Отиди на
Форум "Наука"

Р. Теодосиев

Администратор
  • Брой отговори

    7743
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    100

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Р. Теодосиев

  1. За мен е доста интересно какво Дисни смятат да направят като продължение. Защото тук стигаме до въпроса да има или да няма продължение...
  2. Още една мистерия с т.н. "черни дупки": Напук на дефиницията им е установено, че "черните дупки" излъчват високо енергетични частици, които поддържат висока температурата на газовете в елиптичните галактики и така предотвратяват звездообразуването в тях. Кога ли ще разберем какво всъщност представляват мистериозните свръхкомпактни свръхмасивни обекти. Вече дори не е смешно да ги наричат "черни дупки"... http://scitechdaily.com/research-shows-black-holes-can-block-formation-new-stars/ Сателитът Fermi на NASA е наблюдавал сътресение (подобно на земетресение) на магнетар (силно намагнитена неутронна звезда): http://www.nasa.gov/content/goddard/nasas-fermi-satellite-finds-hints-of-starquakes-in-magnetar-storm/#.VEeqU_l_uSo
  3. Във форума е забранена политиката освен тази тема, ако на някой не му харесва да не влиза в темата. И никой няма да заключва и затваря тази тема!
  4. Открит е мистериозен сигнал. Дали е от тъмна материя? Възможно в недрата на Слънцето да се раждат хипотетични частици - "аксиони", едни от кандидатите за неразгаданата досега тъмна материя. Не е изключено тези досега неоткрити частици да се превръщат в рентгенови лъчи от магнитното поле на Земята. Това е работната хипотеза на авторите на статия, която ще се появи утре (20.10.2014) в реномираното астрофизично списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. http://scitechdaily.com/mysterious-signal-potential-indication-dark-matter/
  5. Габор Бетлен (Габриел Бетлен), Трансилвански княз (1613-1629г.), опортюнист, авантюрист, реформатор, пълководец и защитник на правата на протестантите в Унгария. Създава малка, но маневрена и ефективна армия, с помощта на която отблъсква Хабсбургите и поляците от своите земи, докато договаря изгодни схеми за взаимодействие с Високата Порта. Окупира големи части от Унгария и ги управлява като княз между 1620 и 1629г. Въвежда огнестрелното оръжие като основен елемент от въоръжението на трансилванската армия, комбинирайки го с активни действия от страна на леката кавалерия (хусари). Клуб "Военна история"
  6. Деведесет и седем годишния Канаме Харада - един от най-уважаваните японски асове през ВСВ и също така един от малкото, които оцеляват през цялата война, от Пърл Харбър до бомбите над Хирошима и Нагазаки. Когато се явява като кандидат за пилот, редом с него се записват 1500 души. От всички тях, само 26 сред които и Харада изкарват до край бруталния, четиригодишен курс на обучение. Канаме завършва като първенец на своята част и лично императорът го награждава с ръчен часовник. През 1941г., Харада е назначен на борда на самолетоносача Сорю. Когато започва атаката на Пърл Харбър, Канаме е назначен за патрул на бомбардировачите, и въпреки протестите му, не успява да влезе в схватка с американските ВВС през този ден. Следва преназначение на запад, където Харада участва в битката за Цейлон. Там той проявява своето майсторство, сваляйки 5 британски изтребителя за един ден. В битката при Мидуей, самолетоносачът на Харада е потопен и той е принуден да катапултира в открито море. Часовникът, подарък от императора, завинаги спира на 15:26ч., мигът, в който Канаме скача от своя самолет. При Гуадалканал Харада е свален от противников пилот - Джо Фос. Канаме успява да се приземи в джунглите на острова, където открива разбил се японски бомбардировач. Канаме остава с единствения оцелял член на екипажа до последния му дъх, след която успява да се спаси от острова без да попадне в американски плен. След войната, подобно на много други военни, на Харада е забранено да служи на държаван длъжност и той е принуден да работи каквото му попадне в продължение на 25 години - дояч на крави, наемен полски работник, продавач на ябълки.. Едва през 1965г., Харада и семейството му отварят малка ясла, в която помагат на майки с отглеждането на децата им. Четири години по-късно, с помощта на местните хора, Харада открива детска градина, която и до днес служи на град Нагано. През 1991г., по повод 50 годишнината от Пърл Харбър, Харада пътува до САЩ за да потърси прошка - в неговите очи, обявяването на война на САЩ след атаката на Пърл Харбър (нещо, което японците не знаят през 1941г.) е дело без чест. Докато е в САЩ, Харада се запознава с Джо Фос - пилотът, който го сваля над Гуадалканал (самолетът на Фос - Уаилдкет - получава 240 пробойни от картечниците на Харада). Двамата се сближават и остават приятели и до днес. Последните тридесет години от живота си, Харада посвещава на обучението на новите поколения, изнасяйки лекции срещу войната както в Япония, така и в САЩ. В края на дните си, последното м желание остава да се срещне със семействата на 5тимата британски пилоти, които сваля над Цейлон и да потърси прошка. Надеждата му е, че един от тези пилоти, за който Канаме знае че е успял да приземи самолета си, е все още жив и може да го срещне. Клуб "Военна история"
  7. На 13 октомври 2014 г. от 11.00 часа в Националния музей „Земята и хората“ бе открита изложба, посветена на 60-та годишнина от основаването на ЦЕРН и 15-та годишнина от пълноправното членство на България в организацията. Събитието е организирано от Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с любезното съдействие на Националния музей „Земята и хората“ и София Тех Парк. Изложбата е посветена на миналото, настоящето и бъдещето на ЦЕРН, българското присъствие в различните изследователски и образователни програми и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес. Гости на откриването ще бъдат генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер, министърът на образованието и науката в служебното правителство доц. Румяна Коларова и ректорът на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ проф. Иван Илчев. От 12.00 часа в хотел „Хилтън“ ще се проведе пресконференция на генералния директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер. Изложбата може да бъде посетена всеки ден до 30 октомври 2014 г. от 10.00 до 17.00 часа. Два пъти дневно - в 11.00 и 15.00 часа, са предвидени лекции по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, а също така и прожекции на филмите „4% Вселена“ и „Ловци на тъмна материя“.
      • 1
      • Upvote
  8. Образователният таблет einstein tablet+ получи читателската награда eSchool News 2014-15 Readers Choice Award, която се присъжда на най-добрите продукти и услуги в сферата на образователните технологии. Таблетът, който е разработен от компанията Fourier Education, вече е предпочитан технологичен помощник в образователния процес от преподаватели и администратори в началните и средни училища в Северна Америка. У нас той, както и останалите продукти на Fourier, се предлагат от направлението за иновации в образованието Сирма Медия, част от Сирма Груп. Таблетът, както и съпътстващата го Еinstein Science Learning Platform предоставят нови възможности на учителите и останалите участници в учебния процес, улеснявайки достъпа до образователно съдържание и вдъхновявайки учениците да изследват света около тях. Таблетът разполага с редица сензори, отчитащи температура, влажност и други показатели, чрез които спомага за представяне на уроците по природни науки по много по-интригуващ начин, с използване на сензорно - базирани експерименти, интерактивни мултимедийни дейности и лесни за използване приложения за анализ на събраните данни. Основният подход е въвличането на децата в учебния процес, в който те реално усвояват новите знания чрез правене, тъй като са активни участници в интерактивния процес. При разбиране и усвояване на знанията се използват устройства (сензори), посредством които учениците могат да извършват реални научни експеримени, специално създадени и адаптирани за образователни цели.
      • 1
      • Upvote
  9. Наскоро бях в Саръкая (Sarıkaya) в Турция и там посетихме нов археологически обект Римска баня, те я нарича Римски хамам. Говорихме с кмета за археологическия обект и се оказа, че общината е изкупила имотите около обекта и е финансирала разкопки и възстановяване. С цел да привлече повече туристи, оказа се че в околността няма много запазени римски паметници, но и тези, за които имат информация са или под частни имоти или в много лошо състояние. В момента различни общини в Турция започва да проучва на своите територии какво римско наследство има и се опитват да го възстановят... Пускам малко снимки от обекта:
  10. Гледайте разходката в открития Космос около Международната космическа станция на двама американски астронавти! Това е второто излизане на астронавти от станцията за тази седмица и мисията е свързана с разместване на външни компоненти, така че съоръжението да е в готовност да се скачи с бъдещи частни космически кораби. Излъчването започна преди малко и ще продължи поне 6 часа или до след 21 часа наше време. Линк: http://www.ustream.tv/channel/6540154
      • 3
      • Upvote
  11. Органични вещества в околност на центъра на нашата Галактика: http://scitechdaily.com/astronomers-detect-amino-acids-close-galactic-center/
  12. Уникални помагала, които са били в помощ при обучението на българските ученици от преди два века, могат да бъдат намерени вече онлайн. Учебни програми, буквари, атласи, учебници по български език и риторика, по физика и химия и други книги, които са издадени преди Освобождението или малко след това, са лесно откриваеми в дигитален вид в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС. Търсенето и четенето им е безплатно и достъпно за всеки балгодарение на едноименния проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“. Йоаким Груев с ученици, най-малкият от ляво – бъдещият министър председател на България Константин Стоилов. около1858 г. © РНБ ”Иван Вазов”, Пловдив Придобиването на знания и добро образование е било престижно в онези години. Съставителите на учебните програми са се опитвали да осигурят и съответните учебни пособия, които да предоставят най-новите и модерни за онова време научни постижения. Например учебникът по „Зоология: За долнитѣ класове на българскитѣ реални училища и гимназии”(1881) , е бил превод на помагалото, което тогава са използвали в гимназиите в Австро-Унгария. Друг подобен учебник е бил този по „Физика за главны народны училища“ (1872). „Общое землеописание вкратце за сичката земля“, издадено в Смирна през 1843 г., както и „Малъкъ учебенъ атласъ въ девять карты”, публикуван през 1865 г. от „Книжарница на Хр. Г. Данов и Друж.“, са безценни помагала по география. Второто от тях съдържа между другото и „Гороописателна карта на Земното кълбо“, „Горо- и водоописателна карта на Европа“, карти на Европа и Азия в „граждански преглед“ и отразява етап от политическите промени в света, когато държави като Персия, Белуджистан и Хындостан все още са съществували, а днешните Китай и Австралия са се именували Хына и Нова Холандия. Интерес представляват и учебниците по математика: „Опытна численница: За употребленіе на тѣхъ, които ся учатъ на най долнытѣ чинове на Елленските училища” от Х. Вафа, издаден през 1846 г., и „Математическа географія. В. Бардовски; Преведена отъ русскійтъ нѫ ново-бѫлгарскійтъ езыкъ отъ Иван А. Богоров“ от 1842 г., които синтезират най-доброто от тогавашните познания по въпроса. Освен учебни помагала, в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България (вж. www.nalis.bg) може да бъде открит изключително любопитен педагогически наръчник от 1872 г. за тогавашните учители – „Рѫководство по звучнѫтѫ методѫ за учителите въ пьрвоначалните училища“. Забележителна е и оригиналната учебна програма отпреди два века, използвана като основен документ при подготовката на учениците в габровските гимназии през 1873 г. Тя е препоръчително четиво за съвременните читатели, които биха искали да сравнят днешната училищна система с тази отпреди Освобождението. В онези години „първоначалното обучение“ е започвало в първо и второ „отделение”, където се е наблягало на четенето „по български и по славянски“, на преписването от книги, както и на „умствено счисление“. На този етап момичетата и момчетата са се обучавали заедно. Преминавайки обаче в Главното училище, те се разделяли. Приоритет се давал на Главното мъжко училище, където се наблягало на сериозно изучаване на български език и словесност, история, математика, естествени науки и чужди езици. Специално внимание се отделяло и на предмета „Законътъ Божiй“ и всеки час започвал с молитва. Намирането и четенето на тези и други възрожденски книги през интернет е не само възможно – благодарение на единния онлайн каталог на академичните библиотеки в България – но е също лесно, безплатно и достъпно за всеки. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“ и предоставя интегрирано търсене в каталозите на включените в него библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Каталогът НАБИС дава възможност за извършване на търсене (вкл. по ключова дума) на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона и 500 хиляди записа от 30 библиотеки в България. Най-старата датирана фотография на учител 1845 г. - Аверкий Попстоянов – учител във Видин, Казанлък и Кюстендил. Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик. Игумен на Осоговския и на Жаблянския манастир. Участник в националноосвободителната борба.
  13. Космическият телескоп Хъбъл е открил наблизо странна галактика, приличаща на млада, още неоформена добре първична галактика. Такива обикновено се наблюдават в ранната Вселена, т.е. на огромни разстояния от нас и в тях няма стари звезди и тежки елементи. http://www.spacetelescope.org/news/heic1421/
  14. Още един много ясен коментар (от известен специалист в космологията - Sean Carroll) на новите резултати на мисията Planck: http://www.preposterousuniverse.com/blog/2014/09/21/planck-speaks-bad-news-for-primordial-gravitational-waves/ Сините петна показват откритите от Planck области на небето, в които влиянието на галактичния прах върху Б-модата е около 2 пъти по-малко, отколкото в наблюдаваната от BICEP2 област - заградена в черна рамка в долната лява четвърт на картинката вдясно. Това са области, по-подходящи за бъдещите изследвания. Така че следващите стъпки са вече ясни...
  15. Спътникът на NASA - Messenger, обикалящ около Меркури, е открил около единия от полюсите замръзнала вода, съдържаща органични молекули. http://www.theguardian.com/science/across-the-universe/2012/nov/30/nasa-messenger-water-ice-organic-molecules-mercury "Органични молекули" не означава следи от биологичен живот, въпреки че наличието на органични вещества е предпоставка за възникването му след достатъчно дълго време (след милиарди години), ако са налице и другите необходими условия, както се е случило на Земята! В космоса органични съединения са откривани неведнъж: в дифузните облаци, в звездообразуващи области, в обвивки на звезди, в протопланетни дискове, в комети, на повърхността на малки планети и в метеорити, както и в частици на междупланетния прах.
  16. Паметникът пред Националния дворец на културата (НДК) в София ще бъде преместен и на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести пехотен полк, научи "Дневник". По-рано днес се разбра, чежурито на конкурса за нов облик на монумента не е успяло да избере победител сред деветте проекта, които кандидатстваха. http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2014/09/26/2388281_pametnikut_pred_ndk_shte_bude_premesten_i_shte_budat/
  17. Новина от днес: Laura Mersini-Houghton, професор от университета на Северна Каролина, доказва математически, че черни дупки не могат да възникват и не съществуват: "Аз не мога все още да преодолея шока..." казва тя... Ето и оригиналната работа: http://arxiv.org/pdf/1409.1837v1.pdf Carolina’s Laura Mersini-Houghton shows that black holes do not exist For immediate use Carolina’s Laura Mersini-Houghton shows that black holes do not exist The term black hole is entrenched in the English language. Can we let it go? (Chapel Hill, N.C. – Sept. 23, 2014) Black holes have long captured the public imagination and been the subject of popular culture, from Star Trek to Hollywood. They are the ultimate unknown – the blackest and most dense objects in the universe that do not even let light escape. And as if they weren’t bizarre enough to begin with, now add this to the mix: they don’t exist. By merging two seemingly conflicting theories, Laura Mersini-Houghton, a physics professor at UNC-Chapel Hill in the College of Arts and Sciences, has proven, mathematically, that black holes can never come into being in the first place. The work not only forces scientists to reimagine the fabric of space-time, but also rethink the origins of the universe. http://uncnews.unc.edu/2014/09/23/carolinas-laura-mersini-houghton-shows-black-holes-exist/
  18. Колаборацията Планк (ESA) започна публикуването на своите прецизни изследвания на поляризацията на микровълновия фон, причинена от галактичния прах. Най-интересното до момента е в http://arxiv.org/pdf/1409.5738v1.pdf Коментара е на физика Пламен Физиев
  19. Европейски ден на езиците 2014 Кога: 27 септември /събота/, 11.00ч. Къде: парк Заимов, пред Театър София Кой: Австрийско посолство Британски съвет Чешки културен център Полски институт Френски институт Гьоте институт Унгарски културен институт Институт „Сервантес” Образователен отдел при Посолство на Испания Италиански културен институт Руски културно-информационен център Европейска комисия, ГД "Писмени преводи" Асоциация за развитие на София Център за развитие на човешките ресурси ОПТИМА – Българска асоциация за качествени езикови услуги. Културните институти, представени в България, отново ще отбележат заедно Европейския ден на езиците и канят всички жители и гости на София да се позабавляват, да печелят награди и да научат любимите си думи на много езици. По традиция събитието ще се проведе в последната събота на месеца – 27 септември, от 11.00ч. Мястото на еднодневния „панаир на езиците“ отново е съобразено така, че да бъде удобно за семейната публика и тази година ще бъде в парка Заимов, в пространството пред Театър София. Организаторите канят всички да доведат приятели, деца и близки, за да могат и те да видят какви възможности предлагат знанията на чужди езици. Посетителите ще могат да разговарят с хора от различни европейски културни центрове и да проверят какви са най-добрите възможности за езиково обучение. През целия ден ще звучи музика от различни държави, а на щандовете ще има забавни и образователни игри, от които всеки може да спечели награда докато научава нещо полезно на съответния език. Европейският ден на езиците в България е инициатива на мрежата на културните центрове на страните от Европейския съюз EUNIC и е част от Културния календар на Столична община за 2014г. Тази година събитието се организира от Австрийско посолство, Британски съвет, Чешки културен център, Полски институт, Френски институт, Гьоте институт, Унгарски културен институт, Институт „Сервантес”, Образователен отдел при Посолство на Испания, Италиански културен институт, Руски културно-информационен център, Европейска комисия, ГД "Писмени преводи", Асоциация за развитие на София, Център за развитие на човешките ресурси, ОПТИМА – Българска асоциация за качествени езикови услуги. Европейският ден на езиците се провежда с подкрепата на Столична община и Министерство на образованието и науката.
  20. Аз чета "Българска Наука" Очаквайте в новият юбилеен брой 70-ти много интересни статии от света на науката Най-новите изследвания и данни за тюлените, доста интересни данни и информация за ебола, Рим и още много...
  21. „Шаман“, или защо човечността и достойнството нямат цвят Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078 Първата половина на XIX век е особен период в американската история. Тогава се сблъскват нуждаещата се от земя разрастваща се нова нация и живеещите от векове по същите земи индианци. Сблъсъкът между тези два несъизмерими свята е проследен през живота на Бялата мечка – дете на бял и индианка – в спиращата дъха епопея „Шаман“ (ИК „Изток Запад“) на американският писател Робърт Шей. В романа са умело преплетени свещено и профанно, дух и разум, любов и война. Сив облак е син на Пиер дьо Марион и индианка от племето на саките. Шаманът на племето вижда в него носител на свещена дарба. След мистично пътуване младият мъж е обявен за наследник на стария шаман и приема името на своят дух-покровител – Бялата мечка. Намерил призванието си и срещнал любовта, Бялата мечка открива мястото си в живота. И точно тогава трябва да последва баща си, който иска той да наследи обширното имение „Виктория“. Навлиза в един напълно нов свят, приема името Огюст, учи във Вашингтон, влюбва се в Нанси. По този начин той живее буквално в два свята... Прогонен от чичо си след смъртта на баща си, Бялата мечка сe завръща при саките. Скоро започва война между индианците и белите. Племето на саките и младият шаман преминават през драматични моменти, изпълнени със страдания, загуба на обичани хора и тежки житейски избори. В „Шаман“ Робърт Шей проследява историята на една драматична съдба, която показва, че истината винаги има своята цена, а човечността, достойнството и любовта нямат цвят. В сложното и опасно време сблъсъкът между две толкова различни култури – на индианците и на заселниците – е ужасяващ. Бялата мечка/Огюст има предимството, но и проклятието да е стъпил и в двата свята. Животът му е отчаяна битка да намери формата, в която противоположностите, олицетворени от двата етноса, биха могли да съжителстват. Героят преминава през множество перипетии, разкъсван между трудни избори, чувство за дълг и опити да открие своята принадлежност. Ще успее ли и какъв ще бъде изборът, който ще направи? Робърт Шей (1933–1994) започва кариерата си като журналист. Става известен с фантастичния епос „Илюминатус! Трилогия“, на който е съавтор. Автор е на шест други романа, а „Шаман“ е последната му книга. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078 Откъс от „Шаман“, Робърт Шей Колибата на шамана се издигаше върху нисък хълм и когато Издялал Бухала се появи, всички прави седнаха долу. Червена Птица гледаше жадно израза върху лицето му, опитвайки се да разчете там дали Сив Облак е жив или мъртъв. Още един мъж излезе от колибата и застана редом с Издялал Бухала. Беше гологлав, въпреки ужасния студ, а косата му бе сресана така, както я носят храбрите – тъмната кожа на главата му бе обръсната, само дълъг кичур коса се спускаше надолу. Погледът му бе помръкнал и тъжен, огромни синкавочерни кръгове се виждаха под очите му. Скулите бяха изпъкнали, а широките устни, извити в ъгълчетата, опираха в дълбоките бръчки от носа към брадичката. Сърцето на Червена Птица се разтуптя, когато видя че за този тържествен миг кичурът коса на главата му бе украсен с орлови пера, а на ушите му бяха провесени нанизи от мънички бели мъниста. Ръцете му бяха кръстосани под наметалото от бизонска кожа, обърната с гладката страна навън, а върху нея се виждаше боядисана в червено ръка, което съобщаваше, че той бе убил своя пръв враг и отнел скалпа му още докато е бил дете. Навъсеният поглед попадна върху Червена Птица като камък от огромна височина. Почувства се така, сякаш военният вожд знаеше всяка една от нейните тайни. Тя сведе глава и заби поглед в облечените в ръкавици ръце в скута си. Издялал Бухала вдигна ръце и хората млъкнаха. – Повикал съм тук Черния Ястреб, нашият военен вожд, за да се срещне със Сив Облак и той чу велики предсказания от неговата уста – извика шаманът високо. „Значи Сив Облак е останал жив!“ Образът на Издялал Бухала се разля пред очите на Червена Птица и ако не беше вече седнала, тя щеше да се свлече на земята. От облекчение сърцето в гърдите ѝ сякаш щеше да се пръсне. Хората наоколо зашумяха учудено, доволни и любопитни. Шаманът вдигна ръка. – Слънчева Жено, застани пред своя народ. В един безкраен миг не се случи нищо. Издялал Бухала даде знак настойчиво. Последва отново тишина. Тогава ръката на Черния Ястреб се появи изпод наметалото от бизонска кожа и той посочи с пръст. Сред насядалите се надигна висока жена, облечена в бизонска кожа. Хората въздъхнаха щастливо, разнесоха се приветствени възгласи. Слънчева Жена се обърна с лице към тълпата. На Червена Птица ѝ се стори спокойна и невъзмутима, макар че се бе поколебала да се изправи. – Тази жена доведе своя син при мен и ме помоли да направя от него шаман – заяви Издялал Бухала. – Не пожелах, защото той не е истински сак, но тя ми каза да опитам малко и да видя какво може той. Опитах и открих нещо. Открих стаена в него сила. Хората зашумяха учудено. Бърза Вода и жената до нея започнаха да си шушукат, а от време на време хвърляха любопитни погледи към Червена Птица, която грижливо се стараеше лицето ѝ да остане безизразно, като това на Слънчева Жена. – Изпитах го и разбрах, че сънищата му могат да предсказват бъдещето, че докато тялото му лежи неподвижно, духът му може да пътешества, че може да разговаря с духовете в дърветата и птиците. Открих, че има великата сила да бъде шаман и нещо повече... Издялал Бухала замълча за миг и се загледа в тях разпалено. – И така, аз го изпратих в свещената пещера, знаейки че там може да срещне духове, толкова могъщи, че срещата с тях унищожава душите на хората. Сив Облак отиде в свещената пещера, срещна се с великите духове и разговаря с тях – извика силно Издялал Бухала. Хората ахнаха. – Срещнал е Бялата Мечка. Разговарял е с Костенурката, бащата на Великата Река. Донесъл е вест за Черния Ястреб – продължи Издялал Бухала. – Костенурката казала на Сив Облак, че Черен Ястреб може сам да реши дали да предупреди хората. След тези думи тълпата зашумя неудържимо, но утихна, когато шаманът вдигна своя жезъл. – След като Костенурката създала Майката Земя, те се съв­купили и всички племена били отгледани в нейната утроба. Те живели там на топло в мрака, но трябвало да излязат навън и да продължат сами. Тогава при нашите предци дошъл духът на Бялата Мечка, който ги извел от утробата. Когато се озовали на светло, видели че са заобиколени от огнени планини. Нашето племе се нарича асакиуак или сак, Народът на Огнена Земя, защото на това място за пръв път сме излезли на бял свят. Нямало храна. Нямало нищо наоколо, освен камъни и огън. Хората били гладни и ужасно уплашени. Те се разгневили срещу Бялата Мечка, която ги извела от утробата на нашата Майка. Ала Бялата Мечка им показала как да се измъкнат от огнените планини и ги повела през много полета от сняг и лед, докато предците ни стигнали тази плодородна земя, където има риба и дивеч, където земята е покрита със зелена трева, а горите са пълни с корени и плодове. Нашите приятели, фоксите, Народът на Червената земя, станали наши съюзници и се обединили с нас. Костенурката разтворила сърцето си и потекла Великата Река. Нашите предци ходели на лов и риболов в тази земя, където Рок Ривър се влива във Великата Река. Край Рок Ривър те издигнали нашето селище Сакенук, където прекарвали лятото, а жените им отглеждали Трите Сестри – царевицата, боба и тиквата – в полята наоколо. Там, в Сакенук са живели нашите предци и там са погребани. Бялата Мечка наредила да живеем лете в земята на изток от Рок Ривър, а зиме да прекосяваме Великата Река на запад и да ловуваме тук, в земите край Айова. Тук, край Великата Река ние, племето на саките, Народът на Огнена Земя, живеем от вечни времена. Червена Птица усети върху гърба си, през наметалото от бизонска кожа, топлината на слънцето, което се бе издигнало високо. – Бялата Мечка се завърна – възвести гръмко своето пророчество Издялал Бухала. – Тя е придружила Сив Облак по неговия път. Сега той е истински шаман. Ще трябва още да се учи как да използва своите умения, но те вече не дремят, скрити в него. Като знак за това, че той е вече шаман, че е друг човек, ще носи ново име. Нека за всички хора той бъде Бялата Мечка. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078
  22. Пътеписи из далечни земи на юг от екватора Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44021 Пътешествия из разноцветна Южна Африка, тропична Замбия, далечна Австралия, приказна Нова Зеландия, колоритна Танзания, Сейшелските острови с гигантските костенурки и снежнобелите си пясъци и страната на Мачу Пикчу – Перу, са забавно описани и подплатени с пъстри фотографии в изданието „На юг от екватора“ (ИК „Изток-Запад“) на проф. Филип Куманов. Мнозина са се впускали мислено по дирите на капитан Кук, на Христофор Колумб или на Америго Веспучи, мечтаейки да посетят земите на древните инки, да се озоват в сърцето на джунглата, да се срещнат с непознати племена из различни краища на света, да пробват екзотични традиционни ястия… Спиращата дъха не само с многобройните си пъстри фотографии книга „На юг от екватора“ на проф. Филип Куманов – преподавател в Софийския Медицински университет – допринася за опознаването на далечни култури, описвайки пътуванията на автора до Южна Африка, Замбия, Перу, Австралия и Нова Зеландия, Танзания и Сейшелските острови. Освен приключенията, в които се впуска из тези намиращи се на юг от екватора земи, занимаващият се с фотография от дете Куманов заснема редица приказни местности, чудати местни жители, странно изглеждащи плодове и екстравагантни животни, а и множество исторически паметници. „На юг от екватора“ (с подзаглавие „Пътепис в думи и снимки“) е книга за далечните земи на юг от мислената окръжност около Земята, над които звездите са „по-различни от нашите“, а Южният кръст на небосвода „владее погледа и въображението на госта от Севера“; земи, чиито обитатели са били брутално завладявани през годините от коварни и жестоки нашественици, столетия наред потъпкващи самобитността им. В резултат у тези хора са се смесили гени и обичаи на различни раси и племена, а от това богато наследство, което се е уталожило по земите им с времето, те са спечелили невероятна жизнеустойчивост, която им е позволила да оцелеят... Филип Куманов е професор в Софийския Медицински университет. Оскъдното си свободно време посвещава на литература, история и пътешествия. Привличат го природните забележителности и творенията на човешкия гений. Още от дете се занимава с фотография. Пак тогава благодарение на щастлива случайност извършва и първите си далечни пътувания. За своите пътешествия „На юг от екватора“ проф. Куманов говори като копнеж, който „не отслабва и остава завинаги скътан дълбоко в душата като малко уютно пристанище за укриване от несгодите на всекидневието“. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44021 Откъс от „На юг от екватора“, Филип Куманов Мачу Пикчу, изгубеният град на инките, се намира на 2350 м надморска височина в планинска седловина над долината на река Урубамба. Мачу Пикчу е съ­граден около 1450 г. в разцвета на инкската империя, най-вероятно по времето на Пачакутек – владетелят, при който държавата достига апогея си. Въпреки усилията си, испанците не са успели да го открият. Не е известно по каква причина – епидемия, поверие или поредица от неплодородни години – градът е бил изоставен. Забравеният Мачу Пикчу, обгърнат от гъстата зеленина, е открит едва през 1911 г. от американския изследовател Хайръм Бингъм. Поради това, че инките не са имали писменост и не са намерени що-годе надеждни източници, не е ясно какво точно е бил Мачу Пикчу: важен религиозен център, наблюдателница на небесните светила или резиденция на вожда Пачакутек. Наименованията на сградите имат условен характер, те се основават на външна прилика или косвени данни. Над каменните сгради се е надвесил Мачу Пикчу – Старият връх. Точно срещу него, като подобаващ декор за старините, се извисява Уайна Пикчу, Младият връх. Терасите, поддържащи основите на града, са с обратен наклон – в противен случай той би се срутил в пропастта. Единствената кръгла сграда е храмът на върховния бог на Слънцето. При зимното слънцестояние лъчите на небесното светило проникват през трапецовиден прозорец и огряват залата вътре. На най-високото място в Изгубения град е камъкът Интихуатана. Предполага се, че това е било най-святото за жителите място. Приема се, че предназначението му е било да определя мига на лятното и зимно слънцестоене, а също пролетното и есенното равноденствие, което е било от решаващо значение за бита на инките. През юни, точно по време на слънцестоенето, слънцето застава над камъка – и той няма сянка. Инките предполагали, че тогава то е привързано за свещената скала, и така възникнало името Интихуатана. Храмът на кондора дължи името си на камък във форма на птича глава и издигащите се над нея два скални масива, наподобяващи разперени криле. Предполага се, че тук са полагали току-що починал знатен инка, заедно с някое мъртво животно за примамка на свещените кондори. Инките вярвали, че заедно с животинската мърша, птиците ще отнесат към небето душата на умрелия... Между каменните сгради свободно скитат охранени лами. За кой пореден път те разглеждат забележителностите гратис без солената входна такса, която ние, туристите от цял свят, сме принудени да плащаме. Иначе целият исторически комплекс поразява с невероятна чистота – няма никакви отпадъци и дори тоалетните са извън него, чак на автобусната спирка. На другия ден, още преди утрото „да разпали короните на дърветата“ по думите на перуанския нобелист Марио Варгас Льоса, докато капките роса проблясват между зелените листа, поемаме към трудно достъпния Уайна Пикчу, в превод Младия връх. Той е висок 2660 метра, по-нисък е от нашенския Мусала, но е много стръмен, пътеката е тясна и хлъзгава, поради което е истинско изпитание, особено за нетренирани като нас. След всеки завой на пътя гледките стават все по-величествени. Дишаме трудно, гърдите ни всеки момент ще се взривят от полуделите ни сърца. Мачу Пикчу се отдалечава, става все по-бял и компактен, ситно нагънатата лента на пътя между него и долината на Урубамба изпъква ясно по стръмния планински склон. Последното препятствие преди върха е скална теснина, през която човек трудно се провира и се налага пълзешком да се мине през нея. Възнаграждението за изтощителния поход надминава всички очаквания. От много високо, почти наравно с боговете, съзерцаваме града на инките, заобиколен от дивната хубост на околните планини. Едва тук, на този връх, може да се проумее, че истинската притегателна сила е не толкова в храмовете и заоблените камъни, а в природата. Тя е дарила това място със святост и неповторимост. На слизане противоположният поток от туристи чувствително е нараснал, което затруднява предвижването ни. По едно време насреща се задава възпълничък младеж, облян в пот, въпреки лекото си облекло. Запита ни, дишайки учестено, дали си заслужават усилията по изкачването. След като получи възторжения ни положителен отговор, той въздъхна дълбока и без да благодари, пое нагоре. Вече в подножието, до самия Мачу Пикчу, набит, с побеляла коса германец без заобикалки изстрелва към мен кратък въпрос: „На колко години сте?“ След като чува отговора, чертите на лицето му се изострят и той процежда през зъби: „Аз съм с една година по-млад, щом Вие сте успели, значи и аз трябва да изкача върха!“ И поема нагоре подир множеството туристи от всички възрасти и с всякакви цветове на кожата. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44021
  23. Леонардо да Винчи и възгледите му за живописта Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44095 Едно от най-ярките произведения на гениалния италиански художник, скулптор, изобретател Леонардо да Винчи –„Трактат за живописта“ (ИК „Изток-Запад“), излиза на български език в ново луксозно издание. Книгата е израз на по-различен и цялостен поглед върху живописта, който всепризнатият творец ненадминато обрисува с думи, сравним с влиянието на шедьоврите в историята на изкуството, дело на неговата четка. Леонардо да Винчи (1452–1519) е един от най-бележитите и известни представители на Ренесансовото изкуство. Видният италиански художник, инженер, архитект, изобретател и скулптор, е също така и автор на множество ръкописи, най-издаваният от които е „Трактат за живописта“. И макар изданията му да не са чак толкова много, този по-известен негов ръкопис е четен предимно от историци на изкуството, художници и изобщо творци. Влиянието на книгата обаче е повече от мощно – в комбинация със силно въздействащите живописни творби на Леонардо, именитият творец поставя началото на един по-друг поглед върху живописта, който може да се проследи не само сред представителите на т.нар. Леонардова школа, но продължава и по-късно с прерафаелитите, символната живопис, сецесиона… „Трактат за живописта“ несъмнено е водещият сред теоретичните трудове на Да Винчи, в който мнозина са търсили отговори на ключови въпроси. Какъв е принципът, който е в основата на живопистта? Върху какво хвърля светлина този принцип – цялостна философия или определени конкретни възгледи? До каква степен той отразява разбиранията на самия Леонардо? В уникалната книга, която излиза в ново луксозно издание на български език, Леонардо да Винчи разглежда различните произшествия и движения при човека, облеклата и природата на дрехите, начина да се обличат фигурите с грация, сянката и светлината, перспективата, отблясъка, отражението, тъмнотата и светлостта на планините, дърветата, зеленината, облаците и хоризонта… „Трактат за живописта“ е в превод от италиански език на големия български хуманитарист Владимир Свинтила, а редактор е покойният преводач и лингвист Петьо Ангелов. В предговора към българското издание Свинтила пише: „Трактатът на Леонардо е като някаква силна напитка, която човек пие на бавни глътки под едно разлистено дърво на свежия полъх на вятъра. Той трябва да се изучава. Човек трябва да го носи в джоба си и да го прелиства. Той е едно ръководство, напълно сполучило, върху тази странна среща на природата и нейното изобразяване и на пораждането у човека на представност „отвъд природата“. Трактатът най-дълбоко засяга човешката творческа сила.“ Книгата е част от поредица „Тезаурус“, в която са още новият превод на „Великите трагедии“ на Уилям Шекспир, дело на проф. Александър Шурбанов, единственото по рода си издание на древноегипетската „Книга на мъртвите“, в превод на българския египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков, „Трактат по история на религиите“, „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ и „Йога. Безсмъртие и свобода“ на видния румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44095 Откъс от „Трактат за живописта“, Леонардо 14. Живописецът в спор с поета Кой поет с думи ще сложи пред теб, влюбени, верния образ на твоя идеал с такава истинност като художника? Кой ще бъде този, който ще ти покаже местата на реките, лесовете, долините и полетата, където се изобразяват твоите минали удоволствия, с по-голяма правдивост от живописеца? И ако кажеш, че живописта е няма поезия, ако няма кой да говори вместо нея за това, което представлява тя, не виждаш ли ти, че твоята прехвалена книга се намира в още по-лошо положение? Защото дори да има човек, който да говори чрез нея, онова, за което става дума, не се вижда. Повече от видимо е обаче то при човека, който говори за живописта, тъй като ако в живописните платна действията са композирани така, че да са в хармония със съответните душевни състояния, ще бъдат разбрани напълно – все едно че говорят. 15. Как живописта превъзхожда всички човешки трудове чрез тънките съзерцания, които са характерни за нея Окото, наречено прозорец на душата, е главният път, по който общият усет може по-богато и прекрасно да разглежда безбройните трудове на природата, а ухото е вторият път, който става благороден единствено поради разказаните неща, видени от окото. Ако вие, историографи, поети и други учени, не бяхте видели с око нещата, едва ли бихте могли да съобщите за тях в писанията си. А ако ти, поете, изобразиш една история чрез живописта на перото, живописецът с четката ще я направи по-достъпна и лесна за разбиране. Ако наречеш живописта няма поезия, то живописецът може да нарече поезията сляпа живопис. Помисли само кое е по-чудовищно: да бъдеш сляп или глух? Ако и поетът да е свободен като живописеца в изобретяването, неговите измислици не дават такова удовлетворение на хората като живописните платна, защото ако поезията се разпростира в думите и с тях изобразява форми, действия и местности, то живописецът достига направо чрез уподобявания на формите до подражанието на тези форми. Та кое е по-близо до човека – името му или неговото подобие? Името на човека се изменя в различните страни, а формата не се изменя освен при смъртта. И ако поетът служи на сетивата чрез ухото, живописецът го прави чрез окото – едно по-благородно сетиво. Но аз не искам от тия двамата друго освен един добър художник да изобрази беса на едно сражение, а поетът да опише друго и двете да бъдат изложени пред публиката едно до друго. Ще видиш къде повече се спират зрителите, къде повече разглеждат, къде се дават възхвалите и кое произведение дава по-голяма удовлетвореност. Разбира се, че живописта, много по-полезна и хубава, повече ще се хареса. Сложи написано името на Бога на едно място, а неговата фигура – отсреща, и ще видиш кое ще бъде по-почитано. Живописта обхваща в себе си всички форми на природата, а вие имате само имената, които не са универсални като формите. Ако и да имате резултатите от изобразяването, ние имаме изобразяването на резултата. Да вземем един поет, който описва красотите на една жена на нейния възлюбен, и един живописец, който я изобразява. Ще се види накъде природата ще насочи повече влюбения съдник. Разбира се, изпитанието на нещата трябва да предостави думата на опита. Вие сте сложили живописта сред механическите изкуства. Ами да, ако живописците можеха да възхваляват с писания своите творби, както вие, вярвам, че не биха изпаднали в такова мизерно незачитане. Ако наричате живописта механично изкуство, защото е най-напред ръчно, тъй като ръцете изобразяват това, което намират във фантазията, то и вие, писателите, изобразявате с перото ръчно това, което се намира във вашата мисъл. Ако я наричате механично изкуство, защото се прави срещу цена, кой изпада в тази грешка – ако изобщо може да се нарече така – повече от вас? Ако четете за нечие обучение, не отивате ли при човек, който ви плаща повече? Създавате ли вие някаква творба без някакво възнаграждение? И не говоря така, за да упрекна подобни мнения, защото всеки труд очаква възнаграждение; щом поетът може да каже: аз ще направя една измислица, която ще означава големи неща, значи същото може да направи и живописецът, както Апелес е създал „Клеветата“. Ако пък кажете, че поезията е по-дълговечна, аз ще отговоря, че по-дълговечни са трудовете на един медникар, тъй като времето ги запазва по-дълго от нашите или вашите трудове. Независимо от това те са с бедно въображение, а живописта можем да я направим много по-дълговечна, като рисуваме върху мед със стъклени бои. Ние поради изкуството си можем да бъдем наречени Божии сродници. Ако поезията се разпростира в моралната философия, живописта го прави в природна философия, едната описва действията на ума, другата ги въплъщава; ако умът действа чрез движенията, ако поезията плаши населението с пъклени въображения, живописта е напълно в състояние да постигне същото. Нека поетът реши да изобрази красота, гордост, нещо гнусно и грозно или пък нещо чудовищно заедно с художника; нека по свой начин и както иска да изменя формите, които художникът не може повече да удовлетвори! Нима няма живописни платна с такава прилика с уподобените неща, че са излъгали хора и животни? 16. За разликата между живопис и поезия Живописта е поезия, която се вижда, а не се чува, а поезията е живопис, която се чува, но не се вижда. Следователно тези две поезии, или, ако щете, тази двойна живопис, са разменили сетивата, чрез които би трябвало да проникнат в интелекта. Защото ако едната и другата са живопис, би трябвало да минат в общия усет чрез най-благородното сетиво, т.е. окото. Ако едната и другата са поезия, трябва да минат през по-малко благородното сетиво, т.е. през слуха. Следователно, ако оставим живописта на преценката на глухонемия по рождение, а поезията – на слепия по рождение, и ако живописта е изобразена с движения, адекватни на представата за фигурите, които действат във всички отделни случаи, несъмнено глухонемият по рождение ще разбере действията и намеренията на действащите лица, но слепият по рождение няма да разбере никога нищо, което поетът показва, което да прави чест на тази поезия. Въпреки че сред нейните достойнства е изобразяването на постъпките и действията в историите, украсените и приятни местности с прозрачни води, през които се виждат зеленеещите се дъна на техните корита, шегуващите се вълни над поляни и плажове със ситни камъчета, тревите, потопени в тях сред стрелкащите се риби и други подобни описания, те могат да се разкажат на слепия по рождение със същия успех, с който и на някой камък, защото той не вижда нито едно от нещата, от което се състои красотата на света – светлина, сянка, цвят, тяло, фигура, местоположение, отдалеченост, близост, движение и покой, които са десетте украси на света. Но глухият, който е загубил по-малко благородното сетиво, с което е изгубил и говора, защото никога не е чул да се говори, никога не е могъл да научи някакъв език, той все пак добре ще разбере всяко движение на човешките тела по-добре от човек, който говори и слуша за това движение, и също тъй ще опознае и творбите на живописеца, т.е. това, което се представя в тях и какво правят тези фигури. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44095
  24. „Княжество България“ – подробно историческо изследване на събитията на Балканите в периода XIV–XIX век Излезе вторият том на дългоочакваното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток Запад“). Изследването на историка Георги Г. Димитров обхваща периода от появата на османците на Балканския полуостров до навечерието на Руско-турската освободителна война. Събитията, засягащи българската история, са разгледани в широк геополитически контекст, а изпълненото с богат фактологичен, историографски и илюстративен материал издание е ценно за всеки, който се интересува от българската история. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156 Историкът Георги Г. Димитров започва втория том на своето изследване, озаглавено „Княжество България“, с навлизането на османците на Балканите. Авторът проследява взаимоотношенията между балканските държави и обръща специално внимание на политическата обстановка в България, Сърбия и Византия. Освен че проследява хронологично владетелите на османците с най-характерните събития от тяхното управление, той разглежда задълбочено и институцията на еничарите като съществен фактор в историята на империята. В изданието са проследени бунтовете и въстанията на българите в хронологичен ред, а с фактологична точност са разгледани отношенията със съседните европейски държави и впоследствие – с Русия и с Великите сили. Авторът поставя акцент върху хайдутите и последвалото четническо движение, както и върху дейността на ключови фигури от българската история като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Райна Княгиня и др. Очевидец на много от събитията непосредствено преди Освобождението, Георги Димитров е допълнил спомените си с разкази на други съвременници и техните лични архиви. Априлското въстание, неговите подготовка, избухване и потушаване са изследвани също подробно в книгата. Авторът се спира и върху участието на българите в освободителните борби на другите балкански народи, като проследява събитията, свързани с Цариградската конференция и създаването на Българската екзархия. Георги Г. Димитров е проучил задълбочено историографията до момента на написване на „Княжество България“. Един от авторитетите, на които често се позовава, е Константин Иречек и неговият фундаментален труд „История на българите“. Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история. Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.” Георги Г. Димитров (1838-1906) e български учител, книжар, общественик. Срещнал поредица трудности в следосвобожденска България, той е принуден сам да финансира издаването на труда си „Княжество българия“, в резултат на което се разорява и умира в бедност. Показателен за живота на българския будител е текстът на некролога му: „Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156 Откъс от „Княжество България“ (част 2), Георги Г. Димитров Посвещава се на поборниците Поборниците със своята неуморима деятелност, отчаяна решителност и крайна самоотверженост са подкопавали почвата на съществуващия ред, чупили са вековните окови на предразсъдъка и на робството, а наедно с това градили и вселявали са в сърцата на народа нови мисли, възкресявали пред очите му някогашното славно минало на българския род като идеал, към който да бъдат устремени усилията на всички. В този свой подвиг не са намирали изобщо пълното съчувствие, а пък има и случаи да са въставали против тях и онези, за свободата са излезли да проливат своята кръв. В безграничната любов и преданост към народа си те са търпели хули, поругания, гонения, глад, жажда, студ, безпокойства, разни мъки, изгнивали по влажните тъмници, заточавани далеч от своите и самата смърт с готовност са посрещали. Нашият народ никой път не трябва да забравя името на дейците по освобождението си, защото няма нищо по-високо, по-благородно от това, гдето един народ да отдава приличните почести на паметта на своите поборници за свободата на отечеството. Моментите за заслужено честване имат и друга страница – те повдигат нравствено младото поколение, което всякога има нужда от напомняне на миналото. Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове. На тези народни поборници, от които по-многото са измрели, а малцина има живи, посвещаваме тази част от книгата си, защото повечето от нейния материал съдържа техните действия. На някои от дейците, на които сполучихме да се снабдим с портретите, ний ги поместихме. Поборниците, както знаем, бяха всецяло обладани от любовта за тяхното отечество и тяхното стремление беше всеобщият идеал – освобождението на България. Те с радост и песни се доближаваха към бесилката, както сме казали в забележката на с. 305 за Стефан Орешков, така и други, а в някои случаи за благото на народа те са се и самоубивали. Справедливо можем каза, че честити са били всички онези, които по един или по друг начин така доблестно са измрели, за да спазят славата на своята идеална борба, и не доживяха да видят свободата на отечеството си, за която се бориха; – да им цепят цигани главите във време на свободните избори, нито да препитават семейство с 30 лева месечна пенсия, нито пък да гледат тогавашния шпионин – днес народен представител, или на някого баща му тогава народен предател, а днес син му в никое учреждение – председател. Но при всичко това ние ще кажем на преживелите техни братя да не им се вижда тежко, нито да скърбят, че събират сега горчиви плодове, защото времената изопачават и делата. Тяхното единствено утешение трябва да бъде, че се удостоиха да видят поне отечеството си освободено, за което поднесоха в жертва на народния олтар имота си, или някоя част от тялото си, или пък са останали съвършено неспособни за работа. Старите и просветените народи са отдавали божески почести на много заслужившите си герои, с което са възбуждали и истинско патриотическо съревнование у всички граждани на класическия мир. Младите обаче като нас народи, упоени от славолюбие и жадни за богатство, забравяли са своите благодетели, огорчавали патриотите и презирали заслужившите. Има и такива случаи, когато от изпадналите поборници се приближавали при някого, който е имал възможност да му помогне, той го наричал безумен, глупец, негодяй и пр. и изпъждал го огорчен, без да му помогне. Мнозина от тях са прекарали и свършват живота си в крайна бедност. Пловдивските жители, които помнят погребението на покойния поборник Д. Матевски, починал през 1882 г. – 28.Х, за което се събра дискус даже и от другите народности; горнооряховци, които са видели как Ст. Фильов е изтърсил за въстанието кесията си, в която имало 12 600 гроша, а после освобождението в какво положение прекарваше живота си, ще утвърдят казаното от нас за окаяното състояние на мнозина от поборниците. Да! Вий народни поборници, прекарали сте и ще прекарате своя живот в такива тъги и неволи, но придобитата слава чрез вашата самоотверженост за благото на отечеството остава вечен и неизгладим спомен за имената ви в народната история, която ще служи за назидание и ръководство на нашето потомство; а всички онези, които се стремят върху вашите жертви да въздигнат своето материално състояние, с прекратяване на живота им ще угаснат от света. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!