Р. Теодосиев

Виното отпуска, водката дава енергия, а бирата - увереност: Всяка напитка действа различно Пиенето на червено вино кара хората да се чувстват спокойни, докато водката или уискито повишават енергията и агресията, показва ново изследване на британски учени. Изследването с участието на 30000 души установи, че различните алкохолни напитки предизвикват значително различаващи се емоционални реакции, съобщава Live Science. Резултатите са публикувани на 21-ти ноември в списание BMJ Open. В проучването, ръководено от експерти от Университета Бангор и Кралския колеж в Лондон, е изследвано как различните видове алкохол, като например бира, спиртни напитки и вино, могат да повлияят на емоциите на човек при консумация у дома или на обществено място. Техните резултати показват, че червеното вино кара хората да се чувстват привлекателни и спокойни - но също така уморени и сълзливи. Пиенето на спиртни напитки, които имат по-високи концентрации на алкохол, е свързано с чувство на агресия и безпокойство - но също така дава на хората импулс от енергия и увереност. Бирата увеличава едновременно спокойствието и увереността. "Познанието на емоциите, свързани с консумацията на алкохол е полезно, за да се справим със злоупотребата с алкохол, то може да разкрие какви емоции влияят на избора на напитки между различните групи на населението", пишат изследователите в проучването. За изследването учените използват данни от Global Drug Survey, което е най-голямото онлайн проучване на законните и незаконните наркотици и алкохол сред възрастните по света. В изследването са включени въпроси, свързани с употребата на алкохол и чувствата, свързани с пиенето на бира, алкохолни напитки и червено или бяло вино, когато са у дома или навън. В анализа на проучването са включени емоциите: под напрежение, спокойни, секси, по-уверени, уморени, агресивни, неспокойни и сълзливи. По-конкретно, изследователите разглеждали отговорите на около 30 000 участници в изследването на възраст между 18 и 31. Участниците са от 21 страни и са пили всяка от определените видове алкохолни напитки в рамките на изминалата година, според проучването. Резултатите показват, че различните видове алкохол може да предизвикат различни емоции. Напитките с по-високо алкохолно съдържание например, е по-вероятно да предизвикат негативни чувства, отколкото всички други видове алкохол, заявиха изследователите. Червеното вино е свързано с по-положителни чувства: 53% от участниците в проучването са заявили, че се чувстват спокойни след пиене на червено вино. Около 50 на сто от участниците също свързват това чувство с бирата. Водката и уискито обаче най-рядко се свързват с релаксация, според проучването. "В продължение на векове историиите с ром, джин, водка и други спиртни напитки са изпъстрени с насилие", заяви съавторът на проучването Марк Белис (Mark Bellis), професор по обществено здраве в Университета Бангор във Великобритания. "Това глобално проучване показва, че дори и днес консумирането на спиртни напитки е по-вероятно да доведе до чувство на агресия за разлика от другите напитки". Но агресията не е единствената емоция, свързана с пиенето на концентрати. Авторите установяват, че спиртните напитки са свързани с повече положителни емоции, отколкото бирата или виното, включително чувство на енергия, увереност и сексапил. Изследователите откриват, че отговорите от проучването до голяма степен се различават на базата на степен на образование, страна и възраст. Например, участниците на възраст между 18 и 24 е "по-вероятно да свързват всякакъв вид алкохол с чувство на увереност, енергия и сексапил при пиене извън дома", заявиха изследователите. Пол и ниво на алкохолна зависимостта също изглежда имат ефект върху емоциите на участниците. Използван е въпросник за оценка на нивото на алкохолна зависимост на хората. В сравнение с мъжете, жените по-тясно свързват чувствата си с различните видове алкохол. Мъжете са "значително по-склонни да свързват чувството на агресия с всички видове алкохол, както и тези, категоризирани с тежка зависимимост, които е шест пъти по-вероятно да станат агресивни, отколкото по-ниско рискови пиячи", заявиха изследователите. Също така зависимите от алкохола е пет пъти по-вероятно да кажат, че са се почувствали под напрежение от алкохола, отколкото пиещите в "нисък риск", което предполага, че зависимите разчитат на алкохола, за да си създадат положителни емоции, които те асоциират с алкохола, добавят изследователите. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vinoto-otpuska-vodkata-dava-energiia-a-birata-uverenost-Vsiaka-na_98208.html

Ново изследване показва, че използването на изкуствено осветление, идващо от уличното осветление, сградите и автомобилите води до загуба на нощта в много области по целия свят. Това може да има сериозни последици за животните и растенията, които са биологично програмирани да реагират по различен начин по време на деня и нощта, съобщава phys.org. Проблемът се задълбочава от използването на енергоспестяващи LED лампи, сочи изследване, публикувано в списание Science Advances. Проблемът не е в самите LED крушки, които са по-ефективни, защото се нуждаят от много по-малко електроенергия, за да осигурят същото количество светлина, обяснява водещият автор Крис Киба (Chris Kyba), физик в German Research Center for Geosciences. По-скоро е в това, че хората продължават да инсталират повече и повече светлини, разказва той пред репортери в конферентен разговор. "Ние ще осветим нещо, което не е било осветено преди, като алея за велосипеди в парка или част от магистрала водеща извън града, която в миналото не е била осветена", коментира ученият. "И така, всички тези нови употреби на осветлението до известна степен балансират икономиите от употребата на светодиодите". Създадена е интерактивна карта, която показва кои области в света са най-силно засегнати от светлинното замърсяване. Може да кликнете с мишката и да приплъзнете картата до желаното място и може да увеличите с помощта на колелцето на мишката или бутона увеличение. Както отбелязват изследователите, светлинното замърсяване променя биологичните ритми на животните и пречи на астрономическите наблюдения. Анализът на сателитните изображения за 2012-2016 г. показва, че средната стойност на осветената територия в тъмните часове на денонощието се увеличава с 2,2% годишно. Яркостта на вече осветените площи също се увеличава с 2,2% за година. Ръстът се дължи основно на Южна Америка, Африка и Азия. Във военните зони - Сирия, Йемен и други - осветлението, напротив, намалява. В момента небето е осветено повече от всякога. Според учените всъщност светлинното замърсяване расте по-бързо. Повечето светодиодни лампи излъчват студена синя светлина, която сателитите не могат да открият поради твърде късите електромагнитни вълни. В същото време тази светлина е най-близо до дневната светлина, поради което организмите все повече възприемат нощта като ден. Очаква се до 2020 г. светодиодните лампи да заемат 61% от пазара на лампи. На графиката са данните от ново изследване, които показват колко страни увеличават или намаляват нивата на светлинното замърсяване. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Noshtnoto-nebe-nikoga-ne-e-bilo-po-svetlo-interaktivna-karta_98215.html

Ще е интересно след конференцията някой, който е присъствал да напише едно резюме

А аз много вода! Така и не се научих да пия кафе, много го харесвам на мириз, но нещо не мога да го пия.

Лоши новини: Изглежда, че на Марс все пак няма вода Този вътрешен склон на марсиански кратер има няколко от сезонни тъмни ивици, наречени "периодични ивици, покриващи склона" или (Recurring Slope Lineae - RSL). Сега статия от ноември 2017 интерпретира тези ивица като гранулирани потоци, а не потъмняват поради течаща вода. Изображението е от камерата HiRISE на Марс Риконисънс Орбитър ( MRO ) на НАСА. Неотдавна учени на НАСА заявиха, че тъмните ивици на Марс - са вода, която се просмуква из под повърхността на планетата. Но се появиха опровержения на тази много окуражителна информация. Тъмните ивици на повърхността на Марс, които доскоро бяха считани за доказателства за наличието на подземни води на планетата, получиха ново обяснение Според статията, публикувана в списание Nature Geoscience, това може да бъде резултат от поток от сухи гранулирани частици. Тези тъмни ивици, според проучването, вероятно са резултат от повтарящи се свлачища от пясък и прах. Учените отбелязват, че такива ивици се появяват само на дюни, чиито склонове са достатъчно стръмни, за да изсушат пясъка. Групата анализира повече от 151 ивици от 10 места на наблюдение (общо такива места са регистрирани около 50), и е установено, че те се появяват само на склонове с ъгъл по-голям от 27 градуса и рязко завършват, когато достигат ъгъл на наклона, където се събира сух пясък и образува тапа. Това се наблюдава при дюните и на Марс, и на Земята. Все пак има един неясен момент за учените в тази версия. Откъде се взема толкова много нов материал за постоянните свлачища? Учените казват, че имат няколко идеи, но трябва да бъдат обмислени. Това изображение показва сезонни потоци от тъмни ивици на повърхности, открити в кратера Хоровиц на Марс. NASA/JPL/University of Arizona Това изследване е голям удар за теорията, че може да има микробиологичен живот на Марс. Но дори и с пясъчната версия остават много въпроси. Защо тези свлачища не се появяват постоянно, а съвпадат с промяната на сезоните? Защо изчезват толкова бързо, ако са просто пясък, а не бързо изсъхваща вода? Защо има следи от хидратни соли на някои места на свлачищата, което предполага наличието на поне малко количество вода? Има идея, че вода в марсианската почва все пак съществува, но не тече на струи, както предполагаше преди, а съществува в малки количества. Според друга версия влажността е в атмосферата и от там влияе на свлачища. Едно е сигурно - въпросът е все още открит и са необходими повече изследвания, подчертава сайтът на Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Loshi-novini-Izglezhda-che-na-Mars-vse-pak-niama-voda_98112.html

Кафето е една от най-популярните напитки, а консумацията му в световен мащаб надвишава повече от 400 милиарда изпити чаши всяка година [1]. Както и при други подобни случаи, голямата популярност на кафето води и до създаване на голям брой съпътстващи митове, свързани с консумацията му. Част от тези митове започват и именно от научните среди. Мит#1⃣ - Кафето помага за отслабване Кафето съдържа кофеин, който е добре познат с качествата си по отношение на мобилизиране на мазнините и увеличаване на метаболизма. Някои изследвания показват, че консумацията на кафе увеличава метаболизма до 11% [2,3,4]. Това увеличение обаче е краткосрочно (2-3 часа след прием), а при редовна консумация се развива толерантност към влиянието му и ефектът изчезва [2]. Tова превръща кафето в по-скоро неефективно средство за отслабване. Мит#2⃣ - Кафето e вредно Първоначалните данни сочат, че кафето може да има негативни последици върху здравето, а това води до редица други и по-сериозни проучвания, които опровергават тези съмнения [8]. Кафето е една от най-богатите на антиоксиданти храни и най-големия източник на тези ценни нутриенти в храната на американците [3]. Редица изследвания показват, че съставките на кафето могат да играят важна роля в предпазването от редица заболявания като рак, диабет тип 2, ниско кръвно налягане, деменция и депресия [6,7,9,13,14]. Мит#3⃣ - Кафето има силно дехидриращ ефект Този мит тръгва от изследване от 1928 година, проведено върху трима човека, но впоследствие резултатите му биват опровергани от други изследвания, които показват, че кафето не води до повече дехидриране в сравнение с консумацията на вода, а лекият му диуретичен ефект изчезва при редовна консумация [7,10,11,12]. ? Прочети още 3 Причини да ядем повече зеленчуци https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/photos/a.1275096445860412.1073741828.1271292696240787/1402605376442851/?type=3&theater Вредно ли е алуминиевото фолио за здравето ни? https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/photos/a.1275096445860412.1073741828.1271292696240787/1450271178342937/?type=3&theater Кои са диетите, които гарантирано работят? https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/photos/a.1275096445860412.1073741828.1271292696240787/1410226479014074/?type=3&theater ?Източници [1] Coffee Facts, Retrieved from recipes.howstuffworks.com, <https://recipes.howstuffworks.com/coffee-facts.htm> [2] Can Coffee Increase Your Metabolism and Help You Burn Fat? Retrieved from Authority Nutrition, <https://www.healthline.com/nutri…/coffee-increase-metabolism> [3] Koot, P. Comparison of changes in energy expenditure and body temperatures after caffeine consumption. Ann Nutr Metab, 1995, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7486839> [4] Dulloo, A., G. Normal caffeine consumption: influence on thermogenesis and daily energy expenditure in lean and postobese human volunteers. American Journal of Clinical Nutrition, 1989, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2912010> [5] Coffee is number one source of antioxidants. Retrieved from phys.org, <https://phys.org/ne…/2005-08-coffee-source-antioxidants.html> [6] Health Benefits Of Coffee: Caffeine Acts As An Antioxidant, Fights Free Radicals. Retrieved from medicaldaily.com, <http://www.medicaldaily.com/health-benefits-coffee-caffeine…> [7] Does Caffeine Really Dehydrate You? Retrieved from LiveScience.com, <https://www.livescience.com/55479-does-caffeine-cause-dehyd…> [8] Ding, M. et. al. Long-Term Coffee Consumption and Risk of Cardiovascular Disease: A Systematic Review and a Dose-Response Meta-Analysis of Prospective Cohort Studies. Circulation, 2015, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3945962/> [9] Wang, A. et. al. Coffee and cancer risk: A meta-analysis of prospective observational studies. Retrieved from Sci Rep, 2016, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27665923> [10] Armstrong, L., E. Caffeine, body fluid-electrolyte balance, and exercise performance. International Journal of Sport Nutrition and Exercise Metabolism, 2002, <http://europepmc.org/…/reload=0;jsessionid=WQbDDIubpRH2u1Bv…> [11] Coffee DOESN’T dehydrate us: A few cups a day are ‘as hydrating as water. Retrieved from dailymail.co.uk, <http://www.dailymail.co.uk/…/Coffee-DOESNT-dehydrate-A-cups…> [12] Do coffee and tea really dehydrate us? Retrieved from bbc.com, <http://www.bbc.com/…/20140402-are-coffee-and-tea-dehydrating> [13] What is it about coffee? Retrieved from Harvard health Publishing, <https://www.health.harvard.edu/stay…/what-is-it-about-coffee> [14] Miller, K. Coffee and Your Health: FAQ. Retrieved from Webmd., <http://www.webmd.com/food-rec…/…/20150311/coffee-health-faq…> Източник:

Много хора си мислят, че да си направиш сайт е трудно и това обезателно е скъпо и бавно завнимание. Истината всъщност е, че в момента всеки може да създаде собствен сайт при това без да има допълнителни знания. WordPress е система, която ни позволява да създаваме блогове и сайтове, може да се използва чрез инсталиране на WordPress на собствен компютър, сървър или хостинг. С WordPress лесно и бързо се добавя текст, снимки и видео, пишат се статии и се създава съдържание. WordPress е система за управление на съдържание или CMS система предлага лесен и интуитивен административен панел, с който може да се справи всеки. Същевременно отвореният код предлага голяма свобода на специалистите, които могат да модифицират изцяло всичко, което си пожелаят. Това прави тази система толкова предпочитана и лесна за използване. WordPress се използва за създаването на 26,3% от всички сайтове в интернет, а цялата система предлага огромен набор от безплатни и (относително) евтини шаблони, наречени „теми“ (themes) и разширения (plugins). Много от сайтовете за lifеstyle, адвокатски кантори, медицински услуги, хотели и други използват WordPress за своя платформа, но също така и сайтове като The New Yorker, BBC America, Bloomberg Professional, The Official Star Wars Blog, MTV News, PlayStation.Blog, Microsoft News Center и много други. Високата популярност се дължи на това, че WordPress предлага: - Възможност за публикуване с помощта на програми от трети страни; - Лесно инсталиране и конфигуриране; - Поддръжка на RSS, Atom, trackback, pingback; - Подключаеми разширения (plugins) с уникално проста система за взаимодействие с кода; поддръжка на така наречените „теми“, позволяваща лесна промяна както на външния вид, така и на начина на представяне на данни; - „Темите“ са реализирани като набор от файлове-шаблони, което влияе положително на скоростта и гъвкавостта; - Огромни библиотеки от „теми“ и „плъгини“; - Зададеният архитектурен потенциал позволява лесното реализиране на комплексни решения. WordPress разполага с над 45 000 разширения, онлайн магазини, галерии, директен мейлинг, форуми, данни за посещения и още много други. Всичко става лесно и бързо, тъй като цялата система е преведена на български език и може да се ориентирате с всяко едно поле, администрацията на WordPress, е това място където правите редакции по сайта, създавате категории, страници и избирате темата (изгледа) на вашият сайт или блог. Всичко се променя лесно и бързо само с няколко щраквания на мишката. Най-важното нещо на един сайт е как изглежда той. Чрез администрацията на WordPress може да избирате между стотици безплатни теми (themes) и да променяте начина, по който изглежда вашият сайт. А чрез почти неограничените възможности, които ви дават разширенията или така наречените плъгини (plugins) може да добавяте допълнителни функционалности, джажи, онлайн магазини, форуми и много други. Например може да създадете галерия със снимки, иконки на социалните мрежи, форма за абонамент и много други. Възможностите на WordPress не свършват до тук, ако ви се налага да работите с други хора или да дадете достъп до администрацията на вашия сайт, то може да го направите без се притеснявате, че някой ще вземе контрола на сайта или блога. В WordPress има 6 вида потребители: Super Admin, Administrator, Editor, Author, Contributor и Subscriber и всеки от тях има различни права. Всеки от един от тези потребители получават различно ниво на достъп, например, човека който пише статии не може да редактира дизайна. С плъгина User Role Editor това става лесно и бързо, в тази тема ще споделя някои от най-полезните и популярни плъгини, които ще направят работата ви с WordPress лесна и удобна.

Ръбът на А-68. Снимка: NASA. Учените на НАСА наскоро заснеха от самолет масивния айсберг с площ 5700 квадратни километра, който се откъсва от шелфовия ледник Ларсен C през юли. Изследователите на НАСА от проекта Operation IceBridge са наблюдавали от въздуха огромния айсберг със самолета P-3 Orion. Преди това всички изображения на айсберга бяха получени от сателити. Сега космическата агенция пусна първите близки снимки на айсберга, на които ясно се вижда как се отдалечава от шелфовия ледник. Айсбергът, наречен A-68 е един от най-големите наблюдавани някога на Земята. За да добиете представа за големината му, го нанесохме мащабно на пътя София-Пловдив: Айсбергът е толкова голям, че запълва Софийското поле и Тракийската низина до Пловдив и съдържа четири пъти повече лед, отколкото се топи от ледената покривка на Гренландия годишно. Айсбергът на име A-68 бе заснет от спектрорадиометъра MODIS на борда на сателита на НАСА Terra на 11 септември и няколко дни по-късно, на 16 септември, от спътника Landsat 8. Снимката на Terra в естествен цвят (вляво) показва отделящия се айсберг, а термичното изображение (вдясно) дава представа за различната дебелина на леда и влиянието на морето върху процеса на топене. Ветровете и теченията вече са отнесли масивния айсберг от ледника Ларсен на поне 10-20 километра. След като НАСА получи най-новите сателитни снимки на мегаайсберга, стана ясно, че огромният леден блок скоро ще се раздели на много парчета. Сега той се движи по-бързо, след разделянето си на две части - голям фрагмент, наречен A-68A и един 100 пъти по-малък - A-68B. Специалисти от НАСА предполагат, че пукнатините, образувани на фрагмента A-68A, скоро ще доведат до по-нататъшното разделяне на блока на по-малки части. Западният край на айсберга A68. Новият ръб на Larsen C се вижда в далечината. Снимка: Operation IceBridge Масивът Ларсен е третият по големина шелфов, т.е. в крайбрежните води, ледник в Антарктида. Той е останал стабилен в продължение на десетки хиляди години, но започна да се разпада през 1995 г. Той загуби и трите си огромни ледника, откъснати и отправили се под формата на айсберги в морето на Уедъл. Ларсен А изчезна през 1995 г., Ларсен В - през 2002 година. През първите дни на декември миналата година в последната част от ледниковия масив Ларсен, Ларсен C, се появи огромна пукнатина с дължина 112 километра, широка около 100 метра и дълбока почти 500 метра. Тази пукнатина продължи бързо да нараства през 2017 г., достигайки дължина от 200 км до юли, което доведе до образуването на гигантски айсберг, чиято площ е около 6500 кв. км и който потегли вече в океана. Айсберг като А-68 няма да повиши морското равнище Айсберг като А-68 няма да повиши морското равнище, тъй като откъсналият се леден блок е вече на повърхността на океана. Това е много добра новина, тъй като А-68 притежава достатъчно маса, за да се повиши нивото на световния океан с 3 мм, ако водата на леда се добави отново в океана. Но събития като това дестабилизират шелфовия лед и ако този лед се разтопи, ще се освободи толкова вода, която може да повиши нивото на моретата значително. Учените твърдят, че глобалното затопляне не играе роля в отделянето на айсберга, заяви д-р Натали Робинсън (Natalie Robinson), морски физик в Националния институт за водите на Нова Зеландия и атмосферни изследвания, пред Independent. Според нея е "нормално", ако "сравнително голям айсберг се отдели" и е "много по-различно от разпадането на съседните ледени покривки". Изглед от морския лед към айсберга A68, който се отделиа от шелфовия ледник Ларсен C в Антарктика през юли. Снимка: Operation IceBridge Изследователите, свързани с Operation IceBridge събират данни, с които може да се проследят промените в ледената покривка на Антарктика. Тяхната работа ще обогати познанията ни за това как си взаимодействат ледените покривки и океана и до каква степен промяната на климата влияе на тези взаимодействия. В момента екипът проучва топенето на леда както върху, така и под водата, над която е разположен Ларсен С, така че те биха могли да предскажат как може да се държат айсбергите в бъдеще. Ръбът на ледника Larsen C със западния край на айсберга A68 в далечината. Снимка: Operation IceBridge Що се отнася до самия A-68 учените не могат да кажат със сигурност каква ще бъде съдбата му. Той може да остане монолитен, но изглежда по-вероятно да се разпадне на много парчета. Някои от тези парчета ще дрейфват на север, където ще се стопят, а други биха могли да се задържат в продължение на десетилетия. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/NASA-zasne-otblizo-edin-ot-naj-golemite-ajsbergi-v-istoriiata_97748.html

Утре от 19:00 часа започваме дискусията

Германското министерство на отбраната изложи най-лошия възможен сценарий за 2040 г. в таен документ, изтекъл в „Шпигел“ миналата седмица. В него се посочва следното: „Разширението на ЕС до голяма степен беше прекратено и още държави напуснаха общността… все по-размирния, понякога хаотичен и склонен към конфликти свят драматично промени обстановката на сигурността“. Цялата статия: glasove.com Дългият 120 страници текст, озаглавен „Стратегическа перспектива 2040“ е федерален документ, а сценариите, които са представени в него, са мрачно реалистични – конфликт изток-запад, в който някои европейски държави отиват на страната на Русия или „многополюсна“ Европа, където някои държави приемат руския икономически и политически модел напук на Лисабонския договор. Това че документът изобщо съществува, е знак за увеличаващото се напрежение в международната система. Германската военна традиция за щателно логистично планиране на всяка една възможност започна с известния германски и руски фелдмаршал Хелмут фон Молтке-старши през 50-те години на 19 в. и три пъти се отплати с поне първоначален успех – през 1871 г. срещу Франция, през 1914 г. и 1939 г. срещу останалата част от Европа. В периода след Студената война, както „Шпигел“ посочва, допускането на германски генерали да правят изявления за бъдещето беше „прекалено рисковано“. Това обаче се промени с анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Независимо от тревожните заглавия, които предизвика, изтеклият документ, ако не друго, е доста оптимистичен. В три от шестте възможни сценария нещата се развиват толкова добре, че Европа напомня на периода Бийдермайер (1815-1848), който се характеризира с вътрешнополитическо щастие и военно отегчение. Негативните сценарии, в които САЩ се опитват да избегнат изолация, а Китай води културна война със Запада, са писани преди идването на власт на Доналд Тръмп и преди стратегията на Си Цзинпин за създаване на политизирана китайска инфраструктура в Азия. Журналистите, които са получили документа, са пропуснали детайлите за това какво Германия планира да прави с възможния срив на ЕС или неговото фрагментиране. Но това е проблем, пред който е изправен целият западен свят. Макар най-спешният проблем да е тероризмът, важните въпроси са тези за намаляването на одобрението сред народите за настоящата икономическа система и високата миграция. Те пробиват дупки в тъканта на самия ЕС – чрез гръцката криза от 2015 г., Брекзит и патовото положение между унгарското и полското правителства от една страна и Европейската комисия от друга. Цялата статия: http://www.glasove.com/categories/komentari/news/germaniya-se-gotvi-za-razpada-na-svetovniya-red

Ще организираме няколко исторически срещи в началото на годината, като една от тях ще бъде за камикадзетата

Един брилянтен актьор, на който лично аз много се възхищавам и го харесвам където и да играе. Това, което се случва в момента според мен е някакъв голям удър срещу него без да има конкретни доказателства за някакви случки преди 30 години, което може да е абсолютна измислица. В новият филм на Ридли Скот "Всички пари на света" всички сцени с Кевин Спейси ще бъдат изрязани и презаснети с участието на Кристофър Плъмър, пише Дневник. Това се случва малко повече от месец преди премиерата на лентата. Филмът обаче бе изтеглен по-рано тази седмица заради сигналите, че Спейси е замесен в случаи на сексуален тормоз. Актьорът вече беше уволнен и от сериала "Къща от карти". http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2017/11/09/3074459_vsichki_sceni_s_kevin_speisi_v_zavurshen_film_shte/ Ако имаше реални доказателства за каквото и да е сексуално посегателство от страна на Спейси, в момента щеше да е в затвора, а това което се случва е Холивуд като висш морален съдия раздва присъди.

Вярно е! Аз съм изключително зависим от форума и въпреки всичките усилия, които ми коства не мога да го оставя

И аз бях от тези геймърчета, които не можеха да спят и не спираха да играят дори и когато на сила ги отделяха от компютъра, но нещата се променят и колкото и да обясняват, че интернет и геймърите се пристрастяват както към наркотиците, не е вярно. Интернет просто е един нов свят, който използваме и който опознаваме всеки ден. Ако трябва да бъда изцяло откровен ще спомена и многото смъртни случай, в които просто някой пристрастени не стават от компютъра с дни и умират по различни начини, от сърдечен удър, поради безкрайно изтощение, недоспиване и други, в това число и чисто самоубийство заради загуба в някоя компютърна игра, което се е случвало не веднъж в Южна корея, където компютърни игри като Star Craft са се превърнали в култ. Но тези злополучни случая са изолирани и не са така разпространени като другите негативни реакции на споменатите зависимости.

Снимка: Sea Shepherd Global Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Stotitci-kitove-i-delfini-zaginaha-na-Fariorskite-ostrovi-snimki_97486.html Внимание: Тази статия съдържа фотографии, които за някои хора може да са жестоки И тази година водите около датските Фарьорски острови стана кърваво червена по време на годишния лов на китове и делфини това лято. 2017 може да е една от най-кървавите години за китове и делфини на островите за последните две десетилетия. Организацията Sea Shepherd Global тайно документиратрадиционния лов "grindadrap" между юли и септември тази година и току-що пусна серия от снимки от събитието. Според нея най-малко 1203 пилотни кита (или гринда) и 488 делфина са били убити по време на 24 отделни ловни акции през лятото на 2017 г., което я прави една от най-кървавите години от средата на 1990-те години. Всяка година местната общност на Фарьорските острови се качва на малки лодки, за да се приближи до групи от китове и делфини, забелязани в близост до сушата. С помощта на куки, въжета и ножове ловците започват да изтикват китоподобните до бреговете и плитките заливи. След това прекъсват гръбначния мозък на животните с помощта на традиционните китоловни ножове. Снимка: Sea Shepherd Global Фарьорските острови са датски архипелаг от вулканични острови между Исландия и Норвегия в Северния Атлантически океан. Първият документиран тук "grindadrap" е от 1584 г. Наред с осигуряването на храна за общността, именно заради традицията grindadrap продължава въпреки противоречивите чувства, които буди всяка година. Снимка: Sea Shepherd Global Снимка: Sea Shepherd Global Пилотните китове, един от видовете, обект на лова, са вписани в Конвенцията за опазване на европейската дива природа и естествените местообитания, което означава, че клането е забранено в рамките на Европейския съюз, но това не се отнася за Фарьорските острови. Видът и в момента не се регулира от Международната комисия по китолов. Снимка: Sea Shepherd Global Sea Shepherd Global тайно документира лова тази година и отбеляза, че ловът "премина напълно незабелязан от правителството на Фарьорските острови" Правителството на Фарьорските острови се опитва да защити лова. В изявление за Fox News, местната власт заяви: "Уловът се разпределя в голяма степен без обмен на пари между участниците и жителите на местния район, където са разтоварени. Всеки кит предоставя на общностите няколкостотин килограма месо и китова мас - месо, които иначе трябваше да внесем от чужбина". Снимка: Sea Shepherd Global Снимка: Sea Shepherd Global

Когато го организираме ще го обявим тук!

По-нататък ще е през следващите месеци имаме други сбирки, на които ще обсъждаме други толкова интересни теми.

В този раздел обявявам всички срещи. Мястото е тук:

Съществува някакъв приблизителен план, но нищо не е окончателно.

Третото събитие от поредицата "Срещи с науката" ще се проведе на 16 ноември (четвъртък) от 19:00 часа. Този месец темата на дискусията е:"Понятията наука и научно познание - едно възможно философско разглеждане на предмета."Предмет на обсъждане ще бъде понятието "наука", понятието "познание", като научно, а също и "ненаучно познание", разглеждани в контекста на Западноевропейската културна идея за човека.Някой основни въпроси: Какво е познание и какво означава да позная? Какво е наука и научно познание? Как е възможно днес да говорим за ненаучно или след-научно (постсциентично) познание? Тези и други подобни въпроси ви каним да разгледаме заедно на 16.11.2017 г. с философа Ивайло Добрев. Дата и час: 16 октомври (четвъртък), 19.00 ч. Адрес: Читалище.то, София, ул. „Лавеле“ №11 / ул. „Лом“ №1 Презентатор: Ивайло Добрев, преподавател в СУ Модератор: Росен Теодосиев Събитието е част от поредица "Срещи с науката", организирана от форум "Наука" (http://www.chitatel.net/forum/) и сайт Читател (http://www.chitatel.net/).

Започнах "Игрите на Вор" и за сега много ме грабна, ще ги мина всичките, а ще видим после

Заболяването е рядко, но съществува Чудили ли сте се защо медицината говори за всякакви видове злокачествени образувания, но не и рак на сърцето? Всъщност такъв съществува. Ракът на сърцето (първичен сърдечен тумор) възниква в сърцето. Процесът започва с появата на саркоми, които произхождат от меките тъкани на тялото, пише Mayo Clinic. Учените регистрират, че по-голямата част от сърдечните тумори са неракови (доброкачествени). Те са и изключително редки. Според последните изследвания това заболяване засяга едва 7 души годишно. Лекарите поясняват, че повечето ракови образувания, засегнали сърдечната област, тръгват от други места в тялото, близо до сърцето. Те проникват чрез кръвообращението или през обвивката на сърцето (перикарда). Най-често до дотам достига ракът на гърдата, бъбреците, белия дроб, както и левкемията и меланома. Злокачествените образувания се отразяват на най-важния орган в кръвоносната система и по друг начин. Рядък вид рак, известен като карциноиден тумор, понякога произвежда хормони, които могат да повредят сърдечните клапи. Антираковите терапии също могат да увредят сърцето. Някои видове лекарства за химио- и лъчетерапия например причиняват необратими щети върху него и често водят до преждевременна смърт, посочват специалистите. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ima-li-rak-na-sartceto_48379.html

Пътешествие из съвременната история с доц. д-р Костадин Грозев http://danielaubenova.com/blog/съвременната-история/ Кой съм аз и как моят житейски път на младини съвпадна с ключовите събития от съвременната история? Казвам се Костадин Иванов Грозев и по стечение на историческите обстоятелства през последния четвърт век съм един от авторите на Вашия учебник по история и цивилизация за 10-ти клас. Историята на написването на този учебник сама по себе си е достойна поне за историческа новела, в която главни действащи лица биха били моите съавтори – най-вече близките ми приятели, състуденти и колеги доц. Валери Колев и Тодор Зарков, нашата издателка г-жа Даниела Биланска, цяла поредица от рецензенти и експерти в различните екипи на образователното министерство и разбира се – всички вие, учители и ученици, които като наши читатели и ползватели на интелектуалните ни усилия сте единствени в правото си да се произнесете за качествата на нашия продукт. Той беше правен с много ентусиазъм и любов през годините, а всяка пречка по този дълъг път само ни стимулираше към подобряване на предлаганите Ви учебни ресурси по историята на изпълнения с толкова драматизъм и обрати ХХ век. В духа на учебника, който винаги се е стремял да бъде иновативен и полезен в своята оригиналност, е замислена и настоящата историческа рубрика в блога на издателство „Даниела Убенова”, която има за цел да обогати учебния материал по история с допълнителни размисли, коментари, въпроси и дискусии. И тъй като това е първото ми представяне пред Вас, освен сухото изречение, което стои на гърба на учебникарската корица, то счетох за подходящо да Ви се представя по един доста нетрадиционен начин, но напълно в духа на материала, за който пиша. По професия съм историк – специалист по история на съвременността – това ще рече историята на света през почти целия ХХ век, пък и в началото на ХХІ век. Тясната ми специалност е история на САЩ, а, поради естеството на научните и преподавателските ми интереси и по щастливо стечение на обстоятелствата, винаги съм се занимавал с неща, близки до политологията, международните отношения и световната политика. Всъщност моят научен път е близък до този на моите връстници и колеги у нас и по света – от нас се иска да знаем езици, да четем много, да следим текущата политика и да анализираме протичащите събития от интердисциплинарна гледна точка. Именно това сме опитали да представим като подход в нашия учебник по история и именно идеята за толерантността към различните гледни точки към протичащите пред нашите очи събития ни накара да се заемем и с този блог. Роден съм в красивия и древен Пловдив – един от най-старите градове на съвременната цивилизация. Някъде там, в красива стара къща от 30-те години на миналия век, разположена в подножието между две от пловдивските тепета („хълм” на турски език) – Бунарджика с паметника на съветския войн Альоша и Сахат тепе с часовниковата кула от времето на османския пътеписец Евлия Челеби – се ражда и отраства бъдещият преподавател по история в Историческия факултет (ИФ) на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Оттук нататък житейският ми разказ ще бъде рамкиран и маркиран от исторически алюзии и сравнения. Ако някъде не Ви достига информация, бъдете спокойни – накрая на текста има кратко препитване за новите знания, от което ще научите и верните отговори, а успешно отговорилите ще осъзнаят колко много от тази история знаят или поне са слушали за нея… или пък имат родители, които да питат и чиято памет да проверят! Годината, в която се раждам е белязана с имената на двама американски президенти и с името на един руснак, останал завинаги в историята на човешката цивилизация със своя подвиг. Единият президент – Джон Фицджералд Кенеди – встъпва на 20 януари същата година в длъжност, другият – Барак Хюсейн Обама – е първият афроамериканец-обитател на Белия дом и мой връстник. Руснакът се казва Юрий Гагарин и той е първият човек, изстрелян в Космоса. Вашият скромен чичероне през историята на ХХ в. се ражда точно 12 дни след подвига на Юрий Алексеевич. Ако тези жокери не са ви достатъчни – рожденият ми ден е разположен точно през ден след тези на Адолф Хитлер и Владимир Улянов (Ленин) и съвпада с рождения ден на „вечната“ Лили Иванова. През същата година, но няколко месеца по-късно е издигната Берлинската стена – този вездесъщ символ на Студената война и разделянето на Европа, а само година по-късно от българския лев е премахната една нула (тоест осъществена е деноминация на националната валута). От детските години съм запомнил зелените и спокойни улици в нашия квартал, където рядко преминаваше лека кола и по които момичетата играеха „народна топка“ и федербал, докато момчетата се надиграваха със „сълзички“, „сирийки“ и други стъклени топчета (джамини) из съседните дворове, когато не играеха на „стражари и апаши“. До нас беше Пожарната команда и основното ни училище – ХХІ ОУ „Алеко Константинов“. Оттам съм запомнил „Бай Ганя“ и неговия автор, въпреки че в махалата всички наричаха училището със старото му, пред-социалистическо име „Андрю Карнеги“, тъй като е било построено с американски средства от фондация „Карнеги“ след опустошителното Пловдивско земетресение от април 1928 г. Запомнил съм моята начална учителка – „другарката“ Катина Русинова, която обичаше да пее, свиреше на акордеон и ни направи хора, готови да се борим за истината и правдата – нещо, което не беше толкова напред в ценностните категории на онези години. Тръгнах на училище в годината, когато убиха бореца за граждански права на американските негри д-р Мартин Лутър Кинг и политика Робърт Кенеди. В същата година студентите в Париж се разбунтуват, излизат на улиците, окупират университетите и се стига до голяма политическа стачка, която в крайна сметка, въпреки че не веднага, води до оставката на тогавашния френски президент. През същата година са опитите за реформи на социализма в Чехословакия, известни като „Пражката пролет“ на Александър Дубчек, довела до въоръжената интервенция и окупация на страната от частите на Варшавския договор в изпълнение на прословутата „Доктрина Брежнев“ за ограничения суверенитет на източноевропейските съюзници на Съветския съюз. Времето на моето детство и юношество беше време на драматични технически нововъведения и нови културни феномени. В областта на техниката най-яркото събитие, оставило траен отпечатък върху детското ми съзнание, беше стъпването на Нийл Армстронг на Луната през юли следващата година. Точно преди да тръгна във втори клас лунният модул на космическия кораб „Аполо 11“ се прилуни в „Морето на спокойствието“, отбелязвайки „онази малка крачка за отделния човек, но гигантски скок за човечеството“. Българската национална телевизия е една от малкото в света, която не излъчи кадрите директно, но новината намери своето място и привлече вниманието на българите – млади и стари. В същата година (в чест на една годишнина) същата телевизия завъртя първите 13 серии на „На всеки километър“ – социалистически сериал, в който Бате Серго и Митко Бомбата преследваха класовите врагове, създавайки или следвайки митовете за антифашистката съпротива, омешани с действителни случки, събития и герои. Иначе това бяха години, когато по улици и площади наред с Лили Иванова и Емил Димитров се слушаха италианските песни на Роко Граната и Робертино Лорети, френските на арменеца Шарл Азнавур, Жо Дасен и Жилбер Беко, евъргрийните на Том Джоунс, Нийл Седака, Род Стюард и Елвис Пресли – и разбира се, вездесъщите романтични хитове на „Бийтълс“. В моето детство слушахме музика от лампово радио „Телефункен“ (военновременно наследство от дядо ми), който вървеше в комплект с дървен сандък – грамофон отдолу и плочи 45 оборота в минута (т.н. „сингъли“ – с по една песен от двете страни). По онова време имах щастието да съм сред онези избрани семейства, които имаха в къщи черно-бял телевизор – нашият беше полски „Орион“, но масовите бяха българските „Опера“. Цветен телевизор започнах да гледам много късно – едва през 80-те години, вече като студент. Първоначално имаше само един канал. Понеделник вечер имаше „Телевизионен театър“, а в петък – съветска телевизия. Филмите на моето детство бяха сериалите „Зеленото чудовище“, „Капитанът на Тенкеш“, „Вилхелм Тел“ с бялото му кожухче, малко по-късно дойдоха „Четиримата танкисти и кучето“, „С пагоните на дявола“, „На всеки километър“. Политическият пейзаж на България беше зает от одиозни фигури като Тодор Живков, Цола Драгойчева, Пеко Таков, Мако Даков, Иван Башев и цяла плеяда комунистически лидери, които считаха, че са вечни, кръщаваха улици на собствените си имена, изграждаха паметници на живи хора и се прекланяха пред поредния обитател на Кремъл – Леонид Брежнев, Юрий Андропов и т.н. През лятото, когато 33 европейски страни (без Албания) заедно със САЩ и Канада подписаха Хелзинкските споразумения, а малко преди това Брежнев изгони Солженицин от Съветския съюз, държах приемни изпити по математика и български език и бях приет за ученик в елитната Политехническа гимназия с преподаване на английски език „Георги Кирков“ в Пловдив. По онова време гимназията обслужваше Пловдивски, Пазарджишки, Смолянски, Хасковски и Кърджалийски окръг и обикновено за едно място се съревноваваха 5–7 кандидати. Режимът и дисциплината в гимназията бяха много строги – вечерен час, пансион за „подгответата“, градски отпуск в сряда и събота (ако няма наказания за неоправени легла, неизлъскани обувки или дълги коси) и други гимназиални специалитети. Гордост на гимназията бе „блокът на маршовата песен“, почти постоянен шампион на града в ежегодните прегледи в чест на Деня на победата – 9 май. Музиката на моите ученически години включваше прочути песни като „Хотел Калифорния“, „Войник на съдбата“, „Джулай морнинг“ и много други, като не е редно да изпуснем мюзикълите „Исус Христос – суперзвезда“ и „Стената“. Много от тях слушахме в доста изкривен вид на къси вълни по Световната служба на БиБиСи, която ми помогна много, заедно с „Гласа на Америка“, да усъвършенствам и практикувам английския, който учих в училище. Иначе като ученик в прогимназията грамофонните плочи бяха 78 оборота и чупливи, събирайки по една песен от страна на плочата. Едва по-късно, вече в гимназиалните ми години се появиха така наречените винилени „албуми“ („тави“) – на 33 1/3 оборота в минута и с по шест песни от всяка страна на плочата. Едва в гимназията видях що е то касетофон с касетка С-60 или С-90, а масово музика се слушаше на магнетофони марка „Филипс“, „Грундиг“ или „Телефункен“ – лентови, с 2 или 4 писти. Завърших гимназия в годината, когато Афганистан стана жертва на съветската агресия, а в Полша се роди профсъюзът „Солидарност“ със своето желание да играе водеща роля в политиката на социалистическата татковина. Това научавах всичко в автентичен вид от транзистора „ВЕФ“, като преразказвах чутото на роднините си, често за техен ужас и с предупреждението да не говоря за това извън къщи. Междувременно един поляк беше станал папа Йоан Павел ІІ, за да се превърне в жертвата, оцеляла от атентата на площад „Св. Петър“ в Рим. Първият ми 8 декември в СУ завърши с новината за убийството на Джон Ленън – един тъжен край на първия празник, когато студените буквално „окупираха“ Ректората с танци, естради, филмови прожекции, срещи с изявени спортисти и т.н. Това бяха годините на първите дискотеки и видеотеки, на уокмените и на известна либерализация, поне що се отнася до достъпа до музика, книги и западни филми. Като студент-историк бях в центъра на обществения интерес, свързан с отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, когато много от нашите професори станаха телевизионни звезди с поредицата „По хълмовете на времето“ и други исторически документални филми. Дипломирах са като „историк“, „учител по история“, „специалист по нова и съвременна история“. Веднага след завършването ми кандидатствах и бях приет за аспирант в Катедрата по нова и най-нова обща история към ИФ на СУ. Последните ми студентски години и аспирантските ми занимания съвпаднаха с „перестройката“ на Михаил Горбачов и с онези събития, довели до рухването на Берлинската стена през ноември 1989 г. Написах и защитих дисертация с тема за Демократическата партия в САЩ през лятото на 1989 г. От септември 1989 г. бях назначен за служител в деканата на ИФ, а от май 1990 г. съм старши асистент и преподавател по съвременна история. Оттам започнаха моите занимания със студенти, а индиректно и с ученици по линия на учебника за 10. клас. На границата на двете хилядолетия се осъществи моята мечта да работя като преподавател в американски университет като стипендиант на Фондация „Фулбрайт“. В годината на присъединяването на България към Европейския съюз бях избран за доцент с монографията „Белият дом и Студената война. Избори и дипломация (1948–1964 г.)“. Автор съм на много статии, студии, няколко книги, документални сборници и учебници. Специализирал съм и съм чел лекции в университети на САЩ, Великобритания, Холандия, Германия, Унгария, Турция, Австрия, Литва, Латвия, Русия, Азербайджан, Гърция, Сърбия, Словения и др. А ето ги и датите… в световната и в моята лична история: 24 април 1961 1968 – 1969 – І кл. 1969 – 1970 – ІІ кл. 1970 – 1971 – ІІІ кл. 1971 – 1972 – ІV кл. 1972 – 1973 – V кл. 1973 – 1974 – VІ кл. 1974 – 1975 – VІІ кл. 1975 – 1976 – подготвителен клас 1976 – 1977 – VІІІ кл. 1977 – 1978 – ІХ кл. 1978 – 1979 – Х кл. 1979 – 1980 – ХІ кл. 1980 – 1981 – І курс ИФ 1986 – 1989 – аспирант в ИФ, заселва се в бл. 17 в Студентски град, живее в една стая с грък, севернокореец и бъдещ доцент в СУ 1989 – започва работа в ИФ като „секретарка“ в деканата 1990 – старши асистент 1990 – заселва се в кв. „Дружба“ 1 в гр. София 1993 – главен асистент 2007 – доцент http://danielaubenova.com/blog/съвременната-история/