Р. Теодосиев

София Тех Парк София Тех Парк бул. Цариградско шосе 111Ж 17:00-22:00 Лаборатория FRESH: нощ на отворените врати в лаборатория Заповядайте в София Тех Парк на Европейската нощ на учените. Първият в България научно-технологичен парк ще се включи в инициативата за поредна година с демонстрации на роботи и дронове, системи за 3D визуализации и виртуална реалност, модерно лабораторно оборудване, експерименти, научни опити в различни области, както и иновативни стоки и услуги. Център на програмата в София Тех Парк ще са екипи от 11–те лаборатории, като учените ще представят своята работа на своеобразно изложение в Лабораторния комплекс на парка. На организирани образователни беседи изследователите ще обяснят по интересен и забавен начин любопитни факти и нови постижения в областта на науката. Посетителите ще могат да се запознаят с новия проект на Българския студентски отбор по синтетична биология, който спечели през 2016 г. бронзов медал на световното състезание IGEM в Бостън, САЩ. Стартиращи компании, които работят и развиват свои идеи в Инкубатора на научно-технологичния парк, ще демонстрират свои иновативни стоки и услуги. Европейски кът

Спортен комплекс „Академик“ Спортен комплекс „Академик“ бул. Цариградско шосе 125 18:00 – 21:00 FRESH кафене: Здравословен живот – подобряване на здравната активност и култура на децата Днес проблемът с липсата на физическата активност и здравословното хранене при децата е особено наболял. Именно затова каним всички родители да ни посетят и да научат как да стимулират децата да са по-активни и как да помогнат на тези, които имат проблем с обездвижването. Науката и спортът влизат в един отбор, чиято цел е здравето. Европейски кът

Национален политехнически музей Национален политехнически музей ул. Опълченска 66 19:30 – 20:30 FRESH кафене: Как мозъкът подвежда себе си Кой е единственият орган, който сам си е дал името? Умно веднага се досещаме, че това е мозъкът. Но дали наистина трябва да му се доверяваме толкова много и какви тайни крие той от нас? Заповядайте, за да осмислим отговорите на тези въпроси с помощта на младия лекар Димитър Бакалов. 21:00 – 22:00 Магия FRESH: Химични чудеса по тъмно с Корпуса за бързо гърмене За Европейската нощ на учените, Корпусът за бързо гърмене е подготвил любими опити с отделяне на светлина и топлина, както разбира се, и вече традиционните гърмежи и бумтежи в двора на Националния политехнически музей. Европейски кът

Gramophone Club Gramophone club ул. Будапеща 6 19:30-22:30 FRESH кафене: Ratio на Европейска нощ на учените За Нощта на учените ще се фокусираме върху една от любимите ни теми, физика. Ще говорим за видимото и невидимото във Вселената и за съставните части на нашия свят. Гидове в тази разходка ще бъдат нашите гости от CERN – доц. Венелин Кожухаров от катедра „Атомна физика“ на СУ, и победител на FameLab България 2008, и гл. ас. Румяна Хаджийска. Европейски кът

БГ Наука и MOVE.BG Пространство на MOVE.BG ул. Сердика 20 19:00 – 22:30 Наука в града FRESH: БГ Наука и MOVE.BG 19:00 – 20:00 Програмата в Европейската нощ на учените ще започне с представянето на сборника „100 лица зад българската наука“. Поканени са всички участници, доброволците, които помогнаха на сп. БГ Наука.Запознайте се с едни от най-успешните български учени. По време на събитието “Вечер за наивници” двама млади учени ще представят свои (забавни) провали или грешки в научната си работа, какво са научили от тях и как са им повлияли. Запознайте се с историите на Антония Хубанчева – изследовател на прилепи и Никола Каравасилев – астрофизик и ръководител на олимпийски отбор по астрономия. Клуб СКОРЕЦ ще направи мини изложба с някои от своите екзотични влечуги, а специалисти от Биологическия факултет на СУ ще ни разкажат повече за редките видове. Поради големия интерес, включихме в програмата за Нощта и филма на БГ Наука за Балканските войни, който ще е последван от дискусия с историк, работил по лентата. Каним всички посетители да разгледат творбите от конкурса ни за рисунки с микроорганизми върху хранителна среда Агар Арт. 20:00-21:00 FRESH кафене: Доц. Д-р. Леандър Литов разказва за суперкомпютрите – новия микроскоп на биологията 21:00-22:00 Дигитален FRESH: Hall of FameLab Онлайн международно излъчване на английски език от Националния природонаучен музей в Лондон на тема „Скрити светове“. Шестима финалисти от конкурса „Лаборатория за слава FameLab“, включително и от България, ще имат по 3 минути да разкрият красотата на науката. Заповядайте, за да подкрепим заедно Веселин Русинов от България и неговите симпатични роботи. 20:00-21:00 Дигитален FRESH: На живо от ЦЕРН Европейски кът

Централна локация – Античен комплекс „Сердика“ 18:00-18:30 Официално откриване и обявяване на победителите в конкурсите „FRESH VIDEO”, КОНКУРС „FRESH VOICES”, КОНКУРС „FRESH GIRLS” и КОНКУРС „FRESH TOUCH”. 18:00-22:00 Наука в града FRESH: Щандове с експерименти и демонстрации Програмистите от SoftUni Kids ще ни покажат няколко реални приложения на науката в ежедневния ни живот. Как да разгадаем двоичния код чрез Micro:bit, как да си направим охранителна система и система за поливане на цветята – всичко това (а може би и повече:) ще разберем на щанда на SoftUni Kids. ДНК – Детски Научен Клас кани малки и големи на впечатляващо интерактивно научно шоу и забавен лабораторен щанд по време на Нощта на учените. Кодове, пътни знаци, етикети със Център за забавна математика Как обичайно предаваме някаква информация? – с езика, с речта, с азбуката, с писмеността. Ако навън вали дъжд и трябва да предадем на някого тази информация, можем да го направим като кажем „Навън вали дъжд“ или го напишем. Ако човекът срещу нас говори същия език, ще ни разбере. Как обаче да му предадем тази информация, без да я изговорим или напишем – например, ако не говорим един и същ език с него? Можем да нарисуваме облак с дъждовни капки или да разтворим чадър, с което да покажем, че навън вали дъжд. Езикът е съвкупност от звукови сигнали и графични символи, с помощта на които се осъществява общуването между хората. Но освен езикът, съществуват и други системи от знаци, символи, сигнали, които са предназначени за обмяна на информация. Те се наричат кодове. На това ателие ще се срещнем с различни начини за предаване на информация по един интерактивен начин. Химични демонстрации и много забавление с Корпус за бързо гърмене Хляб и зрелища – ще присъствате на гладиаторска битка на живот и смърт между микроскопични “титани” – дрожди, бактерии и други. Запознайте се с Ивайла Сопотенска, инженер-технолог, специалист по виното, високоалкохолните напитки и хлебните изделия, докторант по хранителни технологии в Университета по хранителни технологии Пловдив. Бъдещите учени, седмокласници от 73 СОУ ще представят на тема Интерпретации на теоремата на Питагор. Те ще покажат как в реално време да си направимт сами картинка и всеки ще може да си тръгне от щанда с “неговия Питагор”! Обещаваме ви, че Питагор ще хареса на всички, дори и на тези, които не обичат математиката. Запознайте се с учените от секция Аерокосмическа информация към Института за космически изследвания и технологии при БАН. Те ще ни разкажат защо е нужно да наблюдаваме земята от Космоса и какви дистанционните изследвания се правят в моменти на катастрофални екологични природни бедствия из цял свят. Образователният екип на Музейко ще предложи на малките учени и изследователи да „изцапат ръцете си“ с някои от най-интересните експерименти на единствения у нас детски научен център. Посетителите на щанда на Инстититута по математика и информатика на БАН ще имат възможност да извършват изследвания, свързани с пентамино и дробни числа, числови таблици и равнолицевост. Ще се използват ресурси от Виртуалния училищен кабинет по математика http://cabinet.bg/ разработван от Института по математика и информатика на БАН. Европейски кът – вижте информация за различни проекти, финансирани от Европейската комисия., в това число и стипендиите „Мария Склодовска-Кюри“. Запознайте се с EURAXESS – уникална паневропейска мрежа, създадена от Европейската комисия с цел предоставяне на информация и подкрепящи услуги за кариерното развитие и мобилността на учените, и насърчаваща научното сътрудничество между Европа и света. Заповядайте на щанда за да научите повече и за предстоящите събития под мотото „Кариера за нова ERA“. Вижте какви семинари можете да посетите, както и да се срещнете с водещи работодатели и агенции за човешки ресурси. 19:00–19:30 Научно кафене FRESH: Мобилност – Учен на път и каква е връзката между науката и пътешествията Доц. д-р. Лидия Гълъбова, преподавател в ТУ София и стипендиант по програмата „Мария Склодовска-Кюри, ще представи как науката и пътешествията вървят ръка за ръка, и ще сподели своя опит как, въпреки че учените не са туристи, мобилността, която предлага програмаМария-Складовска Кюри, е изключително важен фактор за успеха й като учен.

https://misal.bg/who-is-jordan-peterson/ Джордан Питърсън е професор по клинична психология, бивш преподавател в Харвард, автор на няколко книги, както и отскоро се превърна в Интернет сензация с милиони фенове. Канадският професор от нищото се преобрази в модел за подражание и ментор на млади хора из цял свят, които неистово очакват всяка седмица нови негови лекции в YouTube, обхващащи най-разновидни теми, като се започне от Ницше и се приключи с житейски съвети за работа и любовен живот. Неговият Patreon акаунт получава над 60-70 хиляди долара месечно в дарения, които пари отиват за организиране на лекции, събития, поддръжка на YouTube канала му, както и бъдещи планове за онлайн хуманитарен университет. Kак става известен? Питърсън се сдоби с огромна популярност след като направи няколко клипчета, в които критикува нов закон в Канада, както и политкореткната култура и идеология, които го подплатяват. Нещото, което изпъкна, бе елегантният и проницателен начин по който поднася информация, върху която размишлява разбираемо, увлекателно и логически издържано. Създаде се огромна обществена дискусия около въпроса, която преля и в други държави, като се стигна до там Питърсън да свидетелства пред сенатската комисия в Канада срещу закона, което свидетелство получи над 1 милион гледания в Интернет. Най-интересното с което обаче е известен е неговата аргументирана, многопластова, обстойна, пряма, искрена и рационална защита на религията и нейното значение в днешния свят. Въпреки че от десетилетия насам изглежда как атеизмът се вижда по-удачния избор за младите хора, идеите, възгледите и мислите на Питърсън карат все повече млади хора да преразгледат и преоткриват християнството и религиозното светоусещане. В неговата книга Maps of Meaning Питърсън разказва за своя живот и тийнейджърство, които могат да служат за екземпляр на едно цяло ново поколение в Запада. Животът му Той се ражда и израства в християнско семейство и християнска среда. Въпреки че неговите родители не са били фанатично настроени, все пак детството му е било наситено със знаменията на християнската църква, както и атмосферата, в която е живял, е била ярко обагрена от християнски норми на поведение. Разбира се още на млада възраст започва да проявява негодувание относно неспособността да се чете буквално Библията и в същото време да се приемат най-новите научни открития; най-вече еволюционна биология. Също така се ядосва от интелектуалната безпомощност на свещениците, заставени пред неговите критични въпроси относно религия, както и цялата критика, която модерният свят й предлага. За това и още като тийнейджър се отказва от църквата и по негови думи „приема модерния свят“; стига до заключението, че религията е за слабите, невежите и суеверните. Едно нещо, което му привлякло вниманието било, че нито един от хората около него ни най-малко не се впечатлил от младежкото му бунтарство, дори лесно приели и бързо забравили отказа му от християнския светоглед, в който е бил отгледан. След като зарязал „догмите“ и старовремските нелепости, които увещавали отвъдземно спасение за хората, които са достатъчно простовати и овчедушни, за да го повярват, бързо си намерил пътя към социалистическата политическа сцена по негово време, която особено в Канада била силно активна. Избавянето на света и човечеството от икономическо и социално неравенство се превърнало в крайъгълния камък на неговата нова житейска цел. Единственият начин по който можело да се достигне до възмездие било чрез радикална промяна на обществения строй, и той – си спомня – нищо повече не е искал от това да бъде част от тази революция, носещ със себе си гордо на показ своите идеологически вярвания. По този начин идеология заместила религия в неговия живот. Станал член и доброволец на канадската социалистическа партия и стремглаво се въвлякъл в лявото активистко обкръжение по университети и площади в неговия град. Дори влязъл в студентския борд на губернатори, но той бил изпълнен от хора с християнконсервативни възгледи, които били доктори, адвокати, зъболекари, банкери и подобни. Нещо, което отново му направило силно впечатление било, че въпреки върлото му несъгласие с десните възгледи на хората в борда, все пак не можел да не им се възхищава. Изглеждали му способни, изтънчени, добросъвестни и трудолюбиви хора, които обаче по някаква причина имали „грешното“ мнение за политика. От другата страна обаче забелязал и друго – повечето хора в лявата партия, както и в йерархията на левия политически активизъм били уязвими, неуверени, дори злобни хора, които не будили никакво уважение, камо ли възхищение у него, въпреки „праведните“ им вярвания. Започнал да прозира, че самоотвержените им слова за социална правда и справедливост не се осланяли толкова на откровена симпатия за работническата класа, колкото на пряма неприязън и завист спрямо по-богатите. По неговите думи – Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване на лична вендета. Чия бе вината, че аз бях беден, необразован или неоценен? Очевидно – вината на богатите, образованите и уважаваните. Идеите му Питърсън и Ницше Идеология и Религия Дебати с Джордан Питърсън: https://www.youtube.com/watch?v=JDvj6DQd93o https://www.youtube.com/watch?v=kasiov0ytEc&t=2s Книга на Джордан Питърсън: https://www.researchgate.net/publication/242860067_Maps_of_Meaning_The_Architecture_of_Belief Ютуб канал на Джордан Питърсън: https://www.youtube.com/user/JordanPetersonVideos Цялата статия: https://misal.bg/who-is-jordan-peterson/

PirateBay използват процесорите на посетителите, за да генерират криптовалута Няма да е пресилено да кажем, че Pirate Bay е един от най-популярните сайтове за споделяне на торенти. Tракерът позволява бърз и надежден трансфер на големи файлове и може да служи като индекс за торент файлове. Администраторите на страницата тестват нов метод, който да им позволи да генерират приходи без да показват реклами. Идеята им е да се използват ресурси от процесорите на компютрите, с които се логваме в Pirate Bay, за да се генерира виртуалната валута Monero. Въпросната функционалност не е активирана непрекъснато, а се използва само в определени периоди от време. Ако бъде задействана ще усетите внезапно покачване на ресурсите, които използва устройството, докато търсите в Pirate Bay. Ако всичко върви по план се очаква функцията да се превърне в основен източник на приходи за торент тракера и в крайна сметка да измести напълно рекламите в страницата, информира Engadget. Потребителите има и как да блокират тези процеси. Някои от тях откриха, че от менюто на браузърите с блокирането на разширения и добавки се спира и въпросната функционалност. Предстои да видим колко време ще отнеме на Pirate Bay да започнат да използват процесорите на компютрите ни за генериране на криптовалута като единствен източник на приходи. Идеята им е интересна и подобни инструменти могат да намерят място и в другите популярни торент тракери в интернет. http://www.digital.bg/piratebay-izpolzvat-procesorite-na-posetitelite-za-da-generirat-kriptovaluta-article624029.html

От Борислав Сандов

Снежният барс вече не е застрашен вид На 14 септември 2017 г. Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси обяви изключването на снежния барс от списъка на застрашените видове. Статут на застрашен вид се дава на видовете, които наброяват по-малко от 2500 екземпляра и са намаляли с повече от 20% за последните две поколения. В момента около 7500 снежни барсове живеят в Русия, Централна и Южна Азия. Въпреки тези цифри животните все още са заплашени от изчезване, така че сега имат нов статут на уязвим вид. Това е добра новина, но природозащитниците, участващи в програмата, предупреждават, че това не означава, че котките се справят добре или не срещат заплахи. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Snezhniiat-bars-veche-ne-e-zastrashen-vid_94137.html

Публикувано във факти.бг: https://fakti.bg/world/260172-dobre-doshli-na-havaiskia-mars-videosnimki След 8 месеца живот в условия на изолация на отдалечен хавайски вулкан, шестима изследователи, подкрепени от НАСА, ще напуснат своя "марсиански" купол в неделя, съобщава космическата агенция. Тяхната първа поръчка, след като се завърнат в цивилизацията, ще бъдат пресни плодове от манго, папая, ананас и други екзотични изкушения, които растат по тези места. Както и домашно приготвени вкусни ястия от ръководителя на проекта. В това едва ли има нещо странно, защото през изминалите осем месеца екипът се храни предимно със замразена и консервирана храна. Екипът, съставен от четирима мъже и две жени, беше поставен под карантина в подножието на най-големия активен вулкан през месец януари. Всичките им комуникации с външния свят бяха подложени на 20-минутно закъснение. За това време пристигат сигналите от Марс до Земята. ю Главната цел на експеримента бе да се установят психологическите последствия върху астронавтите от продължителна мисия в космоса в условията на изолация. Получените данни ще бъдат от голяма полза при бъдещи пилотирани полети до Червената планета. НАСА се надява да ги осъществи през 30-те години на този век.

Браво! Нека се развива това сдружение, че има нужда от подобни инициативи

Оперативен план за изпълнение на националната стратегия за развитие на научните изследвания Оперативният план започва с признаване на сгромолясването на “Стратегия 2020” в областта на публичното финансиране на науката – сервира ни се “ново 20” , дето има една приказка – сега пък 0.45% до 2020 г (вместо 0.7% до 2020). Е, за мен това е достатъчно, за да кажа, че управляващите науката у нас на най-високо ниво са безотговорни и ни лъжат по-най нашенски си андрешковски начин. Тоест, това, което пишеше в досегашната “стратегия”, си е било чиста измама. Е, хайде да видим, нека пък да попитам – кой излъга научната общност за това 0.7%. Освен това продължават надеждите говежди за 1.5% от БВП за НИРД [научноизследователска и развойна дейност] (забележете, не за научни изследвания – за НИРД) до 2020 г. Пак повдигам въпроса – това, което бизнесът се мъчи да прибута като научна дейност не е никаква научна дейност в голямата си част. А за развойната дейност съдим по новите технологии, разработени от българския бизнес. Ще да ме извинявате, ама те са на хартия. Няма ги, не се виждат. А 2020 г. идва. Казвам пак – това е една дебела лъжа, че бизнесът щял да инвестира. Тази дебела лъжа, заедно с хуленето на българските учени има една цел – да прикрие безобразното положение с държавното финансиране на науката. Кого лъжете? - Себе си, разбира се. Що се отнася до научните среди никой не ви вярва вече, а наивниците, дето ще се хванат на това, че българския бизнес финансира два пъти и половина повече от държава научна и развойна дейност са два пъти и половина по-малко от нулата. И гледайте сега, що за инструменти имаме тук – анализ на бюджетните средства за научни изследвания и препоръка за тяхното оптимизиране и съгласуване на алтернативни сценарии за постигане на заложената цел. Демек, още тук лекичко се предполага, че и горните мизерни цифрички няма да бъдат достигнати, та се търсят алтернативи. А тя алтернативата, дето я търси българския администратор е една (да я напише трети път, та белким някой се позасрами) – събува гащите, обръща се с лице на изток и чака западняците да го оправят, като му дадат при това и някакви мизерни парици, за които те са напълно наясно, че до никакво съществено развитие на българската научно-технологична система няма да доведат. В модерни магистрални термини – магистрално поведение. Но западняците си гледат интереса и това е нормално. И аз да бях на тяхно място и аз така щях да правя. А в допълнение, нашите администратори пак ще оптимизират нулата. Е, резултата е ясен – една нула, колкото и да я оптимизирате, все си остава нула. Искате съвет ли – ами пишете 3% от БВП държавно финансиране за науката, дайте ги, пък да видите, как ще ви тръгне и НИРД-а и научно-технологичната система. Следва провеждане на диалог за наука 2030. Тук ще коментирам кратко – празна работа. Не може да питаш за развитието на науката хора, които хабер си нямат, че има закони (че и математически такива) за развитието на науката. Отде знайш бе Витанов? - виж фиг.1. И пак обществени съвети, консенсуси, дневен ред за науката и други такива алабализми. Със същия успех към инструментите може да се добави – рапорт на чавдарчето за иновациите и план на отрядния съвет на пионерската организация за развитие на науката. Така не се прави. А как се прави бе Витанов? Е сега, нали е ясно, че Витанов никак не отстъпва по компетентност на тия от Световната банка. Пък те парички и то доста искат за услугите си. Научете се да плащате и ще получите хубави съвети. Накрая има и таблица с цифрички. Картинка значи. А колкото до цифричките, то е ясно – лъжем, лъжем, лъжем, лъжем…. Пак ще кажете, че не ви вярвам. Така е – и за 2 стотинки не ви вярвам. Пък вие си помислете защо, може и да се сетите. И айде към стълб 2 – пак “реформи”. То в 2020 ще сме вече на 31-та година от “реформата”, а през 2025 ще сме на 36-тата година от “реформата”. Не почна ли да ти върти драги читателю думата некадърност из главата. Нека ти стане още по-весело – помисли си, какво ще се реформира – бардака и авгиевите обори. И я да видим как. Първи параграф – дрън, дрън, дрън – общи приказки. Втори параграф – пак общи приказки за Европейската пътна карта. По натам ще въвеждаме ефективна система за оценка. В съответния документ, приет наскоро пише че таз оценка може да се прави и от хора с индекс на Хирш, равен на 1. Е, ако има балъци да ви се хванат на “ефективната” система за оценка, аз не съм от тях. После следва към половин страница текст колко важна била оценката. Това го минаваме в графата “пак открихме топлата вода”. Ами добрутру, добре все пак, че почнахте да разбирате, че оценката е важна. Ама за да е важна, трябва да се изготвена от истински специалисти, а не от фалшиви такива. Дето ни бълбукат с лайденския манифест, които ни дава някои принципи но съвсем не ни казва що за индекси да използваме при оценката. Но пък ни казва да внимаваме с количествените оценки. Е, създателите му са интелигентни хора, но пък в документа, дето анализираме, манифестът е нескопосано споменат – а може би е споменат, за да се подчертае, че написалият съответните редове от оперативния план още има мерак да прави реформи, след като адвокатстваните от него реформи се провалят вече 20-на години. Ще кажете, че съм зъл. Ами зъл съм. Нали може? Или пък не може, а?!. После идват приказки за усъвършенстване на модела на финансиране. Атестации ще правим значи. А добре. То на БАН й бе направена такава през 2010 г, оценката беше много добра, обаче ръководството на науката и на финансите очакваше друго и оряза бюджета при наличие на тази много добра оценка. Та, благодарим, знаем вече как действа тази система. Който получи много добра оценка – му режат бюджета, тия дето имат по-ниска оценка – им го повишават, че да се били слаби и имали нужда да папкат. На следващата атестация – още по слаби и с още по-голяма нужда да папкат. И пак ще вдигаме програмното финансиране за сметка на институционалното. Какво да кажа – нескопосаните идеи водят от погром към погром на българската наука. Гледаме дейности 5 и 6: ще увеличаваме резултатно-ориентираното финансиране на базата на ясни критерии за постигнати високи и полезни за обществото резултати и т.н. и т.н. То таквиз писания доведоха до изследването на дамските кюлоти, което несъмнено е било одобрено на основата на ясни критерии относно това, че там ще се постигнат висо-о-о-оки научни и полезни за обществото резултати. Почваме да четем дейност 6 – изграждане на модерна административна структура…. И спираме – я-я-я, да не би писачът да ни казва, че наличната структура не е модерна. О-хо-о-о-о, че кой е търпял немодерна административна структура 27 години? Я-я-я-я, тука трябва да се разрови. Тука май се казва, че МОН има тежки структурни проблеми. И какво ще преструктурираме – а, да, фонда за научни изследвания ще го правим на агенция. Ама да знаете каква каша ще настане. Не, че сега кашата там е малка, тоз фонд е видна част от авгиевите обори. И нататък следва една преструктурационна дейност в МОН, че свят да ти се завие. Всичко на принципа – преоблякъл се Илия, погледнал се, пак в тия. А резултати няма и няма. Бардакът си остава бардак. И ще си остане бардак. Други действия трябва да се предприемат тука. И накрая – пак весела табличка. Да питам защо индикаторите там са точно тези – има ли смисъл. Няма – индикатори трябва да има. Отиваме на стълб 3 – концентрацията на инфраструктурата. Цяла страница и половина – празни приказки. Нещо ЩЕ става, друго ЩЕ става, ама нищо НЕ СТАВА. Ама ни заливат с поучения. Та как беше - който може – прави. Който не може – поучава. Заливат ни с поучения – ясно значи колко могат. Караме нататък – развитие на електронно управление на научно изследователската, развойната и приложната дейност в България. Мх-м, ша развиваме електронното управление, щом казвате. И 100 години може да го развиваме. Особено ми е интересно как ще развиете електронното управление на приложната дейност, ама да не се интересувам много. А-а-а-а – разбрах – ще създаваме среда за въвеждане на електронни и комуникационни технологии. Та да питам читателя – знаеш ли драги ми читателю, какво е жалък управленец. Това е такъв управленец, който си признава, че през 2016 г още не е създал среда за въвеждане на електронни и комуникационни технологии. Ама не е така г-н Витанов, ще кажете, те просто са го написали туй, че да има нещо написано там. Хайде, кандисах. Доста хора вече знаят, че казах в очите на един министър и заместниците му през 2014 г, че тая “стратегия” за нищо не става. Четем нататък – въвеждане на отворен достъп до научна информация. Чудим се и се маем за що иде реч. Гледаме в таблицата с индикаторите – там електронно и дистанционно обучение. После – стимулиране на научни публикации в издания с отворен достъп. Хм, че те голямата част от тия издания са си чист боклук и аз никога няма да пратя там нещо за публикация ако щат и звездите от небето да ми свалят тия от МОН. Кой умник написа тая работа в таблицата? После проекти с отворен достъп, интегрирани инфраструктури и тем подобни нещица. Абе спрете се бе: науката ни умира, учените бягат в чужбина да се спасяват от глад, на вас ви е най-важен отворения достъп до проектите. Ха освестете се малко, скоро истинските учени ще изчезнат и проектите ви ще са от класа – изследване на влиянието на цвета на дамските кюлоти върху самочувствието на четвъртата братовчедка на дамата, носеща кюлотите. Огромен ще е интересът към такива резултати, да знаете. От Харвард и Оксфорд ще се избиват да ползват отворения ви достъп. И идваме до укрепване на социалните измерения на науката. Ще кажете – ей, най-накрая нещо за учените. Ами, ами – магазини на науката ще създаваме към научните организации. А може ли да предложа да създадем и по един бръснарски салон, че да подпомогнем дейността на бръснарите – пък и социална полза за науката ще има. Четем инструментите и изпадаме в пълен потрес. Значи стимулиране публикуването в добри списания – в социалните измерения на науката, стимулите за ефективни учени – пак там. Кой ги сложи тия неща в тоя раздел? Първо как да ви повярвам – не съм видял за 27 години да ме стимулирате, а пък доста от публикациите ми са доста известни на запад. Второ, това не е социално измерение на науката, това е качествено измерение на научната продукция! Абе хванете го този “писар” на “стратегии” и го изхвърлете от МОН. Все обещавате и нищо не правите. Само си го пишете по “стратегийките”. Само гледайте как ще се повиши публикационната активност като се напенсионират учените в следващите 2-3 години. Та в ред 4 на съответната весела таблица сте забравили минусите да напишете пред процентите. А ако искате да не пишете минуси – вдигайте рязко заплатите на учените. Тогава броят на статии може и да се увеличи. Четем оперативна цел 4 – па синергия, па центрове за върхови постижения. Колко пъти да повтарям, че не това е пътят за стабилизация на българската наука. Магарето на село вече вдяна. Колко центрове направихте до сега. И какъв е резултатът – всичко върви надолу, надолу, надолу. И ще продължи да върви надолу дори и всичките от тези центрове да сработят. И ще върви надолу, защото правите принципни грешки. Тука с най-голяма ярост някои скачат отгоре ми. Ще видим през 2020 г. Ще видим и през 2025 г. какво ще стане. И центровете ви за върхови постижения ще блокират. Помнете ми думата. Толкоз по дейност 10. За дейност 11 въобще да не отварям дума. Видяла жабата, че ЕС волът има карта за научна инфраструктура и вдигнала и тя крак. Та вижте си веселата табличка. Изградени обекти от националната пътна карта – 3. Публикации – няма данни. Айде бе. Хвърлихме милиони – резултати – няма. Бравос, бравос, като почнете да “оптимизирате” нали ще се сетите за това. Или няма да се сетите. Няма да се сетите, щото е неудобно. Ама тя поредицата от грешки много голяма стана, дами и господа. Но не се притеснявайте, аз нямам никакви илюзии за това, какъв ви е управленският капацитет. И пак погледнете веселата табличка – ще хвърлите 250 милиона евро за центрове, нали така. И по вашите данни, там на пълна заетост през 2020 г ще работят 225 учени. Ашколсун, туй ефективност, туй ефикасност, направо забивате всички в земята. Между другото както бавите процедурите и тоз брой учени няма да работят на пълен работен ден в тез центрове. И ето ни на оперативна цел 5 – връзка между науката и бизнеса. Нищо не правите и нещо няма да направите. Науката е на умиране, а бизнесът е като малчуган, който няма изгодица да плаща за научни изследвания и да използва резултатите от тях. Как ще промените това – със засилване интеграцията в триъгълника на знанието. Дотук бла-бла. Насърчителни схеми за млади изследователи в предприятията – бла-бла (младите изследователи са силно насърчени да бягат в чужбина). После обучение на млади учени по заявка на предприятията (още не съм паднал от смях, но отивам да падам), инкубатори на научни идеи (паднах вече – дай си бабиното идеята, че да направя бизнес от нея – не, умирам, умирам от смях вече), платформа за връзка наука – бизнес и публично частно партньорство. Е, умрях от смях вече. Не става така бе драги мои. Нали 27 години ги дрънкате тия и се мъчите да ги правите. Не става така. Друг е пътят. Отиваме на дейност 14 – ще стимулираме значи трансфера на знания от университети и научни организации в полза на икономиката и обществото (и тук седнах, че да не взема пак да падна от смях). А, концепция ще правим, мрежата от офиси за технологичен трансфер ще оптимизираме, регистри ще правим, научен маркетинг ще подобряваме (Боже, боже, налей им ум в главата на тия, иди им кажи, че така не се прави). И дойдохме до човешките ресурси. А тука почват големите глупости. Ще се повишава значи икономическия и социален статус на учените. Тези лъжи ги слушаме доста години. Пак да кажа, - благодарим, благодарим, видяхме как Симеон Дянков повиши икономическия и социален статус на учените. Сега министър на финансите е някогашният заместник. Тъй че не се хабете да ни лъжете. Ще връщате учени от чужбина. И как – ще им предлагате големи заплати, докато наличните тук учени мрат от глад, така ли. Младите ще задържате – как, като направихте заплатите им равни на заплатите на чистачките, така ли? Ще хвърляте пари за 5-годишни програми за водещи учени. Нищо няма да излезе от това, помнете ми думата. ЩЕ, ЩЕ, ЩЕ повишавате заплатите на водещите учени – изследователи. ЩЕ, ЩЕ, ЩЕ, ама нищо не правите. ЩЕ стимулирате ранно пенсиониране – е, това е историческа глупост. По цял свят хората гледат да използват опита на по-възрастните изследователи, вие ще ги пенсионирате. Контролни механизми ЩЕ въвеждате за използване на пенсионирани учени вместо млади учени. При тези ниски заплати, това е тотална лудост. Правила за диференцирано заплащане ЩЕ въвеждате. Вие сте луди. Държим значи фонда работна заплата нисък и при това диференцирано заплащане ще въвеждаме. Това е най-долна андрешковщина. Какво – от едни ще вземате на други да давате. Това е идиотщина и никакви научни колективи така няма да стимулирате. Напротив, това ще засили разпада на българската наука. Ще дефинирате какво е млад учен. Браво – топлата вода пак открихте. Тя науката умира, те с дефиниции се занимават. Че не го ли дефинирахте досега. Ето ви една дефиниция – млад учен е, който няма внуци. Не разбрахте ли, че в науката няма млади и стари – има кадърни и некадърни. И че един кадърен старец струва колкото 20 некадърни младока. Ще въвеждат инструмента доктор-изследовател. Хайде да въведете инструмента доктор - бостанско плашило, доктор – сервитьор, доктор-фризьор и доктор-чистачка, че само това още не сте въвели. Действие 17 – ще стимулираме значи университетите и институтите да създават благоприятни условия за кариерно развитие, включително и за увеличаване на научния потенциал. Това става с ПАРИ. А как ще стане според авторите на писанието – с регулаторни правила, с конкурси за мобилност (!!!!), с подкрепа на схеми за творчески отпуск(!!!!), с национална програма за развитие и съхранение на човешкия капитал (!!!!), с ваучерни схеми (!!!!!!!!!!!!) и т.н и прочее глупости. Абе вие за идиоти ли ни взимате! Никакви благоприятни условия за кариерно развитие няма да създадете така. И накрая отиваме до таблицата с разпределение на средствата. Гледаме сега за стълб 1 – Повишаване на публичните инвестиции за научни изследвания. 450 000 лева за оперативни планчета, обществени диалогчета и т.н. чиста полза за науката дотук – 0 лева. Минаваме на стълб 2 – реформа в научно-изследователската система (у-ха-а-а). “Реформата “ ще опоска нови 15 милиона и половина. Някой ще вземе хонорарче за осигуряване на независима оценка на научноизследователската и иновационната дейност в съответствие с международните стандарти и принципите на манифеста от Лайден, усъвършенстване на моделчета, увеличаване на резултантно-ориентираното финансиране и нова агенцийка. Ала-бала, ала-бала - чистата полза за науката дотук – 0 лева. (опапани обече вече 16 милиона). Отиваме на стълб 3 – Концентриране на научната инфраструктура. 696 милиона почти. Ама я да видим за какво. Развитие на електронно управление на научно-изследователската дейност, въвеждане на отворен достъп и прочие (лап – лап-ам-ам от парите за наука)- горе долу – 70 милиона. Дотук опапани – към 86 милиона, за науката – 10 милиона за програми за стимулиране на научната активност на ученици и студенти с акцент на природните науки и математиката и за въвеждане на стимули за подкрепа на ефективните и резултатни учени и научни групи и школи (кои ли са резултатни, а кои не са – ще видите що за каша ще възникне). Караме нататък – синергия за преодоляване на фрагментацията значи. И т.н инфраструктури и т.н към 650 милиона от който 300 милиона по оперативна програма и грубо 2 милиончета за администратувно туй-онуй. Дотук административна опапани – към 88 милиона, за науката – към 660 милиона (от които 300 милиона благодарение на милостта на чужди държави). Следва човешки ресурси – към 53 милиона. Което веднага показва, че тая програма ще е провал. Гледайте сега – за какво ли не се дават пари, само не и за повишаване на заплатите на българските учени. Аха-а-а – пакет за ранно пенсиониране – лап 5 милиона, проучване за конкурентни нива на заплати – лап 5 милиона лева. Та административното ам-ам наближава 100 милиона от общо 765 милиона. Значи за науката остават към 665 милиона за 9 години напред, от които 441 милиона от милостта на чужденците (демек от Оперативната програма Наука и иновации за интелигентен растеж). От сърцата управляващи се откъсват значи 224 милиона български пари за 9 години. Което си е 110 милиона евро. Бравос! 224 милиона за наука, 100 милиона за административни дейности. Бравос, бравос. И да не си мислите, че това са много пари. От мене да знаете – и с милостта на чужденците тези 665 милиона за 9 години са грубо казано по 75 милиона на година. С тях няма да мръднем доникъде. И в 2020 ще сме опашкари и в 2025 ще сме пак опашкари в ЕС. Не ги слушайте уважаеми читатели, какво ви лъжат. Те ви лъгаха че “Стратегията” 2020 ще оправи българската наука. Все още е 2016, а те вече се отказват от думите си и ви предлагат нова “Стратегия” до 2025. после, като видят, че и тя гърми, ще ви предложат трета ”Стратегия” до 2030. Лъжи, лъжи, лъжи. Представяме Ви специализиранъя брой на "Българска наука": Черни и Бели хроники на Николай К. Витанов СЪДЪРЖАНИЕ Белите хроники на Витанов Хроника 1: Академик Стойчо Панчев Хроника 2: Професор Николай Мартинов Хроника 3: Георги Василев и Иван Иванов Хроника 4: Александър фон Хумболт Хроника 5: Макс Планк Хроника 6: Алберт Айнщайн Хроника 7: Робърт Хук Хроника 8: Исак Нютон Черните хроники на Витанов Хроника 1: Между Светия Граал и авгиевите обори Хроника 2: В дълбините на позора Изтегли броя от тук: http://image.nauka.bg/magazine/BG-Science-VITANOV.pdf

Hyperloop назова 10 потенциални маршрута на високоскоростните влакове Първите трасета за високоскоростен вакуумни влакове Hyperloop ще бъдат построени в Мексико, Индия, САЩ, Великобритания и Канада, съобщава The Verge. През 2016 г. Hyperloop One обяви конкурс сред градовете кандидати за изграждането на високоскоростни влакове. Сред 2600 заявления, експертите избраха десет отбора от пет държави (Мексико, Индия, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада). Маршрутите, предложени от страните, варират от 320 до 1100 километра, в зависимост от местоположението. Като цяло 150 милиона души живеят в печелившите градове. Предложените маршрути с обща дължина 6632 километра ще свържат 53 мегаполиса по целия свят. Hyperloop One оцени всяко предложение от стотиците отбори от цял свят, проучи потенциала на всеки от гледна точка на инфраструктурата, технологиите, регулаторната среда и транспортните проблеми. Така бяха определени най-силните кандидати: САЩ Шайен - Денвър - Пуебло (580 км) Чикаго - Кълъмбъс - Питсбърг (785 км) Маями - Орландо (414 км) Далас - Хюстън (1030 км) Великобритания Единбург - Лондон (666 км) Глазгоу - Ливърпул (545 км) Мексико Мексико Сити - Гуадалахара (531 км) Индия Бангалор - Ченай (335 км) Мумбай - Ченай (1102 км) Канада Торонто - Монреал (644 км) По-рано Hyperloop One проучи техническите и икономическите възможности за изграждането на маршрута в Холандия, Швейцария, Москва, Лос Анджелис, Великобритания, Финландия и Швеция. Съдбата на тези трасета остава неясна. http://nauka.offnews.bg/news/a_7/a_94041.html?preview=ok

6-те големи открития на 'Касини' http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/6-te-golemi-otkritiia-na-Kasini_93961.html Едно от най-зрелищните мозаечни изображения на Сатурн, направени от Касини, тази снимка от 2016 показва северния полюс, пръстените, сянката на планетата, както и почти напълно осветеното лице на най-видимо опръстенената планета в нашата Слънчева система. Снимка: NASA / JPL / Space Science Institute Касини стартира от Кейп Канаверал, Флорида през 1997 г. , прекара седем години на път и 13 години в орбита около Сатурн. На 15 септември той се пожертва в името на потенциално обитаемите луни на планетата, потъвайки и изгаряйки в атмсферата й. НАСА. Стартирането на "Касини" на 15 октомври 1997 г. Това грандиозно изстрелване от военновъздушната база "Кейп Канаверал" се случи на 15 октомври 1997 г. Стартира първата мисия посветена на планетата Сатурн, Касини - предназначена да наблюдава пръстеновидната планета, да заснеме изображения и спектри, пръстените и луните й. Комплексът бе оборудван и със сондата "Хюйгенс", която ще слезе на огромната луна на Сатурн, Титан. Снабдена с радиоизотопен генератор, сондата Касини разполага със собствена мощност на борда си на базата на ядрен разпад, което ще продължи десетилетия и ще позволи да се направят много научни открития от разстояние. NASA / ESA / Italian Space Agency; JPL-Caltech Схема на космическия апарат "Касини", включително различните инструменти и бордови устройства и сондата "Хюйгенс", показана една година преди старта. Касини достигна целта си през 2004 г., след седемгодишно пътуване през Слънчевата система. Когато пристигна до Сатурн, той веднага започна да изпраща данни и завършва четиригодишната си основна мисия без никакви проблеми през 2008 г. Той открива допълнителни пролуки в пръстените на Сатурн, бури и вихрушки на сатурновата повърхност, допълнителни спътници, установи наличието на разнообразие от молекули, а сондата "Хюйгенс" дори откри доказателства за морета от течен метан на повърхността на Титан. И въпреки тези огромни успехи, шест открития се открояват като най-важни за мисията на Касини. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Северният полюс на снимка от 2013 г., в истински цветове, бе в синьо, когато Касини за пръв път влезе в орбита около Сатурн. Но през последните няколко години, той започна много бавно да преминава от синьо в жълто. 1. Полярният шестоъгълен ураган на Сатурн Макар че намеци за такава структура бяха открити от Вояджър, едва когато Касини я засне, стана ясно, че Сатурн има шестоъгълна буря, която непрекъснато бушува около северния му полюс. Последица от динамиката на флуидите и хаотичната, но бързо променяща се атмосфера на Сатурн, това е първата такава буря, открита някога в газовия свят. С над 32 000 км ширина, бурята започва на 78 градуса и се простира надолу на около 100 километра. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Тази снимка с фалшиво оцветяване на северния полюс на Сатурн подчертава различните характеристики вътре и около шестоъгълника, включително северния полярен вихър. Първо гмуркане на Касини - 23-29 април За разлика от други атмосферни особености, шестоъгълникът не променя географската си ширина с течение на времето. Моделът на движещия се на изток въздушен поток с 360 км / ч. около очертанията на шестоъгълника, съчетан с въздушния поток с по-малка ширина, може да се възпроизведе в компютърни симулации като се получава също шестоъгълник. Може би най-забележителното е, че полярният вихър около северния полюс се държи много подобно на око на ураган, където също има пролука в облаците, която се спуска надолу, доколкото може да се види от данните на Касини. NASA/JPL-Caltech/SSI/Hampton University Анимация на шестоъгълника на Сатурн от около 70 отделни кадри. Самата полярна буря на Сатурн е с диаметър 2 000 километра и остана непрекъснато през 13-те години наблюения на Касини. Може би най-забележителното е, че през последните години цветът на този вихър е започнал да се променя. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Изображения на северния полюс на Сатурн, 2012 (L) и 2016 (R) и двете направени със широкоъгълната камера на Касини. Разликата в цвета се дължи на промените в химичния състав на атмосферата на Сатурн, предизвикани от преки фотохимични промени. Причината за това е самото Слънце. Северният полюс на Сатурн е бил наклонен настрани от Слънцето и се обръща към Слънцето, когато наближава 2015. През 2016 г. стана ясно - цветът на полярния шестоъгълник се променя, тъй като се намира на пряка слънчева светлина. Сатурн има 29-годишен орбитален период около Слънцето и нямаше как Касини да забележи тази промяна по-рано. Това стана само благодарение на удължената продължителност на мисията. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute В продължение на период от 8 месеца избухна най-голямата буря в Слънчевата система, обкръжавайки целия газов гигант и способна да събере от 10 до 12 земни кълба в себе си. 2. Най-голямата, известна досега, буря в Слънчевата система Подобно на всички планети с атмосфера, Сатурн има своето метеорологично време, пълно с големи и малки бури. Докато мисията "Касини" успя да открие редица интересни елементи на пръстеновия свят като дълголетния полярен шестоъгълник и драконовата буря на южното полукълбо, най-зрелищното явление се появи през 2011 г. в северното полукълбо, обхващайки цялата планета, която се прелива и продължава повече от 200 дни. Изображенията показаха, че бурята мигрира през сатурновата повърхност със 100 километра в час. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Сатурн по време на бурята във фалшиви цветове. Липсата на белезникаво/синьо в буря показва липсата на метан. Окото на бурята е богато на метан; опашката на бурята е бедна на метан. Яркото синьо в ръбовете на пръстена е от воден лед. Сред няколкото хиляди бури от такава величина, които са били наблюдавани на всеки 20-30 години още от 1876 г., тази е най-голямата и най-продължителната. Астрономите откриха, че тези бури са притиснати от водните пари в долните слоеве на атмосферата на Сатурн. Като по-тежка не само от водорода и хелия, но и отметан, наситената водна пара образува слой под външната екзосфера на Сатурн, изолирайки вътрешната част на планетата. Когато външните слоеве се охладят толкова много, че потънат, те позволяват на вътрешните, влажни слоеве - и бури - да се появят отново. Следващата голяма сатурнова буря, предсказана за 30-те години на 20-ти век, ще даде възможност на учените да научат колко вода съдържа опръстенената планета. NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute Вълничките от вътрешната или външната страна на пролуката между пръстените се дължат на намесата на вътрешната за пръстените луна, тъй като вътрешната част обикаля по-бързо, а външната част се движи по-бавно в съответствие със законите на Кеплер. 3. Структура, вълни и релеф на пръстените на Сатурн Сатурн е забележителен по много начини - сред всички планети, за които знаем, той има най-малко гъстия, но също така и единствения видим набор от пръстени. Съставени от лед и прахообразен материал, тези пръстени не са солидни, а се състоят от частици, които преминават заедно, залепнали за кратко и разкъсвани от приливните сили, упражнявани от Сатурн и преминаващите негови спътници. NASA/JPL/Space Science Institute Малките спътници в пръстените на Сатурн, като например в "Енке Гъп" или "Келер Гъп", могат да се изправят бръчките и вълните в пръстените от двете страни. Самата пръстеновидна система е с дебелина само 10 метра до 1 километър и може да е толкова стара, колкото самия Сатурн. Когато пръстените на Сатурн се наблюдават откъм ръба, благодарение на ъгъла, който пръстените правят със Слънцето, дребните несъвършенства в ледените кристали могат да се видя по хвърлените пленителни дълги сенки върху останалата част от самите пръстени. NASA/JPL/Space Science Institute Въпреки че самите пръстени са невероятно тънки с височина на места сантиметри, те могат да се видят с огромни сенки близо до равноденствието на Сатурн. Основните пръстени се простират от 7000 км до 80 000 км над екватора на Сатурн - повече от радиуса на Сатурн. Състоят се от 99,9% воден лед. Пръстеновата система има хиляди тънки пролуки и е била по-дебела и по-разнообразна в миналото. Някога скалистият материал се е слял в спътници, но водните пръстени ще останат толкова дълго, колкото ще съществува нашата Слънчева система. NASA/JPL/Space Science Institute Видими и радиоизображения на пръстените на Сатурн и тяхната структура, получени от Касини. Макар че са силно отразяващи и са съставени предимно от воден лед, пръстените проявяват различна степен на оптично и радиоотражение, като последните позволяват много по-рязки изображения. NASA / JPL Двутоналната природа на Япет бе загадка около 300 години, но най-накрая бе решена от мисията "Касини" през 21 век. 4. Разкрита бе тайната на двуцветната природа на Япет Япет е втората открита луна на Сатурн и може би една от най-мистериозните. Не само заради екваториалния ръб и големия орбитален наклон, а защото едната половина от този спътник е светла и отразява като лед, а другата половина е с 80% по-тъмна. Какво прави Япет двулик? Не наклона на орбитата му, а фактът, че е най-далечната голяма луна от Сатурн и присъствието на друга, също забележителна луна още по-далеч. NASA/JPL/Space Science Institute Сатурновият спътник Феба с по-тъмния си цвят с повърхност от пемза и ретроградната орбита, е почти сигурно "уловен" обект, а не луна, подобна на повечето други, които са се образували заедно със самата сатурнова система. Отвъд орбитата на Япетс се крие луна, която не прилича на никоя от намиращите се на орбита около Сатурн - Феба. Фаба не е съставена от същите материали, от каквито са другите Луни на Сатурн, а освен това тя обикаля в обратна посока от всички останали. Вместо да обикаля (гледайки надолу от северния полюс) по посока обратна на часовниковата стрелка около планетата-майка, както правят всички останали, Феба се върти по часовниковата стрелка около Сатурн. Защо? Защото Феба не произхожда от Сатурн, а е по-скоро уловен обект пт Пояса на Кайпер. Феба по състав отговаря на най-големия, най-неуловим пръстен в Слънчевата система. NASA/JPL-Caltech/Keck Данни от инфрачервия диапазон от космическия телескоп Spitzer доведоха до откриването на изцяло нов пръстен около Сатурн, благодарение на предшестващи данни, получени от Касини. Открит едва през 2004 г. с инфрачервения космически телескоп Spitzer, пръстенът на Феба е дифузен пръстен от отломки, произхождащ от Феба и е изключително тъмен. Това също е невероятна рядкост - материалът има плътност от около седем прашинки на кубичен километър. Разбира се, тъй като тези отломки се въртят около Сатурн в противоположна посока от всички други спътници, най-външните спътници на Сатурн могат да "заорат" в тях, излагайки челната си страна на тези тъмни отломки. Точно това се е случило с Япет, който се е забил в пръстена от отломки на Феба. Smithsonian Air & Space, derived from NASA / Cassini images Изображения на Сатурн, Япет, Феба и орбитите на Япет и външния F-пръстен на Сатурн за мащаб. Това е сложен процес, който в крайна сметка е отговорен за двуцветната повърхност на Япет. Тъй като Япет е приливно свъзан със Сатурн - което означава, че една и съща "страна" винаги е насочена напред, когато се движи по орбитата си - предната част на спътника натрупва този тъмен материал, докато задната страна остава чиста. По-тъмният материал, събран от едната страна на Япет, става по-горещ от по-светлия материал и това води до сублимация на повърхностния лед. В тази газообразна фаза има значително количество кинетична енергия. Недостатъчна е, за да се измъкне от гравитацията на Япет, но е достатъчна, за да може да мигрира към светлата страна, където остава стабилна, създавайки двуликата природа на Япет. Спектроскопските възможности на Касини дадоха ключовете за загадката. NASA / Cassini-Huygens mission / Imaging Science Subsystem Високоотражателната повърхност на ледената луна на Сатурн, Енцелад, показва наличието и изобилието на постоянно свеж повърхностни лед, както никоя друга луна в Слънчевата система. 5. Потенциалът на Енцелад за живот в подземния океан От изображенията, направени от Касини, се вижда, че Енцелад има повърхност с гладък, ярък лед. Толкова ярък, че държи рекорда за най-отразяваща луна в Слънчевата система. Но тази гладка повърхност показва пукнатини навсякъде. Енцелад се намира точно в центъра на Е-пръстена на Сатурн и това не е съвпадение - това е отговорът за създаването на пръстена. NASA/JPL/Space Science Institute Дифузният ярък, но леден "Е пръстен" и "яркото място" на луната Енцелад, която е причината за съществуването на пръстена. Леденият материал от повърхността на Енцелад се сгъстява и загрява от приливните сили на Сатурн, създавайки подземен океан от солена вода. Тази вода се изтласква с такава сила, че се отскубва от гравитацията на Енцелад, като голяма част от нея образува отразяващия Е-пръстен. На Енцелад трябва да има вода, топлина и органични молекули, което го прави един от най-вероятните кандидати за живот в нашата Слънчева система. NASA / Cassini-Huygens mission / Imaging Science Subsystem Изображение на изригване върху повърхността на Енцелад (вляво), показано заедно със симулация на изригването, създадена от учени на Земята (вдясно). Благодарение на мисията "Касини" успяхме да разберем какво става в този леден свят. Доказано е, че има вода, а приливните сили на Сатурн осигуряват необходимата топлина. Въз основа на наблюденията на други тела в Слънчевата система, Енцелад вероятно съдържа и необходимите съставки за възникването на живот. NASA/JPL/Space Science Institute Това фалшиво цветно изображение на джетове (сините области) в южното полукълбо на Енцелад е направено с тясноъгълната камера на Касини на 27 ноември 2005 г. Тези гейзери могат да бъдат идеални цели за бъдещи мисии, които търсят извънземен живот. Предпоставките са на мястото си. Възможността е прекалено голяма, за да се игнорира. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Уникална гледна точка в сянката на Сатурн, атмосферата, основните пръстени и дори външният Е-пръстен са видими, заедно с празнините на сатурновата система, по време на затъмнение. Планетата Земя също е там. 6. И накрая отново открихме Земята Докато пътуваше през Слънчевата система, Вояджър за пръв път показа "бледата синя точка". Иззад сянката на Сатурн, предпазващ Касини от Слънцето, той погледна назад към Земята, докато заснемаше тази снимка. Докато пръстените и атмосферата на самия Сатурн са ярко осветени, една точка от бледа синя светлина изпъкна между останалите. Това не бе образ на далечна звезда, нито на малка сатурнова луна. Тази точка бе нашият дом: Земята. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Земята и Луната под силуета на пръстените на Сатурн се открояват като зацапана точка на синя светлина от невероятното разстояние на Сатурн. Малкото асиметрично размазване от дясната страна на тази точка е нашия спътник Луната. След 20-годишно пътуване и безброй истински открития, най-голямото нещо, което Касини донесе на нас, е гледката към нашия дом. Сега, след като Касини окончателно потъна в атмосферата на газовия гигант в петък, 15 септември, бе важно да си спомним докъде стигнахме и как стигнахме до там. Нашето пътуване все още не е приключило. http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/6-te-golemi-otkritiia-na-Kasini_93961.html

Вече няколко дни в медиите циркулират публикации, които алармират, че ни тровят с опасни яйца, че сме в сериозна опасност, че веднага трябва да се притесним, да изхвърлим всичко, а защо не и да отидем на лекар. Нека се успокоим малко, защото единственото нещо, което може да ни навреди в тази ситуация е стресът, който си причиняваме излишно. А той е рисков фактор, който често пренебрегваме. Открито количество в яйцата не е притеснително! Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) разпространи разкритието, че са открити партиди яйца, при които количеството на фипронил е около 0.027 мг/кг. Това означава, че в 1 килограм яйца има 0.027 мг от веществото. 1 килограм яйца са 20 яйца с размер „М“, които са с маса около 49 грама. Самото наличие на веществото не трябва да ни притеснява, защото не трябва да живеем с илюзията, че храната, която консумираме е „чиста“. Винаги има някакво замърсяване и за щастие тялото ни е напълно подготвено, за да се „детоксикира“. Цялата статия: http://6nine.net/2017/09/15/защо-не-трябва-да-се-паникьосваме-за-фи/#more-3682

Вчера вечерта в Харвард се състоя 27-ата церемония по раздаването на Антинобеловите награди - Ig-Nobel Prize, които се присъждат всяка година от 1991 г. насам за най-абсурдните научни открития. Темата за тази година е "неопределеността". Антинобеловата награда за мир получи екип швейцарски учени под ръководството на д-р Майло Пухън (Milo Puhan) от Университета в Цюрих, според който свиренето на диджериду (музикален духов инструмент на аборигените) помага да се отървете от т.нар. синдром на обструктивна сънна апнея - в нарушения на съня, което се характеризира с повтарящо се спиране на дишането за по-дълго от 10 секунди - един от симптомите е силното хъркане. Според учените това се дължи на факта, че духовият инструмент укрепва горните дихателни пътища. Изследване: "Didgeridoo Playing as Alternative Treatment for Obstructive Sleep Apnoea Syndrome: Randomised Controlled Trial," Milo A. Puhan, Alex Suarez, Christian Lo Cascio, Alfred Zahn, Markus Heitz and Otto Braendli, BMJ, vol. 332 December 2006. Австралийските икономисти Матю Роклоф (Matthew Rockloff) и Нанси Гриър (Nancy Greer) получиха икономическата награда. Учените твърдят, че играчите в казиното са склонни да повишават ставките, ако преди това сa държали в ръцете си крокодил или например друго опасно животно. Целият въпрос е, че човешкият мозък започва погрешно да тълкува нервната възбуда, която идва след срещата с опасното животно. Мозъкът започва да възприема такъв сигнал като доказателство, че като играч ще има късмет и че го очаква голям джакпот. Изследване: "Never Smile at a Crocodile: Betting on Electronic Gaming Machines is Intensified by Reptile-Induced Arousal," Matthew J. Rockloff and Nancy Greer, Journal of Gambling Studies, vol. 26, no. 4, December 2010, pp. 571-81. Наградата в областта на анатомията бе присъдена на екипа на британския учен Джеймс Хийткот (James Heathcote), който си е поставил за задача да разбере защо старците имат големи уши. Учените са измерили левите уши на 206 пациенти на възраст от 30 до 93. Техните резултати показват, че ухото нараства с около 2 мм годишно. Статията им не дава отгово на въпроса защо се случва това. Изследване: "Why Do Old Men Have Big Ears?" James A. Heathcote, British Medical Journal, vol. 311, 1995, p. 1668. Награда получи и италиански екип от учени, който доказва в своите изследвания, че близнаци, които много си приличат, не могат да се различат на фотографии. Изследване: "Is That Me or My Twin? Lack of Self-Face Recognition Advantage in Identical Twins," Matteo Martini, Ilaria Bufalari, Maria Antonietta Stazi, Salvatore Maria Aglioti, PLoS ONE, vol. 10, no. 4, 2015: e0120900. Тази година наградата за физика бе присъдена на Марк-Антоан Фаржен (Marc-Antoine Fardin) от Лабораторията по Статистическа физика в Лион, Франция. Той грабна отличието с изследване, озаглавено "Може ли котка да бъде едновременно вещество и течност". Фаржен изследва как "флуидните" котки се държат като течности - изпълват в съдове със странна форма. Физикът дава около 15 доказателства, че котките са течности. Защото ако има достатъчно време, всичко ще започне да тече ... дори котките, според учените. Изследване: "On the Rheology of Cats," Marc-Antoine Fardin, Rheology Bulletin, vol. 83, 2, July 2014, pp. 16-17 and 30. Наградата за биология спечели изследване за гениталиите на пещерните насекоми. Изследователите откриват първия случай на обратни гениталии - мъжките имат вагина, а женските - пенис - в четири вида от рода Neotrogla на пещерни насекоми от Бразилия. Снимка: Current Biology, Yoshizawa et al. Изследване: "Female Penis, Male Vagina and Their Correlated Evolution in a Cave Insect," Kazunori Yoshizawa, Rodrigo L. Ferreira, Yoshitaka Kamimura, Charles Lienhard, Current Biology, vol. 24, no. 9, 2014, pp. 1006-1010. Други лауреати са френски невролози, които се оказаха първите, идентифицирали мозъчните вериги, които са в основата на омразата към сиренето. Изследване: "The Neural Bases of Disgust for Cheese: An fMRI Study," Jean-Pierre Royet, David Meunier, Nicolas Torquet, Anne-Marie Mouly and Tao Jiang, Frontiers in Human Neuroscience, vol. 10, October 2016, article 511. Победителите в наградата за хидродинамика са проучвали какво се случва, когато човек ходи с чаша кафе - дали то ще се разлее, или не. Изследване: "A Study on the Coffee Spilling Phenomena in the Low Impulse Regime," Jiwon Han, Achievements in the Life Sciences, vol. 10, no. 1, 2016, pp. 87-101. Учените, получили награда в областта на акушерството, са доказали, че плодът реагира по-активно на музика, ако тя се пуска до влагалището на майката, а не на повърхността на корема. Изследване: "Fetal Facial Expression in Response to Intravaginal Music Emission," Marisa López-Teijón, Álex García-Faura, and Alberto Prats-Galino, Ultrasound, November 2015, vol. 23, no. 4, pp. 216–223. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Antinobelovi-nagradi-2017-Techni-kotki-i-drugi-ludi-izsledvaniia-vid_93877.html

На живо: Последните мигове на 'Касини', изгарящ в атмосферата на Сатурн Това е край, достоен за опера на Вагнер. Днес, 15 септември, ще получим последния сигнал от космическия кораб Касини. Близо 20 години след старта си космическият кораб Касини ще се спусне в Сатурн, жертвайки се в името на потенциално обитаемите луни на опръстенения гигант. Няколко часа преди това космическият кораб ще предаде на живо изобилие от данни със скорост от 27 килобита в секунда (3,4 килобайта в секунда) към Земята преди зрелищно да изгори в атмосферата на Сатурн. През изминалия месец Касини се потапяше в най-горната част на атмосферата на Сатурн при последните си няколко прелитания над планетата. Той измерва нейните частици, радиация и магнитното й поле. Сега, по време на това гмуркане ще получим данни толкова дълбоко в атмосферата на Сатурн, колкото който и да е друг космически кораб някога се е осмелявал. След две десетилетия в космическото пространство НАСА предстои краят на неговото забележително пътешествие. След като е изразходвано почти цялото ракетно гориво, което го докара до Сатурн, операторите умишлено потапят Касини в атмосферата на планетата, за да гарантират, че спътниците на Сатурн ще останат недокоснати за бъдещи проучвания. Гледайте на живо предаването на края на мисията на Касини по NASA TV в 7:00 EDT (14:00 българско време) в петък, 15 септември. Вижте графика на събитията за 15 септември: 3:31 PDT (13:31 бълг. време) - Започва навлизането на Касини в атмосферата на Сатурн 3:32 PDT (13:32 бълг. време) - Космически кораб загубва сигнал една минута по-късно 4:55 PDT (14:55 бълг. време) - Предсказана окончателна загуба на сигнал към Земята Приблизително 18:00 българско време - Финалните снимки, направени от Касини, ще се появят онлайн в галерията на мисията 15:30 българско време - Край на мисията 16:30 българско време - Пресконференция след мисията Снимки, направени от Касини на 14 септември: Стартирала през 1997 г., сондата Касини пристигна до Сатурн през 2004 г. и оттогава събира данни с 12 инструмента. Запасите на гориво са почти изчерпани и НАСА се реши на този "Велик финал" - Grand finale, което е рисковано, но потенциално полезно за науката. Касини е изключителна мисия, която революционизира познанията ни за нашата Слънчева система - заяви Александър Хейс (Alexander Hayes), от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL) и професор по астрономия в университета Корнел в Ню Йорк. За почти 300 обиколки около Сатурн апаратът направи значителни открития като морето с течен метан на Титан, най-големият естествен спътник на планетата и наличието на солена вода под ледената повърхност на Енцелад, друга сатурнова луна. Сондата "Касини" носи името на италианския учен Жан Доменико Касини, който е доказал, че пръстените на Сатурн се състоят от две части, разделени от тъмна лента. Космическа станция "Касини-Хюйгенс", на стойност повече от три милиарда долара, бе изстреляна в космоса през 1997 г. за проучване на Сатурн и неговата луна Титан. "Касини-Хюйгенс" е една от най-амбициозните космически мисии, стартирали някога в космоса. Космическият кораб е изпълнен с огромен набор от инструменти и апарати за точни измервания и висококачествени изображения с висока резолюция при различни атмосферни условия и цветова гама. Космическата станция се състои от орбиталната станция Касини (построена НАСА) и сондата Хюйгенс сонда (на Европейската космическа агенция). Мисията "Касини" е съвместен проект между НАСА, ЕКА (Европейската космическа агенция) и Италианската космическа агенция. Това е мисия, която може да се нарече историческа заради огромното количество получени резултати, включително 3616 научни статии, които се основават на данните на "Касини".

Археолози откриха огледала на близо 2000 години. Колективната находка от 5 огледала е най-интересното откритие от тазгодишните разкопки на Античен керамичен център край Павликени/AncientCeramicCentre near Pavlikeni керамичен център край Павликени. Огледалата са изработени от олово като три от тях са с еднакви размери и украса. Тя се състои от стилизирано изображение на съд за вино (кратер), от който излизат разлистени лози, разположени по повърхността на рамката. В центъра е било поставено по едно кръгло огледално стъкълце. На три от рамките е изписано на старогръцки „ТYXH KAΛH“, което е пожелание за добра съдба на притежателя. Четири от огледалата „излязоха“ едновременно в края на разкопките. Те бяха открити в близост до едно от огнищата на проучваната жилищна сграда. Археологическите разкопки на Античния керамичен център започнаха в началото на август и продължиха малко повече от месец. Археологът на Исторически Музей Павликениския музей – Павликени Калин Чакъров Чакъров за втора поредна година работи на обекта само с помощта на доброволци. Над 30 души с различни професии, повечето нямащи нищо общо с историята и археологията, взеха участие в тазгодишните проучвания. Включи се и международна група доброволци от четири държави. Разкопките тази година целяха окончателното проучване на една от сградите в римската вила рустика (земеделско имение) на Античния керамичен център. Сградата е била с квадратна форма и размери 6х6 м. Вътре конструкцията има дървени и зидани колони, които са поддържали двускатния керемиден покрив. Сградата е с вход от изток, тъй като в района и сега преобладават западните ветрове. Пред входа на жилището е обособено преддверие, в което има още едно огнище. По всяка вероятност сградата е жилище на работници, обслужвали имението на собственика. Просъществувала е до първите десетилетия на III век след Христа, когато е била напусната.

https://nova.bg/news/view/2017/06/09/184617/тровят-ли-ни-следите-които-оставят-самолетите-в-небето/ И самото обяснение: Ето и още по темата: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/vlazhnostta-na-vzduha-prichina-za-himicheskite-sledi-vv-vzduha.html

Сателитни изображения на района, където Северна Корея проведе най-големия си тест на водородна бомба, са публикувани ексклузивно в сайта 38North, специализиран за анализ на ситуацията в тази страна и свързан с Университета Джонс Хопкинс. Според анализ на специалисти са се появили множество свлачища и разрушения, вследствие на трусовете, които са концентрирани около граничния връх Мантап (височина. 2205 м) в в планината Мантапсан в южната част на Северна Корея. "Тези нарушения са по-многобройни и широко разпространени, отколкото това, което сме виждали от всеки от петте тестове на Северна Корея, проведени досега" - казват те. Китайски експерти обясняват в South China Morning Post, че всички ядрени опити в Северна Корея се провеждат приблизително в един и същ район. Измерванията, извършени от повече от сто мониторингови центъра, показват грешка от не повече от 100 метра при локализирането на източника на сеизмичните вълни. Китайските специалисти се опасяват, че натоварването от подземните ядрени опити в планината Мантапсан може да я срути и да причини радиационно замърсяване на околните райони. Ето снимките от сателитите на компания Planet Labs, публикувани от 38North, които показвар терена преди и след тестовете (1 и 4 септември 2017 г.). Едър план на склона между Северния портал и планинския връх показват няколко свлачища: Изображения, направени преди и след теста, насложена върху Google Earth за перспектива. Сверният портал: Снимки: 2017 Planet Labs, Inc. CC-BY-SA 4.0 В близост до планината Мантапсан се намира концентрационният лагер Хвасон, най-големият в Северна Корея, чийто затворници вероятно са взели участие в изграждането на мрежата от подземни тунели, обслужващи тестовия полигон Punggye-ri. Северна Корея в неделя, 3 септември, обяви успешен подземен тест на водородна бомба за междуконтинентална балистична ракета. Последните сеизмологични данни на японски специалисти, представени на 6 септември, показват, че нейната експлозивна мощност е около 160 килотона, което я прави повече от 10 пъти по-мощна от бомбата над Хирошима. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Snimki-na-miastoto-na-eksploziiata-na-vodorodnata-bomba-na-Severna-Kor_93186.html

Ураганът Ирма е от категория 5, което означава, че е изключително опасен. Националната метеорологична служба (NWS) на САЩ съобщи, че бурята е с устойчиви ветрове от 300 км в час. Това означава, че Ирма вече се нарежда сред най-силните урагани (според скоростта на вятъра), регистрирани някога. Интересно е как изглежда ураганът отвътре. Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) неотдавна изпрати в самата Ирма своите "ловци на урагани", самолета Lockheed WP-3D Orion. Можете да видите спиращите дъха кадри тук. Самолетът с прозвище "Кермит" (вижте куклата, висяща близо до прозореца) засне видео на своя път в урагана Ирма, като кадрите показват окото на бурята отвътре. Видеото показва и "ефекта на стадиона", при който облаците, които заобикалят окото, се простират нагоре, придавайки на бурята форма на спортната арена. Ураганът от МКС Външните камери на Международната космическа станция уловиха още една драматична гледка към урагана Ирма, който се спуска към бреговете на Карибския басейн на 6 септември. Мощната буря засяга няколко острова, продължавайки на запад. Ирма се очаква да донесе силен вятър и дъжд на няколко острова в Карибите през следващите няколко дни с потенциал да се отрази и на полуостров Флорида до края на седмицата. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Eto-kak-izglezhda-uraganat-Irma-otvatre-Video-ot-borda-na-samoletite_93134.html

Както отдавна се знае, първите най-пострадали от ефектите на климатичните промени ще бъдат някои малки островни държави. Или казано по друг начин - най-малко отговорните за глобалното затопляне. http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/09/07/3037403_uraganut_irma_napravi_ostrov_barbuda_neprigoden_za/