Р. Теодосиев

Съгласен съм! Но в момента имаме това помещение, което ни го предоставят безплатно и без никакви условия. Не беше лесно да го намерим и да изградим толкова положителни контакти със собствениците, което означава, че минахме през какви ли не идеи и пространства - не бяха толкова приятни колкото Читалище.то, а на повече места искат наем...

За сега това е мястото, в което ги органзиираме, а това че няма място може само да ни радва! Срещите имат огромен интерес и хората искат да знаят и най-вече да вземат участие в подобни мероприятия и събития. Ако редовно пълним читалището то ще се наложи да си намерим друго помещение, но за момента това е идеалното място!

Срещата беше много интересна и в продължение на 3 часа обсъждаме обстойно темата, а след това се пренесохме в едно дървено заведение където до късно продължихме да си говорим за Япония и света.

Ето една интересна магистратура, която лично на мен много ми харесва и се чудя дали да не я запиша:

Източник: https://offnews.bg/obshtestvo/kriza-fakultet-na-su-zakriva-magistraturi-predlaga-bezplatno-sledvan-675413.html Кризата във висшето образование у нас става все по-видима. Тенденцията много младежи да загърбват държавните ни университети и да заминават за чужбина, за да учат, доведе до това един от факултетите на най-стария ни университет - Софийския, да предложи безплатно обучение за новоприети студенти, както и да започне закриването на магистратури. Става въпрос за Физическия факултет. Очаква се предложенията на декана му да бъдат гласувани от Академичния съвет на СУ на 28 февруари. В писмо от 15 февруари до ректора проф. Анастас Герджиков, по повод негово искане факултетите да отправят предложения за таксите за обучение на студенти през 2018/2019 г., деканът ФзФ проф. Александър Драйшу пише: "...предлагаме за учебната 2018/2019 г. таксите за обучение за всички бакалавърски специалности на факултета да бъдат нулеви или възможно най-ниски, позволени от ЗВО (бел. ред. Закона за висшето образование), за новоприети студенти". Преди да бъде отправено към ректора, респективно Академичния съвет на СУ, предложението на проф. Драйшу е било подкрепено от Факултетния съвет на Физическия факултет, става ясно от писмото. Спорен е въпросът дали Законът за висшето образование позволява нулеви такси за обучение на студенти. Според него те заплащат такива и само определени групи са освободени - на базата на международни споразумения. Няма текст, който да разрешава годишната такса за обучение на студент да е 0 лв., но няма и изрична забрана за това. По закон таксите за обучение в университетите се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието след предложения на самите висши училища. Крайният срок, до който МС трябва да вземе решение, е 30 април. Второто предложение на Физическия факултет се отнася до магистърските му програми. В докладна записка също до ректора Герджиков деканът го уведомява, че Факултетният съвет е приел предложение на зам.-декана, отговарящ за магистърските програми - проф. Евгения Вълчева, за прекратяването на част от тях. Основанията им са: учебния план на дадената магистърска програма не фигурира в последното решение на Агенцията по акредитация; приет е нов учебен план за програмата, който променя името, професионалното направление, в което е тя, или продължителността ѝ; през последните три учебни години в дадената магистърска програма не е бил приет нито един студент. Последното е причина за закриването на следните магистратури: 1. Физика, 3 семестъра, редовно обучение. 2. Физика на твърдото тяло, 3 сем., редовно обучение. 3. Физика на плазмата, 4 сем., редовно обучение. 4.Физика на вълновите процеси, 3 сем. редовно обучение. 5. Микроелектроника и информационни технологии, 5 сем. редовно обучение. 6. Физика на плазмата и плазмени технологии, 2 сем. редовно обучение. 7. Физика на плазмата и термоядрен синтез, 2 сем. редовно обучение. От последното решение на акредитационната агенция към МС са отпаднали: 1. Лазерна физика и оптика, редовно обучение; 2. Твърдотелни нанотехнологии, 3 сем ред. и зад. обучение. Към друго направление - "Технически науки" - са прехвърлени: 1. Комуникации и физическа електроника (два сем. редовно обучение). 2. Безжични мрежи и устройства – редовна и задочна форма на обучение. 3. Безжични мрежи и устройства – редовна форма на обучение – на английски език. 3.Аерокосмическо инженерство и комуникации, редовна форма на обучение. 4.Аерокосмическо инженерство и комуникации, редовна форма на обучение - на английски език. 5. Аерокосмическо инженерство и комуникации, редовна форма на обучение- на руски език С променен срок на обучение пък са програмите "Медицинска физика" - два семестъра, редовно обучение, и "Астрономия и астрофизика" - два семестъра, редовно обучение. Коментар към статията в ОФФНЮЗ: https://offnews.bg/obshtestvo/kriza-fakultet-na-su-zakriva-magistraturi-predlaga-bezplatno-sledvan-675413.html

Седмото събитие от поредицата "Срещи с науката" ще се проведе на 16 март (петък) от 19:00 часа. Този месец темата на дискусията е: Антични възстановки същност и цели, и ролята им в популяризирането на историческото ни наследство. Владимир Попов е най-известният популяризатор на римска история и култура в българското интернет пространство, а също и първопроходец в античните възстановки у нас. Председател на Сдружение за антични реконструкции "Мос Майорум Улпие Сердице", първата реенакторска група в столицата ни, посветена на пресъздаването и популяризирането на древното минало. Владимир Попов освен участията си на международни фестивали в чужбина, нееднократно е организирал и помагал за провеждането на реконструкторски мероприятия в Пловдив, Кюстендил, Кабиле, Стара Загора, Разград Гърмен и Никюп. Също така от 10 години пише статии за римската армия и живота на древните в интернет пространството. Те могат да бъдат прочетени в броевете на списание "Българска наука", историческите форуми на форум "Наука", "Традиция", "Бойна Слава" и "Дир.бг". Дата и час: 16 март (петък), 19.15 ч.Адрес: Читалище.то, София, ул. Лом 1Гост-лектор: Владимир Попов Модератор: Росен Теодосиев Събитието във фб: https://www.facebook.com/events/544496049256610/Събитието е част от поредица "Срещи с науката", организирана от форум "Наука" (http://www.chitatel.net/forum/) и сайт Читател (http://www.chitatel.net/).

За повече снимки и инфорамция как протече клубът може да посетите групата на Литературен клуб "Читател". https://www.facebook.com/groups/814333332063796/permalink/935910109906117/

Размисли, страсти и бисери от изпитите по История....Да се смее ли човек, да плаче ли... Българите са дошли по пътя на копривата. Прабългарите се занимавали с котевъдство, но имало доказателства, че са правели и пластични операции. Вторият човек след хана бил тахана. Други прабългарски титли са кафтан и минижупан. Хан Аспарух си забил копието с думите: „Моя страна, моя България!” Юстиниян Носообрязания обещал на Тервел част от Долната Горнотракийска низина, ако му помогне да си възвърне властта. Арабите претърпели пълен разгул от войската на хан Тервел. Който иска, може да види Мадагаскарския конник и на парите. Хан Крум е бил от предполагаем произход. Хан Крум завладял източната част на Австралийския хаганат и присъединил към България областта Пенсилвания. Крумовите закони се свеждат предимно до членоразделяне. Хан Крум изпраща договор за мир на Никифор, но той е опиянен от победата. Хан Крум му изпраща втори екземпляр, но Никифор отказва. България му отмъщава, като превзема Плиска и я срива до основи. Хан Крум е превзел Константинопол, но не успял да превземе Цариград. Езичник е човек, който във всичко използва езика. След покръстването си княз Борис възприел титлата кмет. Християнството обединило едноразнообразнородната маса в един народ. Хората се обединявали, опитвайки се да създадат едно по-добро поколение. Преди кръстосването на българите, те само говорели. След смъртта на Кирил, Методий продължил пенсионерската си дейност. Известният Комик Никола, който се подвизавал в Софийското поле, се опълчил срещу византийците. На границата Симеон Втори бил убит поради недоумение. Цар Калоян разбил войските на Латинска Америка. Калоян бил погребан в църквата „Свети 40 ученици”. Цар Иван Асен бил голям бракосъчинител. Той сключил династичен брак с Теодор Комнин. Битката при Компотница довела до освобождението на обикновените хора. През третото четвъртолетие на 14 век турците нападнали България откъм Малайзия…. По това време патриарх Евтимий създавал ново поколение. Видинското царство запада, когато на балканските земи стъпва за първи път Орхан Мурад. Последните български царе са Петър, Аспарух, Калоян. Съдбата на Петър е била, че са го убили. На Аспарух съдбата е била, че и него са го убили. Само Калоян успял да умре от собствена смърт. Между българите и турците съществували богословски различия, които довели до разправии, въстания и революлиции. Най-първото Търновско въстание е основано от Теодосий Спасов. Филипс Таниславов е бил проводник на по-развита култура. Историята на Паисий започва в Календарския манастир. Паисий имал само една настолна лампа и то шумеща. През Възраждането българинът имал жизнена необходимост да прави деца. Велчовата завера е таен разговор. Капитан Георги Мамалев е изпратен на заточение на остров сам. Васил Априлов открил първото българо-съветско училище в Габрово. Страната била разделена на църковни области, наречени хипархии. За пръв български екзарх бил избран Интим Първи. Васил Левски (зодия Рак) обиколил България и организирал 500 въстания. Ботев се е познавал лично с бразилските хъшове. При село Кръвник юнашки се сражава Цанко дьо Стабанов. На помощ на русите се притекли многохилядолетни опълченци, командвани от генерал Столитров. За да се помни войната, бил построен грам паметник. След освобождението България била пълна с либерали и консерванти. Областният управител на Пловдив носел титлата калеко паша. На 5-ти срещу 7-ми септември войските влизат в Пловдив. В тяхна помощ идват големи конярски чети и стани мъжки въстаници. България влиза в Първата световна война по свои лични причини. След Първата световна война областта Берлинска Тракия е била престъпена на Гърция. През 1941г. България е изправена пред избор: или да приеме, или германците да я напуснат. При това положение България се присъединява към Тристайния акт. Комунизмът е пренесен в България от моделите на Сталин. България е най-близо до Варварска Македония. Нямам повече листа, господине! „Историята се пише с кръв, а се чете с пот!” Ученик-мислител, началото на ХХI в. сл. Хр. Източник: фб

Този месец ще отделя на Стайнбек. Не съм го чел, а все се каня. Сега започвам с "За мишките и хората", след това мисля да мина и "На изток от рая" - после ще видим какво ще излезе

Последната Метро 2035 е може би най-добрата от трите. Толкова бързо я прочетох, че не можах да повярвам, че свърши Завлядява те и не те пуска до самия край, ако втората книга няма нищо общо с първата, то е изключително обвързана с третата и някак не може да се пропусне. Въобще целият свят на Метро е абсолютен постапокалиптичен шедьовър!

Никак не ми пречи и не мисля, че пречи на някого, но ако е част от ЕС, самата държава Сърбия и като народ сърбите много сериозно ще дръпнат и както казах това ще дръпне и България. Защо някой трябва да ни пречи винаги. Аз говоря за това, че ако Сърбия е част от ЕС ще бъде по-добре за България и точно какво имам предвид съм описал по-горе.

Интереса на България е такъв, че колкото по-добра е средата, в която се намира - Балканите - толкова по-добро е положението за инвестиции, за развитие на туризъм, инфраструктура и т.н. А какво празбираш под "прозападна"?

На мен ми е интересно, кой има интерес да има космическа станция?

Не знам за хитри, но ще са много прости, ако не направят така, че да влязат в ЕС. А това ще е само добре за България и въобще за балканите Нещо много си влязъл във филма с Русия, всеки си гледа интересите - както всяка държава по отделно така и ЕС като отделна структура.

Картина на Сентаро Ивата.

Стажантска програмата на ЮНЕСКО Краен срок: текущ Стажантската програмата на ЮНЕСКО предлага практическа работа в една от приоритетните области на ЮНЕСКО. Благодарение на нея ще разберете мандата, програмите и основните задачи на организацията. Тя ще подобри вашите академични знания, работните задачи ще ви помогнат да се подготвите за бъдещата си кариера.Могат да кандидатстват студенти, на 20 и повече години, с най-малко 3 години редовно обучение в университет или еквивалентна институция към завършване на бакалавърска или следдипломна степен по някоя от следните области: образование; култура; Комуникация и информация; Социални и хуманитарни науки; Право; Науки; Човешки ресурси; Мениджмънт, Международни отношения. Кадидатите трябва да имат отлични познания, писмено и говоримо, на английски или френски език. Познаване на работно ниво на другия език (английски или френски) е плюс.

2018 Харта "Еразъм +" за мобилност в професионалното образование и обучение Краен срок: 17 май 2018 г. Хартата "Еразмус +" за мобилност в професионалното образование и обучение (ПОО) има за цел да насърчи организациите, които имат високи резултати в организирането на мобилността в областта на ПОО за учащите и персонала, за да развият допълнително европейските си стратегии за интернационализация. Европейската интернационализация означава подпомагане на ученето в друга страна по програма "Еразъм +" чрез включване на висококачествени мобилни дейности в учебните програми, както и разработване на международни подходи в изпращащата организация, например чрез работа в мрежа с организации в други страни, подходи. Процесът на интернационализация трябва да доведе до подобряване на капацитета на изпращащите организации да организират мобилността на обучаващите се и на персонала, като в същото време възнаграждава, насърчава и доразвива качеството на мобилността с учебна цел.Допустими участници:- всяка публична или частна организация (или нейно дъщерно дружество / клон), работеща в областта на професионалното образование и обучение (наричана доставчик на ПОО); или- всяка публична или частна организация, действаща на пазара на труда (наричана "дружество").

Турнир по социални иновации Краен срок: 6 март 2018 г. Турнирът по социални иновации отличава и подкрепя най-добрите европейски социални предприемачи. Той се организира всяка година, за да отличи европейски предприемачи, чиято основна цел е да генерират социално, етично или екологично въздействие.Всички проекти се състезават за първа и втора награди в обща и специална категория, с награди от 50 000 и 20 000 евро съответно. През 2018 г. наградите в специалната категория ще получат проекти, насочени към устойчиво развитие, със специален акцент върху кръговата икономика. Проектите също така се конкурират за резидендия в IRIS (Incubadora Regional de Inovacao Social) и за ваучери за наставничество.Наградите и ваучерите за наставничество се присъждат от жури от специалисти от академичния и бизнес свят.

НДФ "13 века България" обяви Национален конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев” за автори до 35 години Краен срок: 30 март 2018 г. Национален дарителски фонд „13 века България” обявява Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев” за автори до 35 години с краен срок до 30 март 2018 г. Националният конкурс „Рашко Сугарев” за къс разказ е за автори до 35 години. Разказът трябва да е публикуван в периодичния печат или в книга през 2017 г. В литературния конкурс, провеждан от Национален дарителски фонд „13 века България”, през 20-тe поредни години досега са отличавани днес вече утвърдени имена като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Владимир Полеганов, Яница Радева, Росен Карамфилов… Жури в състав Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова определя наградите, които ще се връчат на специална церемония от изпълнителния директор на Фонда Митко Тодоров в книжарница „Хеликон-Витоша”, София, на 23 април – Световния ден на книгата, авторското право и четящите хора. I награда – почетна грамота и 700 лв. II награда – почетна грамота и 500 лв. III награда – почетна грамота и 400 лв. • Изпращайте вашите творби в 5 екземпляра на хартиен носител, с информация къде и кога са публикувани, с кратка автобиография и телефон за връзка, на адрес: София 1421 кв. "Лозенец", пл. „Проф. Васил Геров” № 1 НДФ „13 века България” За конкурса „Рашко Сугарев” При допълнителни въпроси: 02 963 48 07; 0889 648 927 • Краен срок 30.03.2018 г. В рамките на празника ще се проведе и официалната церемония по връчването на наградата „Цветето на Хеликон“- за най продаваната българска книга през 2017 г. в книжарниците на „Хеликон“.

Първи международен майсторски клас на ЦЕРН в България, 26 март 2018, София Краен срок: 6 март 2018 г. Това е ден за научни изследвания на учениците, на възраст от 15 до 19 години. Участвайки в събитието, учениците ще могат за един ден активно да преживеят как и какво изследват физиците на елементарните частици.Първият CMS майсторски клас на ЦЕРН ще се проведе в компютърната зала на Физическия факултет (начало 10:00 ч.). Желателно е да участват ученици от цялата страна, но броят на участниците е ограничен. Водещ принцип при избора на участниците ще бъде техният интерес към физиката и науката като цяло. Учениците трябва да подготвят и представят:- кратко есе на английски език за мотивировката им за участие- препоръка от учител на български език,които да бъдат прикачвани директно при регистрация.Есето и препоръката ще бъдат прикачвани директно при регистрацията. Подборът на участниците ще бъде направен въз основа на тяхната мотивация за участие в майсторския клас и владеене на английски език.За учениците от училищата в страната са осигурени две нощувки (на 25.03. и на 26.03.) и храна в Националния център за подготовка на ученици за олимпиади, бул. Драган Цанков 21А, 1113 жк Изток, София. Разноските по пребиваването им се покриват от проекта OSOS по европейска програма Horizon 2020 за научни изследвания и иновации.

Зареждащите срещи с писатели в литературния ни клуб „Читател“ нямат край! На 20 февруари в Читалище.то ще посрещнем с Мария Пеева, съавтора на романа „Писмо до сестра ми“ и създателят и душата на блога „Мама нинджа“. Мария не се пристенява от тежките въпроси – в блога си непрестанно засяга проблемите като самотно майчиство, алкохолизъм, самотата, трудностите в живота на всяка една жена, а тези и много други теми ще откриете в романа „Писмо до сестра ми“, който пишат заедно с психолога Люси Рикспуун. „В този блог няма да откриете седем стъпки към щастието, нито тайна рецепта за семейно благополучие, правилно възпитание на децата и здравословна шоколадова торта.“, пише за себе си Мария в mamaninja.bg. „Не обещавам да ви усмихвам винаги. Понякога може и да ви натъжа, а друг път да ви оставя безразлични или възмутени. Не очаквам от вас на всяка цена да приемете моето мнение, но ще се радвам да чуя вашето. А ако се случи споделеното от мен да докосне нечие сърце, значи мисията ми е изпълнена.“ Искате ли да се срещнете с интересен и земен, усмихнат и изслушващ, ангажиран и позитивен български писател? Ако отговорът е „да“ – запазете вечерта на 20 февруари, за да я прекараме заедно. ВХОД СВОБОДЕН! Дата: 20 февруари (вторник), 19.00 ч. Място: Читалище.то, ул. Лом 1 Водещ на срещата: Анастасия Карнаух Гост на събитието: Мария Пеева Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/328305501001656/ Събитието е организирано от Литературен клуб "Читател" и сайт Читател (http://www.chitatel.net/).

Литературният клуб "Читател" е резултат от приятелството между сайтовете "Аз чета" и "Читател" и тяхната любов към книгите. Класически произведения, любими детски книги, съвременна българска и световна проза - всичко това намира място в програмата на клуба. Срещите се провеждат веднъж месечно във вторник вечер и винаги има някой любопитен гост – писател или редактор, който да разкрие подробности „от кухнята”. Място: Читалище.то на ул. „Лом” 1, зад Министерството на здравеопазването Време: един вторник от месеца, от 19 часа Модератор: Анастасия Карнаух Фейсбук група: Литературен клуб „Читател” „Това ще бъде най-уютният литературен клуб досега. За обсъждане ще избираме сред най-любимите класики, но и сред най-важните и четени съвременни романи от България и света. Няма да подминаваме и най-хубавите детски книги, разбира се. Ще редуваме типове и жанрове, за да има по нещо за всеки. И най-важното – няма да анализираме, а ще усещаме литературата“, обяснява модераторът на клуба Анастасия Карнаух. Срещите на литературен клуб „Читател“ ще бъдат със свободен достъп, а уютът на Читалище.то ще може да бъде допълнен с топла или студена напитка от бюфета.

До момента съм прочел 12 книги от поредицата на Лоис Макмастър Бюджолд Дилемата на съноплетачката Без гравитация За честта на Вор Бараяр Наемниците на Дендарии Границите на безкрая Игрите на Вор Сетаганда Етан от Атон Братя по оръжие Огледален танц Императорската гвардия и ми оставят някъде още 7-8 Някой са по-интересни от други, но наистина си заслужава вниманието! Но тъй като от доста време чакам момента да се сдобия с книгата Метро 2035 и най-накрая я имаме и в момента това е книгата, която чета. Истина е че е много по-добра от втората част, но да видим дали ще е толкова силна, колкото първата! Ако някой я иска мога да му я преотстъпя да я прочете - @Last roman ?

Много добра тема с изключителни разкази, ето един много интересен разказ, който ме впечатли и смятам, че заслужава да бъде в тази тема. Айзък Азимов - Последният въпрос Последният въпрос бе зададен за пръв път, почти на шега, на 21-ви май 2061 година, във времето, когато човечеството правеше първите си стъпки в усвояването на светлината. Въпросът изникна в резултат на петдоларов бас, който бе скрепен от доста чаши уиски със сода. Сега ще разберете как стана всичко. Александър Адел и Бертрам Лупов бяха двама предани служители на Мултивак. Те знаеха по-добре от всяко човешко същество какво се крие зад студеното, цъкащо и проблясващо лице на този гигантски компютър, който се простираше на площ от много квадратни мили. Поне имаха известна представа от общия план на електрическите релета и вериги, а системата отдавна бе усъвършенствана до такава степен, че нито един човек не би могъл да я управлява изцяло. Мултивак бе самонастройващ се и самокоригиращ се компютър. Налагаше се да действа на този принцип, защото никой човек не би могъл да го настрои и коригира с необходимата бързина, та дори и с необходимата вещина. Затова Адел и Лупов се грижеха за гиганта-страшилище отгоре-отгоре, но все пак по-добре, отколкото всеки друг човек би могъл. Подаваха му данни, обработваха въпросите така, че да му бъдат ясни и превеждаха отговорите от компютърен език на говоримия език на Земята. Накрая несъмнено двамата, както и техните колеги, имаха пълно право да споделят славата на Мултивак. Десетилетия наред гигантският компютър бе помагал в проектирането на космически кораби, в начертаването на траекториите, благодарение на които човекът бе стъпил на Луната, на Марс и на Венера. Но после се разбра, че бедните земни ресурси не могат да захранват корабите. За дългите пътувания бе необходима твърде много енергия. Земята използваше въглищата и урана от недрата си все по-ефективно, но все пак количеството им бе ограничено. Малко по малко в Мултивак се събра достатъчно информация, за да може да отговаря по-изчерпателно и на сложните въпроси. И така на 14 май 2061 година онова, което бе само теория, се превърна в реалност. Стана възможно усвояването на слънчевата енергия. След преобразуването й тя можеше да бъде използвана директно в планетарен мащаб. Цялата Земя прекрати употребата на въглища и уран, за да щракне копчето, което свързваше всички нейни райони с една малка станция. Тази станция имаше диаметър два километра и обикаляше около Земята, а орбитата й се намираше на половината разстояние между планетата и Луната. Така цялата Земя започна да се захранва с невидимите лъчи на слънчевата енергия. Дори и седмица след грандиозното събитие, славата му не помръкна. Адел и Лупов най-накрая успяха да избягат от всенародното тържество и да се срещнат на едно тихо място, където на никого не би му хрумнало да ги потърси: в безлюдните подземни помещения, там се виждаха само някои части от могъщото тяло на Мултивак. Тъй като от известно време компютърът не бе получавал никакви команди, сега той бездействаше, подреждайки наличните си данни с доволно, мързеливо прищракване. Той също си бе заслужил ваканцията и момчетата напълно я одобряваха. Първоначално нямаха никакво намерение да го закачат. Бяха си донесли бутилка уиски и единствената им грижа в момента бе да си отпочинат в компанията един на друг и на бутилката. — Изумява ме дори мисълта за това нещо — каза Адел. Широкото му лице носеше белезите на умората. Той разбъркваше бавно питието си със стъклена пръчица и наблюдаваше неравномерните движения на ледените кубчета. — Цялата енергия, която можем да използваме когато си искаме, е безплатна. Толкова енергия, че да разтопим Земята до гигантска капка непречистено желязо и пак да не почувстваме липсата на енергия. Всичката енергия, която сме в състояние някога на използваме. Завинаги, завинаги, завинаги… Лупов взе да клати глава ту наляво, ту надясно. Имаше навик да го прави, когато не беше съгласен с нещо, а сега му се искаше да е в контра, отчасти защото на него му се падна да донесе леда и чашите. — Не завинаги. — О, да го вземат дяволите, почти завинаги. Докато слънцето не угасне, Бърт. — Това не е вечно. — Добре де. Милиарди, милиарди години. Двайсет милиарда, може би. Доволен ли си? Лупов прокара пръсти през оредялата си коса, сякаш искаше да се увери отново, че му е останал някой-друг косъм. — Двайсет милиарда години не е вечността — отпи той от уискито си. — Толкова е нашето време, нали? — Така щеше да стане с въглищата и с урана. — Добре, но сега ние можем да включим всеки кораб към Слънчевата Станция, а той може да отиде до Плутон и обратно милион пъти, без да берем грижа за горивото. С въглища и уран това не се постига. Питай Мултивак, ако не ми вярваш. — Няма нужда да питам Мултивак. Знам го. — Тогава престани да омаловажаваш онова, което Мултивак направи за нас — разпали се Адел. — Той направи всичко както трябваше. — Кой казва, че не е? Аз твърдя, че Слънцето не е вечно. Това е. Осигурени сме за двайсет милиарда години, а после какво? — Лупов насочи разтреперан пръст към колегата си. — И не ми казвай, че ще се включим към друго слънце. За момент настъпи тишина. Адел поднесе чашата към устните си несъзнателно, а Лупов затвори бавно очи. Двамата мълчаха. После изведнъж очите на Лупов светнаха. — Мислиш си, че ще се включим към… към някое друго слънце, когато нашето угасне, нали? — Не мисля. — Сто на сто си мислиш. Слаба ти е логиката, ето какво ти куца. Ти си като оня, който попаднал под проливен дъжд и хукнал към близката горичка да се подслони под някое дърво. Изобщо не се тревожел, нали разбираш, защото си въобразявал, че след като това дърво прогизне, той ще се скрие под друго. — Ясно ми е — отвърна Адел. — Не викай! Щом Слънцето угасне, другите звезди също ще угаснат. — На кукуво лято… — промърмори Лупов. — Всичко това е започнало по време на големия космически взрив, каквото и да е представлявал. И ще свърши, когато всички звезди се изтощят. Някои угасват по-бързо, други — по-бавно. По дяволите, тия гиганти няма да живеят стотици милиони години! Слънцето ще изкара двайсет милиарда години, а джуджетата, може и да стигнат до сто милиарда години в най-добрия случай. Да знаеш само какво ще е след трилион години? Всичко ще потъне в мрак. Ентропията няма как да не достигне максимума си, в това е цялата работа. Тук вече достойнството на Адел е засегнато: — Знам аз всичко за ентропията. — Знаеш друг път… — Знам толкова, колкото и ти. — Тогава знаеш, че един прекрасен ден всичко свършва. — Добре де, кой казва, че не е така? — Ти, глупако! Нали каза, че имаме цялата енергия, от която се нуждаем, завинаги. Ти каза „завинаги“. — Може би някога ще успеем да променим нещата — възпротиви се на свой ред Адел. — Никога. — А защо не? Някой ден може и да стане. — Никога. — Попитай Мултивак. — Ти попитай Мултивак. Хайде де! Пет долара, че няма как да стане. Адел бе достатъчно опиянен, за да опита и достатъчно трезвен, за да зададе въпроса си чрез съответните символи и операции. На човешки език той би звучал така: „Ще може ли човечеството някой ден да възстанови, без никакви енергийни разходи, най-голямата мощност на Слънцето, дори и след като то умре от старост?“ А вероятно можеше да бъде зададен и по-просто: „Как наличната ентропия във Вселената може да бъде намалена до минимум?“ Мултивак замлъкна. Доскоро бавно примигващите светлини секнаха, а далечното цъкане на релетата изчезна. Двамата мъже притаиха дъх. После, когато ужасените техници усещаха, че вече не могат да издържат без да дишат, телетайпът изведнъж оживя. На лентата бяха изписани пет думи: „НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ — Край на баса — прошепна Лупов. Двамата мъже си тръгнаха набързо. На следващата сутрин с уста, сякаш натъпкани с памук и с глави, в които като че ли играеха ковашки чукове, те забравиха за инцидента. Джерод, Джеродин и Джеродет I и II наблюдаваха по визио промяната в звездната картина, преминавайки през хиперпространството, без да просрочат необходимото за тази операция време. Изведнъж еднообразието от равномерно поръсени като прашинки звезди отстъпи пред един ярък мраморен диск, който се настани в центъра на картината. — Това е X–23 — каза уверено Джерод. Фините му ръце се сключиха зад гърба му така здраво, че кокалчетата им побеляха. Малките Джеродети, две момиченца, преминаваха за пръв път в живота си през хиперпространството и бяха объркани от моменталната смяна на гледката отвън. Те престанаха да хихикат, да се гонят лудешки около майка си и завикаха: — Стигнахме X–23… стигнахме X–23… стигнахме… — Тихо, деца — усмири ги рязко Джеродин. — Сигурен ли си, Джерод? — Как да не съм сигурен? — Джерод погледна бегло към издутото метално приспособление току под тавана. В него нямаше нищо особено, за да предизвика интерес, преминаваше през цялата стая и продължаваше през стените в другите помещения. Беше дълго колкото кораба. Джерод едва ли знаеше нещо повече за дебелата метална ивица, освен това, че се нарича Микровак и това, че човек би могъл да й задава въпроси, ако желае. Микровак имаше задължението да направлява кораба към набелязаната цел, при условие, че човекът е неопитен; да захранва кораба с енергия от различните Субгалактически Енергийни Станции; да изчислява уравненията за скоковете в хиперпространството. Джерод и семейството му трябваше само да чакат, настанени удобно в жилищната част на кораба. Някой веднъж каза на Джерод, че „ак“ в края на „Микровак“ на древен английски означава аналогов компютър, но той почти го бе забравил. Очите на Джеродин се навлажниха, докато гледаше визио: — Странно чувство ме обзе, откакто напуснахме Земята. Не мога да го преодолея. — Защо, за бога? — удиви се Джерод. — Там нямахме нищо. На X–23 ще си имаме всичко. Ти няма да си сама. Няма да си първата. На планетата вече има повече от един милион души. Боже господи, нашите правнуци ще търсят нови светове, защото X–23 ще бъде пренаселена по тяхно време — той помисли малко и продължи: — Казвам ти, голям късмет е, че компютрите разработиха междузвездните пътувания щом населението взе да се увеличава. — Знам, знам — отговори Джеродин тъжно. — Нашият Микровак е най-добрият Микровак в света — обади се точно тогава Джеродет I. — И аз мисля така — погали я по косата Джеродин. Да притежаваш собствен Микровак беше наистина чудесно. Джерод изпитваше удоволствие от това, че е част от сегашното поколение, а не от друго. През младежките години на баща му единствените компютри имали страховити размери, заемали по сто квадратни мили. Имало само по един на планета. Наричали ги Планетарни АК. Хиляди години размерите им непрекъснато се увеличавали, докато изведнъж настъпило времето на усъвършенстването им. На мястото на транзисторите дошли молекулярните клапи, така че дори и най-големият Планетарен АК сега заема едва половината пространство от космическия кораб. Джерод изпитваше гордост всеки път, когато си помислеше, че неговият собствен персонален компютър е много по-сложен от древния и примитивен Мултивак, който за пръв път опитомил Слънцето. Микровак бе почти толкова сложен, колкото и земния Планетарен АК (най-големия), решил проблема за пътуванията през хиперпространството — така станали възможни пътуванията до звездите. — Толкова много звезди, толкова много планети — въздъхна Джеродин, заета със своите си мисли. — Според мен семействата винаги ще пътуват към нови планети, както и ние сега. — Не винаги — усмихна се Джерод. — Някой ден всичко ще свърши, но след милиарди години. Милиарди, милиарди… Дори звездите се изчерпват. Ентропията трябва да се увеличи. — Какво е „ентропия“, тате? — обади се пискливото гласче на Джеродет II. — Ентропия, малката ми сладурана, е дума, която означава степента на изтощаване на Вселената. Всичко се изтощава, както знаеш. Като твоя малък уоки-токи робот, спомняш ли си? — Не може ли просто да се сложи нова батерия като на моя робот? — Самите звезди са батерии, скъпа. Изтощят ли се веднъж, за тях няма източници на енергия. — Не им позволявай, татко — избухна неочаквано в плач Джеродет I. — Не позволявай на звездите да угаснат. — Виждаш ли какво направи? — упрекна го тихо Джеродин. — Как можех да зная, че това ще ги уплаши — отвърна шепнешком Джерод. — Попитай Микровак — изхлипа Джеродет I, — питай го как да заредим отново батериите. — Хайде — подкани го майката. — Това ще ги успокои. (Междувременно Джеродет II също се бе разплакала.) — Сега, сега, мили мои — присви рамене бащата, поставен в безизходно положение. — Ще попитаме Микровак. Не се тревожете, той ще ни каже. Джерод зададе въпроса на компютъра и побърза да добави: „Напечатай отговора.“ — Чуйте, Микровак казва, че ще има грижа за всичко, когато му дойде времето — каза бодро Джерод, след като пое тънката лента от целуфилм. — Така че не се безпокойте. — А сега, деца, време е за лягане — обади се Джеродин. — Скоро ще бъдем в нашия нов дом. Джерод прочете отново отговора преди да го унищожи: „НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ После присви рамене от недоумение и погледна визиото. Точно пред тях стоеше X–23. VJ–23X от Ламет се вторачи в черните дълбини на триизмерната, дребномащабна карта на Галактиката и каза: — Не мога да реша дали не е нелепо, че сме така загрижени за материята. MQ–17J от Никрон тръсна глава в знак на отрицание: — Мисля, че не. Знаеш, че след пет години Галактиката ще бъде препълнена при този ръст на населението. И двамата изглеждаха около двайсетгодишни. И двамата бяха високи, с безупречни фигури. — И все пак се колебая да предам песимистичен рапорт на Галактическия Съвет — каза представителят на Ламет. — Аз и не помислям за друг вид рапорт. Стресни ги малко. Ще трябва да ги постреснем. — Космосът е безкраен — въздъхна VJ–23X. — Стотици милиарди галактики очакват хората. Даже повече. — Сто милиарда не е безкрайно число. А и те намаляват непрекъснато. Помисли! Преди двайсет хиляди години човечеството решава проблема за използването на звездната енергия, а няколко столетия по-късно стават възможни междузвездните пътувания. За да населят един малък свят, на хората са били нужни един милион години, а за да пренаселят останалата част от Галактиката са потрябвали само петнайсет хиляди години. Сега населението се удвоява на всеки десет години… — За това трябва да благодарим на безсмъртието — прекъсна го VJ–23X. — Така е. Безсмъртието съществува и ние трябва да се съобразяваме с него. Признавам, че и то си има своите лоши страни. Галактическият АК реши много наши проблеми, но спасявайки ни от старостта и смъртта, той изостави другата си работа. — Надявам се, че не се отказваш от живота. — В никакъв случай — бе категоричен MQ–17J, но веднага омекна — Все още не. Аз съвсем не съм толкова стар. На колко си години? — На двеста двайсет и три. А ти? — Нямам още двеста… Но да се върнем на мисълта ми. Населението ни се удвоява на всеки десет години. Когато нашата Галактика се препълни, ще има преселение към друга, но и тя ще отеснее за десет години. След още десет ще заселим докрай други две Галактики. А след още десет години — четири Галактики. След сто години ще ни трябват хиляда Галактики. За хиляда години — един милион Галактики. След десет хиляди години — цялата известна нам Вселена. А после? — В допълнение към казаното ще има и проблем с транспортирането — каза VJ–23X. — Колко ли слънчеви единици енергия ще са необходими за придвижването на населението от Галактика на Галактика? — Много правилно го отбеляза. Сега човечеството изразходва по две слънчеви единици на година. — Повечето се пропилява. Само нашата Галактика черпи по хиляда слънчеви енергийни единици в годината, а използваме едва две от тях. — Така е, но дори и при сто процентова ефективност ние само ще забавим края. Нашите енергийни потребности нарастват с геометрична прогресия, дори по-бързо от растежа на населението. Ще изпитаме недостиг на енергия още по-скоро, отколкото на Галактики. Много добре го каза. — Ще ни се наложи да създаваме нови звезди от междузведен газ. — Или може би от прахосаната топлина? — във въпроса на MQ–17J прозвуча нескрит сарказъм. — Вероятно има някакъв начин за реверсирането на ентропията. Ще трябва да попитаме Галактическия АК. VJ–23X не говореше сериозно, но MQ–17J извади от джоба си персоналния си АК-контакт и го сложи на масата пред тях. — Двоумях се дали да го направя. Човечеството един ден непременно ще се сблъска с този проблем. Той се зае съвсем сериозно с малкия си АК-контакт. Приспособлението представляваше кубче с височина два инча, без никакви особености, но бе свързано чрез хиперпространството с главния Галактически АК, който служеше на цялото човечество. А хиперпространство бе неразделна част от Галактическия АК. MQ–17J за миг застина неподвижен: помисли си дали някой ден ще му се удаде възможност да види Галактическия АК. Той се намираше в един малък, само негов свят и енергийните му лъчи като в паяжина държаха материята, в която вълните от субмезони заеха мястото на старите тромави молекулярни клапи. Но независимо от почти ефирната му структура, за Галактическия АК бе известно, че има хиляда стъпки в диаметър. — Възможно ли е ентропията някога да бъде реверсирана? — запита неочаквано своя АК-контакт MQ–17J. — Слушай, аз нямах предвид такъв въпрос — изненада се VJ–23X. — А защо не? — И двамата знаем, че ентропията не може да бъде реверсирана. Не можеш да превърнеш дима и пепелта отново в дърво. — Имате ли дървета на вашата планета? — запита представителят от Никрон. Гласът на Галактическия АК ги сепна и те замълчаха. От малкия АК-контакт на масата се разнесе нежен и приятен глас: „НЯМА ДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ — Разбра ли? — запита VJ–23X. После двамата мъже се върнаха на въпроса за рапорта, който трябваше да направят за Галактическия Съвет. Мозъкът на Зи Прайм обозря за миг с леко любопитство новата Галактика, осеяна от безброй разнородни звезди. Досега не бе я забелязвал. Дали някога щеше да види отново всичките нейни звезди? Многобройни и всяка една — пренаселена с хора… Но този човешки товар бе кажи-речи ненужно бреме. Все повече и повече истинската същност на хората бе тук, в открития Космос. Мозъци, а не тела! Безсмъртните тела оставаха на планетите, за тях съществуваше само вечността. Понякога те се раздвижваха, за да има и движение на материята, но това се случваше все по-рядко. Малко индивиди се пръкваха, за да се присъединят към невъобразимото по брой множество. Но какво от това? Във Вселената почти нямаше място за нови индивиди. Зи Прайм се сепна от допира със засуканите ластари на един друг мозък. — Аз съм Зи Прайм. А ти кой си? — Аз съм Ди Суб Ун. Коя е твоята Галактика? — Ние я наричахме просто Галактиката. А твоята? — И ние наричахме нашата така. Всички хора наричат своята Галактика „Галактиката“ и нищо повече. А защо не? — Вярно. Щом като всички Галактики са еднакви? — Не всички. Човешкият род ще да се е появил на една определена Галактика. По това тя се различава от другите. — И коя е тази Галактика? — запита Зи Прайм. — Не зная. — Вселенският АК сигурно знае. — Да го питаме ли? Изведнъж ме обзе любопитство. Способността за възприятие на Зи Прайм започна да расте, докато самите Галактики се свиха и заприличаха на пръснати из безкрая точици. Стотици милиарди звезди, населени с безсмъртни същества. Всяка Галактика съхраняваше своя интелектуален потенциал в мозъци, които се носеха свободно в пространството. И все пак една от тези Галактики бе уникална, защото в развитието си е имала период, в който единствено тя е била заселена от хора. Зи Прайм изгаряше от нетърпение да види точно тази Галактика и извика: — Вселенски АК! От коя Галактика е произлязло човечеството? Вселенският АК чу въпроса му, защото на всяка планета и из целия Космос той си имаше будни рецептори. Всеки един от тях водеше през хиперпространството до някаква неизвестна точка, където се намираше усамотен самият Вселенски АК. Зи Прайм познаваше само един човек, чиито мисли бяха проникнали в сетивното поле на Вселенския АК. И после заяви за съществуванието на блестяща сфера с диаметър две стъпки, почти незабележима. — Но как може целият Вселенският АК да е само толкова? — бе запитал тогава Зи Прайм. — По-голямата част от него е в хиперпространството — обясни очевидецът. — Под каква форма съществува там не мога да си представя. Не би и могъл, защото отдавна нито един човек не взимаше каквото и да е участие в изграждането на Вселенския АК. Всеки пореден Вселенски АК конструираше своя заместник. Всеки, по време на своето съществувание от един милион години или повече, събираше необходимите данни за построяването на по-добър, по-сложен и по-способен заместник, в който да внедри събраната информация и своята индивидуалност. Вселенският АК прекъсна мислите на Зи Прайм, но не с думи, а с напътствия. Поведе интелекта му през мъглявото море от Галактики, за да му я покаже в уголемен мащаб, до планетите в нея. До Зи Прайм достигна една безкрайно далечна, но безкрайно ясна мисъл: „ТАЗИ Е ПРАРОДИНАТА НА ЧОВЕКА.“ Но тя не изглеждаше по-различна от останалите. Зи Прайм потисна разочарованието си. Ди Суб Ун, чийто разум го съпровождаше, изведнъж запита: — И една от тези звезди е родната звезда на човека? — РОДНАТА ЗВЕЗДА НА ЧОВЕКА СЕ ПРЕВЪРНА В НОВА. ТЯ Е БЯЛО ДЖУДЖЕ — каза Вселенският АК. — Загинали ли са хората на нея? — запита Зи Прайм стреснат. — КАКТО И В ДРУГИ ПОДОБНИ СЛУЧАИ, ЗА ТЕЛАТА ИМ НАВРЕМЕ БЕ ПОСТРОЕНА НОВА ПЛАНЕТА. — Да, разбира се — промълви Зи Прайм, но все пак изпита болка от загубата. Разумът му се откъсна от родната Галактика на човечеството, отправи се стремително в обратна посока и се изгуби сред неясните точици. Не искаше да вижда тази Галактика никога повече. — Какво има? — запита го Ди Суб Ун. — Звездите умират. Звездата-прародина е мъртва. — Те всички трябва да умрат. А как иначе? — Но когато цялата енергия се изчерпи, най-накрая и телата ни ще умрат, а заедно с тях и аз, и ти… — Дотогава ще минат милиарди години. — Не искам това да става и след трилион години. Вселенски АК! Как звездите могат да избегнат смъртта? — Ти питаш как може да бъде спрян процесът на ентропията? — Ди Суб Ун бе изумен. — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. Мислите на Зи Прайм полетяха отново към неговата Галактика. Той не изпрати мисли към Ди Суб Ун, чието тяло може би се намираше в някоя Галактика на разстояние един трилион светлинни години или в съседство до звездата на Зи Прайм. Нямаше значение. В нещастието си Зи Прайм започна да събира междузвезден водород за да си построи от него своя собствена малка звезда. Щом звездите трябва да умрат някой ден, поне нещичко все още може да бъде построено. Човечеството най-накрая се сдоби с единен разум. И Човекът започна да обмисля всичко сам със самия себе си. Той се състоеше от трилиони, трилиони, трилиони безсмъртни тела. Всяко от тях бе на мястото си, почиваше мирно, тихо и ненакърнимо. За всяко се грижеха съвършени автомати — също така ненакърними, а умовете на всички тези тела се сляха в едно компактно цяло. — Вселената умира — каза Човекът. Той огледа мъглявите Галактики. Гигантските звезди отдавна бяха изчезнали вдън космическата тъма на далечното минало. Почти всички звезди бяха бели джуджета пред угасване. От междузвездния прах бяха създадени нови звезди — някои се появиха от самосебе си, а други построи Човекът, но всички те до една гаснеха. Рядко се образуваха условия, при които белите джуджета се сблъскваха, а от гигантската енергия, която се освобождаваше по този начин, се образуваха нови звезди. Но на хиляда унищожени бели джуджета се появяваше само една. Новите звезди също умираха. — Ако изразходваме разумно дори малкото енергия, която ни е останала, според инструкциите на Космическия АК, Вселената ще живее още милиарди години — каза Човекът. — Но дори и така все някога тя неминуемо ще се свърши — отвърна Човекът. — Както и да се стопанисва, както и да се пести, щом се харчи, енергията намалява и не може да бъде възстановена. Ентропията трябва да достигне максимума си. — Възможно ли е ентропията да бъде предотвратена? Хайде да попитаме Космическия АК. Мощният, невидим АК бе навсякъде около тях, а не в точно определено място. Нито една негова частичка не се виждаше. Той се ширеше из хиперпространството — направен от нещо, което не бе нито материя, нито енергия. Човекът не би могъл да зададе нито един смислен въпрос за неговите размери и природа, тъй като не бе в състояние да проумее физическите понятия, залегнали в основата на неговото създаване. — Космически АК, как може да се промени хода на ентропията в обратна посока? — запита Човекът. — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. — Събери допълнителна информация. — ЩЕ ГО НАПРАВЯ. ОТ СТО МИЛИАРДА ГОДИНИ СЪБИРАМ ДАННИ. ТОЗИ ВЪПРОС Е БИЛ ЗАДАВАН НА МОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ МНОГО ПЪТИ, ТОЙ СТОИ И ПРЕД МЕН. ВСИЧКИ ДАННИ, С КОИТО РАЗПОЛАГАМ, СА ВСЕ ОЩЕ НЕДОСТАТЪЧНИ. — Ще дойде ли време, когато данните ще са достатъчни или проблемът е нерешим при всички обстоятелства? — НЯМА НЕРАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМ. — Кога ще имаш необходимите данни, за да отговориш на този въпрос? — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. — Ще продължиш ли да работиш по него? — ЩЕ ПРОДЪЛЖА. — Ние ще чакаме. Звездите и Галактиките умираха и се разсейваха. След десет трилиона години на изтощаване, тъмнината в Космоса ставаше все по-непрогледна. Един по един хората се сливаха с АК. Всяко физическо тяло се лишаваше от своята интелектуална идентичност, но това в крайна сметка не бе загуба, а печалба. Последният човешки разум се спря преди сливането и огледа пространството, в което нямаше нищо друго, освен остатъци от последната угаснала звезда. Около нея се стелеше изключително фина материя, от време на време тя се раздвижваше от почти неуловим приток на топлина, чиято температура скоро щеше да достигне абсолютната нула. — АК, това краят ли е? — запита Човекът. — Не е ли възможно този хаос отново да бъде превърнат във Вселена? Не може ли да стане това? — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. И последният човешки интелект се разсея. Остана единствено АК… в хиперпространството. Материята и енергията бяха вече изчерпани, а заедно с тях се стопиха пространството и времето. Дори АК съществуваше единствено заради последния въпрос. И никога досега не даде отговор. Преди десет милиарда години един полупиян служител го бе задал на компютъра, който имаше по-малко сходство с АК, отколкото тогавашните хора със сегашния Човек. Всички други въпроси получиха отговор и докато АК не отговореше на този последен въпрос, нямаше да остави в покой своето съзнание. Събирането на данни вече бе приключило. Не остана нищо, което би му послужило за информация. Но събраните данни трябваше да бъдат съпоставени и обработени по всички възможни взаимозависимости. Операцията отне известно време. И стана така, че накрая АК се научи по какъв начин да обърне хода на ентропията. Но не бе останал и един човек, та да му отговори на последния въпрос. Все едно — с демонстрацията на отговора си АК щеше да има предвид и този факт. Измина още известно време, докато АК реши как да го направи най-добре. Той грижливо построи програмата си за действие. Съзнанието на АК побра всичко онова, което някога се наричаше Вселена, и съсредоточи мисълта си върху царящия сега Хаос. Трябваше да го постигне — стъпка по стъпка. И АК каза: — ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! И се роди светлина… Край