Р. Теодосиев

Магистърската програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“ е интердисциплинарна и предвижда както овладяването на общи знания в областта на физиката, математиката, астрофизиката и астрономията, така и умения за тяхното ефективно разпространение и представяне пред различни аудитории. Разбирането на основните идеи за строежа на света около нас, за раждането на Вселената и еволюцията й на големи мащаби, както за и еволюцията на планетите в Слънчевата система, предоставят уникален поглед за света, в който живеем, и обуславя широка приложимост на усвоените знания. Учебният план е либерален и съдържа множество избираеми и малък брой задължителни дисциплини. По тези причини завършилите програмата могат да се реализират в народни обсерватории, планетариуми, музеи, центрове и организации за популяризиране на науката и лектори пред неспециализирана публика, като: астрономи, специалисти по обработка на данни, научно-технически персонал, популяризатори на науката и лектори пред неспециализирана публика. Магистърската програма е платена, с продължителност 4 семестъра. Не се полага приемен изпит. Приемат се кандидати, завършили бакалавърска или магистърска степен (от всички специалности) със среден успех не по-нисък от „добър“, като класирането им става по документи. Обучението е задочно и започва през зимния семестър. Ако студентът при предишното си обучение е положил изпити по някои от изучаваните дисциплини в равен или в по-голям обем, оценките могат да бъдат зачетени по преценка на ръководителя на магистърската програма, след съгласуване с преподавателя по съответната дисциплина. През първите два семестъра на магистратурата са заложени задължителни курсове, съдържащи необходимите за всеки астроном базисни знания по математика, физика, метеорология и оптика, а също и основите на теоретичната и практическата астрономия. През втория семестър са предвидени курсът "Комуникация на астрономията" и изцяло практическият "Астрономически наблюдения". През втората година на обучението в набор от изборни курсове се разглеждат историческото развитие на астрономията, съвременните ни представи за близката и далечната Вселена и практически аспекти на наблюдателната астрономия и на популярното представяне на актуални астрономически теми и открития пред разнородна аудитория. Магистърската програма завършва със защита на дипломна работа, която трябва да съдържа популярно представяне на актуален астрономически проблем. Част от оценката се формира според умението за представяне на темата пред разнородна аудитория. Повече: http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/education22.htm

Ханибал язди слон през Алпите. Картина от Nicolas Poussin/Wikimedia Commons Пресичането на Алпите и нахлуването в Римската империя от Ханибал и неговата армия по време на Втората пуническа война е смятано от историците за една от най-големите военни кампании в историята. Но до този момент археолозите не можеха да кажат категорично откъде са пресекли планината Ханибал и войската му. Ново проучване разкрива следи от животните, които са били с Ханибал и армията му. При разкопки близо до езеро, което се разполага по дължината на предполагаемо място, през което те са пресекли Алпите, наречено Col de Traversette, учените от Queen's University Belfast открили „много голямо депозиране от животински произход” – пласт древни екскременти. Това било потвърдено, чрез използване на комбинация от микробни генетични анализи, химията на околната среда, анализ на полени и други изследвания. Секвенирането на генетични фрагменти от пробите показва, че в екскрементите преобладават микроорганизми от бактериалната група Clostridia. По тази причина учените вярват, че изпражненията са конски. „Бактериите са много устойчиви в почвата, като оцеляват там хиляди години.” – твърди Крис Алън, микробиолог в Queen's University. Цялата новина: http://nauka.bg/a/

Слънчевите изригвания често заливат Земята с високоенергийни частици, причиняващи Полярното сияние, а понякога и не толкова желаните смущения в електрическото захранване и комуникациите. Но изследователите казват, че има опасност – макар и малка – един ден Слънцето да изригне хиляда пъти по-мощно и да изпепели атмосферата ни, заличавайки живота на планетата ни. От време, на време други звезди произвеждат такива „суперизргивания”, някои от които са 10 000 пъти по-мощни от най-голямото слънчево изригване, което някога е отчитано. За да проверят дали те се генерират от същите процеси, както слънчевите – разкъсването и свързването наново на магнитни полета – астрономите изследвали светлината от 100 000 звезди, използвайки китайския телескоп Guo Shouiing. Те съобщават в Nature Communications, че суперизригванията наистина изглежда са резултат от същия процес, но обикновено възникват при звезди с много по-силни магнитни полета от тези на Слънцето. Цялата новина: http://nauka.bg/a/

Credit: Greg Harlin/Private Collection/Wood Ronsaville Harlin, Inc. USA/Bridgeman Images На човека му е отнело дълго време да достигне до Южна Америка. Но веднъж оказал се там, той се разпространил като плевел - буквално. В ново проучване изследователите са изброили 1147 археологически обекта, датиращи от преди 14 000 години (точно около най-ранното установяване на хората в Южна Америка). Чрез картографиране на тези обекти учените могат да видят къде и кога са живели хора. Гъстотата на населените места се увеличава бързо и постоянно от преди 13 000 до преди 9 000 години, като хората са разпространявали своята популация по всички кътчета на незаетия континент и са се научили как да се възползват от ресурсите му. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Когато през XIII век китайският автор Джао Ру Гуа пише за Африка, той споменава за огромни риби, които редовно били извличани на сомалийския бряг: „Те са дълги повече от 200 крачки и 20 крачки в диаметър. Жителите не ядат месото им, но изрязват мозъка и костния мозък, както и очите им, за да добиват мас... Те смесват тази мас с вар, за да запушват цепнатините в лодките си или я използват за лампи." По времето, когато е публикувана книгата на Джао (1226 г. пр. Хр.), тази най-ранна от всички китоловни индустрии може би вече се е развивала на брега на Индийския океан в продължение на няколко столетия. Преди това няма сведения за редовни китоловни операции - предполага се, че в продължение на хиляди години хората са разсичали китове, случайно излезли на брега. Старите африкански китоловци търсели главно високоценената китова мас, но търгували и с китови кости, използвани като строителен материал и принадлежности. В същия район на морето се е събирала амбра за фармацевтични и козметични нужди.

Астронавти на Европейската космическа агенция. Снимка: ЕКА Автор: Светослав Александров Днес, на 8-ми април, се навършва точно една година, откакто Ерик Моръл от Европейската космическа агенция (ЕКА) и министърът на икономиката Божидар Лукарски подписаха споразумението, с което България се превърна в 10-тата кооперираща държава на ЕКА. България има много богата история в областта на космическите изследвания и затова присъединяването ни към ЕКА беше една задължителна стъпка за продължаването на нашите космически традиции. Ето накратко кои са най-важните моменти от космическата история на България. Първата българска апаратура излита към Космоса на 1 декември 1972 година от космодрума Плесецк. Ракетата-носител извежда успешно в орбита спътника "Интеркосмос-8", а нашият прибор се нарича "П1" и неговата цел е да измерва параметрите на йоносферната плазма. След това в периода между 1974-1981 година (източник: Т. Иванова) са изстреляни редица прибори за изучаване на йоносферата и високите слоеве на атмосферата. През 1974 лети нашият прибор "П2" на "Интеркосмос-12", а през 1975 година - "П3" на "Интеркосмос 14". Космическата програма бележи своеобразна кулминация през 1979 година, когато на борда на кораба "Союз 33" излита първият ни космонавт - Георги Иванов. През 1981 година е изстрелян спътникът "България 1300", който е базиран на универсалната платформа "Метеор" и е оборудван с български инструменти. Спътникът "България 1300". Снимка: Институт за космически изследвания и технологии. През 80-те години България прави смели крачки в междупланетните пътешествия. На 15-ти и 21-ви декември 1984 година са изстреляни мисиите "Вега 1" и "Вега 2" към Халеевата комета и Венера. На борда на тях има българска апаратура. България участва и в мисията "Фобос 2" до Марс, изстреляна на 12 юли 1988 година. Между 7-ми и 17-ти юни с помощта на кораба "Союз ТМ-5" до станция "Мир" лети космонавтът Александър Александров. Освен биологичните проучвания по време на мисията на Александров, на "Мир" са проведени и други експерименти с наше участие. Може би най-значимото е през 1997-ма година, когато на "Мир" работи българската оранжерия "СВЕТ-2" (източник: Т. Иванова). В тази оранжерия за пръв път в космоса е успешно отгледано растение в рамките на пълен цикъл - от семе до семе! През 21-ви век България продължава своята космическа дейност с инструменти на "Международната космическа станция". На 22 октомври 2008 година излита ръководената от Индия мисия "Чандраян-1" до Луната с широко международно участие, на борда на която е и наш инструмент "Радом 7". Триумфалното завръщане на България в междупланетното пространство обаче се състоя през тази година - на 14 март от космодрума Байконур излетя ракетата "Протон-М" с автоматична станция "ЕкзоМарс", на борда на която има наш прибор - "Люлин-МО". Това е първият междупланетен полет на български инструмент след края на мисия "Фобос 2" през 1988-1989 година. Източник: www.cosmos.1.bg

Преди няколко години бях на една международна среща с млади хора, на която присъстваха и арменци и азери. И едните и другите не искаха да говорят помежду си и с разговор с тях, те бяха убедени, че в най-скоро време ще има отворена война между двете държави.

Виетнам е дълга тясна ивица, разположена върху Източната страна на Индонезийския полуостров, която все още носи белезите от едно от най-големите и опустошителни военни действия през XX в. Първата държава на територията й е Ванланг, а през III в. пр. Хр. възниква държавата Аулак, която попада под Китайско господство, продължило 1 000 години и печели значителна независимост през 939 г. От 1883 г. Виенам е френска колония, а след Втората световна война на територията й се разиграват кървави военни действия между Южен и Северен Виетнам. Конфликтът приключва през 1875 г., когато Северът побеждава и се създава Социалистическа република Виетнам. Галерия и книжарница основана от Réhahn Днес страната се развива добре икономически и ситуацията с човешките права се е подобрила значително. Може би това интригува фотографа Réhahn, който създава своя галерия и книжарница в малкия Виетнамски град Hoi An. Роден през 1979 г. в Нормандия, Франция, Réhahn винаги е живял със страст за пътуване и фотография, а през 2011 г. решава да се засели във Виетнам за постоянно. За 7 години прави повече от 50 000 снимки и подбира 145 от тях, които влизат в новата му книга "Виетнам". Повече на: http://www.chitatel.net/smehat-na-vietnam/ Ето и някои от тях: Повече на: http://www.chitatel.net/smehat-na-vietnam/ Images © Rehahn Photography

Още в древността е имало протестни движения срещу прогреса:

Цялата статия: http://nauka.bg/a/ Автор: Екатерина Ангелова Когато сме близо до природата – било то недокоснато диво място или в задния двор сред дърветата – ние правим услуга на нашите претоварени мозъци Преминавайки през пустинята, Дейвид Стрейър е човек, който бихте искали да видите зад волана. Той никога не пише или говори по телефона, докато шофира. Дори не одобрява яденето в колата. Когнитивен психолог към университета в Юта, който специализира в областта на вниманието, Стрейър знае, че мозъците ни са склонни към правенето на грешки, особено когато вършим няколко неща наведнъж и отвличаме вниманието си. Наред с редица други неща, неговото изследване показва, че използването на телефон вреди на шофьорите почти толкова, колкото и алкохолът. Страйер е в уникална позиция да разбере как се отразява модерният живот върху градския човек. Запален турист, той е убеден, че знае най-добрия антидот: природата. На третия ден от палатков преход в дивите каньони близо до Блъф, щата Юта, Стрейър приготвя в огромен железен котел пиле енчилада, докато обяснява това, което нарича „тридневния ефект” на 22ма студенти по психология. - „Нашите мозъци не са три киломграмови неуморими машини, напротив, те лесно могат да се изтощят.” – когато забавим темпото, спрем за малко да работим усилено и излезем сред природата, не се само се чувстваме отпочинали и възстановени, но и нашата умствена дейност се подобрява. Ученият е доказвал това редица пъти с група участници от Outward Boundк, които показват 50 на 100 по-добри резултати при разрешаване на творчески задачи след тридневен туризъм сред природата. Според него тридневният ефект е един вид почистване на умственото „предно стъкло”, което се случва, след като човек прекара достатъчно време в неградска среда. На това пътуване той се надява да улови този процес в действие като запише мозъчните вълни на студентите си с преносимо EEG. Цялата статия: http://nauka.bg/a

Според ново проучване, хора, които страдат от психично заболяване, наречено периодично-експлозивно разстройство (IED), е два пъти по-вероятно да са били изложени на Toxoplasma gondii – паразит, който се открива в котешките изпражнения и недоготвено месо. Проучването е публикувано в Journal of Clinical Psychiatry и е проведено от екип на Емил Кокаро от Университета на Чикаго. Били са изследвани 358 души, като е направена оценка на това дали нивата им на агресия са свързани с токзоплазмозата. Участниците били разпределени в три групи: около една трета нямали никакви психични проблеми, една трета страдали от IED, а останалите имали други психиатрични заболявания, различни от IED, например депресия. След това учените изследвали кръвни проби от участниците, за да проверят дали те са били изложени на паразита. Резултатите сочат, че хората, които са били изложени на него, са много по-агресивни от останалите участници в проучването. Освен това, вероятността пациентите, страдащи от IED, да са били заразени с паразита, е била два пъти по-голяма, от тази при участниците, които нямат психично разстройство. Цялата статия: http://nauka.bg/a/

А руснаците я спряха тази практика, нали? То като цяло и моя живот много не се влияе от смяната на времето, но така и не мога да го разбера това сменяне. В този глобален свят, където всички сме навсякъде и часа е последното, което гледаме...

Корабът Сигнус пристигна на МКС! 26 март 2016 г. 13:55 ч. Днес астронавтът на НАСА и командир на 47-мата експедиция до "Международната космическа станция" Тим Копра успешно захвана новия американски космически кораб "Сигнус" с роботизираната ръка на станцията "Канадарм". На борда на кораба се намират множество научни уреди и технологични демонстратори, сред които е уникалната установка Saffire, която ще позволи да се тества какво се случва по време на голям пожар на борда на космически кораб. Корабът "Сигнес" ще остане прикачен към "Международната космическа станция" в продължение на два месеца. На този кадър от днес се вижда приближаващият кораб "Сигнус" към "Международната космическа станция". Credit : NASA TV Източник: http://www.cosmos.1.bg/

Гигантска слънчева буря предизвиква сияния на полюсите на Юпитер.

Людмил Банков: Космическите войни сложиха край на българския спътник "Изхранването е просто нещо, ако хората са образовани, но ако не са – изхранването е най-тежкото нещо" Спътникът "България 1300". Снимка: Институт за космически изследвания и технологии. Миналата седмица OFFNews писа от малко по-различна гледна точка за историята на първия български спътник „Интеркосмос-България-1300“, забравеният паметник, който лети в космоса. За да научим максимално много за него обаче, се свързахме и с Людмил Банков, един от хората, работили върху част от устройствата по сателита. Ето какво разказа той за работата си по спътника, срещите със строго секретни руски кадри, родните космически постижения, липсата на смисъл да се гордеем, че имаме наши космонавти, настоящето и бъдещето на българската наука. Каква точно е била работата ви по спътника? Ръководил съм работата по измерване на йонния дрейф с прибор, който разработихме през 1978-1980 г., и плоска сонда със задържащ потенциал – това са два датчика, но електрониката е обща. Тогава измервахме йонната температура, вариациите в йонната концентрация и пълния вектор на йонния дрейф. Общо взето, от обекта имаме около 400 сеанса на връзка, това са по-малко от 400 орбити; една орбита на „България 1300“ трае 109 минути. Сеансите са по 22 минути и има няколко сеанса по малко повече от 110 минути, и 7-8 сеанса по 24 часа, което е много малко за 2 години. Съвременните спътници натрупват информация, която е десетки хиляди пъти повече, но тогава технологиите бяха на това ниво. Освен това спътникът се обслужваше от руски военни организации, които отделяха сили и средства за сваляне на тия данни, за управлението и наблюдението му. След 2 години го изключиха, точно две години, от август 1981 до август 1983 г., поради финансови причини. Втората година толкова беше намален потокът на данни, че реално имахме по 1-2 измервания седмично, което е много малко. Въпреки това, благодарение на това, че заедно с този спътник – практически едновременно, с разлика от 4 дена – беше изстрелян комплект от два американски спътника „Дайнамикс Експлорър“, все пак ни се отдаде да направим доста интересни изследвания. Сътрудничеството между тези три спътника бе по-ефективно от работата на един-единствен обект. Нашите данни се припокриваха и допълваха с тях, имаме съвместни публикации с американците и руснаците, научната активност на базата на тези данни бе доста голяма. Разбирам, че проектът е бил гордост за България? Аз съм участвал в още много други проекти, но това е едно от най-мащабните участия на България по програмата „Интеркосмос“. Всичко по научната част бе направено в България, ползвахме модерен за времето си руски спътник „Метеор 2“. Ако го сравняваме с междупланетните проекти, в които сме участвали българите, това участие е сравнимо с участието ни във „Вега“ и „Фобос“ по мащаб. Но това е най-мащабното ни усилие, защото изстреляхме 12 прибора, всичките изработени в България, бяха на много добро техническо ниво и си работеха 2 години. По-голямата част от приборите работеха до последния момент, но ги изключиха по финансови съображения, както споменах. Времето съвпадна и с ерата на космическите войни, на руснаците явно военната им инфраструктура беше заета с военни проекти и го изключиха, въпреки че си работеше нормално, може би само на 1-2 прибора ресурсът им бе изтекъл. Наскоро се чухме с директора на ИКИТ професор Петър Гецов и той каза, че преди известно време руснаците са се опитали да активират спътника, възможно ли е това? Възможно е, ако той има такава информация, но на нас експериментаторите никой не ни е казвал подобно нещо. Ако са направили опит, това е просто стрелба в тъмното, защото спътникът е на висока орбита и ще просъществува там между 1000 и 1500 години, ако не го свалят нарочно в бъдеще. В момента се разработват интензивно спътници, които да събират боклук от космическото пространство и вероятно ще го свалят, но той е доста голям, не е толкова лесен. Но въпросът е, че когато пребивава така на орбита, се охлажда, а това са вече 30 години. След толкова време, пребивавайки ту охладен, ту на слънчевата светлина - някои елементи се затоплят, но на нощната страна се охлажда до доста ниски минусови температури, абсолютно не съм убеден, че някой може да го съживи след 30 години. Ако на борда имаше системи за поддържане, режим „stand by“ да го наречем най-условно, поне на основните системи за радиовръзка, с които да се направи опит... Но химическите елементи и бордовите системи не могат да понесат такъв температурен диапазон, докато са пасивни, вероятно много от нещата са излезли от строя и не ми се вярва да са могли да го включат. Г-н Гецов каза, че са имали минимален успех, но нищо сериозно, и са се отказали. Точно минимален може и да имат, да установят контакт, но съм сигурен, че проводимост на командите не е имало, тоест да се съживи цялата система е било невъзможно. Абсолютно сигурен съм. Още повече, че този тип обекти поради по-ниското качество на електрониката на колегите от Русия бяха с по-тесни температурни диапазони на елементите, отколкото се изисква за работа в открит космос. Поради това обектът е газонапълнен, вътре има сух азот. Сателитът е 5,60 метра висок и 1,5 метра в диаметър, в горния си край имаше вентилатори, с които принудително азотът се вентилира около приборите, за да могат те да отдават топлина и да са с разумна температура около 30-40 градуса. Това нещо се контролираше, единият вентилатор излезе от строя 3 месеца след старта и 1 месец след това спътникът беше прегрял. Прегряването също е много лош знак, това означава, че голяма част от системите са преминали през екстремни условия. Самото прегряване може да доведе до излизане на строя на уредите, отделно самият азот за тия 30 години, колкото и добре уплътнен да е корпусът, полека-лека е изтекъл в околното пространство. Ако включат електрониката от онова време, тя няма да може да бъде принудително затоплена и охлаждана. Това е допълнителен проблем за цялата бордова електроника, при условие, че е на компоненти, които издържат от минус 5 до плюс 35 градуса, а изискванията бяха да работят при минус 10 – плюс 50 по Целзий. Те вероятно са установили радиоконтакт, или по командна линия, или по линия за данни са получили отговор от бордови приемник, но това не е достатъчно. И се очаква, все пак технологията е отишла много напред. В момента газонапълнени спътници се използват само в Русия май, всичко останали обекти на други държави работят в открит космос с друг тип системи. Колко струваше изработката на инструментите, на сателита, изстрелването му? Като пари средствата бяха за сегашните понятия огромни. Руската част – изстрелване и всичко останало, се измерваше в порядъка на 200-300 милиона рубли. Нашата част бе около 40 милиона рубли. Тогава 86 български стотинки се равняваха на 1 рубла, парите дойдоха от бюджета на института. Разходите по изработка на механични детайли, внос на оборудване по второ направление, тогава всичко, което се внасяше с долари, бе по второ направление. Там има от порядъка на 800 хил. до 1 милион долара. Но големите разходи бяха руските и нашите разходи за руско оборудване, там сумарно имаше милиони рубли. Около 450 милиона руски и 30-40 милиона български рубли отиват, едно към десет. Мащабите на тези дейности в Русия тогава бяха много големи, годишно те изстрелваха по 30-40-50 обекта. Самият спътник „Метеор“ имаше съвсем различни изисквания за надеждност, той не беше сателит на „Интеркосмос“, благодарение на нас после на него монтираха „Метеор-Природа“. Ние изискахме от руснаците спътник с добра стабилизация, защото обектите на „Интеркосмос“ нямаха добра стабилизация и нашите прибори, ако обектът не е добре стабилизиран в рамките на 1 градус, практически не можеха да работят. Затова руснаците се спряха на „Метеор“, спътник, който летеше щатно и обслужваше метеорологичните служби по цял свят по онова време, съгласно договореност в ООН. Руснаците като част от космическите държави тогава имаха ангажимент да изстрелват по 2 такива спътника годишно. Организациите, с които ние тогава работехме, бяха напълно секретни и поради този проект „България 1300“ имахме достъп да работим с тези хора, които преди това дори не бяхме виждали. Имахме си една част от колегите, с които контактувахме от ИКИ-Москва, и толкова. Докато с този проект се появиха много други професионалисти, които бяха на много високо ниво като специалисти, особено механичните специалисти по конструктивната част. Можете ли да кажете някои любопитни моменти от работата си по спътника? Спомням си първото ни съвещание, бяхме 5 души в делегацията, тогава за пръв път се срещнахме с представителите на „Госкомгидромет“ (бел.авт. - руския държавен комитет по хидрометеорология), тези хора, за които Ви говорех току-що. Беше ноември-декември 1977 г., ние горе-долу излагаме какви са ни намеренията, а те слушат, слушат, слушат – докладвахме си намеренията по различните направления: плазмени измервания, оптични измервания, електромагнитни, всичко по части го докладвахме и какви амбиции имаме, и една възрастна жена, която вероятно е била пионер на космическите изследвания в Русия, гледа ни, гледа ни, вече тръгваме да обядваме и казва: „Абе момчета, като гледам за 3 години какво нещо искате да направите, имам чувството, че след това няма да ви стигат парите за лекарства“. И горе-долу позна, с давност 30 години позна. И действително беше много работа, но тогава млади хора... Но моят прибор, който навремето летя, сега го правя по поръчка на Украинската академия на науките и Украинската космическа агенция, така че явно на някои неща сме ги научили и все още ни търсят. А досега имаме ли друго бележито постижение в областта на космическите изследвания и т.н.? За мен лично и двамата ни космонавти бяха чисто политически проекти, поради това там парите никой не ги броеше, но космонавтите, особено за няколко дена в орбита, от научна гледна точка са напълно безсмислени за България. Те бяха тотално политически, и досега се експлоатират точно така от колегите, участвали в тях. При условие, че една държава няма пряк достъп до космоса и не може да извежда собствени носители, няма собствена орбитална станция и условия да изстрелва собствени космонавти – това някой да ти вземе един човек и да го обучи за 6 месеца, да го качи на орбита за 6 дена и да го върне обратно, е почти същото технологично постижение, като да си вземете билет през океана за „А380“, да се качите за 500 или 800 долара, да отидете до Ню Йорк и да се върнете. „А380“ го прави европейската общност, но България в момента нямаме участие, но летим с него. Това за нас не може да бъде гордост, можем да се гордеем, ако правим детайли и разработваме елементи, и ги вграждаме в „А380“, но иначе може да се радваме като европейци, че в момента най-големият самолет е европейски. С космонавтите е същото, взимаш си билет за орбита, който го плаща държавата, и излиташ. Първият космонавт струваше малко, но вторият бе 2,5-3 милиона долара, той поседя 10 дена на орбита и се прибра. Сега ще чуете страшно много приказки какви експерименти и работи са свършили – хубавото на тези проекти беше, че имаше пари колегите да сложат началото на някаква приборостроителна дейност и мои колеги в момента благодарение на втория космонавт досега разработват прибори за Марс, Цветан Дачев имам предвид, преди това за космонавтите и за орбиталната станция. Той създаде прибор за измерване на дозата на радиационното натоварване, оттам тръгна едно измерване, което стана класическо и той го ръководи вече 30 години. В този смисъл тези проекти са хубави, защото се финансира фундаменталната наука. Като самочувствие за българите, както се експлоатира, не може да бъде нещо важно, в крайна сметка не ги изстрелваме ние. Това е свидетелство, че имаме добре развити и здрави физически млади момчета, които могат да летят на самолети и космически кораби, което пак е нещо, не е лошо. Имало ли е оттогава-досега голям български космически успех? Естествено, след това, благодарение на опита ни от „България 1300“, различните ни колективи бяха канени многократно за участие в други руски спътникови проекти и общо взето всички тези десетина български колективи имаха сериозно участие навсякъде. Прибори, научни експерименти – „Венера-Халей“ беше един много успешен проект, „Фобос“ за съжаление не. Въпреки че участието ни във „Фобос“ също бе мащабно, но и двата проекта млъкнаха – единият в орбитата, а другият на 150 километра от Фобос. Самите участия с наши знания бе признание, че се справяме много добре. Бяхме канени на всякакви международни проекти след 90-та година. Сега наши прибори има и на „ЕкзоМарс“. Да, тръгнаха по път онзи ден (бел.авт. - интервюто е направено на 17 март). Това е огромно признание, просто традициите сме ги изградили, за съжаление няма млади хора и това е най-тъжното. Какво е състоянието на тази сфера у нас, тъй като знаем, че навсякъде нещата са много зле и едва ли не нямаме какво да ядем, какво да говорим за космически науки. Това с нямане на какво да ядем – ако главната ни цел е само да се нахраним, никога няма да имаме нищо друго. По принцип тези науки, тези международни общочовешки проекти, в които участват и наши специалист - както колайдера и т.н. – са стимул за младите хора да се занимават с интересни неща. Когато младите се занимават с интересни неща, те ходят и учат точни науки. В момента няма стругари, няма физици, няма инженери, електроника, механика – има само програмисти, защото инвестициите там са най-малки, а продуктът е високотехнологичен и много скъп. Всички останали специалности изискват проекти, по които хората да могат да реализират себе си, тогава тези хора дърпат цялата нация. Консумирайки високотехнологични продукти, те раздвижват всички пластове в обществото, до най-долните, до там, където и изхранването е необходимо. Това раздвижване води до повишаване на знанията на хората и разширяване на техните възможности и оттам изхранването става най-лесното нещо. В един момент изхранването е просто нещо, ако хората са образовани, но ако не са – изхранването е най-тежкото нещо, защото те не знаят как да работят и да докарват средства и да инвестират, реинвестират, инвестират печалба и с нея да изхранват всички. Това е най-лошото, че хората не искат да учат, а за да учат трябва да има интерес, интересни неща, които да ги предизвикват. Когато на един млад човек му кажеш, че не може нещо, той веднага се амбицира да докаже, че може. Но проблемът е, че когато докаже, че може, трябва да получи заплащането за това, което е научил и направил. При нас, за съжаление, пазарът на можещите хора, освен в IT технологиите, където има хубави заплати и свръхтърсене, в останалите области икономиката ни още ползва масово не особено високи технологии. Има отделни колективи от млади хора, които правят чудеса, но не е масово, а трябва да стане явление във всички области на науката – химия, физика, математика и т.н. Стане ли масово, пазарът на труда, за които могат и знаят, ще бъде съвсем друг. За съжаление, в момента един млад човек, завършил току-що физика, започва с минимална заплата – разчита се, че той е мотивиран да усъвършенства себе си, но без пари не може да се живее. В момента има европейски програми, целящи да задвижат тези неща, но те стават много бавно. От 3 до 5 години отнема образованието на високо квалифициран млад човек. Ако парите се инвестират сега, на пазара ще излязат нови кадри след най-малко 5 години. Нещата се развиват много по-тромаво в среда, която не се финансира добре. Изглежда и че отношението на държавата не е много благоприятно за това. Отношението на държавата е много важно, но то се съдържа в това, че традиционно научният работник е с ниски доходи още от времето, когато аз бях студент. Това тогава беше държавна политика и е останало настроение, че видите ли, хората, които седят на един стол и нещо пишат и нещо правят, вършат много лесна работа, която не е като да копаеш на нивата или да правиш други дейности, да вършиш механичен труд. И властимащите си казват, „Откъде-накъде ще му давам аз на този научен работник някакви пари да стои по цял ден на стола си“? Ако на подобен човек му дадеш само една книга или публикация да прочете, той може да чете до края на живота си и пак може нищо да не разбере, но той това не го смята за труд, но ако го накараш да мине курс по физика... Но това младите хора не искат да правят в момента, не искат да учат, защото е трудно, защото нямат никаква гаранция, че за този труд, който ще хвърлят в началото на кариерата си, ще имат достойно заплащане после. Гаранцията е само в IT технологиите, другаде пазарът на науката е много нисък и слаб. Конкуренцията на образователната система също не се отчита. Ако един човек завърши физика в наш университет, за да си продаде труда навън, защото тук ще го продаде много евтино, ще трябва да се докаже там. А ако е завършил на място, дипломата му минава много по-бързо и лесно през оценката на хората, които ще го назначат. Затова младите просто отидоха в реномирани университети и не се задържат тук. Процесът е многостранен и не е лесен за оправяне. http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_41718.html?preview=ok

Автор: Светослав Александров Eдин от куполите на обсерваторията Ентото в Етиопия. Photo credit : Ethiopia Space Science Society Съгласно официални данни (източник), близо 31.6 милиона души, което е една трета от населението на Етиопия, страдат от хронично недохранване. И въпреки това Етиопия се превръща в международен астрономически център, след като наскоро в страната бе открита модерна обсерватория. Напредъкът на Етиопия в астрономическите науки е толкова съществен, че в края на 2014 година самият администратор на НАСА Чарлз Болден посети изследователския център Ентото (източник). През 2015 година бе осъществено и официалното отваряне на врати на астрономическото съоръжение (източник). Но кому е нужно всичко това? Не е ли по-нормално властимащите на тая държава да се погрижат за изхранването на населението, отколкото да харчат пари за наука от световен клас, биха попитали някои хора? Очевидно не - науката се разглежда като основен инструмент за справянето с местните проблеми! "Мислят ни за луди, защото смятат, че само изучаваме открития космос и зяпаме звездите. Тези хора не виждат голямата картина", казва Абинет Езра от Етиопското космическо научно общество (източник). В Етиопия обаче както космическите ентусиасти, така и правителството виждат, че космическите науки са необходими за развитието на страната, независимо дали става въпрос за наблюдение на Земята с цел подобряване на селското стопанство или да се намалят цените на телекомуникациите чрез изстрелването на собствени спътници. Засега Етиопия наема спътникови услуги от други държави на инфлационни цени. "Беше наш пръв приоритет да убедим правителството - сега то вече е убедено", казва д-р Соломон Тесема, директор на Етиопското космическо научно общество. Историята на Тесема е много интересна. Като дете той е чел във вестниците за изстрелването на Юрий Гагарин в космоса и се е вдъхновил от това. През 2008 година, когато в Етиопия не е имало съоръжения за астрономия и астрофизика, той е пропътувал чак да Швеция, за да завърши своята докторска степен. Но се е върнал в Етиопия за да развива наука и високи технологии. Благодарение на усилията му той вижда как в страната всички области от живота биват повлияни положително - селското стопанство, водните ресурси, телекомуникациите, образованието и икономиката. Етиопия дава пример на света как да се решават местните проблеми - чрез финансиране на наука и високи технологии. А у нас? У нас масово се смята, че наука "не ни трЕбва". Вярно е, че учените в България постигат и големи успехи - този месец, на 14 март, наш научен инструмент пое към Марс на борда на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс". Но това не променя факта, че родните учени за своите апаратури космически получават заплати трагикомически. За продължаване на работата на обсерватория "Рожен", най-голямото астрономическо съоръжение в Югоизточна Европа, е нужен спешен ремонт. Властимащите пренебрегнаха тази нужда и през изминалата година бе направен опит за "групово финансиране" чрез краудфъндинг платформата Indiegogo (източник). Кампанията обаче беше неуспешна - от искане за 56 000 евро, бяха събрани едва 42% от парите. Жалко. Ако днес въпреки пренебрежението на политиците и на обществото ние имаме космическа апаратура, опасявам се, че вече дори държави като Етиопия ни дишат във врата и току виж до броени години ни задминали. Народе? http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Не е точно Sci-Fi, но е интересно:

На Орбиталната станция МИР работи десет години българската Космическа оранжерия СВЕТ! Учените от целия свят провеждаха научни експерименти и бе доказано, че можем да отглеждаме растения в космоса и можем да живеем там с тях!

Автор: Светослав Александров Тази снимка на скачената совалка "Атлантис" с орбиталната станция "Мир" символизира космическото сътрудничество между САЩ и Русия, което през годините не беше нарушено независимо от геополитическите събития. Credit : NASA На 19 февруари, се навършиха точно 30 години, откакто ракета "Протон-К" излетя от космодрума Байконур, за да изведе в орбита основния модул на орбиталната станция "Мир". Рожденият ден на станцията някак си мина тихомълком, без да бъде широко отразен в медиите. До ден днешен значението на тази орбитална станция остава неоценено както у нас, така и в чужбина. За България станция "Мир" ще остане в историята като първата космическа станция, посетена от наш съгражданин. Космическият кораб на Георги Иванов "Союз 33" не успява да посети станция "Салют 6" поради повреда. През 1988 година вторият ни космонавт Александър Александров лети успешно на борда на кораб "Союз ТМ-6", корабът се скачва с "Мир" и е извършена мащабна научна програма. Но с края на полета на Александров не приключва нашата космическа наука - през 1997 година е проведен успешен експеримент с отглеждане на растения в космоса в рамките на пълен цикъл: от семе до семе (източник). За световната наука "Мир" ще остане в историята като първата модулна станция. Тя остава в експлоатация до 2001 година, когато навлиза в земната атмосфера - т.е. в продължение на цели 15 години, при положение, че първоначално планираният й живот е само пет. Орбиталната станция "Мир" надживява Съветския съюз. Стената пада през 1989 година и както пише експертът Анатолий Зак за Popular Mechanics (източник) ръководителите на съветската програма проявяват изключителна креативност, за да спасят станцията. Техните усилия водят до раждането на комерсиалната космонавтика - още през 1990 година, десетилетие преди полета на Денис Тито (първият турист на "Международната космическа станция), до "Мир" лети Тоехиро Акияма - първият човек, приет за космонавт в рамките на комерсиално спонсорирана програма. След като СССР се разпада окончателно през 1991 година, експлоатацията на "Мир" продължава. Космонавтите Сергей Крикальов и Александр Волков излитат като граждани на СССР и се прибират на Земята като граждани на вече новосъздадената държава Русия. На борда на орбитална станция "Мир" е постигнат рекорд по продължителност на космически полет. Днес на "Международната космическа станция" летят на едногодишна мисия космонавтът Михаил Корниенко и астронавтът на НАСА Скот Кели. Макар че това ни се вижда много дълга мисия, тя не може да се сравни с полета на Валери Поляков, който излита на 8 януари 1994 година и се връща на Земята на 23 март 1995 година. Все още никой не се очертава да "счупи" рекорда му. Рождението на "Международната космическа станция" е положено на борда на "Мир". След колапса на СССР през 90-те години e приета съвместната програма между САЩ и Русия "Шатъл-Мир", в рамките на която са изстреляни единадесет совалкови мисии до "Мир", както и кораба "Союз ТМ-21", на борда на който лети Норман Тагард. Така Тагард се превръща в първия американец, изстрелян с руски кораб. Благодарение на финансирането от програмата "Шатъл-Мир" Русия успява да допострои орбитаната станция "Мир" и да прикачи към нея два нови модула - "Спектр" и "Природа", което става през 1995 и 1996 година. С течение на годините "Мир" започва да става все по-опасна поради застаряващата техника на борда и неправилна експлоатация. През февруари 1997 година в модула "Квант" избухва пожар, който не стихва цели 15 минути (източник). На 25-ти юни същата година станцията преживява катастрофа, след като космонавтът Василий Цибилев губи контрол над товарен кораб "Прогрес". Неуправляемият кораб се сблъсква с модула "Спектр" и само благодарение на навременната намеса на екипажа са затворени шлюзовете между "Спектр" и останалата част от "Мир", което спасява станцията от разхерметизиране. "Спектр" остава обезлюден до края на експлоатацията на "Мир", макар че благодарение на успешна космическа разходка по-късно през 1997 година е възобновено електроподаването от слънчевите му панели. През 1998 година е проведен последният американски полет до "Мир" - на совалката "Дискавъри", след което американците окончателно изоставят старата руска станция в полза на по-новата "Международна космическа станция", чийто първи модул e изстрелян в края на същата тази година. Зак пише, че през 1999 година призивът на САЩ към Русия да изостави "Мир" и да се присъедини по-бързо към "Международната космическа станция" подбужда националистически пориви. Руски политици започват да лобират "Мир" да остане на орбита и да се удължи нейната експлоатация. Но нищо не се случва поради липса на финанси. НАСА отказва да поддържа работата на остарялата руска станция. Едва през 2000 година е предприет последен, отчаян опит. Тогава предприемачът Уолт Андерсън основава инициативата "МирКорп". Предполага се, че от неговия джоб в станцията са наляти близо $30 милиона (източник). Благодарение на тези усилия през 2000 година към "Мир" е изпратен с частно финансиране корабът "Союз ТМ-30" с космонавти Сергей Зальотин и Александр Калери. Екипажът трябва да възстанови работата на вече обезлюдената станция "Мир". Отчасти усилията се увенчават с успех - орбитата е повдигната, доставени са нови провизии. Но до есента на същата 2000 година парите свършват, станцията се оказва твърде стара и ненадеждна. Зальотин и Калери остават в историята като последните хора, посетили "Мир". На 24 януари 2001 година излита корабът "Прогрес М-15" - последният кораб, който се скачва с "Мир" в безпилотен режим и който я сваля от орбита на 23 март същата година. Останките от станцията сега лежат на дъното на Тихия океан. Днес може да не си спомняме много често за тази станция, но трябва да имаме предвид, че ако не беше тя, може би нямаше да има такова мащабно международно сътрудничество на "Международната космическа станция". http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Млечният път от планината Рейнер, Вашингтон, САЩ

http://giphy.com/gifs/animal-bats-14cQYUG4Ah8zFS http://giphy.com/gifs/confidence-pQbsX7LUkWEE