Р. Теодосиев

Копирах това мнение, за да създам дискусията Смятам, че най-големият проблем е малцинственото напрежение, не знам с каква цел се създават тези обтегнати отношения, но няма да доведат до нещо положително. И в крайна смета как ще се отрази това на нас??!?!?

Как Вардарска Македония стигна до ръба на гражданска война? И защо през предишната криза през 2001г. етническите македонски (в текста използвам тяхното самоопределение, без исторически коментар) партии бяха на една позиция, а българската държава успя ефективно да се намеси и да защити мира на Балканите? А днес самите македонци са разделени, а ние не можем да намерим естествен съюзник и се задоволяваме с шаблонни призиви за умиротворение? Има ли перспектива за устойчиво помирение в Македония или случващото се там е знак за дестабилизация на целия ни регион? Отговорът е в модела на развитие в периода 2001-2015г., довел нещата дотук. Всяко общество, а особено етнически и верски разделеното, се управлява чрез сложни преговори, компромиси и обществени коалиции, обикновено отразяващи се в коалиционно партийно управление. Този модел е имплицитно заложен в Конституцията на всяка парламентарна република, а в Македония - изрично записан в Охридските споразумения. Демокрацията е преди всичко инструмент за осигуряване на обществения мир и избягване на граждански конфликти. Тя е път за преодоляване на различията по пътя на компромиса, с участието на легитимни представители на всички обществени групи и интереси. Никой не може да наложи едно към едно своята визия за обществения интерес. А парламентът е теренът на компромиса между различните визии - до постигане на решение, което със сигурност не е идеално, но е приемливо за всеки член на обществото, поне до степен да не се хваща за пищова. Но демокрацията нерядко се проваля в тази своя задача. И днешна Македония е типичен пример за такъв провал. Как се провалят демокрациите? 1. На първо място, когато демократичните партии се превърнат в основен работодател в държавата. Когато партийната принадлежност е основен фактор за назначение или уволнение, победата или загубата на изборите се превръщат от борба на идеи и визия за обществения интерес в борба за хляба на отделни семейства. По идеите за развитие на нацията може да има и преговори, и компромис. Когато политическата борба е битка за хляба на семейството ти, много място за компромис няма. Партиите се превръщат в кланове, обединени за осигуряване на препитание с обществени средства, които водят - буквално - борба на живот и смърт. Македония на Груевски е класически пример за подобно развитие. През десетилетието на пълна доминация на Груевски, ВМРО-ДПМНЕ и котерията на Ахмети бяха почти единствен работодател съответно - в етнически македонски и албански региони на страната. 2. На второ място - когато корупцията, злоупотребата с публични средства, се превърне в основен двигател на икономиката. В провалената демокрация, основният източник на благосъстояние е държавният бюджет и контролираните от властта бизнеси, в т.ч. характерните "бизнеси на службите" - трафик, контрабанда, проституция, наркотици Пътят към забогатяването минава през спечелване на изборите. Пътят към фалита и бедността - през тяхната загуба. Естествено, това се отразява пряко съвсем не само на собственика на бизнеса, но и на десетки подизпълнители, стотици свързани лица, хиляди работници. Изборният резултат се превръща не в залог за определени политики, по които може да се постигне компромис, а в залог за милиарди евро печалби и десетки хиляди лични съдби. Няма място за компромис - има обаче много място за натиск и контролиран вот, за харчене на десетки милиони в името на печалби от милиарди, за злоупотреба с властта. Македония на режима на Груевски доведе държавно-партийния контрол върху икономиката и службите до непозната в европейски условия крайност. За всички - от личния семейно-партиен антураж на лидера, през партийната върхушка, до редовите функцинери на ВМРО, властта се превърна в залог за икономическо оцеляване. И обратно - за опозицията, достигането до загубените лостове на властта - единствен вариант за просперитет и реванш. 3. На трето място - когато медиите престанат да бъдат територия на публичен сблъсък на идеи и се превърнат в говорители на властта и икономическите интереси. В демокрацията, медиите са естествен коректив на властта и отдушник на настроенията, които са недоволни от постигнатите обществени компромиси. Невъзможността за изразяване на опозиционно настроение през медиите, създава силна мотивация за нелегитимни, недемократични и дори не мирни средства за представяне на малциствените позиции. В Скопие, медийният плурализъм отдавна не съществува, "семейството" на Груевски използва всички познати методи за превземане и контрол на обществените и частни медии. 4. Last not least - прякото влияние на чужди геополитически интереси във вътрешната политика. Свободното общество винаги - по естествен път - се стреми към мира и съответно - към компромиса. Чуждите интереси обаче не държат на мира в държавите-пионки. Често дори интересът е обратен - локалните конфликти са метод за налагане на интереси в геополитическите сблъсъци. В случая с Вардарска Македония, чуждите влияния са доведени до крайност - от локалните намеси на сръбските и албански служби и политики, през неуместната и неумела политика на България и Гърция, до практически пряката намеса на Турция и Русия и косвена - на САЩ. Не бива да се пропуска и трайната и катастрофална за страната подкрепа, която Европа през ЕНП даваше повече от десет години на режима на Груевски Мога да изреждам още - но тези четири фактора в комбинация (дори всеки три от тях) са достатъчни, за да направят демократичния процес неефективен, а демократичната култура на компромиса - невъзможна в едно общество. Мирът в провалената демокрация може да бъде опазен само само по два начина - чрез диктатура, която да наложи интереса на един клан над другите (подобно на Централна Азия, Русия, Ирак, Сирия, вече и Турция) или чрез сговаряне на икономически и етнически кланове за сметка на населението (характерно за Балканите, Украйна, Молдова, големи части от Латинска Америка). И двата модела, с изчерпването си, завършват с гражданска война - кланова, етническа, религиозна или комбинации от трите. И ако доскоро примерите бяха предимно от изостаналите постколониални общества на Африка, то сега актуалният пример е касапницата в Близкия изток, настъпваща през Турция към Балканите. Основна характеристика на конфликта в Македония е крайното ниво на обществена нетърпимост към икономическия режим на Груевски съчетано с изчерпването на олигархичния му сговор с албанския му аналог - ДСИ на Ахмети. Затова и днешният конфликт няма изразен етнически характер, както през 2001г. "Албанската платформа" е само елемент от кризата. Другият, по-важен елемент, е пълното разделение на етническите македонци по оста "за" и "против" режима на Груевски, което е непреодолимо. Затова и няма лесно решение - защитата на териториалната цялост на Македония (и съответно - умерената подкрепа за мнозинството) през 2001 беше очевидната политика и на България, и на ЕС. Днес очевидна политика и очевидно решение няма. Или има, но то е дългосрочно и трудно - налагане на върховенство на закона, отхвърляне на модела на партийни назначения, преодоляване на най-тежките форми на политическа корупция, осигуряване на медийна свобода. И разбира се - пълен отказ от страна на ЕНП и ПЕС на подкрепа на котериите на Груевски и Заев до постигане на минимални гаранции за демократичност и почтеност на политическия процес. В днешния ден, това звучи утопично. Но всяка международна политика за помирение и подкрепа на временна власт в Скопие трябва да минава през натиск за ангажименти в тази сфера. За съжаление, България не може да бъде силен фактор в този процес. Защото е лош пример във всички тези сфери. Не ме разбирайте погрешно - не правя пряк паралел между режимите на Груевски и Борисов. Нашата версия е много по-мека, но рисковете са същите - Груевски и ВМРО са крайност, неосъществена мечта на Бойко и ГЕРБ. Това, което казвам, е че корупцията, партизираната администрация и зависимите медии правят България геополитически слаба и създават дългосрочен риск за мира в нашето общество. За Скопие е може би късно. За София - не. Текстът е от личния блог на Радан Кънев "Записки на реформиста", в който той изрично посочва, че написаното не е от позицията му на председател на партия Демократи за силна България.

Възможно ли е някои от най-големите онлайн услуги, с които всички сме свикнали като с въздуха и слънчевата светлина, да станат недостъпни едновременно? Тези компании нямат ли достатъчно силни отдели по сигурността, които да предотвратят такова нещо? И значи ли това, че идва краят на света? Само преди седмица всички се уверихме, че подобна мащабна хакерска атака действително може да бъде осъществена и не – тя не е свързана с края на света. А по-скоро с използването на уязвимост, свързана с работата на един от големите DNS хостове в САЩ. Резултатът – десетки онлайн услуги, включително микроблог платформата Twitter, платежната услуга PayPal, най-големият онлайн ритейлър Amazon, музикалното приложение Spotify, Netflix и много други се оказаха недостъпни. Списъкът включва още Reddit, Pinterest, Eventbride, Box, Etsy, Imgur, Github, Yelp и много други, включително и водещи международни медии като CNN, The Guardian, The Verge, Business Insider, Wired.com и т.н. Как е възможно всички тези услуги да спрат едновременно и значи ли това, че интернет вече не е толкова сигурен колкото преди? За да отговорим на тези въпроси, ще обясним накратко някои основни понятия. Какво е DNS (Domain Name Servers) DNS сървърите имат огромно значение за функционирането на целия интернет, защото свързват домейна (името) на всяка една уебстраница със съответния IP адрес на който тя може да бъде открита. Това е критична за интернет инфраструктура, защото ако тези сървъри не работеха, нашите браузъри просто нямаше да знаят как да отрият дадената уеб страница, която въвеждаме в полето. От друга страна ние можем да въвеждаме въпросните IP адреси, чрез които реално се осъществява комуникацията в интернет. Проблемът е, че те са сложни четирицифрени номера като например 208.65.153.238 и едва ли бихме искали да ги помним. Затова и са измислени домейн имената, а DNS сървърите се грижат за безпроблемното асоцииране на всеки домейн със съответния IP адрес. От написаното до тук вече би трябвало да е ясно, че ако даден DNS сървър спре да функционира, това повлиява всички сайтове, за които той отговаря. А ако това е някой от по-значимите такива сървъри, това може да се отрази на много голям брой услуги, включително някои от най-популярните уебсайтове в света. Именно такива сървъри са атакувани на 22 октомври в САЩ. Става въпрос за DdoS атака срещу компанията Dyn, ситуирана в Ню Хемпшир, която е един от големите DNS хостове. Какво е DDoS (Distributed Denial of Service) Атаките за предизвикване на отказ от услуги (Denial of Service) се изразяват в генерирането на огромен брой заявки към даден сървър, за да бъде той недостъпен за всички останали. Представете си например, че Мими иска да си говори със своя съученик Гошо, но Пешо иска да попречи на това. Той може да звъни постоянно на Гошо и да го държи на телефона, така че Мими (и никой други) да няма възможност да се обади. Тази аналогия е доста груба, но в общи линии показва как функционират DoS атаките. Тяхна разновидност са DDoS (Distributed DoS) атаките, които правят същото, но генерирайки трафик от огромен брой външни източници. Най-често хакерите правят това чрез мрежи от „зомбирани“ компютри (бот – мрежи, bonet), без собствениците на тези машини да знаят за това (възможно е и вашият компютър да е сред тях). Именно такива атаки са извършени срещу Dyn на няколко пъти в петък, 22 октомври, започвайки от 7 часа сутринта, източно американско време. Атакувайки ключов DNS хост неизвестните извършители са постигнали нещо, което трудно биха успяли, ако бяха осъществили атаки срещу всички засегнати услуги поотделно. Освен една от най-мащабните в историята, атаката е също и иновативна с това, че частично е използвала бот – мрежа от Internet of Things устройства, заразени със зловредната програма Mirai. Според специалисти по информационна сигурност, към момента тя е заразила над 500 000 различни джаджи, 10% от които са участвали в атаката срещу Dyn. Какво е IoT (Internet of Things) Както вече сме писали в Nauka.Offnews.bg зад това име се крие концепция, според която в близко бъдеще повечето предмети около нас ще бъдат свързани с интернет и ще имат някакви „умни“ функционалности. Става въпрос не само за телефоните и компютрите, а и за автомобилите, хладилниците, кафе – машините, целите ни домове, офис сгради и промишлени предприятия. Някои от най-странните примери, които вече съществуват на пазара, включват свързани четки за зъби, сутиени, бикини и вибратори. Всичко това, според привържениците на Internet of Things (Интернет на нещата), ще ни донесе много нови удобства, възможности да спестяваме пари и да намалим своя въглероден отпечатък. Предимствата са безспорни, но съществуват и рискове тези хиляди нови свързани устройства да се превърнат в цел за хакерите. Както се вижда от горния пример, създаването на ботмрежа от IoT джаджи може да доведе до проблеми с глобален мащаб. Не, че сходен ефект не би могла да има и атака от „традиционна“ бот – мрежа от компютри, но добавянето на Internet of Things устройства усложнява още повече нещата. Налага се въпросът: ако подобна атака е възможна днес, когато свързаните устройства все още са малко, как ще изглежда светът, когато действително всички предмети около нас започнат да „говорят“ помежду си или с различни сървъри в мрежата. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Kompiutri_10/Kakvo-sa-DNS-DDoS-i-IoT-i-kak-tezi-abreviaturi-spriaha-polovin_61518.html

Софийски фестивал на науката: "Бойното поле" между науката и религията Отношенията между религията и науката често се описват като война. И понякога наистина изглежда така, заради популярността на "новите атеисти" като Ричард Докинс от една страна, и водените от религиозните си убеждения противници на науката от друга. Но каква е истинската история зад срещата на науката с религията? На този и други въпроси ще отговори британският журналист Малкълм Лав по време на лекцията си на 13 май, част от Софийския фестивал на науката, провеждан с подкрепата на British council. Британецът Малкълм Лав изследва "бойното поле" между науката и религията. Опитва се да отсее съпровождащия споровете шум, опирайки се на личния си опит като пастор в англиканската църква, продуцент в медийния гигант ВВС и университетски преподавател по комуникация на науката. Преди да стане журналист, Малкълм Лав е бил пастор в южен Лондон в продължение на 10 години. След това работи като военен кореспондент в Никарагуа и Ел Салвадор, а през 1988 г. започва работа в ВВС като продуцент и водещ. По-късно става обучител по комуникационни умения на свободна практика, като успоредно с това започва да работи в областта на комуникацията на науката. Малкълм е водещият обучител в майсторските класове по комуникация за учените от международния конкурс "Лаборатория за слава FameLab". Подробности за събитието можете да научите тук, а новини от Софийския фестивал на науката можете да следите във Facebook. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sofijski-festival-na-naukata-Bojnoto-pole-mezhdu-naukata-i-religiia_77115.html

Софийски фестивал на науката: Петър Берон разказва за експедициите си по света Един от най-емблематичните и харизматични български учени, разпалил любовта към науката на няколко поколения последователи, д-р Петър Берон е специален гост на седмото издание на Софийския фестивал на науката. Пътешественикът-зоолог и биоспелеолог е донесъл от своите експедиции най-много видове животни от най-много държави по света за научните колекции на Националния природонаучен музей при БАН. Не пропускайте срещата с най-ерудирания зоогеограф в България, обиколил повече от 90 страни на пет континента, изследвал живота в най-дълбоките пещери от дъното на пропастта Берже във Франция. Той е от малцината изследователи, посетил места, където човешки крак не е стъпвал и видял гледки, които никой не е виждал – в новооткрити пещери, по склоновете на планински върхове, в резервати в Нигерия и Нова Гвинея. Събитието се организира от Британския съвет в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН. Подробности можете да научите от сайта на Софийския фестивал на науката. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sofijski-festival-na-naukata-Petar-Beron-razkazva-za-ekspeditciite-si_80240.html

Да ни е честит! Браво!

Може да разгледате и да изтеглите (в .pdf) програма от тук: https://www.britishcouncil.bg/sites/default/files/ssf2017_broshure_web.pdf

Значи голяма мъка ще настъпи...

Аз никога не бях чувал израза по този начин: "ни в клин, ни в ръка" - винаги съм го знаел "ни в клин, ни в ръкав". Българският е пълен с подобни примери, където едина и съща фраза се използва с много леки различния най-вече от диалектна форма. Предлагам тук да съберем голяма част от фразити и изразите, които се изпилзват или вече не се използват. Фразата "На вдяка тенджера похлупак" никога не съм я чувал из моите познати, но фразата "На всяка манджа мeрудия" съм я чувал постоянно.

Изгледах го, не се смях, а се изумявах от всяка следваща "мисъл". След това видео ми зареди следващо и вече не можех да поема от цялата тази "информация"... Това не е във мистерии и загадки, това е OMFG!! (Oh My F****ing Gosh)

http://www.popularmechanics.com/science/health/a26038/the-blood-of-the-crab/?zoomable Текст: Denitsa Staicova

Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека Според Леонард до 20 години ще работим по-малко, ще потребяваме по-малко и ще се учим да учим през целия си живот Цялата статия: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2017/04/21/2956512_futurologut_gerd_leonard_profesiite_na_budeshteto_sa/

Pergamon - Ancient Greek City

А рибата влиза ли при животните или там може Защото става още по-страшно, че освен че ще изядем всички всички треви и дървета и риба няма да остане... То в момента сме свидетели как се усвояват все повече и повече пространства от сушата, дали за обработваема площ - в Южна Америка това вече става екологична катастрофа, със всяка година постините се разширяват и реално с това се намаля и обработваемите площи.

И всичко това в момента се вижда много ясно и е показателно защо много млади двойки дали женени или не те не бързат да имат деца. И доводът, че нашите баба са имали по 5 деца с много по-малко пари и ресурси са ги изгледали, то в момента не означава нищо, защото ние не искаме да гледаме деца на всяка цена, а искаме ако имаме определени възможности, то да си помислим тогава дали ги искаме...

Фружине, не си прав! Много сме далече от онова време, няма значение колко време е минало, в момента живеем в друг свят, където децата са избор, а не задължение или необходимост. И този избор се взима на базата на възможностите, които ти се дават в средата, в която живееш, ако не те задоволява тази среса търсиш такава, която да задовоши твоите потребности. За това и хората си тръгват в търсене на....

Австралия - 8000 докторанта Италия - 11 000 докторанта Испания - 11 000 докторанта Южна корея - 13 000 докторанта Франция - 14 000 докторанта Япония 16 000 докторанта Индия 24 000 докторанта Англия 25 000 докторанта Германия 28 000 докторанта САЩ 67 000 докторанта

Така както си го написал направо си звучи като космическа надпревара и нещата изглеждат много интересни

България е доста по-добре от повечето държави на балканите. Босна си е бедна и малко по малко се оправя, Сърбия ми казаха, че е доста по-зле от миналата година. Македония, Албанния и Косово няма да ги коментирам, Черна Гора освен курортите на морето всичко друго включително и Подгорица, който на град не мяза са бедни, а вече другите държави част от ЕС са си доста развити, като Словения си е Австрия от всякъде. Интересно ми е в Истанбул какви са заплатите.

След като има кои да ги качва по-евтино, защо им е да откриват топлата вода на ново

Кои са петте най-опасни вулкана на Земята? Географът Матю Блекет от университета в Ковънтри, Англия, определи 5-те най-опасни вулкана на Земята, съобщи Лента. Изригването им може да доведе до гибелта на хиляди хора. Кой е най-опасният вулкан в света? Вулканолози определиха кой е най-опасният вулкан на света - този, разположен на японския остров Иво Джима, пише в. "Дейли мирър". При изригването си той може да предизвика смъртоносно цунами с височина на вълната 25 метра. Тя може да залее крайбрежните райони на Южна Япония и на Китай, включително пристанищата на Шанхай и Хонконг. Списъкът на десетте най-опасни вулкани в света беше изготвен от учени от университета в Манчестър. Димящите планини имат реален шанс да изригнат в следващите 100 години и да причинят смъртта на над 1 милион души. Откриха най-дългата верига от вулкани в света А какво е положението в Европа. Преди 2000 години вулканът Везувий край Неапол погреба под пепелта си град Помпей. Сега, отново край Неапол, дебне супервулканът Флегрейските полета.Той е по-близо от Везувий до града с население от 4,4 милиона души. Учените от Манчестър отбелязват, че през последните 200 години не е имало особено катастрофално изригване, като изключим това на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 година, когато бе регистрирана и "годината без лято". В Япония ще следят активността на вулканите с дронове Сега съществува 30-процентов риск подобна катастрофа да се състои още през този век. И главен виновник за това може да стане димящата планина на остров Иво Джима. Сега вулканът е с 20 метра по-висок, отколкото е бил през 1945 година. Неговата камера с магма непрекъснато расте. Изригването на Кувае, вулкан с подобни размери на остров Вануату, предизвика цунами с височина 30 метра в Нова Зеландия през 1458 година и доведе до залязване на много култури в Полинезия. Какво отприщва супервулкани Вторият най-опасен вулкан света Апойеке се намира в Никарагуа и е разположен в близост до столицата Манагуа с два милиона жители. Той изригва катастрофално на всеки 2000 години, а последната му проява е била точно преди 2 хилядолетия. Други опасни кратери има също в Индонезия, Филипините, Мексико и Камерун. Източник: БТА По мнението на учения, най-голяма опасност за живота на хората представляват действащите вулкани Везувий (Италия), Нирагонго (ДР Конго), Попокатепетъл (Мексико), Кракатау (Индонезия) и Пектусан (Северна Корея). Блекет отбелязва, че от 1600 г. в резултат на вулканична дейност са загинали около 280 000 души. Заради глад, настъпил след изригването на вулкана Тамбора през 1815 г., са умрели 92 000 души, а изригването на Кракатау през 1883 г. е предизвикало цунами, което е отнело живота на 36 000 души. От 80-те години на миналия век смъртността заради вулканична дейност намалява, но според Блекет, в значителна степен това е обусловено от случайни причини и не е свързано с повишена готовност към настъпване на природни бедствия. Лавата от хавайски вулкан се спуска зрелищно в океана (ВИДЕО)

Едно интересно видео направено от Дневник, очевидно с рекламна цел, но и доста интересно и полезно:

Програмата AlphaGo на DeepMind ще тества своите възможности за изкуствен интелект през май срещу топ играча по китайския шах Го Ке Цзе (Ke Jie). Мачът от 3 игри в китайския град Вужен между AlphaGo и китайския състезател ще се състои около година, след като компютърната програма победи с 4:1 водещ играч – южнокореецът Лий Седол. Китайската игра Го изисква много по-сложна стратегия от традиционния шах. Прочетете още: Изкуственият интелект излезе от лабораториите и стигна до бизнеса По време на играта участниците местят черни и бели плочки, наречени „камъчета“, по решетка с линии 19 на 19. Целта е да се пленят камъчетата на противниковия играч чрез заобикалянето им и обкръжаването на повече „празна територия“. AlphaGo се разглежда като основен претендент заради способността си да се учи от своя опит, което понякога води до ходове, различни от човешките, които обаче са доста успешни. След загубата на Лий някои анализатори на играта заявиха, че AlphaGo ще се затрудни срещу Ке. Освен мачът с Ке AlphaGo ще се състезава в игри с противници, включващи както хора, така и други програми с изкуствен интелект. В играта “Pair Go” един китайски професионален играч ще играе срещу друг, но и двамата ще имат собствени съотборници AlphaGo, редуващи ходовете, „така че концепцията за „съвместно учене“ е буквална“, написа в блога си Демис Хасабис, главен изпълнителен директор на DeepMind. DeepMind изглежда доста по-уверена във възможностите на AlphaGo, тъй като програмата ще вземе участие срещу “Team Go” - отбор от петима водещи професионални играчи от Китай. Тези играчи ще „работят заедно, за да тестват креативността и адаптируемостта на AlphaGo към техния комбиниран стил“, добавя Хасабис. AlphaGo следва стъпките на компютъра Deep Blue, който победи на шах Гари Каспаров през 1997 г. Друг компютър на IBM - Watson, спечели през 2011 г. викторината Jeopardy. Watson се превърна в технология, която IBM комерсиализира, за да предлага обработка на естествени езици и машинно обучение за анализ на неструктурирани данни. DeepMind, придобита от Google през 2014 г., вече е част от групата Alphabet. Тя описа AlphaGo на южнокорейския мач с Лий като прототип, който се нуждае от още много тестове и обучение на платформата. Игрите, в които програмата ще играе във Вужен, очевидно са предназначени за демонстрация на AlphaGo. AlphaGo вече игра с Ке и други водещи играчи по време на неофициални онлайн игри, пишат някои издания. „Сега, когато неофициалните тестове са приключени, гледаме напред и ще играем официални срещи в сътрудничество с организатори и експерти по Го“, написа Хасабис в Twitter през януари. Google използва методите за машинно обучение, вградени в AlphaGo, за справяне с проблеми като намаляване на енергийното потребление. Тя използва машинното обучение и в много от своите продукти, включително Google Photos и в преводача Google Translate. http://computerworld.bg/51046_izkustveniyat_intelekt_alphago_shte_igrae_s_shampiona_na_kitajskiya_shah_go

Малко обзор на събитията: На 12.04.1961 г. в Съветския Съюз бе изведен в околоземна орбита първият в света космически кораб-спътник „Восток“* с човек на борда. Неговият пилот-космонавт е гражданинът на СССР, летецът майор Юрий Алексеевич Гагарин. Стартът на космическата ракета премина успешно и след набирането на първа космическа скорост и отделянето на космическия кораб от ракетата-носител, корабът-спътник започна своя свободен полет в орбита около Земята. По предварителни данни, периодът на обиколката на кораба-спътник около Земята ще продължи около 89-90 минути; минималното разстояние от повърхността на Земята (в перигей) ще бъде 175 км., а максималното разстояние (в апогей) ще бъде 302 км.; ъгълът на наклон на плоскостта на орбитата спрямо екватора ще бъде 65 градуса и 4 минути. http://www.chitatel.net/yuriy-alekseevich-gagarin/ http://www.chitatel.net/chovek-poletya-v-kosmosa/

Българската академия на науките ще стимулира участието на млади учени и докторанти в научноизследователската им работа чрез финансиране на научни проекти, разработващи нови и оригинални идеи в девет научни направления на БАН, съобщи сайтът на академията. Програмата е обезпечена целево с 2 000 000 лв. Максималната сума за всеки отделен проект е 12 000 лв. Проектите са с продължителност 18 месеца като ще бъдат финансирани на един етап, без междинно отчитане. Ръководител на проекта трябва да бъде млад учен с минимум 6т месеца стаж в БАН към датата на изтичане на срока за подаване на предложенията или докторант, зачислен на редовна и задочна докторантура в звена на БАН. Датата на дипломата за магистър на младия учен не трябва да е по-ранна от 10 години. Крайният срок за подаване на проектните предложения е 10.05.2017 г. Обявяването на резултатите ще стане между 26–30 юни 2017 г. Първият транш за финансиране и старт на проекта ще бъде 1–7 август 2017 г. Повече информация за условията за кандидатстване - на сайта на Българската академия на науките https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/BAN-startira-programa-za-podpomagane-na-mladi-ucheni-i-doktoranti_78047.html