Р. Теодосиев

Хайде да не го избиваме отново на политика! Темата е как да не сме ИДИОТИ, когато ходим при лекар. Лекарите имат лоша слава, пациентите недоволни, а накрая всички ИДИОТИ! Аз за жалост много съм висял по болнични коридори и съм се разправял с какви ли не лекари и както навсякъде при всяка професия така и при лекарската - хора всякакви! Така, че с тези квалификации и крайни заключения нищо не се дискутира.

Астрофизикът д-р Владимир Божилов пред FN: След откритието на НАСА най-важно е да стигнем до границите на нашата собствена Слънчева система д-р Владимир Божилов „След историческото откритие на НАСА за 7 планети, подобни на Земята, три от които вероятно са годни за живот, най-важно е да опознаем нашата собствена Слънчева система и да стигнем до нейните граници„. Това заяви специално за Flashnews д-р Владимир Божилов, астрофизик от катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Вижте още! – Д-р Божилов, доколко историческо е новото откритие на НАСА за 7-те екзопланети? – Историческото в новото откритие с телескопа „Спицър“, но направено от екип европейски астрономи от Белгия, е, че за първи път имаме огромен брой екзопланети – 7 около друга звезда, при това близка звезда, които са с размери, близки до тези на Земята. Т.е. не само броят им е впечатляващ – цели 7, което ги поставя на второ място в класацията на откритите до момента системи, но и това, че всичките 7 са много малки. Наблюдаването на малки светове е трудно, тъй като изисква много наблюдения и много голям късмет. В случая това е революцията. – От това, което откривате като специалист, доколко подобни са тези планети на Земята и доколко е възможно да намерим планета, подходяща за бъдещ живот там? – Има няколко фактора, които показват доколко една планета е подобна на Земята. Първият е видът на звездата – в случая, звездата Трапист-1, която се намира на 39 светлинни години от нашата слънчева система. Това е звезда, която е много по-студена от нашето Слънце. Температурата на повърхността на Слънцето е около 6000 градуса по Келвин, докато тази на повърхността на звездата Трапист-1 е около 2500 градуса, което означава, че това е звезда, която може да си позволи да има по-близки планети до себе си, които въпреки това да са подходящи за живот. От друга страна обаче, такива звезди са много по-разпространени и нашето Слънце не е една съвсем стандартна звезда. Повечето звезди са по-хладни и, изследвайки Трапист-1, можем да разберем какво се случва около по-голям брой звезди във Вселена, отколкото спрямо нашето Слънце. Тези планети са изключително интересни, тъй като благодарение на тях можем да разберем доколко нашата планета е единствена или пък не е уникална във Вселената. Това е първият фактор за наличие на живот – какъв е видът на звездата, около която живеят съответните планети. Вторият обаче е размерът на планетите. В нашата Слънчева система имаме добър пример, тъй като планетите са разделени на две групи. Имаме планети от земната група – Меркурий, Венера, Земя, Марс. Всички тези планети имат твърда повърхност и желязно ядро, плюс плитка атмосфера. От друга страна, газовите и ледените гиганти – планетите гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, се състоят от газове. В случая на Юпитер и Сатурн това са горещи газови гиганти, а в случая на Уран и Нептун са ледове на съответните газове. Обаче на такава планета – от типа на горещ газов гигант и леден гигант, е малко вероятно и всъщност невъзможно на практика да има живот от земен тип. Затова второто нещо, поради което говорим за земеподобни планети, в Трапист-1 е, че те са скалисти, т.е. всичките тези 7 планети са с размери, близки до Земята, и освен това не са газови гиганти. Затова на тях, ако се намират на подходящото разстояние в т. нар. зона на обитаемост, би могло да има условия за живот, подобен на този на Земята. – От НАСА съобщиха, че на тези планети има условия за питейна вода, гъста атмосфера, подобни размери, подобна температура като Земята и че това са екзопланетите от всички, открити досега, където има най-голяма вероятност да има подобен на земния живот. Вие обнадежден ли сте за това? – Всъщност нещата са и дори малко по-интересни, тъй като атмосферата на една планета, докато не бъде заснета, няма как да разберем дали наистина е това, което очакваме. В този смисъл, когато говорим за планета с размери, близки до Земята, 7 планети са с размерите от 60% от тези на Земята до 130%. Това означава, че можем да очакваме на част от тях да има атмосфера, но дали тази атмосфера отговаря по състав на Земята в момента изследва космическият телескоп „Хъбъл“. От другата година, есента, ще изследва и космическият телескоп „Джеймс Уеб“, когато бъде изстрелян. За да говорим за условия за живот, а едно от тези условия е да има вода, която тече на повърхността, трябва да знаем дали съставът на атмосферата и дали има достатъчно плътна атмосфера. Това е възможно, но не е доказано за тези нови планети. Освен това атмосферата трябва да бъде достатъчно плътна, за да може водата да тече, а да не се изпари или да замръзне в момента, в който е на повърхността. Освен това съставът на тази атмосфера е много добър показател дали на нея има някаква форма на органична активност. Ако видите например, че има много метан, това може да бъде индикация – не доказателство, а индикация! В този смисъл откритието е важно, тъй като представя най-добрата близка звездна система, на която да се опитаме да заснемем екзопланетните атмосфери. Ако успеем да го направим, ще знаем много по-добре дали условията, които виждаме тук на Земята и благодарение на които ние сме живи, наистина са уникални или пък не. – Добре, сега е направено това откритие – обаче какво следва оттук нататък? И как ние ще стигнем до тези планети, които са на разстояние 39 светлинни години, за да ги изследваме? – Оттук нататък важната задача не е да стигнем точно до тези планети. Важната задача е да стигнем до нашата собствена Слънчева система и до нейните граници. Важна задача е да колонизираме Луната и Марс, за да можем оттам да помислим за инженерни решения, които ще ни позволят да отидем до най-близката звезда – това е Проксима Кентавър. В астрофизиката 39 светлинни години са нищо. Това е близко разстояние – буквално в съседната стая или най-много в задния двор на къщата. От друга страна, с нашата стандартна технология, ние не можем да стигнем в рамките дори на 1000 човешки живота до тези звезди. Което означава, че в момента ние сме принудени да стоим на Земята, но имаме силата на науката, на вдъхновението да насочим телескопите, които са най-добрият ни изследовател в Космоса, и да разберем дали на тези планети има условия, които наподобяват тези на Земята. Така че следващото, което предстои, е анализ на тези планети и на техните атмосфери. Втората стъпка е, ако тези атмосфери са подобни, да потърсим и други такива светове – по-близки и по-далечни. Това ще ни даде основа да преценим доколко нашата собствена планета, нашата собствена цивилизация е уникална и ако видим, че ние не сме уникални, благодарение на една добра и адекватна глобална политика за развитие на космическите научни изследвания, можем да се замислим за колонизация на Слънчевата система, а след това и на другите. Но, със сигурност, първото нещо е да разгледаме нашата Слънчева система – тя е достижима и достъпна. Звездите още са далече, но мечтата за тях ни прави по-силни и по-вдъхновени. – След последното откритие колко по-близо сме до откриването на извънземен живот? – Бих казал, че ако не е вдругиден, то следващата седмица със сигурност!… Шегувам се!… Откриването на извънземен живот ще бъде революция. Знаете от историята на науката през 60-те години на миналия век мисиите „Викинг“ 1 и 2 на Марс. Единият експеримент показа, че има живот, другият показа, че няма. И затова търсенето на живот в момента е много трудна, но и много важна научна задача. Не можем да си позволим нещо, което не е доказано. В науката най-важно е да проверите всички факти, за да намерите истината, тъй като е лесно човек да бъде заблуден, когато няма достатъчно данни. Така че бих казал, че в момента сме една стъпка по-близко до местата, на които може би живеят извънземни микроби. Но за да бъдем наистина там където са извънземните, трябва да опознаем нашата Слънчева система. Източник: http://flashnews.bg/astrofizikat-d-r-vladimir-bozhilov-pred-fn-sled-otkritieto-na-nasa-naj-vazhno-e-da-stignem-do-granitsite-na-nashata-sobstvena-slancheva-sistema/ И още: След сензацията на НАСА: Какви са шансовете за живот на 7-те новооткрити планети http://news.bnt.bg/bg/a/sled-senzatsiyata-na-nasa-kakvi-sa-shansovete-za-zhivot-na-7-te-novootkriti-planeti Български учени също могат да участват в изследването на космоса за планети, подобни на Земята. Телескопът на обсерваторията "Рожен" е достатъчно голям за целта .

Браво! Много радваш с този пост. Много полезна информация, давай все така!

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания. Може да ни помогнете с избрана от вас сума след като кликнете бутона "Donate" или по банков превод по сметната на Сдружение "Читател". Банкова сметка: Сдружение “Читател” IBAN: BG87UBBS80021048062740 BIC (Swift): UBBSBGSF При банка ОББ АД Форумът съществува от края на 2015 г. и с усилията на много хора ние вече 13 години сме онлайн и продължаваме да дискутираме заобикалящия ни свят. През тези 12 години се случиха много неща и днес имаме форум с 15 000 теми, с над 350 000 мнения, а всеки месец той се чете от над 100 000 човека. Това нарежда форум "Наука" сред едни от малкото активни форуми в България, изключителни, полезни и нужни места за свободна обмяна на мисли и знания. Създаваме фонд "Форум - Наука", в който ще трупаме всички дарени средства, чиято основна цел ще бъде поддръжка и развитие на форум "Наука". Може да се свържете с нас посредством лично съобщение, контактната форма или на office@chitatel.net С уважение, Р. Теодосиев Създател на "Форум - Наука"

И Гооглето го отбеляза! Все повече подобни новини виждаме и все повече това привлича вниманието на обществото, което ще доведе до голямо одобрение към космическите изследвания. Ще сме свидетели на интересни събития в тази област през следващите години.

На кадъра: прихващането на "Драгън" от роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Credit : NASA TV Днес в 15:12 ч. българско време товарният космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" беше благополучно прикачен към модула "Хармъни" на "Международната космическа станция". Прикачването стана два часа след като "Драгън" беше захванат от роботизираната ръка на станцията. Космическият кораб ще остане свързан със станцията в продължение на около четири седмици. Няма почивка за астронавтите и космонавтите на "Международната космическа станция" - след по-малко от 24 часа предстои скачването на още един товарен космически кораб - това е руският "Прогрес", който вчера беше изстрелян благополучно. Източник: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Лично имам опит с тази програма и корупцията е толкога голяма и видима, че направо спряха програмата и още не могат да оправят бакиите в нея, за да я пуснат. Хайде да си говорим направо - Пари за наука в България няма, ако някой си мисли нещо друго то нека отиде на 4-ти км и разгледа сградите или на 8-ми и там да разгледа в какво състояние са институтите и хората, които работят там.

Беше много добра идея да обединим двата форума в една среща Другия месец отново!

Може нещо да измислим за лятото, да направим една среща някъде из България, я на морето я някъде на балкана

Аз ще съм там!

Аз съм навит!

За форума съм винаги свободен! @Joro-01 може само петъците, така че можем с него да се съобразим и да измизлим нещо за този петък? Хайде включвайте се: @Б.Богданов, @Aspandiat, @Last roman, @КГ125 и всички други, които имат желание да се видим и почерпим за за случея

Точно днес писах писах за среща на форума, хайде да се съберем да се видим, че мина маса време от както последното виждане. Имаме едно ново място, което го отворихме скоро - бар в хостел "Морето и Кафето" на ул. Бурел 41 - много уютно и евтино място. Лорда ще потвърди!

Нали знаете старият соц лаф - Спорта е здраве! Спрях да ям всякаква захар и месо от 2 години по здравословни причини и се оказа много сполочливо чувствам много по-добре. От скоро започнах и да плувам редовно, което също се отразява положително на здравето. А иначе всяка сутрин и следобед с кучето си правим редовните обиколки.

И аз да споделя едно пътуване преди доста време: Автор: Недялка Иванова Запознахме се във форум за пътуване на стоп. Явно на всички ни се искаше да попътуваме извън България това лято, вместо класическото море. Или освен него. Всеки можеше да отдели горе долу един месец за това начинание и оригиналната идея беше да се стигне до Ирландия, но поради ред причини се отказахме и решихме последна дестинация да ни бъде Амстердам. Видяхме се няколко пъти в София за да уточним маршрута и след един месец се изясни датата на тръгване и всичко останало. Искахме да останем по няколко дена във Виена, Прага, Кьолн и Амстердам. По план трябваше да си уредим безплатно спане с т.н. каучсърфинг (http://www.couchsurfing.org/), тъй като разполагахме с ограничено количество пари. А и не само – друго е да поговориш с местните и да прекараш с тях в тяхната къща няколко дена. Взехме си всеки по един спален чувал, шалте, две палатки и и бяхме готови Пътувахме четири човека, разделени по двойки. Палец. Шапка. Хавлия…класика Карта на Европа (остава хубав спомен, ако не я забравиш в някой камион или кола, както направих с моята …Видя се, че здрави и удобни обувки са също важни, защото много километри бяха минати и пеша. Тук много ми се иска да допълня и лека раница, но тъй като това на нас не ни се случи, няма да отговаря на истината. Като сложиш храна за първите няколко дни, няколко резервни тениски и дрехи за студено, спален чувал.. споменах ли консерви, русенско варено, бутилка домашна ракия. Трудна работа. Е, ние тръгнахме на 8 август, понеделник, 7:00ч. (с половин час закъснение от уречения час срещата беше на метростанция „Сливница”, а от там с автобус 42 до изхода за Драгоман. О, да не забравяме картонените табели в комплект с маркер. Тук те влизат в действие. И така паркирали сме се в страни от пътя. Аз и Петър и малко зад нас – Росен и Боян. Започваме да чакаме. Какво ли ще стане сега? Хм. Скоро се питаме – кога ли ще стане… Незнам защо зациклихме толкова там преди тоя Драгоман. С триста мъки с Петър се добираме на 12км. от границата със Сърбия – т.н. “кпп Калотина”. Другите остават някъде назад след нас и знаем, че няма да ги видим в следващите няколко дни. Какво ли ще стане с тях, как ли ще ги отвее стопаджийския вятър до Виена, където е уговорката да се срещнем след няколко дена. Незнаем, но нас ни отвя най-напред един тир до Любляна, Словения, с който прекарахме незабравими цели два дена и една нощ. Имам предвид спането в тира – клюмането на предната седалка, а аз отзад на леглото сред нашите две раници, шалтета и одеялата на шофьора. Това беше също и първата ни нощ на палатка, разпъната в градинката на мотел, част от целия комплекс на бензиностанцията, която нашия шофьор избра за почивка през нощта.

Аз съм много впечатлен от Играта на Ендър и започнах "Око за око" на същия автор, книгата е с награда Хюго, още не мога да кажа нищо за книгата, но като я мина ще споделя.

Изграждане на устойчива връзка образование - наука - бизнес е основата за развитие на икономика, базирана на знанието. Икономика на знанието е понятие, което обхваща напредъка в науката и технологиите и въздействието, което те оказват върху икономическия и социалния живот. За разлика от много други ресурси, които се изчерпват, ако ги споделим с другите, знанието може само да се увеличи. Постигането на интелигентен растеж и изграждането на общество, базирано на знанието, ще се случи чрез повишаване на качеството на научните изследвания и на образованието. За да имаме общество, основано на знанието, трябва да имаме добра комуникация между науката и бизнеса. Най-често изтъкваната причина за липса на взаимодействие между науката и бизнеса е отсъствието на конкретна нужда или невъзможност да бъде идентифицирано поле, в което бизнесът би могъл да си сътрудничи с науката. Две са възможните интерпретации на този резултат: - слаба активност и видимост на продукцията на научните институции - нисък иновационен капацитет на българския бизнес. Разделът "Бизнесът среща науката" не е сайт за обяви, есета, решаване на домашни задачи, писане на дипломни работи и други подобни. Разделът предлага някакъв вид партньорство, сътрудничество или директно търсене на учени, лаборатории, оборудване и като цяло - всичко, което някой може да търси в областта на науката. Нашата стратегическа цел е тук да се популяризират резултатите от научната дейност на българските учени и на българските научни организации, а също така - да създадем възможност за тясно сътрудничество между науката и бизнеса, така че вложеното в науката да доведе до възвръщаемост при бизнеса. Чрез инвестиции в иновативна дейност и в научни изследвания предприятията в страната биха могли да подобрят своята работа. Бизнесът и науката могат да започнат общи дейности във взаимна помощ и полза. Учените биха могли да развият своето предприемаческо мислене, а бизнесът би могъл да бъде подпомогнат от тях да се развива устойчиво. В рамките на този онлайн форум може да потърсите и - надяваме се - да намерите това, от което имате нужда за реализирането на своите идеи. Ако сте фирма и имате нужда от учен или от цял екип от учени, които работят в дадена сфера, то може тук в отделна тема с кратък текст да обясните какво искате да правите или какъв екип ви трябва. Съответно, ако сте екип от учени, то може да се представите и да опишете своята дейност. Колкото повече информация дадете за себе си и за своите нужди, толкова по-вероятно е някой да се свърже с вас. В този раздел могат да се търсят или да се предлагат услуги, свързани с лабораторни изследвания, с продажба, замяна или даряване на различно оборудване. Всичко, което влиза в сферата на услугите и на научните изследвания. Ако си търсите съавтор за публикуване на текст в реномирано списание с импактфактор, някой, който да ви помогне за писането на статията, някой, който да редактира и коригира вашия текст или да го преведе на чужд език, тук е мястото да го потърсите. В раздела може да се предлагат и търсят всякакви услуги, хора и материални пособия, свързани с науката и само с науката, всичко друго ще се трие, а потребителите, злоупотребяващи с търпението на екипа, ще бъдат наказвани. --- За да пишете във форума, първо трябва да се регистрирате в него. Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с администраторите и с модераторите на форума. Задължително прегледайте Правилата на пазара и другите Общи условия http://www.chitatel.net/forum/privacy/ Ние винаги се стремим да отговорим на нуждите и желанията на всеки наш потребител.

Топ 10 на държавите с най-скъпо висше образование Таксите за обучение и разходи за живот за година в паудове Ранг Държава Средна такса за обучение Среден доход за живот Средно общо 1 САЩ £ 33,691 £ 15,505 £ 49,195 2 Австралия £ 19,382 £ 13,178 £ 32,560 3 Нова Зеландия £ 17,324 £ 12,304 £ 29,627 4 Канада £ 16,825 £ 8765 £ 25,590 5 Хонг Конг £ 13,598 £ 5854 £ 19,452 6 Великобритания £ 8994 £ 9311 £ 18,305 7 Сингапур £ 12,079 £ 5892 £ 17,971 8 Израел £ 2697 £ 13,932 £ 16,629 9 Швейцария £ 1175 £ 15,095 £ 16,270 10 Япония £ 5725 £ 7833 £ 13,557

Внимание: фалшиви конференции. Измамници и безсрамни учени ги организират, но още по-шокиращо е кои ги подпомагат. https://www.timeshighereducation.com/comment/warning-conmen-and-shameless-scholars-operate-area# Source: Daniel Mitchell As I wrapped up a research sabbatical in Canada in March 2015, I started searching for conferences to present my research at. A quick Google search highlighted a shocking number of events and organisations that I had never even heard of – and an even more shocking list of conference fees. But perhaps I shouldn’t have been surprised. Invitations to what University of Colorado librarian Jeffrey Beall calls “predatory conferences” now compete for attention in academics’ spam folders with solicitations from dubious open access journals, of which Beall keeps a well-known blacklist. One question such emails raise is whether the conferences ever actually take place. My 10 months of research on the topic suggests that while pure scams do exist, they are the exception. And while predatory conferences are often shambolic, with last-minute venue changes or even greater disasters, such as running out of coffee before 9am, the more sophisticated and longer-lived organisers offer a veneer of legitimacy, recognising that repeat customers mean greater profits. All predatory conference organisers share some of the following characteristics. They hide their for-profit nature. They charge high fees (with minor presenters paying even more than non-presenters). They fail to carry out rigorous peer review of conference papers. They treat the “call for papers” deadline as flexible. And they list researchers’ names on advisory boards or committees without obtaining permission, to give themselves the appearance of legitimacy. Another warning sign is names that include the word “international”: the organisers know that many researchers need to attend international conferences for funding and publication purposes. Equally suspicious are organisations that hold many conferences in very different fields together at the same time, repeating them in several cities throughout the year. Some observers assume that no Western academic would get caught up in predatory conferences, and dismiss them as a developing-world problem. But during my research, I met plenty of faculty from the UK, North America, Japan, continental Europe and Australia both presenting papers and helping to organise predatory events. Some blame universities for accepting dubious conference presentations and papers in job or promotion applications, and for hiring fewer tenure-track and permanent faculty, thus encouraging insecure staff to take risky shortcuts. But the real reason predatory conferences exist is because well-established academics support them. Those deceived once might be forgiven – although they should probably brush up on their critical thinking. But those offering their name, title and time to deliver keynote speeches and to help organise predatory conferences need to start blaming themselves. When I contacted them, a few expressed regret or embarrassment for getting involved, typically putting it down to misplaced trust in a charismatic colleague. But most ignored the evidence and refused to admit any wrongdoing, either personally or by the organisation. For example, an American I spoke to remains on the advisory board of a predatory conference organiser even after being informed that its conferences have accepted randomly generated nonsense abstracts, repeatedly stolen the identities of researchers for conference committees and funnelled conference papers into predatory journals. It becomes even more difficult to give researchers the benefit of the doubt when many become involved with more than one predatory publisher or conference organiser. I interviewed another American lecturer based in Japan who nearly lost his job after being criticised on Beall’s blog for helping to organise conferences for a predatory company. He regretted the need to quit to save his job more than he regretted getting involved in the first place. Ten months later, he delivered a paper at a conference run by a second predatory organiser. Mercenary motives may play some role. But it’s disheartening how little value some people place on their academic reputations. At best, keynote speakers receive a small honorarium or a free trip. More junior scholars risk their reputation for a waived conference fee and the “honour” of an “invited speaker” entry on their CV. Sadly, many researchers present at predatory conferences as part of a symbiotic relationship, turning a blind eye to abuses in return for easy acceptance of their conference papers and junkets in attractive locations, funded out of research budgets. At one predatory conference I attended in Tokyo, several spouses and children of presenters helped to fill out the sparse audience. Typically, the whole family left the conference at the first opportunity – with important research to be conducted at Tokyo Disneyland, to judge by the guidebooks they were carrying. Predatory conference organisers recognise what will attract delegates. Many also offer tours and dinners, often hiding their cost in the registration fee. One advertises its regular conferences in 23 different countries as three-day events. The first day consists of early registration and the third is classified as a travel day. For far too many researchers, what should be a red flag becomes the leading lure. Such abuses will end only when individual academics take responsibility for their actions and face up to the fact that by getting involved with predators, they are preying cannibalistically on both their colleagues and taxpayers. James McCrostie is an associate professor at Daito Bunka University in Japan, where he teaches English as a foreign language.

Днес марсоходът Опортюнити отбелязва 13 години работа на Марс! Марсоходът "Опортюнити" засне тази снимка вчера, на 24 януари 2017 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/Cornell На 25 януари 2004 г. на повърхността на Червената планета се спусна успешно марсоходът на НАСА "Опортюнити". Мисията му, както и тази на кацналия седмици по-рано брат-близнак "Спирит", се очертаваше да продължи едва три месеца. Но и двата марсохода изненадаха всички - "Спирит" работеше успешно до 22 март 2010 година, когато беше последният му радиоконтакт със Земята. А "Опортюнити" продължава да работи и до настоящата 2017 година! Безспорно това е невероятно технологично чудо - днес "Опортюнити" държи рекорд за най-дълго работещ спускаем апарат на друга планета или спътник, както и рекорд за най-голямо изминато разстояние на друга планета или спътник - възлизащо на 43.79 километра. Основната задача на "Спирит" и "Опортюнити" беше да изследват геологията и минералогията на Марс, за да отговорят на въпроса дали някога в далечното минало на планетата е имало течна вода. Само в рамките на няколко седмици след кацането марсоходите успяха да потвърдят - да, наистина някога Марс е бил по-топъл, да, наистина е имало течна вода под формата на езера и морета и да, това увеличава шансовете в миналото да е имало и живот! Днес "Опортюнити" продължава да се придвижва през равнината Меридиани, изучавайки геологичната история на Червената планета. Как успява? Как все още е работоспособен цели 13 години след кацането? Какви са причините за неговия дълъг живот в сравнение с този на много други спускаеми апарати? От една страна това се дължи на относително меките условия на Марс - за разлика от Луната например, където местната нощ продължава две седмици, Марс се характеризира с 24-часово денонощие. "Опортюнити" работи в близост до марсианския екватор - възможно най-добрите условия на Марс, където през лятото температурите могат да достигнат и 30oC. През зимните нощи температурата може да достигне - 80oC (източник - НАСА). Това могат да ви се виждат големи температурни разлики - Марс е по-екстремен и от най-екстремните места на Земята. Но в сравнение с Луната или Венера условията са си направо прекрасни. От друга страна "Опортюнити" е проектиран да е изключително издръжлив и най-чувствителните му електронни компоненти са защени в т.нар. "топла кутия" (източник: НАСА). Всеки от осемте радиоизотопни нагреватели произвежда около един ват топлина от около 2.7 грама плутониев диоксид. По време на тежките зими, за да се пести електроенергия, ръководството на мисията прекратява придвижването на "Опортюнити" - през това време марсоходът работи само в стационарен режим. Освен това той бива паркиран под наклон с оптимална насоченост на слънчевите батерии само Слънцето. Но и планетата Марс се оказа милостива към "Опортюнити" през годините. Първоначално учените предполагаха, че само след няколко месеца работа на повърхността на планетата слънчевите батерии ще бъдат затрупани под марсианския прах и това ще доведе до неминуемия край на мисията. За щастие обаче вятърът периодично отвяваше този прах и почистваше батериите. И така, честит 13-ти рожден ден, "Опортюнити"! Дано този марсоход работи още дълго време. Дали ще доживее и 14-ти рожден ден? Не знаем - марсоходът е вече толкова стар, че всеки следващ ден работа на Марс е подарък. Но нищо не ни пречи да си помечтаем догодина, на 25 януари, той все още да е работоспособен. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Под всяко първо мнение на всяка тема има така нареченото "Съответстващо съдържание", което е безплатен инструмент за "препратки" на Google, който ви предлага лесен начин да достигнете до по-голямо съдържание на форума. По този начин предлагаме по-широко съдържание, което може да ви е интересно. Правя тази тема, за да си кажете мнението, дали според вас това ви допада и ви е полезно да разгледате повече теми от форума или не ви изглежда добре и само ви пречи в разглеждането на темата.

Играта на Ендър на Орсън Кард Изключително интересен фантастичен роман!

Моцарт е "продал" най-много CD-та за 2016 година, а Бетховен е най-изпълняваният композитор за 2016 година. According to Billboard (and without a worldwide album release tour), Wolfgang Amadeus Mozart scored the top-selling CD release of 2016. http://www.forbes.com/sites/jordanpassman/2016/12/12/you-wont-guess-the-best-selling-cd-of-2016/#574feb8914db Бетовен е най-изпълняваният композитор на 2016-а http://bnr.bg/sofia/post/100781646/betoven-e-nai-izpalnavaniat-kompozitor-na-2016-a?forceFullVersion=1

След като СпейсЕкс и Боинг отложиха полетите на пилотираните кораби "Драгън" и "Старлайнър" за 2018 година, НАСА има план да купи още места за кораби "Союз" ... при това без да плаща директно на Роскосмос. Каква е хватката? Преди години имаше една много хубава инициатива - "Морски старт", при която космически ракети "Зенит" излитаха от плаваща платформа в океана. След 2014 година "Морски старт" прекрати своята дейност, а след 2015 година насам партньорите по проекта влязоха в съдебен спор. Боинг твърдеше, че е ощетен от руската корпорация Енергия. През май 2016 г. съдът осъди Енергия да плати $230 милиона в полза на Боинг. Вместо това изглежда, че като компенсация руската корпорация Енергия е решила да подари на Боинг пет астронавтски места на борда на космически кораби "Союз". Тъй като местата сега принадлежат на Боинг, изглежда, че НАСА ще ги купи от Боинг (източник: НАСАУоч). До този момент американският авиокосмически гигант Боинг не е оповестил колко пари ще иска от НАСА за астронавтските места. Изстрелването на "Союз МС-03" през 2016 година. Credit : NASA/Bill Ingalls Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Луната може да се окаже първият извън планетата курорт