Р. Теодосиев

Нобеловата награда за химия за 2015 г. е за проучване в детайли и разкриване на механизмите, по които клетките поправят повредената ДНК. Работата на учените предоставя фундаментални знания за това как функционира жива клетка и е важна крачка изучаването и лечението на раковите заболявания. Всеки ден ДНК-то ни се уврежда от UV редиацията и различни канцерогенни вещества и др, но дори и без тези външни атаки, ДНК молекулата по своята същност е нестабилна. Освен това дефекти могат да възникнат при копиране на ДНК, на клетъчно деление, процес който се случва няколко милион пъти всеки ден в нашето тяло. Причината нашият генетичен материал да не се разпадне, е че във всеки един организъм има молекулни системи, които постоянно наблюдават и "ремонтират" ДНК-то. Нобеловата награда за химия за 2015 г. се присъжда на три учени, които са картографирали как няколко от тези "ремонтни" системи функционират на молекулярно ниво. Цялото изследване: popular-chemistryprize2015.pdf Tomas LindahlFrancis Crick Institute and Clare Hall Laboratory, Hertfordshire, UK Paul ModrichHoward Hughes Medical Institute and Duke University School of Medicine, Durham, NC, USA Aziz SancarUniversity of North Carolina, Chapel Hill, NC, USA

НАСА са направили революционно откритие, като вече окончателно има доказателства за течаща вода на Марс. Повече в сайта: http://nauka.bg/a/защо-откритието-на-наса-за-водата-на-марс-е-важно Изкуствен спътник който от 4 години обикаля и заснема Марс е показал, че през определени периоди, когато на Марс е лято има тъмни ивици, които изглеждат като направени от вода. Eдва сега с анализа на данни от спректрометър, наречен Крисм, беше показано, че те се дължат на солена вода. Със сигурност можем да кажем, че на Марс има течаща вода. Ние знаем, че преди 3 милиарда години е имало течаща вода, дори океани, а в момента има ЛЕД, но откритието на течаща вода е революционно. Оказва се, че водата на Марс е солена и благодарение на тези соли може всъщност водата да замръзва при много по-ниска температура, така че през лятото на Марс тя да тече на повърхността. В момента атмосферата на Марс се състои от въглероден диоксид и ние не можем да оцелеем там. Температурите са от порядъка на минус 50, минус 55 градуса. Съответно водата, която ние познаваме на нашата планета не може да съществува на повърхността на Марс в течно състояние. Течна вода на Марс – това е основата на живота! Това значи, че ние можем да опитаме да култивираме живот на Марс а това би бил огромен проект - такъв, който влачи след себе си икономически технически прогрес, от типа на този, който имахме през втората половина на 20 век и чиито мотор беше Студената война; В XXI век можем да го повторим, без зад него да стои негатива на миналото, а напротив - голямата идея да се създаде нов живот! Дори и да не се случи нищо – вижте какво велико основание за мечти има човекът отXXI век – дали може да се създаде живот на нова планета? За пръв път фантастичните творби придобиват плът и стават реалност. Повече в сайта: http://nauka.bg/a/защо-откритието-на-наса-за-водата-на-марс-е-важно

Музейко показва науката такава каквато е по един красив начин. Посредством множеството експонати посетителите ще могат да се запознаят със заобикалящият ги свят с над 130 интерактивни игри, създадени за деца и любопитни възрастни. Цялото съдържание на музея е мислено с цел да вдъхнови децата за познание, откривателство и наука и да помогне на деца, родители, баби, дядовци, учители да прекарат време заедно активно и ефективно. "В Музейко отваря врати първият планетариум в София. До скоро нашата столица бе единствената столица без планетариум в ЕС, но това вече не е така." сподели Никола Каравасилев (докторант във ФФ на СУ). Музейко разполага с мини планетариум, който може да побере до 15 деца. Отваря врати на 9-ти октомври с много интересна и уантрактивна програма водена от Никола Каравасилев, Владимир Божилов и Евгени Овчаров. Музейко е ценен с това, че освен за децата, той е много важен и за родителите. Идеята на подобен род музей е да поражда интерес още от най-малка възраст към науката, но и родителите да научат нещо ново. Също така много учители могат да водят своите класове да им преподават нагледно, а не само сухата теория в учебниците. Чрез музейко учителите без много усилия могат да обяснят кое как се случва, защо се случва и без да влизат в излишни задълбочени расъждения децата да пипнат и пробват всичко сами. „Очакваме Музейко да има важна роля на модерна образователна институция от ХХІ век, осигурявайки на децата ни място, което да провокира тяхното любопитство и интерес към науките, технологиите, екологията, изкуствата. Убедени сме, че детският научен център ще има влияние върху местната икономика, образованието, ранното развитие на нашите деца и изграждането на граждански общности. Детските музеи по света са привлекателни туристически дестинации. В САЩ например 35% от всички подобни проекти водят до значителни подобрения в инфраструктурата на своя район“– споделя Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“. Всичко в дома на Музейко е премислено до най-малката подробност – от характерната архитектура през енергийната ефективност до пространството за интерактивни експонати, всеки от които ще събужда любопитство у децата към наука, инженерство, екология, комуникации и изкуства. Цялото съдържание на Музейко е създадено от водещи учени, педагози и дизайнери и е съобразено със съвременните тенденции в образованието. Разработките се базират на теориите за учене чрез игра и приложни дейности, множествена интелигентност, сугестопедия и други техники за ускорено учене и разгръщане на потенциала. Музейко ще ви пренесе в различни епохи и ще ви предизвика да влезете в ролята на учен – археолог, геолог, архитект или астронавт. Къде се намира? Цялата статия: http://nauka.bg/a/в-музейко-отваря-врати-първият-планетариум-в-софия

Фотографът Julien Mauve създаден пресъздава една първа разходка на Марс. С поредица от снимки, той ни показва как би изглеждала туристическата обиколка на Червената планета.

http://nauka.bg/a/%D0%91%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0 Това само част от ужасите, които причиняваме на света, който ни заобикаля. Изливаме тонове химикали, торове, боклуци и какво ли не в океаните и моретата, замърсяваме все повече територии с нашите ненужни вещи... Вчера се запознах с един японец, който разказа, че в момента целият окръг около Фукушима е безлюден и не може да се живее там и поколения наред няма да могат да живеят там нормално...

Хайде стига с политиканстване...

Хайде стига с политиканстване...

Ню Хърайзънс изпрати нови снимки на Плутон! Нови снимки на Плутон, изпратени от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс", показват объркващо разнообразие от терен, който замайва учените поради сложността си! http://nauka.bg/a/%D0%9D%D1%8E-%D0%A5%D1%8A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B7%D1%8A%D0%BD%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BD

Защо проектът Mars One претърпя провал? http://nauka.bg/2015/77/Zashto-proektut-Mars-One-preturpq-proval-2015.pdf Проектът за колонизиране на Червената планета Mars One почти със сигурност няма да се състои, но ние можем да се поучим от уроците.

Много интересно интервю с декана на Исторически факлутет на СУ във вестник Монитор. Обърнете му внимание! Източник: http://www.monitor.bg/article?id=477464 Визитка Роден е на 16 март 1956 г. в Шумен Завършва история в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” през 1981 г. От 1982 г. е асистент в Катедрата по история на България (Българско възраждане) в Историческия факултет на Софийския университет Бил е заместник-декан на Историческия факултет на Софийския университет (2003-2007) Декан на Историческия факултет от 2007 г. Автор на книги, учебници, статии и студии по българска история, консултант на документални филми Източник: http://www.monitor.bg/article?id=477464

Стани Космически кадет! Започва програма “Космически предизвикателства” 21.09. – 30.11.2015 - Участвай в създаването на Нано космическа станция, изследователски всъдеход и автономна сонда! - Запознай се с водещи експерти от космическия сектор! - Научи повече за Космоса! ЛИНК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ: http://www.spaceedu.net/#filter=.signup Инфо за програмата: http://www.spaceedu.net/#filter=.curriculum Изисквания към кандидатите: http://www.spaceedu.net/wp-content/themes/space-theme-child/pdf/SC-2014-Rules.pdf

Ето малко снимки: http://nauka.bg/a/%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-%D1%81-96-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8

Нов динозавър на 125 милиона години е открит в Китай http://nauka.bg/a/%D0%9D%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0-125-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-%D0%B2-%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9

След 5 години ще отидем да го видим

Преди броени дни се проведе най-големият морски спектакъл в света е SAIL Amsterdam. SAIL Amsterdam от своето първо издание през 1975 г., се е превърнал в най-голямото обществено събитие в Холандия и най-голямото безплатно морско събитие в света. На всеки 5 години, в столицата на Холандия се срещат повече от 600 кораба, те се предвижват по Северно-морския канал преди да акостират в Амстердам. Галерия: http://nauka.bg/a/sail-amsterdam

Открита е гробница на езически войн в Полша - http://nauka.bg/a/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD-%D0%B2-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0

Проф. Костадин Костадинов, заместник-министър на образованието и науката: Постдокторантите са шанс за науката – Г-н Заместник-министър, къде е пресечната точка между малка България и най-голямата европейска държава – Украйна, в областта на образованието и науката? – Пресечната „точка“ са нашите сънародници, които живеят в Украйна. Това е най-голямата българска общност извън България – над 300 000 души, които са се определили като българи. – Под какъв документ поставихте подписа си като член на официалната делегация, водена от президента Росен Плевнелиев в Украйна? – С украинската страна е подписан протокол за сътрудничество и обмен между министерствата на образованието и науката на двете страни за 4 учебни години, а не както беше досега – година за година. Споразумяхме се и колко студенти от двете страни ще се приемат на реципрочен принцип, както и за облекченията, които ще имат у нас студентите – украински граждани, които ще останат извън договорения по протокола брой, но получават редица облекчения – например да не плащат такса за обучение. Или ще имат правото да кандидатстват за стипендия пред българската държава наравно с българските студенти. Българските университети ще приемат без конкурс в бакалавърски и магистърски програми първенците на випуските на Болградската гимназия и на Приморския регионален украино-български многопрофилен лицей, както и първенеца от украинската олимпиада по български език. – Какви са споразуменията в областта на науката? – Между България и Украйна има споразумение двете страни годишно да финансират до 4 проекта. Сега действащото споразумение, подписано през 2013 год., се забави от украинска страна по финансови причини. Парите вече са осигурени и четирите съвместни проекта ще стартират. Те са в областта на информационните технологии, нови материали и технологии и енергийни системи. Досега двете страни са финансирали изпълнението общо на 63 проекта в приоритетни за България и Украйна области – морска екология, информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост, биотехнологии, нови материали и др. Украинската страна разчита на нашия опит с участието ни в рамковите изследователски програми на ЕС, както и в „Хоризонт 2020“. С подписания в Украйна протокол се надяваме да разширим контактите в областта на научните изследвания, а изследователски екипи от двете страни да обединят усилия за успешна конкуренция в „Хоризонт 2020“ и научната програма на НАТО. Обсъдихме подробно и предложението на украинската страна за сътрудничество между училищата в областта на роботиката. – И на въпроса, който поставихте пред научната общност в БАН – постодокторанти със стипендия от… 1500 евро – мит или реалност е това, след като се твърди, че заплатата на професор в институт на Академията е 750 лв.? – По-скоро бих казал, че е мит професорска заплата от 750 лв. Тази сума е само бюджетната съставка, на която разчитат 80 – 90 процента от колегите. Но има професори, които дори биха се отказали от нея просто защото заработват в пъти повече. Въпросът за постдокторантурите е сериозен. Неслучайно има колеги, които дори смятат, че стипендия от 1500 евро е недостатъчна. Сумата трябва да бъде 2000, защото с постдокторантурите и подходящата научна инфраструктура осигуряваме възпроизводството на науката. Научните изследвания в САЩ например в голяма степен се извършват от постдокторанти. Смисълът на тази академична позиция е, че когато човек е защитил и е припознат от световната научна общност в определена област, се дава възможност в рамките на 3 години да бъде „експлоатиран“. Не от организацията, допринесла за академичното му израстване, а от друга, която има нужда от такъв специалист, за да реализира научни и иновационни проекти, полезни на на икономиката. До 5 години след защитата на докторска степен в Южна Корея увеличават заплатата на младия учен. А след това я намаляват – сиреч подсказват му, че вече не е необходим, защото е дал максималното от себе си. Не можем да разчитаме на учени на 70, 60 и дори 50 и нагоре години за повишаване конкурентоспособността на научните ни изследвания. Ние, слагам и себе си в това число, сме полезни донякъде на науката, не сме за изхвърляне, но не сме революционери в науката. В началото на научната ми кариера ми поставиха задача, която се смяташе за неизпълнима. Но аз, като млад човек, който не знаеше това, взех че я реших. И това не се случи само с мен – младите бяхме преобладаващи в института. Ако сега ми поставят подобна задача, ще започна да разсъждавам какво ми трябва или липсва, защо не може да се реши, а не как да се реши. – Но постдокторантската академична позиция липсва в нашето законодателство. Ще инициирате ли промени? – Промени ще има в Закона за висше образование и Закона за насърчаване на научните изследвания. Впрочем въвеждането на постдокторантурите като път за възпроизводство на научните кадри е и препоръка на партньорската проверка, която поискахме от ЕК. – Откъде ще дойдат парите за стипендии, все пак говорим за 1500 евро? – От парите за наука. Като спрем да даваме пари за наука на т.нар. научни организации, които не извършват такава, ще има достатъчно средства. Неведнъж съм казвал, че пари за наука има, просто трябва да преоценим действията си за финансиране и резултатите от научните изследвания. – На проектен принцип ли ще се привличат постдокторантите? – Не само на проектен, но и на конкурсен принцип – такава е практиката в САЩ например. Постдокторантът допълва експертизата на липсващо звено в дадена организация. Академичната позиция е въведена като инструмент и в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. За 2000 евро стипендия за постдокторантска позиция у нас със сигурност ще кандидатстват и млади изследователи от Западна Европа. А стипендия от 1500 евро устройва и учени от бившия соцлагер, Близкия и Далечния изток. И в момента имаме украински граждани на постдокторантски позиции по различни проекти. – Многократно съветвате българските учени да не се „вторачват“ само и единствено в ОП за наука и образование. – Наистина, пари за научни изследвания има и в други оперативни програми – например „Иновации и конкурентоспособност“, „Транспорт“, „Развитие на селските региони“, „Региони в растеж“ и др. Истината е, че колегите искат да играят само и единствено там, където има 100% грант за научни изследвания. Какво показва статистиката – имаме около 1000 проектни предложения за научния фонд, а за иновационния едва 150. Големи университети не участваха с проекти за изграждане на капацитет за приложни изследвания в миналото издание на ОП „Конкурентоспособност“ именно защото искаха 100% грант. Само че това прави научните организации лениви, неконкурентоспособни. Свикнали сме да говорим за научни звена само в университетите и в БАН. Но такива могат да бъдат и научноизследователски фирми , създадени за публична или частна полза. Вече има подобни фирми и научни центрове и те са много конкурентоспособни. Татяна ДИКОВА в. „Азбуки“, 16 юли 2015 г., стр. 1, 5 16 юли 2015 г. Снимка: Красимир СВРАКОВ

Ново изследване за масовите измирания на гигатските животни: http://nauka.bg/a/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

Имаме удоволствието да ви поканим на една много специална лекция този четвъртък (утре) от 18:00 ч. в СУ! "Розета - Европейският преследвач на комети" Реймънд Хоофс, ЕКА 13 Август (четвъртък), 18:00 ч. Нова конферентна зала, Софийски Университет (Ректорат), северен вход Вход свободен Д-р Хоофс е член на инженерния екип на мисията Розета. Работил в НАСА, Бразилската космическа агенция, а последните 15 години в ЕКА. Работил е върху инженерните аспекти на научните инструменти на Розета от 1999 до изстрелването й през 2004. Работил е също по мисиите Venus Express (до Венера) и Bepi Colombo (до Меркурий), преди да се върне към мисията Розета при влизането й в орбитата на кометата Чурюмов-Герасименко. http://nauka.bg/a/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%87-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8

Браво, прави ми впечатление, че София е пълна с чужденци, а и голяма част от тях не се спират само в столицата, а отиват или в Пловдив или Великот Търново. Не знам от къде знаят за Търново, някак Пловдив ми изглежда логично решение, но от къде имат информация за Велико Търново и решават да отидат там не знам, но е много добре, че все повече европейци избират България за своята почивка или пътувания.

Много интересно! Защо не се чу по медийте за това?

Как ви се струва корицата?

Седем медала отличиха националния отбор в 13-тата Международна олимпиада по лингвистика в Благоевград Българските умове заеха челни позиции сред 29 държави С впечатляващи резултати за българския национален отбор по лингвистика приключи 13-тата Международна олимпиада, която се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли. Сред 29 държави, които се включиха в съревнованието, именно българските умове се оказаха на челни позиции вкласирането. Седем от общо осем състезатели бяха наградени с медали, нареждайки се на второ място след САЩ. „Много се вълнуваме, че сме в челната тройка, тъй като това е невероятно признание за потенциала на българския отбор. Става въпрос за конкуренция в световен мащаб, която превръща първите позиции в престиж за всеки олимпийски отбор“, коментират професионалистите от СРООПН, които участват в сериозната подготовка на състезателите. Дългосрочната подкрепа на олимпийския отбор се осъществява от Фондация „Америка за България“. Медалистите в Международната олимпиада по лингвистика са както следва: Данаил Пенев, 12 клас, Първа английска езикова гимназия, Варна - златен медал Тина Владимирова Владимирова, 10 клас, СМГ - сребърен медал Ралица Дарджонова, 12 клас, СМГ - сребърен медал Валентин Димов, 10 клас, 91. НЕГ, София – сребърен медал Радина Добрева, 12 клас, МГ Варна – бронзов медал Надежда Димитрова, 10 клас, 128. СОУ, София – бронзов медал Здравко Иванов, 8 клас, СМГ София – бронзов медал Златният ни медалист – Данаил Пенев се нарежда на четвърто място в света сред над 200 състезатели. http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Този също е доста зарибяващ: http://dinahmoelabs.com/#plink А и тези с интересните факти са си интересни Абе време да имаш!

Console Living Room – Създаден от Internet Archives, можете да играете 900 класически аркадни игри в своя браузър. Reddit – Reddit е най-пристрастяващия сайта за милиони хора по целия свят. Сайта прави близо 1 милион уникални посетители всеки ден, а 90% от тях се връщат обратно на следващия ден. The useless web – Подобен на StumbleUpon (който също може да бъде пристрастяващ), но вместо да ви показва интересни и образователни сайтове ви показва само безполезни. Mental_Floss – Случайни интересни и уникални факти. Plink – Създаваш музика заедно с други хора. SNES Fun – SNES игри в браузъра. GeoGuesser –Това сайт ви дава "поглед" на случайна улица от целия свят и вие трябва да познаете къде се намирате на световната карта. Можете също да споделите ваша карта и да предизвикате вашите приятели. Wonder How To – От този сайт може да се научат много полезни и интересни умения. 2leep – Колекция от странни блогове и статии. Eyes In Space – От 7 милиарда човека само 536 от тях са имали късмета да видят със собствените си очи Кослоса. Вижте го сами! Uncrate – Ръководството за мъже. Where Cool Things Happen – Сайт за яки новини. Cracked – Източник на странни и интересни списъци. The Onion – Сатиричен вестник. Не вземайте насериозно този сайт. Ovguide – Сайт за намиране на интересни филми. Build With Chrome – Сайт чрез, който може да построите всичко от LEGO на вашият браузър.