Р. Теодосиев

Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимащ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик. Паметникът на Васил Левски е завършен през 1907 г. Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си. Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо. Част От Разпита На Васил Левски, кадър от филма "Бунтът на робите" И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването? Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“ Къщата на Васил Левски днес, levskifoundation.wordpress.com Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат. Интересна история, нали? Финалът? Също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята. Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам. кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали? Автор: Georgi Georgiev Източник: facebook.com/groups Снимка: retrobulgaria.com

Това са от тези митове за "свободата" на запада и колко лошо нещо е капитализма По време на тоталиратното правителство няма свобода и няма нищо друго освен линията на Вожда. Ако се отклониш от тази линия то ти ставаш "неудобен" и веднага те заменят. Няма такова нещо като свобода никъде в цялата верига, има само пропаганда и деформация на всекидневието. Само като се замисли човек за какви брутални политики спрямо народа става въпрос, че чак се говори за свобода там където я няма...

Цялата система е изградена изкуствено и с идеята да бъде контролирана до най-малкият детайл от живота на човека. Все пак задачата е била "Инженер на човешките души".

Ново начало за птиците около нас през 2016 г. През 2016 г., БДЗП и доброволците участващи в дейности на организацията ще преброят птиците в местата за мониторинг (т.нар. площадки) за 13та поредна година. Дали ще бъде фатална година, ще разберем след като обобщим резултатите. През изминалата година, в резултат на наблюденията на стотици участници, успяхме да оценим състоянието на птиците у нас за пореден път. За съжаление, резултатите са все така негативни. Индексът представящ състоянието на птиците в земеделските земи продължава да намалява, този път с -18%. В резултат на натрупаното количество данни, успяхме да оценим състоянието на общо 71 вида и да включим данните от близо 190 площадки за мониторинг. Това е най-високият брой видове оценяван до момента. Всичко това е възможно само и единствено благодарение на участието на доброволци в дейността за Мониторинг на Обикновените Видове Птици (МОВП). Вижте повече подробности в доклада за състоянието на птиците тук. Ако познавате птици и желаете да се включите в инициативата, сега може да го направите он-лайн през новия ни сайт www.SmartBirds.org Какво е необходимо, за да се включа? Преди всичко, е важно е да умеете да разпознавате песните на няколко основни вида птици. От 2016 г., всеки желаещ да участва, е необходимо да издържи он-лайн тестове за разпознаване на птиците по снимки и звуци. Това ще повиши доверието на институциите към качеството на данните. На страницатаwww.birdid.no може да тествате вашите умения за разпознаване на птици по снимки и звуци. Освен това е необходимо да се регистрирате в страницата www.SmartBirds.org и да изберете своето място за броене. Колко време отнема? Броенето се провежда два пъти през година през пролетния сезон, когато птиците гнездят и отнема максимум два часа на посещение. Първото броене се провежда в началото на май, а второто в началото на юни. С този кратък ангажимент, Вие допринасяте за оценяване състоянието на птиците около нас. От тази година, се надяваме повече хора да успеят да ползват новото ни приложение SmartBirds Pro за мобилни устройства с операционна система Андроид. По този начин ще намалим ползването на хартия, ще намалим усилието на участниците за въвеждане и обобщаване на наблюденията и ще ускорим времето за събиране на наблюденията, което ще ни позволи повече време за анализи. Може да изтеглите приложението от тук SmartBirds Pro. Инструкция за ползване на приложението, вкл. и за това как да заредите границите на вашето място за броене на птици, във вашето мобилно устройство, може да изтеглите от тук. Ако предпочитате да ползвате хартиени формуляри, може да ги изтеглите от тук: Ръководство Формуляр за местообитанията Полеви формуляр Сборен формуляр Ако предпочитате да изпратите данните си електронно, може да го направите чрез новия портал www.SmartBirds.org, където можете да въведете наблюденията си директно онлайн. Инструкция за ползването на сайта, вкл. заявяване на нова площадка и въвеждане на наблюдения, може да видите на страницата за МОВП тук. Някои от функционалностите на сайта са: Лесно заявяване на нова площадка; Изтегляне на координати и лесно отпечатване на сателитна карта на вашата площадка; Визуализиране на вашите данни на карта; Онлайн въвеждане на наблюденията ви (тази функционалност ще замести досегашните електронни таблици). Благодарности Изказваме сърдечни благодарности към всички настоящи участници, за интереса към инициативата и за активното участие. За контакти Йордан Христов Отговорник по мониторинг БДЗП Monitoring@bspb.org www.bspb.org/monitoring Този бюлетин е подготвен в рамките на проект „Птиците за хората и хората за птиците: с добра воля за активно опазване на природата“, изпълняван от Българско Дружество за защита на птиците и Фондация Капитал с финансовата подкрепа на Програма BG03 по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българско дружество за защита на птиците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата - Министерство на околната среда и водите. http://www.BG03.moew.government.bg

Целият текст: http://www.chitatel.net/mnogolikata-anna-anderson/ След семейния разстрел на царската династия Романови през 1917 година, над 30 жени се представят за дъщерята на последния руски император Николай II – княгиня Анастасия, но само една е жената, която успява да заблуди света почти 7 десетилетия. Тайната на мълчаливата и арогантната Анна Андерсън е разкрита едва след смъртта, когато науката напредва достатъчно, за да бъдат направени ДНК тестове, които със сигурност могат да определят, че госпожата, живяла цял живот под чужди имена всъщност е част от семейството на обикновени немски работници, а истинското й име е Франциска Шанцковска. Болшевишката история твърди, че почти 17-годишната Анастасия е разстреляна заедно с цялото си семейство в едно мазе на Екатеринбург, а спомените на единия от военните, извършили убийството, разказват, че именно малката Настя се оказва най-издръжливата. Скъпоценните камъни, зашити по корсетите на Анастасия и сестра й Татяна я спасяват от смъртта и първите изстрели не успяват да убият двете княгини. Войниците пробиват телата им с щикове и на Анастасия се падат цели 18 удара, преди тя да спре да се съпротивлява. Така изглежда единият вариант на истината, според който царското семейство умира – сценарий, удобен на новата съветска власт, която помита всичко, за да създаде равноправието и светлото бъдеще, обещано от Ленин. Според втората версия обаче, момичето, борило се толкова отчаяно за живота си, всъщност е била едната от слугините, а истинската Анастасия успяла да избяга, за да „възкръсне“ години по-късно в Европа. В нощта на 17 февруари 1920 година в студените води на Берлинския канал, полицай спасява млада жена, която прави неуспешен опит за самоубийство. Младото момиче се държи изключително неадекватно в болницата, където е отведено и има множество наранявания по тялото. Впрочем мълчанието й приключва в момента, в който тя попада на списание със снимка на цялото семейство Романови и тя започва да разказва на медицинските сестри, а и на останалите болни, че всъщност е малката Анастасия, спасила се като по чудо. Тази версия за оцеляването звучи като приказка. След разстрел, Анастасия се събужда в дома на полския офицер Чайковски, който изнасяйки телата на семейството й, забелязал, че момичето диша. В порив на доброта, военният напуска Екатеринбург и полка, в който служи, за да спаси младата княгиня. Впрочем всички опити да бъде намерено семейството на Чайковски, както и малкото момченце, което по думите й, Анастасия ражда от офицера и изоставя, остават безрезултатни. Но въпреки тези факти, Европа обръща внимание на „Възкръсналата дъщеря на Николай II” – едни, за да я отрекат напълно, а други, за да се вкопчат в последната възможност Русия да запази частичка от своята монархия. Целият текст: http://www.chitatel.net/mnogolikata-anna-anderson/

Българската информационно-технологична индустрия е една от най-бързо развиващите се индустрии в тази страна. Безспорно, от 90-те години IT индустрията в България се радва на последователен растеж, със забавяне само между 2008 и 2010 г., заради глобалната финансова криза. Според Европейската информационно-технологична обсерватория (EITO), българската IT индустрия се радва на двуцифрен растеж и няма признаци този растеж да се забави скоро. В момента този пазар е характеризиран като най-слабо развит в Европа по отношение на проникването на хардуер, но има сигнали, че той скоро ще процъфти с нова база клиенти и с възприемането на нови технологии, като „Изчисленията в облак” (Cloud computing),което представлява предоставянето на споделени компютърни изчислителни услуги. Забележете, че през 2011г. България беше единствената държава от Югоизточна Европа, която зае място като една от най-конкурентните държави, според Индекса на конкурентноспособността в IT индустрията 2011г. Важно е, че държавата е в процес на преминаване към дигитална икономика, като по този начин повишава пазарния потенциал на информационно-комуникационните си технологии (ICT). Безспорно, България е една от водещите държави с висок брой топ мултинационални ICTкорпорации в Източна Европа. Измежду тези мултинационални корпорации са: HP(Хюлет Пакард), SAP, Johnson Controls(Джонсън Кънтролс), VMware(ВМуеър), CISCO(Сиско), ProSyst(ПроСист), Atosи други. Забележете, че присъствието на мултинационалните IT корпорации в тази държава предполага, че бизнеси, които са ангажирани с ICT бизнес, могат лесно да имат достъп до първокласни технологии. В допълнение към това, България има втория най-бърз броудбанд интернет в света, след Южна Корея. Проучвания показват, че има значително увеличение в продажбите на хардуер. През 2013 г. те наброяват 1.088 млрд лв, докато през 2014г. нараснаха на 1.119 млрд лв, което представлява увеличение с 2.9%. По отношение на продажбите на софтуер се очаква българският пазар да нарасне с 3% между 2013 и 2014г. – от 242 млн на 249 млн лв. Това показва, че този пазар расте по отношение на информационно-комуникационните технологии. Забелязва се, че секторът на информационно-комуникационните технологии в България генерира приблизително 10% от общия национален Брутен вътрешен продукт. Освен това, повечето играчи в ICT индустрията в тази страна са малки и средни предприятия. Това е така, защото бариерите за навлизане на този пазар са минимални. Топ 10 държави, според броя на сертифицираните специалисти на 10 000 души, 2002 (Източник:www.brainbench.com) Целият текст: http://nauka.bg/a/българия-е-силициевата-долина-на-европа

Графичният дизайнер Жулиен Дувие среща света на фотографията и киното и създава своите удивителни сцени от синемаграфия, които не бива да бъркаме с обикновените GIF-чета. Дизайнерът от Франция показва сцени от нашия живот, а крехкото движението в тях ще ви убеди, че това е възможна реалност. Изкуството на синемаграфията съчетава в себе си традиционната фотография с елементи на локална анимация и именно тя придава ефекта на жива картина, която тези изображения придобиват. Чисто технически това се извършва с изолиране на отделни части от картината, към които се добавя движение – процес, които отнема до няколко дни. Целият текст: http://www.chitatel.net/sinemagrafia-jilie-duvie/ Целият текст: http://www.chitatel.net/sinemagrafia-jilie-duvie/

За всяка една мисия лекари, психолози и инженери работят заедно, за да изпратят астронавтите безопасно в орбита и след това да ги върнат обратно. Астронавтите са поп звездите на науката и технологиите. От една площадка за изстрелване в мразовит Казахстан те са запратени в космоса, затворени в малката капсула „Союз”, която е насочена към отдалечена подвижна мишена – Международната космическа станция. Там те ще се захванат с научно изследване и ще се превърнат в опитни зайчета за медицински експеримент. Точно затова за никого не е изненада, че тяхната вълнуваща професия е в центъра на медийното внимание. Зад всеки астронавт обаче стои отбор от доказани професионалисти, които имат грижата всичко да върви гладко. От тези, които тренират астронавтите физически преди мисия, до онези, които непрекъснато наблюдават тяхното здравно състояние. Стотици професионалисти са включени в безопасното изпращане на един човек в космоса (и връщането му обратно). Лекари Треньори Летателен контрол Инженер товароподемни системи Цялата статия: http://nauka.bg/a/колко-души-са-нужни-за-да-изпратят-астронавт-в-космоса

Робот готвач Автор: Магделия Шугова Мичио Каку е физик-теоритик, един от създателите на теорията на струнните полета, автор на множество научни книги и учебници, водещ на научни радио и телевизионни предавания. В книгата си „Физика на бъдещето“, той си поставя задачата да направи предположения докъде ще се развият технологиите и как ще повлияят на човешкия живот до 2100 г. За да бъде максимално точен в предположенията си, Каку прави интервюта с учени от целия свят. Той вижда на живо прототипите на иновативни устройства в процес на разработка и посещава лично лабораториите на изследователи. На основата на всички открития Каку условно разделя прогнозите си на три периода: в близкото бъдеще до 2030 г., средата на века (2030 – 2070 г.) и далечното бъдеще до 2100 г. Книгата излиза през март 2011г. Малко повече от 4 години по-късно, много от предположенията на Каку вече са в действие, или имат свои аналогии. Пример за това са лещите, в които ще вкараме интернет. Макар днес да няма такива лещи, имаме техен еквивалент – очилата на Гугъл. Нямаме гъвкава електронна хартия, но пък на пазара се появи телефон с огъваем екран. – LG G FLEX. Навлизането на виртуалната реалност е в своя пик. В днешно време сме свидетели как много компании разработват свои системи за виртуална реалност. Нека вземем за пример “Project Morpheus” - виртуалната система за PlayStation4. С нея играчът се чувства сякаш е част от играта, като вместо с мишка, контролира какво вижда чрез движенията на главата си. И ако допреди няколко години предположението за коли без шофьори изглеждаше дръзко, то Гугъл вече имат такива коли, които не изискват от водача на превозното средство да шофира. Тези автомобили имат сензори, които разпознават всички обекти на голямо разстояние - пешеходци, велосипедисти, птици и дори летящи пластмасови торбички. След това софтуерът на автомобила предвижда какво ще направят обектите и избира подходяща скорост и траектория за каране. Сред другите прогнози, но този път за по-далечното бъдеще от 2070-2100 г., се включват четенето на мисли, както и фотографиране на сънищата ни благодарение на функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР). ... Прочетете цялата статия в оригинал в брой 81 на списание Българска наука:https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka81/18

Личните квалификации на ЛС!

Всичко за съхраняването да информация в тази тема:

Hubble Rocks with a Heavy-Metal Home - това е заглавие от сайта на НАСА на 3-ти юни (източник). Всъщност не става въпрос за музика, а за тежки метали в буквалния смисъл на думата. Снимката е заснета от космическия телескоп "Хъбъл" и изобразява глобуларния клъстър NGC 6496, който е на възраст 10.5 милиарда години. Звездите, които изграждат този клъстър, съдържат много голяма пропорция на метали. Тук е любопитно да отбележим, че астрономите смятат всички елементи, които са по-тежки от хелий, за "метали". Т.е. терминът "метал" в астрономията включва всички елементи освен водород и хелий. Това може да обърка хората, които са свикнали да използват стандартната дефиниция, използвана от физиците и химиците. Когато астрономите ви казват, че дадени звезди са богати на въглерод, водород, кислород и неон, тези звезди за тях са "метални звезди", дори и в химията тези елементи да се водят неметали. Звездният клъстър е открит през 1826 г. от астронома Джеймс Дънлоп. Намира се на разстояние 35 000 св. години от нас, в Южното съзвездие Скорпион. Image credit: ESA/Hubble & NASA, Acknowledgement: Judy Schmidt Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1360-2016-hubble-heavy-metal

Темата се превърна в "Най-добрият начин да си съхраним информацията", къде отиде традиционното писане? Аз ви препоръчвам mega.nz - дават 50 ГБ безплатно. Но всички тези онлайн платформи не са препоръчителни за бекъп, най-добре е да си наемете някой хостинг (вече не са толкова скъпи) и да си складирате информацията някъде там. Аз лично използвам външни хардове, които ми вършат много добра работа. Но ако ще продължаваме за складирането на информация, то да отделя мненията и да продължим в отделна тема?

БЕЛИТЕ ХРОНИКИ НА ВИТАНОВ Хроника 4: Александър фон Хумболт Автори: Николай К. Витанов и Калоян Н. Витанов Няколко думи от първия автор Белите хроники имаха успех, много по-голям, отколкото очаквах. Честно да ви кажа, не знам, защо се получи така. Може би е назряла нуждата от нещо такова. Когато разговарям с хората за хрониките, те ме питат обикновено за две неща. Едното е – кога ще започна да пиша черните хроники. Хората предполагат, че те също ще бъдат много интересни. Така е, но няма да бързам да ги пиша засега. Всяко нещо с времето си. Другото, което ме питат хората е ще разширя ли белите хроники с информация за чуждестранни учени. Като си помисля, тази идея е много добра, защото ще мога да разкажа интересни и вероятно малко известни у нас факти за живота на учени, допринесли много за развитието на науката. Разширяването на обхвата на белите хроники обаче поражда проблеми, тъй като работата става повече, а денят не става по-дълъг. Затова решавам този проблем по стандартния начин – за хрониките, които отразяват живота на чуждестранни учени ще имам съавтор и то този, който е посочен по-горе. Този съавтор се захвана за работа с желанието и жарта, които само младостта може да даде на човека. И тъй – напред към Александър фон Хумболт. Защо започваме с Хумболт? Германската наука често се дава за пример в наши дни. Прекрасно организирана и високо ефективна. Но как е станало това? Откъде започва съвременната германска наука? И КОЙ е поставил началото? Ето ги въпросите които ни водят към отговора – Александър фон Хумболт. Може би не знаете, но приносът на този човек е толкова голям, че когато през 1862 г. в Берлин се обсъжда идеята за издигане на паметник на Гьоте, Шилер и Лесинг, един изтъкнат германски филолог – Якоб Грим (фамилията не ви ли напомня на нещо – Хензел и Гретел, бременските музиканти, вълкът и седемте козлета, Пепеляшка и други такива) разпалено възкликва – „Само един може да стои до Гьоте и това е Александър фон Хумболт!” Като се поогледате в географската карта на света, ще видите Хумболтовото течение, ледник с такова име в Гренландия, планински хребети с такова име в Америка и Азия, че даже и блато в Северна Америка е кръстено на Хумболт. „Искаме да видим Хумболт”, крещели в лицето на пруския крал революционерите на 21 март 1848 година. Какъв е този човек? Защо за него казват, че ако Гьоте е крупната фигура на класическата немска поезия, то Хумболт е крупната фигура в класическата немска наука? Дарвин се е възхищавал на пътешествията на Хумболт в тропическите страни и това силно е повлияло на неговия живот и на появата на „Произхода на видовете”. Хумболт си поставя за задача да изследва всестранно един от неизследваните тогава райони на Земята – западната част на южна Америка и централна Америка както и да даде единно описание на „Земята и небето”. Решавайки таза задача Хумболт поставя началото на географията на растенията, хидрогеографията, сравнителната климатология и т. н. Хумболт укрепва позицията на естествените науки в Германия и ги поставя наравно с теологията и философията, заемащи господстващо положение дотогава. Могъществото на германските естествени науки в следващите 100 години произтича и от делата на Александър фон Хумболт. Хумболт полага основите на популяризацията на науката чрез серия от публични лекции в берлинския университет. Изданията на Хумболт „Космос” и „Картини от природата” спомагат много за образоването на широки слоеве на германското общество и през това подпомага последвалия скок в развитието на естествените науки в Германия. А сега – напред към детството на Хумболт. ... Прочетете цялата статия в оригинал в брой 81 на списание Българска наука: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka81/29

Може би е време да се пренапишат учебниците по история. Открити са доказателства, че Индската цивилизация е най-малко на 8000 години, а не на 5500 години, както се смяташе досега. Много преди цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия, пишеTimes of India. Нещо повече, изследователите са открили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на най-малко 1000 години преди това. Изследването е публикувано в списание Scientific Reports. Проучването също така хвърля нова светлина върху това, защо тази привидно процъфтяваща цивилизация е загинала. Екип от изследователи от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и животински кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, използвайки радиовъглеродния метод и техника, наречена "оптически стимулирана луминесценция (Optically Stimulated Luminescence- OSL)", пише Daily Mail. Бирана - най-древното цивилизовано селище Бирана е малко селце в района Фатерхабад. Намира се в близост до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско селище в момента е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни слоеве, разказва Swarajya magazine. "В Бирана най-ранният слой по датировка с 14C е средно 8350 ± 140 години пр.н.е. (8597 до 8171 години пр.н.е.). Последователно културните слоеве в Бирана, определени от археологически артефакти, заедно с радиовъглеродната датировака, са Прехарапски период (Pre-Harappan Hakra phase) (~ 9500-8000 години пр.н.е.), Ранен харапски период (~ 8000-6500 години пр.н.е.), Ранен зрял харапски период (~ 6500 -5000 години пр.н.е.) и Зрял харапски период (~ 5000-2800 години пр.н.е..) " - пише в изследването. Екипът всъщност е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била разпространена в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, освен известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия. Изследователите започнали разкопки до неизследван район, Бирана, и в крайна сметка разкриват нещо много по-голямо. На разкопките са намерени и големи количества животински останки като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които чрез радиовъглероен анализ са определени възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни "критичен пропуск в информацията ... [за] Харапската (Индската) цивилизация, обяснява Арати Дешпанде Мукерджи (Arati Deshpande Mukherjee) от Deccan College, който заедно с Изследователската лаборатория по физика, Ахмедабад, анализира находките. Това, което открили учените: "Керамиката на 42 см дълбочина е идентифицирана като слой от зрелия харапски период на средно 4800 ± 300 (1σ) години пр.н.е. (между 5120 до 4520 година пр.н.е.), докато керамиката от по-дълбоки нива, съответстващи на ранния зрял харапски период при 143 см показаха 5900 ± 250 (1σ ) години пр.н.е. (между 6185-5695 година пр.н.е.). В ниво Хакра (Прехарапски период), при 300 см по-голяма дълбочина, е определено на 8384 година пр.н.е." "На местата на разкопките, видяхме запазени всички културни нива от етапа на предшестваща Индската цивилизацияя (9000-8000 г. пр.н.е.), която сме категоризирали като Ранна Харапа (8000-7000 пр.н.е.) до времената на зралата Харапска цивилизация," - отбеляза Аниндья Саркар (Anindya Sarkar), ръководител на отдела по геология и геофизика в IIT Kharagpur пред индийското издание Bharata Bharati. Упадъкът на цивилизацията не е пряко свързан с изменението на климата Първо, учените не са съгласни с допускането, че Индската цивилизация е изчезнала изведнъж. Доказателствата не поддържат тази хипотеза, твърдят те. Защо? "Въпреки, че разпадането на Харапа, както и на няколко съвременни цивилизации като Акадската (Месопотамия), Минойската (Крит), Яндзъ (Китай) е обяснявано или с отслабване на мусоните, или с паназиатска суша около 4100 години пр.н.е., доказателствата са едновременно противоречиви и непълни. Или климатичните събития и културните нива не се съгласуват по време, или самите промени на климата са регионални. Някои експерти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на "изгубената река Срасвати" Гагар-Хакра в резултат от изменението на климата. Има и много други теории за причините, включително арийската инвазия, катастрофални наводнения, разпространение на инфекциозни заболявания. Но екипът има нова теория. "Нашето изследване показва, че климатът не е причината за упадъка на харапската цивилизация," - твърдят учените. Докато по-ранните фази на индската цивилизация представляват земеделски общности, зрелите харапски селища са силно урбанизирани с организирани градове и много по-развита материална и занаятчийска култура. Те са имали редовна търговия с Арабия и Месопотамия. Късният харапски етап свидетелства за мащабна деурбанизация, спад на населението, изоставяне на установените места, липса на основни удобства, насилие и дори унищожение, разказват изследователите. "Анализирахме изотопния състав на кислорода в костите и фосфатите в зъбите от тези останки, за да разгадаем състоянието на климата. Кислородният изотоп в костите и зъбите на бозайниците пази информация за древните атмосферни води и от там - за интензивността на мусонните валежи. Нашето изследване показва, че предшествениците на хората от харапската култура са започнали да обитават тази област, когато климатът е благоприятен за заселване на човека и земеделие. Мусоните са били много по-силни преди 9000 - 7000 години от сега и вероятно са захранвали река Гагар-Харкра, били са по-пълноводни с огромни заливни зони", обяснява Дешпанде Мукерджи. Археологичните данни показват, че хората са променили модела на културите и земеделската си стратегия. Ако първоначално в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), след това, с настъпването на сушата, те са сменени със сухоустойчиви култури - просо и ориз. Това, според учените, е довело до деурбанизация - нарастване на населението в селските райони и упадък на градовете. Цивилизацията на р. Инд Индската (харапската) цивилизация, е съществувала в долината на река Инд от над 8000 години. Нейните градове са имали канализация и обществени тоалетни, а в селата - напоителни системи. Съществуват данни, че големите градове на цивилизацията по Инд, като Мохенджо-Даро, са поддържали връзки с другите два центъра на градивната човешка деятелност по онова време - Месопотамия, а вероятно и Египет. Големите центрове по Инд били изграждани по сходни градоустройствени планове, като крепости със зъбчати стени, а в укреплението били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били строени на два и повече етажа от печени кирпичени тухли с високо качество. Градовете на Индската цивилизация притежавали градоустройствен план с квартали и улици, а в домовете на жителите им имало бани с водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи, едно изключително постижение на благоустройството за онези времена. В Мохенджо-Даро бил открит и един от най-древните басейни за къпане в историята с размери 11Х7 m. Градовете разполагали и със зърнохранилища за съхранение на пшеница и ечемик. Индската цивилизация имала своя писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, която все още не е разчетена. По въпроса за етническия състав на носителите на най-древната култура по Инд сред учените няма единно мнение, като има три хипотези - дравидска, семитска и арийска. (от Уикипедия) Източник: http://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_48462.html?preview=ok#ad-image-0

СПИСЪК С 40 БЕЗПЛАТНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ САЙТА В света има над 17 000 университети, като в повечето от тях, за да получите диплома трябва да отделите не малка сума пари. Повечето студент изплащат заеми след завършването си, а други работят по време на ученето си. В момента живеем в свят, в който почти всеки човек има достъп до компютър. Това ни осигурява необятно поле от възможности. Огромни библиотеки с отворен достъп и сайтове с информация просто чакат да бъдат прочетени и използвани, за да се усъвършенстваме. Всеки може да бъде по-добре образован и от студентите в най-престижните университети в Европа или САЩ. Предоставяме ви 40 полезни сайта, които могат да променят нивото на образованието ви напълно безплатно. /натиснете върху името на сайта, за да го отворите/ 1. ALISON– над 60 милиона уроци и курсове, с над 1,2 милиона уникални посетители на месец 2. COURSERA – Образователен сайт, който работи с различни университети и показва техните курсове напълно безплатно.Има над 542 обучителни курса. 3. The University of Reddit – Университета Reddit Пълният списък: http://www.chitatel.net/40-bezplatni-obrazovatelni-sayta/

По случай 100-годишнината от създаването на компанията, BMW представя своя автомобил на бъдещето. Марката, която се е фокусирала към шофьорите, които търсят удоволствие от шофирането ни представя най-новото си творение – BMW Vision, изпълнен с жар и сила. Според BMW бъдещето изглежда така. Повече: http://www.chitatel.net/bmw-vision/ Повече: http://www.chitatel.net/bmw-vision/

Някои аспекти при ухапванията от пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/ Автори: д–р Красимир Христов, Марко Иванов, Георги Русев За да могат да се дадат по-точни препоръки за първа помощ и последващото лечение, при ухапване от отровни змии в България е добре преди това хората да бъдат запознати с отровния апарат и отровата на двата вида отровни змии, имащи значение у нас – пепелянка /Vipera ammodytes/ и усойница /Vipera berus/ Отровен апарат при пепелянката и усойницата? Отровен апарат на пепелянка /V. ammodytes/ Отровния жлеза е двуделна състои се от главна и спомагателна. По морфология е сложна алвеоларна жлеза (представлява видоизменена слюнчена жлеза) Капацитета на отровната жлеза при пепелянката е много голям. И двата вида са представители на сем. Отровници /Viperidae/ т.е. по отношение на зъбите и отровния апарат се категоризират като соленоглифни (Solenogliphia). Това означава, че тези влечуги имат кухи, подвижни отровни зъби, разположени в предната част на горната челюст. Тези зъби са свързани с канали, които водят към отровните жлези. Самата отровна жлеза е двуделна и се състои от главна и спомагателна жлеза. Отделянето на отровния секрет става чрез контракции на дъвкателния мускул (musculusmasseter) и специфичния жлезен мускул (musculus constrictor glandule). Този тип отровен апарат е еволюционно най – напреднал и е характерен за Отровниците /Viperidae/ и Кроталидните змии /Crotalidae/. Отровните зъби са разположени успоредно на горната челюст и при захапване се изправят почти перпендикулярно. При тези змии освен отровните зъби, по челюстите са разположени и сухи т.е. не свързани с отровни жлези – на горната челюст тези зъби са разположени по криловидните кости и по долната челюст на мандибуларните кости. По горночелюстни кости при солиноглифните змии са разположени само отровните зъби, покрити от лигавични гънки. Отровните зъби са извити, кухи, крехки и чупливи. Покрити са с лигавична гънка, която ги предпазва от вредни въздействия. Когато пепелянката не хапе отровните зъби са разположени успоредно на горната челюст, покрити от лигавичните гънки Аналогично е положението при усойницата. Отровните зъби при пепелянка са подвижни и се изправят перпендикулярно на горната челюст при ухапване, но значителна част от дължината им е покрита с лигавична гънка Отровния апарат на усойницата /V. berus/ е аналогичен на този при пепелянката При ухапване отровните зъбите се изправят перпендикулярно на горната челюст, а когато не хапе са разположени успоредно на челюстта. Капацитета на отровните жлези на усойницата е около десет пъти по – малък от този на пепелянката – т.е. при ухапване усойницата е в състояние да отдели приблизително 10 пъти по – малко количество отрова в сравнение с пепелянката. Отровните зъби, обаче, са по – къси. Пепелянките и усойниците често сменят отровните си зъби, които са крехки и чупливи, и понякога остават в ухапаната плячка. Понякога старите отровни зъби, които не функционират, остават известно време в лигавичната гънка преди да паднат. Отровата при змиите? Отровата на тези видове представлява жълта или безцветна, опалисцираща (блестяща) течност, със съдържание на около 30 % сухо вещество около и около 70% вода. Самата отрова представлява смес от пептиди (белтъци) със силно биологично въздействие и високомолекулни съединения, които бъбреците не могат да се отделят в урината. Затова отровата не може да бъде изхвърлена с урината и се открива в тялото на пострадалия до 2 – 3 седмици след ухапването. Повечето токсини обаче губят активността си след 2 – 3 денонощие. Върху горночелюстните кости /os maxilaria/ са разположени само отровните зъби. На горната челюст сухите не отровни (не отровни) са разположени само върху криловидната кост /ospterygoidea/. Неотровни зъби има и на долната челюст. Отровен зъб на соленоглифна змия. Изходния отвор на отровния канал се намира на външната страна на зъба, близо до върха. Променя ли се концентрацията на змийската отрова? Принципно това не е възможно. Когато отровата се получава директно, в малки пипети или епруветки, от зъбите тя е с концентрация около 30% сухо вещество и 70 % вода. Понякога при получаването на отровата в петриеви блюда, някои змии отделят по – голямо количество слюнка, поради различни причини, най – вече заболяване, което прави отровата по – водниста и концентрацията на сухото вещество може да падне до 25 – 27 %. Това обаче не се дължи на синтезирането на по – разредена отрова – принципно няма такава. Прецизно получаваните проби винаги са с 30% сухо вещество, от което 90 – 92% са пептиди (белтъчини) и 8 – 10% са различни соли. Основния фактор, който прави ухапванията от един вид змия (дори и от един и същи екземпляр) много различни едно от друго, не е концентрацията, а количеството инжектирана отрова. Друг, важен фактор, който влияе върху развитието на самото ухапване е токсичността на самите отрови. Това свойство се определя от т.нар. средна летална доза (LD50), при опитни животни, най – често лабораторни мишки с тегло 18 – 20 g. Принципно при отделните екземпляри усойницата и пепелянката се наблюдават известни различия в биологичните и имунохимични свойства на отровите, а оттам и в тяхната токсичност. Тези различия могат да бъдат: индивидуални, популационни или подвидови. Най – големи са при двата подвида пепелянки, срещащи се в България. Южната, зеленоопашата пепелянка /Vipera ammodytes montandoni/, отделя отрова с 1,8 – 2 пъти по – висока токсичност, в сравнение с обикновената, червеноопашата пепелянка /Vipera ammodytes ammodytes/ (цвета на опашката, при този подвид е най – често оранжев). Токсичността на отровата отделяна от българските усойници /Vipera berus/ варира, при пробите взети от отделните екземпляри, но най – често е близка до токсичността на южната зеленоопашата пепелянка (в някои проби е малко по – висока). Като цяло, потенциалните възможности на отровния апарат на усойницата са около 10 пъти по – ниски в сравнение с тези на пепелянката. Средното количество отрова получавано, чрез мануален масаж, в змиефермите, появили се в страната през 90’ години на миналият век (поддържащи общо взето приемливи условия на отглеждане на влечугите), е около 30 мг суха отрова (отровата получена след изсушаване във вакуум сушилня или ексикатор – нативната, течна отрова не може да се съхранява във вида в който е получена и затова се изсушава веднага след получаването, като количеството суха отрова е основен показател при отровните змии). Електрофореза в акрил-амиден гел на отрова от пепелянка отрова получена от мъжка южна пепелянка, в пика на нейната активнос (полова активност) 16-часов светлинен ден и температурен градиент 18 - 29ºС; отрова получена от същата пепелянка призимуване (6ºС, без светлина). И двете проби са напълно идентични Отделни контролни групи пепелянки, в Лабораторията по Херпетология към Тракийския Университет, поддържат средна продуктивност около 52 – 56 мг, като отровата се получава чрез електростимулация. Максималното количество отрова получено от пепелянка, у нас, е от мъжка пепелянка от Югозападна България, дълга 76 сантиметра, е 130 милиграма (суха маса). Количеството отрова получавана от усойница е 5 – 7 милиграма (суха маса), (максимално 16 милиграма) – това е около 10 пъти по малко от пепелянката. Това са показатели за получаване на отрова в лабораторни услови. Като цяло, при ухапване змиите отделят значително по – малко количество – 1/7 – 1/9 от съдържанието на отрова в жлезите си. Което е в пъти по – малко от полученото, чрез електростимулация или мануален масаж в лаборатория или серпентариум. Може ли една змия, която е хапала по – често и се е хранила, да отделя по – малко отрова при ухапване? http://www.chitatel.net/uhapvaniyata-ot-pepelyanka-i-usoynitsa/

Какво не ни казват самолетните компании Всяко пътуване със самолет е малка загадка за нас. Огромната метална птица се издуга във въздуха и преодолява огромни разстояния за минути. Вълнението от летенето намалява след няколко полета, но това не пречи този процес да крие свои тайни. Научихме няколко от тях и бързаме да ги споделим с вас. В самолета винаги е тъмно, за да могат очите на пасажерите да привикнат в тъмното и при авария да се насочат към светлината на изходите. Стюардесите искат да приберем масичките си при излитане и кацане, за да може при инцидент, пътят към изхода да е леснодостъпен. Сенниците винаги трябва да са отворени при излитане и кацане, за да може при пожар в самолета, пожарникарите да видят огъня. И още много: http://www.chitatel.net/kakvo-ne-ni-kazvat-samoletnite-kompanii/

Реклама за пътуване ни показва колко много не знае от къде сме.

Цената на електроенергията в Чили спадна до нула и така се задържа 113 дни на това ниво, пишеBloomberg. В тази страна има много слънчеви дни и фотоволтаиците произвеждат големи количества енергия. Толкова много, че няма какво да я правят и я предоставят на потребителите безплатно. Това положение не е за първи път в тази страна. Миналата година имаше подобна ситуация, когато цените на енергията се задържава нулеви 192 дни. Тази година рекордът е счупен. Това е добре за обикновените потребители и производителите в енергоемки отрасли е добре, но безплатната енергия има отрицателна страна. Поддържането на енергийната инфраструктура все пак изисква средства, а енергийните компании, които в болшинството си са частни в Чили, не получават печалба. Въпреки това в Чили различни фирми строят 29 соларни паркове, а други 15 са планирани. Изграждат се, защото се очаква икономическият растеж да продължи. Но сега заради спада на ръста на световната икономика, и Чили не се нуждае от толкова енергия, колкото произвеждат електростанциите. Повечето от енергията в Чили се консумира от медодобивната индустрия на страната, но след като търсенето на мед спадна, вече не се консумира толкова енергия, отколкото преди. Какво е положението в Европа? В Германия на потребителите на енергия в някои дни дори им се заплаща за използването на електроенергия. От 8 май, неделя, Германия счупи нов рекорд в производството на енергия от възобновяеми източници. Благодарение на слънчевото и ветровито време тогава общото производство на енергия от слънчева, вятърна, водна и био енергия е около 55 GW. Общо в страната са нужни 63 GW енергия. По този начин делът на възобновяемите източници става приблизително 87%. В продължение на няколко часа, цени станаха отрицателни, което означава, че се плаща на потребителите. Но в Европа компаниите, произвеждащи енергия от възобновяеми източницилесно да се справят с такива цени, защото са субсидирани. Проблемът е, че често излишъкът от енергия няма как да се складира. Има твърде малко възможности за износ. Поради това, производителите са доволни да се отърват от излишната енергия дори с допълнителни разходи. По средни показатели слънчевата електроенергия е поевтиняла с 50% през последните 16 месеца. Може би вече е време да се спре субсидирането на "зелената" енергия и да започне реалната конкуренция. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/V-Chili-ima-tolkova-mnogo-energiia-che-veche-e-bezplatna_48371.html

Почти всички мечтаем да заминем и да пропътуваме света с раница и кредитна карта в джоба си. Искаме да тръгнем и често дори не подозираме какъв опит ще натрупаме след срещата с други култури и светове. Онези, които пътешестват редовно, са смели и мъдри и най-често те могат да ви дадат страхотен съвет в живота. Ето и пет тайни, които знае всеки пътешественик, но рядко споделя на останалите: Целият текст: http://www.chitatel.net/5-taini-pyteshestvenik/ Срещата с други култури ти помага да разбереш себе си Всички имаме тези моменти, когато се хвалим с новата си кола или рокля, но истинските пътешественици знаят, че щастието да опознаеш света е много по-продължително. Когато се хвалим с новата си придобивка, всъщност получаваме позитивните емоции отвън, когато усещаме света, щастието идва от новите срещи, емоции и гледки, идва отвътре и се задържа много по-дълго, обогатявайки живота ни с моменти, които вероятно няма да забравите. Снимка: boredpanda.com Учиш се да живееш за мига Дори ако не можете да си позволите да пътувате редовно, изучавайте останалите култури – опитвайте нова храна, общувайте с хората, които са родом от други места, учете нов език. Опита да откриете общ език с тях ще ви помогне да станете по-разбиращ, да не съдите прибързано и междувременно да погледнете на себе си по нов начин и да научите повече неща за собствения живот. Снимка: themetapicture.com Да похарчиш парите за емоции, вместо за материални неща ни прави по-щастливи Целият текст: http://www.chitatel.net/5-taini-pyteshestvenik/ За мен най-важното, което никой никога не го приема на сериозно е да вземеш решението да тръгнеш. След като тръгнеш вече всичко е възможно...

http://www.chitatel.net/hong-kong-prez-1950/ Хо Фен прави тези снимки през 50-те години на миналия век, когато е бил още тинейджър. През 1949 г. семейството му се мести от Шанхай в Хонг Конг и младежът остава силно впечатлен от пълните улици с хора, доставчици, коли, шофьори. Решава да заснеме града, така както го вижда той всеки ден и днес можем да надникнем в миналото и да разгледаме как е изглеждал Хонг Конг преди 56 години. Повече снимки на: http://www.chitatel.net/hong-kong-prez-1950/

Целият материал:http://www.chitatel.net/20-snimki-sveta/ Това е нашата Земя. Ние живеем тук. Снимка: visibleearth.nasa.gov Ето къде се намираме в Слънчевата система. Снимка: foxnews.com Това е разстоянието от Земята до Луната. Снимка: foxnews.com В пространството между Земята и Луната могат да се поберат всички останали планети от Слънчевата система. Снимка: reddit.com А сега за размерите им. Това малко зелено петно е Северна Америка, ако я „преместим“ на Юпитер. Снимка: astronomycentral.co.uk А това е Земята в сравнение със Сатурн. Снимки: astronomycentral.co.uk Как биха изглеждали пръстените на Сатурн, ако ги имахме на Земята. Снимка: io9.com А това е комета в сравнение с Лос Анжелис. Снимка: mentalfloss.com Но всичко това не може да се сравни с размера на Слънцето. Снимка: twitter.com Така изглежда Земята от повърхността на Луната. Снимка: NASA А така от Марс. Снимка: NASA И така от Сатурн. Снимка: NASA Това е размерът на Слънцето в сравнение със Земята. Снимка: stronomycentral.co.uk А така изглежда Слънцето от Марс. Снимка: NASA И това не е всичко – на небето има повече звезди, отколкото песъчинките по всичките плажове на Земята. Снимка: science.nationalgeographic.com И някои от тях са много, много по-големи от Слънчето. Най-голямата звезда е червеният хипергигант VY Canis Majoris, който е 1 000 000 000 пъти по-голям от Слънцето. Снимка: youtube.com И дори това не може да се сравни с размерите на нашата галактика. Това е нашето място в Млечния път. Снимка: eecraze.com А съществуват и други галактики, много по-големи от Млечния път. Снимка: twitter.com На тази снимка има хиляди галактики, във всяка от които имат милиони звезди и множество планети. Снимка: hubblesite.org Това е една от най-големите галактики, която се намира на 10 милиарда години разстояние от Земята. Снимка: wikisky.org Целият материал:http://www.chitatel.net/20-snimki-sveta/