Р. Теодосиев

И от двете страни се вижда много професионализъм! Е как ще позволи на някакъв американец да го командва До колкото разбрах, това е жената на Стоун. Не мися, че си е загубил акъла, сега е много интересно всичко свързано с Русия в Америка и този филм сигурно му е спечелил милиони освен голяма слава и отново прави нещо много грандиозно! Прави интервюта с Путин! Един от моментите, който ме впечатли, когато Стоун пита Путин настойчиво кой от сегашните кандидат президенти би подпрекил.

Ей за това говоря и аз!

На Настя FFDP - I Apologize й е любимата Аз ще те поздравя с още една тяхна песен, но малко по-хард

На 30 октомври 2016 г. Нешънъл Джиографик представи премиерата на документалния филм „Преди потопа“, засягащ болезнената тема за климатичните промени на планетата ни. Филмът е продуциран от холивудската звезда Леонардо Ди Каприо и кинорежисьорът Мартин Скорсезе. За филма „Преди потопа“ режисьорът Фишър Стивънс съвсем заслужено избира Леонардо Ди Каприо за лице на проекта, тъй като неговата ангажираност по въпросите за опазването на околната среда и преди всичко популярността му биха имали най-голяма тежест за предаването на посланието на филма. Актьорът показва катастрофалните промени, които са настъпили в различни точки на планетата в резултат от тежката човешка намеса и търси отговори и подкрепа от световните лидери за справяне с проблемите. http://www.dokumentalni.com/archives/4350

Като гледах твоя клип се сетих за този:

Според бележки на Джеймс Меларт, този Лувийски надпис, копиран от археолога Жорж Перо през 1878 в Бейкьой в Турция. Надписът датира отпреди 3200 години и обсъжда възхода на царство, наречено Мира и как то е започнало нападения в целия Близък изток, унищожавайки на империята на хетите, заедно с други царства. Снимка: James Mellaart Разчетен е надпис върху каменна плоча на 3200 години, който разказва за троянски принц и който е от загадъчните морски народи, обявиха археолози вчера, 7 октомври, съобщи Live Science. Каменният надпис, дълъг 29 метра, описва възхода на мощно царство, наречено Мира, което започна военна кампания, водено от принц на име Муксус от Троя. Надписът е изсечен на древен език, наречен лувийски, който само няколко учени, не повече от 20, според някои оценки, могат да четат днес. Сред тези учени са Еберхард Зангер (Eberhard Zangger), геоархеолог, който е председател на фондация за лувийски изследвания и независимият холандски учен Фред Вадхаузен (Fred Woudhuizen), който сега е разчел копие от надписа. (Интересен момент в биографията на Вадхаузен е, че 90-91 година е ръководил екип по разкопки в тракийското селище от късния бронз край с. Дядово, България.) Те ще публикуват своите констатации в декемврийския брой на списание Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society. Зангер също публикува подробности за новата дешифровка на надписа в книга на немски език, наречена "Die Luwier und der Trojanische Krieg – Eine Forschungsgeschichte," (Orell Füssli, 2017), която излезе вчера, 7 октомври. Ако надписът е автентичен, той ще хвърли светлина върху един период, когато съюз на народи, които съвременните учени понякога наричат "морските хора" или "морските народи", разрушават градове и цивилизации в Близкия изток, твърдят учените. Царството Мира, което се включва в тази военна кампания, очевидно е било част от съюза на тези морски народи и участва в нападенията. Известният релеф в Мединет Хабу показва сцена на морска битка с изображения на кораби морските хора и техните въоръжения. Троянската война? Надписът разказва за това как цар Купантакурунтас (Kupantakuruntas) управлява царство, наречено Мира, разположено на територията на днешна Западна Турция. Мира контролира Троя, според надписа. Той описва троянския принц Муксус, педвождащ военноморска експедиция, с която успява да покори Ашкелон, разположен в съвременен Израел, както и да изгради там крепост. Надписът дава подробности от пътя на цар Купантакурунтас към престола на Мира: Баща му, цар Машуитас (Mashuittas), поема контрола на Троя, след като троянски цар на име Валмус (Walmus) е свален от власт. Скоро след това, цар Машуитас възстановява Валмус на троянския трон в замяна на верността си към Мира, се казва в надписа. Купантакурунтас става цар на Мира след смъртта на баща си. След това поема контрола над Троя, въпреки че не е бил истинският цар на Троя. В надписа Купантакурунтас описва себе си като пазител на Троя, умолявайки бъдещите управници на Троя да "пазят Вилуса [Wilusa - древно име на Троя] (като) великият цар (на) Мира (го прави)." (Превод от Вадхаузен) Копие на копие Самият надпис вече не съществува, унищожен е през 19-ти век, но преписи, включително копие от него, са открити в имението на Джеймс Меларт (James Mellaart), известен археолог, който умира през 2012 г. Меларт е открил няколко древни обекта в живота си, най-известният от които е Чатал Хююк, огромно селище на 9500 години в Турция, които някои учени смятат за най-старият град в света. В оставените инструкции от Меларт пише, че ако надписът не може да бъде напълно разчетен и публикуван преди да умре, други учени следва да направят това възможно най-скоро. Някои учени (сред които не са Зангер и Вадхаузен) изразиха загриженост, че надписът може да е съвременен фалшификат, създаден от Меларт или някой друг. Меларт споменава накратко за съществуването на надписа в поне една статия, публикувана през 1992 г. в рецензираното списание Bulletin of the Anglo-Israel Archaeological Society. Но никога не е описвал надписа в отделна научна публикация. Според бележките на Меларт надписът е копиран през 1878 г. от археолог на име Жорж Перо в близост до село, наречено Бейкьой в Турция. Малко след като Перо преписва надписа, селяните използват камъка като строителен материал за джамия, според бележките на Меларт. След като става известно, че надписът е използван като строителен материал за джамия, турските власти претърсват селото и намират три бронзови таблици с надписи, които сега липсват. Описания на бронзовите таблици никога не са били публикувани и Меларт не знае, какво точно е било написано на тях. Учен на име Бахадир Алкъм (Bahadır Alkım) (който почина през 1981 г.) преоткрива чертежа на надписа, направен от Перо и прави копие, което Меларт, от своя страна, също копира и който швейцарско-холандският екип вече дешифрира. Последният член на екипа Меларт е бил част от екип учени, започнали работа през 1956 г., за да дешифрират и да публикуват копието на надписа от Перо, заедно с вече изчезналите бронзови плочи и няколко други лувийски надписи, пише в бележките си Меларт. Меларт заявява, че екипът му не успява да публикува своята работа - повечето от членовете на екипа са починали. Меларт, който е един от най-младите членове на екипа, почива на възраст 86 г., надживявайки останалата част от екипа си. Швейцарско-холандският екип установи, че в по-късните си години Меларт прекарва дълго време в опит да разбере изображенията на различни лувийски надписи, които са му на разположение. Но Меларт не може да чете лувийски - той е доведен в екипа заради знанията си за археологията на Западна Турция, докато другите членове могат да четат на древния език. Наистина ли съществува надписът? Представители на Live Science говорят с няколко учени несвързани с изследването. Някои от тях изразяват загриженост, че надписът е съвременен фалшификат. Те казват, че докато не бъдат намерени записи на надписа, които не са изостанали от Меларт, не могат да бъдат сигурни, че надписът е съществувал. Зангер и Вадхаузен заявяват, че ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно за Меларт или някой друг да създаде такъв фалшификат. Надписът е много дълъг, а Меларт не може да чете, камо ли да пише на лувийски, коментират в статията си. Те също така отбелязват, че никой не е дешифрирал лувийски до 1950 г., което означава, че Перо не би могъл да го фалшифицира. Зангер и Вадхаузен добавят, че само няколко учени днес могат да четат лувийски, а много по-малко могат да пишат дълги текстове. Те заявиха, че също така не разбират защо Меларт би искал да създаде обширна и сложна фалшификация, но я оставя до голяма степен непубликувана и непопуляризирана. За Меларт никога не е било установено, че е правел фалшификации, отбелязват Зангер и Вадхаузен, но докато не бъдат намерени преписи на надписа освен тези, собственост на Меларт, не може да бъдем напълно сигурни, че е автентичен и не е фалшификат. Морската битка на Рамзес III с морските народи. Морските народи са група средиземноморски народи започнали миграцията си през XIII век пр.н.е. към границите на Древен Египет и държавата на хетите, вероятно от Егейско море (Балканите и Мала Азия). Троянската война се смята за епизод от преселението на морските народи. Самото име "морски народи" има египетски произход - така египтяните назовават през XIV-XII век пр.н.е. досега неизвестни за тях северни народи, които живеят отвъд Средиземно море. Преводът на египетския термин като "морски народи" бе предложен за първи път през 1881 г. от френския египтолог Гастон Масперо. Оставят следи от миграцията си в племена като гараманти, сикули, филистимци, фригийци и етруски. Миграцията на морските народи. http://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Razgadan-e-3200-godishen-kamenen-nadpis-razkazvasht-za-troianski-prin_95511.html

Напълно съм съгласен с вас, идеята да го пусна тук филма се продиктува от последните субтитри в 53-тата минута "Преводът е подкрепен финансово от българи, пожелали да останат анонимни." Имам чувството, че не спира пропагандата против българското членство в ЕС и колко по-добре бихме били, ако сме извън съюза. И най-вече външният натиск, който България и българските политици получават, но както каза Ник, може би за нас ще е по-полезно това, което се случва за нас.

Твоят избор на музика винаги много ме е кефил!

По случай годишнината от разрушаването на кулите-близнаци на Световния търговски център от 11 септември изданието Popular Mechanics препечатва по-ранна статия, разглеждаща митовете за трагичното събитие и опровергаването им. Разрушаването на двете кули на Световния търговски център (World Trade Center) и по-малкия WTC 7 няколко часа по-късно изненада не само обикновените хора, но някои експерти. Въпреки първоначалните съмнения, задълбоченото проучване и моделиране показва, че срутването на сградите е настъпило поради сблъскването на самолетите с тях и последвалия пожар. Според теоретиците на конспирацията, най-реалистичната версия е избухване на експлозиви в небостъргачите. Тайнствените експлозиви Първият отвлечен самолет се разби в Северната кула на Световния търговски център в 94-98-ти етаж. Вторият се сблъска в Южната кула около 78-84-ия етаж. Сблъсъците и последващия пожар изведе от строя асансьорите и в двете сгради. Освен това е повредена и долната част на сградите, включително и фоайето. Но, според теоретиците на конспирацията, самолетите не могат да доведат до значително увреждане на долните етажи по-ниско от 80-тия етаж, което говори в полза на версията за взривни устройства, задействани в момента на сблъсъка. Огромна роля за изясняване на обстоятелствата, свързани с разрушаването на търговския център изигра Националния институт за стандарти и технологии (The National Institute of Standards and Technology, NIST), който внимателно реконструира процесите, които са настъпили след взрива на самолетите. Естествено, изследването се извършва не с цел да опровергаят неофициалните гледни точки. Механизмът на разрушаването на кулите е необходимо да се разбере заради разработката на нови строителни стандарти и проектирането на нови небостъргачи. Сблъсъкът на самолети с небостъргачи е безпрецедентно събитие и нито един специалист не е могъл досега да предскаже какъв ефект ще произведе това събитие. Но затова пък е възможно да се възпроведе и моделира ефекта по данните след събитието. Резултатите от изследванията на NIST установяват, че останките на самолета са отрязали комуникационната шахта в центъра на сградата, създавайки канал за разпространение на запаленото гориво. В резултат огнената вълна се разпространява към по-долните етажи, увреждайки фоайето. Според Джеймс Кинтеро (James Quintiere), професор по инженерство в Университета на Мериленд, някои асансьори са паднали, а експлозията взривява вратата на първия етаж, убивайки тези, които са били в близост. Това се потвърждава и от журналистите, влезли във фоайето на северната кула няколко минути след сблъсъка - те открили там овъглени трупове. Контролирано разрушаване Един от най-често срещаните аргументи на конспиративните теории е, че бързоизгарящото авиационно гориво, може да стопи носещите колони. Горивото изгаря при температура от 400-800ºС. Това е наистина много по-ниска температура от температурата на топене на стоманата (около 1510ºС). Но не е необходино конструкцията да се разстопи, за да загуби устойчивост. За това са достатъчни и по-ниски температури. При 600ºС стоманата губи 50% от здравината си. Фатална роля играе и фактът, че топлоустойчивото покритие, предпазващо стоманените пръти, е повредено от обломките на самолета, което е увеличило уязвимостта им. Освен това горивото не трябва дълго да гори, то просто е послужило като катализатор за мащабните пожари в Световния търговски център. Експлозията запалва килими, завеси, мебели и хартия. Според NIST, температурата на тези пожари може да достигне хиляди градуса по Целзий, което понижава здравината на стоманата с 90%. Южната кула се срина първа, въпреки че самолетът се разби в нея 17 минути по-късно след Северната. Една от причините за това е вероятно, че ударът бе 10 етажа по-ниско и повредените колони са подложени на по-голямо натоварване. Теоретиците на конспирацията обръщат внимание на факта, че при разрушаването на кулите ясно се вижда облак прах, който се издига от сградата, сякаш последователно се подкопава от взрив отгоре надолу. Но хипотетичните взривни устройства нямат нищо общо с това. Когато започва сриването, загубилата опора маса пада върху останалата част на сградата. Получава се ефектът на доминото Този процес не изисква взривни устройства. Просто най-горният етаж не може да поеме цялата енергия на удара и я предава подолу. Когато става сриването на етажите, самото сплескване на въздуха между тях изхвърля от прозорците прах и отломки, наподобявайки външно контролирана експлозия. Какво се случи с корпус WTC 7 В корпуса на WTC 7 не са се разбивали самолети, но тази сграда също се срива след няколко часа. Поддръжниците на теорията за контролирано разрушаване смятат, че падането на WTC 7 е едно от най-важните доказателства в полза на предварително заложените експлозиви. Но в доклада NIST се посочва, че първоначалните изследвания са подценили щетите, причинени от разрушаването на съседните небостъргачи. Тежки увреждания са нанесени от изгарянето на отломките на южната страна на WTC 7. Сериозните повреди в конструкцията и интензивните пожари са довели до това, че седмия корпус се срути под собствената си тежест. Изследователите смятат, че падането на WTC 7 е пример за прогресивен колапс, когато разрушените части на носещата конструкция причиняват деформации на останалата част от сградата и нейното последващо разрушение. С помощта на компютърно моделиране е установено, че основният фактор за унищожаването на сградата е нейната конструкция. Носещите колони изпитват силно натоварване и ако се премахне дори една от тях, пада цялата секция. Гредите на петия и седмия етаж предават товара от една колона на друга, а опорните конструкции на южната страна на WTC 7 са били повредени, така силното напрежение се разпространява от колоните и в други части на сградата, което е надхвърля границите на тяхната якост. Така сривът може да се получи дори без структурни разрушения - достатъчен е пожарът. Сеизмичните трусове Теоретиците на конспирацията твърдят, че сеизмографите в обсерваторията на Колумбийския университет Ламонт-Дохърти в Палисейдс, Ню Йорк, на 21 мили северно от WTC, записват събитията от 9/11. "Най-силните трусове бяха регистрирани в началото на взрива, преди падащите отломки да ударят земята", съобщава сайтът WhatReallyHappened.com. Конспираторите твърдят, че сеизмичните пикове са "безспорно доказателство, че масивни експлозии са свалили кулите". Конспираторите твърдят, че сеизмичните пикове (графика 1, горе) показват, че взривни устройства са срутили WTC. Учените опровергават твърдението, с по-подробната графика 2 (долу). "Няма научна основа за извода, че експлозии са срутили кулите," отбелязва сеизмологът Артър Лърнър-Лам (Arthur Lerner-Lam). "Това представяне на нашата работа е категорично неправилно и не в контекст." Докладът, издаден от Ламонт-Дохърти, включва различни графики, показващи сеизмичните показания, произведени от самолетните катастрофи в двете кули, както и по-късното срухване на двете сгради. WhatReallyHappened.com избира да покаже само една графика (Графика 1), показваща само кратък отрязък от 30-минутния период от време. На тази графика се появяват измамно 8- и 10-секундни внезапни пикове. Ламонт-Дохърти за същите данни (Графика 2) дава много по-подробна картина: Сеизмичните вълни - сини за Южната кула и червени за Северната кула - започват слабо и след това ескалират, когато сградите се срутват на земята. Къде е самолетът Сблъсъкът на един от отвлечените от терористите самолети с Пентагона също предизвика съмнения сред неспециалистите. Възраженията срещу официалната версия бяха няколко: прекалено малката дупка в стената, оцелелите стъкла на прозорците и липсата на отломки от самолета. Когато самолетът се разби в Пентагона, той остави дупка със ширина от 23 метра. Това бе измерено по броя на унищожените подпорни колони на първия етаж. Оценката по видимите разрушения е затруднена от това, че фасадата на сградата се срути 20 минути след сблъсъка.Крилата на самолета не изиграха особена роля, тъй като едно от тях се удари в земята, а другото бе откъснато от носещите колони на сградата. Фактът, че стъклата на прозорците са оцелели дори близо до удара е заради тяхната взривоустойчивост. И накрая, всъщност е имало останки. Снимките отвътре и отвън на Пентагона свидетелстват за това. Но на привържениците на конспиративните теории не може да се докаже нищо. За тях учените и специалистите също са в заговора и нищо не може да разклати увереността им. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Razvenchavane-na-mitovete-za-9-11-Spetcialen-doklad_57332.html

По данни на Американската психиатрична асоциация около 5 процента от децата в САЩ страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). В същото време броят на диагностицираните надвишава 15 %, като на голяма част от тях се предписват тежки лекарства с последици за цял живот. Това е основният факт, върху който акцентира книгата ADHD Nation на журналиста Алан Шварц (Alan Schwarz). Да се обясни защо се оказва така, че две трети от лекуваните от СДВХ деца всъщност не страдат от този синдром, е централната задача в книгата. "Резултатът е безпощадна критика към фармацевтичната индустрия и обрисуването на една обезпокоителна картина за случващото се с нашите деца в името на душевното здраве.", пише Scientific American. Какво те подтикна да напишеш тази книга? През 2011 г., след като бях прекарал четири години в осветяване на сътресенията в Националната лига по футбол и младежки спортове за New York Times, изпитах желанието да се захвана с друг проект. Бях чувал, че гимназисти в родния ми окръг смъркат Адерал преди изпитите си, за да постигнат по-добра концентрация. Бях ужасен и реших да разбера повече. Но за мен това не беше толкова история, свързана с "детската психиатрия" или "злоупотребата с наркотични вещества", колкото за напрежението в училище и натиска, на който са подложени децата ни. Когато се вгледах по-задълбочено, беше очевидно, че националната ни система за третиране на ADHD до голяма степен не умееше да разграничава - много лекари предписваха медикаменти, без въобще да се замислят дали дадено дете действително страда от такъв синдром, или не. И тогава хапчетата се купуваха и продаваха от учениците, които си нямаха и идея с какво се захващат. Обърнах се към общността на детските психиатри за отговори, но те отрекоха подобно нещо да се случва. Отрекоха съществуването на множество фалшиви диагнози. Отрекоха, че тийнейджърите купуват и продават хапчетата. Отрекоха процентните стойности на диагнозите в страната, съобщени от C.D.C (бел. ред. Център за контрол и превенция на заболяванията - Centers for Disease Control and Prevention), и казаха, че са неверни. Всъщност отрекоха да има какъвто и да е проблем в рамките на техния свят. В крайна сметка протестираха много. Написах поне десет истории за първата страница на New York Times в периода между 2012 и 2014 г. В какъв смисъл СДВХ е "епидемия" и как е била "създадена" тя? СДВХ сам по себе си не е епидемия - грешните диагнози са. Ако системата функционираше по такъв начин, че да се "задържи" близо до петте процента диагнози, изписани в официалната дефиниция на Американската психиатрична асоциация, нямаше да го има този проблем. Но системата не функционира правилно. Близо 15 процента от децата в САЩ, които навършват 18, са били диагностицирани с ADHD, 20% от тях момчета. Напълно е неоснователно. Не толкова трябва да мислим как да "поправим" нещата - защото духът вече отдавна е напуснал бутилката, ами как да подобрим метода на диагностициране за децата, които наистина влизат в конструкта, както и да помогнем на другите деца по различни начини. Много деца имат проблеми и се нуждаят от помощ - но проблемите им в множество случаи произлизат от травми, притеснения, семейни проблеми, лош сън или хранене, тормоз в училище и пр. Не бива да ги оставяме. Трябва да им помогнем. Но трябва да сме по-внимателни за начина, по който го правим, отколкото да им даваме по автоматичен път диагноза на иначе сериозно и трайно заболяване. А за "създаването" е ясно, че СДВХ, откъдето и да идва и както и да се проявява при различните хора, се "раздухва" много отвъд допустимите граници. Синдромът може да съществува и без да се слагат погрешни диагнози на милиони деца. Не е в него вината, че възрастните са оплескали всичко. Каква роля изиграха фармацевтичните компании? Напълно предвидима. Ние сме твърде капиталистическа страна - що се отнася до медицината - и фармацевтичната индустрия има големи финансови стимули да разработва лекарства, насочени към медицински нужди. Всички извличаме полза от това - независимо дали говорим за Advil, който взех за главоболието си вчера, или химиотерапията, на която брат ми се подложи преди 30 години. Така че няма нищо лошо, че създават продукти, от които хората се нуждаят. Проблемът - в случая на ADHD и психиатричната общност, е, че компаниите превзеха цялото поле. Събраха най-добрите изследователи и лекари в областта и им платиха пет, шест, седем цифрени суми, за да правят проучвания в една и съща посока - че ADHD е по-разпространено и по-опасно, отколкото някой някога е предполагал, че лекарствата работят чудесно и без почти никакви странични ефекти и че ако не диагностицираш и третираш детето си навреме с тези лекарства, го очакват академични и социални провали, автомобилни катастрофи, да хване венерическо заболяване и тн. Резултатите от проучванията бяха базирани на половинчати истини, но и безсъвестно раздути с преднамерената цел да сплашат и насочат лекарите и родителите към диагностициране и даване на лекарства на техните деца, без да си дават сметка как техните проблеми биха могли да се дължат всъщност на съвсем друга причина, по-сложна и заслужаваща далеч по-голямо внимание, отколкото приема на ежедневните амфетамини. Всичко това беше оркестрирано зад блясъка на академичните институции. Лесно е да се измъкнеш от последиците, когато лекарите, извършващи проучванията, имат връзки с Харвард, Джонс Хопкинс и Калтех, а с малък шрифт е отбелязано някъде, че тяхната работа е била субсидирана от производителите на медикаменти и наградена с консултантски и други договори. Впоследствие фармацевтичните компании решават да използват тези изследвания, за да създават реклами, в края на краищата насочени към самите родители. Тези реклами заблуждават родителите за същността на продукта, за какво всъщност се използва и какво предизвиква. Редовният прием на тези лекарства не дава на детето "оценки, които съвпадат с интелигентността му", както твърдеше неотдавна една реклама на Adderall XR от страниците на списание People. В друга реклама пък се показваше майка, която заявява на детето си, че заради приема на лекарството се гордее с него. Ужасно е. Но наистина няма пречки пред компаниите, за да постъпват така. Смятам, че ние, възрастните, трябва да забавим темпото. Да бъдем по-малко импулсивни. Да обръщаме повече внимание. Онова, което очакваме от децата си, най-напред трябва да очакваме от себе си. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Falshivata-epidemiia-na-hiperaktivnostta_60147.html

Великобритания винаги е била в челните редици на борбата за безопасност на движението. И макар първите пътни знаци да са инсталирани в Париж през 1903 г., то британците през двадесетте години на миналия век поставиха за първи път на улиците си светофари - първо ръчни, а после и автоматични. Градските власти в Лондон пък са първите, които през 1951 г. приеха постановление за маркиране на зоната на пешеходната пътека с напречни ивици. Този преход в целия свят сега се нарича "зебра". Всъщност британската автомобилна история официално започва на 14 януари 1896 г., когато се формира Daimler Motor Company Ltd. Това е първата компания за серийно производство на автомобили на Великобритания. Те произвеждат 89 превозни средства през първите 8 месеца на производство от завода им в Ковънтри. Б Първия фатален автомобилен инцидент се случва във Великобритания през 1899 г. Задната гума на Daimler 6HP се спуква и двама мъже на име Едуин Сюъл и Мейджър Ричър са изхвърлени от автомобила и в резултат загиват. Инцидентът става в Гроув Хил в Хароу. Мястото на първия фатален пътен инцидент в Хароу. През 1925 г. става престъпление, ако сте пиян, а отговаряте за някакво механично задвижвано превозно средство на път, улица или друго обществено място. Наказанието за това е глоба в размер на 50 паунда и / или лишаване от свобода за срок не по-дълъг от 4 месеца, както и лишаване от свидетелство за правоуправление за минимален период от 12 месеца. В закона от 1930 г. става престъпление шофирането, опитът за шофиране и т.н. "под влияние на питие или наркотици до такава степен, че да нямате правилен контрол над превозното средство". Но законова граница, която да определя нетрезвото състояние, е създадена едва през 1967 г. Дотогава се определя, че шофьорът е в нетрезво състояние, в голяма степен със субективните тестове и наблюдения на полицаите и на свидетелски показания заедно с всякакви изявления, направени от обвиняемия. Възможността за използване на кръв, урина или дъх за анализ на алкохол е предвидена в Закона за движението по пътищата от 1962 г. (известен още като Законът за Марпъл) и се третира като подкрепа други доказателства, дадени от името на прокуратурата или за опровергаване на показанията на защитата. Едно проучване от 1964 г, озаглавено "Ефекти от високите скорости: аварии, алкохол и риск" (Grand Rapids Effects Revisited: Accidents, Alcohol and Risk), финансирано от американските служби за обществено здраве и лицензираната хранителновкусова промишленост на Ню Йорк, установи, че 80 мг алкохол на 100 мл кръв е нивото, при което вероятността за участие в катастрофа рязко се повишава за повечето шофьори. Функция за риска от злополука от Borkenstein et al. (сива линия) и от проучването на H.-P. Krüger et al. (черна линия). На абсцисата BAC се дава в проценти, на ордината се посочват коефициентите на вероятност. Grand Rapids Effects Revisited: Accidents, Alcohol and Risk. 1964 И заради увеличението на пътно-транспортните произшествия с участието на водачи, употребили алкохол, правителството на Великобритания одобри през 1967 г. Закон за пътната безопасност, който представя първата максимално допустима законова граница на алкохол в кръвта (шофиране в нетрезво състояние). Границата е определен на максимум BAC ( blood alcohol concentration - концентрация на алкохол в кръвта) на 80 мг алкохол на 100 мл кръв или еквивалентните 107 милиграма алкохол на 100 мл урина. Концентрация на алкохол в кръвта над предписания законов лимит е престъпление при шофиране и опит за шофиране на моторно превозно средство, пише в закона. През 1967 г. за кралско одобрение е представен акт, определящ начин за тестване на концентрацията на алкохол в кръвта на пътя. В акта се посочва, че устройството за алкохолен тест трябва да е от тип, одобрен от правителството. И така във Великобритания правят още една стъпка за контрол на недисциплинираните шофьори. В графство Съмърсет те за първи път са помолени да дишат в специалния апарат. Британците протестират срещу въвеждането на апарата за алкохол, твърдейки, че това е нарушение на личните им свободи. Затова в закона за безопасност по пътищата от 1967 се предвижда разпоредба, така че всяко лице, което без основателна причина не предостави образец за изследване на дъха, извършва престъпление и подлежи на арест без заповед и се осъжда по бързата процедура да плати глоба от 50 паунда. Източник: DRINK DRIVING UK LAW HISTORY http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Falshivata-epidemiia-na-hiperaktivnostta_60147.html

А каква е целта? Какво се търси, какво се доказва, какво искаш да ни покажеш?

Питер Влемикс повдига завесата на Европейския съюз и неговите институции – европарламента и Европейската комисия. Авторът е загрижен, че губи своята любима Холандия и се опитва да разбере какво наистина означава за хората да бъдат европейски граждани. По време на своето пътешествие той разкрива скритите механизми на ЕС и поставя въпроса: Трябва ли да живеем в една корпоративна Европа, вместо в една Европа на гражданите? http://www.dokumentalni.com/archives/6996 Днес ЕС се занимава с въпроси от национален характер, даване на убежище на бежанци, имиграция, наказателно право.

И събитието във фб: https://www.facebook.com/events/284015428759444/ Ще се съберем една хубава група от хора, с която ще си говорим за българска история

Формата е такъв, че нямаме презентация и не е точно лекция, а по-скоро обща дискусия с модератор

Второто събитие от поредицата "Срещи с науката" ще се проведе отново в последния петък на месеца - 27 октомври. Този месец темата на дискусията е:"Действително ли България и българите са ощетени от историята?""Един опит за ревизия на основните заблуждения, самосъжаления и стереотипи залегнали в представата за миналото ни, определили нашата историческа и съвременна съдба. Да отправим поглед от страната, която винаги избягваме. Но и да видим, че всъщност съдбата ни съвсем не е била толкова тежка колкото си мислим.", споделя за предстоящата дискусия модераторът Радослав Тодоров, автор на поредица текстове по темата.Дата и час: 27 октомври (петък), 19.00 ч.Адрес: Читалище.то, София, ул. Лом 1Презентатор: Радослав Тодоров Модератор: Росен ТеодосиевСъбитието е част от поредица "Срещи с науката", организирана от форум "Наука" (www.chitatel.net/forum/) и сайт "Читател" (www.chitatel.net/).

Първото събитие на форум "Наука" мина с голям интерес и смело продължаваме напред! Благодаря на гл. Ас. Д-р от БАН Светослав Александров за интересните факти и истории, които разказа, благодаря и на всички, които дойдоха и се включиха в дискусията!

А недей така, голяма работа е той! Те двамата с Римлянина ме лекуват мен!

Докато чакам "Метро 2035", съм хванал да наваксам с "Пикник край пътя":

През нощта на 4 октомври 2017 г. метеор освети небето, пронизвайки атмосферата над окръг Шангри-Ла, провинция Юнан в Китай. Метеорът бе забелязан около 20:00 местно време и за щастие, мнозина от местните жители заснеха грандиозното събитие с камерата. Според Центъра за изследване на близко прелитащи обекти до Земята (Center For Near-Earth Object Studies) към НАСА метеорът е "болид" (което означава, че осветява небето като при пълнолуние) е с енергия на удара, еквивалентна на 540 тона тротилови експлозиви. Смята се, че метеоритът се е разбил в земята на около 40км от Шангри-Ла, въпреки че няма снимки или видео, които да потвърдят това досега. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ogromen-meteor-s-energiia-ravna-na-540-tona-trotilov-ekvivalent-se-r_95438.html

Прочетох "Метро 2033" - много добра книга, препоръчвам я на всички! Абсолютен постапокалиптичен шедьовър не само с прямата критика на крайностите в устройствата на човешките общества, зловещата, мистична атмосфера и философските дилеми, но и изобщо с цялата болка като от оголена рана, която струеше от книгата от отчайващото начало до смазващия ѝ край. Втората част е малко странна, самия автор я кращава "Моят поклон към средновековните митове и легенди". За мен беше интересна, но не толкова грабваща колкото първата част. Благодрение на нашите приятели от Сиела се сдобивам с трета част и ще видим как се развива историята нататък. Като я прочета ще пиша впечатления За мен беше доста интересно да разбера, че в Русия има създаден цял "Свят - Метро 2033", където се издават романи одобрени от Глуховски, а много неодобрени се разпространяват свободно в интернет.

Аз теб визирам като казвам "личен лекар"

Системата от висши училища и научни организации в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52. Това е една от главните препоръки от партньорското изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, заключенията от което бяха представени вчера пред научна общност от проф. Люк Соте, съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас и ръководител на експертната група по проучването. Окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината, пише в. "Сега". "Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте. Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера. "Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример", апелира той. В Дания университетите от 30 са били намалени на 8. Експертът посочи, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. жители, т.е. в България е най-добре висшите училища да се сведат до осем, и то такива, които имат за основна мисия да се развиват научно. "Четири университета могат да бъдат изследователски и четири - предприемачески. Един академичен вуз, който да набляга на следдипломните степени, би могъл да бъде създаден от БАН, а друг - селскостопански университет - от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви", обобщи проф. Соте, според когото страната ни е световен шампион по брой научни институти. Той призова да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, ако повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече "порочният кръг в системата". Част от представителите на българската научна общност обаче реагираха бурно на препоръките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция. Той даде пример с Германия, която имала много повече институти, и препоръча да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания". "Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации. Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят реформите и после да се даде допълнително финансиране за тях, или обратното - да се действа по схемата "първо парите, после резултатите". От ЕК са твърдо "за" първия вариант, нашите учени обаче са категорични, че той е неприложим тук, тъй като това означава броят на учените ни да падне под критичния минимум. "Все едно ни казвате: "Първо ни покажете рибата, после ще ви дадем червейчето", реагираха учените ни и призоваха да не се забравят обезщетенията, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки служители. Прочети още на: http://www.dnes.bg/obrazovanie/2017/10/06/ek-s-preporyka-namalete-universitetite-ot-52-na-10.355414

Аз като се разболея слушам личния си лекар и си купувам каквото ми предпише от аптеката

Гледал ли си интервютата? Той човека си знае не езици, а 2 и 200, но искам да кажа, че ме впечатли и смятам, че и ние трябва да имаме подобни държавници. Така като го гледам не е против никоя държава, а е изцяло за Русия и следва руския интерес, ако това против някой друг, то няма значение стига да е в полза на Русия - е ние тук нямаме такова мислене, ние угаждаме на всички и ако това някак пасне и с нашите предпочитания - супер, ако ли не....