Р. Теодосиев

Малко снимки от КНДР: http://geograf.bg/bg/articles/22-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82%20%D0%B5%20%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC/737-%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%B2%20%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE:%2010%20%D0%B4%D0%BD%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Фотографията в КНДР далеч не се въприема така, както ние сме свикнали да бъде. Както нашите баби и дядовци, така и днешните севернокорейци, реагираха по особен начин, когато пожелаех да ги снимам. Те смятаха, че за да бъдат снимани, трябва да бъдат облечени в официалните си дрехи, да позират на красив фон и всичко да се случва тържествено. Правенето на селфи е още по-неразбираемо. Докато снимах един монах, той ми каза "Чувствам се като животно в зоологическата градина." Пристигнахме в Пхенян. В момента там се строи новото летище, което се планира да обслужва дори туристически групи. Пред входа на най-големия хотел в Пхенян - Yanggakdo Hotel, който има 1000 стаи. Изгревът... Изглед към река Тедонган и кулата-монумент, символизираща идеологията на управляващата партия - "хората държат съдбата в ръцете си". Изглед към реката... В селския магазин в провинцията се продаваха основните продукти и .... сол (голямата купчина на снимката!).

Носител на „Пулицър“ – „Шестото измиране“ на Елизабет Колбърт – излиза на български език Трудът, за който американската журналистка Елизабет Колбърт бе отличена с „Пулицър“ преди месец излиза на български език. „Шестото измиране“ (ИК „Изток-Запад“) търси отговор на въпроса чака ли ни масово изтребление, причинено не от друг, а от самите нас. Нашумялата напоследък по света тема за шестото измиране е разгледана обстойно от американската журналистка Елизабет Колбърт в изключителната книга „Шестото измиране“ (с подзаглавие „Неестествена история“). Колбърт проследява историята на Шестото – може би фатално за хората – измиране, за което виновник е не друг, а самият Homo sapiens. Авторката разказва за редица видове, безвъзвратно изчезнали от лицето на Земята (американският мастодонт, безкрилата гагарка, амонитът, изчезнал заедно с динозаврите в края на креда и др.); началото на криволичещата история на тази история е положено с труда на френския естествоизпитател Жорж Кювие. Фактите от миналото се допълват и от факти от настоящето: все по-фрагментираната амазонска дъждовна гора, бързо затоплящите се склонове на Андите, външните участъци на Големия бариерен риф… Достоверността на написаното е гарантирана: Колбърт се е включила в експедиции и е посетила изследователските станции на дестинациите, за които пише. Не е необходимо да посетим обаче тези критични точки, за да се убедим в истинността на написаното от нея. Тя дори отделя глава, в която описва измиране, случващо се съвсем буквално в собствения й заден двор, а може би и в нашите домове… В предговора на книгата Колбърт сочи: „Измирането по принцип е зловеща тема, а масовото измиране е в пъти по-страховита. То също е и увлекателна тема. В следващите страници ще се опитам да ви предам и двете усещания: възхитата да научаваш подробностите и в същото време ужасът от наученото. Надеждата ми е читателите на тази книга да я затворят, оценили както трябва наистина изумителния момент, в който ни се е паднало да живеем.“ Книгата съдържа и повече от любопитен снимков материал… „Шестото измиране“ е определена за една от 10-те най-добри книги за 2015 г. в класация на „Ню Йорк Таймс“. За нея Елизабет Колбърт бе отличена с престижната награда „Пулицър“ в сферата на документалната литература преди месец. * „Векове минават и чак в настоящето започва да се случва нещо.“ Хорхе Луис Борхес Откъс от „Шестото измиране“, Елизабет Колбърт Гората и дърветата Alzatea verticillata – Дърветата са главозамайващи – тъкмо казваше Майлс Силман. – Те са много красиви. Вярно е, че за да им се възхитиш, е нужно малко повече усилие. Влизаш в една гора и първото, което си казваш, е „я какво голямо дърво“ или „о, ей на това му се вика високо дърво“, но когато започнеш да мислиш за историята на живота им, за всичко, което е нужно, за да достигне дървото до това място, историята се заплита. Малко като виното е – когато започнеш да го разбираш, то става още по-интригуващо! Намирахме се в Източно Перу, в началото на Андите, на върха на четири хиляди метра висока планина, където всъщност нямаше дървета – само шубраци и, малко не намясто, дузина крави, които ни гледаха подозрително. Слънцето залязваше и с него се снижаваше и температурата, но, обгърната в оранжевото зарево на вечерта, гледката беше изумителна. На изток се точеше панделката на река Алто Мадре де Диос, която се влива в река Бени, която пък се влива в река Мадейра и в крайна сметка стига до Амазонка. Пред нас се простираше националният парк „Ману“, една от горещите точки на световното видово разнообразие. – Пред себе си виждаш по един от всеки девет вида птици на планетата – каза ми Силман. – Тук, само на наша територия, имаме над хиляда вида дървета. Заедно с него и няколко негови докторанти от Перу току-що бяхме пристигнали на върха на планината, след като потеглихме сутринта от град Куско. Измервано в птичи полет, изминатото от нас разстояние се равняваше само на около стотина километра, но пътуването ни беше отнело цял ден шофиране из серпантините на черните пътища. Пътят се виеше покрай селца, изградени от глинени тухли, ниви, кацнали под невъзможни ъгли, и жени с яркоцветни поли и кафяви филцови шапки, които носеха бебета в слингове на гърбовете си. В най-големия град спряхме за обяд и си купихме провизии за четиридневна екскурзия пеша. Те включваха хляб и сирене и листа от кола, колкото да напълнят пазарска торба – Силман ги купи за еквивалента на два долара. Застанал на планинския връх, Силман ми каза, че пътеката, по която щяхме да тръгнем следващата сутрин, често се използва от търговци на кока, които я изкачват в обратна посока. Тези кокалерос носеха листата от долината, където ги отглеждаха, в селищата от високите Анди от рода на онези, които току-що бяхме подминали, и пътеката се използваше за тази цел още от дните на конкистадорите. Силман, който преподава в университета в Уейк Форест, се нарича горски еколог, макар че реалната му титла е тропически или обществен еколог, или биолог консерватор. Той е положил основите на теорията си, размишлявайки върху това как се създават горските съобщества и дали те остават стабилни в течение на много време. Това го довело до разглеждане на начините, по които се е променял климатът в тропиците в миналото, откъдето било съвсем естествено да достигне до възгледи как ще изглеждат тези промени в бъдещето. Наученото го вдъхновило да отдели поредица дървесни парцели, които сега щяхме да посетим. Всеки от парцелите на Силман, те са общо седемнадесет, се намира на различна височина, оттам е изложен и на различна средна годишна температура. В мегаразнообразния свят на „Ману“ това означава, че всеки парцел представя разрез на фундаментално различно горско общество. В популярните представи глобалното затопляне се смята най-вече за заплаха за студенолюбивите видове и тази идея си има добри основания. Докато светът се затопля, полюсите ще бъдат преобразени. В Арктика ледената покривка заема само половината от областта, която е обхващала преди тридесет години, а след още тридесет най-вероятно ще е напълно изчезнала. Очевидно всички животни, които зависят от леда, като пръстенчатите тюлени или полярните мечки например, ще бъдат засегнати силно от стопяването му.

Живот в руските лагери или как се ражда „Наследникът от Калкута“? Роберт Щилмарк и неговият магнум опус „Наследникът от Калкута“ излизат в ново издание, илюстрирано от художника Петър Станимиров. Книгата е част от луксозната колекция „Върхове“ на ИК „Изток-Запад“. Роденият в царска Москва Роберт Щилмарк (1909–1985) е познат на мнозина български читатели като един от авторите на приключенския роман „Наследникът от Калкута“. Днес съветският журналист и писател е официално признат за единствен автор на произведението, след като печели делото за авторство на романа (през 1959 г.) срещу другия „автор“ – Василий Павлович Василевски. До това дело се стига след няколко години, в които Василевски изнудва и заплашва със смърт Щилмарк, а историята на съавторството се заражда още през 1950–1951 г. в сталинските лагери – на строеж № 503 „Мъртвия път“, където Щилмарк е заточен и участва в строителството на заполярна железопътна линия. Там бившият преподавател по военна топография, завеждал някога отдела за скандинавските страни и редактор на отдела по печат във Всесъюзното дружество за културни връзки с чужбина, се среща с Василий Павлович Василевски – един от бригадирите на криминалните затворници. Тъй като Щилмарк имал навика вечер, след тежкия труд в лагера, да разказва на другарите си по съдба пленяващи истории от Александър Дюма, Робърт Луис Стивънсън, Джек Лондон и др., той бързо станал всеобщ любимец. След като приключил с всички познати му чужди разкази, начетеният журналист (Роберт владеел отлично немски, холандски, датски, шведски и норвежки език) започнал да съчинява собствени истории. Така се родил и романът „Наследникът от Калкута“. Василевски сключил споразумение с Щилмарк, освобождавайки го от тежка работа. В замяна Роберт бил задължен да впише като съавтор Василевски, чиято била и първоначалната идея за творбата. Бригадирът се надявал, ако един ден произведението бъде публикувано, да се хареса на любителят на исторически романи Сталин, който да намали присъдата му. След написването си „Наследникът от Калкута“ е предаден на началството от Василевски, чийто отношения с Щилмарк междувременно се влошават (дотам, че Василевски го заплашва с убийство). През 1955 г. наследникът на дворянски род Роберт Щилмарк е реабилитиран. След завръщането си в родна Москва писателят продължава да получава заплахи от Василевски (все още в лагера), който настоява Щилмарк да издири и публикува романа възможно най-скоро. Ако Василевски не фигурирал като съавтор, за Роберт имало мокра поръчка. Бившият преподавател по военна топография намира ръкописа и го публикува в издателство „Детгиз“ през 1958 г., а на корицата фигурират имената и на двамата. Книгата се радва на голям успех, а Щилмарк превежда на бригадира една четвърт от хонорара за първото издание. Недоволен от сумата, Василевски отново заплашва Щилмарк, който най-накрая решава да потърси помощ от издателите си. Те предявяват иск в съда, за да защитят правата на истинския автор и след подробна експертиза и свидетелства на бивши лагерници, Роберт Щилмарк е признат за единствен автор на „Наследникът от Калкута“. В България приключенският роман излиза за първи път през 1960 г. с двете имена на корицата. Впоследствие търпи още няколко преиздания, в които за автор е посочен единствено Щилмарк. Сега българският читател има възможността да се пренесе в увлекателния пътешественически свят на „Наследникът от Калкута“ в новото, илюстрирано от Петър Станимиров издание на книгата с твърди корици. Откъс от „Наследникът от Калкута“, Роберт Щилмарк Kaто изскочи на палубата, Ричард Томпсън се спусна стремително към каютата си. Той бе настанен заедно с мистър Патерсън и сега бързаше да го намери, ала в каютата нямаше никой. На палубата на пътя на адвоката се изпречи мистър Мортън. Отдръпвайки се сякаш пред дявола, Ричард изтича с необичайна пъргавина по стъпалата на спардека[1]. Оттук част от пасажерите наблюдаваха тясната ивичка на африканския материк към изток. Като не намери и между тях мистър Патерсън, адвокатът се спря объркан до перилата. Вятърът разроши косите му и освежи пламналото му лице. Малко поуспокоен от величествената картина на океана, той слезе долу. Надявайки се да намери Патерсън при лейди Станфорд и още нерешил дали трябва да открие удивителната тайна в присъствието на годеницата си, чиито бързо нарастващи симпатии към лъжевиконта вече започваха да го тревожат, той потропа на вратата на нейната каюта. Зад вратата се чу шумолене. Ричард реши, че Бетси, камериерката на лейди Станфорд, разтребва каютата и смятайки, че ще узнае от нея къде се намира господарката ѝ, натисна по-силно вратата. Резето на ключалката отскочи, вратата се отвори и мистър Томпсън, препъвайки се о прага, едва не падна в каютата. Тук цареше полумрак, но онова, което успя да види, беше невероятно! Елън, която се намираше в каютата, бързо се освободи от обятията на собственика на „Орион“... В следния миг кавалерът на прекрасната лейди пристъпи напред и бедният мистър Ричард усети докосването на две железни ръце, които го издигнаха във въздуха; след това със сила го изхвърлиха от каютата. Той си удари главата в насрещната стена на тесния проход и падна пред прага. Вратата на каютата с трясък се хлопна, но преди още адвокатът да беше успял дори да се изправи на крака, тя отново се отвори и пропусна господаря на кораба. Мнимият мистър Райланд се наведе над поваления адвокат, сграбчи го и тичешком се спусна с него към своята каюта, която беше близко до мястото на фаталното произшествие. В просторния салон, подреден с източен разкош, собственикът, без да позволи на жертвата си да си отдъхне, извади иззад облегалото на широкия диван две шпаги и мълчаливо пъхна една от тях на Ричард. Той самият се отдалечи в един ъгъл, съблече персийския си халат и остана по дантелена риза и панталони, пъхнати в чорапите. Кръстът му беше пристегнат с широк копринен пояс, каквито в Испания носят тореадорите. В това бретьорско[2] облекло той изпита шпагата си. Гъвкавото стоманено острие със свистене разсече въздуха по всички посоки. Седнал на дивана, мистър Томпсън дишаше тежко и наблюдаваше приготовленията на съперника си. Шпагата, която му беше пъхнал господарят на кораба, остана да стърчи между коленете му. Като се размърда, той я събори на пода и дори не посегна да я вдигне. – Ще се биете ли, или имате намерение да губите време, за да търсите секунданти? – изсъска му противникът. – Може би вие изобщо не сте склонен да искате удовлетворение? Тогава ще ми дадете честна дума, че... Мистър Томпсън беше лош боец. Той никога не бе държал в ръката си пищов и навремето със своите неумели нападки с рапира в гимнастическата зала на колежа предизвикваше смях у другарите си. Но въпреки че беше лош фехтовач, Ричард Томпсън не беше страхливец. Той просто не бе успял още да се съвземе от объркването и безкрайното учудване от всичките си днешни открития. Думите на противника му достигнаха най-сетне до неговото съзнание и му възвърнаха самообладанието. Той се изправи рязко, като настъпи изпуснатата шпага. – Да искам удовлетворение – каза той твърдо – или да давам честна дума, бих могъл само когато имам работа с джентълмен, а не с дързък самозванец, който си е присвоил чуждо име. Поразеният съперник на Ричард се смути, но мигновено се овладя. Той захвърли шпагата и се спусна върху адвоката. Ричард го посрещна със силен ритник. След един миг двете сграбчили се в жестока схватка тела се търколиха на килима. В това време вратата на каютата се отвори и на прага се появи пастор Редлинг заедно с корабостроителя мистър Патерсън. [1] Горна палуба на кораб. [2] Побойник-дуелист – Б.а.

„Фантастичните победи на модерната психология“ От излизането си през шейсетте години до днес книгата на белгийския психиатър, психолог и популяризатор Пиер Дако се е превърнала в настолна книга на не едно поколение читатели. Благодарение на нея смисълът на понятия като „депресия“, „неврастения“, „агресивност“ и причините за ред заболявания на съвременния човек са достигнали до стотици хиляди европейци. Книгата съдържа многобройни примери от клиничната практика на автора и други лекари, солиден речников апарат, множество схеми и диаграми. Предназначена е както за специалисти, така и за по-широка публика. Това второ издание на български език, подготвено от ИК „Колибри“, ще позволи на онези, които са пропуснали първото, да се потопят в тази колкото сложна, толкова и завладяваща област на знанието, каквато е психологията. Пиер Дако Белгийският психиатър Пиер Дако е учен с богат клиничен опит и талантлив популяризатор. Автор е на множество произведения, предназначени за професионалисти и широк кръг читатели, от които най-известни са „Фантастичните победи на модерната психология“ („Колибри“, 1995) и „Триумфът на психоанализата“ („Колибри“, 1998). До смъртта си през 1992 г. Пиер Дако е член на Международния институт по психотерапия в Женева и на Международната фондация по аналитична психология. Пиер Дако - „Фантастичните победи на модерната психология“ За да вникнем по-добре в съдържанието на тази книга, ще трябва да се запознаем с теориите на големите психотерапевти. Да започнем тогава с тях. По този начин ще отдадем почит на създателите и на пионерите на психотерапията. Проходчици в минните галерии и Каменоделци Месмер и хипнотизмът Три млади жени се гърчат в страшни конвулсии. Проснати по гръб, те са разтърсвани от спазмодични изблици на смях и силно хълцане.Истинска нервна криза. Облечен в коприна от глава до пети, някакъв мъж наблюдава сцената. Великият жрец на това тайнствено място. Стаята тъне в мрак. Закрити с плътни завеси, прозорците не пропускат слънчевите лъчи. Месмер, бащата на „животинския магнетизъм“, пионерът на хипнотизма, е потънал в размисъл. В ръка държи метална пръчка. Трите млади жени са в разгара на кризата. В средата на „чудотворната стая“ е поставено дървено буре с вода, а във водата – парчета стъкло и железни стружки. Пръчки от гъвкав метал стърчат от дупките, пробити в капака на бурето. Пациентите пристъпват тържествено в този храм: под звуците на музика, в дълбоко мълчание. Всеки взима металната пръчка и я допира до болното място. След това се появява Месмер, надянал тържествените си одежди. Преминава с бавна крачка покрай болните, взирайки се втренчено в тях. Прокарва пръчката си по телата им... В този миг трите млади жени се свличат на пода... А хипнотизаторът и лечителят Месмер си припомня живота си... Годината е 1734. Роден е в Радолфцел, на Боденското езеро. Баща му е горски пазач. По желание на майка си, десетгодишен, постъпва в манастир да учи за пастор. До университета изучава теология, астрономия, физика и математика. Чете Парацелз – човека, който вярва във влиянието на звездите... Това е повратен момент в живота на Месмер. Той изоставя църквата и се насочва към медицината. Ще стане лечител на тялото, а не на духа. Без да се колебае, Месмер се посвещава на научната медицина на онова време, която не признава съществуването на нищо, което не може да бъде изпитано, да бъде доказано физически. Месмер обаче вярва в тайнствените и непознати сили. Та нали преди него Вилхелм Максуел проповядвал, че болестите не представляват нищо друго освен изтичане на жизнените флуиди от човешкия организъм. И още, същият този Максуел вярвал, че възстановява равновесието на организма чрез връщането на „магнетичната сила“. Месмер ще тръгне по този път. Годината е 1765. Месмер е на трийсет и една години. Моцарт – на девет. Същият този Моцарт, когото Месмер ще вземе под своя закрила около 1768 година... Месмер защитава дисертацията си на тема „Влиянието на планетите върху човешкия организъм“. Това изпитание представлява предизвикателство, отправено към научната медицина, която е изучавал. И Месмер го преодолява успешно! Учените от онова време дори не мислят да го подозират в измама, което свидетелства какъв блестящ студент е Месмер! Ето го вече доктор. Човекът с бурето притежава разрешително да упражнява професията си. Вярно, печели малко. Беден е. Не може да е другояче, след като лекува бедняците и е безразличен към славата и парите... Но животът му отново тръгва по ново русло. През 1768 година Месмер се оженва за богата вдовица. И той, който никога не е гонил почестите и славата, внезапно се сблъсква с тях на пътя си. Месмер разсъждава: съществува универсален флуид, в който плуват всички тела... Според него човешката воля е в състояние да приведе в действие този флуид, да го накара да излезе от една точка, за да го вкара в друга... И така, годината е 1768. Госпожа Месмер има компаньонка, госпожица Францл Гестерлин, чието лошо здраве ще я направи идеален пациент за Месмер. От какво е болна госпожица Гестерлин? От всички възможни болести... временна парализа, стомашни смущения, гадене, придружено с гърчове, депресии, страх, припадъци, моментна загуба на зрението... Накратко, от хистерия. Месмер успява да я излекува. Фанфарите на славата тръбят името на Месмер, който е повярвал в знанията си и е имал смелостта да се опълчи срещу научните авторитети на своето време. Името му гърми навред, признанието е безусловно. Човек, практичен по природа, Месмер, изглежда, е сметнал, че индивидуалното лечение на пациентите му коства доста време... Ето как се появява бурето за общо ползване! Така болните ще могат да прииждат на цели групи в храма... Всеизвестни личности хващат железните пръчки на бурето. На сеансите присъства дори писателят Ла Арп, който е във връзка с руския велик херцог Павел! Всичко върви като по вода и магнетизмът изглежда призван да изживее необикновени съдбини... Но две сили са неизменно на своя пост: медицината и модата. ■ Модата. Представете си само как дамите от онова време бъбрят на тема магнетизъм! Нима не се повтори същото, когато излагаха на показ комплексите си по време на царуването на Фройд! ■ Медицината. Същите тези професори, които са възприели смелата Месмерова идея, само чакат да се появи удобен случай. И той не закъснява, въплътен в млада сляпа жена (Тереза фон Парадиз), пианистка, протеже на императрицата. Лечението дори при най-добрите очни лекари на Виена е останало безрезултатно. Последен отчаян опит. Завеждат я при Месмер, който след упорито лечение успява да й върне зрението. Невероятно, нали? Да, но е факт. Става дума за за­губа на зрението при болни от хистерия. Ето как се развива по-нататък историята. След като отново проглежда, девойката вече не може да свири така добре, както преди. Което значи, че има опасност приходите от музицирането да секнат. Лекарите преглеждат младото момиче, констатират, че е възвърнало зрението си, но отричат способността му да вижда, тъй като не е в състояние да назовава предметите! (Девойката изгубва зрението си на тригодишна възраст.) Лекарите охулват Месмер, който разказва как бащата нахълтал в къщата му със сабя в ръка! След като девойката отново ослепява (потвърждение за хистерична слепота), Месмер е прогонен от Факултета по медицина и намира убежище във Франция. И както обикновено става, комисията, натоварена да проучи месмеризма, изобщо не си дава труда да разбере дали Месмер действително е излекувал па­циентите си. Вместо това тя се заема да потърси потвърждение на теорията му! Но коя теория? Тази за „животинския магнетизъм“ ли? И след като се оказва невъзможно да бъдат доведени и демонстрирани пациентите на Месмер, излекуването им се приписва за сметка на въображението и случаят отшумява. Хипноза и внушение Годината е 1814. Месмер е в сянка... Методът му остава в сила. Добре известният господин Дьо Пюисегюр, армейски офицер и изследовател, изучава магнетизма в имението си в Соасон. Този вид магнетизъм обаче не призовава на помощ разните церемонии, музики и завеси. Чудотворството започва да отстъпва пред науката! Достатъчен е примерът с голямото намагнетизирано от него дърво. (По този повод Франкини заявява, че е съвършено излишно да се намагнетизира дърво, тъй като то си е магнетично по принцип...) Един път (историята е добре известна) млад „намагнетизиран“ пастир не получава очакваните и обичайни гърчове. Съвсем не! Напротив, заспива. Не от умора или от досада, а по-скоро по някакъв странен начин. Наоколо шумят, движат се, викат. Ефектът е нулев. Малкият пастир продължава да спи. Внезапно се надига, започва да говори, да се движи и да се подчинява безпрекословно на заповедите на господин Дьо Пюисегюр. Малко остава последният да повярва, че е станал господар на Вселената. Така е открит хипнотизмът. Както и хипнотичното внушение. След Месмер и Дьо Пюисегюр Дельоз открива на свой ред постхипнотичното внушение. Установява, че след като се събуди, човек се подчинява на заповедите, получени в съня. (Пример – един често срещан и прост случай: човек, лесно поддаващ се на хипноза, е приспан. Внушават му, че водата, която ще изпие, е поръсена с черен пипер, след което го събуждат. Човекът пие и погнусен, изплюва водата, защото никой не в състояние да обезсили внушението. За целта трябва човекът отново да бъде приспан.) Многобройни изследователи продължават издирванията си и хипнотизмът печели все повече ентусиазирани привърженици. Но месмеристите вдигат прекалено голям шум... Ето защо въпреки внушителните резултати, постигнати при хирургически интервенции под хипноза (все пак сме в XIX век), и може би защото е достигнал до такива висоти, месмеризмът се сгромолясва с такъв шум и трясък... Последната вълна се надига в Англия, където доктор Елиътсън приема да служи на месмеризма, поради което през 1838 година е принуден да напусне болницата, в която практикува. ■ В наше време именно Англия се оказа страната, която през 1955 година призна ползата от хипнотизма и чрез Британската медицинска асоциация изрази желанието да бъде прилаган в болниците и преподаван като учебен предмет в учебните заведения наравно с другите дисциплини. Това решение бе взето след бившия СССР и ред други англоезични страни. Да не забравяме, че още през 1838 година са извършени ампутации „безболезнено и под хипноза“. Това доказва, че в наши дни ние просто се връщаме към един от най-увлекателните проблеми на терапията... Стигаме до случая с доктор Есдай (все още сме в XIX век!), англичанин, работещ в Индия. Посредством хипноза той успешно извършва над триста тежки операции, и то съвършено безболезнено за пациентите! Как е посрещнато това постижение? С презрение. Болницата му е закрита.

Тази година светът отбелязва 150-годишнината от рождението на Уилям Бътлър Йейтс, великият ирландски национален поет и носител на Нобелова награда за литература през 1923 г. По този повод Посолството на Ирландия ви кани на четене на стихове от У. Б. Йейтс в изпълнение на поета, романист и драматург Джак Харт на 12 юни, петък, от 17.00 ч. в Дома на Европа, ул. „Раковски“ 124.

http://nauka.bg/a/%E2%80%9Ephilae%E2%80%9D-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0 „Привет, Земя, чувате ли ме? Събудих се. Дълго ли спах? “

А дано! )) Успехи!

На 19-ти септември през 2013 г. бе открит нов природонаучен музей в с. Дорково, който разкрива природните забележителности и миналото на нашата страна. Инициативата нямаше да бъде възможна без съвместните проучвания между български и френски учени. Палеонтологичният музей в с. Дорково, област Пазарджик в Родопите, представя находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Елин кладенец“ около с. Дорково. Най-голямото в света находище на струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Все още находището не е развито и се виждат стърчащи кости от скалите. През 80-те години на миналия век природната забележителност „Палеонтологично находише - Дорково", известно и с изкопаемите животински останки от плиоценската епоха, е обявена за защитена територия, а находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г. Първият който обръща внимание на това находище още в началото на 30-те години на миналия век е местният учител Манов Чолев, когато негови ученици му носят необичайно голям зъб. В региона се носи легенда, че местността "Елин кладенец" е дъно на пресушено езеро, в което са живяли огромни водни чудовища. По този начин местните хора си обяснявали необичайно големите кости, които намирали. Но нищо не е предприето до повторното му отритие от геолози на тогавашната фирма „Редки метали". А първото научно палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов и геолози от Софийския университет. Па-леонтологичното находище нашумява по-късно благодарение на множеството вкаменелости, открити на това място в резултат от проведените българо-френски палеонтологични разкопки (1985 - 1987 г.). Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж, по инициатива на проф. Николай Спасов. Научен ръководител на експедициите е проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, Париж. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE

Всички гаври и подигравки с паметника във фейсбук, тук ако искате да кажете нещо, то нека да е смислено!

Карл Сейгън е вдъхновение на поколение учени с работата си и популяризирането на науката. Но той не винаги е говорил за науката с положителни емоции. В този клип той защитава правото на всички нас да знаем, кои решава развитието на науката и по какъв начин. Това е нещо, което всички ние трябва не само да чуем, но и да се замислим кой е решил, кое да стигне и кое не до обикновения човек, като наука и технологии?! Цялото интервю: Последното интервю на иконата на науката Карл Сейгън

Музейко пристига у нас на 30 септември Детският научен център официално отваря врати през септември, но най-любопитните ще могат да надникнат още през август Детският научен център Музейко ще бъде открит официално на 30 септември, това съобщиха неговите създатели – Фондациите „Америка за България“ и „Музейко“. На първи октомври ще започнат програмите в Музейко, тематичните му дни, и ще бъдат достъпни всички интерактивни изложби, които представят науките чрез игри. Междувременно ваканцията започва с добри новини. През август сградата на Музейко ще отвори врати за най-любопитните с детска школа "Игра и наука в Музейко". Тогава ще бъдат готови и следните изложби: ГРАДИНАТА ЗА ТВОРЦИ, която ще предлага отдих на родителите и много забавления за децата, ГОЛЯМОТО ДЪРВО, което свързва най-ниската с най-високата точка на сградата, но е и връзката между праисторията и космоса, между миналото, настоящето и бъдещето. Най-младите изследователи ще могат да се забавляват и да учат в ПРОСТРАНСТВО ЗА МАЛКИТЕ. ИЗСЛЕДВАЙ СВОЯ СВЯТ: ГРАД ще очаква всички бъдещи архитекти, инженери и строители, а в ИЗСЛЕДВАЙ СВОЯ СВЯТ: ПРИРОДА Музейко ще споделя всичко, което знае за растенията и животните. От трите изложби, посветени на ПОДЗЕМНИТЕ ТАЙНСТВА ще можем да научим повече за ДРЕВНИТЕ ГИГАНТИ, вълнуващите ИСТРОИИ, които има да разкаже археологията и всички тайни на геологията, скрити в СКАЛИТЕ. Под зеления ПОКРИВ се намират и отговорите на въпросите КОЙ СЪЗДАВА БЪДЕЩЕТО: ЗЕМЯ и КОЙ СЪЗДАВА БЪДЕЩЕТО: КОСМОС, а за всички, които не могат да спрат да гледат към звездите, врати отваря и ПЛАНЕТАРИУМЪТ. И това не е всичко. През есента Музейко подготвя още големи изненади, но кой е очаквал друго? А докато Музейко ни показва дома си и подготвя своето пристигане през септември, можете да посетите новия му уеб сайт www.muzeiko.bg, за да следите всички новини, да научите повече за изложбите както и за достъпа до тях: http://bit.ly/1Q2EUgQ и годишните карти: http://bit.ly/1Frpwk2 МУЗЕЙКО е най-големият детски научен център в Източна Европа, който ще отвори врати на 30 септември 2015 г. в София. Той се строи по идеи и с инвестицията на фондациите “Америка за България” и „Музейко“ на територията на община Студентска върху разгърната площ от 3500 кв.м., 2000 кв.м. от които - пространство за интерактивни игри, които да събуждат любопитството на децата към наука, инженерство, екология, комуникации и изкуства, и да подпомагат по увлекателно-игрови начин желанието на малките да учат. Музейко от вън и от вътре:

Не мисля, че имаме нещо общо с македонския кич, ние най-накрая започнахме да слагаме паметници на нашите владетели. Честваме 1000 години от смъртта и живота на наш велик цар, нека да не го превръщаме в нещо друго...

Скулптурният монумент САМУИЛ – ЦАР НА БЪЛГАРИЯ (997-1014) ще бъде издигнат в парковото пространство пред базиликата „Света София“ в центъра на столицата по инициатива и с дарение на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, и с подкрепата на Столична община. Инициативата е по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил и неговата епоха, наричана от историците "българската епопея" за независимост и е подкрепена и от изтъкнати български общественици, учени и представители на национални институции. Идеята за отдаване на почит към паметта на цар Самуил, чиято историческа личност и съдба свързваме с героичната епопея за независимост на Първата българска държава в края на X и началото на XI в., намери своята достойна реализация в проекта на скулптoра Александър Хайтов и ландшафт архитектите Росен Гурков и Мария Гуркова. Надяваме се паметникът да намери своето адекватно присъствие в културния пейзаж на София, като място на националната ни памет, и символ на българската воля за свобода и независимост, за достойнство и бъдеще. Личността на Цар Самуил/997г.-1014г./ 1000г. от битката при с. Ключ и смъртта на цар Самуил Паметник, пътища и безпътица - интервю с авторите на инициативата за паметник на Самуил Снимки: Васил Шушков, София Topnovini.bg

Череп на момиче, намерено с венец от керамични цветя, 300-400 пр. Хр. в Гърция.

Beatrice Hill-Lowe състезава в олимпийски игри през 1908. Тя спечели бронзов медал за стрелба с лък на жените. Тя е първата жена от ирландски произход, която печели медал на олимпийски игри.

Тук не знам какво да напиша...то...няма :D

Робот, който избира и бере пипер ще промени бъдещето в селското стопанство. Сладък пипер в световен мащаб се произвежда в размер на над 26 милиона метрични метра. Само за Европа това са над 370 милиона евро през 2010 г. Една от причините за създаване на подобен робот е, че той не би наранил зеленчука или плода, за разлика от човека. Робота за бране на пипер е направен да се движи по релси из цялата оранжерия измежду зеленчуците. Уреда за събиране на пипер е снабден с рамо и щипки за бране. При локализиране на зеленчука анализира цвета му и преценява дали е узрял или не. Робота е създаден по проект CROPS към ЕС. Чрез непрекъснат поток от снимки робота насочва "ръката" си и отрязва пипера. Повече: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

НАСА открива звездна система свързана със потенциална „звезда-зомби“ Екип астрономи с помощта на телескопът ‚Хъбъл‘, открили звездна система, която може да е оставила „звезда-зомби“ след необичайно слаба свръхнова. Свръхновата обикновено унищожава експлодиралото бяло джудже или умираща звезда. В този случай, учените вярват, че слабата свръхнова може да е оставила непокътната част от звездата джудже—наричат това явление „звезда зомби. Докато изучавали снимките направени от Хъбъл години преди експлозията, астрономите идентифицирали синьо тяло даващо енергия на бялото джудже, процес който запалва ядрената реакция и освобождава слаба свръхнова. Този тип взрив тип lax е по-слаб от по-яркият му братовчед тип la. Астрономите са идентифицирали повече от 30 от тези мини-свръхнови които могат да са оставили оцеляло бяло джудже след себе си. Повече: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9E%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%E2%80%9C

Космическа технология спасява животи в Непал! Устройството "Файндър" по време на тестове. Credit : NASA/Aubrey Gemignani Има хора, които са настроени крайно негативни към космонавтиката. "Защо трябва да харчим толкова много пари за космос, когато имаме много други проблеми на Земята? Не е ли по-добре да решим първо земните си проблеми, преди да ходим в космоса", питат те. На 24 април 2015 г. земетресение с магнитуд 7.9 порази Непал - страна, която не бе подготвена за бедствие от този мащаб. Близо 300 вторични труса, един от които с магнитуд 7.4, допълнително срина инфраструктурата. Повече: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D0%BB

Пускам без редакция отворено писмо на Д-р Георги Чалдъков, Председател на Българското дружество по клетъчна биология

Браво на учениците и на учителите! Трябва да има повече подобни проекти.

За 5 поредна година сп. "Българска Наука" се включи в празника на науката в столицата ни – Софийски Фестивал на Науката, който се проведе между 14-17 май в театър София и парк Заимов. За най-голямото научно събитие на годината в България могат да се кажат много неща, но нищо не може да се сравни с това да бъдеш заобиколен от млади учени, които взривяват, омагьосват и създават науката пред очите ти. Потапяш се в света на физиката, чрез която се връщаш назад във времето или пътуваш в далечното бъдеще, докосваш се до най-малките частици във вселената, а само след минути се срещаш с най-големите учени на нашето време, които ти разказва за това, че атомите на лявата ти ръка може да са от различна звезда от тези на дясната ръка. Всяка година жителите и гостите на столицата имат възможността напълно безплатно да надникнат в света на науката, а заедно с тях и нашият екип посети голяма част от събитията в програмата, за които бързаме да ви разкажем. http://nauka.bg/a/v-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF-%E2%80%9E%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%E2%80%9C

Използвам темата да споделя един учител, който обиколи фейсбук: По време на лекциите по организационно поведение професорът Сидни Eнгелберг, учителят с трудов стаж повече от 45 години, позволява на студентите си да посещават лекциите заедно с децата, за да не пропускат от материала и да бъдат редовни. Веднъж по време на лекцията едно от децата се разплакало, а майка му станала, за да го изведе от залата и да го успокои навън. Но професорът взел дребосъка на ръце и продължил часа заедно с него.

Четири от общо петимата български ученици, които представиха България на най-голямото състезание за наука и инженерство в света - Intel International Science and Engineering Fair (Intel ISEF), се отличиха с иновативни проекти. Христо Стоянов, Григори Матеин, Марин Шаламанов, Васил Василев и Петър Гайдаров от ОМГ Пловдив се състезаваха с 1700 млади учени от 75 държави с разработки в областта на математиката, физиката и системния софтуер. Гениалните деца не за първи път се завръщат с медали и признания - сред тях присъстват и олимпийски състезатели по природни науки, участвали в някои от най-големите международни олимпиади. Повече: http://nauka.bg/a/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81-%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-intel-international-science-and-engineering-fair

Вчера на 20-ти май в 18:05 ч. българско време от Кейп Канаверал излетя космическата ракета "Атлас 5". Основният товар на полета е миниатюрната космическа совалка на военновъздушните сили "Х-37B", която започва своята четвърта класифицирана мисия. Повече: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%B3%D1%8A%D0%BD-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8F