Р. Теодосиев

Представяне на безплатното приложение за смарт телефони и таблети SmartBirdsPro Номинираното от World Summit Award Mobile (WSA-Mobile)* за най-добро приложене в световен мащаб в категорията Околна среда за 2014, и определено от сп. HiComm като едно от най-интересните мобилни приложения, първо по рода си за България, приложението за определяне на птици от любители-орнитолози е разширено и вече може да бъде използвано професионално от експерти и учени не само за събиране на данни за птици, но и за бозайници, влечуги и земноводни. На 21 януари, сряда от 11.00 ч. в зала Левентис на Националния природонаучен музей представителите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), д-р Георги Попгеоргиев (експерт биоразнообразие и защитени територии, БДЗП), Светослав Спасов (директор проекти, БДЗП) и Теодора Петрова (Директор ПР и комуникации) ще представят безплатното приложение за смарт телефони и таблети SmartBirdsPro пред заинтересованите учени, експерти, представители на изпълнителната власт и природолюбители. Приложението използва като основа оригиналната разработка на екип на БДЗП - SmartBirds, която има функциите на електронен определител на всички 269 гнездящи в България птици с електронен дневник за водене на наблюдения. В рамките на проект, който БДЗП изпълнява към програма "М-Тел Екогрант", е разработена разширена версия на приложението SmartBirdsPro, която включва превод на текстовете на английски и е насочена също така към полеви експерти не само на птици, но и на бозайници, влечуги и земноводни. С използването му се улеснява въвеждането и обработването на данни от полеви наблюдения и мониторинг. От презентацията на д-р Попгеоргиев може да научите: - Какви функционалности има SmartBirdsPro – показани са всички възможности с визуализация на екрана и примери; - Какво е добавено и обновено – версията на английски и новите функционалности, предназначени за събиране и споделяне на полеви данни; - Колко и какви потребители има до момента - ревюта и обратна връзка. Това е едно от малкото подобни приложения в света и беше класирано като най-добро приложение от технологичното списание HiComm (http://hicomm.bg/softuer/naj-interesnite-mobilni-prilojenija-septemvri-2014-ei2-pobeditel-smart-birds.html); - Новите технологии – възможности за citizen science – използване в модерната природозащита (Международно преброяване на белия щъркел, МОВП и др.) Вярваме, че възможностите на приложението като бърз и удобен инструмент за събиране и споделяне на полеви данни и мониторинг ще бъдат използвани от професионалисти в различни области на зоологията в постигането на общата ни мисия – опазването на богатството на българската природа. * WSA-Mobile е глобална инициатива, която селектира и насърчава най-добрите, иновативни и креативни мобилни приложения в сътрудничество със Световния форум за информационното общество към ООН. Престижната класация включва 202 мобилни приложения от различни категории. Предстоящият кръг, в който ще бъдат отличени 40 победителя на церемонията по награждаване в Абу Даби, е между 1-3 февруари 2015 г.

Нямахме ли подобна тема някъде? Тук можем да посочим всички значими и не толкова значими достижения в науката от българи.

Надявам се да е последната затворена тема заради политика! Ще се научите ли да не политизирате темите? Ако на някой му се пише и чете за политика, то има достатъчно форуми, в който се обсъжда само това...

Много интересно! Веднага се сетих за това: Бонус:

Тази статия е писана преди доста години, но е много актуална. Имапакт фактора остава изключително важно нещо в оценката на списанията и избора на учените да публикуват в тях. Ние като списание без импакт фактор е по-трудно да ги привличаме и да ги стимулираме да пишат. За нас най-важното е популяризирането на науката, но за част от учените е най-важното при писането на статии те да имат възможност да публикуват своите материали в списания с колкото се може по-висок имакт фактор. Ето какво пише Уикипедия: Ще приложа една таблица на всички списания с импакт фактор от 2013 (не можах да намеря по-актуална). В таблицата има 8411 списания подредени по азбучен ред. Нямам идея дали има български, но броят на списанията с импакт фактор само за химия знам, че са над 8000 ето и една интересна страничка: http://www.sciencegateway.org/rank/index.html и още една: http://www.webcrawler.com/info.wbcrwl.305.13/search/web?q=list+of+journal+impact+factors&cid=188303546&ad.network=g&ad.keyword=list%20of%20journal%20impact%20factors&ad.creative=31639984946&ad.position=1t1&ad.placement=&ad.matchtype=b&ad.aceid=&ad.ismobile=&ad.device=c&ad.devicemodel=&ad.segment=info.wbcrwl.305.13&gclid=Cj0KEQiA8rilBRDZu_G8hszXraoBEiQABlB9Y4Frv1MuVP8DfScT96dEoc6YI4c2aiP1Ek4JphfuEicaAmiV8P8HAQ За мен е интересно да "чуя" вашето мнение по въпроса, а ако има някой, който може да сподели и опит ще е чудесно Impact-Factor-2013.xlsx

Имаш право Аз за Камино още не съм се отказал! За Диарбекир мога само да кажа, че си заслужава но да се внимава. Има много стари и интересни православни църкви. Ето малко информация от нас: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14280 и http://nauka.bg/2013/52/Voina-i-nadezda-v-Diarbekir-2012.pdf Лично на мен ми бе интересно да прочета какви са желанията на съфорумците.

Темата се превърна повече в препоръчване на дестинации от колкото за плануването им. Я вие кажете къде искате да ви отведе вятъра. Миналото лято посетихме Македония, Албания, Черна Гора, Босна и Херциговина и Сърбия. Естествено за 30 дни не можахме да видим всичко, но за сега балканите ми стигат...за това и писах за Турция и Румъния...още не ми се ходи в Гърция. А вие?

Всяка година всеки си прави някакви планове за пътувания или за посещения на различни туристически обекти. В началото на всяка година излизат класации на дестинации по цял свят в различни категории. Като може би един от най-популярния сайт за дестинации е http://www.lonelyplanet.com/ , който аз научих от един израелец, с когото се запознах в Котор (Черна гора) миналото лято. Сайта си заслужава вниманието и е доста интересен..., но той е един от многото, който препоръчва различни дестинации. Радостното е че вече и България се включва в тези препоръки с Пловдив. Лично аз си мисля за Трансилвания лятото и някой от най-интересните места в Турция за тази година. Но това е лесният вариант, по трудният, ако имам възможност бих обиколил така наречените "стан" държави. Какво може да ми препоръчате в моите дестинации? Какви са вашите желания и идеи за посещение? Една снимка от Трансилвания:

Цялата идея е не само учените, а всички да се запознаят с политиката като такава и какво се случва по света и у нас. С един уникален изказ и много добри примери и метафори проф. Витанов прави три статии, които описват цялата ситуация в която се намира и я обяснява за всички, така че не само да я разберем, а и да добием представа какво е нужно, за да се оправим... Преди доста години Финландците си поставиха приоритет науката и в момента са това, което са...всяка държава, която постави науката на 1-во място е просперирала... Тук ще дам и една препратка от същия автор: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16513

Към момента са събрани една трета от нужната сума. В началото на годината трябва да съберем парите.

Автор: Стефан Михов Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0 Интересът към медицинската марихуана продължава да расте, провокиран от голямо политическо движение, което цели да увеличи достъпността и законността ѝ. Но за какво точно е полезна тя? Неточни, непотвърдени митове, претендиращи за ефикасността ѝ в лекуването на всичко, от рак до епилепсия, заливат социалните мрежи, но какво има да каже науката по въпроса? Марихуана, или Cannabis Sativa, е едногодишно растение, по произход от Централна Азия, което бива използвано за медицински цели поне за последните 3000 години. Биоактивните съединения, които съдържа растението, се наричат канабиноиди, от които поне 66 са идентифицирани засега. Те взаимодействат с два вида рецептори – CB1, които се доминират в клетките на мозъка и на гръбначния стълб и CB2, които се съдържат в различни имунни клетки. За най-силен канабиноид е смятан делта – 9 -тетрахидроканабинол (THC). Смята се, че канабиноидите могат да бъдат полезни в лекуването на редица болести, като глаукома, болки, гадене, мускулни спазми и загуба на апетит. Също така, марихуаната се изследва при канцероболни, като начин за облекчаване на страничните ефекти от терапията, но някои лабораторни тестове също разглеждат нейните свойства за лекуване на тумори. Стимулира апетита Канабиноиди като THC са показали в много изследвания с животни, че увеличават потреблението на храна и някой изследвания с хора показват същите резултати. Например, изследване, сравняващо THC-то с плацебо при ракоболни показва, че тези, които приемат THC, имат по-добър апетит и по-добро вкусоусещане и въпреки, че не са консумирали повече калории, те се чувствали по-спокойни и имали по-качествен сън, в сравнение с другата група. Друго проучване, изследващо одобреното от FDA (Food and Drug Administration) синтетично канабиноидно (THC) лекарство, дронабинол, при ХИВ пациенти със загуба на тегло показва, че тези, които приемали THC изяждали повече и спрели да губят тегло. Въпреки това, в проучване сравняващо дронабинол със стандартното лекарство мегастрол при ракоболни пациенти, които нямат апетит, учените открили, че дронабинолът не е толкова ефективен, в сравнение с мегастрола, в повишаването на апетита или качването на килограми. Нищо изненадващо, но проучване при здрави хора показа, че тези, които употребяват марихуана консумират повече калории, особено снаксове и сладки изделия, отколкото тези с плацебо. Как стимулира апетита? Рецепторът CB1 е активен в много части на тялото, които познаваме като стимулиращи храненето, като хипоталамусът и лимбичната система и също така някои области в стомаха и червата. THC може да упражнява ефектите си като имитира ендогенни вещества (наречени ендоканабиноиди), които се съдържат естествено в тялото. Гадене и Повръщане Има много изследвания свързани с умението на канабиноидите да намаляват гаденето и повръщането, свързани с химиотерапията. Систематично ревю от 2001 година на 30 проучвания включващи сравнения между синтетични канабиноиди (дронабинол, набилон или левонантрадол) и плацебо откри, че канабиноидите са по ефективни от плацебото за намаляване на гадене и повръщане. Още повече, пациентите показали предпочитане на канабиноидидите пред плацебото и покачали минимални странични ефекти. Как работят те? Ендоканабиноидната система (името на групата молекули и рецептори като CB1 и CB2, които колективно са включени в много психологични процеси и служат като посредник за психоактивните ефекти на марихуаната) е ключ за пригодяването на много системи като болкоусещането, повръщането и мезолимбичните пътищата. Области на мозъка замесени с химиотерапията, предизвикващи гадене са лимбични и висококортикални региони, които действат на стимулацията и супресията на гаденето и повръщането. Рецепторите CB2 са в големи количества в тези области и вещества като набилон могат да агонизират тези рецептори. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%E2%80%93-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0

Част III. От политическите партии до външната политика Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-3 Размисли от града, където юридически трябва да е столицата на империята И ето ме пак в Брюксел. Тук е весело – животът си върви и не го интересува какво става с политическото театро в София. Като гледам Пишльо как невъзмутимо си пишка от фонтанчето в самия център на града, си мисля, че няма защо да наливам черни краски в тази заключителна част. Още белгийската бира е супер, а човек има какво да види като история и култура, а може да се срещне със специалисти от области, които го интересуват. Затуй, нека тази трета част бъде весела! Нищо, че политически по отношение на Европейския съюз Брюксел е разпънат между Берлин, Париж и Лондон. За сметка на това пък парка до кралския дворец е прекрасен, а шоколадът е още по-хубав. И още – в хотела имам сателитна телевизия. Гледам - по някакъв марокански канал показват умопомрачителни рокли, дълги до глезените разбира се, но такава изработка, каквато не съм виждал и няма да видя скоро от нашите дизайнери и дизайнерки – фиг.1 е бледо копие на това, което видях. И се изненадах, честно казано. Фигура 1. Марокански кафтан. Хубавото си е хубаво. По друг канал пък емирът на Абу Даби раздава дипломи на випускници на университет. Лично и пред него дефилират девойки без фереджета – представители на местния елит. Интересни неща могат да се видят в имперската столица, а! Светът върви напред и не се интересува, какво става по периферните неолиберални помийни ями, където нещата вървят назад. Превключвам канала - руснаците кротко си гласуват в Донецк и Луганск, а украинската икономика си се скапва, защото твърдата валута от износ идва главно от източната част, а там се водят бойни действия. Карай, ще ги набълбукаме и тях със заеми, ще им кажем за светлата перспектива за еврочленство (няма да казваме кога обаче щото работата е малко „маняна”). Руснаците методично си действат, американците също, а Европа седи и си приказва. Но какво е днес Европа – питам се и какво може тя да противопостави на руския мечок. И тъкмо се питам и пак превключвам канала и се появява нещото Кончита Вурст, току що спечелило Евровизия. А, това ще да е Европа, мисля си и като я гледам това нещо с брадата и с роклята, си мисля как ли ще реагира такава Европа на действията на Русия? Дали ще седне в танка или пък близалка ще почне да търси? Разбирам ги американците, добре ги разбирам, но какво да се прави. Кончитите нищо не могат да направят срещу руските танкове. То пола си не е решило горкото, какъв ще е, ние ще чакаме на танкове да противодейства. Е ще да противодейства де – ще се обърне с гръб към танковете и ще покаже ценностите си. И ето им повод за размисъл на американците. А аз махам с ръка, чакам Кончитата да надмине ABBA (както обещава) и отивам напред към моя наръчник за учените от естествените науки. И тъй. Що е политическа партия и кои са Човеците (с главно Ч) Та бяхме стигнали до политическите партии. Политическата партия е (внимание сега!) доброволен съюз от хора (туй добре), обединени от единни цели (и туй не е лошо) и действащи в името на интересите на дадена личност или няколко личности, стремящи се към обладаване (ех, каква дума!) на политическата власт или към участие в осъществяването на тази власт в държавата (оп-пааа, стана ли ясно сега кои са Човеците!). Политическите партии би трябвало да изразяват и защитават интересите на някакви социални групи и/или обществени слоеве. Би трябвало де, стига сте се подсмихвали! За разлика от други социални движения и организации, политическите партии имат непосредствено отношение към властта – те се стремят да я завоюват или поне да и влияят (а по-горе пише – и да я обладаят в интерес на една или няколко личности). Поради тая работа има цели три начина да се направи политическа партия – отгоре, на основата на група депутати в парламента или на част от политическия елит, отдолу – на основата на обществени движения или чрез събиране на съмишленици на определена идеология и накрая – комбиниран начин – отдолу и отгоре, чрез съвместни действия на част от елита и граждански групи. Та не се чудете, каква е целта на изпълненията, дето ги гледате из парламента – отделят се депутати и хоп – нова партия. Властицата, властицата – това е целта, да не си мислите, че целят откритие да направят или хубава статия да напишат! Властица води до парица, а парица е царица – фиг.2. Фигура 2. Той вече е наясно как се прави политическа партия. Пък каква емблема ще избере – туй вече е следващ въпрос. Според зависи. Отстрани погледнато, съдържанието на политическата партия е облечено в подходяща форма (ще ме извините, но веднага ми изниква образа на онова брадато нещо в роклята като си помисля за съдържанието и формата. Вероятно ще ми мине след 2-3 дни). Та формата е свързана с партиен устав, партийна идеология, има и партийна програма, че и конституцията на съответната страна трябва да се спазва. Политическата партия си има и структура, която се състои от две групи – поддържаща маса и елитна класа. Поддържащата маса – това са привържениците на партията – тези, дето гласуват за кандидатите на партията па избори. Ама и те ли били в структурата на партията – ще кажете. И те, и те, за къде без тях – фиг. 3 Фигура 3. Мишлета, подкрепящи борбата против олигарсите. Пък каква стана тя? В новата власт – олигарх до олигарха. За друго явно ще да е била борбата. Я, по-сериозно – ще кажете. Добре – ето – по-сериозно – това е поддържащата маса на партиите на елитната класа. Пък партиите обладават държавата и властта в интерес на един или няколко човека. Така добре ли е, или пак не ви харесва? Елитната класа има една част, когато партията не е на власт и две части, когато партията е на власт. Та когато партията не е на власт, елитната класа включва членовете на партията, партийните идеолози и мозъчния тръст на партията (тия последните две групи може и формално да не са партийни членове), партийната бюрокрация и партийните лидери. Когато партията се добере до политическата власт, тогава се обособява една под част на партийния елит и това са длъжностните лица, получили длъжности в държавния апарат по партийна линия и още, депутатите и членовете на правителството, ако има такива. Уха-а-а - да знаете, какво става, когато трябва да се обособи тая под част на партийния елит! – де да можехте да видите тая мила, родна картинка. Защо ли не са живи Алеко Константинов и Ст. Л. Костов, че да я опишат! Брей, че интересно. Я кажи още за поддържащата маса г-н Витанов? Ами да кажа. Вие, драги ми учени от естествените науки, замисляли ли сте се над въпроса, какво е това гражданин? М-да-а, ще кажете, гражданин е всеки член на обществото, който има гражданство. Тъй. Да де, ама има и още нещо – да се гражданин, означава, че си свързан с държавата и имаш задължения (и права). Длъжен си да спазваш конституцията и законите, но можеш и да участваш в избори например. А като си гражданин, може да влияеш върху политиката. Как? – ами по два начина – като участваш (или не участваш) в избори и (внимание) като участваш и създаваш организирани обществени групи. Пък тези групи биват два вида: групи за натиск и групи по интереси. Ще кажете, че това не е важно. Ама я прочетете преди това надписа на фиг.4. Фигура 4. Актуално за нашите земи предупреждение (резултат от мъдро наблюдение на умен човек по едни други земи, където се случва същото, че и в по-големи количества). Не всички от тези групи имат за цел да се борят за политическа власт. Част от тях изразяват емоции, очаквания, идеи, гледни точки на членовете на групата. И от какъв зор се формират тези организирани групи? Във физиката например има доста случаи където потенциалната енергия преминава в кинетична. Такъв един (заедно с други) фактор действа и при групите. Има обществен проблем, който се изостря (трупа се потенциална енергия) и се привлича вниманието на хора. Формира се група (потенциалната енергия минава в кинетична) и тази група се опитва да влияе върху политиците. Ако влиянието е надпрагово, политиците реагират, ако е подпрагово – енергията дисипира. Значи мъдрият управник – фиг.5 агира (да предотврати натрупването на потенциална енергия), реагира (да намали енергията по даден проблем) и дисипира (това няма да го обяснявам, защото и свързано с противодействие срещу организирани групи). Фигура 5. Мъдрият управник. Не си мислете, че е лесно. Първо трябва да си завъдиш вълчи зъби. После, трябва да се научиш да ги употребяваш внимателно, за да не подплашиш.... Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-3

Част II. От политическата идеология до политическия елит Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2 Политическата идеология и нейната употреба – от идеал за бъдещето до затвор за ума Фигура 1. Кой къде е. И що за фактори държат хората политически организирани. Ето че празниците свършиха и отново полека се връщам към науката. Подготвям едно пътуване до Брюксел, така, че не ми остава много време да наблюдавам едно от любимите ми зрелища – нашенски политици правят избори. Между другото нека да им призная нещо – професионализмът при правенето на избори постепенно нараства. Но ще оставя тази тема, защото искам да ви разказвам за друго. Вероятно често гледате маршове по улиците или политически събрания по телевизията. И се питате – какво ли ги кара тия хора тъй организирано да правят едно или друго? (виж напр. фиг. 1). На пейката пред блока, веднага ще се намерят компетентни и беловласи хора да ви кажат два фактора: парата и желанието за власт. Стара мъдрост е това – че стремежите са пари, жени и власт. Та слушам аз старците и ми хрумва веселата мисъл, че вместо да се оплакват, че имало липса на политическа активност, да вземат заинтересованите от висока активност да осигурят на политически активните получаването освен на пари и (голи) обещания за участие във властта още и получаване на голи .... (да ме извинявате, ама няма да го напиша, ама вижте фиг.2). Фигура 2. Към повишаването на политическата активност. Бира да раздаваме казвате? Може. А дали пък няма и друго нещо за навирване на политическата активност – нещо което кара слепи да прогледнат, куци да се затичат и стараци акъла си да загубят? Веселяк си ти Витанов – ще кажете. И няма да сбъркате. Знаете ли каква политическа активност ще се надигне – куци ще тичат, тежко болни ще станат, че някой може и по водата да вземе да ходи. Страшна сила са първичните инстикти! Но ние няма да останем на ниво пейката пред блока, а ще продължим нататък. И ще кажем, че както в основата на почти всяко течение из къщата стои отворен прозорец, така и в основата на всяко политическо течение би трябвало да лежи идеологическа доктрина – набор от взаимосвързани представи за идеала за общество и за неговата икономическа и политическа система – фиг.3. Фиг. 3. Из веселия свят на политическата идеология. Човек никога не знае, кои ще възкреси идеите му, нали? Привържениците на дадена идеологическа доктрина са основната маса на съответните политически организации (е, освен тях в политическите организации има и други – непривърженици на доктрината - които са там за келепира например). Ще кажете, че доста неща зависят от това, какъв е идеалът. Прави сте. Едно е идеалът да е подредено общество с работеща икономика, осигурени и образовани хора, друго е когато идеалът е парата да пада отнякъде без да се работи, работата да се състои в привършване на салатката и пресушаване на бутилката с ракийка. А да – и чалгаджийки кючеци да играят, гюбеци да хвърлят и ако може по три безплатно цяла нощ сексуални услуги да предлагат. Разни общества – разни идеали – фиг.4. Фиг. 4. Какво му трябва на човек?! Салатка, ракийка, турски сериал и някоя женица-чалгаджийка кючек да поиграе и ако може безплатно вечерни услуги да предостави. Тъй де, ама с такава идеология няма да се придвижим напред. Та идеологията е тясно свързана с идеологическата доктрина. А идеологическата доктрина – това е система от знания (научни, философски, юридически, нравствени, художествени и др.) за света и за ролята на човека в него. Идеологията е много важна, тъй като в нейното пространство се формират ценностните системи на социалните групи, там те осъзнават своите интереси и цели, там те изработват програмите за дейността си. Та структурата на идеологическото пространство е определяща сила на развитието и функционирането на всички обществени системи. Затуй е много важно, като ще се владее една държава, що за структура на идеологическото пространство ще наложи този дето я владее. Нали схванахте – никакви сложни идеологии, никаква наука. Парата да пада, властицата да се вземе и задържи и още – конкурси за Мис малка проститутка, Мис по-голяма проститутка, Мис джебчийка, Мисис малолетна майка, Мис брадата девойка в рокля (може и по бански) и т.н.. И така може да се управлява държава мили мои учени от естествените науки. И не само държава – и цял съюз от държави може да се управлява така! – фиг.5 Фигура 5. Некои трансформации, свързани с неолибералната идеология. Идеологията може да е политическа, правова или религиозна. Дали схванахте – религията също е идеология. Тъй, че нищо чудно, че някога комунизмът беше в сблъсък с религията – това са две идеологии, които са се борили за влияние – фиг.6. Фигура 6. Религията, опиумът и комунизмът. Нека сега се съсредоточим върху политическата идеология – тя действа като форма на мотивация на политическото поведение и съставят мирогледната основа на политиката и на политическите концепции. Политическата идеология обосновава претенциите към властта и нейното използване на социални групи или класи. Обаче я попитайте някой политически ентусиаст – защо бе, джанъм, искаш власт. И като започне да ви ръси едни за всеобщо благоденствие и световен мир, направо ще ви дойде да кажете – „О миг поспри, тъй хубав ти си!“ . Между другото откъде ли беше този цитат? Май беше от „Гьоте” на Фауст. Нещо приблизително такова беше. И към края беше. Ама кой да чете дотам. А запитвали ли сте се, що за дума е това фауст? Много е интересна. Та обратно към идеологията. И нещо повече – политическата идеология е и инструмент за подчиняване на общественото мнение и във връзка със завоюване и удържане на властта. Та политическата идеология може да се превърне и в затвор за ума на цели обществени групи. И хоп – докато се огледате – вкарани сте в неолибералния затвор, парата я няма и все не стига, властта е у някакви чичковци-паричковци неизвестно къде вън от държавата и накрая (внимание!) – към скута ви парадира да седна брадата девойка, която същевременно ядосано пищи, че нарушавате човешките й права, като нещете да я оставите да седне. За вашите права обаче и дума не може да става. Но така е колеги – комунизмът беше страшен, че хората отиваха в затвора за други идеи. Днес повечето от вас живеят в неолибералния затвор на ума. И правилно не ви харесва – че какво му е хубаво на затвора? Политическата идеология има и доста други цели. Познавателна, оценъчна, прогностична – дава представа за идеала на бъдещото устройство на обществото, интегрираща, защитна – използва се в конкурентната борба на идеологиите, социално-организационна – определя принципите на организация и управление на групите и процесите в социалното пространство. Но хайде да не задълбаваме из политологията. А сега ще ви покажа нещо весело – как у нас чисти политически идеологии май няма. Гледайте сега какво става по-надолу в текста. Някои политически идеологии виреещи по нашите краища (имащи почва у нас, както е казал един класик, дето много не го броят за класик, но то нашенецът какво ли не е оплюл, че и този ли няма да оплюе) Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

Автор: Николай К. Витанов Институт по механика на БАН Част I. От политическото съзнание до държавната намеса Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8 Държавата това, държавата онова, а тя - не ще. Насред масивната стачка на пилотите от Луфтханза успях да се прибера в София като по някакво чудо и двата ми полета не бяха отменени. С благодарност към висшите сили започнах престоя си в Родината и разбира се, отгоре ми веднага се изсипа всичката благодат на проблемите на живота по нашите краища. Но за човек, занимаващ се и с математическо моделиране на социални системи, това наистина е благодат, тай като животът ме кара да моделирам ситуации, за чието съществуване западняците изобщо не се и досещат. Та насред творческата лаборатория на българския живот полека и отново изникна въпросът за българската държава и за това, какво прави тя за българската наука и иновации. Колегите го обсъждат непрекъснато докато аз си мисля как ще им обяснявам, че и тази година няма да има повишение на заплатите (нали съм заместник-директор). Та говорят ми те: държавата трябва да прави това, държавата трябва да прави онова. И да финансира науката, иновациите и технологиите, научните организации и учените. И си мислят, че като кажат на заместник-директора, държавата ще прище. Ама държавата не ще. Защо ли не ще? - е хубав въпрос. Да се отговори на него обаче не е толкова просто. Защото ни трябва специфично знание, което не е много присъщо за учените от естествените науки. Трябват ни знания за политическата власт, за това, как се изразяват политически интереси и как функционира и се развива политическия живот в държавата и обществото. Накратко казано, трябва ни знание по политология. Но по истинска политология, а не от тази, която проституира за пари със силните на деня. Фигура 1. Волтер е кратък и ясен. Затова нека започнем с негов цитат. Аха-а, ще кажете, сега г-н Витанов ще почне да ни разказва за властта – фиг. 1, за структурата и механизмите на функциониране на политическата система и за взаимодействието на тази система с по-голямата обществена система, част от което са и учените. Така, така, точно за това ще става дума по-долу в текста. Разбира се, всичко е със задна мисъл и тя е учените от естествените науки да получат един минимум знания, които да им позволят по-ефективно да си защитават интересите. А и да осъзнаят, че драмата, в която живеят, май е един цирк на глупостта и некадърността. И още нещо да осъзнаят от ситуацията – фиг. 2 Фигура 2. Човекът го е казал доста отдавна. Но голяма част от учените от естествените науки и днес са апатични. Която ситуация може да се промени чрез меритокрация и технокрация. И след като написах интригуващите думички, хайде полека (и към края на статията) да видим какво означават те. Политиката Фигура 2. Да цитираме един голям авторитет. Ами нека да почнем отначало, ще кажете и ще зададете въпроса – какво е политика? Фигура 2 е поставена, за да предпази читателя от илюзията, че истинската политика е нещо твърде просто или несъществено. Истинската политика е нещо доста важно, тъй като е свързана с осъществяване интересите на групи от хора. И по-точно, политиката е област на взаимоотношения между социални общности по осъществяване на съвместни интереси с помощта на разнообразни средства, основното от които е политическата власт. Политиката има такива елементи – политически идеи, политически концепции, политическо съзнание, властови институции, политически организации. Интереса клати феса. Фигура 3. Нещо за разсънване. Анонимният народен мислител, дето е казал това за интера и феса, може и да не е бил нежно изразяващ се, но пък е бил точен. Знаят ли си учените от естествените науки интереса? – да допуснем, че го знаят. А могат ли да се коалират с други обществени групи, за да си прокарат интересите? Тука е малко проблематично, защото доста учени мислят, че не трябва да се занимават с това, пък някой ще се сети за тях и ще им осъществи интересите. Невольо, невольо – викат и досега много от учените в гората. Да се надяваме, че след тази статия нещо ще се промени – в стил, помогни си сам, че да ти помогне и … но хайде да не споменаваме името Му ей така, без особена причина. А дали си преведохте каквото пише на фиг. 3 ? Защо политиката е важна Политиката е важна, защото точно чрез нея става разпределението и преразпределението на ресурсите и благата, статуса и привилегиите. Та чрез политиката и с помощта на инструмента, наречен политическа власт става тая работа. За структурата на политиката Съществуват различни подходи при обяснението на политиката и политическите процеси. Аз използвам комбинация от икономически и рационално – критичен подход. Иначе казано, за мене политиката е следствие от влиянието на икономически отношения и начина на производство. Дотук беше икономическият подход. Политическите процеси са сложни. Веднъж възникнали те имат вътрешна динамика на елементите на политическата структура. Иначе казано – влияят се силно от икономиката, но си живеят и собствен живот. Това пък е рационално-критическият подход. Структурата на политиката има 4 елемента – политическо съзнание и политическа култура; политически институти и норми, чрез които се реализират политическите възгледи, цели и интереси и се осъществява политическата власт; организирана дейност на обществените групи и техните представители по управление на обществения живот в интерес на тези групи или пък в интерес на цялото общество; отношения на социалните групи свързани с политическата власт и нейното завоюване, удържане и използване. Почна ли да ви доскучава? Веднага взимам мерки и показвам фиг. 4 за разтуха. Фигура 4. Акълът и красотата управляват Родината. Ама нали виждате, за коя част от акъла и за коя част от красотата става дума? Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8

Нова Анимация Показва Дългото и Странно пътуване на Бену – Цел на мисията на НАСА по завръщане на проба от астероида Роден от отломките на голям сблъсък, пътуващ в космоса от милиони години и разбит от гравитацията на планетите, астероидът Бену има труден живот в опасен квартал: ранната Слънчева система. “Пътуването на Бену”, нова анимация създадена от Goddard Space Flight Center на Наса, в Грийнбелт, Мериленд, показва какво знаем, и какво не, за живота на Бену и произхода на Слънчевата система. В анимационния филм “Пътуването на Бену” показва, което е известно и това, което остава неизвестно за живота на астероид Бену и произхода на Слънчевата система. Изображение: NASA's Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab Изтегли видеото с добро качество “Отиваме на Бену, защото искаме да разберем през какво е преминал по време на еволюцията си. Преживяванията на Бену ще ни кажат повече за това, откъде идва слънчевата ни система и как се е променила. Като детективи в криминален сериал, ще проучим малките факти, които Бену ни показва, за да разберем напълно историята на Слънчевата система, която е и историята на нашия произход”–каза Едуард Бешор от Аризонския Университет, заместник-главният изследовател за мисията на НАСА OSIRIS-Rex, чиято цел е завръщането на астероидната проба. Видеото започва с кадри на галактиката и продължава с кадри на мъглявина – голям облак от газове и прах, създадени от експлозията на умиращи звезди. Според Бершор, от наблюдението на други звездообразуващи части на нашата галактика, учените имат добра основна представа как се е получила нашата Слънчева система. Както е показано в анимацията, звезда, която експлодира в близост, нарушава елементите в мъглявината, предизвиквайки срив на част от нея, заради собствената си гравитация, формирайки диск от материя, който заобикаля новото слънце. Това е концептуално изображение на една мъглявина. Те са големи облаци от газове и прах, получени от експлозиите на умиращи звезди. Учените мислят, че слънчевата система се е сформирала, когато експлозията на близка звезда нарушила елементите в мъглявината, предизвиквайки срив на част от нея, заради собствената си гравитация. Изображение: NASA's Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab В този диск, прашици биват нагрявани, докато се разтопят и кристализират и след това станат хондрули – една от градивните части на слънчевата система. Анимацията показва как хрондулите се съединяват, вследствие на електростатични и гравитационни сили, за да образуват астероиди и планети. Хрондулите съставят голяма част от материалите в Бену. “На планети като земята, първоначалните материали са били променени изцяло от химични реакции с атмосферата и водата. Мислим, че Бену вероятно е непроменен. Затова, той е като машина на времето за нас” – каза Бешор. Анализирайки пробите, извлечени от Бену, екипът на OSIRIS-RExChondrules ще може да изследва някои от най-чистите материали в Слънчевата система. Бену вероятно носи материали и от началото на Слънчевата система. Органичната тъкан е създадена от молекули, съдържащи основно въглеродни и водородни атоми и е от фундаментално значение за наземния живот. Анализът на какъвто и да е органичен материал, намерен на Бену, ще даде на учените имената на много материали, присъстващи в началото на Слънчевата система, които може би са имали роля в произхода на живота. “Връщайки тези материали на земята, можем да направим много по-подробен анализ, от този, направен с инструменти в космоса. Това е така заради практическите граници на размер, маса и енергийна консумация, Също така ще заделим някои от тези материали за следващите поколения, които да ги изучат с инструменти и способи, които дори не можем да си представим в момента” – каза Бешор. Тази мисия ще допринесе и за друга на НАСА - Asteroid Redirect Mission (ARM), която ще идентифицира, залови и пренасочи астероид, близо до земята, в стабилна орбита около луната, където астронавти ще го изследват през 20те години на 21 век, донасяйки проби. ARM е част от плана на НАСА за развиването на нови способи, нужни за бъдещи мисии с хора на Марс. OSIRIS_Rex ще помогне и на опитите на агенцията да разбере причината за събирането на потенциално опасни обекти около земята и характеризирането на тези, годни за използване за следващи мисии, засягащи изследването на астероиди. В ранната Слънчева система е царял хаос. Огромни кратери из цялата слънчева система, образувани от сблъсъци, показват, че може би е имало “бомбандировка” от астероиди преди 3.8 – 4.1 милиарда години – оттогава датира и началото на живота на земята. Това видео разкрива една от теориите. Газовият гигант Юпитер започнал да мигрира по-близо до слънцето заради гравитационните взаимодействия с другите газови гиганти. Гравитацията на Юпитер нарушила астероидния пояс, изхвърляйки много астероиди по-близо до слънцето, където някои се сблъскали с други планети, включително и земята. Тази бомбандировка може да е била значителен източник на органична тъкан и вода за ранната Земя. Това е представата на художник за младата планета Земя, бомбардирана от астероиди. Учените смятат, че тези сблъсъци може да са доставили значително количество органична тъкан и вода до Земята. Изображение: NASA's Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab След тази бомбардировка, нещата се по успокоили, но огромни сблъсъци продължавали да се случват редовно, като този между астероид и планетезимал (небесно тяло от ранната слънчева система) преди около 1 милиард години, показан във видеото. Учените мислят, че подобен сблъсък може да е довел до произхода на Бену. Видеото показва как астероидът се формира, вследствие на постепенното съединение на отломки от сблъсъка, причинено от собствената им слаба гравитация. Това е представата на художник за сблъсъкът, който създал астероида Бену. Учените смятат, че Бену се е сформирал, когато отломките от сблъсък като този се събрали, вследствие от собствената им гравитация. Изображение: NASA's Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab Източник: http://www.nasa.gov

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%82-%E2%80%93-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB Статия от брой 68 на сп. "Българска Наука" Автор: Алексей Стамболов, СУ „Св. Климент Охридски” Преп. Григорий Синаит – един вселенски учител На незабравимия ми духовен отец архим. Ефрем, който ме вдъхнови да напиша настоящото изследване и неговото „парорийско” братство в скита „Свети Андрей”, Света гора. В своята статия „Исихасткото движение в България: Търновската школа и връзките и́ с Константинопол” английският изследовател Мюриел Хепъл пише следното: „Изглежда, че сред българите учението на Григорий Синаит попаднало на благодатна почва, което не е изненадващо предвид религиозната ситуация в България по онова време – както впрочем и по всяко друго време. България била страна в почти хронично състояние на религиозен кипеж”. И след като дава примери с богомилите, адамитите и варлаамитите, той заключава: „Изглежда, че в България всеки религиозен учител, православен или еретик, би намерил последователи, затова не е чудно, че Григорий Синаит скоро имал група от предани ученици”.[1] Дали обаче популярността на Григорий Синаит в Парория се дължала на „религиозната ситуация в България по онова време”? Действително ли успехът на учението му се обяснява с лековерието на българите, сред които „всеки религиозен учител, православен или еретик, би намерил последователи”? Бил ли е той просто поредният проповедник в техните земи, спечелил си лесна слава? Отговорите на тези въпроси ще се опитаме да потърсим в настоящото изследване въз основа на изворите. Както в Житието на св. Григорий Синаит (ЖГС) – основен извор за живота му, така и в Житието на св. Теодосий Търновски (ЖТТ), и двете дело на Константинополския патриарх Калист І,[2] се споменава, че преподобният привличал „като магнит” хората към себе си.[3] Ето как Калист описва заселването на своя учител в Парория и последвалата му известност: „Когато агарянският род обкръжи цялата гръцка земя и разори всички местности и области, [Григорий][4] излезе от оная пребожествена планина,[5] понеже не можеше да отшелничествува там поради честите варварски набези. По тази причина той дойде и в споменатото място [Парория] и не след дълго по цялата онази област се носеше слухът за чудния [мъж]; и на всички стана известен съвършеният му живот и постничество. И можеше да се види там стичащото се множество хора, които слушаха божественото му учение, изтичащо като извор на жива вода”.[6] Виждаме, че Григорий Синаит действително се радвал на голяма популярност по време на пребиваването си в Парория. Би било несправедливо обаче – както спрямо изворите, така и спрямо историческата истина – да търсим причината за това в „религиозната ситуация в България по онова време”. Всъщност, когато Григорий Синаит се установил в Парория, той бил вече възрастен (най-малко 60-годишен),[7] известен и уважаван духовен учител на Света гора. Почитта на светогорското монашество към него е описана по характерен начин в житието на св. Максим Кавсокаливит от Теофан Перитеорийски. Там четем следното: „По онова време дойде на Света гора и преподобният Григорий Синаит и като се установи в скита Магула́, стана желан от всички светогорски отци, а най-вече от исихастите, понеже беше дивен учител на безмълвието и умствената молитва и познаваше много добре всички хитрости и уловки на бесовете: което е нещо рядко и трудно за намиране. И затова исихастите, като прибягваха към него, се поучаваха на тайните на умствената молитва и кои са сигурните белези на благодатта и кои – на вражеската измама”.[8] Подобно описание дава и Калист: „Затова почти цялото множество монаси се стичаше при него, като не понасяше по никакъв начин да остане лишено от твърде полезното му учение, защото се удостои да получи от Бога такава духовна мъдрост и благодат, че принасяше голяма полза за душите на всички онези, които се стичаха при него, както много пъти самите онези, които го бяха изпитали, ми разказаха”.[9] По същия начин – като учител на светогорското монашество – го възхвалява и друг исихастки автор – Филотей Кокин.[10] Но славата на Синайския подвижник се разнесла далеч извън границите на Света гора. Монаси и миряни от разни места отивали при него, за да станат негови ученици. Един от тях бил Атанасий, бъдещ ктитор на монастира „Преображение Господне” на Метеора, който по това време се намирал на Крит и също заминал за Атон с намерението да стане ученик на преподобния.[11] От приведените свидетелства става ясно, че популярността на Григорий Синаит не се дължала на престоя му в Парория, а само го съпътствала и там.[12] До каква степен обаче успехът на учението му се обяснява с „благодатната почва”, която той намерил в България и с неговите български последователи? На първо място трябва да отбележим, че в парорийското му братство, както и сред по-широкия му кръг ученици, имало не само българи, но също и ромеи (гърци), сърби и (вероятно) власи и унгарци.[13] Трудно е да се каже какво е било съотношението между тях и какъв е бил броят на българите. Голямата заслуга на техния учител е, че успял да ги сплоти дотолкова, че да изглеждат като едно цяло, като една хомогенна общност, в която липсвали разногласията, споровете и конфликтите, а царували любовта, единомислието и послушанието към общия духовен отец.[14] В същото време, изворите не споменават за някаква особена популярност на Григорий Синаит сред българите в сравнение с останалите народи, за да можем да допуснем, че успехът му в Парория се дължал именно на тях. Бихме били поласкани да е така, но запазените сведения не ни дават основания за подобно предположение. Това, което научаваме е, че славата на Григорий Синаит се разнесла по много места, не само в България. С това съвсем не искаме да омаловажим българския „принос” за разпространението на учението му. Това, което искаме да кажем, е, че където и другаде да бе отишъл той – в Сърбия, Влахия или Русия, би пожънал същия успех и би имал „група от предани ученици”. Разбира се, в историята условно наклонение няма, но основание за подобно твърдение ни дава фактът на успеха, с който неговите последователи разпространили учението му в споменатите страни.[15] България може и да е била благодатна почва, но не по-маловажно в случая е, че той самият е бил благодатен учител. Така стигаме до последния от поставените въпроси – дали св. Григорий Синаит бил просто поредният проповедник в нашите земи след богомилите, адамитите и варлаамитите, спечелил си лесна популярност? Нека се опитаме да видим какво в действителност привличало нашите предци към неговата личност и учение. Защо те, след като узнавали за Синайския подвижник, бързали да отидат при него? Защо понякога една среща била достатъчна, за да поискат да останат завинаги като негови ученици? Ще разгледаме четири характерни случая – два от Парория и два от Света гора – които според нас дават отговор на поставените въпроси. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%82-%E2%80%93-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44657 В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержни майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция – руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повечев наситеното повествование, отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси” е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред. Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака”, „Тропик на Козирога” и „Черна пролет”, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси” го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет. Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930-1939) като европейски редактор на американското списание Феникс. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ - Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите Тропика на Рака, Тропика на Козирога, Черна пролет, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия Разпятие в розово: Сексус (1949), Плексус (1953), Нексус (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44657 Хенри Милър - „Колосът от Маруси“ НЯМАШЕ НИКОГА ДА ОТИДА В ГЪРЦИЯ, ако не беше онова момиче Бети Райън, с което живеехме в една и съща къща в Париж. Една вечер бяхме седнали на чаша бяло вино и тя взе да разказва разни случки от пътешествията си по света. Винаги я слушах с голямо внимание – не само защото приключенията й бяха необикновени, но и защото всеки път, когато заговореше, сякаш започваше да рисува: и всичко, което описваше, оставаше в съзнанието ми като завършено платно на изкусен майстор. През онази вечер разговорът ни бе по-особен: най-напред говорихме за Китай и за китайския език, който се била заела да учи. Скоро се озовахме в Северна Африка, в пустинята, насред племена, за които никога дотогава не бях чувал. После изведнъж вече крачеше съвсем сама покрай някаква река, светлината бе тъй ярка, а аз я следвах, доколкото успявах, под заслепяващите слънчеви лъчи, ала тя се изгуби и аз се озовах бродещ из странна земя, слушайки език, напълно непознат за мен. Тя, тази моя позната, не е точно разказвач, но в известен смисъл има дарба на художник, защото никой досега не е съумявал да ми предаде толкова подробно и дълбоко атмосферата на някое място, както тя го стори в разказите си за Гърция. Доста по-късно разбрах, че всъщност се бе заблудила, а и аз с нея, близо до Олимпия, ала дотогава за мен всичко това бе просто Гърция, един свят на светлина, за който никога не бях мечтал и не се бях надявал да видя. Месеци преди този разговор аз вече получавах писма от Гърция от моя приятел Лорънс Даръл, който на практика бе превърнал Корфу в свой дом. Писмата му бяха изключително впечатляващи, но ми звучаха леко нереално. Даръл е поет и от описанията му лъхаше поезия: поради факта, че в тях фантазията и реалността, историческото и митологичното умело се преплитаха, те ме объркваха. Едва по-късно щях да открия сам за себе си, че това объркване не е нереално и не се дължи единствено на поетически наклонности. Ала по онова време все още си мислех, че той преувеличава, че това е неговият начин да ме придума да приема някоя от непрестанните му покани да го посетя и да остана на острова. Няколко месеца преди войната да избухне, аз реших да си устроя дълга ваканция. Най-малкото защото отдавна ми се искаше да посетя долината на река Дордон. И тъй, стегнах пътната си чанта и хванах влака за Рокамадур, където пристигнах рано една сутрин, по изгрев слънце, докато луната все още ярко блестеше. Това си беше проблясък на гениалност от моя страна – да се разходя покрай Дордон, преди да се гмурна в ослепителния и древен свят на Гърция. Дори самата възможност да хвърлиш един поглед към черната, обвита в мистерия река от красивите възвишения в покрайнините на Дом е шанс, за който можеш да бъдеш благодарен през целия си живот. За мен тази река и тези места принадлежат на поета Райнер Мария Рилке. Те не са нито френски, нито австрийски, нито дори европейски – това е магическо кътче, чиито граници са очертани от поетите, и те са единствените, които биха могли да предявят претенции към него. Това е най-близкото до рая кътче, като частица от Гърция. Нека го наречем „рая на французина“ в името на компромиса. Всъщност мястото сигурно си е било рай в продължение на много хиляди години. Мисля, че е било такова и за кроманьонеца, въпреки че вкаменелостите из огромните пещери говорят за едни по-скоро озадачаващи и ужасяващи условия на живот. Вярвам, че кроманьонецът се е заселил тук, защото е бил изключително умен и е имал силно развит усет за красота. Вярвам, че и религиозното чувство му е било присъщо и е разцъфнало тук, макар той да е живял като животно в пещерните дълбини. Вярвам, че тази вълшебна и спокойна част на Франция винаги ще бъде свещено за човека място, а когато градовете убият поетите, ще стане убежище и люлка за идните поети. Повтарям: за мен бе особено важно да зърна Дордон; тя ми дава надежда за бъдещето на човечеството, за бъдещето на самата Земя. Един ден Франция може би няма да съществува, но Дордон ще продължава да живее, също като мечтите, които вдъхват живот на човешката душа. В Марсилия се качих на кораб за Пирея. Приятелят ми Даръл трябваше да ме посрещне в Атина и да ме отведе до Корфу. На борда имаше много левантийци. Веднага предпочетох тях пред американците, французите и англичаните. Изпитвах силно желание да разговарям с араби, турци, сирийци и други подобни люде. Бях любопитен да разбера как те гледат на света. Пътуването ни продължи четири или пет дни, предоставяйки ми достатъчно време да се запозная с онези, за които копнеех да науча нещо повече. Съвсем случайно първият, с когото се сприятелих, беше грък, студент по медицина, който се връщаше от Париж. Общувахме на френски. Първата вечер говорихме до три или четири сутринта, най-вече за Кнут Хамсун, по когото, както установих, гърците бяха луди. В началото ми се струваше странно да обсъждаме този гений на Севера, докато плаваме в топли води. Ала разговорът веднага ми показа, че гърците са хора ентусиазирани, любознателни и страстни. Страст – това бе нещо, което дълго време ми беше липсвало във Франция. И не само страст, но и противоречивост, обърканост, хаотичност – всички тези истински човешки качества, които аз преоткрих и оцених наново в личността на новия си приятел. И благородството. Едва ли не си мислех, че то е изчезнало от лицето на земята. И ето ни двамата – грък и американец, имащи нещо общо и все пак две напълно различни същества. Това беше един прекрасен досег със света, който предстоеше да се открие пред очите ми. Вече бях очарован от Гърция и гърците още преди да съм съзрял тази страна. Можех да предположа, че те са приветливи и гостоприемни хора, с които е лесно да общуваш и да се спогаждаш. На следващия ден завързах разговор и с другите – един турчин, един сириец, неколцина студенти от Ливан, един аржентинец с италианско потекло. Турчинът ми стана неприятен почти веднага. Той беше вманиачен на тема логика, което ме вбесяваше. На всичкото отгоре логиката му беше невярна. И също както при останалите, с които аз яростно спорех, и у него открих проявление на американския дух в най-лошия му смисъл. Прогресът бе тяхната фикс идея. Повече машини, повече ефикасност, повече капитал, повече удобства – само за това говореха. Попитах ги дали са чували за милионите безработни в Америка. Пренебрегнаха въпроса ми. Попитах ги дали осъзнават колко бездушни, неспокойни и жалки са американците с всичките техни създадени от машини луксове и удобства. Останаха глухи за моя сарказъм. Онова, към което те се стремяха, беше благополучие – пари, власт, място под слънцето. Никой от тях не желаеше да се завърне в родината си, но по една или друга причина всеки един бе длъжен да го направи против волята си. Казваха, че за тях в собствената им страна живот няма. Кога щеше да започне животът? Ето това поисках да узная. Когато получеха всички онези неща, които Америка, Германия или Франция притежаваха. Животът за тях се състоеше във вещите, най-вече машини, доколкото успях да разбера. Животът без пари бил невъзможен: човек трябвало да има дрехи, хубав дом, радио, кола, ракета за тенис и тъй нататък. Казах им, че аз нямам нито едно от тези неща, че съм щастлив и без тях, че съм обърнал гръб на Америка точно защото те не означават нищо за мен. Отвърнаха, че съм най-странният американец, когото някога са срещали. Но ме харесваха. През цялото пътуване не се отделяха от мен и ме заливаха с всевъзможни въпроси, на които като че напразно отговарях. Вечерите прекарвах с гърка. С него се разбирахме по-добре, много по-добре, въпреки преклонението му пред Германия и германския порядък. Естествено, и той искаше да замине за Америка. Всеки грък си мечтае един ден да отиде в Америка и да свие гнездо там. Не се опитах да го разубедя; обрисувах му я такава, каквато я познавах, каквато я бях видял и усетил. Това сякаш го изплаши: призна си, че никога преди не бил чувал подобни неща за Америка. – Върви – рекох му – и виж сам. Може би греша. Аз просто ти казвам това, което знам от собствен опит. И запомни – добавих, – Кнут Хамсун хич не си е прекарал страхотно там, нито пък любимият ти Едгар Алан По... Един френски археолог, завръщащ се в Гърция, седеше на масата срещу мен; той може би щеше да ми разкаже много за тази страна, но аз така и не му дадох шанс – не го харесах още щом го зърнах. Този, който наистина ми допадна по време на пътуването, бе италианецът от Аржентина. Беше най-невежият човечец, дето някога съм срещал, а в същото време бе толкова очарователен. В Неапол слязохме заедно на брега, за да похапнем нещо вкусно и да посетим Помпей, за който изобщо не беше чувал. Въпреки убийствената жега пътуването дотам действително ми достави удоволствие; ако бях тръгнал с археолог, сигурно щях да пукна от скука. В Пирея той слезе с мен, за да разгледаме Акропола. Тук жегата беше по-страшна даже и от Помпей, което бе доста гадно. В девет сутринта сигурно беше 50° C на слънце. Едва преминали през портите на пристана, попаднахме в ръцете на лукав грък, който говореше по малко английски и френски и който обеща да ни покаже всичко интересно срещу скромна сума. Опитахме се да разберем какво ще поиска за услугата, ала напразно. Беше твърде горещо и не ни се пазареше; скочихме в някакво такси и казахме на шофьора да кара право към Акропола. На кораба бях сменил франковете си за драхми; пачката, която бях натъпкал в джоба, беше толкова дебела, та ми се струваше, че ще мога да преглътна всяка една цена, колкото и безбожна да е тя. Ясно ми беше, че щяхме да бъдем измамени, и го очаквах с нетърпение, предвкусвайки удоволствието. Единственото загнездило се в съзнанието ми относно гърците бе, че не можеш да им вярваш, и щях да остана разочарован, ако се бе оказало, че водачът ни е великодушен и благороден. Моят спътник, напротив, бе леко разтревожен от положението. Той трябваше да стигне до Бейрут. Дори го чувах как си прави сметки наум, докато се придвижвахме през задушаващите ни прахоляк и жега. Пътуването от Пирея до Атина е едно добро запознанство с Гърция. В него няма нищо привлекателно. То те кара да се запиташ защо си избрал да дойдеш тук. Гледката излъчва не просто пустота и безплодие, но и нещо ужасяващо. Чувстваш се гол и ограбен, почти унищожен. Шофьорът сякаш бе животно, по чудо научено да управлява една бясна машина: водачът ни непрестанно му казваше да завие ту наляво, ту надясно, като че минаваха оттук за пръв път. Стана ми жал за шофьора, който също щеше да бъде измамен. Имах чувството, че той може да брои най-много до сто; също така имах чувството, че би ни вкарал и в канавката, ако му се кажеше. Когато стигнахме – беше същинско безумие да тръгнем направо натам, – видяхме няколкостотин човека, щурмуващи портите на Акропола. Жегата беше толкова ужасна, че си мислех единствено къде бих могъл да седна и да се насладя на мъничко сянка. Открих едно що-годе прохладно местенце, за да отдъхна, докато аржентинецът си обмени парите. Водачът ни остана при входа заедно с шофьора, след като ни бе предал на един от официалните екскурзоводи. Той щеше да ни придружи до храма на Юпитер, до Тезейона и до още куп други места веднага щом се наситехме на Акропола. Естествено, така и не посетихме тези забележителности. Казахме му да ни откара в града, да ни намери някое прохладно заведение и да ни поръча сладолед. Наближаваше десет и трийсет, когато се настанихме на терасата на едно кафене. Всички изглеждаха капнали от умора заради горещината, дори и гърците. Изядохме сладоледа, изпихме студената вода, после си поръчахме още сладолед и още студена вода. След това си взех един горещ чай, защото изведнъж се сетих как някой ми бе разправял, че горещият чай разхлажда. Таксито беше спряно до бордюра с работещ двигател. Нашият водач като че ли бе единственият, който не обръщаше внимание на жегата. Сигурно си е мислел, че щом се посъвземем малко, отново ще хукнем под това слънце да разглеждаме руини и паметници. Най-накрая му заявихме, че повече нямаме нужда от услугите му. Рече, че не бързал за никъде, нямал нищо спешно да върши и бил щастлив да ни прави компания. Отвърнахме му, че за днес ни стига и бихме желали да оправим сметката. Той повика сервитьора и плати от собствения си джоб. Настоявахме да ни каже каква е сумата. Противеше се, на лицето му бе изписана дяволска неохота. Поиска да разбере колко според нас струват услугите му. Казахме му, че не знаем – нека той сам прецени. При което след дълга пауза, оглеждайки ни от глава до пети, килнал шапката си назад, избърсвайки потта от челото си и прочее, невъзмутимо изтърси, че 2500 драхми били достатъчни. Хвърлих един поглед на спътника си, подтиквайки го да открие ответен огън. Гъркът, естествено, бе напълно подготвен за реакцията ни. Трябва да призная, че тъкмо това – лукавството и хитростта – наистина ми харесва у гърците. Почти веднага той рече: – Добре, щом не смятате моята цена за справедлива, тогава вие ми кажете цена. Така и сторихме. Скалъпихме му една толкова абсурдно ниска, колкото висока бе неговата. Това му се понрави, такова дръзко пазарене. В интерес на истината и на нас ни се понрави. Защото по този начин услугите му се превръщаха в нещо осезаемо и реално, все едно бяха стока. Претегляхме ги, оценявахме ги, подхвърляхме ги насам-натам, като да бяха зрели домати или царевични кочани. И най-накрая се споразумяхме за не особено справедлива цена, тъй като щеше да е подигравка със способностите на водача ни, но се съгласихме, че при конкретните обстоятелства, поради горещината, поради това, че не бяхме разгледали всичко, и тъй нататък, и тъй нататък, такава и такава сума би била прилична и така щяхме да се разделим като приятели. Спорихме дълго за една дреболия – колко бе платил нашият водач на официалния екскурзовод в Акропола. Той се кълнеше, че му бил дал 150 драхми. Аз обаче бях свидетел на сделката и знаех, че бяха само 50. Той настояваше на своето, твърдейки, че съм се излъгал. Изгладихме положението, като приехме, че по недоглеждане му бил дал 100 драхми повече – казуистика, толкова дълбоко чужда на природата на гърка, че ако бе решил в този момент да ни ограби до шушка, всички гръцки съдилища биха проявили разбиране и биха го оправдали. Час по-късно се сбогувах с моя спътник и се озовах разсъблечен в една стая в малък хотел, струваща ми два пъти повече от обичайното, и така лежах гол в леглото, потънал в локва пот, до девет вечерта. Потърсих ресторант, опитах се да хапна, но още след първите хапки се отказах. Никога дотогава не ми е било толкова горещо. А седенето близо до електрическа светлина си беше живо мъчение. След като изпих няколко студени напитки на терасата на ресторанта, се запътих към парка. Трябва да е било към единайсет часа. Хора от всички страни се стичаха натам. Това ми напомни за Ню Йорк в знойна августовска вечер. Ето я отново тълпата, нещо, което не бях виждал в Париж, освен по време на провалилата се революция. Шляех се из парка, вървейки бавно към храма на Юпитер. Малки масички бяха безразборно наслагани по протежение на прашните алеи – на тях седяха притихнали двойки, разговарящи шепнешком, отпивайки от чаши с вода. Чашата с вода... тя бе навсякъде. Беше влудяващо, същинска мания. Започнах да гледам на водата като на нещо съвсем различно, като на нов, жизненонеобходим елемент на живота. Земя, въздух, огън, вода. Точно сега водата беше най-важният. Виждайки влюбените двойки в тъмното, пиещи вода, седящи сред покой и тишина, у мен се зароди едно невероятно, прекрасно отношение към характера на гърците. Прахолякът, жегата, беднотията, пустошта, сдържаността им и навсякъде тази вода в малки чаши, стояща помежду смълчаните, смирени двойки, ме накараха да мисля, че в това място има нещо свещено, даващо храна и опора. Разхождах се като омагьосан през тази първа нощ в „Запион“. В паметта ми този парк си остава единственият подобен, който някога съм виждал. Това е квинтесенцията на всички паркове; нещо такова човек понякога изпитва, когато гледа картина или си мечтае за място, където би искал да бъде, ала което така и не успява да открие. Сутрин също е приятно, както ми предстоеше да установя. Но вечер, след като си се озовал тук, дошъл отникъде, усещащ твърдата земя под краката си, вслушан в жуженето на чуждоезичната реч, тогава паркът е вълшебен – още по-вълшебен за мен, може би защото си мисля за него като за изпълнен с най-бедните, ала и най-благородните хора на света. Радвам се, че пристигнах в Атина с вълната на тази непоносима жега, радвам се, че видях града при най-лошите възможни условия. Почувствах истинската сила на обитателите му, тяхната чистота, величие, смиреност. Видях децата им – гледка, която ме стопли, защото, идвайки от Франция, ми се струваше, че светът е бездетен, сякаш вече не се раждат деца. Видях хора в дрипи, а това беше пречистващо. Гъркът знае как да живее със своите дрипи – те не го унижават, нито оскверняват, за разлика от бедняците в останалите страни, в които съм бил. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44657

„Изток-Запад“ ни потапя в коледното настроение с новото издание на „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44607 Една от най-магичните и завладяващи коледни истории – тази на открилия силата на добротата лондонски скъперник Ебенизър Скрудж – оживява в новото издание на „Коледна песен“ на големия Чарлз Дикенс. Макар да има цял месец до Коледа, магията на празника вече чука на вратата, а любимите хора очакват да ги зарадваме със специално отношение и… нещо под елхата. И въпреки противоречивите мнения по адрес на излишната – за някои – истерия около Коледа, със сигурност няма човек, който да не остане преизпълнен с щастие при вида на широката усмивка на лицето на свой близък. Издателство „Изток-Запад“ реши да зарадва почитателите на празника и на стойностните четива с ново издание на „Коледна песен“ на великия Чарлз Дикенс – една от най-завладяващите и вълшебни коледни истории. Добре познатият ни Ебенизър Скрудж – зъл стар скъперник, който нехае за каквото и да било друго, освен за парите си – ще се срещне отново с духа на покойния си съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени; ще изпита вцепеняващия ужас от срещата с духовете на миналите, настоящите и бъдещите Коледи, за да осъзнае, че ако не промени поведението си, ще умре в самота, изоставен от всички. След като се променя издъно, Скрудж се прочува като най-щедрия човек в града и радва малки и големи със своята щедрост не само по Коледа, а и през цялата година. Чарлз Джон Хъфам Дикенс (1812–1870) е един от най-ярките представители на литературата от Викторианската епоха и е сред най-видните автори и критици на XIX век, който се радва на нечувана за времето си популярност още приживе. Дикенс не е първият автор, който засяга темата Коледа в произведенията си, но е първият, който успява да популяризира празника, излагайки светската си гледна точка спрямо него пред обществеността. Той започва работа по „Коледна песен“ през месец септември 1843 г. и я завършва само за 6 седмици – първото издание на книгата е на 19 декември същата година. Подобно на другите му произведения, и тук лошото детство на Дикенс хвърля отражението си върху романа – предполага се, че противоречивите чувства на автора към баща му са вдъхновили изграждането на образа на Ебенизър Скрудж като отрицателен – и все пак впоследствие положителен – герой. Коледната вечер пък присъства и в други негови добре познати произведения като романа „Големите надежди“, който още в началните си страници ни представя приготовленията и коледната вечеря в бедното семейство на младия Пип. „Коледна песен“ е в превод от английски език от Нели Доспевска. Книгата е част от колекция „Върхове“, илюстрирана от художника Петър Станимиров. В поредицата попадат също новите издания на „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт, „Червено и черно“ на Стендал, „Дребосъчето. Писма от моята мелница“ на Алфонс Доде, „Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен, „Моби Дик“ на Хърман Мелвил, „Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкет. Гротески и арабески“ на Едгар Алан По и др. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44607 Откъс от „Коледна песен“, Чарлз Дикенс Като споменавам за погребението на Марли, аз се връщам на точката, от която започнах. Няма съмнение, че Марли беше мъртъв. Това трябва ясно да се разбере, иначе нищо удивляващо няма да излезе от историята, която ще разкажа. Ако не бяхме напълно убедени, че Хамлетовият баща е бил умрял преди започването на пиесата, не би имало нищо по-забележително в това, че при източен вятър е тръгнал да се разхожда нощем по собствения си крепостен вал, отколкото ако някой друг джентълмен на средна възраст безразсъдно би се запътил след смрачаване към ветровито място – да речем, гробището „Св. Павел“, – за да смути в най-буквален смисъл колебливия дух на сина си. Скрудж изобщо не заличи името на стария Марли. Стоеше си то там, години подир това, над вратата на магазията: „Скрудж и Марли“. Фирмата беше позната като „Скрудж и Марли“. Понякога хора, които отскоро бяха стъпили в търговията, наричаха Скрудж „Скрудж“, а понякога „Марли“, но той отговаряше и на двете имена. Беше му все едно. Ох, пък какъв стиснат душевадец беше този Скрудж! Изедник, мъчител, алчен, на стотинката трепереше, от ръка нищо не изпускаше, ненаситният му стар грешник! Твърд и остър като кремък, от който никаква стомана не бе изтръгнала благодатен огън; потаен и необщителен, и самотен като бухал. Скритата в него студенина смразяваше старческите му черти, щипеше заострения му нос, сбръчкваше бузите му, схващаше краката му, зачервяваше очите му, правеше тънките му устни сини и се изливаше в дращещ глас и злобни думи. Леден скреж покриваше главата му и веждите му, и твърдата му остра брадичка. Ниската си температура той носеше навред със себе си; през горещниците вледеняваше кантората си; а по Коледа не я стопляше нито с един градус. Външната горещина и студ малко влияеха на Скрудж. Никаква топлина не можеше да го стопли, никаква зима не можеше да го изстуди. Нямаше вятър, по-остър от него, нямаше сняг, който да следва по-упорито целта си, нямаше пороен дъжд, който да е по-безмилостен. Отвратителното време не беше нищо за него. Най-силният дъжд и сняг, и градушка, и поледица можеха да се похвалят само с едно предимство над него. Те често стихваха благодушно, а Скрудж – никога. Никакъв човек не го спираше на улицата да му каже приветливо: „Скъпи Скрудж, как сте? Кога ще дойдете да се видим?“ Никой просяк не го молеше и за най-дребната монета. Никакви деца не го питаха колко е часът; ни мъж, ни жена бяха поискали някога от Скрудж да ги упъти за това или онова място. Дори кучетата на слепците, изглежда, го познаваха и когато го виждаха да се приближава, повличаха господарите си към входове и тесни улички; а сетне помахваха с опашка, сякаш искаха да кажат: „По-добре да нямаш никакви очи, отколкото зли, слепи ми господарю!“ Но Скрудж пет пари не даваше! Та тъкмо това му се нравеше. Да се промъква по изпълнените с хора пътища на живота и да отблъсква всякаква човешка симпатия, поради което схватливите и наблюдателните го наричаха „побъркан“. Веднъж, отдавна – и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, – старият Скрудж седеше в кантората си, зает с работа. Беше студено, мрачно, люто време, на всичко отгоре мъгливо, и той чуваше как хората навън жужеха като пчели нагоре-надолу по тясната уличка, тупаха с длани гърдите си и потропваха с крака по камъните на паважа да ги стоплят. Градските часовници току-що бяха оповестили само три часа, но вече беше съвсем тъмно – изобщо през целия ден не беше светло – и в прозорците на съседните кантори припламваха свещи, подобно на червеникави петна по осезаемия кафяв въздух. Мъглата проникваше през всяка пролука и ключалка и навън беше тъй гъста, че макар уличката да беше от най-тесните, къщите отсреща изглеждаха просто като призраци. Като виждаше как мръсният облак се смъква надолу, закривайки всичко, човек би могъл да си помисли, че Природата живее съвсем наблизо и вари нещо в голям казан. Вратата на Скруджовата кантора беше отворена, за да може той да държи под око чиновника си, който в една бедна малка клетка отвъд, нещо като цистерна, преписваше писма. Огънят на Скрудж беше много малък, но огънят на чиновника беше толкова по-малък, че изглеждаше като един-единствен въглен. Но той не можеше да го засили, тъй като Скрудж държеше сандъка с въглищата в собствената си стая; и стига само чиновникът да влезеше с лопатата, господарят веднага предричаше, че ще се наложи двамата да се разделят. Поради което чиновникът се увиваше в белия си вълнен шал и се опитваше да се топли на свещта, но тъй като не беше човек с голямо въображение, това му усилие оставаше безрезултатно. – Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! – извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, който се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му. – Ами! – каза Скрудж. – Глупости! Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек. – Та Коледа глупости ли е, вуйчо! – каза племенникът на Скрудж. – Не мислиш, че е така, сигурен съм. – Мисля – рече Скрудж. – Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден! – Хайде де – отвърна весело племенникът. – Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат! Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново: – Ами! – и го последва с: – Глупости. – Не се сърди, вуйчо! – каза племенникът. – Та как да не се сърдя – отвърна вуйчото, – когато живея в такъв глупашки свят като този? Весела Коледа! Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мен – каза възмутено Скрудж, – всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика[1], промушен през сърцето му. Точно така! – Вуйчо! – възкликна умолително племенникът. – Племеннико! – отвърна строго вуйчото. – Чествай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествам по моя. – Чествай я! – повтори племенникът на Скрудж. – Но ти не я честваш. – Дай тогава да я оставя на мира – рече Скрудж. – Много добро да ти донесе! Като че ли някога ти е донесла нещо добро! – От много неща съм можел да извлека добро, но не съм се възползвал, така си е – отвърна племенникът. – Между тях е и Коледата. Но положително винаги съм мислил за коледните празници, когато са настъпвали – вън от почитта, която се полага на светото им име и първопричина, ако изобщо нещо, свързано с тях, може да се отдели от това, – като за благодатно време; време за добрини, за опрощаване, за милосърдие, приятно време; едничкото ми познато време в дългия годишен календар, когато мъже и жени, сякаш по общо съгласие, отварят свободно заключените си сърца и поглеждат на по-нищите от тях така, като че ли наистина са им спътници за към гроба, а не като на друга раса същества, тръгнали на други пътешествия. И следователно, вуйчо, макар Коледата никога да не е пуснала зрънце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донесла добро, и ще ми донесе добро; и си казвам: Бог да я благослови! Чиновникът в цистерната изпляска неволно с ръце. Но след като веднага разбра колко неуместно бе постъпил, той се залови да разбърква огъня и изгаси завинаги последната слаба искрица. [1] Бодлива зеленика – храст с червени зрънца, който служи за коледна украса (всички бележки под линия са на преводача.) Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44607

Излезе малка книжка с любими приказки, стихове и песни за Коледа на известни български автори Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44636 Коледни приказки и стихове на класици на българската литература като Иван Вазов, Асен Разцветников, Яна Язова, Дора Габе и други, както и знакови народни песни за Коледа изпълват страниците на прекрасната затрогваща книжка „Бъдни вечер“ (ИК „Изток-Запад“). Корицата и прелестните илюстрации в цветното издание са дело на Деница Трифонова. След новото издание на „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс и „Разкази за Коледа“ на О’Хенри, издателство „Изток-Запад“ радва читателя и със знакови български произведения, посветени на светлия празник в книжката „Бъдни вечер“. Изцяло в духа на наближаващите коледни празници, луксозното цветно издание е и чуден подарък! „Бъдни вечер“ е сборник с любими на няколко поколения песни, приказки и стихове на видни родни литературни творци. В него срещаме разказите „Снижинка“ на Асен Разцветников и „Дядо Мраз и внуците му“ на Елин Пелин; стихотворенията „Боговица“ на Петко Р. Славейков, „Коледна нощ“ на Яна Язова, „Чудна звезда“ на Йордан Стубел и др.; народните песни „Кръщене на млада Бога“, „Коледа“ и „Сива гълъбица“. В изданието блестят имената и на други български литературни великани като Иван Вазов, Гео Милев, Елисавета Багряна и Дора Габе. Коледа е празник на добротата и любовта към ближния. Обикновено това е времето от годината, когато хората се обръщат към традиционните християнски ценности; времето когато се събират със своите близки и роднини. Тези мигове, казват мнозина, са безценни. Но безспорно най-много се вълнуват децата, които нетърпеливо проверяват какво се крие под елхата. С „Бъдни вечер“ родителите могат не само да направят съпричастни хлапетата с безценното литературно наследство на големи имена в българската литература, но и да им помогнат да вникнат в духа и смисъла на този светъл ден. Малката цветна книжка е майсторски илюстрирана от Деница Трифонова, която е автор и на корицата. Прекрасният подбор на разкази и стихотворения от любими български автори в „Бъдни вечер“ допринася за доброто настроение и прави празниците по-светли и уютни. „Коледо, Коледо, златни свещи, пълни пещи, сладки птички горещи, скоро слагайте софрата, че да дойдат всички, всички гости на земята!“ из стихотворението „Коледари“ на Дора Габе Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44636

Най-голямата известна галактика: елиптична, с маса 2.5 милиарда слънчеви маси, около 100 трильона звезди, въртящи се около супермасивен централен обект: http://sciencegaveuslot.com/ic-1101-largest-galaxy-known-in-universe/ http://scaleofuniverse.com/

Цветовете на кометата 67P са отенъци на сивото: http://www.astronomy.com/news/2014/12/rosettas-comet-shades-of-gray#%2EVI_MRfMCoCI%2Elinkedin Истинските цветове на 67P:

Паметникът пред НДК в София ще бъде преместен в Южния парк, а на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести полк. Проектът за възстановяване на мемориалните плочи е направен по идея на представители на Съюза на ветераните от войните, Съюза на запасните офицери, Съюза на военноинвалидите и Съюза на парашутистите. Сегашният паметник "1300 години България", който е дело на Валентин Старчев, ще бъде преместен в Южния парк, като ще бъде обновен. Ще бъдат преместените фигурите без арматурата и бетонната конструкция. Мемориалните плочи на първи и шести полк са били премахнати през 1977 г., когато започва строежът на НДК, който дотогава е бил казармен регион. Плочите са поставени в почит на над 3000 войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. http://www.dnevnik.bg/istorii_na_denia/2014/12/14/2437735_oficialno_pametnikut_pred_ndk_shte_bude_zamenen_ot/

http://news.sciencemag.org/scientific-community/2014/12/study-massive-preprint-archive-hints-geography-plagiarism Копирам мнението на физика Пламен Физиев по темата:

В нас имам 6 много дебели тома "Атлас на диалектите в България", този Атлас е само карти и описания на диалектите по региони, изключително подробно и задълбочено изследване..., ако имам време ще постна повече информация от тях тук...

Коя империя, държава или обединение на племена и народи е заемала най-голяма територия в цялата човешка история? Този въпрос се роди от ей тази снимка в Клуб Военна история: В коментарите се зароди интересна дискусия за Руска империя, Руска федерация и СССР, като територия и размери... Общо (1866 г.) 23 700 000 km² Общо (1916 г.)21 799 825 km² Китай: 33 000 000 km² или 22% от цялата суша на Земята Монголия: И съответно не можем да не споменем Британската империя, и колониите на Испания, Франция, Германия и др...