Р. Теодосиев

Седенето на седло все още може да представлява същинско изпитание, но нещата са се улеснили доста преди около 12 века, според ново проучване. Една генетична мутация, възникнала в средновековна Великобритания и Исландия, е дала способността на конете за умерен конски ход, отличаващ се с четиритактов ритъм вместо неравния и непостоянен такъв, пишат изследователите в “Current Biology”. Учените първо открили мутация в генаDMRT3, който повлиява движенията на крайниците, във всички движещи се в този ход коне през 2012 г., но не били сигурни по какъв начин генът променя походката на конете. В новото проучване изследователите извлекли ДНК от костите на 90 коня, които живели около 3500 г. пр. Хр., за да проследят появата на мутацията към приблизително 850-900 г. Учените предполагат, че викингите са довели конете от Великобритания в Исландия, чифтосали са ги и са ги разпространили в континенталната част на Европа. Проучвания на мишките дават основания да се предположи, че мутацията на DMRT3 повлиява развитието на гръбначния мозък и позволява по-големи крачки. Екипът спекулира, че предпочитанието на ездачите към удобната езда в умерен четиритактов ход е спомогнала за разпространението на мутацията в конете в световен мащаб. Източник: http://nauka.bg/a/мутация-при-конете-е-улеснила-язденето-им

Страната ни вече ще може да произвежда сама изотопи, необходими за ранна диагностика на онкологични заболявания. Това е възможно благодарение на единствения циклотрон на Балканите с толкова висока енергия за ускоряване на частици, който вече е притежание на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (БАН). Най-новият циклотрон бе представен на официална церемония, но остана скрит в камион, защото все още не е сглобен. Произвежданите от този циклотрон изотопи ще са 4-5 пъти по-евтини от вносните, като това веднага ще се отрази положително и на онкоболните българи. „Всички нуждаещи се ще могат вече да получават медикаментите, които са им нужни", увери пред журналисти директорът на ядрения институт към БАН доц. д-р Димитър Тонев. Той посочи, че досега само около 3000-4000 от нуждаещите се българи са получавали медикаментите, а останалите сами са решавали съдбата си с огромни финансови средства за лечение в Турция, Германия, Австрия. „Сега всички ще имат възможност и в пъти ще свалим цената", обяви доц.д-р Тонев. Той уточни, че изотопите от новия циклотрон ще могат да се използват от пациентите от 2017 година. До края на тази година пък модерният ускорител ще бъде поместен в собствена сграда, построена с отпуснати от Министерство на образованието 1 млн. лева. С апаратурата ще работят около 20 души - физици, химици, инженери, радиохимици, фармацевти, биолози. „Токът, който използва този циклотрон, е 400 микроампера, което е доста силен ток. Това дава възможност 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, той да произвежда богата гама от изотопи", обясни директорът на ядрения институт. „Имаме двойна полза от този циклотрон", посочи и министърът на образованието проф. Тодор Танев. Той се похвали, че от една страна докторантите и учените на БАН ще могат да използват апаратурата, ще се възпита и ново българско поколение модерни специалисти медици, които са главно свързани с раковите заболявания. „Има и морален привкус - нашите онкоболни много по-бързо да могат да попадат в изследванията. Дългата опашка да може да се съкрати и да се съкратят десетократно парите, които държавата дава до момента", изтъкна още образователният министър. Източник: https://news.bg/health/v-sofiya-zapochva-montazhat-na-nay-moshtniya-tsiklotron-na-balkanite.html

Автопилотът на електромобила Tesla е помогнал да се спаси живота на шофьора, като го закарва в болница, съобщава CNBC. Миналият вторник 37-годишният адвокат Джошуа Нили (Joshua Neally) решил да се прибере от работа по-рано. Той седнал в електрическата си Tesla Model X и се отправил към дома си. Пътят от офиса до дома му бил само 45 минути. Карал по магистралата, която както винаги била задръстена. За да не се натоварва по пътя, той активирал функцията за автопилот. Вече е тествал функцията автопилот и е доволен от нея. Като адвокат, той е наясно с важността на информацията, посочена в указанията, и винаги е използвал автопилота, както се препоръчва от разработчиците - ръцете му винаги били на волана. Този път обаче се случило нещо неочаквано. Изминавайки само няколко километра, Нили усетил остра болка в гърдите си. Толкова остра, че започнал да губи чувство за реалност. Самият той по-късно раказва, че се е чувствал така, сякаш в гърдите му е забит метален шиш. Как е стигнал до болницата Нили не помни. Лекарите установяват, че човекът е претърпял потенциално фатално запушване на кръвоносен съд в белите му дробове, известно като белодробна емболия. Лекарите смятат, че адвокатът е имал късмет да оцелеят в тази ситуация. Самият Нили също мисли така. Но не само защото е оцелял, а защото си е купил електромобил с автопилот. Според него дължи живота си и на автопилота, който му е помогнал без много проблеми да стигне до болницата, докато самият Нили е бил почти в безсъзнание. Докато се е гърчел от болка, системата изпраща колата до болницата, карайки по магистралата със скорост от 45 км в час. Ако Нили бе карал обикновен автомобил, след пристъпът колата му би се превърнала в смъртоносна опасност и за другите водачи на пътя, а сега инцидентът е минал незабелязано за всички, с изключение на водача. Колата продължила по пътя, сякаш нищо не се е случило. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Avtopilot-na-Tesla-spasi-zhivota-na-vodacha-dokara-go-v-bolnitca-vid_53963.html

1. Ахейските наемници на египетския фараон Сети I (1292-1279г. пр. Хр.) Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка В началото на XIII век пр. Хр., още преди да застанат под стените на Троя, ахейците вече плавали из Средиземно море и се сражавали срещу различните народи, обитаващи бреговете му. Ала когато достигнали делтата на Нил, попаднали на едно царство, което се оказало прекалено голяма лъжица за тяхната уста – Египетското Ново Царство. След близо вековното царуване на Рамзес I, на трона се възкачил сина му Сети I, който се стремял да повтори и надмине славата на баща си. За целта Сети се заел да организира поредица от кампании, включително и превземането на Кадеш, където преди това баща му се наложило да отстъпи пред хетите. Сети бързо разпознал ползата от опитните, войнствени опортюнисти, напуснали родните си земи в Елада. Въоръжените с бронз войни били идеално допълнение към по-леко екипираните египетски части и заедно с мощните войни от Нубия, ахейците се превърнали в мощен елемент от фараоновата армия. Част от тях дори били назначени като лична гвардия на владетеля. В по-късни времена ( VIII век пр. Хр.),наемници от Йония и Кария играли важна роля в армиите на египетските фараони от 26-та династия. 2. Походът на Десетте хиляди десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток През 402г. пр. Хр., по-малкият брат на персийският шах Артаксеркс II – Кир Младия, решил да събере армия с която да свали своя брат от трона и да застане начело на най-голямата империя в света до тогава. Кир събирал сили от всички краища на империята, но се оказало, че най-силният контингент в армията му били…гръцките наемници, събрани от цяла Елада. Това били хоплити-наемници, които останали без занимание след края на Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.). Това, което е изненадващо за тези 10 000 мъже не е че служели на персиец, а че следвайки Кир Младия достигнали до Вавилон, прекосявайки Анатолия, след което срещу течението на Ефрат и прекосявайки планините в източна Мала Азия достигнали Трапезунд, а от там, натоварени на флотилия пребродили южните брегове на Черно море и едва 4 години по-късно се завърнали по родните си места. Десетте хиляди се оказали и най-коравото звено в армията на Кир. След като претендентът бил убит в битката при Кунакса (401г. пр. Хр.), елините продължили да се сражават още 3 дни срещу цялата останала противникова армия и издържали, Накрая Артаксеркс се видял принуден да им обещае свободен изход от Персия. Ала не след дълго шахът пристъпил думата си и с измама избил водачите на гърците. Хоплитите не се отчаяли, събрали се на импровизирано народно събрание и си избрали нови водачи, сред които бил и историкът Ксенофонт, който по-късно записал странстванията на своите другари в творбата „Анабазис“. Следвани по петите от персийски войски, атакувани от местни племена и борейки се с природните стихии, гърците успели да си пробият път обратно до Егейско море и да се измъкнат от множеството клопки, поставени им от техните врагове. 3. Срещата на арабската и китайската армии в Средна Азия През 751г. Централна Азия и по-специално Киргизстан и още по-специално долината на река Тала станала свидетел на една доста неочаквана среща. Една срещу друга застанали армиите на Абасидския халифат и Империята Тан (Китай). В своя стремеж за експанзия към непознатите равнини на големия континент, двете империи навлизали все по-навътре, съответно на изток и запад. В крайна сметка, двете супер сили на VIII век се срещнали сред полята на дн. Киргизстан, много преди киргизите да се заселят там. Двете армии наброявали приблизително по 40 000 души, като голяма част от китайските сили се състояли от местни наемници от племената карлуки, както и от полуномадските войнства, живеещi в областта Фергана. В хода на битката, тези войни изоставили китайците и преминали на страната на арабите. От десетте хиляди китайци оцелели едва 2000, но според източниците, арабите загубили около 20 000 души в самата битка и в преследване на разбития враг, благодарение на тактиките, приложени от китайския помощник-генерал Ли Сийе, който бил поставен начело на ариергарда от основния командир Гао Сянджи. Победата на арабите спомогнала за разпространението на исляма в Централна Азия. Смята се, че в тази битка арабите пленили технологията за правене на хартия, която по-късно достигнала и до Европа. 4. Варяжката гвардия на византийските императори Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол. Използването на чужденци от далечни земи като лична владетелска гвардия не било изобретение на ромеите, но те определено надминали себе си в търсенето на войни на далечни разстояния. Началото на гвардията било поставено през 988г., когато Василий II получил като подарък от великия киевски княз Валдимир 6 000 войни от т.нар. „варяги“ – комбинация от славяни и скандинавция, въоръжени с характерното за викингите снаряжение – дълги ризници, конични шлемове и грамадни секири и кръгли щитове. В последствие Василий и неговите наследници пордължили да приемат на служба всякакви войни от Скандинавия, северна Германия и дори Англия. Смята се, че след битката при Хейстингс, голям контингент саксонски войни достигнал Византия и се заклел в служба на императора. Варяжката гвардия не просто служела на императора, а често се сражавала на първа линия в множеството войни, които империята водела. Василий ги използвал срещу Самуил, а в последствие през 1041г., варягите, в основната си част норвежци, помогнали за потушаване бунта на Петър Делян. Саксонски контингенти воювали срещу маврите и норманите в Сицилия и Неаполитания. Варяги се били и при Манцикерт и Мириокефалон. Гвардията придружавала Алексий Комнин когато влязъл в Никея през 1096г. Варяжката гвардия се сражавала и срещу кръстоносците през 1204г. Основната отличителна черта на нордическите войни, които служели в гвардията била тяхната клетва до вярност, която се давала до смърт и която била пряко свързана със скандинавското чувство за чест. Можем само да спекулираме, но вероятно мъжете от гвардията се радвали на сериозна популярност сред женската половина от византийското общество, както личи от писанията на Ана Комнина. 5, Келтите в Италия (1498-1559г.) Червенобради гиганти, нарамили огромни мечове и носещи…поли. Това е гледка, която сериозно стресирала мъжете в ренесансова Италия и привличала вниманието на техните дами. В служба на френските крале, шотландци и ирландци често преминавали Алпите и се сражавали срещу испански и италиански коалиции в името на пари, плячка и препитание. Историята на келтските войни, служещи на династиите Капет и Валоа е свързана със Уилям Уолас и т.нар. Auld Alliance (Стария съюз) от 1295г. между Шотландия и Франция, насочен срещу Англия. Шотландците, а покрай тях и ирландците често се включвали с разнообразни контингенти във войните на фреснките крале с Англия. След 1453г., когато Франция обърнала погледа си към Бургундия и Италия, кралете Валоа плащали щедро на обеднелите планинци и техните ирландски братовчеди в замяна на военна служба на Континента. Келтски полкове във френската армия съществували до Революцията (1789г.), а след реставрацията на монархията, Луи Фиип причислил ротите им към Чуждестранния легион. 6. Унгарските контингенти в Судан След като през 1526г. Османската империя завладяла по-голямата част от Унгария, части от унгарската армия преминали в служба на османците. Сюлейман Кануни използва старата традиция да разпраща армиите на завладените народи в противоположните краища на империята и изпратил унгарските контингенти да омиротворяват…Египет. Сражавайки се срещу разбунтували се мамелюци, нубийски пустинни племена и всякакви други рожби на Тъмна Африка, които се опитвали да преминат османската граница, унгарците постепенно превърнали тези негостоприемни земи в своя нова родина, смесвайки кръвта си с тази на копти, нубийци и суданци. Днес техните потомци, т.нар, маджараби все още населяват Южен Египет и Северен Судан. 7. Грузинската гвардия на иранските шахове В епохата на Сафавидската империя в Иран, Грузия се намирала под влиянието на шаховете, които имали думата при избора на многобройните грузински крале, управляващи земите на югозападен Кавказ. В замяна на владетелската благословия, грузинците често служели в редиците на иранските армии, а някои от най-верните командири на Сафавидите били с грузински произход. В края на XVIIв., когато династията започнала да запада, грузинските контингенти се оказали последната стабилна военна сила на залязващата империя. В периода 1698-1718г. грузински контингенти служели под командването на своите крале Георги XI и Давид II. Грузинците успели да нанесат няколко последователни поражения на афганските орди, които атакували Персия и дори за кратко преминали в контранастъпление, достигайки Кандахар. Останали без подкрепа на централната власт, грузинските войски постепенно се стопили и в крайна сметка били разбити. 8. Британският легион на Симон Боливар След края на Наполеоновите войни, голяма част от войниците на Великобритания останали без работа и за това 7 000 от тях прекосили Атлантика и се записали в служба на Симон Боливар и неговата война за прогонване на испанците от Южна Америка. Съставен от ветерани от английски, шотландски, ирландски и хановерски произход, Албионският легион, както го наричали местните се сражавал в челните редици на най-разгорещените сражения от Южноамериканската война за независимост – Буяка (1819г.), Карабобо (1821г.) и Пичинча (1822г.), които довели до независимостта на Боливия, Еквадор и Венесуела. В последствие, албионците се сражавали и при Аякучо (1824г.) в Перу – последната голяма битка от войната, която довела до краха на испанската съпротива. Британските войници се сражавали до самия край на кампаниите, а мнозина от оцелелите се заселили в Латинска Америка. 9. Американския флот в Алжир 1801-1815г. Така изглеждали първите морски пехотинци След като през 1783г. Великобритания признала независимостта на САЩ, американски търговски кораби започнали да плават в Средиземо море, където били атакувани от алжирските пирати. Правителството в САЩ решило, че няма да плаща откупи на „алжирските варвари“ и изпратило своята Атлантическа флота в Средиземно море, където американците провели първата си презокеанска експедиция, в която дейно участие взел новосформирания корпус на Морската пехота. В следствие на поредицата успешни удари, нанесени от американците, берберите оставили търговските им съдове на мира, а янките се отдали на своята външнополитическа изолация. 10. Чуждестранният легион в Мексико 1862-1869г. В имението Камарон Когато през 1863г. поредната гражданска война разтърсила Мексико, император Наполеон III решил че е добра идея да завладее страната и да я превърне в част от френската колониална империя, която вече трупала актив в Африка и Индокитай. За целта, французите решили да не си цапат ръцете лично а да изпратят своите най-добри и най-лесно заменими войници – Чуждестранният легион. Контингентът чужденци бил натоварен на океанската флота на Франция и стоварен в пристанището Веракруз през 1862г. Докато основните френски сили се заели да окупират страната, полковете на Легиона били изпратени на самоубийствени мисии по фронтовата линия. Най-прочутата от тях е отбраната на Камарон, в която 67 войници и офицери от легиона, водени от капитан Жан Данжу се сражавали срещу 3000 мексиканци, обсадени в едно имение. След неколкочасова престрелка, последните пет легионери атакуват на нож, оцеляват само двама, на които е позволено да се оттеглят от бойното поле с тялото на своя капитан. повече от 1/3 от жертвите, дадени от Франция във войната са от състава на Чуждестранния легион.

ВОЙНАТА – ВЕЧНАТА БОЛЕСТ НА ОБЩЕСТВОТО. Еволюция на концепциите за водене на война Автор: подп. д-р Петко Димов Статията представя един исторически анализ на развитието на методите и формите за водене на война. Твърди се, че съвременните концепциите за водене на война еволюират от традиционни към асиметрични, с което войните стават все по-кървави и смъртоносни за човешките общества. Войната е дълбоко вкоренена в нашата история. Тя е възникнала още с появата на хората, винаги се е проявявала в различни етапи от живота на цивилизациите и за съжаление никога няма да изчезне, колкото и да ни се иска това! Историците изчисляват, че в цялата история на човечеството през последните 5500 години е имало около 14500 войни, известни на съвременната наука. Безспорен факт е, че от раждането на Иисус Христос до днес не е имало и една година без война някъде по света! Повечето изследователи определят войната като сложно обществено явление, продължение на политическите борби на хората, чрез средства за въоръжено насилие. Основното съдържание на войната е организирана, упорита борба с всички сили и средства между две и повече държави, народи, класи или обществени групи. Тя е неизбежна в съществуването на човешките общества, защото същността на живота е постоянна борба. В морето големите риби изяждат по-малките, в природата лъвът унищожава всичко по-слабо от него. В гората по-силните дървета израстват бързо нагоре и задушават по-слабите под себе си. Земята е населена с много народи, които живеят в отделни държави, различни по език, вяра и интереси. Всеки от тях се стреми да подреди живота си според своите разбирания и интереси. При този стремеж, обаче, се срещат интересите на различните държави, чийто спорове ги принуждават да влезнат в борба по между си. Въоръжените сблъсъци се провеждат с цел изземване на чужди ресурси, територии и роби. Докато има хора, народи и държави с различни интереси, дотогава ще има нужда от поддържането на армия, а след като интересите на държавите са вечни, то и войната ще бъде вечна. Единствената разлика е, че тя се променя заедно с израстването на обществото и еволюира в крак със съвременните тенденции... Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/138 Изтеглете безплатно целия брой от тук: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Археолози откриха при разкопки в Калиакра златна монета на императорите Андроник ІІ и Михаил ІХ, сечена между 1305-1320 г., съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Теглото на монетата е 3 грама. Тя е орязана по т.нар. Варненски стандарт и реалното й тегло е 4.03 грама. Златни монети на Калиакра излизат много рядко и това е ново доказателство за значимостта на деспотата на Добротица в средата на XIV век, посочва Димитров. Археологическите проучвания в резервата "Калиакра" се провеждат от Националния археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей за втора поредна година. Ръководители на разкопките са Елена Василева от секция по Средновековна археология на НАИМ–БАН и Филип Петрунов, уредник в отдел "Археология" на НИМ. Проучени са няколко жилищни помещения от периода на средновековието през ХІV в. Продължило е разкриването на антична сграда с изцяло проучено едно помещение, вероятно предназначено за склад. Сградата, респективно и помещението, се датират в VІ в. На финален етап от проучването е и средновековният некропол, разположен до първата укрепителна линия на крепостта. Той се датира от ХІV в., а през тази година от него са регистрирани 15 гроба. По-голяма част от гробовете са на деца. В почти всички съоръжения са били открити гробни дарове - обеци, копчета, токи за колани. В един от гробовете (на възрастен) са били открити 20 медни копчета с позлата. Интересно е да се отбележи, че в някои от ямите има останки от дърво, което е използвано за ограждане на ямите и/или за ковчези. При проучванията са открити предмети от бита - ножове, точила, ключове, фрагменти от стъклени съдове, както и накити. Монетният материал е предимно от ІV до VІ в. - повечето от времето на император Юстин ІІ. Има и такива от средата на ХІV в. (Баязид І), както и татарски монети и екзагии (теглилки за мерене на монети). Източник: http://www.mediapool.bg/arheolozi-otkriha-zlatna-moneta-ot-hv-vek-v-kaliakra-news252576.html

Реших тук да я пусна новата игра на НАСА: https://www.gameeapp.com/game/0Moq0ctcY Към днешната дата всъдеходът "Кюриосити" е вече четири години на Марс и за да отбележи това, NASA пусна нова игра, наречена Mars Rover. Налична за iOS и Android, както и с десктоп версия, играта представлява опростена симулация на управлението на подобен всъдеход в опитите му да открие и събере проби от Червената планета. https://www.gameeapp.com/game/0Moq0ctcY Ако сте невнимателни, машината може да спука гума, да се заклещи в някой кратер или да се обърне по неравната повърхност на негостоприемната планета. "Играта дава обща идея за това какво прави марсоходът, но все пак не пресъздава напълно достоверно реалността. Докато в играта машината развива висока скорост, в действителност тя се движи едва с два ина на секунда, което означава, че за да обиколи терен с размерите на едно футболно игрище са ѝ необходими 30 минути", припомня космическата агенция, цитирана от Slash Gear. Източник: http://hicomm.bg/news/novata-igra-na-nasa-vi-pozvoljava-da-upravljavate-vsydehod-na-mars.html

На 9 август 1976 година е изстреляна ракетата "Протон-К" с автоматичната лунна станция на СССР "Луна 24". Мисията постига кацане на 18-ти август 1976 г., взема проби от Луната и ги изстрелва обратно към Земята. След завръщането на спускаемата капсула, на Земята са доставени 170.1 грама лунен реголит. Това е последната съветска мисия до Луната. Оттогава насам руснаците все още не са провели роботизиран полет до Луната, макар че понастоящем подготвят мисиите "Луна-Глоб" и "Луна-Ресурс", чиито стартове бяха отлагани многократно. В продължение на десетилетия "Луна 24" бе известен като последния апарат, постигнал контролирано кацане на лунната повърхност. Но през 2008 година Индия, а през 2009 г. и САЩ проведоха мисиите Moon Impact Probe и LCROSS, които постигнаха целенасочени твърди кацания на Луната. А в края на 2013 година китайската мисия "Чанг'e 3" извърши успешно меко кацане на лунната повърхност. Credit: Soviet Space Program Източник: http://www.cosmos.1.bg/

България във филма на BBC News и Майкъл Портильо „Големите железопътни линии на континента“. Целият филм може да се гледа от тук: https://www.youtube.com/watch?v=5gxD2oY6leI

Технологиите позволяват частни компании да мислят за неща, които до преди 10 години бяха невъзможни. Нищо чудно до този полет вече да има още няколко компании, които да имат разрешение да кацнат на Луната. Има още една новина от този сектор: "Върджин Галактик" с лиценз за космически туризъм Компанията "Върджин галактик" получи лиценз от американските авиационни власти да извършва полети с космически туристи, след като покрие всички тестове за безопасност. Подобен лиценз се издава за първи път. Очаква се полетите да започнат през следващата година. Спейсшип 2 се отделя от земята. вероятно така ще започне първият полет с шестима космически туристи на борда и двама пилоти. Но преди това да стане, компанията "Върджин галактик" трябва да изпълни няколко условия - да покрие изискванията за безопасност и да бъдат тествани софтуерните и хардуери системи на кораба по време на полет. Федералната служба по авиация на Съединените щати издаде лиценза, но той ще бъде променен, след като компанията предостави данни за програма с тестови полети. През февруари в Калифорния сър Ричард Брансън гордо представи звездата на любимия си проект - "Спейсшип 2". Но компанията му трябва да се справи с още много предизвикателства. През октомври 2014 по време на изпитателен полет над пустинята Мохаве оригиналният кораб се разпадна, вторият пилот загина, а пилотът беше сериозно ранен. Като причина официално беше посочена пилотска грешка. Компанията построи втори кораб, а според плановете ѝ космическата ѝ флотилия трябва да се състои от общо пет . Билетите по 250 000 долара вече са в продажба. 700 души са внесли депозит досега. Със "Спейсшип 2" те ще се издигнат на 100 километра над земята, където в продължение на няколко минути ще са в безтегловност и ще се насладят на гледка към повърхността на нашата планета от ръба на космоса. Корабът ще бъде извеждан на височина от 15 км от друг летателен апарат, после ще се връща обратно в атмосферата и ще се приземява на пистата като обикновен самолет.

В град Дългопол има интересен археологически музей, който в момента се ремонтира. Мога да посоча също като интересен исторически паметник възрожденската църква „Св. Параскева Петка” в село Аспарухово, която построена през 1857 година от майстори от Охрид. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Ганка Георгиева, директор на Дирекция „Инвестиции” в община Дългопол. Тя посочи, че църквата е изографисана от Иванчо Хадживасилев от Габровската школа и в църковния двор на тази възрожденска църква са правени войнишки погребения. В този гробищен комплекс се намира и паметника на художника подпоручик Гаврил Попов от село Аспарухово, който е убит през 1916 година. „На територията на нашата община също имаме паметник-костница при село Партизани, който е изграден през петдесетте години на миналия век. Интересно е лобното място на войводата от Тревненската чета Христо Патрев, който е загинал при село Аспарухово, местността се нарича „Трънливата стока”. Там има също паметник от национално значение, който е достъпен и от Дългопол, и от Аспарухово по маркирани туристически пътеки. Войнишки паметници имаме освен в село Аспарухово и в двора на църквата в с. Арковна и в град Дългопол”, съобщи още Ганка Георгиева. По нейните думи, всички паметници са достъпни посредством специални пътеки. „Достъпен е скалният манастир в с. Рояк, той е много интересен, намира се на 2.5 км. от селото, но може да се стигне и от Дългопол и до него има маркирана туристическа пътека. До „Св. Атанасий” мисля, че няма пътека. При село Аспарухово, крепостта „Града”, мисля, че също няма маркирана пътека, но все пак е забележителност, при Комунари също. Всички те са достъпни, те не са далече от населените места, но пътеки има до всички обекти”, каза още Ганка Георгиева. http://www.focus-news.net/news/2016/08/02/2277743/ganka-georgieva-obshtina-dalgopol-v-grad-dalgopol-ima-interesen-arheologicheski-muzey-koyto-v-momenta-se-remontira.html

NАSA работят над разнообразни проекти и идеи, с които да ни позволяват да виждаме как изглеждат дори най-далечните кътчета на галактиката ни, но сега разбираме за едно интересно събитие, което ще промени идеята ни за начина, по който изследваме Космоса. Основната причина за това е, че след поредица от дълги преговори с представителите на правителството от Moon Express се превърнаха в първата частна компания, която получава правото да пътува до Луната. Решението е много интересно, тъй като досега подобна привилегия бе достъпна само за космически агенции като NASA, но ето, че вече е възможно и за представителите на бизнеса. По този начин следващата мисия на Moon Express, която е насрочена за следващата година автоматично ще се превърне в първият подобен проект с частен характер и определено ще предизвика голям интерес в глобален мащаб, предаде TechCrunch, Лично шефът и съосновател на този бранд, Боб Ричардс се похвали, че те вече имат зелена светлина да изследват "осмия" континент на планетата ни, а именно единствения ни естествен спътник. От своя страна те са достатъчно амбицирани в своя успех и вярват, че това ще положи началото на навлизането на много повече компании в тази индустрия, коментира TechCrunch. Началото на Moon Express е свързано с международния конкурс Lunar X-PRIZE на Google и награден фонд за всеки, който разполага с ефективна идея за приземяване на космически кораб на повърхността на Луната. Сегашното решение е много интересно, тъй като досега единствено суперсили като САЩ, Китай и СССР са имали привилегията да изследват отблизо повърхността на нашия спътник. След тази новина ще е още по-интересно да видим дали всичко ще върви по план със следващата мисия на Moon Express, която трябва да стартира през следващата година. Източник: http://www.digital.bg/moon-express-e-parvata-chastna-kompaniq-poluchila-razreshenie-da-izprati-hora-na-lunata-article517079.html

Ето малко от Викито: Зет се нарича съпругът на дъщеря ми/сестрата. Снаха се нарича съпругата на сина ми/брата. Сватове[редактиране | редактиране на кода] Сват се нарича бащата на брачния партньор на детето. Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето. По-далечни връзки Към старши поколения[редактиране | редактиране на кода] Чичо (в някои райони - стрико) се нарича братът на бащата - или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол. Леля се нарича сестрата на бащата или майката - или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол. Вуйчо се нарича братът на майката - или (в някои краища) съпругът на лелята. Тетка (регионално) се нарича сестрата на майката. Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото). Калеко (в Западна България - Лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). В Западна България и на майчината сестра. Вуйна (учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото). Тетинчо (Тетин,свако) се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката). Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т. е. замества Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България. Към младши поколения Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра Към успоредни поколения Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол. Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител. Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител. Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол. Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител. Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител. Девер се нарича братът на съпруга. Шурей се нарича братът на съпругата. Балдъза се нарича сестрата на съпругата. Зълва се нарича сестрата на съпруга. Баджанак се нарича съпругът на балдъзата - на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци. Етърва се нарича съпругата на девера - на двама братя съпругите една на друга са етърви. Шуренайка е съпругата на шурея (съпругата на братa на съпругата).

Сармизеджетуса (още Сармизеджетуса Реджия или Сармизегетуза) е най-важният културен, военен и религиозен център на даките. Построена на височина 1 200 м, крепостта е ядрото на стратегическата защитна система в планините Оръщие (днешна Румъния), съдържаща шест крепости. Крепостта е във формата на четириъгълник и е построена с масивни каменни блокове (мурус дакикус) върху пет тераси, на площ от над 30 000 м2. Сармизеджетуса има и свещено предназначение — тук се намира едно от най-важните светилища за даките, Светилището на кръглия календар. Гражданите са живели извън крепостта, на изкуствени тераси по склоновете. В домовете на дакийската аристокрация има течаща вода, пренасяна чрез керамични тръби. Археологическите проучвания показват начина на живот на най-висшата прослойка от дакийското общество. Дакийската столица достига зенита си при цар Дечебал, който воюва два пъти срещу римския император Траян. В първата война през 101-102 г. успява да отблъсне нашествениците, но през 105-106 г. Сармизеджетуса е превзета и даките са покорени. Римските завоеватели установяват гарнизон тук. По-късно столицата на римската провинция Дакия е наречена Колония Улпия Траяна Августа Дакика Сармизеджетуса, намираща се на 40 км от бившата дакийска столица. Шест дакийски крепости — Сармизеджетуса, Блидару, Пятра Рошие, Костещ, Къпълна и Бъница — от отбранителната система на цар Дечебал, са обекти на Световното наследство на ЮНЕСКО. Sarmizegetusa 3D Model from Dan Marino on Vimeo.

Ей това се казва адреналин! 42-годишният Люк Айкинс, един от най-известните американски скайдайвъри, се приземи успешно след скок без парашут от височина 7600 метра. Телевизия "Фокс" предаваше пряко скока от южната част на американския щат Калифорния. След около 2-минутно свободно падане със скорост 190 км/ч Айкинс уцели спасителната мрежа, опъната между строителни кранове на височината на 20-етажна сграда. 42-годишният скайдайвър е първият човек, скочил от такава височина - без парашут и върху спасителна мрежа.

Йоресунд е инженерно чудо, което свързва датската столица Копенхаген с шведския град Малмьо. Въжения мост е дълъг 7, 845 км с височина на колоните 204 м., като преминава в тунел дълъг 4км. през изкуствено направен остров. По моста и тунела преминава влак с две линии, за Копенхаген и за Малмьо, както и магистрала. Отворен е на 1 юли 2000 г. Йоресунд е проектиран от датската фирма COWI, като главният архитект е George K.S. Rotne. За да се ползва моста и тунела трябва да се плати такса. Острова е направен от естествените материали извадени от дъното по време на копането на тунела. Флората и фауната на острова са оставени да се развиват свободно без човешка намеса. Така вече има над 500 вида растения, както и различни птици започнали да кацат все по-често там. Станал е и местообитание на рядката крастава жаба.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/07/27/2802238_turciia_zatvori_nad_130_medii_i_uvolni_pochti_90/

Зоолози са документирали невероятна връзка между дивите птици в Мозамбик и местното племе Яо, които обединваят усилията си заедно в търсенето на мед. С помощта на серия от специални сигнали, хората общуват с „медотърсачите“, които ги водят към скрити кошери, а след това двата вида заедно споделят плячката. Това е една много красива форма на мутуализъм, известна преди повече от 500 години. За първи път обаче учени от Великобритания и Южна Африка наблюдават процеса на живо, пише научното издание Science. За нас не изглежда необичайно да общуваме с домашни птици и други опитомени животни, но разговорът с див вид е нещо невероятно рядко при хората, отбелязват учените. Още по-впечатляващото е, че тези птици не са обучени за целта. Те просто сами са избрали да сътрудничат на хората напълно доброволно. „Това, което е забележително за медотърсачите и взаимоотношенията им с хората е, че този вид симбиоза включва свободно живеещи диви животни, чийто съвместен живот с хората вероятно се е развил чрез естествен подбор в продължение на стотици хиляди години“, заяви ръководителят на изследването Клеър Спотисууд (Claire Spottiswoode), специалист по поведението на птиците от университите в Кеймбридж и Кейптаун. Този вид птици се срещат на юг от Сахара и отдавна е известно, че много общности търсят тяхната помощ за откриване на пчелни гнезда високо по дърветата. Пернатите обичат да ядат восъчните пити вътре в тези пчелни кошери, но за целта рискуват да бъдат ужилени от насекомите. Така те използват хората, които да отстранят пчелите, като едните получават восъчни пити, а другите – мед. Според предишни проучвания, връзката работи и в двете посоки – понякога птиците шпионират кошерите и с помощта на специфично чуруликане привличат вниманието на намиращите се наблизо хора. Племето Яо при нужда пък използва свои собствени звуци, с които да повика птиците. Въпреки че тази връзка вече е добре документирана, Спотисууд искала да разбере веднъж завинаги дали хората и птиците целенасочено работят заедно, или тези „брр-хм“ (които можете да чуете в аудио файла), са някакво съвпадение. За целта изследователката работи с членове на общността Яо и ги моли да отидат и на лов за мед, но и да възпроизведат три различни групи звуци: повикването „брр-хм“, произволна дума на езика на Яо, или несвързани звуци. Всеки един от тези звуци се възпроизвежда на всеки 7 секунди върху преносим говорител, докато хората обикалят в търсенето на съдействие. Резултатите са повече от любопитни. Оказва се, че първият призив увеличава вероятността да привлече медотърсачите с от 33 до 66%. Учените заключават, че това е ясен знак за съзнателното общуване между птиците и ловците на пчелния продукт. Според изследователите, единственият друг известен тип отношение на сътрудничество между диви животни и хора в света е това, което съществува между местните рибари и делфините в Бразилия, където делфини са били виждани да призовават моряците, когато се натъкнат на големи пасажи риба. Специалистите се интересуват от това въпросите как се е появило този вид сътрудничество и как е еволюирало през годините. Медотърсачите са подобни на познатата ни кукувица, които снасят яйцата си в чужди гнезда – това означава, че общуването с хората не се предава директно от родителите, както става при хората от Яо, наследяващи тази връзка от поколение на поколение. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-dokumentiraha-kak-ptitci-i-hora-si-govoriat-za-da-tarsiat-med_52860.html

E. Grinnell/Harvard Paulson School Освен за доброто функциониране на организма, витамините може да се окажат подходящи и за зареждане на батерии. В последната версия на органична поточна батерия – която използва органични съединения, базирани на въглерода, вместо метални йони, за пренос на заряди – учените представят молекула, подобна на ядрото на витамин B2, която пренася енергията. Както другите поточни батерии, и тази съхранява енергия в две течности и генерира електрически ток при разминаването на течностите, които си обменят електрони през мембрана. Тъй като течностите може да бъдат съхранявани в огромни контейнери, тези батерии имат потенциала да запазват огромно количество енергия, генерирана от възобновими източници, като слънчева и вятърна енергия. Обикновено в течностите има метали, като ванадия, в качеството им на електронни совалки. Но тези метали са скъпи или корозират. Органичните вещества, независимо дали произхождат от петрол, растения или други източници, също са добри електронни совалки. Преди две години, учените създадоха първата органична поточна батерия, използвайки вещество, което се намира в растението ревен. Сега същата група съобщава, че е създала подобна батерия с алоксазин – гръбнакът на витамин В2 (горе). Новата батерия би била по-евтина за производство, отколкото тези, които използват метал, тъй като алоксазинът може лесно да бъде приготвен от достъпни материали при стайна температура. Освен това ще бъде по-малко токсична. Вдъхновеният от витамините материал представя нов клас органична совалка, която може да бъде приспособена по различни начини – да повиши волтажа на батерията или да се осъществяват повече цикли на зареждане, например. Но това предстои да бъде демонстрирано. Източник: http://nauka.bg/a/химици-са-създали-батерия-захранвана-от-витамини

В резултат на проведения неуспешния опит за преврат, турското правителство подлага висшето образование на драконовски мерки. Изглежда, това е част от масова политическа чистка, която за целта арестува и уволнява хиляди хора. През изминалата седмица правителството уволни много учители и декани на университети. „Те преструктурират академичните среди”, казва Кагзан Кизли, молекулярен биолог от турски произход, от Дрезденския Университет по Технологии в Германия. Той поддържа контакт с колегите си в Турция и смята, че „хората са много уплашени и се чувстват безнадеждни”. Опитът за преврат продължи само ден. На 15 юли, на бунт срещу правителството излязоха група военни, които блокираха входовете на сградите на известни медии в страната, затвориха достъпа до мостове и влязоха в сблъсък със сили, лоялни на турския президент Реджеп Таип Ердоган. На следващата сутрин бунтовниците се предадоха на властите. След като Ердоган възвърна силните си позиции, той направи заплашително изявление относно съдбата на дисидентите: „Те ще платят висока цена за това”. Остава да видим кои точно са „Те”. Само за няколко дни повече от 45 000 служители на военните и съдебни сили бяха уволнени и премахнати от постовете им. Въпреки наличието на противоречиви данни, подавани от медиите, изглежда че около 15 000 служители на министерството на образованието са свалени от длъжност, 21 000 учителя са загубили разрешителното си за упражняване на преподавателска дейност и повече от 1500 декана на университети са получили нареждане да подадат оставката си. Това, което изглежда странно е как с едно-единствено разпореждане, правителството поставя изключителен контрол върху образователните институции. Все пак, изборът на ректори в 180-те университета на Турция е воден от демократични принципи, при които всеки университет гласува за своя кандидат. Въпреки това, официалните лица в Министерството на образованието, и най-вече президентът на Турция имат последната дума. „Университетът рядко получава кандидата, който е желал най-силно” - казва Кизил. Поддръжниците на Ердоган са заели ключови позиции и това стана ясно в края на неуспешния опит за преврат. „Ректори на университети искат оставките на свои колеги декани и посланието е много ясно: Подайте си оставката или ви грози обвинение в измяна и арест.” Последният опит за натиск върху свободната воля, дойде на 19 юли, когато правителството даде нареждане всички турски учени да се завърнат в страната от чужбина. „Те искат да наложат тотален контрол върху университетите” - споделя Синем Арслан, турски гражданин, който следва своята докторска програма по специалността Политически науки в Университета на Есекс, Великобритания. „Свободата за научните работници повече няма да съществува. Съмнявам се, че на някого ще му бъде позволено да прави научни разработки по теми, които се смятат за табу или целят да разкритикуват работата на правителството.” Според официалните власти в Турция, опитът за преврат е бил организиран от последователи на Фетулах Гюлен - влиятелен религиозен водач, който напуска Турция и живее в Пенсилвания от 1999 насам. Тази чистка цели да изкорени подкрепата към Гюлен „от самите ѝ основи”, по думите на турския Министър председател Бинали Йълдъръм. Гюлен от своя страна отрича каквато и да било намеса в опита за преврат, а според други истината се крие на друго място. Те смятат че чистката се провежда от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която от години насам държи в хватката си дисиденти. Истината може да дойде от неочаквано място: на 17 юли организацията Уикилийкс публикува около 300 000 имейла които са придобити, по неизвестен начин, от кореспонденцията на лица в турското правителство. Те датират от 2010 година насам. Този пакет от информация може да хвърли светлина върху последния срив и от друга страна да възпламени нови пожари за потушаване в правителството на Ердоган. Източник: http://nauka.bg/a/под-прицел-попадат-научни-работници-след-проваления-опит-за-сваляне-на-турското-правителство

Ако ще се коментира изкуството на Сталин или социалистическия реализъм то нека да е тук: Тази тема има друга насока, не се отклонявайте!

Не ми се спори за кварталните магазини, но Google са обхванали целия интернет и като цяло няма значение дали ние съзнателно или не го използваме. В крайна сметка колкото повече ние използваме интернет толкова повече ние използваме Google-то

Напротив, ако имаш малко магазинче на пазара или до пазара то Google ти върши идеална работа! Колкото по-голям ти е бизнеса толкова повече знания и ресурси ти трябват. Локалния бизнес изключително много може да се възползва от Гугъл. А ако ти имаш богата дигитална култура и знания, то можеш спокойно да боравиш с целия поток от информация, сайтове и социални мрежи без да се загубиш в безкрайните линкове, новини и всичко, което ни залива. Вече фейсбук всеки си го използва и си го вижда както си иска, това е друга тема...

Гугъл е факто, които не може да се заобиколи и ако някой трябва да се съобразява то вече не е Гугъл, а хората, които търсят или имат бизнес и искат да печелят. Всички се съобразяват с търсячката на Гугъл, вече дори когато се каже "търсячка" никой не си представя нищо друго освен Гугъл. Всеки бизнес се съобразява с изискванията на Гугъл и всички искат да са в търсачката, за това и се правят всички тези оптимизации, цели отдели има в най-големите сайтове, които се грижат Гугъл да е доволен Общо взето, които не плаща на Гугъл и Фейсбук не съществува в интернет. Дигиталното образование е задължително, всички ние живеем в свят, където без тези знания изоставяме...

Аз го разгледах. Доста е полезно, ако искаш да придобиеш дигитални знания