Р. Теодосиев

Прочети тетралогията "Железният светилник": „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ Това мисля, че ще те държи известно време зает

Разбрахте ли за "Кучешкият остров" или "Isle of Dogs", това е една невероятна стоп моушън анимация, която нямам търпение да излезе и по родните кина създадена от Уес Андерсън, който първо направи „Fantastic Mr. Fox“ (2009) едно друго филмче, което също трябва да гледате, ако не сте

Една интересна дума в немския език: Rindfleischetikettierungsüberwachungsaufgabenübertragungsgesetz Означава: Закон за разпределение на задълженията по надзора за маркировката на говедата". Може да чуете как се произнася самата тума от тук: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4e/De-Rinderkennzeichnungs-_und_Rindfleischetikettierungsüberwachungsaufgabenübertragungsgesetz.ogg

Малко са се изложили с това "променено" ДНК Сбъркахме, а това е истинската история за гените на Скот Кели Наскоро ви съобщихме, позовавайки се на Live Science и НАСА, че астронавтът на НАСА Скот Кели, прекарал в космоса, на Международната космическа станция около година, се е върнал със значителни промени в своята ДНК. Оказва се, че историята е погрешна в голяма степен. Ние съобщихме, че 7% от генетичния код на Кели се е променил след престоя му в космоса. Но това огромно ниво на генетична промяна означава, че Кели отива в космическото пространство като човек, а се връща като извънземно. Всички хора споделят помежду си повече от 99% от своята ДНК и повече от 98% от ДНК - със шимпанзетата, нашите най-близки живи роднини. Новината изненада самия Скот Кели, която научи за мутациите на тялото си от статиите: Цялата новина в Наука offnews: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sbarkahme-a-tova-e-istinskata-istoriia-za-genite-na-Skot-Keli_104796.html

През ноември 1952 година два тиража по 1 500 броя от печат илиза романът „На Изток от рая“ в и е посрещнат необичайно хладно от критиката. Определят го като жесток и неубедителен в библейската алюзия, но кога читателят се интересува от думите на критиката. Само месец по-късно романът е сред най-четените в Америка, а новите допечатка сочат към това, че осмата книга на Джон Стайнбек ще стане неговият основен труд и творческа гордост. Самият писател споделя, че всичко написано преди романа е било тренировка за „На Изток от рая“, а 66 години по-късно, читатели от цял свят четат и препрочитат историята на Адам и Чарлз. Този роман е и повод за нашата книжна среща през месец март – „Литературен клуб „Читател“: „На Изток от рая“ на Джон Стайнбек“. Творчеството на Стайнбек е необятно на теми и истории и ще си позволим да хвърлим поглед и на другите му творби, за да проследим основните му послание и развитие на писателя през годините, а на срещата са поканени всички читатели на Джон Стайнбек. ВХОД СВОБОДЕН! Дата: 20 март (вторник), 19.00 ч. Място: Читалище.то, ул. Лом 1 Водещ на срещата: Анастасия Карнаух Събитието във фб: https://www.facebook.com/events/146580792835892/

Срещата мина чудесно! Научих много нови неща и се надявам Римлянина да направи една кратка тема, в която да опише това, което говори снощи. Благодаря на всички, които дойодха и най-вече на Владо!

Днес ви очаквам всичките!

Тук матиматиците и физиците са наред

Хайде да се върнем към темата! Всеки ОФФтопик ще се трие, ако имате някакви забележки по темата може да използвате "Репорт". А всички ЛИЧНИТЕ ДИСКУСИИ ВЪВ ФОРУМА СЕ ПРАВЯТ САМО С ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ. Правила на форума: http://www.chitatel.net/forum/privacy/

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Zhena-razhda-v-Cherveno-more-Eto-zashto-ne-triabva-da-se-pravi-taka_104692.html Бременна жена посещава като туристка Дахаб, Египет и ражда в Червено море, съобщава Daily Mail. Серия от снимки показват раждането, майката, излизаща от морето и двама мъже, които носят бебето на брега, с все още прикрепена пъпната връв на бебето. Но експерти, цитирани от Live Science, казват, че това може да е много рисковано за новородено и хората трябва да разберат, че раждането в океана не е безопасно. Безопасно ли е раждането във водата? С нарастването на популярността на ражданията във вода, назрява необходимостта експертите да се произнесат за тяхната безопасност. Текущите данни показват, че при ранните стадии на раждането водата може да предложи някои предимства, като по-кратко раждане, се казва в документ на Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG). Така че, възможността да се ражда във вода може да се предложи на здрави жени, чиято бременност е най-малко на 37 седмици. Въпреки това, няма достатъчно данни за рисковете и ползите от изваждане на бебето във вода, според ACOG, за да се препоръчва този метод. "Експертите не смятат, че може да се твърди, че е безопасно", разказва Афтаб. Ако една жена желае да ражда във вода, тя трябва да бъде информирана, че рисковете от тази практика не са били проучени достатъчно, подчертава ACOG. Една от опасностите е, че бебето може да поеме вода и да се удави, отбелязва ACOG. Съществува и риск от инфекции, ако ваната за раждане не е добре почистена или ако водата, използвана за раждането, е замърсена. Миналата година бе съобщено, че две бебета в Аризона са получили легионелоза, известна още като легионерска болест (инфекциозно заболяване с потенциално фатален край, причинено от аеробна бактерия от рода Legionella), след като са били родени чрез раждане във вода. А раждане в морето? При раждане в морето може да се появят няколко допълнителни усложнения, коментира Афтаб за Live Science. Като се има предвид, че морето е огромна и непредсказуема среда, съществува опасност майката да се удави, докато е в уязвимо състояние. Освен това високата концентрация на сол в морската вода може да създаде риск за бебето. Дори ако бебето поеме само няколко глътки морска вода, това може да увреди детето заради малките му размери, казва Афтаб. И тъй като температурата на морската вода не може да се контролира, бебето може да получи хипотермия, което води до лоши последици, подчертава Афтаб. И като при другите раждания във вода, раждането в морето може да доведе до инфекции. "Бебетата са много уязвими" за инфекции и други опасности, казва Афтаб. Безопасно раждане във вода може да се осъществи под медицински контрол в здравно заведение, подчертава Афтаб. Там лекарите и акушерите могат да наблюдават отблизо майката и бебето, а температурата и стерилитета на водата могат да бъдат контролирани, казва Афтаб. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Zhena-razhda-v-Cherveno-more-Eto-zashto-ne-triabva-da-se-pravi-taka_104692.html

Голямото червено петно на Юпитер се свива, а височината му расте (видео) Площта на Голямото червено петно на Юпитер непрекъснато намалява, а височината му продължава да нараства, съобщава сайтът на агенцията. Някога достатъчно голямо, за да погълне три Земи, Голямото червено петно на Юпитер се свива в продължение на век и половина. И никой не е сигурен колко дълго бурята ще продължи да се свива или дали ще изчезне напълно. Ново проучване показва, че че намаляването не винаги е било линейно. Ураганът изглежда е увеличил площта си поне веднъж, но височината му постоянно се увеличава. По време на изследването учените проучват архивни данни за Голямото червено петно и ги сравняват с наблюденията, извършени с помощта на апаратите на НАСА. Първото потвърдено наблюдение на Голямото червено петно е от 1831 г. (Изследователите не са сигурни дали тези ранни наблюдатели са наблюдавали същата буря). Непрекъснатият запис на най-малко едно наблюдение годишно датира от 1878 г. Изследователите установяват, че районът на урагана се свива от 1878 г. насам, но през 20-те години на миналия век се разраства за кратко време. По това време ураганът е можел да погълне три Земи, а сега може да се сравни с размера на нашата планета. Новите открития показват, че Голямото червено петно наскоро започна да се движи на запад по-бързо от преди. Бурята винаги е на една и съща географска ширина, задържана там от струйните потоци от север и юг, но се носи в обратна посока спрямо въртенето на планетата на изток. В исторически план се предполага, че това отклонение е повече или по-малко постоянно, но в последните наблюдения екипът открива, че петното се движи много по-бързо. Учените очакваха, че намаляването на площта ще доведе до по-бързо движение на ветровете на Голямото червено петно, както се случва с "умиращите" земни урагани. Нищо подобно не се случва с Юпитер - вместо това "вечният ураган" започва да расте нагоре, покривайки по-високите слоеве на атмосферата на планетата. Освен това, през последните години цветът на урагана също започна да се променя - петното става все по-тъмна, променяйки цвета си от кремаво до черно-оранжево. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Goliamoto-cherveno-petno-na-IUpiter-se-sviva-a-visochinata-mu-raste_104707.html

Почивай в мир! Вече знае истината...

Историческото „назидание“, което руският патриарх Кирил отправи чрез президента на България към всички българи, постигна даже не една, а три цели едновременно. От гледна точка на рекламния маркетинг постижението „три в едно“ може и да е невероятен успех: патриархът на Москва и на цяла Русия произнесе в София думи, които дълго ще се помнят. Ако това е била целта му, тя е постигната. От политическа гледна точка нещата обаче са проблемни и прискърбни: с троснатия тон на назиданието си и демонстративното си „огорчение“ руският патриарх помрачи националния празник на България и една историческа годишнина; хвърли сянка върху паметта на воини (и християни!), геройски загинали за българската свобода; и – не на последно място – отвори рана в отношенията между двата народа. След което логично последваха тежки думи в София и истерични реакции в Москва, към които ще се върна след малко. И все пак, кому бе нужно всичко това? Защо трябваше „назиданието“ да се повтори още веднъж на летище „София“ – за урок на „неблагодарните българи“ – този път пред медиите? Та да се разрази вълна от „българомразие“ в Русия и ответна вълна в България, и то в дните на Великия пост, благодатно време за покаяние и смирение. Малцина ще повярват, че зад подобни думи не се крият конкретни цели, тъй като подтекстът на казаното от патриарх Кирил бе чисто политически, бяха намесени и редица други държави. Но дори да приемем обратното, дори да повярваме, че руският патриарх просто си е изпуснал нервите, не станахме ли тогава свидетели на пагубна горделивост, неприемлива за духовник от такъв ранг? Нека само припомня едни слова от молитвата на св. Ефрем Сирин, която руският патриарх би трябвало да познава добре, става дума за една от най-важните великопостни молитви: Даруй ми зрети моя прегрешения, И не осуждати брата моего. Да съзра прегрешенията си и да не осъждам брата си… Не станахме ли обаче свидетели на тъкмо обратното? Президентът Румен Радев мълчи и продължава да мълчи по случилото се, макар „назиданието“ на патриарха да дойде в отговор на пасаж от неговото слово, произнесено на връх Шипка. Както и можеше да се очаква, реагира вицепремиерът Валери Симеонов, който никога не си е мерил приказките. Той без колебания заяви по БНТ, че „патриарх Кирил е известен като цигарения митрополит на Русия. Освен това е второразрядно ченге от КГБ“. Можем да пропуснем останалото от цитата на устатия „патриот“, ала не можем да пропуснем факта, че след тези му думи започна да трещи по шевовете коалицията между „патриотите“, а оттам и цялата управляваща коалиция. Което не бива да учудва никого – нито в политически, нито в исторически план. Русия винаги е била разделителната линия в българската политика. И отново – случайно ли бяха произнесени и преповторени пред медиите тези думи на руския патриарх и то точно по време на националния ни празник? Нека уточним: реакцията на Валери Симеонов е от 7 март сутринта в София. На 6 март вечерта в Москва едно от най-популярните руски политически ток-шоута – „Вечер“, на близкия до Кремъл журналист Владимир Соловьов бе посветено на темата: „Защо България забрави „руската кръв“? Предаването се излъчва по телевизионния канал „Россия 1“ (държавна руска телевизия, изпреварваща по гледаемост Първи канал – ОРТ). В ток-шоуто нямаше поканен българин (което не е изненада). Участниците бяха руски политици и журналисти, анализатори, близки до Кремъл, и един депутат от опозиционната партия „Яблоко“. Спирам се на това предаване, защото дори човек, преживял съветската пропаганда, след него остава без ума и дума. Изобщо не преувеличавам и затова помествам видеото в края на статията си. С надеждата някоя българска телевизия да дръзне да излъчи със субтитри поне първите 3-4 минути, изразяващи руската визия за България след думите на патриарх Кирил. Ако не за друго, заради достойнството на България. В началото водещият Владимир Соловьов (известен с интервютата си с Владимир Путин от филма „Президентът“, 2015) заявява, че българите са „забравили кой ги е спасил от турско иго. Защото президентът Радев благодари не на единната руска армия, а на разни народи, влизащи в нея – на румънци, украинци, беларуси, поляци, финландци и т.н.“. Теза, преповтаряща патриаршеската. След което дойде най-скандалното. Още с първите си думи Семьон Багдасаров (политик от „Справедлива Русия“, бивш депутат от Думата и анализатор, близък до Кремъл, основно по Близкия Изток и Сирия, негова е доктрината за запазването на Башар Асад) се нахвърли срещу българите с остри думи: неблагодарници, руската армия ги е освободила от шестотингодишно (!) иго! Никой не се е интересувал от българите в Европа, клани от башибозуците, които са… албанци, затова и сърбите още люто ненавиждат албанците. А Русия е дала жертви във войната на балканския фронт – 25 000 души. Кой да каже в студиото, че българите поменават 60 000 (включително и починалите впоследствие от раните си). Оценката на руския политик Семьон Багдасаров бе категорична: „В България на власт сега се намират предатели и негодници“. На което даже водещият Владимир Соловьов възкликва, че отдавна не са получавали нота от българското посолство. Интересно – ще има ли такава? Или посланикът Бойко Коцев ще се прави, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Интересно е дали е информирано и българското Външно министерство? Защото последва потресаващ речитатив за българския държавен глава. Той, видите ли, не е достатъчно проруски настроен, напразно са се радвали в Русия при избора му, а той да произнесе „такива думи“ в памет на румънци, финландци, украинци, поляци и молдовци. Българският президент бе наречен още „човек в кавички, продал своята вяра и своя народ“, който се молел вече на американското „божество на содомитите“. А също и на Турция, с която българите вече са приятели, независимо от историческото си минало. Всичко това, повтарям, изречено от руски политик в ефира на руската държавна телевизия и аплодирано от публиката в залата. В заключение Семьон Багдасаров даде за пример на българите… Тодор Живков, който макар и да е комунист, все пак бил „патриот“ – обичал СССР и бил приятел само с Гърция. А сега българите са приятели със „содомитите американци и клалите ги турци“. Накрая Багдасаров реторично попита: „Какво искате от това дегенеративно ръководство на България? (нови аплодисменти от публиката). За да се стигне до поантата: „И на украинския, и на българския народ трябва „да се помогне да си смени ръководството“. Ни повече, ни по-малко. В допълнение на което известният руски журналист Виталий Третяков, сега декан на Висшето училище по телевизионна журналистика на МГУ, приветства действията на патриарх Кирил с думите, че „Руската православна църква е второто Външно министерство на Русия, дори по-ефикасно от първото, защото руските политици не биха реагирали така“. А как по-точно? И какви са всички тези призиви „да се смени българското ръководство“? Извинете, но това си е наша, българска работа? И откъде накъде някой ще се бърка във вътрешната българска политика? Спирам дотук с разбора на руските медийни реакции. Предлагам само на поназнайващите руски език българи да изгледат видеото в края на текста, колкото и то да накърнява достойнството ни на нация. Има уроци по търпение, които могат да са ни само от полза. Колкото и отвратителни да са някои от прозвучалите изказвания: как българите се обръщали с телесната си долница (казано по-възпитано) към онази страна, която щяла да ги храни и затова били слуги на „содомити“. Толкоз по „руското огорчение“. Може би обаче е редно да поговорим и за „българската двойственост“, за „българската непризнателност“ и българското „снишаване“ пред Москва (практикувано от „патриота Живков“). Защото какво толкова се случи на честванията на 3 март в България? Покрай историческите разминавания и покрай преподнесения ни имперски урок по горделивост, стана ясно едно: ние сме (и винаги сме били) две различни култури. Затова и гледната ни точка към историята е по-различна. Извинете, но кой спори по ролята на Русия в освобождението на България? Никой. Но вижте разликата в отношението към този факт, в това как той се осъзнава от българите и от руснаците. Всеки българин – повече или по-малко – съзнава, че освобождението на България, освен всичко друго, е и дело на конкретни хора – с конкретни имена и конкретни заслуги. Че за тези воини, жертвали живота си, трябва да има памет, която да се съхранява от поколенията, че тя е насочена и към техните потомци. Затова всяка Света литургия във всяка българска църква включва поменаването на „Царя Освободител Александър II и всички воини, паднали за свободата на отечеството ни“. Кратко и категорично. Винаги. Дори по времето на комунизма. Впрочем, дори в честванията по онова време – помня от дете – се произнасяше горе-долу същото, което каза президентът Радев в словото си на Шипка: вечна слава (или памет) на всички руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, сърби, черногорци… Традицията е такава – осветена от десетилетията. За руснака държавата (империята) може и да е всичко. А хората – нищо. Така разсъждават руснаците, тяхна си работа. Така разсъждава и руският патриарх Кирил, който чувайки за поменаването и на румънци, украинци, белоруси, сърби, поляци, финландци, явно изпада в гняв, да не използвам друга дума, защото явно чува… Румъния, Украйна, Беларус, Сърбия, Полша, Финландия… Държавите, а не хората. Ала това си е негов проблем. И ако му е било трудно „да чуе“ всичко това на Шипка, може би щеше да му е по-лесно, ако го беше прочел около дверите на катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София. Там, на шест езика, включително на руски, фигурира следното послание: Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е храм-паметник, издигнат от целия български народ в памет на хилядите руски, български, украински, молдовски, финландски и румънски воини, паднали през 1877-1878 г. за освобождението на България от османско иго. Ето съдържанието на българската памет. А който иска да ни клейми като каквито си ще „неблагодарници“. Историята, Ваше Светейшество, кротко можем да добавим ние, се прави все пак от хора. Император Александър II е поел риск и е обявил войната от името на Русия (имало е обаче и руснаци против, имало е). И не всички са слушали манифеста и са се кръстели, както пише Достоевски. Прочетете спомените на Евгения Тур, тъщата на ген. Гурко, издадени неотдавна на български, и ще разберете защо. „Бих разбрала, че баща на семейство (тоест Гурко) оставя жена и деца за защита на Отечеството, но за защита на българите… това е вече прекалено“. Днес под тези думи, както виждаме, поради съвсем други причини, се подписват други хора, възневидяли българите, тези презрени „слуги содомски“. А пък за чест на Царя Освободител трябва да уточним, че той явно не е разбирал нещата по начина, както ги разбира патриарх Кирил. Доказателството е едно изключително свидетелство – това на Леонид Чичагов – „Дневник за пребиваването на Царя Освободителя в Дунавската армия 1877 г. (София, 1901 г.). Настоявам, че свидетелството е от изключително значение, защото Леонид Чичагов (1856-1937) е не само приближен на Александър II, но си и води подробен дневник за сраженията, участник е в боевете в Горни Дъбник и Телиш, награден е със сабя след превземането на Плевен. После помага в изграждането на румелийската милиция, а през 1895 г. се оттегля от мирската суета и се замонашва под името Серафим (в памет на св. Серафим Саровски). През 1918 г. той става митрополит Варшавски (но така и не застъпва на поста си), бори се с болшевиките, а също и с изменниците в Църквата – както с „обновленците“, така и с „примиренците“ около Сергий Страгородски. От 1928 г. е Ленинградски митрополит (така се е казвало навремето). През 1937 г., макар и тежко болен, е арестуван, изнесен на носилка и измъчван. През 1997 г. е канонизиран като новомъченик от архиерейския събор в Москва. Можем ли да не вярваме на свидетелство за Руско-турската война, дело на новомъченик и светец? И тъй, как Царят Освободител се отнася към воините в армията си, важни ли са за него различните националности? В записа от 29 юни 1877 г. в книгата четем: „Негово Величество се разхождаше с инфанта (наследникът на румънския трон), когато повика един солдатин от литовския полк, показа го като герой от преминаването на Дунава: тоя литовец беше чудесно ранен от куршум, който като задянал страната му и носа до окото, пробил фуражката…“ За Царя Освободител този литовец е герой и той го награждава. Не знаем името му, но знаем, че литовци са се сражавали за свободата на България. И им отдаваме дължимото, както е сторил това и Александър II. По същия начин впрочем той награждава и храбрите румънци след падането на Плевен. Близо 3000 жертви дават те само при третата атака на обсадения град. „Императорът разговаря с румънските началници и присъства на стрелбата на батареите. Княз Карол, с разрешението на Императора, поднесе на Негово Величество румънския медал „За военно достойнство“, току-що отсечен. Императорът го тури на гърдите си, при възторжените викове на румънските войски, и раздаде Георгиевски кръстове на солдатите, които се бяха особено отличили“. Румънският княз Карол сетне държи реч, в която заявява, че това е признателност за храбростта на румънската армия, храбра съюзница в битките. Без да знае, че в края на войната „за награда“ Руската империя ще отнеме от румънците Бесарабия, тласкайки ги по този начин към Добруджа и в конфликт с новоосвободена България. Ала това е вече друга история. Що се отнася до финландците, тъй презрени от руския патриарх, който смята, че те са някакъв руски лейбгвардейски полк, разквартируван във Финландия, очевидно той никога не се е интересувал от паметника на Цар Освободител пред българския парламент. Инак щеше да знае, че фигурата на преден план на фриза – на кон и с вдигната сабя – е на финландския генерал Казимир Ернорт, впоследствие военен министър на Княжество България и дори за кратко негов министър-председател (при режима на пълномощията). А истината е, че става дума за близо хиляда финландци, отличили се с храбростта си във войната. И че те, поданиците на княжество в рамките на Руската империя, са тръгнали за освобождението на България с ентусиазъм, дори са имали собствен марш: Тръгват момците, тръгват на поход, Хелзинки сбогом, край роден мой, Битки ни чакат, барутен грохот, Константинопол ще стигнем с бой. [1] Именно тяхно е решаващото участие в битката за Горни Дъбник, където и днес има паметник на загиналите финландски воини. И това не е въпрос на историческа интерпретация. Както е вярно също, че генерал Енрот освобождава Търговище. А в един финландски военен дневник се разказва за тяхното влизане първи в София: Преди да сме влезли в град (София), пред нас се показа дълго шествие от софийски граждани, водени от един свещеник. Те ни посрещат с хляб и сол. Лицата им бяха озарени, развълнувани, а по-възрастните жени и мъже се кръстеха и плачеха от радост. Трудно може да се изрази това с думи! Явно бе, че тия хора добре разбират какво означава за тях прогонването на турците. И всеки се стараеше да ни подаде ръка, да ни поздрави, което още повече ни развълнува и затрогна… [2] Вечна памет на финландците от признателните българи! А какво да кажем тогава за украинците, беларусите, поляците? Това също е страница от Освободителната война, която предстои да прочетем внимателно. След провала на Цариградската конференция, Русия има „мандат“ от Великите сили да води война с Османската империя (при определени условия). Те са споразумени в отделни договорености с Австро-Унгария (Райхщатското споразумение) и Великобритания (протокола Дерби-Шувалов). Русия влиза във войната с убеждението, че тя ще трае само три-четири седмици. За целта на балканския театър на бойните действия са изпратени около 260 000 души – срещу далеч по-голямата турска армия. Става дума за войскови части от южните губернии – Одеска и Херсонска, където служат множество украинци. А това е времето на украинското национално пробуждане. Тези полкове са зле оборудвани, въоръжени са със старо оръжие. Отрядът на ген. Гурко бързо минава Балкана и стига Стара Загора. На императорската армия вече се привижда Одрин, ако не и стените на Цариград. Тогава идва първата катастрофа с обсадата на Плевен, необмислените атаки на Скобелев костват хиляди жертви. Отрядът на Гурко е изтласкан обратно към Балкана. Стара Загора е в пламъци (30 000 български жертви). Оттук и значението на Шипка – ако елитните части на Сюлейман Паша през август 1877 г. са стигнели Плевен, краят на войната е щял да бъде наистина близък, но с обратен знак. И не е ясно каква би била съдбата на България. Един ден в учебниците може би някой ще обясни под „Опълченците на Шипка“, че тази велика поема на Вазов изобщо не е преувеличение, а носи в себе си цялата историческа истина. Защото на българските опълченци руският цар е бил принуден да повери „войната, прохода и себе дори“. Без преувеличение. На карта е заложен не само изходът на цялата война, но и животът на Александър II, който рискува да попадне в плен. Все неща, които уж знаем, а все някак забравяме. А историята се изпразва от смисъл, престане ли да бъде жива памет, да има досег с истината. Колкото и това да е „огорчително“ за някого. Защото националното „снишаване“ е равносилно на предателство към предците ни и към всички, наистина оставили костите си заради днешната българска свобода. Източник: http://kultura.bg/web/руското-огорчение-и-българското/

Добавена е анкета в темата.

Много електрически часовници в Европа изостават с 5 мин от средата на януари досега. Агенцията, която отговаря за синхронизацията на електрическата мрежа в Европа, наскоро изясни объркването. Тя посочи, че вината е на продължаващия спор между Косово и Сърбия, съобщава Gizmodo. Миналата събота Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия (European Network of Transmission System Operators for Electricity - ENTSO-E) призна за първи път, че континенталната европейска енергийна система изпитва непрекъснати и значителни отклонения в мощността поради недостиг на доставки от един оператор на преносна система. Електрическата мрежа обслужва 25 държави и обхваща по-голямата част от Европейския съюз. В изявлението се казва, че електрическите часовници в момента изостават пет минути от точното време, но не давоха повече обяснения за това, което се случва. Съвременните часовници отчитат времето, използвайки кварцов кристал, който вибрира с определена честота, когато преминава през него електричество. Но някои дигитални часовници разчитат на честотата на електрическата мрежа, която ги захранва. Часовниците, включени в континенталната европейска електроенергийна система, очакват средна честота от 50 Hz, за да отчитат времето. Във вторник ENTSO-E обясни малко повече за това, защо тази средна честота се е объркала. През 2015 г. двете страни подписаха споразумение за съвместно опериране на своята електроенергийна мрежа, но никога не е било изпълнявано поради спор за собствеността върху мрежата. ENTSO-E призова депутатите в ЕС "да се заемат с политическата страна на този въпрос", но не дават предложения за резолюция. В четвъртък агенцията заяви, че отклоненията в честотата са престанали и формулира план за връщане на липсващата енергия. Но извън политическото решение "рискът от отклонение остава". Междувременно европейците могат ръчно да сверят часовниците си и може би да помислят да се снабдят с такъв, който не зависи от мрежата. Европейската комисия изрази вчера очакването нарушената работа на часовниците на континента да се нормализира до първите дни на април. Комисията уточни, че засега се изяснява откъде да бъдат наваксани недостатъчните количества ток в европейската енергийна система. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mezhdunaroden-spor-prichiniava-zabaviane-na-evropejskite-chasovnitci_104433.html

Изследователският екип, който се занимава със сравнително недооценените "боклуци" в ДНК на бозайниците, откри следи, които обясняват изключителната способност на слоновете да избягват раковите заболявания и определи, че гените, отговорни за това в слонните клетки, могат да бъдат намерени и при хората, съобщава ScienceAlert. Статията може да бъде прочетена изцяло в списание Cell Reports. Повечето от бозайниците са склонни към онкологични заболявания, но слоновете са странно устойчиови. Те не са напълно имунизирани, но в сравнение с хората, това се случва изненадващо рядко - особено като се има предвид, че те имат 100 пъти повече клетки от хората. Ракът се случва, когато една клетка произволно мутира по време на разделянето, така че фактът, че само около 1 на 20 слона развиват рак, в сравнение с 1 на 5 човека, е изключително любопитен. Изследователите се опитват да разберат защо се случва това в продължение на десетилетия, но само преди няколко години екип от изследователи идентифицира ген, наречен p53, който потиска туморите. Африканските слонове имат 40 копия на p53. Хората имат само едно. Но сега екип от изследователи от Университета в Юта изучава т.нар. „боклучава ДНК” , ДНК, която не кодира протеини. Това обаче не я прави безполезна - неотдавнашните проучвания установиха, че тя изпълнява и други функции. Екипът търси части от генома на слоновете, които са общи за всички гръбначни, но по-бързо еволюират при слоновете. Те проверяват тези участъци за елементи, които помагат да се противопоставят на мутациите - и следователно на рака. Те идентифицират три гени в ДНК на слоновете - FANCL, VRK2 и BCL11A - и наблюдават как реагира ДНК на увреждане след излагането й на гама-лъчение. По-специално тези гени участват в ремонта на ДНК, като я предпазват от мутации - и това са зони на ускорено развитие при слоновете. Зоните на ускорено развитие при хората (HARs), например, са 49 сегмента на човешкия геном, значително различаващи се от подобни сегменти в еволюционните предци на човека. Тези области не са претърпели големи промени по време на еволюцията на гръбначните животни, но при хората през последните няколко милиона години скоростта на промяната е 70 пъти по-висока от тази на геномната мутация като цяло. Тъй като гръбначните животни притежават толкова много ДНК - еволюирала от общия им прародител - много други бозайници имат и тези гени. Човешките варианти не ни предпазват от рак по същия начин, по който го правят при слоновете, трябва само да се разбере кои са тези гени, може да ни помогне да определим дали можем да извършим подобна промяна в нашата собствени гени. Други животни, които изследва екипът, са спящите зимен сън прилепи, за да изследват аномалиите на крайниците, косатки и делфини - за изследване на еволюцията на очите и роговицата, както и адаптирането им към среди с високо налягане за изследване на нарушенията на кръвосъсирването, голия къртичест плъх - за изследване на развитието на очите и глаукомата и др. Ще са необходими бъдещи изследвания, за да се определи дали тези зони на ускорено развитие при други бозайници могат да се приложат терапевтично, за да се подпомогне контрола на заболяванията при хората. "Ние гледаме към неизследвана територия", заяви Грег. "Този метод ни дава нов начин да изследваме генома и потенциално да разкрием нови подходи за идентифициране, диагностициране и лечение на болестта". Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Slonovete-sa-stranno-ustojchivi-na-raka-i-naj-setne-se-razbra-zashto_104423.html

На 9 февруари е роден един от идеолозите и водачите на българското освободително движение след Освобождението - Христо Матов. На снимката го виждате заедно с Тодор Александров по време на Балканската война, в която той е доброволец в Македоно-одринското опълчение. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“. Източник: Моята българска история

Източник: https://www.facebook.com/groups/1539049853051178/permalink/2042313279391497/

Momentum for Change на Lighthouse Activities 2018 Краен срок: 30 април 2018 г. Публикувана е покана за "Импулс за промяна" на Lighthouse Activities, който се ръководи от Секретариата по изменение на климата на ООН. "Импулс за промяна" отличава иновативни и възможни за прилагане в други места примери на това, което хората по света правят, за да се справят с изменението на климата. Ако ръководите проект, насочен към постигането на резултати, който успешно се справя с изменението на климата, секретариатът на ООН по въпросите на изменението на климата ви кани да участвате. Могат да кандидатстват организации, общности, градове, бизнес, публични власти и други, които предприемат конкретни действия по отношение на изменението на климата. Поканата за кандидатстване за 2018 г. включва следните четири области: 1. "Жени за резултати" - за лидерството и участието на жените в борбата с изменението на климата; 2. "Финансиране на инвестиции, благоприятни за климата" -за успешни финансови иновации за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; 3. "Планетарно здраве" - за нови решения, които балансират нуждата както на човешкото здраве, така и на здравата планета; 4. "Неутрално към климата сега" - за усилията на отделни лица, компании и публични власти, които постигат реални резултати в прехода към неутралност по отношение на климата. Повече: https://momentum.unfccc.int/

Джададжи ЕООД е българска фирма, която през последните 10 години доставя на своите клиенти чисти енергийни решения (слънчева, вятърна, биомаса, геотермална енергия, енергийна ефективност за сгради). Като интегриран доставчик на услуги, Джададжи представлява реномирани западноевропейски производители на чисти технологични продукти, като КАРА биомас бойлери и SWYCS, чиято дейност съвпада с визията и стратегията на Джададжи в подкрепа на прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии, както в България, и на други места. За поредна година Джададжи ЕООД ще бъде сред изложителите на ЕЕ и ВЕИ от 27 до 29 март в София, ИЕЦ. Интервю с г-н Ариян Висер, управител на фирмата. Г-н Висер, на какво ще акцентирате при участието си през 2018 г.? Освен развитието на финансово-инженерни дейности, представяме две холандски компании, които произвеждат енергия от възобновяеми източници. Една от компаниите, Kara Energy Systems, е от 50 години производител на промишлени котли за биомаса, в диапазона от 500 киловата до 15 мегавата. Кара ще присъства за четвърти пореден път на изложението за ЕЕ и ВЕИ. Компанията е световен доставчик на цялостни системи за горене на дървесина и други видове биомаса, включително слама. Кара доставя поръчкови инсталации до ключ, с висока устойчивост и ефективност. Компанията е представена в България от началото на 90-те години на миналия век. Другата компания, свързана с Kara Energy Systems, е Bes Bollmann. Компанията e водещ международен производител на иновативни първокласни сушилни за дървесина с много висока енергийна ефективност, дълъг живот и незначителна поддръжка. Технологията е съвместима с котлите на Kara Energy Systems. Bes Bollmann е позната на българския пазар повече от 20 години и разполага с широка клиентска мрежа. Ние също така продължаваме с някои от нашите дейности като управление на активи, пълна грижа за изградените и интегрирани системи на слънчева енергия, инсталации за енергийна ефективност за голяма обществена сграда в София, които водят до значително намаляване на потреблението на енергия за съответните поддържащи оператори. Разкажете ни накратко за наскоро реализирани Ваши проекти и какъв икономически ефект е постигнат. Акцентът, на който бихме искали да обърнем внимание през тази година е завършването на първия проект в България за инсталация/котел за производство на топлинна енергия изцяло на слама. Очакваме пълното стартиране на 2.4 мегаватовата инсталация към края на февруари 2018 и ще можем да обсъдим подробности за проекта по време на изложението. Интересното в случая е, че нашият клиент е аграрен производител и затваря цикъла си на производство, използвайки остатъчната слама за продукция на топлинна енергия, която е нужна за използване обратно в производството. Така успява да оптимизира своя енергиен разход и да намери приложение за остатъчната слама. Съществен е факта, че по този начин нашият клиент оптимизира икономическото си представяне и конкурентноспособността на фирмата. Представете ни повече подробности за новата разработка на КАРА за бойлери на биомаса. Kara Energy Systems произвежда котли, използващи биомаса като гориво, вече повече от над 100 години. Стартирайки като семейна фирма преди повече от век, днес компанията има зад гърба си множество реализирани проекти. Във времето компанията сее доказала като надежден доставчик на инсталации, използващи биомаса предимно от дървесен произход. Новите разработки са свързани с разширяването на диапазона на горивото, с което котлите могат да работят, а именно с използването на слама. Процесът на горене е различен при сламата и изисква адаптирането на инсталацията към това. На изложението тази година ще можем да предоставим най-новите подробности за първия такъв проект в България на нашите клиенти. Освен обогатяването на технологично ниво, поради нарастващото търсене, свързано с цялостното развитие на сектора за възобновяема енергия в световен мащаб, както и в България, Kara Energy Systems започна разширяването на производствените си мощности и в други страни от Европа. Допълнителният ефект от това ще бъде и оптимизиране на производствените разходи, а с това и по-конкурентни ценови условия на технологиите. В кои области се развива Джададжи, и с кои чуждестранни фирми си партнира? В усилията си да предложим и популяризираме чиста енергия, ние се стремим към решения, които имат благоприятно влияние за околната среда, а в същото време гарантират висока производителност, качество и възвръщаемост на инвестициите. Ние, например, сме много заинтересовани да си сътрудничим с ЕСКО и доставчици на обществени услуги, които биха искали да сменят бойлерите си на въглища с такива на биомаса – дървесина или слама. Също така работим и с доставчици на ресурси в региона на Балканите, които могат да доставят в дългосрочен план необходимите количества от биомаса. Можем също да предоставим решения за когенерация на фирми, които се нуждаят от топлина (или пара) и електроенергия за производството си. Важно е да се подчертае, че инсталациите Kara отговарят на местните изисквания за емисии чрез отлични филтриращи системи. Освен бойлерите на биомаса на Кара, Джададжи преставя на българския пазар още един холандски производител - Spaans Babcock, който произвежда помпи и технологии за ВЕЦ. Като лидер в своята област, Spaans Babcock представя винтова помпена технология с над 125 години история. Първоначално винтовите помпи се използват за изсмукване на големи количества вода. Например, холандското езеро, върху което е построено летище Амстердам, е пресушено с помощта на винтови помпи Spaans. Понастоящем технологията, наречена Архимедова, се използва за производство на водна електроенергия, основно при местности с нисък наклон. Едно от предимствата на тази технология е, че е с намалено въздействие върху околната среда в и около местата на производство в сравнение с други видове технология. Това е важно за нас, тъй като ние не желаем да създаваме нови екологични проблеми, докато се опитваме да решим тези за намаляване на емисиите на CO2. Фирма Джададжи е готова да участва във всички етапи на развитие на хидро-енергийни проекти (и за други възобновяеми енергийни източници), базирайки се на дългогодишния си опит. С какви посетители бихте желали да осъществите контакт по време на изложението? Наши клиенти са индустриални фирми от селскостопанския сектор или сектора за преработката на дървесина, както и инвеститори. Ще се радваме да си сътрудничим с местни и международни доставчици на обществени услуги, като за нас е удоволствие, когато имаме сходни стратегически цели. Това са например чистата енергия, прехода към възобновяем вид енергия и използването на наличните местни енергийни ресурси за чиста енергия. Освен това, работим с партньори за IoT (Internet of Things) решения за по-нататъшно подобряване на достъпа до зелените енергийни инсталации, които доставяме и/или оперираме. Заедно с подобряване на нивото на информация за работата на инсталациите, ние също предоставяме възможност за контрол на инсталациите на място или от разстояние. Една от причините е, че бихме искали да запазим високото работно ниво по време на жизнения цикъл на инсталациите, поддържайки съоръженията в добра техническа форма. Това е и в съответствие желанието на международните инвеститори за такива решения, с цел по-добър поглед върху реализирането на техните инвестиции. Решения за чиста енергия Източник: https://viaexpo.com/bg/press/prvata-v-blgariya-instalatsiya-za-proizvodstvo-na-toplinna-energiya-ot-slama-skoro-sche-fakt#kara_energy_systems

Днес изгледах филма, хареса ми много и не усетих как изминаха близо 2 часа. Още в началото тръгва много силно и историите са истински. Впечатли ме как с няколко добри актьора и една камера на рамо с добра идея може да се направи нещо хубаво. Трейлър на филма: Вие гледахте ли го и какво мислите за филма?

Wendelstein 7-X е един от най-модерните термоядрени реактори, построени някога.

Здравейте, Благодарим за поканата, ще се опитам да дойда на срещата, а и може да се съберем повечко хора

Истанбул ни е един от любимите градове с Настя и тази година пътешествията започнаха с него. И разбира се, освен редовните туристически локации, този път просто трябваше да видим желязната църква. Първо малко я объркахме с българско килийно училище и допълнихме разходката си с няколко излишни километри, но в края на деня намерихме "оригинала". Беше вълнуващо преживяване, като всяка една от нашите невероятни travel stories, но съм щастлив, че видях този значим български паметник на архитектурата и културата. За жалост, беше затворена и отвътре ще я разгледаме при следващото ни пътуване. Поне разучихме пътя до нея...