение, наречено "златен ориз", не е спасило нито един живот. Никой земеделски производител не го отглежда, затова никой не го и яде, разказва изданието Futurism. Но сега това може да се промени - Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) одобри растението и я определи за безопасна за консумация. Цялата статия: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Spirana-20-godini-GMO-kultura-be-odobrena-za-hrana-v-SASht_109011.html

Аз също съм на мнение, че брзплатните ресурси не са за сериозно използване, за това си има много добри хостинг компании, които предлагат редица услуги за всеки индивидуален клиент. Помня преди години когато за първи път регистрирахме първия си домейн bg-science.info - беше голямо мислене и умуване и накрая се спряхме на идеята да направим пространство за българска наука - бг наука През годините купихме: bgnauka.com, bgnauka.eu и разбира се nauka.bg Сега използваме за този проект chitatel.net

Технологиите са инструмент в ръцете на хората и като такъв те се използват според нуждата и желанието на човека и не можем да съдим за тяхното използване само от тях самите, а човека като разумно същество носи отговорността от това как и за какво използва технологиите. В метрото е пълно с хора, които си гледат телефоните и в последните години все повече хора виждам да четат книги на тези телефони, а и не малко работят. Лично аз редовно чета форума докато пътувам с градски транспорт.

?Хранене по 6 пъти на ден е от най-често даваните съвети от треньори и диетолози на желаещи да отслабнат [1,2]. Основната идея на този съвет е фактът, че всяко хранене увеличава метаболитното ниво. Затова същите тези хора предполагат, че колкото по-често се храним, толкова по-голямо ще е това метаболитно увеличение. Дневният енергиен разход на човешкия метаболизъм се състои от 3 основни компонента [3,4,5,6]: 1⃣Базово Метаболитно Ниво (БМН) - количеството калории, необходими на човек за извършване на основните телесни функции като дишане, циркулация и клетъчно производство. БМН най-точно се измерва в лабораторна среда при ограничени условия. Представлява 70% от изгорените за деня калории. 2⃣Енергиен разход от Физическата Активност (ФА) - състои се от изразходените калории от упражнения и движението през деня. Представлява средно около 20% от енергоразхода за деня. 3⃣Термичен ефект на храната (ТЕХ) - познато още като термогенеза, предизвикана от храненето, е количеството енергия, изразходвано над базовото метаболитно ниво, за храносмилане и усвояване на храната. При смесен тип хранене ТЕХ представлява 10% от приетите на едно хранене калории. Въпреки различните си имена, термичният ефект на храненето представлява винаги едно и също нещо - увеличение в изразходваните калории от метаболизма, в резултат на хранене. Бидейки 10%, ТЕХ е пропорционален на енергийния прием на всяко хранене. ?Пример#1 (еднакъв калориен прием за деня): Ако сравняваме два хранителни режима, единият с 3 хранения по 800 ккал, а другият с 6 хранения х 400 ккал, дневният енергиен прием ще бъде еднакъв - 2400 ккал. Въпреки, че в първия случай имаме два пъти по-малко хранения за деня, това се компенсира от по-големия термичен ефект на всяко хранене - 10% * 800 ккал = 80 ккал в сравнение с другия вариант - 10% * 400 ккал = 40 ккал. Сумарно калориите, изразходени за храносмилане на храната в края на деня при двата варианта, ще са еднакви: Вариант 1: ТЕХ = 3 хранения * 80 ккал = 240 ккал Вариант 2: ТЕХ = 6 хранения * 40 ккал = 240 ккал ?Пример#2 (различен калориен прием за деня): Имаме два хранителни режима, единият с 3 хранения по 800 ккал (2400 ккал), а другият с 6 хранения по 500 ккал (3000 ккал). Тогава ТЕХ ще бъде: Вариант 1: ТЕХ = 3 хранения * 80 ккал = 240 ккал Вариант 2: ТЕХ = 6 хранения * 50 ккал = 300 ккал Във втория случай ще имаме по-голямо увеличение в метаболизма за деня (60 ккал повече), но това няма да бъде заради по-честите хранения, а заради фактът, че във втория вариант консумираните калории са повече (600 ккал повече). Дори и в такъв случай е абсолютно нелогично да се търси увеличение на метаболизма чрез увеличаване на количеството храна, тъй като за само 60 ккал изгорени в повече от храносмилане, човек трябва да приеме излишък от 600 ккал. Въпреки, че в този вариант метаболизма е по-бърз, оставащата разлика от 540 ккал е прекалено голяма, за да бъде компенсирана и ако не се изразходи чрез физическа активност (ФА) ще доведе до напълняване с времето. ??Обзор на изследвания за влиянието на честотата на хранения върху телесното тегло, публикуван в British Journal of Nutrition, гласи, че не съществуват доказателства, че отслабването може да се повлияе от броя на храненията. Всъщност влиянието на честота на храненията върху теглото се случва чрез количеството калории, променящо енергийния баланс (калориен излишък или калориен дефицит), но не и от броя хранения [7,8]. ?Прочети още: 1⃣Кои са най-ефективните диети?, <https://goo.gl/7uDJqW> 2⃣Напълнява ли се от протеина?, <https://goo.gl/V646LK> 3⃣Как влияе кардиото на апетита ни?, <https://goo.gl/LWS8nU> ?Източници: [1] How Meal Intake And Metabolic Rate Are Related? Retrieved fromblogs.consumerhealthdigest.com, <https://goo.gl/6Zoqv7> [2] The Myth About Stoking the Metabolic Furnace by Eating Frequent Meals. Retrieved from FB/BradSchoenfeld, <https://goo.gl/T1PyqA> [3] Westerterp, K., R. Diet induced thermogenesis. Nutr Metab (Lond), 2004, <https://goo.gl/BzGhBo> [4] Peele, L. Starve Mode. Explaining & Resetting Metabolic Problems That Can Come From Dieting (2013), <https://goo.gl/aMZiwB> [5] What is BMR or Basal Metabolic Rate? Retrieved from verywellfit.com, <https://goo.gl/C9aPiK> [6] Specific dynamic action. Retrieved from wikipedia.org, <https://goo.gl/4QvsJB> [7] Bellisle, F. Meal frequency and energy balance. British Journal of Nutrition, 1997, <https://goo.gl/bjHcSg> [8] Cameron, J., D. Increased meal frequency does not promote greater weight loss in subjects who were prescribed an 8-week equi-energetic energy-restricted diet. British Journal of Nutrition, 2010, <https://goo.gl/owbJ18>

Ето как звучат рисовете