Р. Теодосиев

Марсоходът Кюриосити откри признаци за засъхнала кал и пукнатини на Марс! Марсоходът "Кюриосити" засне това изображение на 20 декември 2016 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Какво се вижда на горната прелюбопитна снимка, направена от марсохода "Кюриосити"? Според учените тази мрежа от пукнатини може да се е получила от пресъхването на марсианската кал в далечното минало. Горната находка е намерена в областта Мъри, намираща се в подножието на планината Шарп на кратера Гейл. Много добре знаем от ежедневната практика, че когато калната почва се втвърдява, се образуват пукнатини, които често пъти приличат на мрежа. Калните пукнатини се наричат от учените още "десикационни пукнатини". Тук обаче не говорим за пукнатини, образували се преди няколко дни или седмици - не, ако това наистина са кални пукнатини на Марс, те са се образували преди повече от 3 милиарда години. Тогава знаем, че Марс е бил по-топъл и условията му са се доближавали до тези на Земята. Наличието на кални пукнатини на Марс е свидетелство за редуващи се периоди на сух и влажен климат. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" ще продължи да изучава Червената планета през следващите месеци и години. Неговите по-нататъшни изследвания на планината Шарп биха могли да помогнат в разгадаването на мистерията кога и защо Марс се е превърнал от гостоприемна планета в днешната суха пустиня. Източник: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

На снимката: Юджийн Сърнан кара лунохода по време на мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA Днес семейството на астронавта от мисия "Аполо 17" Юджийн Сърнан оповести неговата кончина. "Дори и на 82-годишна възраст Джийн страстно споделяше желанието да продължим с пилотираното изследване на космоса и окуражаваше лидерите на нацията ни и младите хора да не бъде допускано да остане последния човек, който е ходил на Луната", се съобщава в семейното съобщение. Сърнан е избран за астронавт на НАСА през 1963 година. За пръв път лети в космоса през 1966 година на борда на кораба "Джемини 9А". През 1969 година обикаля Луната като част от мисия "Аполо 10". И вече през 1972 година стъпва на нея като част от мисия "Аполо 17". С това Сърнан е един от само трима астронавти, които са летяли до Луната два пъти (другите двама са Джим Ловъл и Джон Йънг). Юджин Сърнан мразеше всякакви конспиративни теории, че човек не е бил на Луната. "Истината няма нужда да бъде защитавана", споделяше той приживе. "Никой, никой не може да ми отнеме стъпките, които направих на Луната". За повече информация относно Сърнан: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.). Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест. Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г. Тестовият и никога неосъществен полет на "Аполо 2" е бил планиран за август 1967 година. През декември същата година трябвало да излети и "Аполо 3", по време на което Франк Борман, Майк Колинс и Бил Андерс трябвало да се отправят по-далече от който и да е друг преди тях - по силно елиптична околоземна орбита - на т.нар. "Мисия Е". Подобен полет проведе НАСА през 2014 г. с кораба "Орион" в роботизиран режим. Аварията на "Аполо 1" обаче слага край на всички първоначално начертани планове, а екипажите са разформирани. В началото на 1968 година се случва неприятна изненада - ЦРУ получава сведения, че СССР планира да осъществи пилотиран полет до Луната. Затова същата тази пролет ръководството на програма "Аполо" се опитва да ъпгрейдне "Мисия Е" по следния начин - вместо орбитата да е с апогей около 6 400 километра, апогеят трябва да е 370 000 километра - на практика това е пътешествие с облитане на Луната. В края на годината има една добра и една лоша новина - добрата е, че през октомври 1968 г. лети екипажът на "Аполо 7" - първата мисия след аварията на "Аполо 1", която тества ракетата "Сатурн 5" в пилотиран вариант и капсулата на дългодневна мисия. Лошата новина е, че лунният модул за кацане на повърхността все още не е готов. Затова през ноември НАСА взима решение "Аполо 8" да лети без лунния модул, но астронавтите да влязат в орбита около Луната. През декември 1968 г. на Бъдни вечер Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс успешно влизат в окололунна орбита! Майк Колинз тогава не лети поради здравословен проблем и нужда от хирургична операция (източник: americaspace) Лунното кацане пък е отложено за 1969 година. Спускаемият модул е най-накрая готов през пролетта и той лети по време на пробната мисия "Аполо 9" на 3 март 1969 година, когато астронавти са Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. За пръв път корабът "Аполо" лети в цял комплект - команден, сервизен и лунен модул, макар и само в околоземна орбита на тестов полет. На 18 май излита и корабът "Аполо 10" с астронавти Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан. Той вече лети до окололунна орбита, където е проведен тест (без кацане) на лунния модул. Всички тези тестове проправят път към полета на "Аполо 11" през юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, а командир Майк Колинс им помага от орбита. Съвсем ясно си личи, че "Аполо" не е била безпроблемна програма - тя също е била съпътствана от проблеми и отлагания подобно на всички останали мащабни космически проекти. Но поради характера на космическата надпревара проблемите са се решавали доста по-бързо, отколкото сме свикнали да е в днешно време. Още статии по темата: Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? Независими доказателства, че човек е бил на Луната http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Галактиката NGC 1448 притежава черна дупка в центъра си. Credits : Carnegie-Irvine Galaxy Survey/NASA/JPL-Caltech Чудовищните черни дупки понякога е трудно да бъдат открити с телескоп, тъй като се случва да се крият зад газове и звезден прах. И въпреки това могат да издадат своето присъствие - когато, хранейки се с околния материал, излъчват високоенергийно рентгеново лъчение. Това лъчение лесно може да бъде засечено от космическия телескоп на НАСА NuSTAR, който бе изстрелян през 2012 г. и продължава да работи до ден днешен. Изненадващото е, че новооткритите две черни дупки се намират доста близко до Млечния път, нашата галактика. "Тези черни дупки са сравнително близко до Млечния път, но оставаха скрити до настоящия момент", съобщава Ади Енуър, дипломиран студент от университета Дърам във Великобритания. Именно той представи новите резултати на събранието на Американското астрономическо общество в Грейпвайн, Тексас. "Те са като чудовища, които се крият под леглото ти". И двете черни дупки са двигателите на това, което астрономите наричат "активно галактическо ядро". В зависимост от това как тези ядра са ориентирани и какъв материал ги обкръжава, те могат да изглеждат много различно, когато бъдат изучавани с телескопи. Активните галактически ядра са толкова ярки, понеже частичките около черните дупки стават много горещи и излъчват лъчения от целия електромагнитен спектър - от нискоенергийни радио вълни до високоенергийни рентгенови лъчи. Само че учените смятат, че повечето активни ядра са обкръжени от регион, който приблизително изглежда като поничка, съставен от дебел слой газ и прах и който скрива централните региони. И двете черни дупки, които NuSTAR наскоро изучи, са ориентирани така, че астрономите ги виждат странично. И така, вместо да виждаме ярки централни райони, телескопите засичат най-вече рентгеновото лъчение, което се отразява от материала с форма на поничка. Черните дупки се намират в центъра на две галактики - IC 3639 и NGC 1448. Втората галактика се намира само на 38 милиона светлинни години от нас - и това наричаме "близо"! Така е в една огромна Вселена, в която галактиките се намират често пъти на милиарди светлинни години. NGC 1448 е и галактика, която има доста млади звезди - едва на възраст от 5 милиона години. Източник : НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Става въпрос за световни изпълнители (живи и мъртви). Историк, след изказването ти за Ивана не можеш да ни излъжеш, че слушаш Фернандо Сор или Фердинандо Карули

Огнян Димитров Представи се на нашите читатели. Казвам се Огнян Димитров, на 29 години съм от гр. София. Завършил съм Факултета по Химия и Фармация към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” със специалност бакалавър по Ядрена химия, през 2010 г., а две години по-късно защитих и магистратура по Наноматериали и нанотехнологии на същото място. Коя научна институция представляваш и с какво се занимава тя? Вече четири години и половина работя в Института по електрохимия и енергийни системи към БАН. Той се занимава с най-различни системи за съхранение на енергия, включително литиево-йонни батерии, оловни акумулатори, водородни клетки и други. Моето работно място е в Лабораторията по Изследване и Изпитване на Материали, или по-точно на нашия сканиращ електронен микроскоп (СЕМ). Това е апаратура, която позволява да се правят изображения на много високи увеличения, например може да се снима повърхността на даден обект с увеличение от 100 000 пъти. Това дава информация на учените за това каква е морфологията на повърхността на техните материали, защо те дават дефекти или кое им помага да работят добре. В моя случай, работното ми място не е толкова свързано с това аз да правя самостоятелно наука, ами ние в нашата лаборатория работим по-скоро като сервизна секция. В нея са включени рентген, електронен микроскоп, живачна пориметрия и други лабораторни анализи, които служат за помощ на научния персонал. Всъщност, основната група, към която работя аз, се занимава с химията на оловните акумулатори и начините за тяхната оптимизация, като например чрез добавянето на различни подобрители, които повишават ефективността им и т.н. При нас идват техните проби, които ние охарактеризираме цялостно по всички налични методи – аз давам визуална информация за повърхността, рентгенът характеризира химичния и фазовия състав на материала, а пориметрията показва плътността и порите в обема на образеца. Така че много често ние нямаме отношение към самата науката, а сме по-скоро като едно колелце в цялата машина, което ѝ позволява да заработи. Разкажи малко повече за това как попадна там. По време на следването ми ме изпратиха на пред-дипломен стаж в БАН, където успешната съвместна работа с колегите химици, освен моята защита, роди още една публикация и една заявка за патент. И така нещата се получиха много естествено, тъй като в момента, в който завърших, те ми предложиха работа в Института по електрохимия. Дипломната ми работа беше разработка на нов метод за получаване на тънки полупроводникови слоеве от цинков оксид (ZnO) чрез ултразвукова спрей пиролиза. Този тип тънки полупроводникови филми могат да имат широко приложение като фотокатализатори, в електрониката, при фотоволтаичните клетки или като химични сензори – в зависимост от това какви свойства притежава крайният продукт. Изработката на тази дипломна работа отне около една година, защото се започна буквално от нулата и в началото все не се получаваше. Проба – грешка, проба – грешка, докато накрая нагодиш правилните параметри, за да се получи нещо интересно. Това е и чарът на науката – експериментирането. Взимаш наученото от останалите, добавяш идея от себе си, докато се получи нещо качествено ново, с което вече ти самият надграждаш общото познание. От него ще почерпи някой друг учен и така колелото се завърта. http://nauka.bg/призванието-да-правиш-безсмислена-на/

Това любимите ти цитати ли са?

Онлайн „Библиотека Струмски“ представлява едно сборно място на книги от народа за народа - тук ще намерите най-вече книги, но и брошури, вестници, списания, албуми, резолюции, позиви, меморандуми, декларации и статии писани от революционери, общественици и писатели родени в областта Македония и представени тук в свободна електронна форма - .pdf формат. Към „Библиотека Струмски“ функционира и малко и независимо издателство, което публикува в свободен електроенен формат неиздавани до този момент материали на македонски дейци, както и българска народна музика от етнографската област Македония. Някои от книгите които издаваме освен в свободен електронен формат са налични и на хартия като приходите от продажбата на тези книги и CD-тата с музика се използват изцяло за развитието на проекта „Библиотека Струмски“. Бъдещите ни планове включват подобна дейност свързана и с книги и материали на български дейци родени в Северна Добруджа, Западните Покрайнини и Одринска Тракия. http://strumski.com/ Книгите, които издирваме: Васил Иванов от с. Неред, Леринско: 1. "Отрязаната глава 9 юлий 1913 г.", 1928 г. Васил Чекаларов от с. Смърдеш, Костурско: 2. "Дневник 1901-1903 г." (преведена на македонски и издадена в Р. Македония) Георги Трайчев от Прилеп: 3. "Духовните качества на македонските българи", 1928 г. 4. "Мариово", 1923 г. 5. "Дойран и неговото езеро", 1923 г. 6. "Преспанското езеро", 1924 г. 7. "Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед", 1925 г. 8. "Спомени от моето 40-годишно учителство (1889 - 1929)", 1929 г. Георги Баждаров от с. Горно Броди, Серско: 9. "Революционната борба в Македония", 1917 г. 10. "Горно Броди", 1929 г. 11. "Моите спомени", 1929 г. Антон Попстоилов от с. Лешко, Горноджумайско: 12. "Описание на Царево село (Пианечка нахия)", 1890 г. 13. "Бележки из Малешевската област и съседните и планини", 1892 г. 14. "Сънища и тълкуването им у народа", 1897 г. 15. "Магии за любов и вреда", 1898 г. 16. "Сборник от български народни умотворения", 1894 г. 17. "Пари за превоз. Погребален обичай", 1900 г. 18. "Документи и бележки от миналото на българите в Македония", 1918 г. 19. "Фолклорният сборник на Раковски", 1921 г. 20. "Войник на сватбата на жена си", 1921 г. 21. "Ламите и змейовете в народната поезия", 1921 г. 22. "Славянски вярвания за небесната дъга", 1924 г. 23. "Ръкописната фоклорна сбирка на Найден Геров", 1925 г. 24. "Петко Р.Славейков и българският фоклор", 1927 г. 25. "Предвестие за падане на царство", 1927 г. 26. "Български книжовници от Македония през 18 и 19 век", 2 части 1922 - 1928 г. 27. "Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир" 28. "Битови песни" I и II книга 29. "Принос към македонските говори" 30. "Редукция на гласните звукове а, е, о в заровско-височкия говор" 31. "Село Зарово, Солунско", 1979 г. посмъртно Георги Баласчев от Охрид: 32. "Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина на настоящий век", 1890 г. 33. "Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците", 1901 г. 34. "Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа", 1902 г. 35. "Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове", 1920 г. 36. "Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав", 1924 г. 37. "Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия" в 2 части 1927 и 1930 г. 38. "Научната дейност на академик Л. Милетич", 1934 г. 39. "Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение", 1932 г. 40. "Климент епископ Словенски и Службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен тект", 1898 г. 41. "Новонайденият надпис от времето на цар Симеона", 1898 г. Иван Снегаров от Охрид: 42. "История на Охридската Архиепископия. Том 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците", 1924 г. 43. "Охридската патриаршия. (Нейният произход, граници и епархии)", 1919 г. 44. "Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата", 1929 г. 45. "1100 години от покръстването на българския народ", 1966 г. Иван Хаджов от Струга: 46. (под псевдоним Veritas) "Македония под иго", 1931 г. 47. "Развой на една идея в поезията на Ботева", 1915 г. 48. "Образът на хайдутина у Ботева и Раковски", 1935 г. 49. "Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки", 1947 г. Димитър Матов от Велес: 50. "Сръбско-българската етнографска препирня пред науката", 1893 г. 51. "За историята на новобългарската граматика", 1889 г. 52. "Бележки върху българската словесност, 1. Песента за слънчовата женитба", 1894 г. 53. "Невярна Груйовица. Баладен мотив за нашата народна поезия", 1894 г. 54. "Кратка разправия по етнографията на Македония", 1890 г. 55. "Григор Пърличев", 1895 г. 56. "Македония според най-новите книжовни вести", 1895 г. 57. "Пътуването на Вайганда в югозападните балкански области", 1896 г. Димитър Влахов от Кукуш: 58. "Борбите на македонския народ за освобождение", 1925 г. 59. "Изменниците на македонското дело", 1926 г. Димитър Мирчев от Прилеп : 60. "Учебник по българска граматика", 1906 г. Кирил Мирчев от Битоля: 61. "Неврокопският говор", 1936 г. 62. "Към историята на инфинитивната форма в българския език", 1937 г. 63. "Старобългарските азбуки", 1957 г. 64. "Константин-Кирил, създател на българския книжовен език", 1963 г. Ефрем Каранов от Кратово: 65. "Румена войвода" Иван Георгов от Велес: 66. "Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите", 1925 г. 67. "La Question macedonienne", 1929 г. Александър Балабанов от Щип: 68. "И аз на тоя свят" Благой Шклифов от с. Черешница, Костурско: 69. "Костурският говор", 1973 г. 70. "Долнопреспанският говор", 1979 г. Борис Дрангов от Скопие: 71. "Юнаци, изпълнете клетвата", 1901 г. Йордан Бадев от Битоля: 72. "Животът и изкуството", 1938 г. Йосиф Ковачев от Щип: 73. "Български буквар по звучната метода за народните школи", 1875 г. Кирил Пърличев от Охрид: 74. "Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915)", 1918 г. Анастас Наумов от Битоля: 75. "Буквар" Коста Николов от Ресен: 76. "Странстванията на един учител. Спомени", 2001 г. Кузман Шапкарев от Охрид: 77. Сборник "Български народни умотворения", ч. I - III, 1891 - 1894 г. 78. "Българский буквар", 1866 г. 79. "Голяма българска читанка" (втора част на Българский буквар) 1868 г. 80. "Майчин язик", 1874 г. 81. "Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 год.", 1884 г. 82. "Русалии: древен и тврде интересен български обичай запазен и до днес в Южна Македония", 1884 г. 83. "Сборник от народни старини", Книжка III. Български народни приказки, 1885 г. Лазар Томов от с. Годлево, Разложко: 84. "Пирин планина", 1927 г. Любомир Милетич от Щип: 85. "Разорението на тракийските българи през 1913 г.", 1918 г. 86. "История на Гюмюрджинската република" 87. "Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година", 1929 г. 88. "Македония и македонските българи - Културно-исторически поглед", 1925 г. 89. "Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война", 1913 г. 90. "Спомен от Рилският манастир", 1902 г. 91. "Македонският въпрос в конгреса на унията за Обществото на народите", 1926 г. Пловдивски женски клуб: 92. Сборник "Екатерина Симидчиева", Пловдив, 1900 г. Войдан Чернодрински: 93. "Робът и агата", 1901 г. 94. "Македонски сговор" 95. "Македонско въстание" 96. "Зло за зло", 1904 г. 97. "Дървари" 98. "Цар Пир", 1921 г. 99. "Бурите край Вардар", 1925 г. 100. "Войнишки песни" Панчо Дорев от с. Пътеле 101. "Външна политика. Наши световни проблеми", 1926 г. 102. "Документи за българската история, т. III. Документи из турските държавни архиви 1564-1908, ч. І (1564-1877)", 1940 г. 103. "Документи за българската история, т. IV. Документи из турските държавни архиви 1863-1909", 1942 г. Иван Божинов от Дебър: 104. "Съчинения на П. К. Яворов", том 1, 1926 г. 105. "Българско календарче (1885 - 1902)" 106. "Календарче България (1894 - 1926)" 107. "Календарче Вардар (1894 - 1926)" 108. "Стремежите на руската дипломация", 1914 г. Христо Шалдев: 109. "Духовното състояние на българина по време на негово робство под Турско" 110. "Psalm Mass of the Old and New Bulgarian Songs" Стамат Стаматов от с. Дренок: 111. "Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов", 1938 г. 112. "Град Дебър и неговото основаване" 113. "Дебърската епископия", 1941 г. Христо Станишев: 114. "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 год." Владимир Панков: 115. "Историческата истина за културната идентичност на славянското население в Република Македония", 2004 г. Владимир Попанастасов: 116. "Легенди", 1909 г. Владимир Михайлов Ковачев: 117. "Песни за Македония" Методий Кусев от Прилеп: 118. "Възпоменания от Българското Възраждане" - неиздадени спомени Васил Хаджикимов: 119. "Не можем повече да мълчим", 1929 г. 120. "Съществува ли македонска нация" 121. "Едно мнение", с псевдонима "Македонец" 122. "Македонските българи" 123. "Слънчеви дни", Скопие, 1942 г. 124. "БКП и македонското освободително движение" - неиздадена Коте Попстоянов: 125. "Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г.", 1903 г. Димитър Талев: 126. "Великият цар", 1937, 1943 г. 127. "Гоце Делчев", 1942 г. 128. "Град Прилеп", 1943 г. Никола Вапцаров: 129. "Моторни песни", 1940 г. Венко Марковски: 130. "Народни бигори", 1938 г. 131. "Огинот", 1938 г. 132. "Истината е жестока", 1968 г. 133. "Голи Оток - остров на смъртта" (издадена на македонски или в оригинал за пръв път на английски в Америка) Христо Смирненски: 134. "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза", 1918 г. 135. "Да бъде ден!", 1922 г. Никола Трайков: 136. "Кичево в миналото", 1913 г. Христо Огнянов: 137. Стихосбирка "Южни ветрове", 1936 г. Христо Попкоцев от Ново село: 138. "Стари и нови писатели за българите в Македония", 1933 г. Михаил Думбалаков: 139. "Презъ пламъците на живота и революцията", том І, 1933 г. 140. "Презъ пламъците на живота и революцията", том ІІ, 1937 г. 141. "Презъ пламъците на живота и революцията", том IІІ, 1939 г. Марко Цепенков: 142. Драмата "Църне войвода" Никола Мушмов от Струга: 143. "Водач на Народния музей в София", 1923 г. 144. "Монетите и печатите на българските царе", 1924 г. Никола Русински: 145. "Принос към историята на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (градивния период) за времето 1900-1903", 1936 г. Никола Генадиев: 146. "Мемоари", 1923 г. 147. "Македония", 1924 г. 148. "Стамболов", 1925 г. 149. "Речи и пледоарии. Съдебни, парламентарни, политически", 1926 г. Милан Грашев от Прилеп: 150. "Мафиите и катастрофите", 1922 г. Димитър Молеров от Банско: 151. Литературно списание "Хайдушка поляна" с подзаглавие "Македонска литературна сбирка" с главен уредник Пиновски (псевдоним на Димитър Молеров) 152. Драмата "Хайдушка поляна", 1926 г. 153. "Стойна Пострумска" 154. "Вторично ударение в разложкия говор", 1905 г. 155. "Принос към книжовния речник", 1909 г. 156. "Народописни материали от Разложко", 1954 г. Иван Шумков от с. Цер: 157. "Жалостна книжка по делбата на Македония", 1895 г. Павел Шатев: 158. "В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)", 1934 г. Панчо Атанасов Михайлов: 159. "Български новели", 2 книжки излезли 1925-1933 г. Панчо Михайлов: 160. "Защо дойдохме", 1924 г. Петър Динев: 161. "Сходство между народните и църковните мелодии", 1955 г. 162. "Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните представители", 1957 г. 163. "Народнопесенни елементи в българския църковен напев", 1959 г. Петър Дървингов: 164. "Военна България. Социологически етюд на българската действителност", 1911 г. 165. "Духът на българската история", 1932 г. 166. "Влиянието на морската мощ върху историята на България", 1935 г. 167. "Балканската война — както е била виждана, когато са се развивали самите събития", 1941 г. 168. "Опитите на българите да пресъздават себе си" 169. "Физическо и нравствено възпитание на българския народ" 170. "Книга за българския войник — неговия морален лик" Симеон Радев: 171. "Македония и Българското възраждане", 1927 г. 172. "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени", 1965 г. 173. "Това, което видях от Балканската война" 174. "Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 г." Стоян Бояджиев: 175. "Съществува ли македонска нация?", 1940 г. 176. "Македония под сръбско иго, 1913-1941" 177. "Истинският лик на Яне Сандански" Христо Македонски: 178. "Записки на Христо Македонски, (1852-1877)", 1896 г. Христо Матов: 179. "Сръбските пратеници на Македония", 1897 г., под псевдоним Д. Инсаров 180. "Основи на вътрешната революционна организация" 181. "За управлението на вътрешната революционна организация" 182. "Въстанишки действия" 183. "Репресалии против гръцката въоръжена пропаганда" 184. "Впечатленията от Македония на д-р Кръстю Раковски", 1911 г. Владислав Алексиев от Солун: 185. "Принос към старобългарското семейно право" 186. "Записки по история на бълг. право", 1939 г. Никола Благоев от с. Ракита: 187. "Богомили", 1912 г. 188. "История на старото българско държавно право", 1906 г. Сотир Нанев: 189. "Македония 1941. Възкресението", 1941 г. Никола Алексиев Георгиев: 190. "По стръмните пътеки", 1920 г. 191. "Разложкият говор", 1931 г. 192. "В ония дни", 1940 г. „ 193. "Между бляна и живота", 1942 г. 194. "Пламнали небосклони", 1946 г. 195. "Старобългарска книжнина", 1946 г. Васил Диамандиев: 196. "Автобиография", 1902 г. Гьорче Петров: 197. Списание "Културно единство", 11 броя от 1908-1909 г. 198. "Спомени на Гьорчо Петров", 1927 г. Димитър Ризов: 199. "Македонский календар - Св. Кирил и Методий" 200. "Етнография на Македония", 1881 г., на френски език 201. "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 - 1917", 1917 г. Коста Църнушанов: 202. "Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци", 1966 г. 203. "Участие на българското население от Македония в Априлското въстание", 1976 г. 204. "От Шар до Пирин", 1979 г. 205. "Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи" Константин Стефанов от Банско: 206. "The Question of Thrace", 1919, Bern, Switzerland Христо Татарчев: 207. "Първият централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев", 1928 г. Христо Силянов: 208. "Освободителните борби на Македония", том 1 1933, том 2 1943 г. 209. "Писма и изповеди на един четник", 1927 г. 210. "Спомени от Странджа" 211. "Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г." , 1934 г. 212. "От Витоша до Грамос" 213. "Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.", 1920 г. Георги Константинов Бистрицки: 214. "Българско Костурско", 1919 г. 215. "Вопли и копнежи“, 1928 г. 216. "Песни на роба", 1929 г. 217. "Костурска епопея", 1941 г. 218. "Огън и пламък", 1944 г. 219. "Български диалекти в Костурско" 220. "Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия през 1903 г." Георги Попхристов: 221. "Революционните действия в Битолско и Леринско" в "Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско Леринско, Преспанско, Дебърско)", 1926 г. Тома Измирлиев: 222. "Премеждия", 1930 г. 223. "Смях и злъч",1931 г. Никола Янев от Кукуш: 224. "Любов", 1930 г. Георги Стрезов: 225. "Правата на българските малцинства и Обществото на Народите", 1929 г. 226. "Македонските емигранти в Швейцария през Световната война", 1931 г. 227. "Охрид", 1938 г. 228. "Сръбското разорение" 229. "Политическите борби на македонските българи" Кирил Совичанов: 230. "Високо Преосвещенний Св. Скопский митрополит Неофит", 1938 г. 231. "Антон Е. Кецкаров", 1940 г. 232. "Иконом Тома Николов, първият дякон в Битоля", 1940 г. Климент Заров от Охрид: 233. "Карта на град Охрид и околността му", 1887 г. Евтим Спространов: 234. "Султанът и управлението в Турция. Сказка", 1900 г. 235. "Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София", 1900 г. 236. "По македонските работи", 1901 г. 237. "Вътрешните врагове на България и анонимните им писма" 238. "Китка. Сбирка от приказки", 1904 г. 239. "Свети Наум. Живот и легенда", 1904 г. Христо Назимов/ Christo Nizamoff: 240. "Struggle for Freedom" Славейко Арсов: 241. "Въстаническото движение в югозападна Македония (до 1904 г.)", 1925 г. Георги Кулишев: 242. "Македонската криза", 1928 г. 243. "Новите смутители всред македонската емиграция" Никола Стоянов: 244. "Финансовото положение на България и българският репарационен дълг", 1923 г. 245. "Репарации и междусъюзни дългове", 1933 г. Кръстьо Хаджииванов: 246. "Стихотворения и поеми", 1990 г. Мирчо Юруков: 247. "Благоевград", 1964 г. Тома Карайовов: 248. "Македонските искания и дипломацията", 1903 г. Христо Дойчинов от с. Баня, Разложко: 249. "Пътни бележки за шестдневното Разложко царуване", 1884 г. Атанас Далчев: 250. "Ангелът на Шартър", 1943 г. Владислав Ковачев от Щип: 251. "Отворено писмо" 252. "Тъгите на роба", с Христо Силянов, 1905 г. Димитър Хаджидинев от Дойран: 253. Пиесата "Революционер" Велко Спанчев от с. Стеблево, Голо бърдско: 254. "Стопанският облик на Македония" 255. "Пред нови задачи" Антон Драндар: 256. "A propos d'un mouvement en Macedoine", 1900 г. Йордан Шурков: 257. "Към бунт" 258. "Отмъщение" Сборник със спомени издадени в Р. Македония: 259. "Премрежиньата на македонското револуционерно движенье. Спомени – Христо Калайджиев, Крсто Лазаров, Крум Петишев, Атанас Джолев, Мирчо Кикиртков", Скопjе, 2003 г. Цане Андреевски: 260. "Разговори со Конески" Никола Зографов: 261. "Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация", 1901 г. 262. "Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не може да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско", 1927 г. Иван Дорев: 263. "Българска граматика с църковнославянски четива", 1937 г. Антон Страшимиров: 264. "Прилепските светци", 1908 г. 265. "Отвъд" 266. "Истината по положението в Македония", 1908 г. 267. "Македонски войводи", 1900 г. Димитър Благоев от Загоричани: 268. "Нашите апостоли", 1886 г. Станислав Шумков от Крушево: 269. "Бъдещето на Балканските държави", оригинал от 1897 г. издаден в САЩ на английски език Георги Киселинов: 270. "Подвизите на македоно-одринци презъ 1912-1913 година (Лични спомени и впечатления на доброволецъ отъ ІV Битолска дружина)", 1943 г. Теодосий Робев от Битоля: 271. "Битоля", 1944 г. Иван Шумков: 272. "Жалостна книжка по делбата на Македония", 1895 г. Партений Зографски: 273. "Сборник на народни песни" Христо Попстоилов: 274. "Дейност на Венелина по българския фолклор", 1905 г. 275. "Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки", 1907 г. Юрдан Иванов: 276. "Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)" Христо Настев от Щип: 277. "Как умира македонския четник" – пиеса, представена 18.II.1939 г. в Македонския дом във Варна Наум Тахов: 278. "Сборник от македонски български народни песни", 1895 г. Христо Попантов: 279. "Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко", 1925 г. Stoyan Christowe: 280. "This is My Country", 1938 г. Васил Узунов: 281. "Изгревът на свободата" 282. "Някога в Македония" 283. "Край Вардар" 284. "Това бяхме" 285. "В омайната Рила" 286. "Ние (Балканската война)" Анастас Лозачев: 287. Мемоар "Автономна Македония", 1944 или 1945 година Никола Киров Майски: 288. "Илинден", 1923 г. 289. "С поглед към Македония" 290. "Епопеята на Крушево" 291. "Крушово и борбите му за свобода", 1935 г. Всичко това и много повече може да намерите в онлайн сайта им: http://strumski.com/

Тези учени направиха важни открития във физиката, биологията, астрономията и други научни области. Изминалата 2016 година беше белязана от смъртта на някои от най-обичаните културни икони – от Дейвид Бауи, Принс и Джордж Майкъл до Харпър Лий, Гуен Ифил и Заха Хадид. Но ние загубихме и откривателката на първото ефективно лечение за сърповидно-клетъчна анемия, съоткривателката на тъмната материя и създателката на 3D принтера, който печата живи клетки като “био мастило”. В четвъртото си издание това ежегодно почитане на бележити жени от областта на науката, които са починали през последните 12 месеца, извежда на преден план образите на 10 жени, които са оставили незаличима следа в съответната област, в която са работили. Във време, когато учените като цяло твърде често биват пренебрегвани за ключовия им принос към обществото, не е чудно, че жени с високи постижения в STEM областта (бел. прев. – наука, технологии, инженерство и математика) често остават недооценени. С оглед на това, ето един поглед към някои от звездите на науката и технологиите, които ни напуснаха през 2016 г. Ann Caracristi Credit: NASA Wikipedia Ann Caracristi, водещ американски криптоаналитик или „разбивач на кодове“, която е служила като заместник-директор на американската Агенция за национална сигурност, почина през януари на 94-годишна възраст. Caracristi става криптоаналитик през 1942 г. в разгара на Втората световна война, и бързо развива умения за разпознаване на модели и разшифроване на вражеските кодове. В допълнение към техническите ѝ способности, Caracristi е известна и с работата си по гарантиране на това усилията на колегите ѝ в разбиване на кодовете да достигат благополучно до правилната дестинация. Като агент на Агенцията за национална сигурност, Caracristi е лидер в ранното прилагане на компютрите в криптоанализа, като тя разработва лаборатория за изучаване на тайната комуникация. През 1975 г. Caracristi става първата жена, повишена в старши ранг GS-18 на Агенцията на национална сигурност, а през 1980 г. – първата жена, заела поста на заместник-директор на агенцията. През същата година тя е отличена от Департамента на отбраната на САЩ с награда за граждански заслуги. Тя се оттегля от Агенцията за национална сигурност през 1982 г. Suzanne Corkin Credit: Louis Bachrach Suzanne Corkin, пионер в областта на когнитивната невронаука, която е позната най-вече с проучванията си на известния пациент, страдащ от амнезия, Н.М. (Henry Molaison), почина от рак на 24-ти май на 79-годишна възраст. Контактите на Corkin с Molaison, който загубва способността си да създава нови спомени след мозъчна операция за контрол на епилептични припадъци, започват по време на нейната докторантура, която тя провежда в McGill University под ръководството на невропсихолога Бренда Милнър. Нейната работа с Н.М., когото тя изучава до, а дори и след смъртта му през 2008 г., води до откритието, че хипокампусът на мозъка е ключово място за консолидация на дългосрочната памет. Corkin е дългогодишен преподавател по мозъчни и когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт и директор на Лабораторията по поведенческа невронаука, където изследва и дългосрочните последици от наранявания по главата при ветерани от войните и биологичните аспекти на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. По време на кариерата си тя става автор или съавтор на близо 150 научни статии и 10 книги. http://nauka.bg/10-бележити-жени-които-си-отидоха-през-2016/

48 факта за алкохола http://www.chitatel.net/48-facts-alcohol/ Приключвате ли деня си с чаша вино на дивана? Ако е така, добре е да знаете някои и друг факт за алкохола и неговото въздействие върху телата и живота ни. Открихме за вас няколко интересни факта за алкохола, които напомняме: На алкохола му отнема само 6 минути, за да въздейства на мозъка. На всеки 10 минути алкохолът взима жертва. Ежедневно. Алкохолът не се разгражда – той се абсорбира се директно в кръвта. Около една трета от онези, които шофират пият по едно питие. 48% от хората в света на възраст над 15 години твърдят, че никога не са пили алкохол. Алкохолът не те кара да забравяш. Просто, когато прекалиш с алкохола, мозъкът временно блокира способността си да създава спомени. Всеки руснак консумира 18 литра алкохол годишно, което е двойно количество на онова което експертите смятат за опасно. В Русия годишно има над 500 000 смъртни случая свързани с алкохол. Хората със сини очи са по-издръжливи на въздействието на алкохола. Над 30% от случаите на рак могат да бъдат предотвратени чрез избягване на алкохол и цигари, здравословна диета и физическа активност. Бирата не се е смятала за алкохолна напитка в Русия до 2013 г. Най-силната бира в света съдържа 67.5% алкохол.Във Великобритания е законно деца над 5 години да пият алкохол вкъщи или в други частни помещения. Амстердам плаща на алкохолиците с бира, за да чистят улиците: 5 кенчета за всеки работен ден плюс 10 евро и тютюн. Правителството на САЩ е отровило алкохола по време на Сухия закон през 20-те и 30-те години, убивайки над 10 000 души. Около шест американеца умират всеки ден от алкохолно натравяне. В професионалната стрелба алкохолът се смята за подсилващ изпълнението наркотик, защото те отпуска и забавя сърдечният ритъм достатъчно, за да ти даде предимство. В края на XIX век много американски деца учат в училище, че дори глътка алкохол може да доведе до слепота, лудост и дори спонтанно запалване. Най-високата засечена стойност на алкохол в кръвта е била 91% – два пъти повече от смъртоносната граница и 11 пъти повече от законното. Има круизен кораб, който минава през Стокхолм, Швеция и Хелзинки, Финландия, с цел купуване на евтин алкохол. Зигмунд Фройд е препоръчвал кокаин като лечение на депресия, алкохолизъм и зависимост от морфин. Владимир Велики, князът на Киев, е смятал да приеме християнската религия или исляма. Изпратил е пратеници да проучат двете религии и когато е разбрал, че ислямът забранява алкохола, е избрал да се покръсти. Приемането на алкохол е забранен във парламента на Великобритания, с едно изключение: канцлерът може да пие, докато дава отчета за годишния бюджет. Всички: http://www.chitatel.net/48-facts-alcohol/

Не само теб, в този раздел стана модерно да се цензурира

Разчистих малко темата, ако нямате какво да пишете по темата то не пишете! Всички лични дискусии на ЛС!

RIP

Тази година в българската база на Ледения континент ще работят 32-ма души. Първите 10 тръгнаха на 21.11.2016 с полет по маршрута София – Рим – Сантяго де Чили – Пунта Аренас, откъдето с чилийски военен самолет, а след това с чилийски кораб ще стигнат до остров Ливингстън. Екипът трябва да разконсервира станцията след тежката полярна зима и да осигури нормални условия за обитаване и работа на следващите групи, в които преобладават учените. Втората група полярници от юбилейната 25-та антарктическа експедиция заседна в Пунта Аренас Изключително лошото време в Антарктида възпрепятства полярниците Дойчин Боянов, Николай Петков, Неделчо Хасърбасанов, Деница Апостолова, Димо Николов и Геновева Колева да отлетят за там и за момента те остават в най-южния град на Чили Пунта Аренас. Силните ветрове и снеговалежи направиха невъзможно осъществяването на полетите до Ледения континент с военно-въздушните сили на Чили, Бразилия и Уругвай. Ръководителят на групата алпинистът Дойчин Боянов се свърза към полунощ с проф. Христо Пимпирев и му съобщи новината. Българските полярници трябваше да бъдат транспортирани до о. Кинг Джордж с бразилски самолет „Херкулес” преди два дена и оттам още вчера да стигнат до българската база „Св. Климент Охридски” с испанския кораб „Сармиенто де Гамбоа”. Големият проблем възникна, когато се разбра, че поради забавянето в полетите бразилският самолет вероятно няма да може да изчака прозорец от хубаво време и планира да се върне във военната си база в Бразилия. Испанският кораб също няма да чака българите и при тяхно забавяне е възможно да е заминал, което ще направи невъзможно достигането до българската база. Това напълно обърква програмата на българската експедиция, забавянето на полетите съкращава много времето за изпълнение на задачите на алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков за траверс на планината Тангра и премиерно изкачване на върховете Левски, Ботев и Борис. В момента испанските полярници вече са си намерили скъпоплатени полети с единствения комерсиален превозвач DAP, докато българите очакват да бъдат превозени с минимално заплащане от чилийски и уругвайски самолети. Ръководителят на българската експедиция проф. Христо Пимпирев е в непрекъсната връзка както с нашите полярници, така и с мениджърите по логистика на Чили, Уругвай и Бразилия, за да се намерят свободни места в техните самолети. За повече подробности следете официалната страница на Български Антарктически Институт: https://www.facebook.com/Bulgarian-Antarctic-Institute-94601793939/

Всички снимки: http://www.chitatel.net/20-ng-traveler-2016/ National Geographic винаги е бил скривалището на най-ярките снимки в света, а конкурсите, които обявява всяка година, привличат стотици талантливи професионални и любители фотографи да опитат своя късмет. Ежегодно журито е натоварено с тежката задача да открие най-ярките кадри на годината, а на нас остава само да се наслаждаваме на резултата. Представяме ви 20 най-забележителни снимки в категорията Traveler Photo за 2016 година. 1. Снежна буря в Ню ЙоркСнимка: Michele Palazzo 2. Стихия в Южна Дакота, САЩСнимка: James Smart 3. ЛисичкиСнимка: Hiroki Inoue 4. Мистична къщурка, ФинландияСнимка: Pierre Destribats 5. Златен изгрев, Тоскана, ИталияСнимка: Giovanni Modesti 6. Семейство, ЯпонияСнимка: Takeshi Marumoto 7. Хотел в планината, ШвейцарияСнимка: Julia Wimmerlin 8. Път като стълба, Норвегия Снимка: Christoph Schaarschmidt 9. Пустиня НамибСнимка: Doris Landertinger Всички снимки: http://www.chitatel.net/20-ng-traveler-2016/

http://www.chitatel.net/300-dyrvesni-vidove/ 300 години. Толкова би ни отнело подреждането в каталог на всички дървесни видове в необятната Амазонска екваториална гора – повече, откъдето и да е другаде по света. Именно това и правят дръзки откриватели в последните три десетилетия – събират и записват информация относно различни видове дървета в Амазония. До тук, според учени от музея на естествените науки Фийлд , общият брой описани дъвесни видове са 11 676. Регистриране на дървесните видове Преди това ново проучване, никой не се бе осмелявал да изброи точно видовете дървета в Амазонската екваториална гора, това твърдение споделя и Найджъл Питман – един от авторите. През 2013 година обаче същият научен екип съобщава, че, по изчисления, видовете трябва да са общо 16 000. Сега, в новото изследване, Питман и колегите му анализират 500 000 проби от цветя, листа и плодове, чрез които ще изготвят, както самите те смятат, първият регистър на всички познати дървесни видове в Амазония. Изследователският екип претърсва щателно дигитализирани архиви за целта на описа, като най-старите образци са от 1707 г., а последните са събрани през 2015. 300 години би отнело на еколозите да идентифицират и подредят в списък всички дървесни видове в Амазония. Специалистите обаче са съставили първия по рода си азбучник, който ще помогне на бъдещите изследвания. Питман казва, че предположението им от 2013 г. за общ брой от 11 676 вида може и да се окаже „добро“ и че останалите 4 000 са сред най-редките и предстоят да бъдат открити и регистрирани. Екологът дава информация, че от началото на XX-ти век, всяка година се откриват между 50 и 200 нови вида. Нещо повече, проучването загатва, че мисията на еколозите – откриването на нови видове, още не е приключила: „Няма да сме приключили с новите видове в следващите три века“, казва още Питман. Целта на изследването Повече на: http://www.chitatel.net/300-dyrvesni-vidove/

Първият в света “водороден влак” може да измине почти 500 мили на ден при скорост до 87 мили в час. Гepмaния e нaпът дa пpeдcтaви пъpвия в cвeтa пътничecĸи влaĸ без вредни eмиcии, ĸoйтo щe бъдe зaдвижвaн от вoдopoд. Влакът, наречен Соrаdіа іLіnt, отделя единствено пapa в aтмocфepaтa и е алтернатива на 4000-те дизeлoви влaĸа в страната. Властите в Долна Саксония вече са поръчали 14 влака от френската компания Alstom и ако бъде пожънат успех, вероятно още подобни влакове ще започнат да се движат в Германия, съобщава Die Welt. Тестването на влаковете ще бъде извършено до края на годината, а първите редовни линии се очаква да тръгнат през декември догодина. Влакът бе представен за първи път на търговското изложение InnoTrans в Берлин през август и е напът да стане първият влак, задвижван от водород, който ще превозва редовно пътници на дълги разстояния. http://nauka.bg/германия-представя-първия-беземисио/

Скелетите имат дупки в гръбначния стълб, най-вероятно защото някой е заковал телата в земята. Полски археолози са открили средновековни останки от три „вампира“ – индивиди, чиито тела са осакатени преди погребението, за да се предотврати физически всяка възможност да излязат от гроба. Датиращи от XIII и XIV век, странните погребения са открити в село Гуржица, Западна Полша. „Открити са близо до бивша епископска резиденция. Някога до гробовете е имало готическа катедрала“, казва за Seeker Кристоф Соха (Krzysztof Socha) от Музея на крепостта Костшин (Museum of Fortress Kostrzyn) в Полша. Два от скелетите принадлежат на мъж и жена и имат белези от различни осакатявания, извършени с остри предмети. И двата скелета имат дупки в гръбначния стълб, най-вероятно защото някой е приковал телата в земята. Погребана с лице надолу – действие, което цели да попречи на човека да стане от гроба – с умишлено счупени колене, жената вероятно е страдала от кифоза, изкривяване на гръбнака. Повече: http://nauka.bg/в-полша-са-открити-погребения-на-вампи/

Джон Глен по време на програмата "Мъркюри". Credit : NASA Днес, на 8-ми декември, на 95-годишна възраст ни напусна завинаги Джон Глен. Доскоро той бе последният останал жив астронавт от великата Първа седморка на НАСА - седем военни пилота, избрани през 1959 г. от агенцията да станат първите астронавти. Тъжната новина дойде броени часове след като бе съобщено, че легендарният астронавт е вкаран в болница. Джон Глен влиза завинаги в историята на космонавтиката на 20 февруари 1962 година, когато лети на космическа мисия "Мъркюри-Атлас 6" (още "Френдшип 7") и с това се превръща в първия американец, който обикаля Земята. На 29 октомври 1998 година Глен отново влиза в историята, защото на този ден лети в космоса за втори път - на борда на совалката "Дискавъри". С това той се превръща в най-възрастния човек, летял в космоса (тогава той е на 77 г. възраст). Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1606-2016-john-glenn-dies

И аз мислех да ходя, но се промениха малко плановете Поздрав с една от последните им песни, ей тази е много "Родина-мать"!! Покрай тази тема всички, че ни вземат за какви ли не

Темата е интересно и въпреки директната реклама, мисля, че подобни неща трябва да се популяризират, защото винаги остават някъде отстрани

Когато и да е било, не никога не е било Българи или Руснаци да пушат повече от Турци

Не вярвам на тази статистика! В България да се пуши повече от Турция?

За споделянето на научна информацияhttps://www.researchinformation.info/feature/dare-share -------- Създадох нова тема, в която да се обсъжда предложението за разделянето на потребителите.

Вдъхновен от вчерашните дебати относно бюджета на БАН в Народното Събрание вече бившият директор на Института по астрономия с НАО Рожен - проф. Таню Бонев излезе с "търговско предложение" за бъдещето на българската астрономия. Публикуваме текстът му по-долу без редакция. Търговско предложение до „нашите“ депутати (и не само) (Забележка: Предложението е само до народните представители и съдържа промоционални цени за тях, в знак на благодарност за мъдрите решения, които гласуват. Нека всички редови граждани ни извинят на този етап, ако оцелеем ще има подходящи оферти и за тях.) Уважаеми народни представители, Моля да ни позволите да разположим сергия на централния пазар в Столицата на Република България, София. На тази сергия Българската Академия на науките ще продава звезди. Ценова листа: 1. Звезди от първа до шеста звездна величина (видими с невъоръжено око от тъмно място) - по 1000 лева. (Разходите до тъмното място са за сметка на купувача). 2. Звезди от шеста до петнадесета звездна величина ще се продават само по 500 лева, те се виждат с любителски телескопи. 3. При доплащане от 5000 лева, закупилият звезда по т. 1. или 2. получава: сертификат, карта на звездата и околните съзвездия (приблизителна площ около 150 квадратни ъглови градуса = (15 градуса по ректасцензия * 10 по деклинация). 4. Към т.3., по желание на клиента (депутата), върху неговия сертификат може да бъде добавено ново име. Защо например звездата α Lyrae да има собствено име Вега, след като много по-подходящо е α Lyrae, Menda Stoyanova (за тези, които не четат латински – алфа от съзвездието Лира, Менда Стоянова, суперзвезда, нали?!). Но може би в този момент ще се засегне някой, че наричаме една от най-ярките звезди на лятното небе на другиго. Нека да не го пропускаме и предложим за него алтернативата от зимното небе – вместо α Canis Majoris, Sirius, нека бъде алфа от Голямото куче, Владислав Горанов. Е, дами и господа, но и това не е без пари, ще ви струва само някакви си десетина хиляди лева. Ако прецените, че не светите толкова ярко и се ориентирате към по-слаби звезди, ще се спазарим. Поемаме риска за договаряне с вас, въпреки че по пазарлъците вие сте ненадминати. 5. За да видите Вашата звезда, която попада в т.2 от офертата, посетете Националната астрономическа обсерватория. Все още там има кой да ви я покаже, срещу скромното заплащане от 1000 лева. За реда за посещения посетете сайта на Обсерваторията www.nao-rozhen.org. 6. Ако предпочитате други небесни тела – астероиди, комети, планети, галактики, купове от звезди и т.н., позволете ни нашият щанд на Женския пазар да заеме по- голяма площ. Поради очертаващият се голям интерес към амбулантната търговия с астрономически обекти, мисля че ще справим с наема. 7. За да гарантираме обслужването ви по т.5 от тази оферта, продължаваме тренировките на футболния отбор „Роженските мечки“. За съжаление се налага да отклоняваме младите участници в този отбор от преките им ангажименти. Уверяваме ви, че въпреки тренировките по време, когато техните колеги в Европа и зад Океана изследват своите звезди, комети, галактики и Вселената, нито един от нашите млади учени все още не им отстъпва по своята квалификация и компетентност (не във футбола – в астрономията). За какво ли ни е тази астрономия, защо трябва да трошим пари за Обсерватория? Няма да е лесно да се обясни, особено на хора, които говорят за цифри, когато обсъждат милиардите в един бюджет. Моля, върнете се някъде из отделенията (не си спомням дали беше в първи ли във втори клас). Когато си припомните каква е разликата между цифри и числа, може да си поговорим за ползата от фундаменталната наука и в частност от астрономията. Поздрави, Таню Бонев, астроном Важна забележка: Международният астрономически съюз (IAU) няма нищо общо с продажбата/покупката на имена на звезди (http://www.iau.org/public/themes/buying_star_names/). Тъй като вече трета година Република България не може да намери средства за вноската си в IAU, съвсем скоро България ще бъде изключена от тази международна организация и българските астрономи ще имат уникалната възможност да станат търговци на звезди, а защо не на имоти на Луната, Марс, Венера и другите планети. Списъкът може да стане безкраен, тъй като и те участват в откриването на планети около други звезди. Но нека все пак купувачите на имотите имат предвид, че по нашето законодателство всички имоти се облагат с данъци. Но дали един парцел на Луната е недвижим имот? Ето още един въпрос, по който астрономите от БАН биха могли да бъдат ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Все пак Луната обикаля (движи се) около Земята. И дали данъкът да бъде зависим от албедото (отражателната способност) на имота? Все пак, ако албедото на вашия имот е по-голямо от 12% (средно за Луната) вие ще си наблюдавате имота по-лесно от Земята, в сравнение с някой ваш колега, беден собственик, закупил парче с албедо само 3-4%. * (Забележка: Предложението е само до народните представители и съдържа промоционални цени за тях, в знак на благодарност за мъдрите решения, които гласуват. Нека всички редови граждани ни извинят на този етап, ако оцелеем ще има подходящи оферти и за тях.) Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Targovsko-predlozhenie-ot-balgarskite-astronomi-do-deputatite_64080.html