Р. Теодосиев

Списание „Военна История“, Брой XVII В този брой четете: De Re Militari – амбициозен ежеседмичен проект под формата на журнал, който има за цел да следи всички актуални конфликти по света и да ги представя на своите читатели максимално ясно и неутрално. Гражданската война в Ливан и нейните разсейки през годините, за които ще ни разкаже Венцислав Божев. Историята и зараждането на Ислямска държава ще бъдат представени от първият ни гост-автор, подп. др. Петко Димов. Огнестрелното оръжие през Възраждането ще бъде надлежно описано от Калин Димитров, който също дебютира със свой текст във „Военна История“ Спомените на опълченеца Георги Стоянов ще бъдат публикувани заедно с оригинален ръкопис, предоставени ни от неговата внучка Нели Стоичкова. Наемничеството в Сирия – един малко изследва проблем, който има ключова роля за разпределянето на грамадните финансови потоци, които пресичат раздираната от война близкоизточна държава. СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ: Сайта https://historyofwars.net/ Academia.edu Calameo Zamunda.net Zelka.org ArenaBG.com История

Дори през Студената война положението не е било толкова лошо, казват служители от САЩ. На 5 октомври руският парламент прекрати споразумение със Съединените щати, във връзка с научните изследвания и разработки в областта на ядреното сътрудничество, както и прекрати друго такова, свързано с преоборудването на руски изследователски реактори, които повече няма да работят с оръжейно ураново гориво. Прекратяването на тези договори е в значителна степен символично, но взаимоотношенията между двете най-значими световни ядрени сили се сринаха наново и бяха разцепени научните общности, установили тесни връзки в началото на разпада на Съветския режим преди четвърт век. Съобщавайки прекратяването на споразумението за научни изследвания и разработки, руското правителство обясни случилото се като „ответна мярка“ на санкциите на САЩ, наложени на Русия след анексирането на Крим през Март 2014г. и подкрепата на САЩ на бунтовниците в източна Украйна. Сриването на мирните преговори със Сирия, както и острите критики от страна на САЩ към участието на Русия в бомбардирането на Алепо, Сирия, изглежда е ускорило закъснялата руска реакция, както споменават някои източници. Русия стопира и друго споразумение със САЩ на 3 октомври, според което двете страни работеха заедно, за да елиминират запас, складиран и в двете държави, от 34 тона плутоний, достатъчен за създаването на 17 000 бомби. Повече: http://nauka.bg/a/русия-прекрати-договор-за-ядрени-изследвания-и-разработки-със-сащ

Ето какво интервю даде Андреа Акомацо относно мисия "ЕкзоМарс-2016" и нейния спускаем апарат "Скиапарели" (източник). Английски превод на интервюто можете да прочетете на NasaSpaceflight. Тук предавам казаното на български: -Какво знаем до този момент за "Скиапарели"? Нека да започнем с "Трейс Газ Орбитър". Ние можем да потвърдим, че орбиталният апарат е в нормална орбита. Той е направил вмъкването около планетата по перфектен начин, той е в перфектно състояние и през следващата нощ узнахме още нещо - записал е всичко, което спускаемият апарат "Скиапарели" е изпратил по отношение на телеметрията. Това не е просто радиосигнал, това е радиосигнал с инженерни и научни данни. След всичко това ние можем да започнем да обработваме данните. -Предполагам, че това са доста данни. Някои от тях са вече обработени, но другите - все още не. Какво показват данните към настоящия момент? Окей, данните, които бяха записани от "Скиапарели", са ни показали няколко неща. "Скиапарели" е направил нормално атмосферно навлизане, преминал е през атмосферния вход, предпазван само от температурния щит по абсолютно нормален начин. Температурният щит е работил перфектно, предпазил е капсулата и сондата перфектно и е бил изхвърлен при условията, които очакваме. В този момент спирачният парашут е бил освободен на височина от 10 километра, отново по абсолютно нормален начин. Цялата фаза с парашута е преминала напълно нормално съобразно получените данни. В края на този етап дошъл моментът, в който "Скиапарели" е почнал да се държи по-различно от това, което очаквахме. -Значи всичко се е случило, когато парашутът се е разкачил, следователно разкачването не е било инцидент. Очаквало се е парашутът да се разкачи, тогава какво е било планирано да стане? Да, било е планирано парашутът да стои прикачен към "Скиапарели" до момента, в който не бъдат изпълнени точно определени условия. Тези условия е трябвало да се потвърдят при височина от 1 километър над повърхността на Марс. От това, което разбираме от получената телеметрия, разкачването на парашута е станало преди времето, което сме изчислили в нашите симулации, без да е потвърдено да е бил на посочената височина. Това са 50 секунди по-рано от очакваното. Всичко това би могло да означава, че парашутът се е разкачил на по-голяма височина от това, което било планирано. Ние не знаем все още. След разкачването на парашута "Скиапарели" е трябвало да запали двигателите си в продължение на 30 секунди, за да се забави през последния 1 километър на спускане и тогава да кацне. Ретроракетите обаче са се запалили само за 3 секунди, след което "Скиапарели" е минал в режим на кацане. Тези два факта, ранното разкачване на парашута и краткото запалване на ретроракетите, си противоречат. Трябва да разберем защо логиката на бордовия компютър е взела това решение. Не можем да го разберем все още, но важното е, че разполагаме с всички инженерни данни, за да установим защо се е случила точно тази последователност, а не другата, която очаквахме. -Когато говорим за нормално протичане, какво имате предвид? Означава, че събитията са се случили във времето, в което сме ги очаквали. Например освобождаването на температурния щит е станало точно по времето, когато сме очаквали и точно при подходящите динамични условия, които "Скиапарели" е измерил и за които е бил програмиран. Можем да потвърдим, че температурата вътре в сондата е била напълно нормална по време на високата атмосферна скорост, което показва, че щитът е предпазвал "Скиапарели" както е планирано. Това разбираме под нормално. -Идеално. На този етап колко време трябва да чакаме, че да реконструираме какво наистина се е случило? Невъзможно е да се каже точно, но това, което си мисля, е че разбирането на логиката на действията по време на последните няколко минути би следвало ни отнеме само няколко дни. И все пак, защо "Скиапарели" е взел точно тези решения? Защо хардуерът е получил подвеждащи данни? Това вече може да отнеме повече време. Може би седмици. Спускаемият апарат "Скиапарели" запалил двигателите си успешно, но само за три секунди, след което преминал в режим на кацане. Credit : ESA

Защо е толкова трудно да се кацне на Марс? Ако всичко мине по план, утре "Скиапарели" може да се превърне в следващият апарат, кацнал благополучно на Марс. Но дали изобщо ще успее? Статистиката е депресираща - половината спускаеми апарати, опитали кацане на планетата, са претърпели провал. Credit : ESA Ще успее ли утре "Скиапарели" да кацне на Марс? Този въпрос си го задаваме всеки път, когато предстои кацане на Червената планета. Представете си - през 2005 година Европейската космическа агенция (ЕКА) опитва кацане на сатурновата луна Титан... и успява от раз! Първото кацане на повърхността на комета през 2014 година също е успешно. Преди няколко години Япония успява да извърши последователни кацания на астероид със сондата "Хаябуса", а после тя се връща на Земята със събрани проби. СССР също има чудесна серия от успешни изследователски мисии до Венера през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век с кацания на повърхността и нейното заснемане. Когато обаче говорим за Марс, статистиката е депресираща. Всички спускаеми апарати на СССР - "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7" са претърпели провал, макар и "Марс 6" да изпраща някои атмосферни данни при спускането, а "Марс 3" уж достига повърхността, но радиоконтактът изненадващо е преустановен секунди след това. Провал е и първият европейски опит за кацане - през 2003 година безследно изчезва британският апарат "Бийгъл 2" . Едва по-късно той е локализиран на снимки от "Марс Риконисънс Орбитър", на пръв поглед кацнал успешно, но не е успял да се освободи от въздушните възглавници, предпазили го от съприкосновението с повърхността. НАСА има доста повече успехи - "Викинг 1", "Викинг 2", "Марс Патфайндър", "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", Кюриосити". Но и американската агенция си има своите аварии - през 1999 година е загубен спускаемият полярен изследовател "Марс Полър Лендър", както и два миниатюрни спускаеми апарата (тип импактор) "Дийп Спейс 2". Ако преброим всички мисии, резултатите при спускаемите апарати са 7 неуспеха спрямо 7 успеха. 50 на 50. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Други хора съвсем сериозно си мислят, че извънземните умишлено саботират земните опити да се достигне планетата. Но дали? Има далеч по-прозаична причина, която прави достигането на повърхността Марс изключително трудно. Това е тънката марсианска атмосфера. Кацането на повърхността на Луната, на астероид, на комета или, общо казано, на небесно тяло без съществена атмосфера, е сравнително лесно. Могат да се използват само спирачни ракетни двигатели. Кацането на планета или луна с плътна атмосфера като Венера и Титан е още по-лесно. Достатъчно е да се използва топлинен щит при първоначалното навлизане в атмосферата и парашут за по-късните етапи - и успехът е подсигурен. Атмосферното налягане в близост до марсианската повърхност възлиза средно на 600 паскала. Земното атмосферно налягане на височината на морското равнище е средно 101 килопаскала - т.е. атмосферното налягане на Марс е приблизително 0.6% от това на Земята. Не е възможно човек да оцелее без скафандър. Някои хора биха казали, че това е все едно вакуум, и ще сбъркат. Марс е комплексна планета, която дори има сложни метеорологични явления. При извършване на кацане на Марс атмосферата не може да бъде пренебрегната. Космическият апарат трябва да притежава топлинен щит, иначе ще изгори. След това може да се използва парашут, но само той няма да е достатъчен. Затова се налага да се използват сложни комплекси от топлинен щит, парашути, спирачни двигатели или омекотяващи въздушни възглавници. Ето как протече кацането на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година - те влязоха в марсианската атмосфера със скорост 19 300 km/h. Първите четири минути от спускането бяха пасивни - използваше се само топлинен щит, който успя да забави скоростта до 1 600 km/h. Тази скорост бе все още твърде висока, а апаратите вече бяха на височина, еквивалентна на тази на пътнически самолет. Повърхността приближаваше много бързо, затова се наложи използването на паршут. Парашутът забави скоростта до 321 km/h, но и това не е достатъчно - знаете много добре какво ще стане, ако една кола се блъсне с такава скорост. На този етап от полета апаратите бяха на височина само 91 метра над повърхността. Затова се използваха допълнително ретроракети и омекотяващи възглавници. Сами виждате колко комплексно нещо е марсианското кацане. Не разполагате с много време. В рамките само на 6-7 минути трябва да забавите скоростта от 19 300 km/h до 0. За тези 6 минути бордовият компютър трябва да изпълни правилните команди с прецизна точност. Всяка една грешка е непростима и ще доведе до катастрофална авария. Освен това винаги ги има случайните фактори - примерно атмосферното налягане може да се окаже по-ниско от пресметнатото поради местните метеорологични условия, може да има прахова буря, а точно в момента на съприкосновението с повърхността може да попаднете на по-голям камък или кратер. Колкото и да се подготвят специалистите за кацането, нищо не е гарантирано. Няма спор, че екипите на "ЕкзоМарс-2016" и "Скиапарели" са направили всичко по силите си, за да подсигурят успех, но неизвестността винаги я има. А това си е част от тръпката да покорим и изучим Марс Автор: Светослав Александров Източник: http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Тъкмо и аз смятах да споделя статията. Времето изтича и може би само трябва да цитирам част от статията: Но има и още една много важна причина, която налага развиването на научните изследвания на местно ниво от всяка една държава, и тя е поддържането на качеството на човешкия материал в нея, чрез взаимовръзките между научните изследвания, образователната система и обществения живот, които изброих по-горе. Липсата на наука на сериозно ниво в една страна е на практика еквивалентна на принадленост на тази страна към Третия свят. Неразбирането на този прост факт от страна на политическия елит и обществото също е ясен признак за такъв статут.

Превод: Цветелина Христова На 19 май самолет на Egyptair, изпълняващ полет 804, се разби в Средиземно море, при което загинаха всички на борда – 56 пътници и 10 членове на екипажа. В рамките само на няколко часа в Wikipedia се появи статия, документираща катастрофата, която вероятно ще съществува онлайн за вечни времена. Читателите обаче изгубиха интерес след около седмица. Две нови проучвания показват, че това се отнася както за катастрофи с 50 жертви, така и за такива с 500 - констатация, която разкрива някои изненади за това докъде се простира нашето внимание онлайн. С обширните познания, достъпни за човечеството едва на няколко клика разстояние, е справедливо да се каже, че сайтове като Wikipedia представляват един вид безгранична разширена памет за хората. И все пак, на фона на тези почти безкрайни данни, човешкото внимание се запазва за относително кратко. Социолозите наричат тази постепенна загуба на интерес към една тема спад на вниманието. „Интернет предлага неограничени знания, но това не решава проблема с ограниченото поле, върху което се простира нашето внимание.", казва водещият автор на проучването - Таха Яшери, социолог от университета в Оксфорд, Великобритания. Яшери първоначално е привлечен от идеята да изследва онлайн поведението във връзка със самолетни катастрофи, след като самолет на Germanwings, изпълняващ полет 9525, се разби във френските Алпи миналата година. Следователите в крайна сметка установиха, че пилотът е извършил самоубийство, отнемайки и живота на всички 150 души на борда на самолета. От любопитство Яшерирешил да провери броя преглеждания на статията за произшествието вWikipedia. Забелязал, че интересът е най-висок в дните непосредствено след катастрофата, след което бързо спада около седмица по-късно. Той започнал да разглежда и други катастрофи, както големи, така и малки, и забелязал подобни модели в броя преглеждания на страниците при всички тях. Яшери и неговите колеги от Оксфорд решили официално да анализират данните и да изградят алгоритъм, койтода прави разбор на данните във всички страници за самолетни катастрофи в двете най-популярни езикови версии наWikipedia - на английски и испански език. В резултат на прилагане на алгоритъма се получава доклад относно това кога всяка страница е създадена, когато е била редактирана, колко пъти е била четена и кога са се случили тези преглеждания. Изследователите открили, че когато при катастрофата имало по-малко от 50 жертви, читателите на Wikipediaѝ обръщали сравнително малко внимание. Те наричат тези катастрофи "събития с ниско въздействие", и установяват, че те не оказват влияние върху читателските модели. От друга страна, катастрофи с повече от 50 жертви са идентифицирани като „събития със силно въздействие“. По отношение на тези катастрофи читателският интерес се повишавал в зависимост от броя на жертвите и континенталния район, в който са се случили. Смилайки цялата информация, екипът създава таблица, която описва това колко внимание читателите от всяка езикова версия на Wikipedia отделят на различни катастрофи със „силно въздействие“. Откроила се силна регионална обвързаност: англоезичните читатели на Wikipedia много повече се интересували от статии за катастрофи в Северна Америка и Европа, а испаноговорящите читатели предпочитали да четат за катастрофи от Латинска Америка. Броят посещения на англо- и испаноговорящите читатели на Wikipedia за катастрофи съответно в Северна и Латинска Америка, надвишавал около 50 пъти този за катастрофи в Африка. Целия текст: http://nauka.bg/a/грижа-ни-е-когато-самолет-се-разбие-а-след-това-не-ни-е

Това е огромен поток от информация, който ускорява взаимодействията между голяма, разнообразна популация от индивиди. Този поток позволява на индивидите да комуникират и да си помагат един на друг, дори когато са на голямо разстояние. Но също така, дава възможност за създаването на нови форми на престъпност. И не, не става въпрос за Интернет, а за гъби. Въпреки че плодните тела са може би най-познатата част от гъбите, по-голямата част от тези организми е изградена от група тънки нишки, позната като мицел. Това, което до скоро не беше известно, е, че тези нишки работят като един вид подземен интернет, свързвайки корените на различни растения. Дървото в градината ви вероятно е „закачено“ за храста, който се намира на няколко метра разстояние. И всичко това е благодарение на мицела. Колкото повече научаваме за тези подземни мрежи, толкова повече се променят представите ни за растенията. Те не са просто нещо, което си стои и си расте. Свързвайки се с мицеларната мрежа, растенията могат да помогнат на своите съседи, споделяйки хранителни вещества и информация или да саботират нежеланите растения, разпространявайки токсини чрез мрежата. Тази „зелена мрежа“ дори има своя версия на киберпрестъпността. Мицелът на гъбите се разпространява чрез почвата. (Credit: Nigel Cattlin/Alamy) Целия материал: http://nauka.bg/растенията-комуникират-помежду-си-чр/

Затлъстяването на средна възраст води до смаляване на бялото мозъчно вещество Мозъкът на хората, които са на средна възраст и с наднормено тегло изглежда като този на хора, които са с десет години по-възрастни, но с нормално тегло. Проучване, обхващащо 473 души е установило, че хората с наднормено тегло имат по-малко бяло вещество, което свързва различни области от мозъка и осигурява предаването на сигнали между тях. Обемът на бялото вещество в мозъците на пълните хора на възраст 50 години бил сходен с наблюдавания му обем при слаби хора на 60 години. С годините мозъкът се свива, но предишни проучвания показват, че при затлъстелите хора това се случва по-бързо. Статията е от новия 4-ти брой на списание Българска Наука и Медицина. За достъп до целия материал натиснете тук.

Ай-ай, Daubentonia madagascariensis Странно изглеждащият ай-ай е лемур – вид примат, който живее само на остров Мадагаскар. Той е известен с това, че почуква по кората на дървото, в търсене на крити под нея ларви на насекоми. Когато открие такива, ай-ай използва специален дълъг среден пръст, за да ги извади. Видът е застрашен, поради разрушаването на местообитанието им. Васаянска свиня, Sus cebifrons Васаянските свине обитават Филипините и притежават подобни на брадавици израстъци по муцуната. Не е ясно за какво им служат те. Свинете са критично застрашени, като популацията им е намаляла с 80% за три поколения. Целия текст (и снимки): http://nauka.bg/a/осем-грозновати-животни-които-все-пак-трябва-да-спасим

Ново изследването показва, че има един прост начин да разбере точно колко вода трябва да се пие всеки ден - просто да "слушате" тялото си. Това може да звучи доста неясно, но учените могат да докажат за първи път кога не трябва да пиете повече вода - тогава тя физически става трудна за преглъщане. Така че, по-специално, трябва да слушате гърлото си, пише Science Alert!. Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. За първи път идентифициран механизъм, който регулира приема на течности и може да ни предпазва да не пием повече, отколкото е необходимо, още повече, че нуждите от вода на всеки са различни. Всъщност пиенето на вода над необходимото ни количество е реален проблем и може да предизвика водна интоксикация или хипонатриемия, която се случва, когато нивата на натрий в кръвта станат необичайно ниски и може да доведе до проблеми от летаргия и гадене до припадъци, кома и дори смърт. Но досега, никой не знаеше как тялото регулира нуждата си от вода и дали има естествена реакция на организма, която да ни спре да пием твърде много вода. Снимка: Vlad B./Flickr За да изследва тези въпроси Майкъл Фарел (Michael Farrell) и екипът му от Университета Монаш, Австралия, поискаха от 20 участници в експеримента да оценят размера на усилието, което им се налага да положат, за да погълнат вода при две условия: след тренировка, когато наистина са жадни и по-късно, след като са били убеждавани да пият излишно количество вода. Екипът е открил, че е налице трикратно увеличаване на усилията, след като хората са пили твърде много вода - знак, че тялото регулира колко вода да консумират, като го прави физически по-трудно. "Това е в съответствие с нашата идея, че рефлексът на гълтането е потиснат, когато е поето вече достатъчно количество вода" - заяви Фарел. Екипът използва и функционален магнитен резонанс (fMRI) за измерване на активността на мозъка, точно преди хората да пият вода при указаните две условия - когато те трябва да пият излишно количество вода, е налице много по-голяма активност в десния префронтален дял на мозъка. Това означава, че фронталният кортекс се включва, за да отстрани естественото потискане на преглъщането, така че участниците да могат да пият толкова вода, колкото изискват от тях изследователите. Изследването определено има своите ограничения - това е с малка извадка, а механизмът за потискане на преглъщането е възможно не е свързан с нивата на натрий в кръвта, тоест може да не е предизвикан от прекалено пиене на вода. Но това е една положителна първа стъпка в разбирането как телата ни контролират приема на течности и може да помогне на хората да правят по-добър избор - особено ако често се мъчат да изпълняват ежедневните изисквания и се принуждават да поглъщат достатъчно вода. Фарел отбелязва, че има случаи, когато бегачи - маратонци са загинали, следвайки препоръките пият вода свръхнуждите си. Но в същото време, според изследователя, възрастните хора често не пият достатъчно, така че те трябва да следят своя прием на течности. Естествено, необходими са повече изследвания за да потвърдят тези резултати - все пак това изследване използва малка извадка. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prouchvane-otnovo-razvencha-mita-za-8-te-chashi-voda-na-den_60033.html

Певецът и поетът Боб Дилън стана лауреат на Нобеловата награда за литература.

хахах да! На всички ни се иска

Много яко!!

Преспанските камбани Димитър Талев

Нобеловата награда за мир се присъжда на... Тази година рекорден брой кандидати се борят за престижното отличие Коя личност или организация е имала най-значим принос за мира през отиващата си 2016 г.? Чии действия и думи, обвързани пряко с мира, са оставили най-ярък отпечатък, който би служил за пример и за напред? Нобеловата награда за мир ще бъде обявена днес в норвежката столица Осло. Но кой ще има честта да я получи? Коя личност или организация е най-достойна да поеме тежкото бреме на мира, който тази награда олицетворява? Знаете ли, че... 96 нобелови награди за мир са били раздадени в периода 1901-2015 г. 29 награди за мир са били споделени от двама лауреати. 2 награди за мир са били поделени между трима души: Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин през 1994 г. и Елън Джонсън-Сърлийф, Лейма Гбоуе и Тауакул Карман през 2011 г. 16 жени са нобелови лауреати за мир. 62 години е средната възраст на нобеловите лауреати за мир, в годината, в която са били удостоени с нея. 17 годишен е най-младият лауреат за мир. Това е Малала Юсафзай, която получи приза през 2014 г. 87 годишен е най-възрастният лауреат за мир — Юзеф Ротблат, който бе удостоен с наградата през 1995 г. 1 лауреат — Ле Дък Тхо, е отказал наградата за мир. 3 нобелови лауреати за мир са били в затвора по време на награждаването: германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки, мианмарският политик Аун Сан Су Чи и китайският активист за правата на човека Лиу Сяобо. За разлика от останалите нобелови награди, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло. Винаги е било изключително трудно да се прогнозира, кой ще получи Нобеловата награда за мир, тъй като още от създаването си тя е обвита в тайнственост. Имената на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години след връчването на наградата. Тази година отгатването на победителя е дори още по-трудно, може би по-трудно и от решението, за това кой я заслужава най-много, тъй като са номинирани рекорден брой кандидати — 376 — 228 физически лица и 148 организации. Макар имената на претендентите да са пазени в тайна, благодарение на човешката природа, която подтиква хората да се самоизтъкват и парадират с действията си, самоличността на част от номинираните бе разкрита от онези, предложили ги за наградата. Това на свой ред задейства вълна от предположения и догадки около победителя. Сред най-често спряганите победители бяха президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и лидерът на партизанското движение ФАРК Родриго Лондоньо, известен с псевдонима си Тимошенко, заради сключено примирие, което сложи край на половин век кръвопролития. Но тъй като колумбийците отхвърлиха с референдум мирното споразумение, шансовете на Колумбия да получи наградата намаляха драстично. Друг претендент за наградата са сирийските доброволчески отряди за гражданска защита, известни на света като „Белите каски“. Според мнозина, тези герои, появили се в сърцето на един от най-страшните и брутални конфликти на нашето време, заслужават най-много да получат престижното отличие. Тези невъоръжени доброволци, които всеки ден излагат собствения си живот, за да спасят нечий друг, са получили подкрепа от над 130 организации и над 260 хиляди души в онлайн петиция, която настоява Нобеловата награда за мир да бъде връчена именно на тях. Мотото на организацията е цитат от Корана: „Който спаси човек, все едно е спасил целия свят.“ И те всеки ден, всеки час правят всичко по силите си, за да го докажат. Изтъкнатата руска правозащитничка Светлана Ганушкина също е номинирана за наградата. Тя предоставя правна помощ, хуманитарна помощ и обучение за мигранти и бежанци, като от нейната организация казват, че е помогнала на повече от 50 000 души от 1990 г. насам. Ганушкина наскоро спечели наградата за житейски принос, известна като алтернатива на Нобеловата награда. Според Кристиян Берг Харпвикен, директор на Института за изследване на проблемите на мира в Осло, ако престижната награда бъде присъдена на нея, освен признаване за неуморната ѝ работа, това би било и спусъка, който ще постави ситуацията със свободата на словото и човешките права в Русия в центъра на общественото внимание. Гръцките острови са една доста странна, но същевременно очаквана номинация, заради безкористните действия на техните жители към бежанците, които достигаха бреговете им. Тези обикновени хорица помогнаха на хиляди хора, бягащи от кръвопролитията и репресиите в техните страни, които със сетни сили, събрали шепа спомени в джоба си търсеха по-добър и мирен живот. Но тъй като правилата на нобеловия комитет не позволяват наградата да бъде връчена на всички жители на островите, бяха избрани двама души Сред номинираните за тазгодишната нобелова награда за мир са и личности като: Едуард Сноудън — бившият анализатор на американската Агенция за национална сигурност, който извади на бял свят стотици секретни документи, част от които разкриха мащабната програма за следене на американското правителство. Д-р Денис Муквеге — гинекологът от Конго, който лично е лекувал хиляди жени, жертви на изнасилване и сексуално насилие в изградената от него болница Панзи в Бакуву, в източната част на Демократична република Конго. Муквеге и преди е бил номиниран за Нобелова награда и спечели престижната награда Сахаров на Европейския парламент през 2014 г. Надя Мурад — Представителката на иракското малцинство язиди, която е бивша секс робиня на екстремистите от Ислямска държава. Тя като по чудо успя да избяга и в последствие разказа пред света за ужасите, на които е била подлагана. Тази година тя бе избрана да стане посланик на добра воля на ООН. Лоран Фабиюс — Френският външен министър е номиниран заради Конференцията на ООН за климатичните промени, която се състоя през декември 2015 г. и доведе до подписването на Парижкото споразумение за климатичните промени. Ърнест Мониз и Али Акбар Салехи — Американския министър на енергетиката и ръководителят на Иранската организация за атомна енергия и главен преговарящ по ядрената сделка със САЩ са номинирани заради ключовата си роля за постигане на споразумението между Иран и Запада. Президентът на САЩ Барак Обама и президентът на Иран Хасан Рухани похвалиха споразумението, което стана повод за отмяна на международните санкции срещу Иран. Сделката бе определена като историческа. Папа Франциск — Като представител на 1,2 милиарда католици по света, главата на римокатолическата църква е сред най-яростните застъпници за световен мир на фона на глобалните конфликти. Но до сега нито един религиозен лидер не е печелил наградата за мир. Ангела Меркел — Германският канцлер е възхвалявана за реакцията ѝ около бежанската криза в Европа и решението да отвори границите на страната си за милиони мигранти. Разбира се това беше посрещнато и с яростни критики, които се засилиха след многобройните инциденти и терористични атаки, които се случиха в Европа. Маршаловите острови - Тази малка островна държава в Тихия океан е мястото, където САЩ извършват своето първо изпитание на водородна бомба на 1 март 1954 г. След мощната експлозия част от атола, на който е извършен тестът, буквално се изпарява заедно със стотици негови жители. Преди 2 години Маршаловите острови заведоха дело срещу деветте ядрени сили в света, по обвинение, че не спазват задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Само три от делата бяха разгледани от Международния съд в Хага, но тази седмица те бяха прекратени, защото съдът не откри доказателства за конфликт межди двете страни по делото. Въпреки неуспеха на делото, островната нация пак може да вземе наградата за мир, тъй като тя ще им бъде присъдена за усилията, а не за успехите им. Миналата година наградата бе връчена на четири организации известни като „Тунизийски квартет за национален диалог“, заради решителния им принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис след Жасминовата революция през 2011 г.“ Решението на комитета бе изненада за много хора, тъй като този квартет изобщо не присъстваше сред най-спряганите имена за наградата. И въпреки това — Нобеловата награда за мир се присъжда на най-достойният кандидат, който да олицетворява идеята за мир и може да бъде ефективен посланик на мира, който наградата олицетворява. Това е пресен пример за това как номинираните за Нобелова награда за мир не подлежат на анализ, прогнози и гадаене. Кой ще бъде отличен с последната от петте награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския изобретател Алфред Нобел. Може би няма да разберем до последния момент... Имайте още малко търпение. Източник: http://fakti.bg/mnenia/205149-nobelovata-nagrada-za-mir-se-prisajda-na

6 неща, които научихме за кометите от мисията Розета На 30 септември, орбиталният комплекс Розета приключи своета близо 26-месечно посещение на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко като падна на повърхността й и след това изключи. Преди да изпрати последния си сигнал към Земята апаратът Розета снима и събра данни по целия си път до края. След повече от 10 години в космоса Розета пристигна до 67P на 6 август, 2014 г. Около три месеца по-късно спускаемият апарат Philae се отдели от апарата и падна на повърхността на кометата. Това бе грубо кацане - Philae отскочи два пъти и остана в сянката на една скала. С недостатъчно слънчева светлина, която да зарежда батерията му Philae заспа около 60 часа по-късно.("Краят на проекта Philae") "Чувствата са смесени", заяви водещият учен на мисията Мат Тейлър от Центъра за европейски космически изследвания и технологии в Нордвейк, Холандия. "Тъга, че я няма повече, но и голяма радост от това, което постигнахме". ("Ръководителят на мисия "Розета", Мат Тейлър, за невероятния си подвиг"). Поредица от изображения, заснети от Rosetta по време на нейното спускане към повърхността на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко на 30 септември. ( ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA) Сега, след като казахме "сбогом Розета!", да погледнем какво научихме за кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, благодарение на тази историческа мисия. Изненада дойде веднага, когато изследователите получиха първите добри снимки на кометата ("Кометата 67P в невероятна поредица от снимки, направени от Розета"). Описвана като наподобяваща гумено пате, кометата 67P има две отделни части. Някои планетарните учени подозират, че 67P/Чюрумов-Герасименко е резултат от сблъсък на две ядра на протокомети. Кометите са не само големи топки от лед, както се предполагаше преди. Извисяващи се скали, прашни дюни, сенчести ями - пейзажът на 67P е разнообразие от терени, някои с белези от ерозия, други покрити със сезонни потоци фин прах. Кометите "са много по-динамични, отколкото много повърхности в Слънчевата система," отбелязва Джесика Съншайн, планетарен учен от Университета на Мериленд. Ядрото на кометата не е намагнетизирано, но с приближаването си към Слънцето газовете в опашката на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко увеличават плътността си и я защитават от бомбардировката на частиците слънчев вятър ("Кометата Чурюмов-Герасименко се защитава от слънчевия вятър"). Водата на 67P е различна от тази на Земята, което предполага, че кометите имат малък принос в натрупването на вода на нашата планета ("От къде и как е дошла водата на Земята установи ново изследване"). Съотношението на деутерий (изотоп на водорода) към водорода във водата на 67P е приблизително три пъти по-голямо от това на водата на Земята. На кометите обаче това съотношение варира силно, което означава, че кометите имат различен произход. Около кометата 67P се носи коктейл от химикали, който включва кислород и благородни газове, два показателя, че родното й място е студено и далеч от слънцето ("Неочаквано е намерен кислород на кометата Чурюмов-Герасименко"). Има също и органични молекули. И ако са освободени от ролята си на доставчици на вода на Земята (това може да са астероидите), "кометите наистина имат сложни органични вещества и могат да ги доставят на Земята като семена на живота", коментира Тейлър ("Градивни елементи на живота са намерени върху кометата Чурюмов-Герасименко"). Вътрешността на кометата е доста пореста, което предполага, че 67P е сглобена деликатно преди 4.6 милиарда години ("Ями и спътници на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко", "Розета установи възрастта на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко"). Това означава, че изграждащите блокове на кометата не са се променяли от силови сблъсъци, което подкрепя дългогодишната идея, че кометите са капсули на времето, които съхраняват проби от времето на образуването на Слънчевата система ("Защо беше нужно да се изхарчат 1.3 млрд евро и 10 години в гонене на комета?"). Изучаването на кометите не свършва с Розета. Наземните телескопи ще продължат да ги изследват от далеч, а през следващата година НАСА ще разгледа предложения за полет на космически кораб до комета, да вземе проба от повърхността й и да го върне обратно на Земята. "Що се отнася до данните от Розета, има още много", отбелязва Тейлър. "Предстоят десетилетия работа, за да се обработят. Така че Розета не е свършила - тя току-що започна". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/6-neshta-koito-nauchihme-za-kometite-ot-misiiata-Rozeta_59074.html

МИНИСТЪР КУНЕВА РАЗПОРЕДИ ПРОВЕРКИ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ И АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ В ДВА УНИВЕРСИТЕТА Министърът на образованието и науката Меглена Кунева разпореди извършването на тематични проверки по прилагането и спазването на нормативната уредба на висшето образование, в частност на Закона за развитие на академичния състав. Съгласно чл.30, ал.1 от закона министерството осъществява контрол върху процедурите за придобиване на научна степен и заемането на академични длъжности. Първите две проверки ще се проведат в Медицинския университет – София и Техническия университет – Варна, като впоследствие ще бъдат извършени такива и в други висши училища в страната. Обект на проверките ще бъдат както откритите и неприключили процедури, така и за приключилите от началото на 2015 г. досега. Във връзка със засиления обществен и медиен интерес към проблемите на висшето образование и упражняването на контрол върху дейността на висшите училища от страна на МОН, отчитам, че са необходими спешни действия за укрепване престижа на институциите, се казва в заповедта на министъра. http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=2190

109 Нобелови награди по физика са получили между 1901-2015. 2 жени са били наградени с нобелова награда по физика до момента. 1 човек - Джон Бардийн е бил награден два пъти с нобелова награда по физика. 25 години е възрастта на най-младия физик лауреат - Лорънс Браг, награден през 1915. 55 е средната възраст на физиците лауреати, награждавани до момента. ---------------------------- Нобеловата награда по медицина спечели японския учен Йошинори Осуми за неговата разработка за изясняване на механизмите на автофагията - или процеса, чрез който клетката се самообновява. --------------------------- Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернар Феринха са удостоени с Нобелова награда за химия. Тe изясняват как клетките възстановяват ДНК и съхраняват генетичната информация.

Ако не спрете да се занимавате с това, кои какъв е а не гледате темата, то накрая ще я затворя! Всичко извън темата ще го трия!

Браво браво!!! Много е добро парчето!

Честит празник!

Анкетата е интересна и кратка. Важно е да се включат колкото се може повече хора, за да има ясна идея какво е общественото мнение за събитията, които популяризират науката в България. Вземете участие!

Политиката е игра, в която политиците казват и правят онова, което може да убеди хората, че в тяхно лице виждат идеалния лидер, за който да гласуват. Политиците използват сложна реторика и психологични тактики, чрез които да печелят публиката. Никой не би имал успеха да спечели президентската надпревара, без да използва такъв вид убеждение. Но хората често възприемат всичко това за чиста монета. Светът е изправен пред ядрени войни, екологични кризи, най-голямата бежанска криза следВтората световна война. 21 век е времето, в което страните по света се нуждаят повече от всякога от обединение и сътрудничество. Те трябва да мислят глобално, да разработват стратегии и да действат. Лидер като Тръмп не е обединител, той би могъл да допринесе по-скоро за трета световна война, отколкото за по-устойчива обстановка. Мнозина обаче смятат, че агресивното поведение е техния спасителен пояс. Тръмп има сериозен шанс да се превърне в следващия лидер на една от най-мощните държави в света, благодарение на следните тактики, които използва: #1. Да посееш семената на страха Тръмп казва: “Ще имате повече Световни търговски центрове. Ще става все по-зле и по-зле.” и “Когато Мексико изпраща своите хора, те не изпращат най-доброто. Те носят със себе си наркотици, престъпност и насилие. Да, някои от тях предполагам са добри хора.” Това са типични примери за вменяване на страх. Изтъква редки вцепеняващи случаи, като терористични атаки срещу САЩ или имигрантите, които са опасни изнасилвачи – действа така, сякаш са се превърнали в норма. Насилието всъщност е намаляло през последните десетилетия, но Тръмп вменява обратното. Защо го прави? Чарли Хоупърт ни обяснява: Страхът е невероятно мощна емоция, която улавя вниманието ни като никоя друга. Фокусът ни се измества върху това, от което ни е страх. На второ място, той блокира дълбочината на мислене. Когато сме ужасени от силен шум в нощта, не се фокусираме върху вероятността, че това е вятъра. Нашето адекватно мислене се активира и започва да действа инстинкта ни за самосъхранение. На трето място, най-бързият начин да се измъкнем от страха и да се насочим към по-мощната емоция – гнева. Новините представят света като ужасяващо място, защото това привлича вниманието на хората. Тръмп прави същото. Страхът заробва вниманието ни като всичко друго, като едновременно с това потиска нашата когнитивна функция. Това е обезпокоително, защото естествената ни реакция при страх е да избягаме или да премахнем онова, което ни заплашва възможно най-бързо. #2. Провокиране на гняв и омраза Съвсем естествено е хората да се справят със страха, като го трансформират в гняв, агресия и яд. Тръмп подклажда огъня на страха, като задвижва гнева и враждебността. Той казва “Китай отнема нашите работни места, отнема ни парите” и “сирийци са хванати на Южната граница; ние не знаем кои са те; може да са ISIS. “ Той създава фалшива раздвоеност между интересите на американците и интересите на други хора по света, така че, ако не сте съгласни с него, можете да изглеждатe антиамерикански. В крайна сметка целта е очевидна – гневни, агресивни хора, подкрепящи Тръмп и Америка, и гледащи на света с подозрение и агресия! #3. Влиза в ролята на големия и силен Месия Комбинацията от страх, гняв, и агресия определя Тръмп за един от най-ефективните лъжци: единственият голям, силен човек, достатъчно здрав, за да направи това, което трябва, за да срита всички други задници и “Да направи Америка велика отново.” Тръмп изказва нереалистични твърдения като “Никой друг няма да ви опази” и “Никой няма да се занимава с нас.” Той се представя като волеви и силно доминиращ кандидат – единственият, който е в състояние да върне САЩ на мястото, което заслужава – доминираща световна суперсила. Все пак, ако човек погледне глобално става ясно, че сътрудничеството, а не конфликтът е правилното поведение, ако целта е човешкият вид да се задържи в далечно бъдеще. Трябва да се ориентираме към колективна работа по създаването на устойчиви системи за избягване на екологичната катастрофа. Живеем в свят, в който прекомерната агресия и конфликти са потенциална заплаха за цялата биосфера и всички участващи в нея. Ето защо се нуждаем от лидери, които са в състояние да предотвратяват агресивните мерки след задълбочен анализ, а не лидери, които ще използват агресивна военна сила, както смята да направи Тръмп. #4. Превръщане на всичко в черно или бяло Светът е дяволски сложно и неясно място. Тази реалност не е никак добра политическа стратегия. Много по ефективно е да изобразим света като обикновено място, където нещата са или Да или Не. Пример за това е изявление, направено от бившия президент на САЩ – Джордж Буш през 2001: Или сте с нас, или сте с терористите. Това успокоява хората, като ги поставя пред избор, защото това ги кара да се чувстват, че разбират нещата. А Тръмп е брилянтен в разказите изправящи хората пред избор. Един от любимите му е разказът за победител срещу губещ. Разбира се, с Тръмп като президент, Америка ще започне да печели отново във всяко едно отношение. “Ще започнете да печелите толкова много, че ще свикнете с победата.” казва той. Има ли смисъл да мислим за отделните страни като за “победители” и “губещи” в свят, където бъдещето на всички хора на Земята е изложено на риск? Вероятно не. И все пак в разказите на Тръмп се крие желанието ни за прости и смилаеми истории. Когато хората се страхуват или са гневни те са способни да приемат какъвто и да е разказ обещаващ им да се отърват от страха. По този начин Америка започва да печели толкова много, а историите започват да изглеждат като истински. #5. Въздействие чрез хумор Недостатъкът да изобразяваме себе си като големи, силни хора, е че винаги ще има ситуации, в които някой ще вземе най-доброто от нас правейки ни да изглеждаме глупави или слаби. Доналд Тръмп попада в тази ситуация на няколко пъти. Една от най-забележителните ситуации е когато Мегън Кели конфронтира Тръмп за последните коментари, в които той казва, че жените не харесват “дебели прасета, кучета, кални и отвратителни животни.” Този въпрос е бил потенциална мина за Тръмп, но той прекъсва Мегън Кели по средата с думите: “Само Роузи О’Донъл.” Този коментар предизвиква смях в публиката. Тръмп е усъвършенствал тази стратегия за отклоняване на потенциалните заплахи използвайки хумор. Както Чарли Хоупърт казва: Това е силата на смеха. Това е модел за прекъсване. Не може да останете недоволни, разстроени и ядосани, когато някой ви кара да се смеете неконтролируемо. По този начин ви прави по-възприемчиви към това, което следва. Това, което прави Тръмп с помощта на смеха е да поеме контрола над ситуациите, в които започва да губи контрол. Виж още и: Изкуството да пробиваш като говориш глупости – Доналд Тръмп #6. Превъзходство спрямо опонентите Хуморът не е само стратегия на Тръмп за избягване на обсъждането на някои от най-спорните въпроси от неговото минало. Друга любима негова стратегия е просто да действа превъзхождайки всички противници и критики. В дебат, Джеб Буш се опитва да отбележи, че Доналд Тръмп напълно е променил позицията си по ISIS в рамките на два месеца. Както казва Джеб, Тръмп дори не проявил благосклонност да погледне към него. Вместо това, погледнал към публиката с израз на недоверие и с отвращение казал: “Кой е този човек?” Тази маневра показва на публиката, че атаката на Буш е смешна, дори не е достойна за внимание, което позволява на Тръмп да заобиколи дискусията. От друга страна, когато Тръмп напада Буш, той поглежда право в Тръмп с израз на скръб и смущение, играейки перфектно играта на Тръмп. Джеб се прави на нещо като объркан и несигурен новак търсещ отговори от големия батко Тръмп. #7. Прави всичко възможно, за да печелиш игрите си Тази точка е свързана с предишните две, но заслужава да бъде спомената. Дали прави шеги в лицето на критиката или действа превъзхождайки другите кандидати – всички цели са насочени към това, което го прави да изглежда като лидер в игра, в която всички останали са просто играчи. Комбинирайки това с неговото предизвикателство за страх и гняв и представянето му като Едно Велико Силно Решение на губеща Америка, прави Доналд Тръмп да изглежда недосегаем, Лидер с желязна воля в сравнение с неговите опоненти. Виж още и: Психология на преговорите според Доналд Тръмп #8. Създаване на двойно обвързващи ситуации Друга любима тактика на Тръмп е да хване в капан останалите кандидати чрез двойно обвързващи ситуации. Това означава, да ги постави в положение, при което няма значение какво казват или как реагират на него – както и да реагират, той ще излезе добър, а те лоши. Чарли Хоупърт цитира като пример как Тръмп се подиграва на Джеб Буш относно липсата на енергия по време на един от дебатите на GOP. Тръмп казва “Знам че се опитваш да бъдеш енергичен, Джеб, но не ти се получава.” Джеб Буш има две опции: да опита да навакса с енергията или да остави нещата каквито са. Ако избере първото, ще изглежда, че реагира на изказването на Тръмп, карайки го да изглежда като този, който контролира нещата. Ако избере второто, остава неенергичен и Тръмп ще продължи да го провокира по време на дебатите. За Джеб Буш това е ситуация, от която не може да спечели, и това е силата на заплетения парадокс. #9. Повторение Доналд Тръмп повтаря емоционално провокативни думи като “силен” и “печели” отново и отново. Тази тактика кара хората да свързват силата и победата с кампанията на Тръмп. Може би си мислите, че тази тактика е глупава или ще бъде ефективна само за неинтелигентни хора, но грешите. Има причина, поради която големите компании инвестират милиони долари в рекламни кампании със закачливи подзаглавия: чрез очевидно повторение, определени асоциации, които да се внушат на подсъзнателно ниво. #10. Социално доказателство “Тръмпи” обича да кове социални доказателства. Той повтаря отново и отново, че е напред в урните или че хората са съгласни, той да спечели конкретен дебат. Като социални същества понякога правим и вярваме в онова, в което всички останали. Тръмп разбира важността на този факт, и действа, така сякаш зад него стои цяла армия от хора. Тръмп внимава, за да избегне негативното социално доказателство. Например, в един момент Тръмп се появи на O’Reilly Factor, и Бил О’Райли предполага, че хората виждат Тръмп като “палячо”, когато той за първи път обявява предизборната си кампания. Тръмп категорично отхвърля това твърдение, действайки като все едно това е скандално, и уверява присъстващите, че хората не се чувстват по този начин. Много съзнателно и категорично потвърждава това, защото знае, че това, което мислят хората за другите хора е най-мощната сила за управление на човешкото поведение и вяра. Десетилетията в бизнеса са вкоренили този урок в съзнанието му. #11. Призовава за авторитет Тръмп обича да твърди, че властта одобрява него и не одобрява други кандидати. Тръмп казва: “Лари Кудлов харесва данъчния ми план,” и “Експертите се чудят дали Круз може да работи в САЩ, тъй като той е роден в Канада.” Тръмп разбира, че особено в нашия несигурен постмодерен свят с безкрайни източници на конкурентна информация, хората гледат към експерти, които да формират тяхното мнение. Ние не само сме склонни да чувстваме натиск, за да постигнем съответствие със стадото, но се чувстваме притиснати да се съгласим с лица притежаващи висок статус. Ето обяснение за този феномен: Когато нашите предци са живели на групи, които ловуват, е било от полза сближаването, вярата и действието на дадено племе.Това често е въпрос на живот или смърт. По този начин, племената, в които хората безпрекословно приемат светогледа предаден им от мъдрите старейшини, лесно съобразен с манталитета на стадото ще бъде по-вероятно да оцелее. Независимо по каква причина, е по-вероятно да вярваме, на нещо, ако едно лице, орган или експерт ни казва, че е вярно. Тръмп разбира това и се възползва от него на всяка крачка. #12. Позовавай се на нерационални части от мозъка Може да е изненадващо, но хората всъщност се изцеждат при вземането на рационални решения и е много по-вероятно да вземат емоционално прибързани решения. В много области от живота, емоциите и чувствата са отлични показатели за съответния курс на действие. Но когато става въпрос за избора на лидер на една от най-мощните държави в света, може да е лоша идея да се гласува за един човек, защото има хубава усмивка. За съжаление е дяволски трудно хората да бъдат рационални, особено ако не са се научили да мислят критично или не са проучили различните резултати. Доналд Тръмп знае, че повечето хора вземат своите решения въз основа на емоции, а не поради някаква рационална причина. Той също така знае, че има някои методи за манипулиране на емоциите у хората, за да постигне това, което иска. Някои от елементите в този списък са страх, гняв, подстрекателство, повторение, хумор – ефективни методи, чрез които да накараме хората да се чувстват много уверени за една позиция, независимо от факта, че не са разгледани всички доказателства и аргументи. Доналд Тръмп разбира това! Затова и никога няма да го видите да се въвлича в рационална дискусия на въпросите или критиките, които му отправят. Тръмп ще отклони вниманието чрез хумор, ще обжалва пред неясни органи или ще използва социални доказателства, или анекдот, за да се хареса на аудиторията и да отвлече вниманието от своите недостатъци. Изводите накратко: Доналд Тръмп не е единственият манипулатор. Всички кандидати разбират, че хората са емоционални същества и всеки от тях, който иска да има шанс, за да спечели, трябва да използва всяка или някоя от тези тактики. Такава е природата на американската и на всяка друга демокрация през 2016. Плашещо е, че Тръмп е дяволски добър в тази игра. Прекарал е десетилетия в изучаване на финото изкуството за доминиращо социално присъствие и убеждаване на хората да правят това, което той иска от тях. Тъй като той е талантлив политик /хипнотизатор/, истинските му достойнства и идеи не са от голямо значение. Ако той печели състезанието, то ще бъде, защото ефективно насърчава и вменява страх, гняв, и емоция задвижваща вземането на решения от голяма част от американското общество. Добър си “Тръмпи”, няма спор… Източник: http://www.lifehack.bg/psychology/donald-trump-manipulacia/

Изминаха двадесет седмици от началото на проекта De Re Militari ипървия брой на журнала. В рамките на тези пет месеца, светът бе разтърсен от атентати, военните действия продължиха да опустошават териториите от Либия на запад до Афганистан на изток, а насилието се разгърна с нова сила в Сомалия, Мали, Филипините и Судан. Постарахме се да отразим всички тези събития максимално безпристрастно и подробно, за да създадем необходимата базова информация, върху която нашите читатели сами да формират своята позиция по всеки един засегнат проблем. В днешния свят на хибридна война, става все по-трудно за един журналист и наблюдател да поддържа безпристрастна, балансирана позиция, която да се стреми не към защитаването на определена страна, а към показването на истината такава, каквато е, без значение дали тази истина е неприятна или неудобна за силните на деня. Мисията, която си поставихме в журнала De Re Militari в началото и която смятаме да следваме, е именно тази – да предаваме информация, подплатена със солидна доза факти и доказателства. На вас, читателите, оставяме избора какво да правите с тази информация, как да я тълкувате или интерпретирате. Защото живеем в свободно общество и дълг на всеки пълноценен гражданин е да е информиран и да има позиция по важните за него и страната му въпроси. За съжаление, голяма част от българските медии създават грешна представа за това колко всъщност важни са всички тези конфликти, които разглеждаме в рамките на De Re Militari. За бежанската вълна, заляла Европа, често се говори така, сякаш тези хора са се появили от небитието директно на границите ни. „Защо не си стоят в държавите си?“ и „Какво търсят тук? Защо не си се бият там?“ са често дочувани коментари сред нашето общество. Средностатистическият българин е опасно откъснат от реалността в която живее. Международните новини, особено онези, касаещи по-мащабните конфликти, дипломатически кризи и откритите военни действия, се сервират „на парче“, от време на време, хаотично. Липсата на систематизиран, прегледен и ясен обем от информация, която да бъде смляна и поднесена в достъпен за широката публика формат, е болезнена в България. Именно това ни провокира да се заемем с нелеката задача да разкажем на хората онова, което трудно могат да научат от обичайните канали на информация. Създаването на настоящия блог е следващата, естествена стъпка от нашата работа, която цели да привлече все по-голямо внимание към наболелите международни проблеми и конфликти. Паралелно с развиването на нашата Facebook страница, която ще продължим да използваме, за да съобщаваме новини, в самия блог ще може да получавате по-широка информация спрямо развиващите се процеси от света на дипломацията и конфликтните зони. Тук ще може да намерите актуални карти на основните кризисни точки, както и допълнителна информация за основните действащи лица в поредицата войни и конфронтации, разтърсващи Леванта и Магреба, както и останалата част от света.

„De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия геополитически пейзаж https://remilitari.wordpress.com/ От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ На илюстрацията: Военен кораб с въоръжени войници – De Re Militari (15 век) И малките деца вече знаят, че днешният свят представлява налудничава смес от странни и динамични събития. Най-често срещаните симптоми са: бързо възникващи проблеми, прибързано взимане на решения и моментално разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“, са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем. Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления. Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на Изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от региона по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Западът пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то. Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на геостратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, чезадният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното геополитическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война. Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи. Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание. „De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия геополитически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони. За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач. Приятно четене!