Р. Теодосиев

Цветовете на кометата 67P са отенъци на сивото: http://www.astronomy.com/news/2014/12/rosettas-comet-shades-of-gray#%2EVI_MRfMCoCI%2Elinkedin Истинските цветове на 67P:

Паметникът пред НДК в София ще бъде преместен в Южния парк, а на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести полк. Проектът за възстановяване на мемориалните плочи е направен по идея на представители на Съюза на ветераните от войните, Съюза на запасните офицери, Съюза на военноинвалидите и Съюза на парашутистите. Сегашният паметник "1300 години България", който е дело на Валентин Старчев, ще бъде преместен в Южния парк, като ще бъде обновен. Ще бъдат преместените фигурите без арматурата и бетонната конструкция. Мемориалните плочи на първи и шести полк са били премахнати през 1977 г., когато започва строежът на НДК, който дотогава е бил казармен регион. Плочите са поставени в почит на над 3000 войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. http://www.dnevnik.bg/istorii_na_denia/2014/12/14/2437735_oficialno_pametnikut_pred_ndk_shte_bude_zamenen_ot/

http://news.sciencemag.org/scientific-community/2014/12/study-massive-preprint-archive-hints-geography-plagiarism Копирам мнението на физика Пламен Физиев по темата:

В нас имам 6 много дебели тома "Атлас на диалектите в България", този Атлас е само карти и описания на диалектите по региони, изключително подробно и задълбочено изследване..., ако имам време ще постна повече информация от тях тук...

Коя империя, държава или обединение на племена и народи е заемала най-голяма територия в цялата човешка история? Този въпрос се роди от ей тази снимка в Клуб Военна история: В коментарите се зароди интересна дискусия за Руска империя, Руска федерация и СССР, като територия и размери... Общо (1866 г.) 23 700 000 km² Общо (1916 г.)21 799 825 km² Китай: 33 000 000 km² или 22% от цялата суша на Земята Монголия: И съответно не можем да не споменем Британската империя, и колониите на Испания, Франция, Германия и др...

Искам да обърнем малко внимание на жените войни в цялата човешка история. В момента ситуацията в армията е доста по-различна от тази преди 100 година, а реално едва преди няколко десетилетия жените влязоха официално във военния строй. Та ще започна с Япония: Дамите от елита на японското общество също били обучавани в изкуството на меча, за да могат да бранят себе си и дома си от убийци и по време на война. Интересно ДНК проучване, направено на 105 открити тела от битката при Сенбон Мацубару (1580г.) между силите на Такеда Кацуйори и Ходжо Уджинао показва, че 35 от 105-те тела са на жени-воини ( или около 35%) Из: Клуб Военна история Имаме си във форума тема "Жените и бойните изкуства", но тук искам да обърнем внимание на тези, който са били в редовната армия или тези, които са се сражавали като цяло...в доста теми имаше споменаване на подобни факти както от българското средновековие, така и от европейската история...като цяло има доста интересни факти и истории свързани с жените войни. Споделете вашите знания по темата.

И двете теми са преместени в съответните им раздели...

Ако ми дадеш някоя конкретна тема, може да я погледнем и да я преместим в Икономика...

Кои са тези теми? Целият раздел Съвременна и обща проблематика е ограничен за писане и си пише черно на бяло: Раздела е временно ограничен за писане. Политическите дискусии в целият форум са забранени! Така решихме от форумното ръководство!

Темата е за забранени книги, а не за обсъждането на такива, които някой не е искал да продава... Ще помоля повече в тази тема да не се пускат разни линкове и обсъждания по книги, които нямат нищо общо с темата.

Българска ученическа космическа агенция или как млади българи се учат да създават космическото си бъдеще В поредица от статии ще ви представим проектите за космически колонии на български ученици впечатлили НАСА със своите идеи, знания и въобръжение Автор: Д-р Веселка Радева Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна Университет „Епископ Константин Преславски”, Шумен Началото България има много добри традиции в областта на астрономическото образование. Повече от 50 години в страната съществува мрежа от Народни астрономически обсерватории и планетариуми. Астрономите, работещи в тях съчетават научно-изследователска работа с астрономическо обучение на ученици и популязиране на астрономическите знания сред обществеността. Варненската астрономическа обсерватория е лидер в областта на астрономическото образование. Фиг. 1. Астрономическа обсерватория и планетариум, Варна Всяка година стотици варненски ученици се обучават в Обсерваторията, правят наблюдения на астрономически обекти с малки и големи телескопи. Фиг. 2. Наблюдателна експедиция в Националната астрономическа обсерватория-Рожен Ученическата космическа агенция е образователна програма, която се ръководи от д-р Веселка Радева от Варненската обсерватория. Обучението продължава обикновено две или три години, в зависимост от желанията на учениците. В хода на обучението по тази програма младежите се запознават с основите на астрономията и космонавтиката и работят по интересни космически проекти. Младежите участват в национални и международни конкурси, конференции и школи по астрономия и космически науки. Първият голям проект на ученически екипи е проектирането и разработването на обитаема база на Марс. През 2000 година е създаден модел на база на Марс, който включва централен команден модул, енергиен център, биосфера, сфера за подготовка на мъхове и растения за тераформиране на Марс, инженерно-транспортен модул, площадка за кацане на ракети. Фиг.3. Марсианска база Модулите са позиционирани върху имитираща марсианския релеф повърхност. Моделът на Марсианската база е разработван и изработван в продължение на една учебна година. Фиг.4. Екипът от ученици, създали базата Марсианската база е посрещната с голям интерес на Европейски фестивал на учителите по природни науки в ЦЕРН и на Национален фестивал на науките в София. Фиг.5. Представяне на базата След Марсианската база са разработвани идейни проекти за Лунна база и база за океаните под ледовете на Европа-спътника на Юпитер. Международният ученически конкурс на НАСА и Американското космически общество През 1994 година за първи път Еймс центъра на НАСА и Американското космическо общество организират ученически конкурс за проектиране на космически селища. Учениците трябва да разработят проект на космическо селище за минимум 10 000 човека, които ще живеят и работят в него. Задължително условие е съществуването на изкуствена гравитация, така че условията за живот да бъдат близки до земните. От особена важност е разработването на животоподдържащи системи – системите за създаване на въздух, пречистване на вода и получаване на храна. От учениците се изисква да обосноват много добре мястото на изграждане и съществуване на космическото селище. За да разработят проекта от младежите се изискват много добри знания във всички области на науката и техниката. Преди да се пристъпи към проектирането на космическите колонии, учениците се запознават с образователния портал, подготвен от екипа на Конкурса. Специалисти от НАСА разработват голям пакет образователни страници с интересна учебни програми и съдържание, насочени към ученици и учители. За успешно участие в Международния конкурс на НАСА се изисква изучаване на предложеното учебно космическо образователно съдържание. Това са голям пакет образователни страници с уроци, инструкции, книги и статии. При разработването на проектите на учениците е забранено да копират текстове. При установено плагиатство проектите се дисквалифицират. Проектите се подготвят само в хартиен вариант, като те трябва да съдържат предимно авторски илюстрации и идеи. Използването на чужди изображения се съпровожда с посочване на източника. В продължение на десет години конкурсът се разраства и с всяка година все повече ученици участват в него. През 2014 година в Международния конкурс участват 632 проекта на ученици от 20 страни. Едни от най-успешните и многобройни участници в конкурса са екипите от Индия и Румъния. Всяка година десетки проекти от тези две страни участват в Конкурса. Мотивираното участие на учениците в Конкурса води до създаването на една голяма общност от младежи, които са ангажирани с проблемите и развитието на космическите науки. По този начин се възпитава и създава бъдещото поколение космически учени, инженери, биолози, лекари, икономисти и специалисти от всички области на науката и техниката. България е единствената страна в Европейския съюз, която не е член на Европейската космическа агенция (ЕКА). По тази причина на български ученици не е разрешено да участват в конкурси на ЕКА. НАСА, за разлика от ЕКА е отворена към всички младежи от планетата. Тази възможност използват учениците от Ученическата космическа агенция на Варненската обсерватория. От 2008 година до 2014 година варненските ученици със своя ръководител Веселка Радева участват в Конкурса на НАСА с 12 проекта и са се класирали на две трети, едно специално отличие-поощрение, пет втори, три първи места и Голямата награда. Единствено Голямата награда има парична стойност в рамките на 5 000 долара, която обикновено се споделя от два екипа. Учениците получават сертификати за класирането си в конкурса. Тези удостоверения от Конкурса на НАСА имат голяма стойност, когато младежите кандидастват в Университетите извън България. Голямо значение при избора на студенти се отдава и на извънучилищните интереси и постижения. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F

Днес я разгледах и много ми хареса как картата няма политическите ни граници и изключителни описания на диалектите... Браво!

Космическата станция на НАСА New Horizons, изстреляна през 2006 г., се "събуди" за планираното 6-месечно изследване на Плутон: http://phys.org/news/2014-12-nasa-craft-probe-pluto-nine-year.html

На гости на Червената планета... след 20 години NASA дава ход на най-амбициозната си космическа програма за бъдещ полет до Марс Американската космическа агенция NASA през тази седмица ще даде ход на най-амбициозната си космическа програма от десетилетия насам. В четвъртък капсула без астронавти в нея трябва да полети на 3600 мили от Земята - разстояние, което не е достигано с апарат за астронавти от последната мисия на Apollo 17 до Луната през 1972 г., съобщи Reuters. Първата стъпка Програмата Orion е предвидена като първата стъпка от човешка мисия до Марс. Целта й е да предизвика отново обществения интерес към изследването на Космоса, както сториха лунните мисии Apollo. Според анализатори NASA иска ясно да покаже, че машините, които ще отведат хората до Марс, вече съществуват и са готови за полет. "В четвъртък слагаме началото на това пътешествие", обяви Марк Гейер, програмен директор на Orion. "Надявам се, че тази програма ще привлече интереса на онези днешни ученици, които не са сигурни какво точно искат да правят с бъдещето си, но харесват науките и математиката", заяви и Ричард Бойтнот, инженер в изследователския център "Ленгли" на NASA, пред Bloomberg. Въпреки сегашната еуфория в NASA първият "човешки" полет с Orion няма да стане факт преди 2020 г. Преди това трябва да има няколко подобни безпилотни мисии като сегашната. Полетът до Марс пък е предвиден около 2035 г. Orion е малко по-голяма версия на капсулата Apollo. В нея има място за четирима астронавти. Тя ще бъде изведена в орбита с помощта на ракета Delta IV от Кейп Канаверъл във Флорива в 7.05 часа местно време. Втората фаза на ракетата трябва да я изстреля в елипсова орбита на 3600 мили (около 5800 км) от Земята (само за сравнение - Международната космическа станция е на 250 мили). В края на четиричасовия полет капсулата ще падне в Тихия океан на около 600 мили от брега на Баха Калифорния, Мексико. Полетът е оценен на около 375 млн. долара и трябва да покаже колко подготвена е Orion за натоварвания - около 1200 сензора ще записват данните през цялата мисия. Ще бъде изпробвана и системата за авариен катапулт, която работи до 300 хил. фута (91 000 м). Тя има възможност за реакция в милисекунди и е най-модерната досега. Изпълнителите на проекта Lockheed Martin е водещата компания - изпълнител по проекта, като в бъдеще ще бъдат използвани ракети Space Launch System (SLS), които са най-голямата в историята на NASA. През последните десет години на разработка на програмата NASA е похарчила над 9 млрд. долара. "С бъдещите разходи по разработка на SLS и Orion проектът ще струва около 30 млрд. долара", обяви Марко Касерес, старши анализатор в консултантската компания Teal Group, пред New York Times. Първият полет на Orion ще струва около 375 млн. долара [NASA] Разстоянието между Марс и Земята варира заради орбитите на двете планети. Но средната дистанция е около 140 млн. мили, или 600 пъти повече от пътуването до Луната. На радиокомуникациите от Марс са нужни 20 минути, за да достигнат Земята. Orion и Space Launch System са едва първите стъпки от мисията до Марс. Все още в ранна фаза е разработката на животоподдържащите системи, комуникации и системите за приземяване на Червената планета. Именно тези трудности, както и проблемното финансиране от Конгреса ще отложат мисията чак през 2035 г. Преди години администрацията на Барак Обама спря Оrion и възстановената лунна програма, като ги определи за твърде скъпи. Въпреки това много конгресмени се противопоставиха и след време NASA възстанови Orion. В същото време NASA финансира още две капсули - на Boeing и на Space Exploration Technologies Corporation, известна като SpaceX, на Илън Мъск. Те ще превозват астронавти до Международната космическа станция от 2017 г. и могат да бъдат използвани и за туристи. Представители на Boeing обявиха, че капсулата им е само за извеждане на товари и пътници в ниска околоземна орбита. В същото време Мъск твърди, че капсулата му Dragon, която е разработена за далеч по-малко пари от Orion, може в бъдеще да я замени за далечни полети. След първия безпилотен полет през 2010 г. Mъск обяви, че Dragon всъщност има повече възможности. Ползата от предприемачите Според мнозина наблюдатели именно частните предприемачи са решението на космическите мисии. Досега SpaceX е спечелила договори за 4.3 млрд. долара за пренос на товари и астронавти до Международната космическа станция. В същото време компанията на основателя на Amazon Джеф Безос - Blue Origin, разработва двигател, който може да задвижва огромните нови ракети за дълги полети. Според NASA и Lockheed Martin Orion е създадена специално за дълги мисии - до 21 дни с четири астронавти. Космическият апарат трябва да пренася неколкократно повече кислород, храна и вода от полет до Международната космическа станция. "Дори има и тоалетна", казва Джош Хопкинс от екипа на Lockheed Martin. Въпреки това те отново не са достатъчни за мисия до Марс, която ще продължи около година и според специалисти подобен полет ще използва предварително поставени ресурси по пътя. NASA поиска от компании и международни институции да дадат предложения до 12 декември тази година за технологични концепции за супермодерни двигатели и животоподдържащи системи. Сред обсъжданите идеи е и атомен двигател. Според източници от организацията предприемачи като Мъск и Безос също ще участват, съобщиха от Orlando Sentinel. "Не изключваме нито една възможност. Искаме да сме гъвкави и да въведем всяка нова технология много бързо", обяви Бил Хил, заместник-администратор в NASA за системи за изследване на Космоса. Без съмнение огромен проект като полет до Марс ще изисква невероятни ресурси. "По всяка вероятност ще са нужни десетки, дори стотици милиарди долари. Такъв проект не е по силите само на частни предприемачи", заяви пред Bloomberg Лорън Томпсън от Lexington Institute. Live stream на изстрелването на Orion може да следите в канала на NASA тук: Broadcast live streaming video on Ustream Взето от: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2014/12/03/2431744_na_gosti_na_chervenata_planeta_sled_20_godini/?ref=miniurl

Бъдещия европейски екстремно-голям телескоп в Чили ------------- Нова методика на пресмятане показва, че в нашата Галактика има около 100 милиона планети, годни за съществуване на живот. Това разбира се не означава, че на тях наистина има живот, но прави малко вероятно да сме сами в Галактиката и същевременно открива и нови хоризонти за експанзия... http://news.cornell.edu/stories/2014/06/milky-way-may-bear-100-million-life-giving-planets ------------------- Космическата мрежа (едромащабната структура на вселената) и живота на галактиките в нея: http://earthsky.org/space/how-galaxies-evolve-in-the-cosmic-web#%2EVIEHdElgUO0%2Elinkedin

Повече от 100 водещи астрономи, космонавти и бизнесмени са подписали декларация за засилване на наблюденията на астероидите, целта на което е предпазване на цивилизацията от удар на голям астероид със Земята. За да се информира широката общественост за всичко това е предложено 30 юни 2015 г да се обяви за Ден на астероидите: http://www.astronomy.com/news/2014/12/asteroid-day-a-global-day-of-awareness-slated-for-june-30-2015#.VH_sSC8LhuA.linkedin Повече в януарския брой на списание "Българска Наука".

Автор: Мария Венциславова Иванова Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8 В настоящата разработка ще се направи опит за описание на влиянието на културата и нейната роля върху поведението на хората в общността. Ще се обърне внимание каква е ролята на културната идентичност в процеса на функционирането на една самостоятелна общност и регулативните механизми вътре в нея. Преди да се пристъпи към понататъшни разсъждения ще се разясни, че под култура и идентичност се има предвид също така и общностна идентичност, а също и културна цялост (Николов, 2004). Човекът е предопределен да конструира и да обитава свят с другите, като този свят става за него господстваща и определяща реалност. Също така човек създава реалността, а по този начин възпроизвежда и себе си и културата си. Той неизбежно живее в група, била тя формална или неформална , член е на обществото, гражданин на държавата, носител на майчиния си език, възприема роли, които са му наложени от обществото, създава и оперира със символна система, спазва обичаи и традиции, носи културна памет. Затова и Касирер определя човека като „animal symbolicum.” (Касирер, 1996,с.52) В по-обобщен смисъл може да се каже, че човекът е подчинен на своята култура, носи културна идентичност, самоопределя се и всички останали, които не са носители на неговата култура се определят като чужденци. Но една култура никога не съществува сама – тя взаимодейства, коалира и съперничи с други култури. Преди да се премине към разглеждането на взаимодействието между поведението на човека в разликите на социума и ролята на културата, ще се изяснат значението на понятията „ култура”, „идентичност” и „личност”. Култура (Крьобер, А. & Клакхън, К, 1990) произхожда от латинското cultura, от глагола colere със значение отглеждам, култивирам. През 1920г. в „Психология на народите”, в 10ти том, озаглавен „Култура и история” Вундт разглежда произхода на думата култура. От 3 до 36 страница той обръща внимание на разграничението между материална и духовна култура, също така противопоставя понятията природа-култура. От това разграничение може да се направи изводът, че културата се създава от човека и за самия него, чрез обработване на природата, но веднъж създадена културата тя действа и върху човека. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-saker-falcon Автор: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников Ловен сокол, Балобан, Балабан, Шарг, Saker falcon, Falco сherrug, Gray, 1834 Ловния сокол и човека имат хилядолетна връзка, която през последните десетилетия завършва по катастрофален начин за популацията на сокола по света. Митологичен символ, символ на властта, ловец и приятел, сокола хилядолетия е бил свързан с човека, но за съжаление именно антропогенната дейност довежда до застрашеното положение на вида в сегашно време. Името на руски – балобан или балабан се счита, че произлиза от персийското название на птицата. Иранските соколари наричат „ балобан” пролетните и зимуващи птици, а гнездуващите наричат „ шарг” / близко до индийския името "cherrug" предшестващ номенклатурата на вида/. Народите на Средна Азия наричат този сокол „ ителги” или „ ителге”. От славянските имена на сокола може да се спомене и полското"rarog", произлизащо от унгарското "raroh". Ловния сокол е голям сокол, доста сходен със северния сокол Falco rusticolus, основно с рижо – жълтеникави или кафяви тонове в окраската на оперението. Цвета на гърба е от тъмно – кафяв до охра – кафяви, а понякога с бели кантове по перата, които обособяват ясни ивици при някой птици. Долната част на тялото е бяла или охра с редки капковидни или издължени кафяви пръски. По „панталоните” при повечето източни подвидове има ясни ивици или капковидни пъстрини, сливащи се при някой индивиди в тъмен фон. В Алтайско – Саянския регион се срещат много тъмни птици с еднотонен цвят и много светли с различна интензивност на пъстрините. При някой тъмнооцветени птици перата по крилата, гърдите и корема са тъмни, а маховите и кормилните – светли с неясна тъмна ивичност. Различно са изразени мустаците, на по принцип са ясно видими, особено при тъмнооцветените форми. Това описание се отнася за средностатистически сокол, населяващ центъра на ареала на вида. Като цяло се срещат огромно количество фенотипично различаващи се птици. Краката на възрастните птици са жълти. Восковицата и кръга около очите също са жълти при възрастните птици. Женските са по – големи от мъжките, но са еднакво оцветени. Мъжките тежат 0,65-0,95 кг, женските 0,85-1,4 кг. Дължина на тялото 425-604 мм, дължина на крилете на мъжките – 347-393 мм., а при женските- 376-423 мм.Ширината на крилете / на ниво 5 – то второстепенно махово перо/ при мъжките – 170-215 мм., при женските 203-240 мм. Размаха на крилете при мъжките – 1045-1180 мм., при женските - 1050-1290 мм. Дължината на опашката на мъжките – 177-219 мм., при женските - 213-235 мм. Младите птици са по – интензивно оцветени. Восковицата, кръга около очите и краката са синьосиви, като пожълтяват към втората, третата година от живота на птицата. Първото пухово оперение през първата седмица след раждането е копринено бяло, второто пухово оперение е сиво-бяло и започва да заменя първото пухово оперение към края на втората седмица. Тръбичките на кормилните и маховите пера се появяват на 14 дневна възраст, а перата се разкриват към 17-19- я ден. До 32 – 34 –я ден опeрението е формирано напълно, макар пиленцата да изглеждат все още пухести. На 45- 49 - я ден, птиченцата загубват пуха си напълно и започват да летят, като растежа на маховите и кормилните пера продължава още седмица. Половата диференциация на птиченцата по размер е възможна от 25 – дневна възраст. Допреди 40 години ловния сокол е населявал огромни пространства на пустинната, степната и лесостепната зони от Австрия и България до Далечния Изток. Поради усвояването от човека на евразийските степи и лесостепи, сокола по чудо е преживял разораването и ерата на ДДТ. За съжаление най – критичен фактор за популацията се оказва баналната човешка алчност. През 70 – те години в страните от Персийския залив се започва активна дейност по нефтодобив и забогатяващите шейхове възраждат практически от небитието култа към лова със соколи. Соколът, който по време на нашествието на хуните и разцвета на империята на Чингис хан, става символ на властта и богатството, в по-ново време е забава за източните нефтени магнати. Започнал е лов на диви соколи с хиляди и видът бавно върви към критично застрашено положение, следващата стъпка на което е измиране. Още през 70 – те години соколът изчезва от степите на Западен Казахстан, през 80 – те години от лесостепите на Поволжието, а към средата на 90 – те години и от степните и лесостепните зони на Европейската част на Русия. Някога обичаен вид, числеността на който в световен план е наброявала десетки хиляди двойки, сега се е превърнал в крайно рядък, числеността на който в настоящо време е не повече от 15 хиляди двойки. Соколът е типичен обитател на откритите ландшафтни аридни зони като степи, открити равнини и планински плата. Разпространението му до голяма степен е свързано с любимата му храна лалугерите Citellus sp. Предпочитат селскостопанските региони в близост до хълмове и гористи местности. Както и други соколи, не строят гнездо, а заемат чуждо на гарвана, обикновения мишелов, по – рядко на орли или на щъркели. Използват високи дървета, скални площадки и цепнатини, човешки артефакти, електрически пилони. Гнезденето се оказва лимитиращ фактор за този вид, тъй като все по трудно намира подходящо място за гнездене. Някои от птиците започват брачния си период през втората си година, но болшинство от соколите образуват двойки през третата си година. Снасят до 6 – 7 яйца, но в повечето случаи от 2 до 5, в норма – 4. Мътенето трае около 30 дни. Размерите на яйцата в средно са 56,5 х 46,69мм. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-saker-falcon

Здравейте, отново се обръщаме към вас, нашите потребители, да ни подкрепите в този така труден, но изпълнен с много оптимизъм път към голямото знание и споделянето му... Имаме нужда от вашата подкрепа!

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC-irukandji Автори: Димитра Лефтерова и д-р Чавдар Черников Ако сте решили да плувате или се гмуркате във водите на Австралийските северни територии, трябва да знаете, че това може да е опасно за живота. Едно слабо опарване от почти незабележима полупрозрачна малка медуза, може да Ви докара големи главоболия. В началото почти няма да усетите нищо, а може и да не забележите кога сте били опарени, но след около 20-30 минути, ще получите изключителни болки по тялото, най-вече в гърба, главоболие, втрисане, гадене, повръщане, мускулни крампи по краката и корема, силно повишаване на кръвното налягане, което вторично да доведе белодробна едема, мозъчен кръвоизлив / инсулт/ и смърт. Болките са толкова силни, че дори и морфин не помага. Това състояние продължава дни, а в някои случаи до две седмици. Описано е като Ируканджи синдром и е доказано, че се предизвиква от допира до малките кубомедузи, наречени още Ируканджи медузи. Името Ируканджи ( Irukandji) е взето от английската версия на името на аборигени, пазители на земята, между Кернс и порт Дъглас ( the Yirrganydji people), където синдрома Ируканджи е за първи път регистриран. За първи път този термин се използва през 1952 г, когато са регистрирани случаи на тежки последствия от едно малко ужилване/опарване, без да има видими наранявания на кожата. Сауфкот и Поуис през 1944, наричат това явление „ужилване/опарване тип А”. Късната 1944 г, един непознат военен доктор в Нова Гвинея има подобен случай, но той регистрира кожни лезии около мястото на опарването и агент, който ги е причинил /малка прозрачна медуза/. Преди този случай има спорадични съобщения за подобни такива по света. През 1961 г, доктор Джак Барнс от Кернс доказва, че все още некласифициран вид медуза предизвиква Ируканджи ефект. Той използва индивид, за да опари себе си, 9 годишния си син и доброволец, спасител на сърфисти. Тримата оживяват след последствията.Тази медуза по-късно е наречена Carukia barnesi, Карукия на Барнс, в негова чест. Само 40 години по-късно, към групата на Ируканджи медузите се добавят и други видове, които причиняват такива симтоми, макар и с вариации. История на изследванията на Ируканджи синдром 1935 – 1936 На Медицинска конференция в Кернс, се препоръчва запознаването със събрана информация за опарвания/ужилвания, включително от морски животни, в околността на Северен Куинсленд. Това е направено под егидата на доктор Хюго Флекер, който започва да регистрира такива случаи от началото на 1935, включително и тези, които по-късно са разпознати като Ируканджи синдром 1944 – През 1964 г., ретроспективно са обявени два случая от 1944г на Ируканджи синдром, на остров Нумфор, северозападно от Папуа. Описано е, че това е предизвикано от малка /3-5 см/, почти безцветна медуза. Информацията е от местен шаман/доктор. 1945 – Първото официално обявление, на основа на симптоматиката и епидемиологията на това, което сега се знае като Ируканджи синдром, групирани като категория на „поражения от неизвестен агент, върху къпещите се в северен Куинсленд”. 1952 – Сауфкот ретроспективно обявява около 90 случая на „остър, засягащ цялото тяло ефект, без видими обриви” от плажовете около Кернс през лятото на 1943 – 1944 г и го нарича „опарване тип А” Терминът „Ируканджи синдром” за пръв път се използва като описание на случаите около района на Кернс, по името на местните пазители. Флекер започва да определя епидемиологията на този вид опарвания, базирайки се на случаи от дългогодишен регистър на Северен Куйнсленд. 1960 – Барнс детайлизира серия от Ируканджи опарвания, включително сравнителни данни от такива случаи около Кернс, регистрирани случаи от Амбулаторния център в Кернс и Базовата болница, за периода от 1956 – 1960г. 1961 – На 10 декември, Барнс хваща малка медуза и експериментално опарва себе си, сина си и един доброволец, за да може да потвърди версията си за агента, предизвикващ Ируканджи синдром 1967 – Медузата, предизвикваща Ируканджи синдром е описана и класифицирана като Carukia barnesi 1970 – Пусната е за ползване първата противоотрова за Ируканджи синдрома / CSL Ltd /. Барнс докладва, че за съжаление тази противоотрова е неефективна. 1986 – Първото официално съобщение, че противоотрова за кубомедузата Chironex fleckeri, е използвана за случаи на Ируканджи синдром, но без особен ефект. Предполага се, че α–и β– адренорецепторни антагонисти могат да се използват за противодействие на проявите на Ируканджи синдрома и специално по отношение на повишаването на кръвното налягане. 1987 –Остър белодробен едем, с дисфункция на лявата сърдечна камера, е определен като част от Ируканджи синдром. 1988 – Барбара Кинси съобщава за определянето на различни видове кубомедузи, предизвикващи подобен на Ируканджи синдрома, с вариации при отравянето 1997 – Съобщение за първата жертва на Ируканджи синдрома, предизвикан от опарване на кубомедуза. Първо съобщение за папилоедем и кома, свързани с Ируканджи синдром, дължащи се вероятно на церебрален едем. 1998 – Случай с подобен на Ируканджи синдром в Геелонг Болница във Виктория 2000 – Публикувано е, че екстракт от Carukia barnesi предизвиква масово освобождаване на катехоламини в опитни животни. Съобщение, че животозастрашаваща сърдечна недостатъчност се наблюдава при Ируканджи синдром 2000 – Към Университета Джеймс Кук в Кернс се открива център TASRU – Tropical Australian Stinger Research Unit, чиято работа се фокусира върху биологията на кубомедузите и медицински направления при опарване с тях. 2001 –Съобщение за подобен на Ируканджи синдром случай от Хавай, САЩ В Куинсленд са регистрирани два смъртни случая, вследствие на Ируканджи, като смъртта е настъпила от интрацеребрален кръвоизлив, предизвикан от високото кръвно налягане. 2002 При остъргване на мястото на опарване е идентифициран нематоцист, който не принадлежи на Carukia barnesi, така се потвърждава хипотезата, че Ируканджи се предизвиква не само от един вид медуза. Тези нематоцисти са определени на нов Ируканджи вид - Malo kingi. По-късно се съобщава, че нематоцистите принадлежат на Carukia barnesi, но са различни от обичайните. Ируканджи синдром е регистриран във Флорида , САЩ 2003 – Интравенозно вливане на магнезии за пръв път е използвано за лечение на последствията от Ируканджи синдрома. 2004 – Съобщава се, че интравенозния магнезий се използва ефективно при лечение на болката и високото кръвно налягане от Ируканджи ефекта 2004 – Документиран е Ируканджи ефект в Брум, Австралия. 2005 – Описани са нови родове и видове Ируканджи медузи: Malo maxima; Carukia shinju; Alatina mordens; Gerongia rifkinae Фармакологичен анализ на екстракт от отровата на Carukia barnesi , потвърждава освобождаването на катехоламини и модулацията на невралните натриеви канали. Регистриран е Ируканджи подобен синдром в Гваделупе, Кариби. 2007 – Потвърден е нов вид Ируканджи медуза - Malo kingi и с нея е свързан фатален случай от 2002 г. 2008 – Определен и класифициран още един вид Ируканджи медуза - Morbakka feneri 2008 – Експериментално е демонстрирано освобождаване на катехоламини предизвикано на отровата от Alatina mordens 2009 – Непубликувана десертация, съобщава за създаването на първите клонални ДНК библиотеки на Ируканджи медузи. Съобщения за случаи на Ируканджи синдром за период от 1997 до 2007 в Северната територия, Австралия 2010 – Съобщение за Ируканджи синдром случай в Малайзия. 2011 – Публикувани са данни за експериментални изследвания, които потвърждават подобен на Ируканджи синдром, ефект върху симпатиковото нервнотрансмитерно освобождаване от отровата на Malo maxima 2012 – Напълно е секвениран митохондриалния геном на Alatina moseri CSIRO разработва първоначален модел на прогнозиране на климатични условия, с цел да се предскаже масова поява на Ируканджи медузи. 2013 –Необичайно голям брой случаи на Ируканджи синдром, вследствие на ужилване от медузи в Северна Австралия, съчетано с необичайни климатични условия 2013 – Списанието Advance in Marine Biology, посвещава брой 66 на биологията и екологията на Ируканджи медузите. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC-irukandji

Не мисля, че темата е за този форум...

Ето още едно предположение за следващите поколения... http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4449558 Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място - интернет

Високите цени на пресните плодове и зеленчуци са свързани с по-високия индекс на телесна маса при деца от семейства от средната и ниска класа. Това проучване показва, че когато цените на плодовете и зеленчуците се вдигат, семействата могат да купуват по-малко от тях или да ги заменят с по-евтини храни, които може да са вредни и по-калорични. Изследването също идентифицира връзка между скъпите безалкохолни напитки и по-малката вероятност от затлъстяване сред децата. http://www.chitatel.net/visokite-cheni-na-plodovete-i-zelenchizite/

http://image.nauka.bg/bio/zoo/fox/clip_image002.jpg Цялата статия в Читател: https://www.chitatel.net/лисици-canidaevulpes Семейството на кучетата Canidae, обединява видове като вълка, чакала, лисицата и кучето. От деца сме израснали с приказките за ненаситния вълк, хитрата лисица и вярното куче. Какво би станало, ако освен кучето и лисицата бе станала верен другар на човека? В днешно време това е напълно вазможно да се разбере, тъй като има вече домашни лисици и те по нищо не отстъпват на кучетата. Лисиците, които общо наброяват 37 вида, като цяло са отделени таксономично от кучетата в отделен таксон Vulpini. Лисиците са били и остават неизменна част от културата на човека. Няма митология и фолклор, който да не включва лисицата като символно животно. От древни времена хората са ловили лисици, най-вече заради кожите. Лова е останал като спорт и до днес, а кожи все още се търгуват успешно на световния пазар, въпреки дейността на природозащитниците. Разпространението на лисиците по света е вървяло успоредно със хората. В по-нови времена, лисицата е интродуцирана в Австралия, което е създало проблем в екеологичното равновесие. Същинските лисици са обединени в род Vulpes . Дванадесетте вида, макар да имат доста сходни белези, не малко имат и различия. Доста видове, понеже обитават трудно достъпни места, не са проучени добре, както по отношение на екологията, така и физиология, етология и генетика. Не е изяснен и филогенетичния статус, като и филогеографията на повечето от тях. Таксономично, при всеки един от видовете, е необходимо да се изяснявани статуса на подвидовете. Все още има много насоки за научни и природозащитни разработки на тези така добре познати ни животни. http://image.nauka.bg/bio/zoo/fox/clip_image004.jpg Пустинна лисица, Фенек, fennec fox ,Vulpes zerda, Zimmerman, 1780 Южноафриканска лисица, Капска лисица, Cape fox, Silver fox, Vulpes chama, Smith 1833 Тибетска лисица, Тибетска пясъчна лисица, Tibetan sand fox, Vulpes ferrilata, Hodgson, 1842 Американската прерийна лисица, swift fox, Vulpes velox, Say 1823 Лисица джудже, kit fox, Vulpes macrotis Merriam, 1888 Лисица на Рюпел, Пясъчна лисица, Rüppell's fox, Vulpes rueppellii,Schinz 1825 Бледа лисица, Африка́нская лиси́ца, Pale fox ,Vulpes pallida, (Cretzschmar, 1826) Бенгалска лисица, Индийска лисица, Bengal fox, Indian fox, Vulpes bengalensis, Shaw, 1800 Лисица Корсак , corsac fox , Vulpes corsac, Linnaeus, 1768 Афганска лисица, Blanford's fox ,Vulpes cana, Blanford, 1877 Полярна лисица , Обыкновенный песе́ц, Аrctic fox, Vulpes lagopus , Alopex lagopus Linnaeus, 1768 Лисица, Червена лисица, Ры́жая лиси́ца, Red fox, Cross fox, Silver fox, Vulpes vulpes, Linnaeus, 1758 Цялата статия: https://www.chitatel.net/лисици-canidaevulpes И други теми от форума:

Програмите на САЩ за бъдещи изследвания в областта на физиката на елементарните частици: http://blogs.scientificamerican.com/guest-blog/2014/11/25/u-s-particle-physics-program-aims-for-the-future/