Р. Теодосиев

Когато и да е било, не никога не е било Българи или Руснаци да пушат повече от Турци

Не вярвам на тази статистика! В България да се пуши повече от Турция?

За споделянето на научна информацияhttps://www.researchinformation.info/feature/dare-share -------- Създадох нова тема, в която да се обсъжда предложението за разделянето на потребителите.

Вдъхновен от вчерашните дебати относно бюджета на БАН в Народното Събрание вече бившият директор на Института по астрономия с НАО Рожен - проф. Таню Бонев излезе с "търговско предложение" за бъдещето на българската астрономия. Публикуваме текстът му по-долу без редакция. Търговско предложение до „нашите“ депутати (и не само) (Забележка: Предложението е само до народните представители и съдържа промоционални цени за тях, в знак на благодарност за мъдрите решения, които гласуват. Нека всички редови граждани ни извинят на този етап, ако оцелеем ще има подходящи оферти и за тях.) Уважаеми народни представители, Моля да ни позволите да разположим сергия на централния пазар в Столицата на Република България, София. На тази сергия Българската Академия на науките ще продава звезди. Ценова листа: 1. Звезди от първа до шеста звездна величина (видими с невъоръжено око от тъмно място) - по 1000 лева. (Разходите до тъмното място са за сметка на купувача). 2. Звезди от шеста до петнадесета звездна величина ще се продават само по 500 лева, те се виждат с любителски телескопи. 3. При доплащане от 5000 лева, закупилият звезда по т. 1. или 2. получава: сертификат, карта на звездата и околните съзвездия (приблизителна площ около 150 квадратни ъглови градуса = (15 градуса по ректасцензия * 10 по деклинация). 4. Към т.3., по желание на клиента (депутата), върху неговия сертификат може да бъде добавено ново име. Защо например звездата α Lyrae да има собствено име Вега, след като много по-подходящо е α Lyrae, Menda Stoyanova (за тези, които не четат латински – алфа от съзвездието Лира, Менда Стоянова, суперзвезда, нали?!). Но може би в този момент ще се засегне някой, че наричаме една от най-ярките звезди на лятното небе на другиго. Нека да не го пропускаме и предложим за него алтернативата от зимното небе – вместо α Canis Majoris, Sirius, нека бъде алфа от Голямото куче, Владислав Горанов. Е, дами и господа, но и това не е без пари, ще ви струва само някакви си десетина хиляди лева. Ако прецените, че не светите толкова ярко и се ориентирате към по-слаби звезди, ще се спазарим. Поемаме риска за договаряне с вас, въпреки че по пазарлъците вие сте ненадминати. 5. За да видите Вашата звезда, която попада в т.2 от офертата, посетете Националната астрономическа обсерватория. Все още там има кой да ви я покаже, срещу скромното заплащане от 1000 лева. За реда за посещения посетете сайта на Обсерваторията www.nao-rozhen.org. 6. Ако предпочитате други небесни тела – астероиди, комети, планети, галактики, купове от звезди и т.н., позволете ни нашият щанд на Женския пазар да заеме по- голяма площ. Поради очертаващият се голям интерес към амбулантната търговия с астрономически обекти, мисля че ще справим с наема. 7. За да гарантираме обслужването ви по т.5 от тази оферта, продължаваме тренировките на футболния отбор „Роженските мечки“. За съжаление се налага да отклоняваме младите участници в този отбор от преките им ангажименти. Уверяваме ви, че въпреки тренировките по време, когато техните колеги в Европа и зад Океана изследват своите звезди, комети, галактики и Вселената, нито един от нашите млади учени все още не им отстъпва по своята квалификация и компетентност (не във футбола – в астрономията). За какво ли ни е тази астрономия, защо трябва да трошим пари за Обсерватория? Няма да е лесно да се обясни, особено на хора, които говорят за цифри, когато обсъждат милиардите в един бюджет. Моля, върнете се някъде из отделенията (не си спомням дали беше в първи ли във втори клас). Когато си припомните каква е разликата между цифри и числа, може да си поговорим за ползата от фундаменталната наука и в частност от астрономията. Поздрави, Таню Бонев, астроном Важна забележка: Международният астрономически съюз (IAU) няма нищо общо с продажбата/покупката на имена на звезди (http://www.iau.org/public/themes/buying_star_names/). Тъй като вече трета година Република България не може да намери средства за вноската си в IAU, съвсем скоро България ще бъде изключена от тази международна организация и българските астрономи ще имат уникалната възможност да станат търговци на звезди, а защо не на имоти на Луната, Марс, Венера и другите планети. Списъкът може да стане безкраен, тъй като и те участват в откриването на планети около други звезди. Но нека все пак купувачите на имотите имат предвид, че по нашето законодателство всички имоти се облагат с данъци. Но дали един парцел на Луната е недвижим имот? Ето още един въпрос, по който астрономите от БАН биха могли да бъдат ПОЛЕЗНИ ЗА ОБЩЕСТВОТО. Все пак Луната обикаля (движи се) около Земята. И дали данъкът да бъде зависим от албедото (отражателната способност) на имота? Все пак, ако албедото на вашия имот е по-голямо от 12% (средно за Луната) вие ще си наблюдавате имота по-лесно от Земята, в сравнение с някой ваш колега, беден собственик, закупил парче с албедо само 3-4%. * (Забележка: Предложението е само до народните представители и съдържа промоционални цени за тях, в знак на благодарност за мъдрите решения, които гласуват. Нека всички редови граждани ни извинят на този етап, ако оцелеем ще има подходящи оферти и за тях.) Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Targovsko-predlozhenie-ot-balgarskite-astronomi-do-deputatite_64080.html

Форума на "Бойна слава" е по-стар от нашия, а ние сме от края на 2005 година, вече 11 години пишем, четем, коментираме и разсъждаваме заедно над историята и науката. Там имат една политика, тук имаме друга, в новия форум имат тяхна. Всеки форум се развива самостоятелно... Когато пишеш в един форум с години, няма как да не ти станах пишещите в него някак близки и да започваш да ги познаваш. Но хайде да спрем да коментираме БС, че темата тръгва в една друга посока, а е зададена много ясно. Историята с Невски продължи близо година, много ЛС си разменихме с него, а и не само двамата си писахме. Нещата там бяха малко на принципа "принципно е!" от негова страна и резултата е на лице, аз се сещам и за още няколко потребители, които вече години не пишат, но са оставили своя белег тук и той си личи в по-старите теми.

Крепостта в Берат, Албания

Somma Lombardo, Italia.

Често в сайтове и форуми на интернет пространството се споделя „информация” за сензационни чудеса и феномени. Ще ви разкажем за две изумителни езера, които всъщност не съществуват, а са изцяло плод на интернет въображение и борба за повече „кликове” в социалните мрежи. Езерото от мастило в Алжир „Интересното цветно езеро се намира на територията на Алжир, близо до град Сиди –бел-Абес, сред живописните хълмове на Атлас. Несъмнено е, че местното население в условията на засушлив климат умее да цени и най-малките източници на вода, но водата на това езеро, макар и да не е солена нито се използва за пиене, нито се отвежда в напоителни канали. Дори по бреговете на езерото никога не може да се види рибар, защото в него и риба няма. Растителност също няма, защото там водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане. Оказва се, че котловината на езерото е пълна не с вода, а с мастило, и то съвсем истинско – с което наистина може да се пише. Причина за проявата на тази „странност” на езерото са двете рекички, които се вливат в него: водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста месност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват... Всъщност местните жители се отнасят към езерото нееднозначно. Едни го смятат за дяволска мания и от там носи и различни наименувания: „Окото на дявола” и „Черното езеро”. Други, които се опитват да извлекат от него някаква полза, го наричат „Мастилница”. Мастило от езерото се продава в магазините за канцеларски материали не само в Алжир, но и в редица други страни.” Подобен текст може да се намери в десетки български сайтове, форуми и фейсбук страници. Съмнително обаче снимков материал към езерото липсва, а ако има такъв е от езера, чиято обкръжаваща природа съмнително се вписва в ландшафтния облик на алжирската природа. Въпреки че теоретично феноменът изглежда доста правдоподобен, климатичните и хидроложките особености в Северна Африка не позволяват формирането на постоянно течащи повърхностни води в северните части на Сахара и Атласките планини. Снимка на неизвестно езеро, често "привързвано" към мастиления феномен в Алжир. В англоезичното интернет пространство този обект е по-известен като Algeria’s river of ink – преведено като Алжирската река от мастило. Подобната природна "схема" се обяснява и на английски език. Разследване на един от англоезичните сайтове доказва, че тази природна чудатост е градска легенда. Тя не съществува в действителност. Според проучването за пръв път „феноменът” се споменава във вестник Athens Messenger на 25 май 1876 г. Следват няколко десетилетия на медийно мълчание и през 1930 г. отново се съобщава за смайващото чудо в друг вестник. През 1974 г. за езерото се споменава кратко в книгата книгата за рекорди „The Best, Worst, & Most Unusual: Noteworthy Achievements, Events, Feats & Blunders of Every Conceivable Kind”. С разрастването на виртулното пространство информацията за "географския обект" се мултиплицира. Сиди бел Абес, сниман от въздуха. Снимка: Уикипедия Алжирският град Сиди бел Абес в действителност съществува. В най-голямата онлайн енциклопедия Уикипедия няма и дума за това феноменално езеро край града в различните езикови версии (български, английски, руски, френски...). Търсенето на изображение от това езеро/река в Google Image също не дава резултати. Защо ли? Езерото на смъртта в Сицилия "Сицилианското Езеро на смъртта се смята за едно от най-отровните и опасни водохранилища на Земята. Неговият химически състав включва рекордно количество сярна киселина, която постоянно се влива в него от два подземни източника, разположени на дъното. Езерото е местна забележителност. С особена популярност сред туристите се ползва историята за сицилианската мафия, която използвала езерото за своите престъпни цели. Дали това е така, или не, е трудно да се каже. При всички случаи мощната киселина на езерото разяжда всичко, което попада в него. Затова в тези места няма нито животни, нито птици, и разбира се, риби." Всеки, който прочете това, навярно си представя как жестоки членове на Коза ностра хвърлят своите жертви в езерото и те се разлагат от киселината... Доста криминално. Има части в света (Исландия, Индонезия и т. н.), където действително в кратерите на вулканите има езера с висока киселинност и падането в тях ще доведе до пагубен край. Това обаче не се случва в Сицилия. Мафията не решава проблемите си, използвайки "Езерото на Смъртта", защото то не съществува. Големият призматичен извор (Grand Prismatic Spring) в Йелоустон е често "пренасян" до Сицилия. Снимка: Уикипедия Освен провала в намирането на смислени изображения и информация в Google и Уикипедия, в развенчаването на този мит ще добавим и редицата статии на руски и английски език, които също потвърждават измислената същност на това езеро. Интересно е, че статии на италиански език за това езеро не се срещат. Допълнителна съмнителна липса е фактът, че в списъка с езера в Сицилия, поместен в Уикипедия (на английски и италиански език), не присъства такова езеро. Най-често езерото се "привързва" с изображение на Големия призматичен извор от Йелоустонския национален парк в САЩ. Според някои от сайтовете, развенчали мита за това езеро, за негов прототип е послужило езерото Нафтия (Lago di Naftia),което е пресъхнало в началото на ХХ век. Най-убедителният аргумент в липсата на двата обекта е, че те не присъстват в туристическите програми, организирани за Сицилия и Алжир (вторият обект не е сред най-туристическите). В стремежа за сензация се дават криле на дезинформацията. В съвременния свят на общо информационно пространство много лесно може да "създадат" феномени, обекти или събития, които въобще не присъстват и не се случват на нашата планета. Географ БГ ще продължи да ви информира за истинските места от света и България. Автор: Димитър Желев Източник: http://www.geograf.bg/bg/articles/34-По света/288-Измислените езера на интернет#sthash.JHTwBfxd.dpuf

Хайде да продължим дискусията!

Така пише

Gage Skidmore/Flickr (CC BY SA 2.0) Въпреки уязвимостта на много от неговите имоти към повишаване нивото на моретата, в кампанията си новоизбраният президент Доналд Тръмп поддържаше Републиканската правоверност, говорейки за промяната в климата, предизвикана от хората и критикувайки стъпките на правителството на Обама да се справи с него. През първите 100 дни от властта си Тръмп обеща да „откаже“ парижкото споразумение – наскоро приетата глобална сделка, която да обуздае глобалното затопляне, а също така регулацията на климата от Агенцията за опазване на околната среда, включително Планът за чистото гориво, който да спре емисиите от захранвани с въглища електроцентрали. Какво е способен да направи той, след като поеме властта на 20 януари, заедно с Републиканско мнозинство в Камарата на представителите и в Сената? Ето няколко анализа: Парижкото споразумение Планът за чистото гориво Революцията на Рейгън съживена? Щатите може да се активизират http://nauka.bg/какво-може-и-какво-не-може-тръмп-да-напр/

Невероятният постер, наречен Карта на космическите изследвания документира всяка голяма космическа мисия, започваща от Луна 2 през 1959 г. до DSCOVR през 2015 г. Картата описва траекториите на всеки спътник, на всяко кацане, излитане, на всеки луноход или марсоход, всичко, което някога е напуснало орбитата на Земята и успешно е завършило мисията си. Допълнително всеки постер изобразява масив от над 100 изследователски инструмента с ръчно илюстрирани указания за всеки космически кораб. Страхотно и красиво! Щракнете върху картата за пълен размер! http://nauka.bg/история-на-космическите-изследвания/

Програмата на ЕС Хоризонт 2020 разполага с бюджет от £ 63 млрд, но не очаквайте дял, освен ако не работите в богата страна и имате статии, публикувани в топ списания. https://www.theguardian.com/higher-education-network/2014/nov/07/european-research-funding-horizon-2020

Наскоро попаднах в този форум. Даваш алтернатива на всички баннати ли?

Навсякъде съм си сложил LED Крушки, цената не е за харесване, но качеството си струва. За една година се избиват от разхода на ток, не изгарят и светят по-добре (лично мнение) няма я тази жълта светлина и не дразнят окото.

Провери си напрежението, никога не съм виждал да гърми крушка, това трябва да е от силното напрежение. На едно и също място ли гърми или навсякъде където я сложиш?

Антихрист - Емилиян Станев Много интересна книга, не е за всеки

Ако искате да коментирате темата то много внимавайте с тона и думичките, които използвате към събеседниците си! Стимулът за тази тема е следният коментар от ФБ:

За много неща си затварям очите, но за тъпотията не мога да си ги затворя. Големи хора не можете нормално да водите дискусия за една толкова нормална тема.

През ноември има много причини да погледнете към нощното небе. Така че почистете праха от биноклите си и си отбележете тези събития в календара! Луната и Сатурн – 2 ноември Космическата двойка се появи на по-малко от три градуса разстояние, или по-малко от широчината на трите ви средни пръста, вдигнати пред вас. Като добавка към нощния спектакъл, изключително ярката Венера ще се присъедини към двойката отляво. Венера и Сатурн ще блестят близо до сърповидната луна на 2 ноември Луната и Марс – 5 ноември След залез на този ден и на следващия сърповидната луна се разположи до червената планета. Самотният естествен сателит на Земята тръгна отдясно на Марс и се издигна над планетата на следващия ден. Марс ще има възможността да се срещне с Луната на 5 ноември Всички събития: http://nauka.bg/събитията-в-небето-през-ноември/

Истината: 10 често срещани обвинения към ГМО - развенчани През последните десетилетия споровете около ГМО предизвикват протести из цял свят и унищожаване на култури в Орегон, Обединеното Кралство, Австралия и Филипините. През месец май 2014 г. губернаторът на Върмонт подписва закон, който прави щата първия в САЩ, който изисква етикети за съдържанието на генно модифицирани съставки; до онзи момент повече от 50 държави вече са ги разрешили. Сенаторът на Върмонт Дейвид Зукерман заяви пред Democracy Now!: “Като потребители, ние сме морски свинчета, защото наистина не разбираме последиците.” Но истината е, че генно модифицираните организми са интензивно изследвани и изглеждат много по-прозаични, отколкото ги представят бурните им съперници. За да създадат ябълки, наречени Arctic, биолозите взимат гени от сортовете Грени Смит и Златна превъзходна, модифицират ги така, че да потиснат ензима, който причинява покафеняване и ги поставят отново в тъканта на листата. Доста по-добро е от традиционните методи, които включват ръчното опрашване на цветовете с надежда за производството на продукт с желаните характеристики. Биолозите също така представят гени, които правят растенията резистентни към вредители и хербициди; тези отличителни характеристики доминират при повече от 430-те млн. акра ГМО култури, насадени по цял свят. Учените разработват сортове, които да оцеляват при болести, суша и наводнения. Така че от какво точно трябва да се страхуват потребителите? За да открие това, екипът на Popular Science избрал 10 от най-честите обвинения срещу ГМО и се срещнал с дузина учени. Техният колективен отговор: не от много. 1) Обвинение: Генното инженерство е радикална технология. Хората манипулират гените на културите от хилядолетия като избирателно отглеждат само растенията, с определени характеристики. /Перфектният пример: хилядите сортове ябълки./ На практика, всички отглеждани култури са били генно модифицирани по някакъв начин. Така погледнато, ГМО изобщо не е радикално. Но техниката значително се различава от традиционното опрашване. Ето как работи: Учените извличат малко ДНК от един организъм, модифицират ДНК-то или го размножават, а после го вкарват в геном от същия вид или от друг вид. Правят това или чрез бактерия, която да достави новия генетичен материал, или чрез инжектиране с т.нар. “генна пушка”на малки метални гранули, покрити с ДНК, в клетките на растението. Понеже учените не могат да контролират къде точно чуждото ДНК ще попадне, те могат да повтарят експеримента, докато не получат геном с правилната информация на точното място. Този процес позволява по-добра точност. “При ГМО ние познаваме генетичната информация, която използваме, знаем къде отива в генома и можем да видим, ако е близо до алерген или токсин или пък, ако ще изключи друг ген” - казва Пеги Г. Лемо, биолог от Калифорнийския университет в Бъркли. “Това не е така, когато кръстосваш различни сортове чрез традиционно опрашване.” 2) Обвинние: ГМО са твърде нови, за да знаем дали не са опасни. Зависи как дефинираме нови. Генно модифицираните растения се появяват за пръв път в лаборатория преди 30 години и стават комерсиален продукт през 1994 г. Оттогава са публикувани повече от 1 700 рецензирани изследвания за безопасност, включително пет дълги доклада от Националния съвет за научни изследвания, които се отнасят до човешкото здраве и околната среда. Научният консенсус е, че съществуващите ГМО не са повече или по-малко опасни от конвенционалните култури. 3) Обвинение: Земеделските производители не могат да засяват повторно генно модифицирани семена. 4) Обвинение: Не се нуждаем от ГМО — има и други начини да изхраним света. 5) Обвинение: ГМО причиняват алергии, рак и други здравословни проблеми. 6) Обвинение: Всички изследвания на ГМО са финансирани от така наречените Big Ag (големи компании, които се занимават със земеделие). 7) Обвинение: Генно модифицираните култури карат земеделските производители да използват прекалено много пестициди и хербициди. 8) Обвинение: ГМО създава супер-насекоми и супер-плевели. 9) Обвинение: ГМО вреди на полезните видове насекоми. 10) Обвинение: Модифицираните гени се разпространяват и в други култури и диви растения, което унищожава екосистемата. Възходът на ГМО културите Дисекция на вечерята Сиренето Царевица Памук Папая Рапица Соя Жълта тиква Захарно цвекло* Вино Бъдещето на ГМО: корекция на гени Тази статия оригинално излиза през юли 2014 г. в брой на Popular Science, но информацията, която дава е актуална и днес. http://nauka.bg/a/истината-10-често-срещани-обвинения-към-гмо-развенчани

Представете си машина, която, след като веднъж запамети лице, има 75 процента вероятност да го разпознае в случай, че го види отново. Заслужава ли си удобството машина да разпознава лицето ви? Изпратете свое селфи и не е нужно да носите билет за концерт – това обещава московската NTechLab, която използва технология за сканиране на лица за допускане на хора до фестивал на електронната музика това лято. Разбира се, след като веднъж са изпратени, селфитата остават в NTechLab, които са свободни да продадат своята база данни от лица и инструмента за лицево разпознаване на всекиго – от организатори на концерти до полицейски управления, та чак до авторитарни правителства. Младите съоснователи на NTechLab изглежда не са обезпокоени от схващането, че софтуер за лицево разпознаване може да застраши неприкосновеността на личния живот. The Wall Street Journal съобщава: 26-годишият г-н Кухаренко и 29-годишният г-н Кабаков [съоснователите на NTechLab] до голяма степен отхвърлиха опасенията, че тяхната технология може да попадне в грешните ръце. Г-н Кабаков казва, че дори притежаването на смартфон означава, че не може да избегнете това бъдете наблюдавани. "Няма личен живот" - казва той. "Вашето правителство може да ви контролира сега ... Взимате си iPhone или телефон с Android и той съдържа информация за вашето поведение, за вашето движение, за това какво купувате и с кого разговаряте." Повече: http://nauka.bg/a/софтуер-който-разпознава-лицето-на-всеки-минувач-е-готов-за-пазара-руската-полиция-е-вероятен

Колкото и да е политизирана новината засяга науката. Ето оригинала: http://www.sciencemag.org/news/2016/10/russia-suspends-nuclear-rd-pact-united-states А тук е целият превод: http://nauka.bg/a/русия-прекрати-договор-за-ядрени-изследвания-и-разработки-със-сащ

Учени са поставили нов световен рекорд за плазмено налягане, което е „главната съставка” за производство на енергия при термоядрен синтез. Това значи, че този чист и възвръщаем енергиен източник е по-достижим от всякога. Новият рекорд е 2.05 атмосфери, което е скок с 15 % спрямо предишните 1.77 атмосфери. И двата рекорда са поставени в специално създадения реактор Alcator C-Mod в MIT. Макар реактор за ядрен синтез, готов да захрани нашите домове, да е все още далеч от реалността, това повишено налягане означава повишени нива на реакция и дава още доказателства, че се доближаваме до реактор, който е технологично и икономически приложим. Също така, това дава на учените още насоки за това как е най-добре да продължат нататък. „Това е забележително постижение, което подчертава високия успех на Alcator C-Mod програмата на MIT”- казва физикът Дейл Мийд от лабораторията за физика в Принстън, който не участва в експериментите. „Рекордното плазмено налягане потвърждава подхода, използващ силно магнитно поле, като атрактивен път към реална термоядрена енергия.” Повече: http://nauka.bg/a/учени-счупиха-световния-рекорд-по-ядрен-синтез-–-вдигат-летвата-на-потенциала-за-чиста-енергия

Едно създание може да оцелее хилядолетия в така нареченото „Море на смъртта“ В космическия кораб, наредени в спретнати купчинки, имало редици от спящи астронавти. Всеки обвит в своята „черупка”, би могъл да оцелее 10 хиляди години. Това не били обикновени космически пътници. В следващите седмици, след като паднали от небето върху бледосинята планета, те разтворили своите обвивки и се развили до напълно оформени водни чудовища: те са сьомгово розови, имат 3 очи и 11 чифта бойни крака. Това наистина се е случило. Годината била 1972, а спящите пътници били ракообразните артемии, известни още като „морски маймуни“, които се завърнали от мисията до луната Аполо 16. Те били отнесени в космоса, за да се тества влиянието на космическата радиация върху космонавтите. Този несигурен експеримент изисквал почти неразрушими създания, върху които да се експериментира. Захванали се с артемиите, чиито умения за оцеляване са невероятни. Можеш спокойно да ги изсушиш, да ги подпалиш, да ги потопиш в алкохол, да ги лишиш от кислород, да ги облъчваш с ултравиолетова светлина, да ги вариш на 105 градуса или да ги изстудяваш на температури, близки до абсолютната нула, когато атомите спират да се движат. Могат да оцелеят нива на pH, които биха разложили човешката кожа, вода с 50% соленост или вана с инсектициди. Чувстват се добре във вакуумно пространство или при смазващото налягане на дълбочина от 6 000 метра под равнището на океана. Сега започваме да разбираме как го правят. Космосът е пропит с високоенергийни частици, наречени космически лъчи, които лесно проникват през клетки, тъкани и през алуминиевите стени на космическия кораб. Луната е перфектното място, на което да се изследват техните ефекти. Експериментът „Biostack I” включвал купчини от зародиши на артемии, както и семена от растения и бактериални спори между слоеве от чувствителни към радиация материали. Всички лъчи, които прониквали през купчината щели да попаднат върху този чувствителен слой и така учените от НАСА щели да знаят точно кои пътници са били уцелени. От 110 зародиша на океански скариди, които поели галактически куршум, много се излюпили – макар и с деформации - а някои дори изживели пълноценно живота си като скариди. Последвалият експеримент, наименуван „Biostack II” бил отнесен на луната от Аполо 17 по-късно същата година и постигнал подобни резултати. Странното е, че артемиите изглеждат доста крехки, с техните висящи крачета и дълги антени. Каква е тайната им? Въпреки името си, морските маймуни не живеят в открития океан. Те плуват в солени басейни и езера от Голямото солено езеро в Юта до Каспийско море от повече от 100 милиона години. Те не са скариди, но принадлежат на същата група ракообразни. Дребни са - само 15мм дълги. Хранят се с водорасли, които си филтрират от водата. Плуват наобратно и дишат през краката си, а женските не се нуждаят от мъжки, за да се възпроизвеждат. Решаващо е това, че имат уникален афинитет към солта. Могат да толерират концентрации до 50%. Такава вода е много по-солена от океанската, която има само 3.5% сол, и солта е на границата да кристализира. Артемиите нямат проблем с това. Но има уловка: ако живееш в езеро, винаги има опасност то да пресъхне. Басейните и езерата, които океанските скариди обитават, редовно изчезват за няколко месеца, години или десетилетия. Това би трябвало да е огромен проблем, но артемията просто се изсушава. Когато условията са благоприятни, женските артемии снасят яйца с тънка обвивка, които се излюпват веднага. Но когато храната е оскъдна или нивата на солта се покачват, те преминават към план Б. Тогава снасят цисти с по-твърда обвивка, всяка от които съдържа почти напълно развита ларва. Тези цисти са способни да издържат почти пълна дехидратация, като загубят до 97% от съдържанието си на вода. Всички животоподдържащи процеси спират и те навлизат в състояние на летаргия, наречено анхидробиоза -странен застой между живота и смъртта. Както всеки, който е отглеждал като домашни любимци артемии знае, че за да съживиш зародиша, трябва само да добавиш вода. Цистите си възвръщат 1,4 пъти от теглото за 24 часа, преди да се излюпят в ларва с размера на точката в края на това изречение. В момента, в който се излюпят, имат само едно примитивно око, макар че си добавят още две усъвършенствани очи след това. Това е агресивна стратегия за агресивна среда, и работи. През 90-те години екипи, търсещи петрол, сондирали около Голямото солено езеро, когато извадили килимче от цисти между два слоя сол. Чудейки се дали ще се излюпят, изсипали малко вода и няколко от тях, според сведенията, се излюпили. Радиоактивното датиране показало, че те са били там 10 хиляди години. Как са се справили? Повече: http://nauka.bg/a/животното-което-живее-10-хиляди-години