Р. Теодосиев

Аз също съм на мнение, че брзплатните ресурси не са за сериозно използване, за това си има много добри хостинг компании, които предлагат редица услуги за всеки индивидуален клиент. Помня преди години когато за първи път регистрирахме първия си домейн bg-science.info - беше голямо мислене и умуване и накрая се спряхме на идеята да направим пространство за българска наука - бг наука През годините купихме: bgnauka.com, bgnauka.eu и разбира се nauka.bg Сега използваме за този проект chitatel.net

Технологиите са инструмент в ръцете на хората и като такъв те се използват според нуждата и желанието на човека и не можем да съдим за тяхното използване само от тях самите, а човека като разумно същество носи отговорността от това как и за какво използва технологиите. В метрото е пълно с хора, които си гледат телефоните и в последните години все повече хора виждам да четат книги на тези телефони, а и не малко работят. Лично аз редовно чета форума докато пътувам с градски транспорт.

?Хранене по 6 пъти на ден е от най-често даваните съвети от треньори и диетолози на желаещи да отслабнат [1,2]. Основната идея на този съвет е фактът, че всяко хранене увеличава метаболитното ниво. Затова същите тези хора предполагат, че колкото по-често се храним, толкова по-голямо ще е това метаболитно увеличение. Дневният енергиен разход на човешкия метаболизъм се състои от 3 основни компонента [3,4,5,6]: 1⃣Базово Метаболитно Ниво (БМН) - количеството калории, необходими на човек за извършване на основните телесни функции като дишане, циркулация и клетъчно производство. БМН най-точно се измерва в лабораторна среда при ограничени условия. Представлява 70% от изгорените за деня калории. 2⃣Енергиен разход от Физическата Активност (ФА) - състои се от изразходените калории от упражнения и движението през деня. Представлява средно около 20% от енергоразхода за деня. 3⃣Термичен ефект на храната (ТЕХ) - познато още като термогенеза, предизвикана от храненето, е количеството енергия, изразходвано над базовото метаболитно ниво, за храносмилане и усвояване на храната. При смесен тип хранене ТЕХ представлява 10% от приетите на едно хранене калории. Въпреки различните си имена, термичният ефект на храненето представлява винаги едно и също нещо - увеличение в изразходваните калории от метаболизма, в резултат на хранене. Бидейки 10%, ТЕХ е пропорционален на енергийния прием на всяко хранене. ?Пример#1 (еднакъв калориен прием за деня): Ако сравняваме два хранителни режима, единият с 3 хранения по 800 ккал, а другият с 6 хранения х 400 ккал, дневният енергиен прием ще бъде еднакъв - 2400 ккал. Въпреки, че в първия случай имаме два пъти по-малко хранения за деня, това се компенсира от по-големия термичен ефект на всяко хранене - 10% * 800 ккал = 80 ккал в сравнение с другия вариант - 10% * 400 ккал = 40 ккал. Сумарно калориите, изразходени за храносмилане на храната в края на деня при двата варианта, ще са еднакви: Вариант 1: ТЕХ = 3 хранения * 80 ккал = 240 ккал Вариант 2: ТЕХ = 6 хранения * 40 ккал = 240 ккал ?Пример#2 (различен калориен прием за деня): Имаме два хранителни режима, единият с 3 хранения по 800 ккал (2400 ккал), а другият с 6 хранения по 500 ккал (3000 ккал). Тогава ТЕХ ще бъде: Вариант 1: ТЕХ = 3 хранения * 80 ккал = 240 ккал Вариант 2: ТЕХ = 6 хранения * 50 ккал = 300 ккал Във втория случай ще имаме по-голямо увеличение в метаболизма за деня (60 ккал повече), но това няма да бъде заради по-честите хранения, а заради фактът, че във втория вариант консумираните калории са повече (600 ккал повече). Дори и в такъв случай е абсолютно нелогично да се търси увеличение на метаболизма чрез увеличаване на количеството храна, тъй като за само 60 ккал изгорени в повече от храносмилане, човек трябва да приеме излишък от 600 ккал. Въпреки, че в този вариант метаболизма е по-бърз, оставащата разлика от 540 ккал е прекалено голяма, за да бъде компенсирана и ако не се изразходи чрез физическа активност (ФА) ще доведе до напълняване с времето. ??Обзор на изследвания за влиянието на честотата на хранения върху телесното тегло, публикуван в British Journal of Nutrition, гласи, че не съществуват доказателства, че отслабването може да се повлияе от броя на храненията. Всъщност влиянието на честота на храненията върху теглото се случва чрез количеството калории, променящо енергийния баланс (калориен излишък или калориен дефицит), но не и от броя хранения [7,8]. ?Прочети още: 1⃣Кои са най-ефективните диети?, <https://goo.gl/7uDJqW> 2⃣Напълнява ли се от протеина?, <https://goo.gl/V646LK> 3⃣Как влияе кардиото на апетита ни?, <https://goo.gl/LWS8nU> ?Източници: [1] How Meal Intake And Metabolic Rate Are Related? Retrieved fromblogs.consumerhealthdigest.com, <https://goo.gl/6Zoqv7> [2] The Myth About Stoking the Metabolic Furnace by Eating Frequent Meals. Retrieved from FB/BradSchoenfeld, <https://goo.gl/T1PyqA> [3] Westerterp, K., R. Diet induced thermogenesis. Nutr Metab (Lond), 2004, <https://goo.gl/BzGhBo> [4] Peele, L. Starve Mode. Explaining & Resetting Metabolic Problems That Can Come From Dieting (2013), <https://goo.gl/aMZiwB> [5] What is BMR or Basal Metabolic Rate? Retrieved from verywellfit.com, <https://goo.gl/C9aPiK> [6] Specific dynamic action. Retrieved from wikipedia.org, <https://goo.gl/4QvsJB> [7] Bellisle, F. Meal frequency and energy balance. British Journal of Nutrition, 1997, <https://goo.gl/bjHcSg> [8] Cameron, J., D. Increased meal frequency does not promote greater weight loss in subjects who were prescribed an 8-week equi-energetic energy-restricted diet. British Journal of Nutrition, 2010, <https://goo.gl/owbJ18>

Ето как звучат рисовете

Огромно 20 годишно проучване, което е изследвало 4000 бременни жени и е проследило развитието на всички родени деца до 11 годишна възраст, не е открило връзка между наличието на живак в тялото и най-вече в кръвоносната система и развитието на някакво състояние от аутистичния спектър. Това откритие е важно, защото както много пъти е показвано, концентрацията на различни метали в храната е много по-висока от тази в медикаментите. Ако живакът бе толкова опасен, то консумацията на големи количества риба (заради полезните мастни киселини) би била рискова. За пореден път става ясно, че аутизмът е едно сложно състояние, което се причинява от множество комплексни фактори и сме едва в началото на разбирането му. Jean Golding, Dheeraj Rai; Prenatal mercury exposure and features of autism: a prospective population study; Molecular AutismBrain, Cognition and Behavior20189:30 https://doi.org/10.1186/s13229-018-0215-7

Какво предстои в клуба ни през следващите месеци? ЮНИ. Среща с писател: Ралица Генчева Повод за срещата е последната й книга "Кой те излъга какво е щастие?", а покрай нея обсъдим за тежките моменти в живота, крайната степен на умората burnout и пътя "обратно" и "нагоре". 19 юни (вторник), 19.00 ч., Читалище.то ЮЛИ. Препоръчай книга. Средата на лятото е специфичен период, когато едновременно ни се чете и ни се почива. Често точно тогава имаме най-много време за четене и не знаем коя от книгите в купчината да хванем. Всички са еднакво примамливи и еднакво непознати. През юли ни предстои необичайно неформална среща, на която всеки участник трябва да донесе 3 свои любими книги и да ги препоръча на останалите. 17 юли, 19.00 ч., Читалище.то АВГУСТ. Почивка 31 дни четене, мислене, планиране и време за нас самите. За да презаредим батериите и да открием куп нови заглавия за "новия сезон" на нашия литературен клуб. Всички предложения публикувайте в нашата групата, за да споделите с останалите какво си четете тайно под завивките! СЕПТЕМВРИ. "1984" и "Разказът на прислужницата" Новият книжен сезон започваме ударно с антиутопиите. "Разказът на прислужницата" е сред най-дискутираните филмови и кино заглавия тази година, а романът на Оруел си е фундамент. Нека надзърнем зад кориците и на двете и да поговорим за варианта "Ако един ден...". Всички други книги и филми със сходна тематика са "Добре дошли!" да допълнят тази среща, носете ги и непременно споделете на останалите за тях! (датата се уточнява), 19.00 ч., Читалище.то

На 30 май 2018 г. в сградата на Българската академия на науките ул. „15 ноември“ №1 ще бъде обявено стартирането на проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. Програмата включва: Пресконфернция от 12:00 часа в зала 207, в която ще участват координаторът и членовете на Управителния съвет на проекта. Представяне на проекта от 12:30 часа в Големия салон: „Центърът за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии – сериозен шанс за подем на научно базираните иновации в България“ Проектът BG05M2OP001-1.001-0008-С01 „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“ стартира на 28.02.2018. Той е на стойност 69 184 529.81 лв., от които 58 806 850.34 лв. са европейско и 10 377 679.47 лв. национално съфинансиране, като то продължава за период от 70 месеца. В проекта участват 17 научни организации, включително 5 висши училища и 12 института на Българската академия на науките. Водеща организация е Институтът по обща и неорганична химия, а неговият директор – проф. Пламен Стефанов – координатор. Основната цел на проекта е изграждане на модерен национален Център, който ще осигури качествено ново ниво на познанието в няколко взаимно припокриващи се области: механика, роботика, енергийна ефективност, устойчиво използване на суровини и ресурси и редуциране на парникови емисии. Изпълнението на проекта ще допринесе за реализирането на програмата за устойчив и интелигентен икономически растеж на Република България. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/BAN-i-pet-universiteta startirat-Natcionalen-tcentar-po-mehatronika-i_108609.html

А вие някога регистрирали ли сте си домейн име?

Пренасям дискусията за онлайн магазините тук: Освен това трябва да се включат доста неща: WooCommerce 3.4 с помощни инструменти за спазване на GDPR Лично аз инсталирах два плъгина, които много ми помогнаха за решаване на всички проблеми: https://wordpress.org/plugins/gdpr-cookie-compliance/ https://wordpress.org/plugins/wp-gdpr-compliance/ - конкретно този има функции специално за WooCommerce. Тук е мястото да вметка, че всички готови системи са пригодени автоматично към GDPR-а и там няма нужда да се търсят външни решения. Повече информация тук: https://help.superhosting.bg/shopiko-privacy-policy.html

Срещата мина с много емоции, сълзи и истински истории. Бардаров знае да разказва! https://www.facebook.com/groups/814333332063796/permalink/990552914441836/

Снимка: Jean Jullien Група приятели си гледат телефоните, докато прекарват времето си заедно. Почти всеки в метрото е забил поглед в джаджата си. Дори двойките се отправят към леглото със своя iPhone в ръце. На концерт, хиляди ръце, вдигнали телефоните си, фотографират сцената. Мога да продължа да изреждам такива примери още и още. Технологиите, по-специално смартфоните, унищожават обществото, карат ни да се чувстваме самотни, общувайки с електронните си устройства, а не помежду си. Но да зарежем това - казва Héctor L. Carral в medium.com. Защото не виждате това. Илюстрация от Rosangela Ludovico Хората са склонни да критикуват обществото. И не е задължително обществото, което ги заобикаля, а като цяло съвременното общество - епохата, в която живеем. Толкова е готино да гледаме романтично на миналото, а съвремието изглежда доста тъжно. В миналото всичко е по-хубаво и тревата е била по-зелена. В епохата на информацията и технологиите, в която смартфоните са навсякъде, те стават най-удобната изкупителна жертва за всички проблеми на обществото. Разбира се, че е време да спрем и да помислим за използването на съвременните технологии и възможните вреди от тях. Но мисля, че да се обвиняват технологиите (особено смартфоните) в това, че унищожават социалните отношения и всички видове преживявания е абсолютно погрешно и невярно. Ако сте били в интернет през последните няколко години (аз съм повече от убеден, че това е така), вероятно сте виждали многобройни илюстрации във Facebook или Tumblr (и въобще в каквито и да е социални мрежи), в които хората са представени като роби на технологиите - заради употребата на смартфоните на публични места. Говоря за илюстрации като тези: Или комикси като тези. Или видеоклипове като тези. Или колекции от снимки като тези и тези. Мога да продължа още и още. Интернет е пълен с експресивни творби, свързани с този въпрос, защото хората са притеснени. Но повечето от тях може да бъдат описани с една фраза - смартфоните съсипват живота ни (е добре, само някои от аспектите му). Всеки път, когато виждам нещо подобно, усещам необходимостта да изразя дълбокото си несъгласие. Често пиша в Twitter, но с 140 знака не мога да вместя всички думи - и така се появи тази статия. Разбира се, това е само мое лично мнение (но вярвам, мнозина го споделят), както и мненията на авторите на критичните материали и вие имате право да не се съгласите с мен, ако мислите, че те са прави, а аз не съм. Основната ми идея е, че не смятам, че смартфоните ни изолират, унищожавайки социалния живот и отношенията между хората. Виждам във всяко устройство само ефективно средство за комуникация. Инструменти, които позволяват да си взаимодействаме така, както никога преди не сме могли, свързвайки ни с хора от цял свят - чрез социални мрежи, месенджъри и други комуникационни услуги. Някои могат да кажат - искате да общувате - общувайте с хората около вас. Това не е лишено от смисъл в много случаи, не споря. Но от друга страна, не мога да разбера защо трябва да общувам с други хора, само защото са наблизо, вместо да общувам с тези, с които наистина искам. Лошо ли е да пообщувам с отдалечен събеседник с помощта на смартфона, вместо да се опитвам да провеждам разговор с някой, който не ми е интересен само защото по случайност е наблизо? Лошо ли е да чета постовете на интересни хора, които следя в социалните мрежи в продължение на години, вместо да разменя няколко думи с друг пътник за времето в транспорта? Ако смятате, че "да" и това е лошо и винаги трябва да се избира физическия вместо виртуалния контакт, аз категорично няма да се съглася. Освен когато това е наистина не на място (в една делова среща или по време на истински разговор с друг човек и т.н.), хората могат да общуват с който си искат, без да бъдат осъждани от другите, че използват смартфон. Всичко се свежда до това да се позволи на хората комфортно да общуват, използвайки този начин, който е най-удобен за тях в момента. Може би вашият приятел не е приближил да ви поздрави, защото денят му е лош и просто иска да подобри настроението си разглеждайки снимки на котенца в Instagram и слушайки любимата си музика. Може би вашият приятел е извадил смартфона от джоба си, защото е получил съобщение, което изисква незабавен отговор. Или може би се чувства малко неудобно и с помощта на смартфона си се опитва да се избегне неудобството на момента - защо да бъде съден за това? И да, най-вероятно има хора, които използват своите смартфони без никакъв повод, без да осъзнават, че вземат отново в ръце (а и неподозирайки, че това може да засегне някой), но мисля, че е доста несправедливо да се вкарват в тази категория всички, които използват смартфона си на публично място. Снимка на John Blanding, туитната от Wayne Dahlberg. Тя се опитва да предаде идеята, че тази жена се радва на преживяването повече от другите хора, правещи снимки. Не съм сигурен, тези хора наистина се забавляват по-малко, защото ползват смартфоните си. Сами по себе си социалните медии не са лоши. Те не ни правят социално изолирани, а напротив, те ни карат да разширим нашата социална мрежа от контакти. В доклад Pew Research Center се предоставят следните данни: В сравнение с тези, които не използват интернет, хората, които го използват и да имат профили в социалните мрежи имат 20% повече социални контакти. Новите информационни и комуникационни технологии откриват нови възможности и средства за комуникация, които допринасят за многообразието на социалните мрежи на хората. Това е проучване, направено още през 2009 г., когато социалните мрежи все още не са били толкова разпространени. Убеден съм, че това е вярно и днес. Социалните медии и смартфони само помагат нашите социални преживявания да са по-богати, свързвайки ни с хората по нови начини. Аз съм сигурен, че много от вас са срещали благодарение на тях нови и интересни хора. Аз също срещнах. Благодарение на социалните медии намерих нови приятели. И винаги мога да отворя Twitter и да разбера какво правят, как живеят, да им напиша нещо интересно. По дяволите, аз дори срещнах приятелката си от Twitter преди години. И аз съм абсолютно сигурен, че моят опит не е уникален, както се вижда от изследването по-горе. Втората най-често срещана тема са хората, които използват електронни устройства в метрото и други видове транспорт. Какво друго може да правят хората там? Какво щяха да правят, ако смартфонът не съществуваше? Ще си говорят с един от друг? Нека не се заблуждаваме. Хората обикновено не обичат да общуват с непознати без повод. Какво биха използвали, ако смартфонът не е съществуваше? Каквото и да е! Ето, например, снимка на хора, пътуващи с влак във времена без смартфони: В заключение, смятам, че трябва да спрем да мислим, че технологиите унищожават всичко и да ни правят роби, безсмислено прекарвайки цялото си време със смартфоните. Това не е така. Това обогатява живота ни, поддържайки връзка с хората, които са най-важни за нас, без значение колко далеч са от нас. Така че престанете да чувствате въображаемо превъзходство и да се присмивате на хората, които постоянно използват смартфоните си. Спрете да се преструва, че живота ни и обществото ни ще бъде по-добре без тях, спрете да търсите вината в технологиите за сегашното поведение на хората. Ако видите снимки (като в тази статия), които се опитват да покажат "как позволяваме на технологиите да разрушат социалните връзки и приятните изживявания", спрете и се замислете за това, защо хората всъщност използват своите устройства. И моля ви, спрете да разкрасявате миналото, вярвайки, че животът ще бъде по-добър без вездесъщата технология като в някаква форма на неолудизъм. Технологията е нещо добро. Тя ни позволява да се свържем по невероятни начини с другите. Тя не заменя реалните отношения. Тя ги умножава. Приемете това! Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Stiga-Tehnologiite-ne-vodiat-do-sotcialna-izolatciia_25724.html

Известно е, че кола, паркирана навън в горещ летен ден, може да се превърне в нагорещена фурна. Но колко бързо вътрешността на колата може да се загрее до смъртоносни температури? Отговорът може да е въпрос на живот и смърт, защото времето е приблизително необходимото за пазаруване - около час, според ново проучване, публикувано онлайн вчера, 24 май, в списание Temperature. Средно 37 деца умират годишно в Съединените щати оставени в горещи автомобили от хипертермия. Това е състояние, дължащо се на неуспешна терморегулация, която се получава, когато тялото произвежда или поглъща повече топлина, отколкото разсейва (когато тялото се затопли над 40 ° С, не може да се охлади само). Повече от половината от тези нещастни случаи се дължат, че родителите оставят детето си в колата, докато пазаруват. Дженифър Ванос (Jennifer Vanos), водещ автор на изследването от Университета в Сан Диего, иска да разбере колко време е нужно вътрешността на колата да достигне смъртоносни температури. Тя и колегите си използват три двойки идентични превозни средства: сребристи средни по размер седани, сребристи икономични автомобили и сребристи минивани. Всяка кола е преместена на пряка слънчева светлина. Температурата навън е около 37° С. Тестовете са предназначени да имитират пазаруване. След един час, който е обичайно време за закупуване на хранителни стоки, изследователите измерват температурата както в повърхността на автомобила, така и в атмосферния въздух. В автомобилите, паркирани на слънце по време на симулираното пазаруване, средната температура в кабината достигна 47 ° C за един час. Таблото е средно 69° С, воланът е 52° C, а седалките - 50° C. На сянка температурите са значително по-ниски, но все пак опасни с вътрешни температури близки до 37 ° C след един час. Таблата са средно 47° C, воланът е 41° C и седалките 40.5° C. След това се моделира хипотетичната телесна температура на 2-годишно дете, като се използват условията на околната среда, записани по време на експериментите. Екипът установи, че температурата на детето може да достигне нива, които го правят чувствително на хипертермия и топлинен удар след около час, ако колата е оставена на слънце и малко по-малко от два часа, ако колата е паркирана на сянка. Вътрешните увреждания, дължащи се на хипертермията, могат да се появят при температури под 40 ° С, а оцелелите от топлинен удар могат да получат увреждане на мозъка и организма. Автомобилите могат да станат смъртоносни след 1 час на слънце или на сянка в горещ ден. Кредит: Safwat Saleem / ASU Резултатите естествено варират от това как е облечено детето, килограмите му, полът и възрастта му, тогава стойностите на телесната температура може да са подценени или надценени. Изследователите обаче провеждат многобройни проучвания в различни автомобили и слънчеви условия и всички предполагат висок риск от увреждане на организма или дори смърт при деца с висока чувствителност към топлина. "Тези присъщи вариации между отделните лица затруднява прогнозирането на абсолютен праг на увреждане или смърт, което може да затрудни предоставянето на твърди заключения, тъй като не знаем и никога няма да узнаем точната информация при малки деца. Това е така, защото е неетично да завършим изследване от такъв характер (наблюдение на температурата на сърцето при екстремни температури) върху деца, поради което много оценки на праговите стойности на телесните температури идват от възрастни и от проучвания върху животни. Но знаем, че кърмачетата и децата са по-уязвими на топлина поради физиологични и поведенчески причини", отбеляза Ванос пред ZME Science. Запитана има нещо, което можем да направим, за да запазим колите си прохладни през горещите летни дни, Ванос отново подчерта, че това ще бъде опасно, независимо от това, което правим. "През летните горещини в Аризона е невъзможно да се охлади колата, когато е паркирана. Разбира се, както много хора знаят, сянката помага много да запази колата по-малко гореща и да предпази метала и пластмасата от нагряване. По този начин търсенето на сянка за вашата кола може да помогне и много хора го правят. Създаването на повече сянка в градовете на горещите открити паркинги чрез дървета, слънчеви панели и тенти също могат да помогнат, а растителността може да помогне и за охлаждането на въздуха. Искаме хората да помнят, че паркирането на сянка е по-добро, но все пак може да доведе до смъртоносни топлинни нива след като е стояла затворена 2 часа. Като се има предвид, че повечето смъртни случаи са причинени от забравяне на детето или заключване в колата за много време (3-8 часа), сянката няма да спаси живот", коментира Ванос. Някои от четящите може да се възмутят, че има толкова безотговорни родители, че да заключат децата си в горещите си автомобили. Истината е, твърдят изследователите, че може да се случи на всеки, просто поради начина, по който работи човешката памет или по-скоро как може да бъде отвлечено вниманието от други неща. Проблемът с паметта може лесно да възникне, когато рутинно поведение като например придвижване по един и същ маршрут към къщи, се прекъсне внезапно от нещо като спешно повикване. "Паметта може да изключи. Вероятно най-голямата грешка, която някой може да направи, е да приеме, че това не може да му се случи, но дори и най-съвършените родители могат да правят грешки. Този разказ се повтаря отново и отново - забравеното дете, което е 54% от смъртните случаи. Но има опции. General Motors започна да поставя сензори на задната седалка като индикатор, че е оставено дете и вече са достъпни много нови устройства или приложения за напомняне. Много хора не са наясно колко животи се погубват годишно. Надяваме се, че нашето проучване може да продължи разговора, да подкрепи животоспасяващите инициативи, да подкрепи технологичната подкрепа от производителите на автомобили и да предложи нови политики за защита на децата и домашните любимци", заключава Ванос Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kolko-vreme-e-nuzhno-parkirana-kola-da-dostigne-smartonosni-temperatur_108551.html

Научните изследвания до този момент не са успяли да открият никакви хистологични и физиологични доказателства за съществуването както на енергията „чи“, така и на акупунктурните точки и меридианите. Нито един и от подръжниците на акупунктурата досега не е успял да открие тази „витална енергия“ или да формулира научно съгласувана теория, определяща вида, произхода и влиянието й [1,29]. Без научно определение на енергия „чи“ няма как да съществува и основа, върху която акупунктурата да бъде приемана и използвана като медицинска интервенция [2]. Някои от поддръжниците на акупунктурата изразяват хипотези за ефективността на акупунктурата, базиращи се на физически механизми като освобождаване на естествени болкоуспокояващи химикали, отпускане на мускули или инхибиране на проводимостта на болката чрез противовъзпалително действие. Въпреки че тези механизми звучат доста по-праводподобно от несъществуващата енергия „чи“, те си остават много спекулативни и не могат да обяснят твърденията за „лечителното“ действие на акупунктурата и съществуването на акупунктурни точки [2,11]. ?Източник: Ефективна ли е акупунктурата? Strongby.science ?https://goo.gl/pS1699 ?Прочети още: 1⃣Защо не трябва да вярваме сляпо на опита си? <https://goo.gl/HWy89z> 2⃣За всяка теза могат да бъдат намерени изследвания, които да я подкрепят <https://goo.gl/Fjyg9y> 3⃣Защо научните изследвания са по-ценни от личното мнение? <https://goo.gl/JU9VVX>

Много добър фестивал беше и всеки път си говорим, че трябва да се случва повече от веднъж в годината! Една хубава публикация от https://mediabricks.bg/защото-науката-е-страхотна-и-трябва/ Защото науката е страхотна… и трябва да се популяризира Четири дни ударна доза наука. Четири дни любопитство. Четири дни приключения. Четири дни известни имена от всички области на знанието палеха искрата на науката. Астрофизика и космология, вируси и роботи, бъдеще и минало, атоми и планети, геодезия и химия, опити и демонстрации, лекции и беседи… За четири дни всичко това имаше едно име – Софийски фестивал на науката. British Council Bulgaria успя да събере под покрива на София Тех Парк едни от най-известните хора, които владеят езика на науката и знаят как да го използват. Екипът на MediaBricks.bg се опита да посети възможно най-много лекции, но не успя за всички. Ето кратко представяне на събитията, за които в следващите дни ще публикуваме отделни репортажи. Защото искрата, запалена от Софийски фестивал на науката, не трае четири дни, а светлинни години. ©MediaBricks.bg Още в четвъртък вечер феновете на Стивън Хокинг разбраха какво ни е оставил брилянтният учен от беседата на Никола Каравасилев. [Вижте повече за лекцията на Никола тук] Астрофизикът успя да напълни зала „Космос“ и да побере най-важните дела на Хокинг в една лекция. Най-приятното за всеки учен дойде след лекцията. Повече от час Никола продължи да отговаря на въпроси за живота, Вселената и всичко останало. От 10-годишни ученици до пораснали фенове на науката седяха и обсъждаха различните теории на Хокинг. ©MediaBricks.bg В петък физикът Стефан Николов ни пренесе в бъдещето. Темата му бе времевите кристали и защо симетрията е важна за науката. Стефан успя да надигне завесата над тази толкова нова тема за физиците. Той накара публиката да се замисли за възможностите, които се откриват пред човечеството и какви приложения може да намерим на времевите кристали. ©MediaBricks.bg Денят предложи още срещи с бъдещето – примерно лектор в тялото на робот. С други думи аватарът на футуриста и нанотехнолог Рои Цезана излезе на сцената на фестивала. Той управляваше на живо роботското си тяло от компютъра си в Израел, като показа как науката спасява света. Технологичния прогрес е основната причина да живеем по-добре и да се справяме все по-успешно с препятствията пред човечеството. Вдъхновяващата му лекция доказа, че науката е страхотна. ©MediaBricks.bg За да продължи шоуто от необятния свят на знанието в петък вечер на сцената в София Тех Парк излезе д-р Куентин Купър – един от най-популярните британски научни журналисти и водещ на BBC. Той дори не се качи на подиума ,а енергичното му говорене се извършваше на метър от публиката. Без секунда почивка д-р Купър накара публиката да разбере каква е разликата между образа на лудия учен и реалната визия на съвременната наука. Тънката линия между оплезения Айнщайн и човекът, извел едно от най-съвършените уравнения – E=mc2. Куентин показа еволюцията на Холивуд от образите на лошите и зли учени към модерните рицари на знанието, които превръщат науката в зрелище. ©MediaBricks.bg В събота на фестивала дойде истински астронавт от НАСА. Човек участвал в четири космически мисии. Той се е разхождал в открития Космос… три пъти, като е прекарал там над 21 часа! Д-р Ричард Линехан препълни зала „Мтел арена“ и сбъдна мечтите на много фенове на Космоса. Той разказа от първа ръка интересните моменти от всяка космическа мисия. Например: представете си как ще заспите, ако мозъкът ви постоянно си мисли, че падате. Или как се ремонтира телескоп, който не е на Земята… И двете неща са адски трудни, като изискват стотици часове подготовка. Но, както се оказа, най-трудното нещо преди полет е… 7 души екипаж да се обединят около дизайна и цветовете на емблемата за мисията :). Особено радостно за организаторите беше моментът, че след лекцията Д-р Ричард Линехан беше заобиколен от фенове за автографи и снимки. Отне му доста време, за да зарадва всички малки и големи мечтатели за Космоса, но на никого не отказа снимка. А дори не известен… защото е известен… ©MediaBricks.bg Веднага след него на сцената се качи друг супер-герой на науката. Саймън Сингх също е един от най-добрите популяризатори на науката. Той толкова добре се справя с писането на книги, че се превръща в един от най-известните автори на научна литература. Той започна лекцията си заедно с децата си. Показа ни колко големи фенове на математиката са авторите на сериала „Семейство Симпсън“ и как са оставили изключителни математически закачки из епизодите. Обясни ни по нещо за търсенето на кодове из книгите и предсказанията криещи се в тях. Дали ще е Библията или Моби Дик, всеки който търси намира, но това не значи, че има смисъл от намереното. А какво се крие в песента Stairway To Heaven ще научите в следващите дни, когато подробно ще ви разкажем за лекцията на Саймън. ©MediaBricks.bg Четвъртият ден на Софийски фестивал на науката започнахме с… избори за президент. Няма значение на коя държава, важни бяха аргументите. Д-р Владимир Божилов и Димитър Узунов изнесоха страхотно научно представление. „Дългият път към звездите“ ни преведе от сътворяването на планетата до годините, когато трябва да търсим нов дом за човечеството. ©MediaBricks.bg Доц. Георги Бърдаров ни пренесе в една родолюбива лекция. Географът ясно ни показа, колко щастливи хора сме, че обитаваме нашата република, а не живеем с една капачка вода на ден. За нас пустинята е нещо екзотично, а не реалност, която ни заобикаля. И младите студенти са умни, можещи хора, които ще променят света. Защото с възможностите на съвременните технологии границите на България не ни ограничават, за да успеем. ©MediaBricks.bg След него на сцената се качи доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, която ни разказа, че Испанският грип не идва от Испания. Показа ни вирусите отвътре и как еволюират. А какво се крие зад буквичките H1N1 ще разберем съвсем скоро. ©MediaBricks.bg Финал преди финала беше демонстрацията на Наско Стаменов от Корпуса за бързо гърмене към Факултета по химия и фармация на СУ. Мъничката наука, която винаги му се е искало да покаже, успя да види голяма публика по време на фестивала. Идеята му от две-три години събра заклети фенове на химията (имаше и физици), които гледаха със затаен дъх какво забърква той на сцената. Наско беше поставил камера, която излъчваше на видеостената зад него, за да може магията на химията да се наблюдава от публиката, тъй като нещата са малки и трудно забележими. От топенето на стиропор до нещо, което много трудно може да види обикновен човек на живо. А именно свободни електрони обгърнати от амонячни молекули… Звучи страхотно. MediaBricks.bg ви обещава, че до няколко дни и вие ще видите уникалните демонстрации в специалната ни статия за магиите на Наско по време на Софийски фестивал на науката. Но извън вратите на залите науката също забавляваше своите фенове. Щандовете на фестивала бяха препълнени със знание. От закачки за най-малките до екзестенциални въпроси за Вселената. Имаше роботи, роботчета, колички, музикални портокали, дронове, скафандри, вкаменелости, кристали, колиета, магнити, телескопи, епруветки, математика, виртуална реалност, географски карти, първообразите на радиото, телевизора и телефона. Няма да забравим и финалът на „Лаборатория за слава FameLab 2018“. За тези невероятни приключения из науката ще ви разкажем подробно в следващите дни. https://mediabricks.bg/защото-науката-е-страхотна-и-трябва/

Зареждащите срещи с писатели в литературния ни клуб „Читател“ продължават и през май! На 22 май в Читалище.то ще посрещнем с Георги Бърдаров, зам. декан на Геолого-географския факултет в СУ “Св. Климент Охридски”, учен и писател!Първият му роман на Георги не е развлекателно четиво - „Аз още броя дните“ е разтърсващ, смразяващ и важен текст, след който неизменно си задаваш въпроса „Как можех да не знам?“. Блокадата над Сараево започва на 5 април 1992 г. и продължава цели три години. Съгласете се, че през 92 години вие бяхте в съзнателна възраст и въпреки това сте пропуснали факта, че на 600 км от България 3 години една столица е от обсада на братята им. Георги успява да разкаже за взаимоотношенията в блокадата и да покаже на света една любов на Ромео и Жулиета на Сараево, която разтърси света и преобърна представите за човешкото.Преди броени дни в рамките на Софийския фестивал на науката Георги Бърдаров изнеса урок по родолюбие на и тогава си казах, че няма тема, по която той да не говори със сърце. Без значение, дали е футбол, родната България или конфликт на близките Балкани, просто всичко, за което говори Жоро го интересува истински и го преживява дълбоко. А слушателите му няма как да не останат трогнати от неговия дух, знания и желание да предаде всичко това на останалите. Имате шанса да се докоснете до този вдъхновяващ учен, този разкошен писател и просто прекрасен българин на 22 май в Читалище.то. ВХОД СВОБОДЕН!Дата: 22 май (вторник), 19.00 ч.Място: Читалище.то, ул. Лом 1Водещ на срещата: Анастасия КарнаухГост на събитието: Георги БърдаровСъбитието е организирано от Литературен клуб "Читател" и сайт Читател (http://www.chitatel.net/).

Форума го оправих, сега съм на сайта и магазина, където наистина с няколко плъгина и съветите от интернет става по-лесно Кои плъгини използваш и за какви подсказки в кое меню?

Superhosting публикуваха две много полезни статии свързани с помощни инструменти за спазване на GDPR. WordPress 4.9.6 идва навреме с помощни функционалности за поддръжка на GDPR Цялата статия: https://blog.superhosting.bg/wordpress-gdpr-ready.html WooCommerce 3.4 с помощни инструменти за спазване на GDPR Цялата статия: https://blog.superhosting.bg/woocommerce-gdpr-ready.html

Правният екип на Института за модерна политика (ИМП): Рестрикциите на лотариите ощетяват бюджета, бизнеса и хората Правният екип на Института за модерна политика (ИМП) изпрати в Народното събрание и до министър-председателя обстоен експертен доклад и оценка на въздействието на предлаганите от група депутати промени в правния режим на лотарийните игри. Според доклада тези предложения ощетяват бюджета, бизнеса и хората. С факти и примери от законодателството на държавите-членки на ЕС, САЩ и Канада докладът категорично опровергава твърденията, че лотариите в България плащат ниски данъци. Лотариите плащат най-високите данъци - 15 % от целия приход от билети, а останалите фирми - корпоративен данък от 10 % върху печалбата. Лотариите не се облагат с ДДС поради изрично изискване на европейската Директива 2006/112/EC. Посочено е държава по държава какво предвижда данъчното законодателство в Европа. 21 държави в ЕС имат по-ниски данъци за лотариите от България, в 1 държава данъците са идентични с българските, а 4 държави са с по-висок данък. Прегледът на законодателството опровергава и твърденията, че в ЕС рекламата и разпространението на лотария са "забранени" или по-рестриктивни отколкото у нас, както и че има ограничения в разпространението. По данни на Nielsen Research, например, обема на рекламата на лотариите в Германия през 2017 г. е 197,4 млн.евро. Експертите обобщават и резултатите от 92 научни емпирични изследвания след 2000 г. относно "хазартната зависимост". Процентът на лицата, които покриват петте медицински критерия за "хазартна зависимост" в Европа варира от 0,12 до 3,4 %, в САЩ е около 3,5 %, в Канада 2 %. Установено е, че това няма причинно-следствена връзка с лотариите, както и въобще с мащабите, рекламата и разпространението на лотарийните игри. Значение за "хазартната зависимост", макар и незначително, оказва рекламата на т.нар. "твърд хазарт" (казина, рулетка, покер и пр.). Лотариите са обект на строга държавна регулация и осъществяват дейността си под стриктен държавен контрол и при най-високи стандарти на прозрачност и отчетност, а финансовите им потоци са онлайн интегрирани със системата на НАП. Лотарийните билети са ценни книжа по действащото законодателство и отпечатването им подлежи на стриктен контрол от страна на финансовото министерство. Докладът илюстрира и разпределението на приходите от лотарийни билети, съгласно действащата законова уредба: 100 единици приход от билети се разпределят - 15 за данъци (от които 1,5 в Национален фонд "Култура"); средно 66 - изплащане на печалби на участници (при законово задължение за минимум 50); средно 9 - търговска отстъпка за разпространители; 10 - реклама, организация плюс крайна печалба за фирмата-организатор. Фактите показват, че в ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Китай лотариите са легитимно държавно регулирано развлечение, което се организира от държавни и/или лицензирани частни оператори. Този сектор на икономиката генерира значителни приходи в държавния бюджет, които се разходват за социални програми, образование, култура и други държавни нужди. По данни на Европейската комисия общият обем на игралната индустрия в ЕС е 84,9 милиарда евро и има устойчив годишен ръст от 3 %. В исторически план лотариите, освен развлекателния си характер, винаги са били третирани от държавата и като полезен инструмент за мобилизирането на финансови средства за бюджета и за конкретни каузи. Някои по-популярни примери в тази посока: със средства от лотария (кено) е изграждана Великата китайска стена; със средства от лотария е играждана една от най-крупните културни институции в света - Британският музей, а също много от университетите от "Бръшляновата лига" в САЩ - Харвардски, Принстън и пр. Правният екип на ИМП препоръчва: да се проведе широко обществено и експертно обсъждане със заинтересованите страни; да бъде направена детайлна оценка на фискалните и социални ефекти от предлаганите рестрикции; да се възложи на компетентни научни организации да извършат научно изследване за състоянието на проблема "хазартна зависимост" в България. Парламентът да изпълни изискванията за нотификация на Европейската комисия, което произтича от Директива 98/34/ЕО, препоръчват също от Института за модерна политика.

Моят фаворит е Медоядът или меден язовец. Живее из почти цяла Африка и западните и южните части на Азия - Белуджистан, Южен Иран, Пакистан и Раджастан. Той е единственият вид в род Mellivora и подсемейство Mellivorinae.

Тази презентация на физика гл. ас. д-р Гергана Георгиева от катедра ,,Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет към СУ "Св. Климент Охридски" имаше за цел да изследва кои от научнофантастични филми на холивудската кинематография са построени върху реално допустими научни ситуации и в кои описаните събития са научно недостоверни. Сюжетите на използваните филми, като ,,Инстерстелар“ напр., са достатъчно добре известни, така че няма да ги преразказваме тук. Най-добрият начин едно научнофантастично произведение да отговаря на научната действителност е сред сценаристите му да присъства учен, защото, както отбеляза водещият Ивайло Славов от Британски съвет, "зад всяка холивудска фантастика стои един пренебрегнат учен". Презентацията на Гергана Георгиева се движеше "от общото към частното", или – да се изразим по-точно – от далечния Космос към центъра на Земята. Ще я приведем тук накратко за нашите любознателни читатели. И така, според лектора въпросите, които "Интерстелар" повдига, са: Може ли просто така да се качим на космически кораб и на отидем в съседна галактика? Ако го направим, колко бързо можем да стигнем? Най-високата скорост, с която можем да се движив в пространството, е тази на светлината във вакуум – това ще рече познаните ок. 300 000 км/сек. Най-близката до Зимята галактика е Андромеда, която е отдалечена на 2,5 млн. светлинни години. Това ще рече, че дори и да пътуваме със светлинна скорост, ще са ни необходими 2,5 млн. години, за да стигнем до нея... или поне така изглежда. Тук обаче се намесват законите на релативистичната механика. Под тяхното влияние се получава така, че измереното време от часовници на кораба би било около 50 години. Освен това, при едно такова пътуване се изменя не само времето, а също така и масата, която зависи от скоростта. Така например, даде пример д-р Георгиева, ако вземем един дядо с тегло 75 кж и го накараме да тича със 150 000 км/ч – тоест половината от скоростта на светлината – той би тежал около 87 кг. Ако ли пък го ускорим до 200 000 км/сек, то масата му вече ще достигне около 101 кг. Тоест, изводът е, че колкото повече се доближаваме до светлинната скорост, толкова по-тежки ставаме. А помислете сега за един многократно, многократно по-тежък космически кораб! Само че в "Интерстелар" е показан един начин, по който законите на релативистичната механика могат да бъдат заобиколени, а именно – чрез тунелите в пространството. О, да – те наистина съществуват и, както сме ви разказвали и друг път на страниците на нашия сайт, носят названието червейни дупки или червоядини. Това е единственият засега познат начин да прреодолеем огромните разстояния пре пространството. Но Вселената е много по-сложна и при определени условия тая комбинация може да се превърне в машина на времето. Тоест, теоретически е възможно да пътуваме във времето. Тази работа обаче не е съвсем безболезнена, защото, връщайки се в един минал момент, бихме могли да променим условията, които обуславят нашето съществуване, действия и съдба в бъдещето, а това поражда интересни размишления. Те са интерпретирани от различни фантасти и в литературата, като напр. Майкъл Крайтън във "Фатален срок". Следващият филм, който Гергана Георгиева разгледа, бе "Армaгедон". В нашата Слънчева система съществуват астероиди като този, за който става дума в това заглавие, но не са много чести и биха били забелязани много преди потенциалния си сблъсък със Земята. Българските учени са водещи в техните изследвания. Досега от различните наши обсерватории са открити и наименувани над 100 такива астероида – най-често на различни български градове, а съществува и астероид с името Цветана. Дали може да се кацне на астероид? Да, възможно е; това беше доказано неотдавна – през 2014 – от мисията Розета. При нея малкият космически апарат Филе успя да кацне на кометата Чурюмов-Герасименко и да изпрати снимки и информация от нея. Той изследва промените, през които преминава тази комета, докато се доближава до Слънцето. Кометите са редки, мистериозни и красиви и от ранни времена са били символ на обреченост. Както се казваше в една литературна творба - "Бедняците умират без комети". При кацането на малко небесно тяло обаче съществува един чисто физичен проблем – малкият му размер означава малка гравитация, дори 1000 пъти по-малка от земната. И така, едва-що кацнали, се излагаме на опасността дори само с един скок да се озовем в открития Космос, а това е нещо, което едва ли някой желае. В друг филм - "След утрешния ден" – акцентът беше върху промените в климата и глобалното затопляне. Но възможно ли е само за два – три дни да се предизвика такава рязка и и остра климатична промяна? Може ли при глобалното уж затопляне температурите да паднат толкова много, та чак до ледников период? Не, отговори д-р Гергана Георгиева, толкова бързи климатични промени не могат да настъпят. За това са нужни най-малко огромно количество години, а показаното във филма е прожектирано доста по-бързо и така за няколко дни сме видели онова, което всъщност става за столетия. Поначало човечеството живее в условията на редуващи се периоди на изцяло свободна от лед и частично заледена земя – тоест топъл и студен климат съответно. Тъй като сега на Земята съществуват места, които целогодишно са покрити с лед, се намираме в в края на междуледников период. А може ли температурите да паднат толкова много, колкото е показано в ,,След утрешния ден“? Да, защото той е снет по реален климатичен модел, разработен в германските институти "Макс Планк" – ЕСНАМ. Тоест, този модел "предвижда" сценария, но не за описаните няколко дни, разбира се. Климатът се определя от океанските течения. Така например, топлото течение Гълфстрийм пренася топли води от Екватора на север и е причина за топлата и безснежна зима и хладното лято в Западна Европа например. Съществуват и важни студени течения по западните брегове на континентите – Калифорнийско, Перуанско, Карибско... Заради такива като тях къпането във водите около иначе топлата Калифорния не е приятно. Но, както отбеляза лекторът, "природата си знае работата и е надарила тамошните хора с едни от най-богатите на риба води в света". Океанските течения също така са причина за ураганите. Понятията ураган, тайфун и тропически циклон са всъщност едно и също. Разликата идва от мястото на възникване – в кой океан се е зародило явлението. Последното сюжетно поле, от което бяпха разгледани филми, бяха земетресенията. Три неща обединяват тези филми. Първ, показаните в тях земетресения обикновено са все 10 по Рихтер. Освен това, обикновено разрушават градовете Сан Франциско или Ню Йорк. И трето, винаги накрая има цунами. Поначало най-силните земетресения, които са се случвали и ще продължат да се случват, следват границите на плочите, на които е разделена земната кора. Такова е, напр., най-силното земетресение, което статистиката помни – 9,5-те по Рихтер в Чили през 1960. В самите плочи силни земетресения няма как да станат. Двата американски града, за които става дума, са най-често "разрушавани", защото единият е център на филмовата индустрия, а двата общо лежат на един от най-големите разломи в света – Сан Андреас (чието име носи и един от известните "земетръсни" филми) – който е с дължина над 1200 км и минава през гъстонаселени райони. Цунами след земетресение може да се предизввика само ако епицентърът е на дъното на океан, а има и други условия. Тоест, не всяко земетресение може да е съпътствано от цунами. И ето тук филмът "Сан Андреас" се показва недостоверен, защото това е разлом на сушата, а не на океанското дъно – тоест, цунамито във филма е геологически нелогично. Последният филм, на който презентаторът се спря, беше нашумелият "Ядрото". Колко надолу в земните недра може да се спусне човек и може ли да стигнем до нейната сърцевина? Досега човечеството е успяло да се достигне най-много едва на 15 км под повърхността на планетата, което ще рече – дори не и на половината под средата на най-външната обвивка, която се приема, че е дебела около 40 км. А цялото разстояние до "ядрото" е около 6351! Поначало Земята може да бъде оприличена на един огромен магнит. Нейното магнитно поле действително се генерира от ядрото й и е много важно за живота на човечеството, защото пази планетата от космическите лъчения. Заради него успяваме да наблюдаваме и такъв феномен като полярните сияния. Може ли магнитното поле на Земята да изчезне, както се предполага във филма? Не, то може да намалее (както е намалявало в предходни геологически епохи – това се знае от изследвания на океански скали), но не и да изчезне. Докато земното ядро се върти, ще има и земно магнитно поле. Според филма ядрото спира заради човешката дейност. Това е нереалистично – ядрото не може да спре въртенето си заради такава причина. Тоест, "Сан Андреас" е доста нереалистичен от научна гледна точка филм. Освен това, гл. ас. д-р Георгиева добави, че през геоложката история на Земята полюсите са се сменяли северен-южен и обратно. "Магнитните полюси се разхождат, те не стоят като географските на едно място." Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nauchna-fantastika-ili-fantastichna-nauka_107907.html

Най-интересното от WordPress версиите, от началото до версия 4.9 Продължаваме с историята на WordPress, като я допълваме с най-интересните промени и нововъведения от всяка версия и любопитни данни и статистики, в картинки. Освен подобряване на външния вид на началната страница (темата) и админ панела, от първата версия 0.70 до настоящата 4.9 подобренията в WordPress са неизброимо много. Затова в тази историческа статия сме извадили само най-интересните и големи подобрения и новости в различните версии на WordPress. След като Мат поставя началото на проекта WordPress, първите промени и подобрения, които се прилагат, включват и наложителни поправки на кода в index.php файла на системата. Тези поправки са продиктувани от желанието на Мат за прецизност и чистота на кода и придържането към стандартите, което е споделено и от Майк (другият отговорен за създаването на WordPress). Този подход към кода, както и стриктното придържане към стандартите и добрите практики, обуславя бъдещото развитие на WordPress през последвалите години на разработка. Най-интересното от версиите от 2003 до 2017 – инфографика https://blog.superhosting.bg/wordpress-versions-evolution-infographic.html

Представата, че невинен човек не може да бъде убеден да признае сериозно престъпление, е всъщност погрешна. Това се случва обезпокоително често в САЩ. Макар че самопризнанията, получени при по-голямата част от полицейските разпити, са истински и се подкрепят и от други доказателства, специалисти по право са открили поразително голям брой лъжливи самопризнания, измъкнати от хората. Лъжливостта на самопризнанията често се доказва недвусмислено от веществени улики (ДНК или пръстови отпечатъци), нова информация (документи, потвърждаващи, че заподозреният се е намирал на стотици километри от местопрестъплението) и дори доказателства, че изобщо не е имало престъпление (когато предполагаемата жертва на убийство бива открита жива и здрава). Drizin и Leo (2004) са документирали общо 125 подробни примери за фалшиви самопризнания. Измъкването на лъжливи самопризнания предизвиква безпокойство по две основни причини. Първата е обществена и е свързана със съдебните грешки и потъпкването на справедливостта, които произтичат от подобни скалъпени признания във всяка култура. Втората е лична и включва възможността ние самите да бъдем подмамени да направим признания чрез тактическите похвати на следователи, които са погрешно убедени в нашата вина. Ако случайно сме заподозрени в нещо и решим сами да се справим с разпита (без адвокат, понеже считаме, че лесно ще стане ясна нашата невинност), има вероятност да бъдем подложени на комплекс от методи за разпит, усъвършенствани в продължение на векове и предназначени да измъкват признания от заподозрените. Някои от методите са непочтени и увеличават вероятността от фалшиви признания: лъжливо твърдение за съществуването на уличаващи пръстови отпечатъци или свидетелски показания; многократно притискане на заподозрените да си представят, че са извършили престъплението; довеждането им до нестабилно психическо състояние чрез лишаване от сън и непрестанни изтощителни разпити. Предназначението на подобни методи е да изтръгнат истината, но понякога те изтръгват просто признания, и то такива, за които може да се докаже, че са лъжливи. Дори има случаи, когато много на брой заподозрени са били убедени да потвърдят, че групово са извършили престъпление, за което нито един от тях всъщност няма вина. Един от най-известните и знакови примери за фалшиви признания е този с 18-годишния Питър Райли, който бил заподозрян от полицията (без никакви доказателства) за убийството на майка си. Младежът не се възползвал от правото си на адвокат, като си мислел, че ако каже истината, ще му повярват и ще го освободят. Това се оказало сериозна грешка, тъй като Питър не бил подготвен нито юридически, нито психологически за атаката на убеждаване, на която щял да бъде подложен. В продължение на 16 часа той бил разпитван от четирима полицаи, които се редували, включително и от оператор на полиграф, който информирал младежа, че машината разчита мислите му и според детектора на лъжата той е убил майка си. Първо, казаното от оператора на полиграфа са абсолютни лъжи и много лесно биха подвели всеки, който си няма идея от принципа на работа на подобни апарати. Второ, детекторът на лъжата нито чете мисли, нито засича лъжи – просто регистрира физиологични реакции, дължащи се на безпокойство (най-общо казано). Едни и същи показания (уж, доказващи лъжа) могат да бъдат получени както от човек, който наистина лъже, така и от някой, който казва истината, но поради някакви други причини изпитва притеснение. Докато в същото време, патологични лъжци, в това число и повечето психопати, изобщо няма да бъдат засечени от полиграфа. Източник: https://nauka.bg/защо-невинни-хора-се-признават-за-вино-2/