Р. Теодосиев

Проф. Костадин Костадинов, заместник-министър на образованието и науката: Постдокторантите са шанс за науката – Г-н Заместник-министър, къде е пресечната точка между малка България и най-голямата европейска държава – Украйна, в областта на образованието и науката? – Пресечната „точка“ са нашите сънародници, които живеят в Украйна. Това е най-голямата българска общност извън България – над 300 000 души, които са се определили като българи. – Под какъв документ поставихте подписа си като член на официалната делегация, водена от президента Росен Плевнелиев в Украйна? – С украинската страна е подписан протокол за сътрудничество и обмен между министерствата на образованието и науката на двете страни за 4 учебни години, а не както беше досега – година за година. Споразумяхме се и колко студенти от двете страни ще се приемат на реципрочен принцип, както и за облекченията, които ще имат у нас студентите – украински граждани, които ще останат извън договорения по протокола брой, но получават редица облекчения – например да не плащат такса за обучение. Или ще имат правото да кандидатстват за стипендия пред българската държава наравно с българските студенти. Българските университети ще приемат без конкурс в бакалавърски и магистърски програми първенците на випуските на Болградската гимназия и на Приморския регионален украино-български многопрофилен лицей, както и първенеца от украинската олимпиада по български език. – Какви са споразуменията в областта на науката? – Между България и Украйна има споразумение двете страни годишно да финансират до 4 проекта. Сега действащото споразумение, подписано през 2013 год., се забави от украинска страна по финансови причини. Парите вече са осигурени и четирите съвместни проекта ще стартират. Те са в областта на информационните технологии, нови материали и технологии и енергийни системи. Досега двете страни са финансирали изпълнението общо на 63 проекта в приоритетни за България и Украйна области – морска екология, информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост, биотехнологии, нови материали и др. Украинската страна разчита на нашия опит с участието ни в рамковите изследователски програми на ЕС, както и в „Хоризонт 2020“. С подписания в Украйна протокол се надяваме да разширим контактите в областта на научните изследвания, а изследователски екипи от двете страни да обединят усилия за успешна конкуренция в „Хоризонт 2020“ и научната програма на НАТО. Обсъдихме подробно и предложението на украинската страна за сътрудничество между училищата в областта на роботиката. – И на въпроса, който поставихте пред научната общност в БАН – постодокторанти със стипендия от… 1500 евро – мит или реалност е това, след като се твърди, че заплатата на професор в институт на Академията е 750 лв.? – По-скоро бих казал, че е мит професорска заплата от 750 лв. Тази сума е само бюджетната съставка, на която разчитат 80 – 90 процента от колегите. Но има професори, които дори биха се отказали от нея просто защото заработват в пъти повече. Въпросът за постдокторантурите е сериозен. Неслучайно има колеги, които дори смятат, че стипендия от 1500 евро е недостатъчна. Сумата трябва да бъде 2000, защото с постдокторантурите и подходящата научна инфраструктура осигуряваме възпроизводството на науката. Научните изследвания в САЩ например в голяма степен се извършват от постдокторанти. Смисълът на тази академична позиция е, че когато човек е защитил и е припознат от световната научна общност в определена област, се дава възможност в рамките на 3 години да бъде „експлоатиран“. Не от организацията, допринесла за академичното му израстване, а от друга, която има нужда от такъв специалист, за да реализира научни и иновационни проекти, полезни на на икономиката. До 5 години след защитата на докторска степен в Южна Корея увеличават заплатата на младия учен. А след това я намаляват – сиреч подсказват му, че вече не е необходим, защото е дал максималното от себе си. Не можем да разчитаме на учени на 70, 60 и дори 50 и нагоре години за повишаване конкурентоспособността на научните ни изследвания. Ние, слагам и себе си в това число, сме полезни донякъде на науката, не сме за изхвърляне, но не сме революционери в науката. В началото на научната ми кариера ми поставиха задача, която се смяташе за неизпълнима. Но аз, като млад човек, който не знаеше това, взех че я реших. И това не се случи само с мен – младите бяхме преобладаващи в института. Ако сега ми поставят подобна задача, ще започна да разсъждавам какво ми трябва или липсва, защо не може да се реши, а не как да се реши. – Но постдокторантската академична позиция липсва в нашето законодателство. Ще инициирате ли промени? – Промени ще има в Закона за висше образование и Закона за насърчаване на научните изследвания. Впрочем въвеждането на постдокторантурите като път за възпроизводство на научните кадри е и препоръка на партньорската проверка, която поискахме от ЕК. – Откъде ще дойдат парите за стипендии, все пак говорим за 1500 евро? – От парите за наука. Като спрем да даваме пари за наука на т.нар. научни организации, които не извършват такава, ще има достатъчно средства. Неведнъж съм казвал, че пари за наука има, просто трябва да преоценим действията си за финансиране и резултатите от научните изследвания. – На проектен принцип ли ще се привличат постдокторантите? – Не само на проектен, но и на конкурсен принцип – такава е практиката в САЩ например. Постдокторантът допълва експертизата на липсващо звено в дадена организация. Академичната позиция е въведена като инструмент и в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. За 2000 евро стипендия за постдокторантска позиция у нас със сигурност ще кандидатстват и млади изследователи от Западна Европа. А стипендия от 1500 евро устройва и учени от бившия соцлагер, Близкия и Далечния изток. И в момента имаме украински граждани на постдокторантски позиции по различни проекти. – Многократно съветвате българските учени да не се „вторачват“ само и единствено в ОП за наука и образование. – Наистина, пари за научни изследвания има и в други оперативни програми – например „Иновации и конкурентоспособност“, „Транспорт“, „Развитие на селските региони“, „Региони в растеж“ и др. Истината е, че колегите искат да играят само и единствено там, където има 100% грант за научни изследвания. Какво показва статистиката – имаме около 1000 проектни предложения за научния фонд, а за иновационния едва 150. Големи университети не участваха с проекти за изграждане на капацитет за приложни изследвания в миналото издание на ОП „Конкурентоспособност“ именно защото искаха 100% грант. Само че това прави научните организации лениви, неконкурентоспособни. Свикнали сме да говорим за научни звена само в университетите и в БАН. Но такива могат да бъдат и научноизследователски фирми , създадени за публична или частна полза. Вече има подобни фирми и научни центрове и те са много конкурентоспособни. Татяна ДИКОВА в. „Азбуки“, 16 юли 2015 г., стр. 1, 5 16 юли 2015 г. Снимка: Красимир СВРАКОВ

Ново изследване за масовите измирания на гигатските животни: http://nauka.bg/a/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

Имаме удоволствието да ви поканим на една много специална лекция този четвъртък (утре) от 18:00 ч. в СУ! "Розета - Европейският преследвач на комети" Реймънд Хоофс, ЕКА 13 Август (четвъртък), 18:00 ч. Нова конферентна зала, Софийски Университет (Ректорат), северен вход Вход свободен Д-р Хоофс е член на инженерния екип на мисията Розета. Работил в НАСА, Бразилската космическа агенция, а последните 15 години в ЕКА. Работил е върху инженерните аспекти на научните инструменти на Розета от 1999 до изстрелването й през 2004. Работил е също по мисиите Venus Express (до Венера) и Bepi Colombo (до Меркурий), преди да се върне към мисията Розета при влизането й в орбитата на кометата Чурюмов-Герасименко. http://nauka.bg/a/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%87-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8

Браво, прави ми впечатление, че София е пълна с чужденци, а и голяма част от тях не се спират само в столицата, а отиват или в Пловдив или Великот Търново. Не знам от къде знаят за Търново, някак Пловдив ми изглежда логично решение, но от къде имат информация за Велико Търново и решават да отидат там не знам, но е много добре, че все повече европейци избират България за своята почивка или пътувания.

Много интересно! Защо не се чу по медийте за това?

Как ви се струва корицата?

Седем медала отличиха националния отбор в 13-тата Международна олимпиада по лингвистика в Благоевград Българските умове заеха челни позиции сред 29 държави С впечатляващи резултати за българския национален отбор по лингвистика приключи 13-тата Международна олимпиада, която се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли. Сред 29 държави, които се включиха в съревнованието, именно българските умове се оказаха на челни позиции вкласирането. Седем от общо осем състезатели бяха наградени с медали, нареждайки се на второ място след САЩ. „Много се вълнуваме, че сме в челната тройка, тъй като това е невероятно признание за потенциала на българския отбор. Става въпрос за конкуренция в световен мащаб, която превръща първите позиции в престиж за всеки олимпийски отбор“, коментират професионалистите от СРООПН, които участват в сериозната подготовка на състезателите. Дългосрочната подкрепа на олимпийския отбор се осъществява от Фондация „Америка за България“. Медалистите в Международната олимпиада по лингвистика са както следва: Данаил Пенев, 12 клас, Първа английска езикова гимназия, Варна - златен медал Тина Владимирова Владимирова, 10 клас, СМГ - сребърен медал Ралица Дарджонова, 12 клас, СМГ - сребърен медал Валентин Димов, 10 клас, 91. НЕГ, София – сребърен медал Радина Добрева, 12 клас, МГ Варна – бронзов медал Надежда Димитрова, 10 клас, 128. СОУ, София – бронзов медал Здравко Иванов, 8 клас, СМГ София – бронзов медал Златният ни медалист – Данаил Пенев се нарежда на четвърто място в света сред над 200 състезатели. http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Този също е доста зарибяващ: http://dinahmoelabs.com/#plink А и тези с интересните факти са си интересни Абе време да имаш!

Console Living Room – Създаден от Internet Archives, можете да играете 900 класически аркадни игри в своя браузър. Reddit – Reddit е най-пристрастяващия сайта за милиони хора по целия свят. Сайта прави близо 1 милион уникални посетители всеки ден, а 90% от тях се връщат обратно на следващия ден. The useless web – Подобен на StumbleUpon (който също може да бъде пристрастяващ), но вместо да ви показва интересни и образователни сайтове ви показва само безполезни. Mental_Floss – Случайни интересни и уникални факти. Plink – Създаваш музика заедно с други хора. SNES Fun – SNES игри в браузъра. GeoGuesser –Това сайт ви дава "поглед" на случайна улица от целия свят и вие трябва да познаете къде се намирате на световната карта. Можете също да споделите ваша карта и да предизвикате вашите приятели. Wonder How To – От този сайт може да се научат много полезни и интересни умения. 2leep – Колекция от странни блогове и статии. Eyes In Space – От 7 милиарда човека само 536 от тях са имали късмета да видят със собствените си очи Кослоса. Вижте го сами! Uncrate – Ръководството за мъже. Where Cool Things Happen – Сайт за яки новини. Cracked – Източник на странни и интересни списъци. The Onion – Сатиричен вестник. Не вземайте насериозно този сайт. Ovguide – Сайт за намиране на интересни филми. Build With Chrome – Сайт чрез, който може да построите всичко от LEGO на вашият браузър.

Много ми се искаше да отида Да се надяваме другата година да успея и до там да стигна...

През август за 81-ви брой ще публикуваме подробна статия за мисията New Horizons и новите открития на Плутон.

Българският отбор спечели два сребърни и един бронзов медал на Международната олимпиада по математика в Тайланд Отборът пристига на 17.07. в 08:45 часа на Летище София Т2 С два сребърни, един бронзов медал и две почетни грамоти се завръщат младежите от отбора по математика след успешното представяне на 56-тата Международна олимпиада по математика, която се проведе между 4 и 16 юли в Чианг Май, Тайланд, обявиха от СРООПН. Регистрираните отбори за участие в олимпиадата тази година бяха 114 на брой. Състезателите в отбора и носители на отличия са: 1. Любен Стефанов Личев, МГ Плевен, 12 клас – сребърен медал 2. Деница Христова Маркова, СМГ, 11 клас – почетна грамота 3. Александър Чергански, СМГ, 11 клас – бронзов медал 4. Виолета Николаева Найденова, СМГ, 10 клас – сребърен медал 5. Емилиян Иванов Рогачев, СМГ, 12 клас 6. Александър Антонов Тенев, СМГ, 12 клас – почетна грамота http://nauka.bg/a/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB

В каква форма е този спам? Как разбирате, че е на ФБР или ЦРУ?

С толкова много информация ни заливат, че вече станахме дезинформирани от нея...всеки има различни източници и различни платформи за четене на "достоверни" новини, но в крайна сметка трябва да се чете през редовете... Цялата история е една пропаганда и всички дискусии в този форум на историческа тематика го доказват. Толкова много се пише, а толкова малко се анализира и осмисля цялата написана история.

Анастасия Карнаух е журналист, има свой собствен блог за книги и седмична рубрика в ефира на радио ФМ+, където прави класации на книги. Част е от редакционната колегия на списание "Българска наука" и е модератор на литературния клуб в книжен център "Гринуич". За своя професия обаче Настя, както я наричат приятелите ѝ, избира определението "читател", защото според нея всеки книгоман има повече от едно поприще и едно от тях неизменно е читател. Признава, че посвещава себе си на каузата да популяризира хубавата литература, като насочва читателите към стойностните книги чрез споделяне на своите лични впечатления. Които не са никак малко, предвид факта, че чете между три и пет книги на седмица. Повече за това какво са книгите за Анастасия, как да породим любов у детето към четенето и каква е най-голямата вреда от него (да, има и такава!), разберете от интервюто, което Настя даде специално за Jenite.bg! Интервюто: http://jenite.bg/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E%D1%82%D0%B0/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%85_l.a_c.192559_i.472253.html

България е домакин на 13-та Международна олимпиада по лингвистика през 2015 г. Google е спонсор на мащабното събитие, което ще се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли Фондация „Америка за България” осигурява дългосрочната подкрепа за подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки в международни състезания и олимпиади България ще бъде домакин на тазгодишната Международна олимпиада по лингвистика. Събитието ще се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли, обединявайки 28 държави от целия свят. Най-способните ученици от различни нации ще премерят знания в полето на лингвистиката, справяйки се с трудни задачи на непознати за тях езици. „Олимпиадата по лингвистика се провежда за трети път в България. Радваме се, че броят на участниците е толкова голям и се надяваме съревнованието да завърши в полза на българския отбор, който се подготвя усилено за предстоящото състезание“, споделят от СРООПН. Основни спонсори на събитието са Фондация „Америка за България“ и компанията Google. Други спонсори са компаниите Walltopia, Chaosgroup, Coca-Cola и Bulpros. http://nauka.bg/a/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 5 медала за националния отбор от Международната олимпиада по физика Отборът пристига днес в 20:50 ч. на Терминал 2, Летище „София“ Със завоювани 5 медала се завръща oлимпийският национален отбор по физика. След успешното представяне по време на 46-тата Международна олимпиада по физика, която се проведе между 5 и 12 юли на екзотичната дестинация – Мумбай, Индия, българските надежди спечелиха за страната ни 2 сребърни и 3 бронзови медала, съобщиха от СРООПН. Медалистите в състезанието са: Константин Карчев, Американски колеж, 12 клас - сребърен Ангел Шерлетов, ПМГ Казанлък, 12 клас - сребърен Радостин Димитров, ПМГ Казанлък, 12 клас - бронзов Бойко Воденичарски, I АЕГ София, 12 клас - бронзов Христоско Чаушев, СМГ, 12 клас - бронзов http://nauka.bg/a/5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Ню Хърайзънс засне за последно плутонианските петна Снимки на Плутон от 9-ти юли! Геологични структури! На снимката - реакцията на екипа, когато горното изображение бе получено на Земята. Сондата New Horizons ще направи най-близкия си подход към Плутон утре, 07:49 AM EDT (14:49 българско време) вторник, 14 юли, като премине на около 7 800 мили (12500 км) от планетата-джудже. НАСА дава възможност всеки да следва пътя на космически кораб тези дни в реално време с визуализация на актуалните данни, траектория, използвайки онлайн приложението "Eyes on Pluto" или записа на YouTube: http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%9F%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-New-Horizons_14865.html

Ще има 2 материала, които не са публикувани в списанието, а в сайта и форума, но заслужават внимание.

Благодаря ти! Оказваш ни огромна подкрепа! )

Благодаря на всички, които се включиха, ще помоля тези, които още не са Имам още около 30 материала за редакция, ако всеки хване по един много бързо ще стане До понеделник ми трябват всички материали редактирани.

Говорим за статии, които вече са били публикувани в списанието. А всички нови статии остават за следващите броеве. Не се притеснявайте да изпращате статии! До началото на другата седмица ми трябват готови всички статии, които ще разпределя сред желаещите да редактират. Днес ще изпратя на всички по няколко статии, като ги имате готови ми ги върнете, аз ще ви изпратя още )

Може да дадете предложения за статии, които смятате, че трябва да влязат, ние ще ги разгледаме и решим Няма да дадем списък, за да бъде изненада за всички )) Изпращам на всички желаещи

Моля, помогнете да реализираме този филм! http://www.gofundme.com/yf7f7f7g Нека всеки разпространи този линк по всички форуми, сайтове, социални мрежи! Навсякъде където може да се намерят хора, които да дадат дори и малък принос за идеята! СПОДЕЛЯЙТЕ! http://www.gofundme.com/yf7f7f7g

Здравейте, както всички виждате стигнахме до 80-ти брой на нашето списание. Както знаете всичко при нас се случва на доброволни начела и се опитваме да направим сайта, форума и списанието все по-добро за вас читателите Тъй като тези 80 статии са колосално количество текст, се обръщаме към вас за помощ. За този юбилеен брой сме подготвили 80 статии от всички броеве до момента, но за целта искаме да се прегледат отново преди да бъдат публикувани. Трябват ни доброволци, които знаят добре български език и имат желанието да ни помогнат в това начинание. Нека всеки желаещ да пише в темата, да напише колко статии би могъл да прегледа. Може да пише и на имейл admin@nauka.bg където му е удобно. Материалите ги изпращаме в doc формат и след това очакваме по същия начин да се върнат. Без промяна в съдържанието на текста, а само коректорска работа. Всички пълни, кратки членове, запетая, точка и там каквото има да се оправя в правописа. Благодарим Ви много за подкрепата!!!

Кога ще се оправят нещата или всички трябва да умрат (Пътешествие второ) Николай К. Витанов Институт по механика, БАН У-у-у, дю-ю-ю, лошият Витанов пак нахока добрите политици, които продължават да морят с глад и нищета истинските български учени Наистина интересни неща се случват в нашата татковина. Разказът за първото пътешествие на тайния съветник предизвика любопитни реакции. Едни много го харесаха, други пък бяха силно разлютени. Поради една болезнено възприемана от някои подробност – Урко е генерал от планетата на маймуните (което си е вярно). И като се почна – ама защо имало за генерала, а за Станишев и за Орешарски нямало нищо. Де го чукаш, де се пука – така е рекъл народът. Я да попитам - нима вие си мислите, че Урко въплътява конкретен български политик? И защо така си мислите? Да не би тоя конкретен политик да консумира миски или пък да кара хората да си пребоядисват задниците? Я си помислете пак! Не мога да разбера и друго нещо. В първото пътешествие има писано много за български министри и там всеки е с името си и с това, до което министерстването му е довело. Не виждам тези, които ме критикуват, да са написали подобно нещо. Лесно е да псуваш пред телевизора или във Фейсбук. Вземете, та напишете и вие нещо. Похвалете ги тези министри. Напишете за политика-генерал и за другите двама. И не се бойте – те няма да ви се разсърдят. Няма и да ви обърнат внимание, между нас казано. Но давайте – покажете ми кои са добри и кои са лоши. Нека и аз да науча нещо ново. И ще съм ви благодарен. А за тези, които се вълнуват от това, че на средния български учен заплатата му е такава, че за 10 години не му стигат към 40 000 лева, за да покрие елементарните си потребности (позорен факт нали) – за тях са тези пътешествия. И между редовете с фантастика са казани доста неща. Но стига за това и да караме нататък. По пътя към Остероса Септември е доста претрупан месец. Лятната идилия почва да свършва, хората се прибират по навъсените градове и след няколко дни живота ги завърта така, че и те стават навъсени. Та в една такава вечер, на всичкото отгоре и дъждовна, си седях и пишех поредната рецензия за една статия, произведена на десетина хиляди километра от София. Както винаги, беше вече късно и както можете да се досетите, по едно време усетих, че освен мен в стаята има още някой. Като погледнах – на земята пред бюрото седеше тихичко вежливото зелено човече за което времето нямаше значение и чакаше да му обърна внимание. -Здравей друже – казах му. -Здрасти, здрасти – отвърна човечето (явно преводаческите микроби работеха безотказно дори и месец, след като бях изпил червеното хапче). -Доволен ли е Урко?-попитах аз -Доволен е, но се е размислил – отвърна човечето – то той им затвори устата на учените маймуняци, но тез юнаци, дето сложи да управляват науката, такива каши направиха, че сега Урко се размисля дали да реши проблема, като изпрати две роти горили да ги избият или пък да вземе да те вика пак, за да му кажеш как да си намали кахърите. -Е-е-е – казах аз – каквото Урко поиска, това и получи. Надявам се да не ходя пак до планетата на маймуните. Банановите републики трудно се превръщат в технологични държави. -А, не-не – каза човечето – този път имам друга задача за тебе. Ще отидем на една дива планета, където ще гледаш смъртта в очите по сто пъти на ден. Там има едно момиченце от добро семейство, което трябва тайно да стигне от един град до един манастир, където ще бъде обучено да се оправя с тежестите и задълженията на властта. Ти трябва да я придружиш по пътя. И като я придружаваш, трябва да я научиш как да използва силата на науката, за да побеждава враговете си. -Добре, де – рекох аз – не съм особено добър в това да се пазя от смъртта, може още при първата среща да гушна китката. -А, не се притеснявай – каза човечето – тука на помощ идват моите технологии. Пийни това жълто хапче и ще си въоръжен с чудесни оръжия. А ето и инструкцията за експлоатация. И човечето насочи нещо като бластер към главата ми и натисна спусъка. За половин секунда ми причерня пред очите. Но после... -Всичкото това... – втрещено се разхождах из новото знание в главата ми. -О, да – каза човечето – пий хапчето и всичките тези чудесни способности са на твое разположение. -Ама завинаги ли? – възрадвах се аз. -Не-е-е – захили се човечето - Но мога да ти ги оставя два-три дни след като приключиш със задачата, та ако имаш зъб на някого, да ги поупотребиш. -Добре – казах аз и изпих хапчето. Не почувствах нищо особено в следващите десетина минути – А действа ли? – реших да попитам. -Ами опитай – каза човечето. Погледнах към съседния покрив. Там една гугутка се бореше с парче кифла. „ А сега тази кифла отива половин метър наляво” – помислих си аз. И кифлата се отмести! Гугутката почна да се оглежда насам-натам, но кифла нямаше. -Да щракам ли? – каза човечето – Както винаги - кривим времето и все едно те е нямало 3 минути, колкото и да ти се наложи да прекараш на планетата. -Как и е името на тази планета? – попитах аз -Остероса – каза човечето. И щракна с пръст. След миг бяхме там. Жестокият див свят на Остероса Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B0%D1%82