Р. Теодосиев

Не ми се спори за кварталните магазини, но Google са обхванали целия интернет и като цяло няма значение дали ние съзнателно или не го използваме. В крайна сметка колкото повече ние използваме интернет толкова повече ние използваме Google-то

Напротив, ако имаш малко магазинче на пазара или до пазара то Google ти върши идеална работа! Колкото по-голям ти е бизнеса толкова повече знания и ресурси ти трябват. Локалния бизнес изключително много може да се възползва от Гугъл. А ако ти имаш богата дигитална култура и знания, то можеш спокойно да боравиш с целия поток от информация, сайтове и социални мрежи без да се загубиш в безкрайните линкове, новини и всичко, което ни залива. Вече фейсбук всеки си го използва и си го вижда както си иска, това е друга тема...

Гугъл е факто, които не може да се заобиколи и ако някой трябва да се съобразява то вече не е Гугъл, а хората, които търсят или имат бизнес и искат да печелят. Всички се съобразяват с търсячката на Гугъл, вече дори когато се каже "търсячка" никой не си представя нищо друго освен Гугъл. Всеки бизнес се съобразява с изискванията на Гугъл и всички искат да са в търсачката, за това и се правят всички тези оптимизации, цели отдели има в най-големите сайтове, които се грижат Гугъл да е доволен Общо взето, които не плаща на Гугъл и Фейсбук не съществува в интернет. Дигиталното образование е задължително, всички ние живеем в свят, където без тези знания изоставяме...

Аз го разгледах. Доста е полезно, ако искаш да придобиеш дигитални знания

Автоматичната междупланетна станция "Розета" на Европейската космическа агенция (ЕКА) направи тази снимка на кометата Чурюмов-Герасименко на 16 юли 2016 г. Разделителната способност е 0.22 m/pixel. Credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1436-2016-july-16-rosetta-photo

От една седмица не спира да ми излиза една и съща реклама за Безплатни онлайн обучения на Google: https://digitalengarazh.withgoogle.com/ Учете това, което искате, когато искате: безплатни уроци, с които по-лесно да постигате успех онлайн – от социални медии до търсачки и още много.

Образователното министерство ще намали броя на задължителните изпити за национално външно оценяване след четвърти и след седми клас, а за постигнатите резултати на тях учениците ще получават само брой точки, но не и оценки по шестобалната система. Минималният брой на текущите оценки за един учебен срок, който в момента според интензивността на изучаването на предмета може да бъде до пет, ще бъде намален на две, което на практика значи, че учениците ще могат да приключват срока и с по-малко изпитвания. За всяка една писана оценка учителите пък ще трябва да се аргументират устно пред целия клас, а когато тя е поставена под тест или контролна работа - с писмена рецензия. Учениците ще могат да се явяват на изпити, на които да повишат годишните си оценки след седми, единадесети и дванадесети клас, което ще им даде възможност за по-висок бал за кандидатстване в гимназиите и в университетите (по новия закон само оценките от единадесети и дванадесети клас влизат в дипломата за завършено средно образование, а след десети клас се получава свидетелство за завършен първи гимназиален етап - б.а.). Това предвиждат основните моменти в проект на страндарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците, който бе представен от зам.-министъра на образованието и науката Диян Стаматов за обществено обсъждане днес. С него ще се прилага приетия миналата есен от ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август. Със закона се премахват количествените оценки и възможността за повтаряне на годината до трети клас включително. Изпитите за външно оценяване - по-малко, но с повече тежест След рекордно лошите резултати на изпита по математика след седми клас т.г., на лесната част на който 17 983 децаизкараха двойки, от предстоящата учебна година образователното министерство ще премахне оценките по шестобалната система и ще остави само получения брой точки като краен резултат. Очаква се максималният брой на точките да бъде 100, но според експертите това не е сигурно, тъй като зависи от броя на тестовите задачи, който може да се променя. Не е ясно обаче какъв ще е прагът между незадоволителните и задоволителните резултати и как ще се интерпретират те като цяло. Тази година тройка се пишеше при 16 точки, което според експерти е много нисък критерий. От догодина обществеността на практика няма да знае колко деца имат двойки и колко шестици. От 2019 г. в точки ще се формира и балът за кандидатстване в математически гимназии след четвърти клас и за влизане във всички гимназии след седми клас. Годишните балообразуващи оценки от свидетелството за завършване на съответния клас ще се превръщат в точки, като шестицата ще носи 50 точки, петицата - 39, четворката - 26, а тройката - 15. Това на практика значи, че шестица в дипломата ще има два пъти по-малка тежест от отличен резултат на теста, ако максималният брой точки е 100. От пример, даден от Стаматов, се разбра, че максималният бал може да е 500 (утроен резултат на един от тестовете (по български език или по математика)+резултата от другия тест+две годишни оценки - б.а.). В по-малко желаните училища ще се приемат деца и с нула точки на теста. Иначе броят на задължителните изпити след четвърти и след седми клас се намалява на два - по български език и литература и по математика. Сега в четвърти клас децата се явяват на четири теста, като другите два са по човека и природата и по човека и обществото, а според експерти в седми клас изпитите могат да бъдат до пет (в т.ч. - по обществени и по природни науки). От новата учебна година образователното министерство дава възможност след седми клас да има избираем изпит по чужд език. Мотивите да се намали броят на тестовете остават неясни, но обяснението на експертите в министерството е, че всяка година може да се въвеждат допълнителни изпити. Очаквано десетокласниците също ще държат изпити Изпити за национално външно оценяване ще се държат и в десети клас, когато учениците ще завършват първия гимназиален етап. Независимо дали имат малък или по-голям брой точки като резултат на тях, гимназистите ще получават "свидетелство за завършен етап" с годишните оценки по предметите. Точките от изпитите ще са важни само за учениците от обединените училища (до десети клас - б.а.), които ще трябва да кандидатстват в гимназии или в средни училища. Тестовете ще бъдат не по предмети, а по теми - "грамотност в областта на четенето", "математическа грамотност", "грамотност в областта на природните науки", "обществени и граждански компетентности", "компетентности по чужд език" и "дигитални компетентности". Вероятно първите два ще са задължителни, а останалите - по избор. За първи път такива изпити ще има през учебната 2019/2020 година, когато на тях ще се явят децата, които тази есен ще бъдат в седми клас. Те са един от двата випуска, които ще учат основно образование по старите разпоредби, а ще вземат дипломи - по новите. Дванадесетокласниците ще продължават да се явяват на матури, които ще се оценяват с количествени оценки, а не с точки. През учебната 2021/2022 учебна година зрелостниците ще имат по-голям избор на предмета за втората задължителна матура - към сегашните дисциплини се прибавят и информатика, информационни технологии, предприемачество, музика и изобразително изкуство. Изпитът по български език и литература остава задължителен. И на външното оценяване, и на матурите изпитът по чужд език ще дава и ниво на владеене. Учениците - да остават в системата, макар и малко грамотни Засега образователното министерство няма разчети за допълнителните занимания, на които ще трябва да прати децата от първи до трети клас, които имат лоши резултати, но по новия закон трябва да минават в следващ клас без да повтарят годината. Според Стаматов обаче е по-важно "дори и по-малко грамотни, учениците да остават в системата, а не - да отпадат от нея". Заради това учителите сами ще решават как да "оценяват" резултатите им без да им пишат оценки. Все пак възможните категории били "отлично представяне", "много добро", "добро", "задоволително" и "слабо". В първи клас пък няма да има категории по различните предмети. "Първият випуск, който ще получава такива оценки, са бъдещите първокласници. През предстоящата учебна година децата във втори и в трети клас ще получава оценки по шестобалната система", обясниха от образователното ведомство. По новия закон и стандарт от четвърти клас нататък годината ще се повратя при една слаба оценка, която не може да бъде успешно променена на две поправителни сесии - лятна и есена. Учителите ще трябва да аргументират поставянето на всяка една оценка, като за първи път образователното ведомство им дава описателни характеристики. Според описанията на министерството отличен ще се пише, когато в знанията няма пропуски; много добър - когато те са незначителни; добър - когато макар и с пропуски, има добър краен резултат; среден - когато са усвоени само някои от новите понятия; и слаб - когато ученикът не постига резултати. Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/22/2799578_sled_loshite_rezultati_prosvetnoto_ministerstvo/

А ето какво намерих аз Coldest temperature ever recorded on Earth in Antarctica: -94.7C (-135.8F) The reading won't be featured in the Guinness Book of World Records because it was satellite measured Newly analysed Nasa satellite data from east Antarctica shows Earth has set a new record for coldest temperature ever recorded: -94.7C (-135.8F). It happened in August 2010 when it hit -94.7C (-135.8F). Then on 31 July of this year, it came close again: -92.9C (-135.3F). The old record had been -89.2C (-128.6F). Ice scientist Ted Scambos at the National Snow and Ice Data Centre announced the cold facts at the American Geophysical Union scientific meeting in San Francisco on Monday. https://www.theguardian.com/world/2013/dec/10/coldest-temperature-recorded-earth-antarctica-guinness-book

Ситуацията става все по-интересна http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Turtciia-uvolni-15-000-direktori-i-vsichki-rektori_632941.html

През VIII век на Балканите е имало две български държави Освен Аспаруховите българи в Мизия, в Македония са живеели техните братовчеди, познати у нас като Куберови българи. Двете страни са поддържали взаимоотношения. Неясен остава статуса на куберовите българи по отношение на Византия. Обединението на двата български клона се осъществява след 836г., когато хан Персиян присъединява Македония, Родопите и част от Беломорието към Дунавска България. Хан Тервел не е спасил Европа…поне не лично През 717г., арабската армия започва да обсажда византийската столица Константинопол. Междувременно две арабски армии са разбити в Тракия – едната от българските наемници, сражаващи се до тогава за арабите, а другата – от дунавските българи. Българите-наемници най-вероятно са от македонските (куберовите) и сменят страната след като арабския авангард атакува „братовчедите“ им на север. В крайна сметка българите нанасят още едно поражение на арабите през 718г. (пролетта или лятото) с което окончателно закопават надеждите на Халифата за успех на Балканите. Кой командва българските контингенти остава неясно, но е твърде вероятно това да не е Тервел, който по това време вече е прехвърлял шестдесетте. Основите на българското обсадно дело са положени от…арабин Арабски ренегат инженер, приел християнството, напуска Византия, преследван от лошото отношение на император Никифор I Геник, който го „наругал и заповядал да го набият“. Арабинът избягал в Плиска и само година по-късно хан Крум вече можел да разчита на първокласна обсадна техника, с която превзел редица крепости, сред които Месемврия (Несебър) и Одесос (Варна). Според друга теория, обсадното дело у нас произтича от византийски военен, който сменя страните след падането на Сердика (809г.). Много е възможно и двете теории да са верни и Крум да си е събрал „експертен екип“. Крайният резултат е впечатляващ – само за една година българската армия развива инженерен корпус, опериращ на много високо ниво. Кирил и Методи не са българи и не са „писали“ азбуката специално за нас Светите Братя с право заемат изключително важно място както в духовната така и в политическата история на страната ни, а мисията им при Борис I е може би най-значителното събитие в цялата средновековна българска история. Около това има доста митове, трайно заложени сред населението – че братята са българи че специално са създали писмеността си за нас. Истината е, че двамата братя (чиято майка е от славянски произход, но баща им е висш византийски сановник) са висши духовни агенти на Византийската империя, които изпълняват поредица от ключови мисии в полза на империята. Писмеността, която разработват (глаголица) е била предназначена за Великоморавия и е била част от ожесточената културна борба, водена между Византия и Немското кралство (подкрепяно от Папството). След като моравците предпочитат да се присъединят към латиноезичната западна Римска архиепископия ( тогава все още няма католици и православни), Византия бърза да приобщи българската държава към своята културна сфера (ойкомене) за да използва страната ни като буфер пред латинското влияние на изток. За наше щастие, нещата се развиват доста по-динамично от очакванията на византийците и скоро България се издига като собствена културна единица, от която в последствие православието и азбуката ще се разпространят на североизток към руските земи. България е била кралство През 1203г. Папа Инокентий III признава на Калоян кралска титла (rex) в контекста на унията, сключена между България и Папството. Съгласно тази уния, България временно влиза в състава на католическия свят. Макар ние да си превеждаме титлата като „цар“, рекс подчертано означава „крал“, тъй като царското (императорско) достойнство се полага единствено на германския Император на Свещената Римска империя. В последствие българите отхвърлят унията, а царската титла е призната от никейците през 1235г. България е окончателно завладяна от османците през 1418 или 1421г., а не през 1396г. Дълго време се приемаше, че 1396г. е окончателната дата на османското завоевание на българските земи. Редица нови изследвания ясно потвърждават, че Видинското царство продължава да съществува като васална на османците държава до края на управлението на Мехмед I (1412-1421г.) и в последствие е окончателно анексирано от Мурад II (1421-1451г.) Въпреки въстанието, водено от Константин и Фружин, Мехмед запазва държавата поне до 1418г., тъй като Константин се съюзява с османския султан срещу братята му Муса и Сюлейман по време на Гражданската война от 1402-12г. Български конни полкове съществуват в състава на руската армия още от 30-те години на XVIII век. В следствие на изселванията, причинени от войните на Османската империя с християнската лига (1683-99г.) и няколкото български въстания, немалка част от населението на Мизия и Македония търси убежище в православна Русия. Там тези хора са настанени в слабозаселената Украйна и в замяна на земя са задължени да изпълняват военна повинност. Във времето на Петър I (1689-1724г.) от тези изселници е формиран един „сръбски“ хусарски полк, който в последствие прераства в два – един от които български, начело с полковник от български произход. В последствие, по времето на Екатерина Велика, българските хусарски полкове стават два. По времена Кримската война (1853-56г.) в руската армия се сражава български контингент Наречени „волентири“ (доброволци) тези около 5 000 български бойци и офицери се сражават рамо до рамо с руснаците срещу османците и техните съюзници от Великобритания и Франция. За съжаление съдбата на корпуса е слабо проучена от нашите историци. Голяма част от оцелелите бойци се включват в състава на руско-българската бригада в Сръбско-турската война от 1876г., а в последствие се превръщат в гръбнака на Опълчението. Българската армия Е губила сражения Противно на наложения устойчив мит, след Освобождението, българската армия е губила сражения както в Междусъюзническата (1913г.), така и в Първата Световна война (1914-1918г.) като например пробивът Добро поле. Факт е, обаче, че няма пленено наше знаме. България губи Втората Световна война Въпреки участието на страната ни в заключителния етап от войната и загубените над 10 000 живота и още около 20 000 ранени, България е третирана като губеща страна по време на Парижката конференция през 1947г. На страната са наложени тежки репарации и демилитаризация на южната граница. Намесата на СССР и задълбочаването на кризата между Съюзниците и Съветския съюз води до отпадане ан въпроса с репарациите и те така и не са изплатени. Източник: Клуб "Военна история"

До колкото аз разбирам, трябва да влезем в еврозоната, за да сме единни.

Естествено, че е предизборно, всички тези компании не искат Тръмп да бъде държавен глава, за да не им пречи на бизнеса... Причината да пусна материала е този цитат:

Неговата визия е против отворената размяна на идеи, свободното движение на хора и продуктивното взаимодействие с останалия свят Водещи представители на ръководствата на някои от най-големите технологични компании в САЩ, сред които Tumblr, Zynga, Instagram, Hyperloop One и други, се обединиха в обща позиция срещу възможността Доналд Тръмп да стане новият президент на САЩ. Общо 145 лидери на технологични компании, предприемачи и инвеститори публикуваха отворено писмо, в което изказват опасенията си за бъдещето на сектора, ако Тръмп стане президент на страната, предава TechCrunch. „През последната година слушаме внимателно изказванията на Доналд Тръмп. И решихме - Тръмп би бил пагубен за иновациите. Неговата визия е против отворената размяна на идеи, свободното движение на хора и продуктивното взаимодействие с останалия свят, които са критично важни за нашата икономика и създават основата за иновациите и растежа", пишат лидерите в писмото си. В изказването си те поясняват, че 40% от компаниите в класацията Fortune 500 са основани от имигранти. „Ние смятаме, че разнообразието в Америка е нашата сила... Междувременно Доналд Тръмп задвижва етнически и расови стереотипи, редовно обижда жените и е открито против имиграцията. Той обеща изграждане на стена, масови депортации и профилиране", пишат технологичните лидери. „Ние сме против кандидатурата на Доналд Тръмп. Искаме кандидат, който приема идеалите, които изградиха технологичната индустрия на Америка: свобода на изразяването, отвореност към новодошлите, равенство на възможностите, публични инвестиции в проучвания и инфраструктура и уважение към закона. Ние приемаме оптимистична визия за по-отворена страна, където американските иновации продължават да създават възможности, просперитет и лидерство", завършва писмото. Те обаче изрично уточняват, че позицията, която изразяват, е лична и не е обвързана с позицията на компанията, за която работят. Въпреки че отвореното писмо е подписано от близо 150 души, оскъдни са подписите на служители на някои от най-големите технологични компании - Facebook, Apple и Google. Винт Сърф от Google е подписал писмото, но той е определен само като „интернет пионер", не като служител на Google. Съоснователят на Apple Стив Возняк, яростен критик на Тръмп, също е добавил името си към списъка. Само един служител на Facebook, вицепрезидентът по дизайна на продуктите Маргарет Стюърт, е подписала писмото, но към нея не се присъединява Марк Зукърбърг. Зукърбърг едва доловимо разкритикува Тръмп по време на конференцията на Facebook F8 точно по същите точки, подчертани в писмото, но също така е изправен пред критики заради твърденията, че Facebook цензурира консервативните медии. Отсъствието на лидери на Google и Facebook в писмото вероятно е част от усилията на компаниите да останат неутрални при политически събития. Въпреки критиката от страна на Зукърбург Facebook остава спонсор както на демократите, така и на републиканците. Google също. Това не е първият път, в който технологични лидери в САЩ открито застават срещу Тръмп. През март по време на годишния World Forum на American Enterprise Institute високопоставени мениджъри и влиятелни личности, сред които и главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук, съоснователят на Google Лари Пейдж, основателят на Napster и инвеститор във Facebook Шон Паркър и изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск, са изказали опасенията си, че Доналд Тръмп може да стане евентуално президент на страната. Милиардерът вече се обяви срещу Apple, като призова за бойкот на производителя заради спора, който той води в момента с ФБР. Освен това Тръмп обяви, че ще накара калифорнийската компания да произвежда апаратите си само в САЩ, ако спечели изборите. Източник: http://www.investor.bg/novini/261/a/tehnologichni-lideri-trymp-shte-e-bedstvie-za-inovaciite-220856/

© ThinkStock/Getty Images Липсата на достатъчно тъмни часове през нощта и натрапчивото присъствие на изкуственото осветление се отразяват зле на нашето здраве, пише в. "Дейли мейл". Изданието цитира резултатите от холандско проучване, според което тези фактори могат да доведат до заболявания като остеопороза изагуба на мускулна маса. Тайнствена "синя светлина" регулира биологичния ни часовник Екипът на Йохана Мейер от Медицинския университет в Лайден провел експерименти с мишки, подложени на непрекъснато изкуствено осветление в продължение на месеци. Здравето на опитните животни се влошило и те изпитали проблеми с плътността на костите и мускулите. Когато мишките били върнати към нормалния цикъл на осветеност и тъмнина през денонощието, те отново възстановили здравето си. Светлината от зареждането на смартфоните в близост до леглото води до смущения в хормоналните функции Излагането на изкуствена светлина за продължителни период променило нормалните циркадни ритми в мозъка на гризачите до 70 процента. Успоредно с това драстично спаднала мускулната сила на мишките, започнали възпалителни процеси в костната им система. При връщането на опитните животни към нормалните циркадни ритми за две седмици, мозъчните им клетки се възстановили, спрели и опасните мускулно-костни промени. "Липсата на нормално редуване на осветени с тъмни части на денонощието води до сериозни здравни проблеми, предупреждава Йохана Мейер. Добрата новина е, че те могат да бъдат преодолени много бързо след възстановяването на нормалните циркадни ритми!" Източник: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1592401

НАСА представи следващия си марсоход, който ще лети през 2020 г. Компютърно-генерирано изображение на следващия марсоход на НАСА. Image credit : NASA/JPL-Caltech След продължителен процес на преглед и обзор, НАСА е в готовност да продължи с финалния дизайн и строежа на следващия марсоход, изстрелването на който е планирано за лятото на 2020 година. Ако всичко мине наред, марсоходът "Марс 2020" ще кацне на Червената планета през февруари 2021 година. Системата за кацане "небесен кран", както и външният вид, силно наподобяват тези на марсохода "Кюриосити". Но това е само на пръв поглед. Подобренията са много, освен това пакетът от научни инструменти е изцяло нов. По отношение на "небесния кран", изглежда, че ръководството на НАСА не е доволно от това, което се случи с "Кюриосити". Сегашният марсоход "Кюриосити" кацна на Марс с намерението да изучава скалите, разположени по протежението на планината Шарп. Но при спускането през 2012 година той се отдалечи твърде много от планината, което наложи дълго придвижване по суша в продължение на близо две години. На практика "Кюриосити" пристигна в подножието на планината Шарп едва през втората половина на 2014 година, а през това време хората се питаха "Добре де, защо две години след кацането все още няма научни открития?" Очевидно е, че НАСА иска да си спести още една подобна случка. Така че при кацането на марсохода през 2021 година ще бъде внедрен т.нар. "диапазонов спусък" (англ. range trigger) - това е устройство, което ще позволи да се определи кога точно парашутът ще трябва да се отвори, а не само при каква скорост да се отвори. "Това ще свие региона на кацането близо на половина", казва Алън Чен, ръководител на системата по навлизане, спускане и кацане. Освен това ще бъде внедрена специална система за избягване на опасните зони. По време на кацането ще бъдат направени снимки и компютърът ще ги сравнява с карта, на която са обозначени опасностите. "С тази нова възможност ще можем да обсъдим възможности за кацане в терен с опасни зони, наличието на които преди време щяха да направят целия терен негоден за спускане. Освен това ние ще можем да кацаме по-близо до специфичната научна цел, за да има по-малко придвижване след кацането", подчертава Чен. Не на последно място, ще има специален набор от камери и микрофон, които ще направят снимки и ще запишат звуците по време на самото спускане и кацане. "Никой никога досега не е виждал как парашутът изглежда в самия процес на отваряне в марсианската атмосфера", съобщава Дейвид Груъл от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Това ще е важна информация за инженерите, които ще планират по-нататъшни мисии. А що се касае до микрофона - такъв беше прикачен при предишната мисия на НАСА "Феникс", но не беше използван. За разлика от предишните космически мисии, които не се занимаваха пряко с търсенето на живот, новият марсоход действително ще търси признаците на отминал живот. Два нови научни инструмента, монтирани към роботизираната ръка, ще спомогнат за това. Те ще помогнат да се определи и откъде да се вземат проби чрез анализирането на характеристиките на марсианските скали. Тук идва и голямата изненада - марсоходът ще е екипиран с около 30 тубуса, в които ще бъдат депозирани селектирани проби. Тубусите ще бъдат разположени на определени местоположения на Марс. Така бъдещи възвращаеми мисии биха знаели къде да отидат и да вземат пробите за по-нататъшно анализиране в наземни лаборатории. Тук обаче трябва да подчертаем, че все още НАСА не е започнала планирането на специална възвращаема мисия, която да вземе проби от Марс и да ги достави на Земята. Това все още е предвидено за по-отдалеченото бъдеще. "Марсоходът "Марс 2020" е първата стъпка към потенциална кампания от множество мисии, които ще върнат на Земята внимателно подбрани и изолирани проби от марсианските скали и почва", съобщава Джефри Йодър, асоцииран администратор към научния директорат на НАСА във Вашингтон. На борда на марсохода ще бъдат монтирани датчици за изучаване на метеорологичните условия и праховите характеристики. Освен това специален радар ще изучава подповърхностните геологични структури. Автор: Светослав Александров. Източник: http://www.space-bg.org/

Руслан Трад: Имало ли е подкрепа за превратаджиите извън Турция?

Въпреки това има прекалено много жертви, което е вече сериозна работа. Прибързано, недоусмислено или отново влизаме в конспирациите...

Мен малко ме съмнява това да е бил добре организирам преврат, по скоро някакво шоу, което има съвсем друга цел...1500 човека да завземат Турция е повече от нелепо...

Еврозоната очертава естествените граници на бъдещото обединение, твърди германският философ Юрген Хабермас Юрген Хабермас Г-н Хабермас, допускали ли сте някога, че е възможно Великобритания да напусне ЕС? Какво почувствахте, когато научихте за победата на кампанията за Брекзит? Никога не беше ми минавало през ума, че популизмът може да победи капитализма в държавата, в която последният е възникнал. Предвид екзистенциалната значимост на банковия сектор за Великобритания, медийната власт и политическото влияние на лондонското Сити, не изглеждаше вероятно въпросите на идентичността да се окажат доминиращи над интересите. Много хора сега искат референдуми в други държави. Дали подобен референдум в Германия ще произведе различен резултат от този във Великобритания? Да, предполагам. Европейската интеграция беше – и все още е – в интерес на ФРГ. В ранните следвоенни десетилетия единствено внимателното поведение на "добри европейци" помогна, стъпка по стъпка, за възстановяването на крайно поруганата ни национална репутация. В ретроспективен план също Германия има огромни ползи от Европейския валутен съюз, включително по време на еврокризата. И тъй като от 2010 г. насам Германия успява да се наложи в Европейския съвет срещу Франция и страните от Южна Европа, е доста лесно на Ангела Меркел и Волфганг Шойбле да играят ролята на истински защитници на европейската идея вкъщи. Разбира се, това е много домашно ориентиран поглед към нещата. Но британското желание за напускане на ЕС няма ли също чисто национални, вътрешни причини? Или то е симптоматично за криза в ЕС? И двете. Великобритания има различна история зад себе си в сравнение с тази на континента. Политическото самочувствие на велика сила, два пъти победител през XX век, но в упадък в глобален план, трудно се примирява с променящата се ситуация. С това национално себеусещане Великобритания попадна в неудобна ситуация след присъединяването към ЕИО по чисто икономически причини през 1973 г. За политическите елити от Тачър през Блеър до Камерън изобщо не стоеше въпросът да изоставят своя надменен поглед към континентална Европа. Подобна бе перспективата на Чърчил в известната му реч в Цюрих през 1946 г., когато той виждаше империята в ролята на доброжелателен кръстник на Обединена Европа – но със сигурност не и част от нея. Британската политика в Брюксел винаги е била в невъзможната ситуация, визирана в максимама "и вълкът сит, и агнето - цяло". Имате предвид икономическата й политика? Британците имаха определено либерален възглед за ЕС като зона за свободна търговия и това се изразяваше в политиката на разширяване на съюза, без в същото време да се задълбочава сътрудничеството в него. Без Шенген, без еврото. Изключително инструменталният подход на политическия елит към ЕС се отрази и в кампанията на лагера за оставане в ЕС. Сърцатите полузащитници на оставането в ЕС се придържаха стриктно към една кампания, базирана върху страховете от напускането, подплатена с икономически аргументи. Но този вот не порази само със силното разделение "млади срещу стари", но и с пропастта "град-провинция". Мултикултурният град загуби. Защо се получи това внезапно разделение между национална идентичност и европейска интеграция? Прав сте, британският вот отразява в определена степен цялостната криза в ЕС и държавите членки. Сравнително високият брой гласували предполага, че лагерът на популистите е успял да мобилизира групи от хората, които преди не са гласували. Това важи особено за маргинализираните групи. По-бедните, социално изоставащите и по-слабо образовани слоеве от населението са гласували предимно в полза на напускането. Това са част от социалните и икономическите причини за Брекзит. Драстичният скок на социалното неравенство, усещането за безпомощност, усещането, че твоите интереси не са представени на политическо ниво, води до мобилизацията срещу чужденците, за напускане на ЕС и за омраза към Брюксел. Но това само социални проблеми ли са? Референдумът не показа ли, че се разпада преходът от национална към транснационална демокрация? Усилие, което едва сега започва, трудно може да започне да се разпада. Това, което силно впечатли наблюдателите, не бе само нерационалността на резултата, а и на цялата кампания. Кампаниите на омразата се множат на континента. Всепроникващият системен натиск на икономически неуправляемото и дигитално споено глобално общество пренапряга формите на социална интеграция, които съществуват демократично в националните държави. Това отключва въпросното регресивно поведение. Това усещане за загуба на контрол има истинска причина – изпразването от съдържание на националната демокрация, която досега е давала на гражданите правото да имат участие в определянето на важни условия за социалното им съществуване. Британският референдум ни дава живо доказателство за ключовия термин "постдемокрация". Европейската политика в момента не се прави чрез гражданското общество. Съюзът работи така, че основните икономически решения, които влияят върху обществото, не са обект на демократичен избор. Това технократско изпразване от съдържание на дневния ред, с което се сблъскват гражданите, е последица от договорите за ЕС. Разделението на властта между националното и европейското равнище също има своята роля. Правилният отговор на това предизвикателство е транснационализация на демокрацията. Няма друго решение в силно взаимозависимото глобално общество за компенсация на тази загуба на контрол, от която хората се оплакват. Но почти никой вече не вярва в транснационализацията на демокрацията. Националните държави трябва да вземат отново нещата в ръце. Защо да не се върнем обратно към старата социална пазарна икономика? За мен подобно завръщане към формата на малката национална държава не е очевидно. Защото тези държави трябва да се управляват при едни глобални пазари, както и глобалните конгломерати. Това би довело до цялостна абдикация на политиката пред лицето на императива на нерегулираните пазари. Как да си представим задълбочаване на интеграцията в ЕС, без гражданите да се изплашат от по-нататъшна загуба на демократичен контрол? Досега всяко задълбочаване на интеграцията е увеличавало евроскептицизма. Навремето се говореше за "Европа на две скорости" и вие тогава се съгласихте с тази теза. Как тази "Европа на две скорости" би проработила и трябва ли да има подобна промяна в договорите? Евентуални големи промени в договорите и референдуми могат да минат единствено, ако ЕС направи убедителни опити да се справи с най-належащите си проблеми – нерешената еврокриза, бежанският проблем и въпросите със сигурността. Но дори за описанието на тези факти не може да постигне консенсус сред какофонията от 27 члена на Европейския съвет. Компромиси могат да се постигнат, само ако партньорите са готови на тях и интересите им не са твърде различни. Подобен модус на близки интереси е това, което човек може да очаква от членовете на еврозоната. Така че еврозоната очертава границите на естествения размер на бъдещата "Същинска Европа". Ако тези държави имат политическата воля, то базовият принцип за "по-близка интеграция" в договорите ще им позволи да направят първите стъпки към отделянето на такава "Същинска Европа", което ще доведе и до оформянето на подобна група в Европарламента подобно на Еврогрупата. Но това ще разцепи ЕС. Да, аргументът срещу този план е разцепление. Но ако наистина искате европейска интеграция, този аргумент е неоснователен. Защото само една правилно функционираща Европа може да убеди сегашните поляризирани нации на държавите членки, че проектът има смисъл. Само по този начин тези общества, които се придържат към суверенитета си, могат да бъдат убедени да се присъединят – решение, което винаги е отворено за тях. Първата стъпка към компромис в еврозоната е очевиден – Германия трябва да отстъпи от съпротивата си срещу по-близко фискално, икономическо и социално сътрудничество, а Франция трябва да е готова да изостави суверенитета си в тези области. Единственият начин за демокрация в Европа е чрез задълбочаване на европейското сътрудничество. Гражданите ще осъзнаят, че подобна "Същинска Европа" ще се справи със социалните и икономическите проблеми, които стоят зад несигурността, страха от социален упадък и чувството за загуба на контрол. Социалната държава и демокрацията заедно оформят онази връзка, която във валутен съюз няма как да бъде осигурена единствено от отделната национална държава. *Публикуваме интервюто със съкращения; преводът е на Mediapool.bg Юрген Хабермас (1929) е световноизвестен германски философ, ярък представител на т.нар. "критическа теория". Трудовете му са посветени на основите на обществената теория и епистемологията, анализа на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика. На български език са преведени много от трудовете му, между които "Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество", "Философия на езика и социална теория: Избрани студии", "Философският дискурс на модерността: Дванадесет лекции", "Морал, право и демокрация" и други. Източник: http://www.mediapool.bg/habermas-sled-brekzit-tryabva-da-se-sazdade-sashtinska-evropa-news251540.html

Преместих мненията в темата за глобалното затопляне, където и дискусията може да продължи спокойно: Тук нека си обсъждаме изчезването на бозаиниците.

Какво следва и какво може да се очаква. Снощи имаше много положителни и отрицателни коментари за случващото се, какво мислите вие за тези събития?

Какво знаем 40 години след 1-вото кацане на Марс? На 20-ти юли ще се навършат точно 40 години от първото в историята на космонавтиката кацане на Марс. Днес, цели четири десетилетия след благополучното спускане на „Вайкинг 1“ в т.нар. Златна равнина (Chryse Planitia) на Червената планета, учените продължават да се чудят какво точно показват резултатите от изследванията. Някои изследователи от екипа на НАСА и до ден днешен вярват, че „Вайкинг 1“ е открил живи организми. Тази снимка е направена на 20 юли 1978 година от спускаемия апарат на автоматичната междупланетна станция „Вайкинг 1“, точно две години след кацането. Photo credit : NASA В днешната статия ще ви разкажа любопитната история на марсианските изследователски мисии „Вайкинг“. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век НАСА преминава през своя златен период. Роботизирани апарати вече са се отпратили към близките планети и човек лети до Луната! Агенцията има големи амбиции за Марс и планира да проведе програма „Вояджър“ (да не се бърка с изследователската програма, носеща същото име, до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). За марсианската програма „Вояджър“ е предвидено да се използват мощните ракети „Сатурн 5“. Но по това време хората не спират да се оплакват, че НАСА харчи прекалено много пари за данъкоплатците и сред много призиви да се съкратят разходите, бюджетът на агенцията е орязан и програма „Вояджър“ е пратена в забвението. Вместо това е инициирана малко по-скромната програма „Вайкинг“, при която се планира изпращането на два комплекса от орбитални и спускаеми апарати с ракетите „Титан IIIЕ“. След разработка, продължила няколко години, НАСА благополучно изстрелва „Вайкинг 1“ на 20-ти август 1975 година и „Вайкинг 2“ на 9-ти септември същата година. Орбитално-спускаемият комплекс на „Вайкинг 1“ влиза в орбита около Марс на 19-ти юни, а този на „Вайкинг 2“- на 7-ми август 1976 година. До този момент както САЩ, така и СССР имат известни успехи по отношение на Марс. И двете държави са изпратили облитащи и орбитални сонди. През 1971 година една съветска сонда дори успява да достигне до повърхността на планетата, но преустановява контакт със Земята само 14.5 секунди след кацането. През това кратко време дори не успява да изпрати детайлна снимка (вижте статията на КОСМОС БГ, разказваща историята на „Марс 3“). Програма „Вайкинг“ трябва да осъществи успешно кацане, при което апаратът не само достига до повърхността, но и изпраща научна информация към Земята. Първоначално е планирано „Вайкинг 1“ да проведе кацане на Марс на 4-ти юли 1976 година. Датата не е подбрана случайно – тогава гражданите на САЩ празнуват два века от основаването на тяхната държава. Когато обаче пристигат първите снимки от орбиталната сонда на „Вайкинг 1“ след 19-ти юни, ръководителите на мисията осъзнават, че теренът за кацане е твърде стръмен и рисковете за спускаемия апарат са големи. Затова единодушно решават да отложат кацането до намирането на по-подходящо място. На 12-ти юли новото място за кацане е избрано – на разстояние 575 километра от първоначално планираното, но все още в региона на Златната равнина. Взето е решение спускаемият отсек да се отдели от орбиталния и да извърши кацане на 20-ти юли (което съвпада с отбелязването на 7 години от първото пилотирано кацане на Луната). „Екипът на „Вайкинг“ не познаваше марсианската атмосфера много добре, нямахме почти никаква идея за терена или за скалите, но въпреки това имахме нахалството да опитаме да кацнем меко на повърхността“, спомня си Джентри Лий (източник). „Бяхме както ужасени, така и развеселени. Всички избухнахме в радост и гордост, когато видяхме, че наистина сме кацнали успешно“. Цялата статия: http://www.chitatel.net/40-godini-sled-1-voto-katsane-na-mars/ Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/

Сондата "Джуно" изпрати първите си снимки от Юпитер Космическата сонда на НАСА "Джуно" изпрати първите си снимки на Юпитер след навлизането си в орбита около планетата, предаде Асошиейтед прес. Една от снимките показва Юпитер заобиколен от три от четирите си най-големи луни. Тя е направена в събота, когато космическият кораб е бил на 4,8 милиона км от планетата. Дори при това разстояние гигантският атмосферен вихър, известен като голямото червено петно, е бил видим. "Джуно" навлезе в орбита около Юпитер миналата седмица след пет годишно пътуване. Мисията на сондата ще продължи 20 месеца и за това време тя ще трябва да направи карта на полюсите, да анализира атмосферата и вътрешността на огромната планета. При приближаването камерата и апаратурата на "Джуно" бяха изключени като предпазна мярка, тъй като сондата беше изложена на интензивна радиация. След пристигането й на орбита дни по-късно те бяха включени отново. Учените бяха казали, че очакват снимки в близък план на Юпитер най-рано следващия месец. Източник: http://www.mediapool.bg/sondata-dzhuno-izprati-parvite-si-snimki-ot-yupiter-news251561.html

Браво за труда! Проблема тук не е в знанието или не знанието, а в това,че хората вярват в какви ли не глупости. Ако до преди няколко години нямаше информация, то в момента има изчерпателни статии на достъпен език.

Новооткрит динозавър има малки "ръце" като на Т-рекс: http://www.popularmechanics.com/science/animals/a21813/gualicho-dinosaur-small-arms-t-rex/