Р. Теодосиев

Браво! Много подробна и изчерпателна тема!

За участие в него трябва да изпратите цитат от книга на konkurs@chitatel.net, a на 21 май ще изтеглим един от вас, изпратил цитат от любимата си книга. Тази седмица наградата е сборникът „Цитати от любими книги“, осигурен от издателство „Апостроф“. 150 книги в една или своеобразна малка библиотека, задължителна за всеки колекционер и ценител на литературата. Най-обичаните автори, най-четените заглавия, бестселърите през последното десетилетие и най-продаваните книги и любими цитати на читателите, поместени в едно книжно тяло. Изящен подарък за всеки, който обича не само да чете, но и да пише... В тегленето ще участват всички писма получени до 12.00 ч. на 21.05.2016 година, а всеки от вас може да участва повече от веднъж. Пълният списък с правилата на конкурса може да откриете тук, а ние ви желаем късмет и вдъхновение! http://www.chitatel.net/specheli-sbornika-citati/

Година: 12-05-2016 Страници: 224 Подвързия: Мека Размери: 16/60/90 ISBN: 978-619-152-854-7 През 2005 г., когато братята Петър и Росен Теодосиеви са още на 15 години, започват проекта „Българска наука“. Вече над 10 години списанието „Българска наука“ не спира да се разраства, като в момента е най-четеното онлайн списание в България с над 100 000 читатели месечно. Това е първи том от печатното издание на поредицата „10 години БГ Наука“. По случай своята десета годишнина единственото безплатно онлайн издание у нас за естествени и хуманитарни науки „Българска наука“ подарява на своите читатели 80 от най-вълнуващите и коментирани статии на български научни специалисти през последното десетилетие. Юбилейният 80-ти брой на списанието включва 60 български автори, а впечатляващите 1111 страници представят увлекателни анализи в разделите „Наука“, „Технологии“,„Физика“, „Космически науки“, „Земя“, „Биология“, „Медицина“, „Икономика“, „История“, „Хуманитаристика“ и „Военно дело“. В допълнение още хиляди вълнуващи отговори очакват своите читатели на интернет страницата на списанието www.nauka.bg, обновена специално по случай годишнината му. Цена: 14,00 лв Поръчай от БГ Наука: http://nauka.bg/

Епиметей е една от по-малките луни на Сатурн (едва около 110 км в диаметър), но по повърхността му има следи от удари, които могат да са полезни при разбирането на това как се образуват и еволюират по-малките небесни тела. Снимката е направена от апарата Cassini. (credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute)

За разлика от другите животни с двустранна симетрия октопода не се движи по предварително зададена посока. Видеото на този октопод показва, че те могат да се движат във всички посоки независимо от това накъде се е обърнало тялото им. Зелената стрелка показва накъде се е обърнало тялото, а синята посоката на пълзене. В митологията на Норвегия и Грендландия съществуват страшни морски чудовища, наподобяващи гигантски октоподи, наричани Kreken, които достигали огромни размери и често нападали морски съдове. Шведският архиепископ Олаус Магнус (Olaus Magnus) в книгата си „История на северните народи, издадена през 1555 г , разказва, че покрай бреговете на Норвегия се появил „Кракен”, който бил дълъг около 1 миля и приличал на остров! А френският зоолог Пиер Дени дьо Монфор (Pierr Denys de Montfort) в книгата си „Естествена история на мекотелите” (1803) описва някакво морско чудовище, подобно на огромен октопод, което веднъж изплувало от морските дълбини, оплело с пипалата си един тримачтов кораб и го завлякло на морското дъно. Цялата статия: http://www.chitatel.net/oktopod-dvizheniya/

Сър Мартин Рийз : ‘Целият този процес е много обезпокоителен, и ненужен в същото време. Смятам, че това ще доведе до последствия. Фотограф: Джон Тонкс за Обзървър. Предстой да се въведе забрана върху финансирането на научната дейност на учени и академици, които поставят под въпрос политиката водена от правителството на Великобритания от 1 май. Това е или някакво недоразумение или има конспиративен характер. Освен ако правителството (Британското) не реши да направи обратен завой през следващите няколко дни, голям брой учени ще бъдат лишени от възможността да правят анализ и оценка на ключови теми, които засягат страната. Те варират от климатични промени до изследвания на ембрионни клетки и от експерименти провеждани върху животни до защита от наводнения. Източник на тази смайваща и изключително противоречива картина, разкрива вестник Обзървър през Февруари, се намира по високите равнища на управлението на страната. От въпросното решение следва, че учени които се издържат и финансират работата и изследванията си с държавни фондове ще бъдат лишени от възможността да използват резултатите от изследванията си да лобират или предлагат промени в законодателството. Целта на регулацията е да елиминира лобисткото влияние от страна на Неправителствените организации, финансирани от държавни фондове, върху политици и административна система. Според влиятелни учени, протестиращи и изследователски екипи, крайния резултат ще ограничи възможността учените да изразяват експертно мнение по важни въпроси. Правителството предприема стъпка, която е откровена обида към свободата на академичните среди, заключават академиците. Критиците на предложението, изтъкват редица случаи. Социологически проучвания, финансирани от държавни фондове откриват, че нови жилищни правила са в ущърб на бездомни лица; еколози, които откриват негативни последствия върху природата, произтичащи от промени в устройствения план на града; учени които изследват климатичните промени, подриват политики в енергийния сектор водени от правителството. Всичко това предстой да бъде заглушено, след като бъдат въведени новите правила според, които учените които получават държавни фондове ще бъдат възпрепятствани от свободното излагане на откритите резултати. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Двубоят ХОМЕОПАТИЯ срещу ЗАБОЛЯВАНИЯ приключи с 0:68 Водещ учен обяви хомеопатията за „задънена улица”, след систематичен обзор, който води до извода, че противоречивото лечение не е по-ефективно от плацебото. Професор Paul Glasziou e водещ академик в областта на медицината, базирана на доказателства от Bond University. Той е бил председател на работна група от Националния съвет за научни изследвания за здраве и медицина, която трябвало да прегледа доказателствата по отношение на 176 проучвания, свързани с хомеопатията, за да се установи дали лечението е валидно. Сред общо 57 систематични обзора, съдържащи 176 отделни проучвания, фокусирани върху 68 различни здравни случая, е установено, че няма доказателства, че хомеопатията е по-ефективна от плацебото. Хомеопатията представлява алтернативна медицина, която се основава на идеята за разреждане на дадено вещество във вода. Според Националната здравна служба: „Практикуващите смятат, че колкото повече веществото се разрежда, толкова по-голяма става терапевтичната му сила за лечение на симптомите. Много хомеопатични средства се състоят от вещества, които са били разредени многократно във вода, като концентрацията на самото вещество става нищожна или на практика то напълно отсъства от разтвора.” Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Нека си представим, че кацаме на всяка една от планетите от Слънчевата система. Да проверим заедно колко време ще оцелеем на нея без подходящия скафандър. Започваме от центъра: Слънцето Ужасно горещо място, чиято температура на повърхността достига 5 780 по Келвин. Животът на човек тук би продължил по-малко от секунда. За другите планети ще научите от: http://www.chitatel.net/kolko-vreme-shte-otseleete/

Гъбите имат толкова много двойници, че ако не разбираш от гъбарство по-добре не пробвай нищо!!! По интернет и по снимки не е препоръчително да се дават съвети и да се разчита на съвет. Най-добре е да се изхвърлят!

Нека си представим, че кацаме на всяка една от планетите от Слънчевата система. Да проверим заедно колко време ще оцелеем на нея без подходящия скафандър. Започваме от центъра: Слънцето Ужасно горещо място, чиято температура на повърхността достига 5 780 по Келвин. Животът на човек тук би продължил по-малко от секунда. Меркурий Меркурий е първата планета от Слънчевата система, чиято температура на повърхността на е 452 K, но локалната температура може да варира от 90 до 700 K, главно поради бавното въртене и липсата на атмосфера. На тъмната страна на планетата температурите са средно около 110 K. Слънчевата енергия, която достига до Меркурий, е 8,9 пъти по-голяма за единица площ от тази на Земята. (9126,6 W/m²). Ако намерите подходящо място, където да застанете между горещата и студената страна на планетата ще оживеете около 2 мин. Венера Изключително гореща и негостоприемна планета. Въпреки, че има подобна гравитация като Земята няма да оцелеете и секунда. Земя Ако се хранете добре, може да оцелеете повече от 80 години на тази планета. Научете за другите планети от Слънчевата система: http://www.chitatel.net/kolko-vreme-shte-otseleete/

И аз благодаря за допълването на темата!

Днес се навършват 2 марсиански години от както Curiosity изследва "Червената планета". 1 година на Марс се равнява на 687 земни дни.via The Planetary Society

През 2015 г. науката направи няколко революционни открития за Космоса: на Марс бе открита вода, а мисията „Нови хоризонти“ прелетя покрай Плутон – леден свят, живеещ сам на границите на нашата планетна система. Вълнуващи постижения, защото изучаването на планетите и останалите обекти в Слънчевата система обещава да разкрие тайната за произхода на живота на Земята. В крайна сметка може би всички ние сме марсианци (да, и вие също!). През 2016 г. проучванията за Червената планета продължават, а през месец юли предстои да посетим и газовия гигант Юпитер, за да разкрием мистерията на неговата атмосфера. Какво още ще се случи в изучаването на Космоса и какви изненади крие бъдещето? Главният асистент във Физическия факултет на Софийския университет, главен редактор на списание „ВВС ЗНАНИЕ“ и звезда от конкурса FameLab д-р Владимир Божилов ще разкаже повече на 13-и май на Голямата сцена на Театър София по време на Софийския фестивал на науката 2016! Събитието е в партньорство със сп. ВВС ЗНАНИЕ. http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/events/2016/space

Или как най-добрият приятел на човека премахва стреса при децата. Може би трудно ще повярвате, че кучето, след което бягате, за да почистите поредната ваза, която е счупило, всъщност е лекарство срещу стрес и тревожност за вашите деца. Този факт потвърдиха учените в свое ново изследване. Проучване, проведено от Aмериканския център за контрол и превенция на нервните заболявания, включило 643 деца на възраст от 4 до 10 години. То е продължило 18 месеца, в които родителите са били разпитвани за индекса на телесната маса на своите деца, тяхната физическа активност, времето прекарано пред компютъра, както и менталното им състояние. По време на обучението не е открита съществена разлика между индексите на телесната маса, физическата активност, времето пред компютъра или дори физическата активност на децата, които имат куче и тези, които нямат. Не така стои въпросът с нивото на тревожност, което те изпитват. Там се наблюдава значителна разлика. 58% от децата не са имали куче у дома. От тях 12% са показали завишено ниво на стрес и тревожност, според стандартен стрес тест. 21% децата, които нямат куче, са демонстрирали високо ниво на стрес на същия тест. Целия материал: http://www.chitatel.net/kucheto-e-shtastie/

А колко от вас могат да решат тази задача? Може да намерите решението в това видео: “9 - 3 ÷ 1/3 + 1 = ? The Correct Answer”

http://www.chitatel.net/voynich-razcheten/ Професор по лингвистика смята, че е разчел няколко думи от мистериозния „Ръкопис на войнич“ - 600 годишна творба, която изненадва учените през последните стотина години. Стивън Бакс, който преподава в университета на Бедфордшайър е показал научно съобщение и видео, в които описва теориите си за ръкописа и показва преводите на 10 думи, представляващо названията на различни растения, описани във ръкописа. Професор Бакс обяснява, „Започнах да работя по идеята за превеждане на думи от текста след като се запознах с различни подходи, с които успешно са преведени египетските йероглифи и други мистериозни езици. Ръкописът има много илюстрации на звезди и растения. Успях да индентифицирам някои от тях с имената им като си служех със средновековни ръкописи по билколечение на арабски и други езици, след това започнах да разкодирам думите и получих вълнуващи резултати.” В изследването си Бакс описва в детайли системата си и как е открил думи като „телец“, „хвойна“, „кориандър“, „кукуряк“, „метличина“ „черен кимион“. Бакс вярва, че откритията му премахват всякакво съмнение, че ръкописът е измама. Той допълва: „Съдържанието на ръкописа поне що се отнася до страниците със информация за растения, изглежда достоверно. Ако погледнем до по-ранни описания на типични характеристики на средновековни билки всяка от тях е описана и анализирана в този ръкопис. С други думи, изворът не е фалшив документ.“ Цялата информация: http://www.chitatel.net/voynich-razcheten/

http://nauka.bg/wp-content/uploads/2017/02/mcnutt_hires_copy_1_t445x600-e1486043992451.jpg Marcia McNutt Мнение на Marcia McNutt – главен редактор на Science. Както и много други редактори на научни журнали, чиято цел не е печалбата на гърба на изследователската общност, и аз имам смесени чувства по отношение на Sci-Hub (https://www.facebook.com/sci.hub.org). Sci-Hub представлява руски уебсайт, който осигурява достъп до 50 милиона пиратски научни труда по цял свят. Разбирам мотивацията зад това информацията да е достъпна в глобалния свят, но също така виждам и как Sci-Hub си осигурява по този начин доста силен трафик. И това е благодарение на изследователите, които вече имат достъп до научни трудове посредством легални механизми, като лицензирани сайтове, отворен достъп и т.н. Авторите, които публикуват в Science journals например, могат да осигурят достъп до своите трудове, веднага щом ги публикуват, посредством свободен линк към техните уебсайтове. Научните трудове публикувани в Science journals преди 1996 година са свободни за достъп (за регистриралите се) една година след публикуването им в сайта. Така че какво рискува научната общност, позволявайки нелегален достъп до трудовете си? Залогът може би не е съвсем виден. Когато изследователите осигуряват достъп до трудовете си в Sci-Hub, то данните за употребата на информацията се губи. Авторите не могат да се възползват от информацията за статистиката на сваляне, която се увеличава със свободния достъп. Не може да се следи използването на научните журнали. С „анулирането” на абонаменти към научните списания намалява подкрепата към научно-изследователските среди. Списания, публикуващи в научната общност, като например Американската асоциация за развитие на науката (American Association for the Advancement of Science или AAAS, http://www.aaas.org/ ) (издаваща Science journals) с години имат за цел да я подпомагат с разнообразни похвати. Например, стипендии за млади учени, развитие на дипломатическата и образователната наука, както и много други похвати, насърчаващи взаимовръзката на науката с културата и обществото. Подобно на нестопанските научни общества, университетските списания, които до голяма степен са самоиздържащи се, също са изложени на риск. Изправени са пред множество предизвикателства, които сега включват и неоторизираното събиране на научните трудове от Sci-Hub. Списанията имат реални разходи, въпреки че те не плащат за автори. Това е така, защото работата им е свързана с осигуряване на акуратност, последователност и яснота в научната комуникация. За повечето от научните списания редакторите са платени професионалисти, които внимателно подбират съдържанието на трудовете, за да е поднесен на читателите важен и вълнуващ набор от открития. Те се уверяват, че информацията се характеризира с пълнота на изказа и отговаря на стандартите за качество, прозрачност, откритост и честност. http://nauka.bg/wp-content/uploads/2017/02/F2.medium.gif Активността на Sci-Hub през февруари 2016 в рамките на един час. Credit: J. YOU/ SCIENCE Редакторите полагат неимоверни усилия за проверка за спазването на стандартите в областта на използваните научни термини. Илюстратори създават оригинални таблици, диаграми и графики, за да предадат най-добре сложните послания. Работи се в насока разпространението на трудовете да е в най-добрите медии, така че авторите да достигат безпроблемно до читателите си. Нашите репортери са в постоянно търсене на проблеми и събития, които представляват интерес за научните и ненаучните среди. IT-отделът ни непрекъснато развива сайта, така че авторите лесно да могат да подават своите ръкописи, а читателите да получават достъп до научните трудове още по-лесно. Факт е, че в световен мащаб разходите за научните публикации се увеличават. Това е в резултат от разширяване обема на информацията. Публикациите в електронен формат са също толкова скъпи, колкото и печатните издания, тъй като един съвременен уебсайт включва мултимедия, която да е удобна за използване, както за настолни компютри, така и за таблети и смартфони. Наистина разбираме необходимостта от достъпност на научната информация, но чрез законни средства. За тези, които имат възможност, но са предпочели да теглят по другия начин, би било хубаво да се запитат дали си струва да рискуват жизнеспособността на една система, която се стреми да поддържа качеството и целостта на науката. Превод: Яна Ненчева Преводачът няма абсолютно никакво отношение към гледните точки и изводите в материала. Източник: science.sciencemag.org

7 военни кораба на платна http://www.chitatel.net/7-koraba-na-platna/ Корабът "Виктория" (1859) Великобритания: 1859 г.Дължина: 260 фт (79,2 м)Ширина: 60 фт (18,3 м)Дълбочина: 25 фт 10 ин (7,8 м)Водоизместимост: 6959 тТакелаж: три мачти, квадратно платноМеханизъм: единично витло, пара; 1000 hpВъоръжение: 62 8 ин (203 мм), 58 32 пдр, едно 68 пдр оръдияЕкипаж: 1000 Корабът "Наполеон" (1850) Le Napolеon (EX-LE 24 FÉVRIER, PRÉSIDENT) Франция: 1850 г.Дължина: 233фт (71м)Ширина: 53фт 2ин (16,2м)Дълбочина: неизвестнаВодоизместимост: 5040тТакелаж: три мачти; квадратно платноМеханизъм: единично витло, пара; 900хпВъоръжение: 90 оръдияЕкипаж: неизвестен Корабът "Великобритания" (1843) Великобритания: 1843 г.Дължина: 322 фт (98,1 м)Ширина: 50 фт 6 ин (15,4 м)Дълбочина: 16 фт (4,9 м)Водоизместимост: 3270 тТакелаж: шест мачти; втората мачта е с квадратно платно, всички други са със съоръжения в предната или около кърмовата част.Механизъм: единично весло; четири цилиндрични парни машиниЕкипаж: 350 пасажера, 300 екипажТовар: 260 пасажера, обичайни стокиМаршрути: трансатлантически, Великобритания- Австралия, Великобритания- Сан Франциско. Корабът "Конституция" (1797) САЩ: 1797 г.Дължина: 175 фт (53,3 м)Ширина: 43 фт 6 ин (13,3 м)Дълбочина: 22 фт 6 ин (6,9м)Водоизместимост: 2200 тТакелаж: три мачти; квадратно платноВъоръжение: 20 32 пдр, 34 24 пдр оръдияЕкипаж: 450 Корабът "Stantissima Trinidad" (1769) Испания: 1769 г.Дължина: 200 фт (60,1 м)Ширина: 62 фт 9 ин (19,2 м)Дълбочина: неизвестнаВодоизместимост: 4572 тТакелаж: три мачти; квадратно платноВъоръжение: 130 оръдияЕкипаж: 950 Корабът "Виктори" (1765) Великобритания: 1765Дължина: 186 фт (56,7 м)Ширина: 51 фт 10 ин (15,8 м)Дълбочина: 21 фт 6 ин (6,5 м)Водоизместимост: 2162 тТакелаж: три мачти, квадратно платноВъоръжение: 100 оръдияЕкипаж: 850 Корабът "Royal George" (EX-ROYAL ANNE) (1756) Великобритания: 1756 г.Дължина: 178 фт (54,3 м)Ширина: 51 фт 10 ин (15,8 м)Дълбочина: 21 фт 6 ин (6,6 м)Водоизместимост: 2047 тТакелаж: три мачти; квадратно платноВъоръжение: 28 42 пдр, 28 пдр, 28 12 пдр, 16 6 пдр оръдияЕкипаж: 850

По случай Световния ден на астрономията, 14 май 2016 г., катедра Астрономия към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира две паралелни прояви в София и Смолян, достъпни за всеки заинтересован. Те ще се проведат в две емблематични за българската астрономия места: Вечер на отворените врати в Астрономическата обсерватория на СУ "Св. Климент Охридски" в парк "Борисова градина". Съорганизатори: Студентски съвет към СУ, Детски научен център Музейко и сдружение "Звездно общество". Честване на Световния ден на астрономията в Планетариум-Смолян, заедно с катедра "Метеорология и Геофизика". Събитието е част от Майските културни тържества на Община Смолян и се реализира по покана на Планетариум Смолян. Астрономическа обсерватория на СУ "Св. Климент Охридски" Вратите на Обсерваторията в Борисовата градина ще бъдат отворени от 16:30 до 22:00 ч. за всички любители на астрономията, които искат да я разгледат. При ясно време, с помощта на няколко телескопа, посетителите ще имат възможност да погледнат Слънцето и слънчевите петна, Луната, Юпитер и Галилеевите му спътници, и други подходящи за наблюдение обекти. Програмата включва разнообразни популярни лекции, представяне на някои от резултатите и откритията на учени от катедра Астрономия и постерна изложба на научната и образователна дейност на катедра Астрономия. Гостите ще се запознаят с вариантите за обучение и научна реализация у нас в сферата на астрономията и астрофизиката. Ще имат възможност за разговори и беседи, както с млади участници в световните олимпиади по астрономия, така и със студенти, докторанти и учени и преподаватели с дългогодишен опит. Пълната програма на събитието може да видите тук (http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/science_news9.html ). За осъществяването на проявата ще доприсенат с присъствието и наблюдателната си техника запалени любители астрономи от сдружение "Звездно общество". Гости ще бъдат и партньорите на катедра Астрономия от Детски научен център "Музейко", които ще покажат забавни научни демонстрации за малки и големи. Планетариум Смолян Честването на Световния ден на астрономията на 14 май в Планетариум Смолян започва в 18:00 ч. с популярни лекции на учени и преподаватели от катедра Астрономия и катедра Метеорология и Геофизика към Физически факултет на СУ "Св. Климент Охридски": "Българските изследвания на нови в галактиката Андромеда", "Къде и как се раждат звездите?", "Ще се обърне ли скоро магнитното поле на Земята?" и "Какво ново научаваме за атмосферата и океана?". Ще бъде представена постерна изложба на научната и образователна дейност на катедра Астрономия, а посетителите ще се запознаят с вариантите за обучение и научна реализация у нас в сферите на астрофизиката, метеорологията и геофизиката. Програмата ще завърши с концерт пред Планетариум Смолян на рок-група КОНТАКТъ, чиито членове са учени от катедра Астрономия. Пълната програма на събитието вижте тук (http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/science_news9.html ) https://www.facebook.com/events/1146269775435777/

Детайлни изображения на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко от близко преминаване на Розета преди няколко седмици. Снимка: http://www.esa.int/spaceinimages/Images/2016/05/Comet_on_29_April_2016_OSIRIS_narrow-angle_camera

Колко жалко, че не са толкова масови и достъпни...

Riddle - Can You Make 4 Triangles From 6 Matches?