-
Брой отговори
7740 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
100
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Р. Теодосиев
-
Какво (не) знаем за японската религия? Излезе от печат първото българско изследване, посветено изцяло на японските религиозни вярвания – „Японската религия“ на видния японист Братислав Иванов. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42959 Излезе първото българско изследване, което е изцяло посветено на японските религиозни вярвания: „Японската религия“ на япониста Братислав Иванов. Авторът излага тезата, че историята на японската религия може да се представи като „диалог между шинтоизма, естествено възникнал на японските острови, и привнесените по-късно континентални религии“. Иванов поставя акцент върху шинтоизма, който е „онази духовна константа в историята на японския народ, благодарение на която от различните религиозни традиции се синтезира единна етнокултурна цялост“. В Страната на изгряващото слънце изборът между шинтоизъм и будизъм би бил равнозначен на влизане в матрицата на непривичния за японеца монотеистичен модел. Политеизмът и анимизмът – традиционно свързвани в Европа с т.нар. примитивни общества – са основни характеристики на шинто. Шинтоизмът добива широка популярност през 30-те–40-те години на XX век – в периода, известен под името курай танима (тъмната долина), – тъй като японските политици по време на Втората световна война му отреждат специално място в придобилата особена тежест тогава националистическа пропаганда. След края на войната окупационните власти сочат шинтоизма като един от основните виновници за милитаризирането на Япония, а първоначално това разбиране е възприето не само от страните-победителки, но и от някои японци. През 80-те години на миналия век интересът към шинтоизма се възражда, макар много от стереотипите все още да са живи. Често неговото значение се подценява с аргумента, че японците рядко употребяват термина шинто. В „Японската религия“ Братислав Иванов подчертава, че терминът не се среща и в първата японска конституция (приета през 1889 г.), но тя – без съмнение – е пропита именно с духа на шинтоизма. „Случайно или не, през първото десетилетие на ограничителната политика, провеждана спрямо шинтоизма, в средите на бийтпоколението се ражда митът за дзен, който през следващите години се разпространява из целия западен свят. Още през далечната 1959 г. Умберто Еко споделя мнението, че в Западна Европа дзен е издигнат в култ (una fase cultuale)“, добавя още Иванов. В края на миналия век дзенбудизмът става популярен и у нас, като се налага тенденцията с него да се обясняват едва ли не всички явления в японската култура, което води до тяхното изкривяване и неадекватно разбиране. В „Японската религия“ са разгледани също чайната церемония, сухите градини – традиционно свързвани с естетиката на дзенбудизма, хайку поезията. Специално внимание се отделя на японския манталитет, както и на влиянието, което религиозният синкретизъм е оказал върху духовния живот на японците. Преводите от японски са на автора, като цитатите от китайската класика са преведени от руски или английски. Книгата е предназначена не само за тесен кръг специалисти, но и за всички, които се интересуват от историята и културата на Япония. Братислав Иванов е преводач от японски език, автор на редица трудове по лингвистика и културология, сред които: „Увод в японската писменост“, „Основи на японския език“, „Японска граматика. Функционален аспект“, „Японски йероглифен речник“, „Българо-японски речник“, „Японско-български речник“, „Японската цивилизация“ и др. Завършва Московския държавен университет, специалност „Японски език и литература“, и специализира в Института за японски език към Японската фондация. Член е на първия преподавателски екип при откриването на специалността „Японистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в продължение на повече от десетилетие преподава „Теоретична граматика“ и „Класически японски език“. Понастоящем e диpeктоp нa Бългapо-японcкия обpaзовaтeлeн и култуpeн цeнтъp към 18 СOУ „Уилям Гладстон“ в София. Чете лекции по японски език и култура в магистърска програма към Софийския университет като хоноруван преподавател. През 2009 г. Иванов е удостоен от НВ император Акихито с „Ордена на изгряващото слънце“ за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България. Братислав Иванов е член на редакционната колегия на елитната библиотека „Изток“ на ИК „Изток-Запад“, част от която е и книгата „Дзен и японската култура“ на Дайсецу Т. Судзуки. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42959 Откъс от „Японската религия“, Братислав Иванов Тъмната долина На 25 декември 1926 г. император Тайшьо умира и на престола се възкачва новият император Хирохито, който управлява под девиза Просветен мир (Шьоова). През неговото управление Япония изминава дълъг и противоречив път – милитаризиране на страната, създаването на марионетната държава Манджоу-Го, нова война с Китай, Тихоокеанската война, окупацията на страната и нейното възраждане. Обикновено периодът Шьова се дели на два подпериода, като границата между тях е актът за капитулацията на Япония във Втората световна война, подписан на 2 септември 1945 г. на борда на американския линкорн Мисури в Токийския залив. Когато Япония взема решението за капитулация, император Шьова (Хирохито) произнася знаменитите думи, че японците трябва да понесат непоносимото и да изтърпят нетърпимото. Времето от т.нар. манджурски инцидент през септември 1931 г. до капитулацията на Япония във Втората световна война през август 1945 г. е известно под названието тъмната долина (курай танима). През 1937 г. Министерството на образованието издава в огромен тираж брошурата Същност на държавния организъм (Кокутай но хонги), която може да бъде определена като манифест на японския национализъм. В началото на брошурата се подчертава, че възникналите в японското общество пороци и проблеми са резултат на необмислени заимствания от Запада в областта на духовната култура. Изходът от това положение анонимният автор на брошурата вижда във възраждането на специфичните за Япония национални ценности, по-важните от които са: божественият произход на японската династия; предаността към императора и родината, предполагаща готовност за доброволна смърт в тяхно име; синовният дълг, включващ безусловно подчинение на родителите и почитане на предците; приоритетът на интересите на колектива спрямо личните интереси; високият и благороден воински дух; абсолютната хармония на японците с природата, изразяваща се в ненадминато естетическо чувство. За да се улесни контролът над религиите, през 1939 г. е приет Закон за религиозната дейност. Многобройните секти в будизма и шинтоизма са намалени съответно на двайсет и осем и тринайсет. Няколкото десетки протестантски църкви са обединени в една. Имало е и случаи на репресии, засегнали предимно последователи на ничиренизма. В затвора е хвърлен и там умира Макигучи Цунесабуро (1871–1944), който е идеен вдъхновител на бъдещата будистка школа Сока гаккай, възникнала първоначално като образователно сдружение. Преследвали се не само опитите за критика на официалната доктрина, но и обективното изучаване на митовете, залегнали в нейната основа. В речта си пред парламента тогавашният министър на образованието Араки Садао откровено заявява, че всички религиозни организации са длъжни да участват в решаването на въпросите на войната. Впрочем, както отбелязва Р. Елууд (2008: 187), много от тях правели това с ентусиазъм. През 1940 г., по време на своя втори мандат, премиерът Коное обвързва Япония с Италия и Германия в съдбоносния Тристранен пакт. Военните победи на Германия в Европа – капитулацията на Франция на 22 юни 1940 г. и изглеждащият неизбежен колапс на Великобритания – подтикват Япония да нападне техните колонии в Югоизточна Азия. Всички политически партии са разпуснати и вместо тях се създава Асоциация за подкрепа на трона. През 1940 г. с многобройни празненства и шинтоистки ритуали е отбелязана годишнината от възкачването на престола на Джинму Тенно, легендарния първи японски император. Светилището в Кашивара – местността, където според легендата станало това събитие – било посетено в течение на годината от 1 350 000 души. След нападението на Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. всички религиозни структури са включени в пропагандната машина на войната, а през април 1942 г. е създадена т.нар. Религиозна организация за развитието на Азия. Следвоенният период Aвгуст 1945 г. е катастрофален за Япония. На 6 август е пусната атомната бомба над Хирошима, а тази над Нагасаки – на 9 август. На 8 август Съветският съюз денонсира договора за ненападение, подписан с Япония през април 1942 г. Наслагването на тези събития изиграва решаваща роля за капитулацията на Япония, обявена от императора на 15 август. В писмо до сина си Акихито, датирано от 9 септември 1945 г., императорът определя като причини за поражението подценяването на Великобритания и Съединените щати, надценяването на духа за сметка на знанията, както и арогантността на военните (Behr, 1989: 366). Актът за капитулацията е подписан на 2 септември 1945 г., а на 4 октомври Щабът на окупационните войски приема директива, с която се отменят ограниченията на политическите, гражданските и религиозните свободи. В съответствие с тази директива се отменя и Законът за религиозните организации от 1939 г. През август 1945 г. генерал Макартър, наречен по-късно от японците синеокият шьогун, пристига в Япония и с това се поставя началото на нейната окупация, продължила до 1952 г. Окупационните власти разглеждат мита за божествения произход на императора като една от основните причини, довели до милитаризирането на Япония и веднага след капитулацията подготвят т.нар. Декларация на човека (Нинген сенген), с която император Шьова (Хирохито) се отрича от божествения си произход на 1 януари 1946 г. Още преди това с директива от 25 декември 1945 г. на командването на съюзническите окупационни войски шинтоизмът е отделен от държавата и лишен от държавни субсидии. В отговор на това още на 2 февруари 1946 г. три шинтоистки организации образуват нова неправителствена организация под наименованието Асоциация на шинтоистките светилища (Джинджя хончьоо), която на 14 февруари е регистрирана като юридическо лице. Фокусирането върху темата за шинтоизма отвлича вниманието от другите конфесии, въпреки че предаността към императорската система и лично към императора в никакъв случай не може да се разглежда като чисто шинтоистки феномен. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42959
-
Първият превод на „Нощни разговори край огнището“ от китайския мислител Уан Юнбин в Европа и на Запад: на български език Източна мъдрост, органично израстваща от конфуцианската етика е в същината на „Нощни разговори край огнището“ (ИК „Изток-Запад“) на Уан Юнбин. Изданието е в превод от старокитайски и излиза за първи път в Стария континент. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43018 В китайската литература има три книги, обединени под общото название „трите чудни книги на житейската мъдрост“. Първата от тях е „Нощни разговори край огнището“, писана от Уан Юнбин през епохата Цин (1644–1911). Заглавието на втората е „Разговори за корените“, позната на българския читател като „Корените на мъдростта“, и е дело на Хун Дзъчън от династия Мин (1368–1644). Третата „чудна книга на житейската мъдрост“ е „Съкровени записки край прозорчето“, създадена също по време на династията Мин от Чън Дзижу. Всяка от тези книги е писана в жанра „миниатюри от чисти слова“, познати в западната литература като сентенции, фрагменти, мъдри фрази, крилати думи и т.н. Между западното и източното разбиране на подобни мъдри мисли съществува обаче известна разлика, която най-вероятно е породена от различния подход на двете култури, описан от известния китайски писател Лин Ютан – „подходът на фактичността“, характерен за Запада и „подходът на ценността“, следван на Изток. Докато европеецът се позовава винаги на цифри, факти и данни от изследвания, за китаеца е „много по-важно сърцето да е на правилното място“, не можем да не се съгласим с Лин Ютан. Именно в този дух и от гледна точка на различния подход на ценностите е написан и трудът „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин. Още с появата си в средата на ХІХ век произведението се радва на голям успех; тя е любима книга прочее и до днес в Китай. Може би това се дължи на факта, че „Нощни разговори край огнището“ в немалка степен отразява традиционен Китай в интимните му детайли и отчасти разкрива първопричините за това, което прави Китай същинския Китай. Подобно на другите две „чудни книги на житейската мъдрост“ и тази съдържа отделни мисли, обединени не от обща тема или сюжет, а от светлината на ярки искри от огнището на мъдростта. В основата на редица източни творби за житейската мъдрост – каквато е и „Нощни разговори край огнището“ – стои конфуцианският хуманизъм, който, смята още Лин Ютан, е лицето на китайския хуманизъм. Докато западният човек разчита в мъдрите мисли метафизика и мигновени проблясъци на озарен от прозрение ум, на Изток мъдростта се корени в живота на личността, семейството, обществото, ражда се от съгласувания със самия живот нравствено-прагматичен Път на мъдростта, а не от абстрахиращия се разум. Един от принципите на Уан Юнбин е бил именно да не учи учениците си на неща, които сам не е изпробвал и изпълнил; знанията, които той е настоявал те да усвояват, са знания именно в конфуцианския смисъл. „Нощни разговори край огнището“ е в превод от старокитайски, дело на китаиста Петко Хинов, който прониква в същината: „В миниатюрите му се среща и „игра на думи“ или по-скоро на йероглифи, но тя не е плод на остроумничене, а на поетична дидактика, която оперира със стила по един традиционен за китайската словесност начин именно поради нравствено-ценностни подбуди, а не заради блясъка на самото остроумие.“ Изданието е първи превод на книгата – която е част от поредицата „Изток“ – на европейски език. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43018 Откъс от „Нощни разговори край огнището“, Уан Юнбин Авторът Създателят на „Нощни разговори край огнището“ Уан Юнбин е роден в епохата на император Циенлун, династия Цин (1792) в селцето Шимън („Каменни врата“), околия Джидзян в провинция Хубей. Литератор от епохата Цин, макар самият той скромно да се назовава „земеделец, който се е научил да чете“ във Встъплението си към „Нощните разговори“, той е написал десетки книги, сред които „Сборник с осем жанра от планинското живелище в Цяоси“, „Кратки разсъждения за изговора и значението на йероглифите“, „Накратко за шестте категории йероглифи“, „Събрани йероглифи и двойни преддверни надписи от ‘Увод към беседката с орхидеите’“, „Мъдри мисли на Джудзъ за управлението на дома“, „Събрани изречения и крилати мисли на мъдреци от стари времена“, „Справочник за годините на царуване на прежните императори“, „Изяснителни бележки към ‘Книга за синовната добродетел’“, „Беседи за римите в древнокитайския език“, „Произведения в поезия и проза от дома ‘Западно от моста’“ и др. В изданията на „Нощните разговори“ (както съкратено ще назовавам книгата по-нататък) за нейния автор обикновено пише „роден в годината жъндзъ (49-та от 60-годишния цикъл), в епохата на Циенлун, подробности за живота му не са известни“. Докато обаче правех издирвания върху книгата, открих статия за родословието на необикновения „образован земеделец“, написана от Уан Хунцян, „внук от осмо поколение“ на автора на „Нощни разговори“. Внукът на мъдрия старец е имал щастието да намери и изследва „Родословната книга на рода Уан“, откъдето е извлякъл ценни сведения за надарения си прародител, а учителят Джоу Дъфу, земляк на автора от околията Джидзян, е човекът, комуто дължим откритието, че книжовникът Уан Юнбин от Джидзян е автора на „Нощни разговори край огнището“. В „Обзор на окръг Дзинджоу“ от периода Гуансю (1871–1908) е намерен следният запис: „Уан Юнбин, известен още като Ишан, със звание суйгун[1], с почтителен и дружелюбен нрав, живее като отшелник и наставлява. Околийският началник Джу Сишоу научил за него и скромно го посетил, но Юнбин се отдръпнал да живее на покой. Сред съчиненията му са „Генеалогия и хронологически таблици на императорите“, „Нощни разговори край огнището“, „Сборник с мъдрости и сентенции“. Два пъти имал принос към редактирането на областните анали. Умрял на седемдесет и осем години.[2]“ От „Родословна книга“ става известно, че по време на династия Тан родът Уан е живял в Южноречието (Дзяннан), сетне се е преместил в провинция Дзянси и едва през времето на император Циенлун (династия Цин) са се заселили в селцето Шимън, околия Джидзян на Дзинджоу (днешна пров. Хубей). Уан Юнбин е третият син на Уан Шънцай. От написаното в първоизточниците („Животопис на господин Уан Ишан, удостоен с почетната титла чиновник осми ранг“[3], „Поздравително слово към господин Ишан по случай седемдесетия му рожден ден“[4], съставени от Уан Босин, и съставената от Луо Индзи „Надгробна похвала за господин Уан Ишан, удостоен с почетната титла чиновник осми ранг“[5]) се вижда, че Уан Юнбин е бил учен с традиционни възгледи, възпитан изцяло в духа на конфуцианския светоглед. В детските си години той тъкмо бил започнал да учи в частната селска школа, когато починал втория му батко. Тогава бащата искал да прекрати образованието му, за да се научи да изкарва прехраната си, но малкият Юнбин коленичил пред него и измолил да му позволи да завърши учението си. След това той продължил да се учи с още повече въодушевление и накрая успял да постъпи в областното училище на издръжка от държавата. Въпреки това многократно му отказвали препоръка за кандидатстване за изпитите на провинциално равнище поради упадъка на семейното му благосъстояние. Поради това Юнбин изоставил пътя на чиновническата кариера, „отворил вратите на дома си“, започнал да приема ученици и поел по пътеката на самостоятелното учение, наставление и писане на книги. [1] В епохите Мин и Цин званието суйгун се давало на студенти, които след изтичане срока на обучение, обикновено 10 години, са преминали годишните изпити „суй“. Званието суйгун им е давало правото да постъпят в императорската академия. [2] 光緒《荊州府志·人物志十一》(二)“文苑”條“枝江縣”下,第211頁。 [3] 王柏心,《敕授修職郎宜山王公傳》, съкр. „Животопис“. [4] 王柏心,《宜山公七十壽序》съкр. „Поздравително слово“. [5] 夷陵羅應箕,《敕授修職郎宜山王公墓誌》съкр. „Надгробна похвала“. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43018
- 1 мнение
-
- 1
-
Даниъл Денет сочи с какво е опасна Дарвиновата теория Неиздаваният до момента у нас изтъкнат американски учен Даниъл Денет дебютира на родната книжна сцена с колосалния си труд „Опасната идея на Дарвин“ (ИК „Изток-Запад“). Авторът насочва вниманието ни към меметиката, естествения отбор и последиците от великата Дарвинова теория, които напълно преобразяват традиционните възгледи за мястото на човека във Вселената. Разглеждайки теорията на Чарлз Дарвин в светлината на последните открия на науката, Денет убедително излага своите аргументи и провокира не само някои от водещите учени на нашето време (Стивън Джей Гулд, Роджър Пенроуз, Стивън Пинкър), но и всеки любознателен читател. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42960 По ерудиран и увлекателен начин един от най-известните и уважавани американски автори, философът и специалист в сферата на когнитивните науки Даниъл Денет задрасква с дебела черта традиционните разграничения между живата и неживата природа, между света на човека и природния свят, между компютърните програми и човешкия ум, превръщайки еволюционната теория на Дарвин в опасно оръжие, способно да разруши утаявали се в продължение на хилядолетия предразсъдъци. В грандиозния си труд „Опасната идея на Дарвин“ ученият демонстрира как, напускайки тесните граници на биологията, тази наистина опасна идея е способна да доведе до истинска революция в на пръв поглед отдалечени от нея научни области – от математиката и физиката до лингвистиката и етиката. Авторът насочва вниманието ни към теорията за естествения отбор, демонстрирайки как с нейна помощ Дарвин е задълбочил традиционното ни разбиране за мястото на човека във Вселената. В предговора на „Опасната идея на Дарвин“ (с подзаглавие „Еволюцията и превъплъщенията на живота“) Денет пише: „Тази книга е за науката, но самата тя не е научна. Наука не се прави, цитирайки авторитети, независимо колко видни са те и колко са красноречиви, и претегляйки аргументите им след това. Един аргумент не е сериозен само защото произтича от авторитет, но авторитетите могат да бъдат убедителни, независимо дали са прави или грешат. Тук се опитвам да отсея правилното от погрешното. Едно от нещата, които съм се опитал да направя в книгата, е да дам възможност на читателя да се запознае с научната литература, на която се позовавам, осигурявайки единен поглед към полето на изследването, както и мнение относно значимостта или маловажността на сблъсъците, бушуващи в него. Във връзка с част от дискусиите еднозначно изказвам своята позиция, докато други оставям открити, ситуирайки ги в рамка, която позволява да се схванат основните проблеми, както и въпросът дали за читателя има значение как те са възникнали.“ Даниъл Денет е един от най-авторитетните съвременни философи, автор на редица популярни книги и статии и директор на Центъра за когнитивни изследвания към университета „Тафтс“ в Масачусетс, САЩ. Ричард Докинс – автор на мащабните изцяло научни трудове „Делюзията Бог“, „Себичният ген“, „Най-великото шоу на Земята“ и „Сказанието на прадедите“, определя Даниъл Денет като свой ментор. Въпреки популярността и авторитета си на Запад, Денет не е издаван на български език до момента. Емблематичният му труд „Опасната идея на Дарвин“, с който Денет дебютира на родната книжна сцена, е безспорно най-коментираната му книга, която ни показва защо той напълно заслужава определението „един от най-провокативните мислители на планетата“. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42960 Откъс от „Опасната идея на Дарвин“, Даниъл Денет За произхода на морала 1. E Pluribus Unum?[1] Природата (изкуството, чрез което Бог е създал света и го управлява) е предмет на подражание от страна на човешкото изкуство в много други отношения, а също и в това, че то може да създаде изкуствено животно. Щом животът не е нищо друго освен движение на членове, началото на което е в някаква основна вътрешна част, защо да не можем да кажем, че всички автомати (механизми, които се движат с пружини и колела като часовник) имат изкуствен живот? Всъщност какво е сърцето, ако не пружина, и нервите, ако не нишки, и ставите, ако не колела, които придават движение на цялото тяло, според както е искал това майсторът? Изкуството отива още по-далеч, като подражава на това разумно и отлично произведение на природата, човека. Чрез изкуство е създаден този велик Левиатан, който се нарича държава (на латински civitas), който не е нищо друго освен изкуствен човек, макар и по-голям на ръст и съла от естествения, за чиято закрила и защита той е бил създаден. В тоя Левиатан върховната власт е изкуствена душа, която дава живот и движение на цялото тяло. Томас Хобс (Hobbes 1651, с. 1[2]) Томас Хобс е първият социобиолог, изпреварил Дарвин с двеста години. Както ясно показват въвеждащите думи към неговия шедьовър, той разглежда създаването на държавата по същество като създаване на един артефакт от друг, като инструмент за групово оцеляване, „предназначен“ за „закрилата и защитата“ на своите обитатели. Илюстрацията срещу заглавната страница на оригиналното издание показва колко сериозно приема той своята собствена метафора. Защо обаче наричам Хобс социобиолог? Няма как той да е използвал Дарвиновите идеи в своя анализ на обществото, както това правят днешните социобиолози. Но той е съзнавал, ясно и с пълна увереност, фундаменталната Дарвинова задача: трябва да съществува история за това как държавата е възникнала и как тя е внесла нещо напълно ново в света: морала. Трябва да има история, която да ни отведе от епохата, в която не е имало добро и зло, а само аморално съревнование, до времето, в което очевидно те са съществували (в някои части на биосферата), благодарение на процес, който постепенно въвежда „същностните“ черти на етическата гледна точка. Тъй като съответният период е предисторически и Хобс не е можел да се позове на данните, натрупани от изследвания на фосили, историята му е трябвало да бъде рационална реконструкция, поредният разказ „просто така“ (just-so story) (ако използвам поредния анахронизъм). Някога, казва ни Хобс, не е съществувал морал. Имало е живот, имало е човешки същества, които дори са имали език, а следователно и меми (поредният анахронизъм). Можем да допуснем, че те са имали думи – и меми – за добро и лошо, но не и за добро и лошо в етически смисъл. „Там няма място за никакви представи за право и неправо, за справедливост и несправедливост.“[3] Така, макар те да различавали доброто копие от лошото, добрата вечеря от лошата, добрият ловец (експертът-убиец, който доставял вечерята) от лошия (който само подплашвал жертвата), нямали понятие за добър или справедлив човек, за морален човек, за добро или морално дело – нито за противоположностите им – злодеите и пороците. Те можели да преценят дали някои хора са по-опасни от други, дали са по-опитни бойци или по-желани съпрузи, но не стигали по-далеч от това. Те нямали понятие за правилно и неправилно, защото „Справедливостта и несправедливостта са качества на хора, които живеят в общество, а не в самота“[4]. Хобс нарича тази фаза от нашата предистория „естествено състояние“, защото по основните си характеристики тя напомня за състоянието, в което живеят всички други диви животни до ден днешен. В естественото състояние „няма място за труд, защото плодовете му са несигурни... [за] занаяти, книжнина, общество, което е най-лошо от всичко, има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък“[5]. И тогава, в един хубав ден се случва така, че настъпва мутация. При разгарянето на конфликт, подобен на всички, случвали се дотогава, се случва нещо ново. Вместо да продължат късогледо да следват егоистичните си практики на взаимно предателство и недоверие, на съперниците, които били особено големи късметлии, им хрумнала нова идея: сътрудничество с цел взаимна изгода. Те подписали „обществен договор“. Ако преди това е имало семейства, или стада, или племена, в този момент възникнал един различен тип група – обществото. Това било раждането на цивилизацията. Останалото, както казват, е история. Колко би се възхитил Хобс от историята на Лин Маргулис за еукариотната революция и обусловената от нея поява на многоклетъчния живот! Докато преди това не е имало друго освен скучни прокариоти, пребиваващи в своето неприятно, животинско, мимолетно съществувание, сега вече са възможни многоклетъчни организми, които благодарение на разделението на труда между група специализирани клетки, могат да се ангажират с труд (в частност, с подхранван от кислород метаболизъм) и занаяти (възприятие и движение с голям обхват, защитна окраска и т.н.). Не след дълго техните потомци създали многоклетъчни общества от много специален тип, наричани (поне доскоро) хора, способни да създават книжнина (или изображения), които започнали да обменят интензивно – и така станала възможна втора революция. [1] Лат. „от много едно“ – надпис, включен в герба на САЩ. – Б.пр. [2] Вж. Хобс, Т. 1970. Левиатан, прев. Р. Русев. София: Наука и изкуство, с. 9. [3] Вж. Хобс (1970), с. 137. [4] Мак там, с. 137. [5] пак там, с. 135.
-
- 1
-
Великолепно ново видео на два зрелищни слънчевите изригвания.
- 6 мнения
-
- 1
-
12.06. 2014 г. (четвъртък), 9:30 ч. Конферентна зала, СУ “Св.Климент Охридски”, ректорат Водещ партньор: СТОЛИЧНА ОБЩИНА Медиен партньор: БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ Асоциирани партньори: АЛМА МАТЕР ТВ Интегрален университетски център за електронно обучение на СУ Предприемач.бг Списание „Българска наука” Факултет по журналистика и масова комуникация Факултет по начална и предучилищна педагогика Факултет по славянски филологии Регистрация за участие на имейл: sofia_lc@abv.bg 12.06. 2014 г. (четвъртък), 9:30 ч. Конферентна зала, СУ “Св.Климент Охридски”, ректорат Водещ партньор: СТОЛИЧНА ОБЩИНА Медиен партньор: БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ Асоциирани партньори: АЛМА МАТЕР ТВ Интегрален университетски център за електронно обучение на СУ Предприемач.бг Списание „Българска наука” Факултет по журналистика и масова комуникация Факултет по начална и предучилищна педагогика Факултет по славянски филологии Регистрация за участие на имейл: sofia_lc@abv.bg ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА 9:15 – 9:30 Регистрация 9:30 – 9: 40 Откриване на семинара 9:40 – 10:00 Правилата на играта. Игрови дейности във виртуална образователна среда - проф. д-р Ренета Божанкова, ФСлФ 10: 00-10: 20 Роля на Интегралния университетски център за електронно обучение на СУ за виртуализиране на образователното пространство. проф.д-р Р. Пейчева, гл.ас. Стоян Съев, ФП 10:20 - 10:40 Интернет, нови медии и неформално обучение по онлайн медийна грамотност. - Георги Апостолов, Национален център по безопасен интернет 10:40 - 11:00 Добрите практики в неформалното образование. Росен Теодосиев, Петър Теодосиев, списание „Българска наука” 11:00 – 11:20 Сторителинг и научна комуникация, от Горгий до Тед Толкс. Петър Айолов, ФЖ, Телевизия „Алма Матер” 11:20 – 11:40 Рени Попчева, Embrioo 11:40 – 12:10 Кафе пауза 12:10 – 12:30 Медийната педагогика в европейски контекст. проф.д-р Минка Златева, ФЖМК 12:30 - 12:50 Неформално образование за медийна и филмова грамотност във Великобритания. ас. Десислава Стоева, ФНПП 12:50 – 13:00 Представяне на студентски медиен продукт (студенти от ФНПП) 13:00 – 13:30 Заключителна дискусия 14:30 – 17:00 МОБИЛНИ ВИЗИТИ Посещения на студия на БНТ
-
Ако темата продължава така ще се затвори. Ако някой има проблем с някой потребител то си има ЛС. Всеки може да репортне мнение, което не е по правилата, а не да се продължават с обидите и ругатните...ще има наказания! Също така и на мен и на всеки модератор може да се пише ЛС за нарушенията в темата и във всяка друга тема във форума...
-
На 11 юни 2014 г. в 19.00 часа в зала „Америка за България“ в Ректората на Софийския университет ще се проведе лекция на д-р Ив Балкански на тема: „Промяна в климата: научни факти“. Събитието е част от цикъла лекции на Висшия институт за изследвания „Балкански-Паница“. По време на лекцията ще бъдат представени най-новите научни факти, които доказват връзката между дейността на човека и промяната в климата. Лекторът ще се фокусира върху промените в състава на атмосферата и ще обсъди основните газове и частици, които се отразяват върху количеството радиация в атмосферата. Д-р Балкански ще покаже и как климатичните особености през последните 800 000 години учат как основните атмосферни компоненти варират за последните 8 ледникови и междуледникови периода и ще установи, че човешката дейност от последните години причинява промени с невиждана скорост върху днешната епоха. Ив Балкански има публикувани повече от 100 статии. Той има докторска степен от „Харвард“ по Атмосферни науки (1991). От повече от 20 години работи върху глобалните промени на аерозола в атмосферата. След като приключва работата си като ръководител на група от осем учени, работещи в сферата на тропосферната химия, той координира и европейския проект MINATROC (MINeral Aerosol andTROpospheric Chemistry, 5th FP). Работата му е била в областта на прилагането на IPSL Earth System Model – взаимодействията на аерозола с облаците и употребата на хетерогенната химия върху аерозолни повърхности. Ив Балкански е бил редактор на списание „Атмосферна химия и физика“ за повече от 12 години. Лекцията ще бъде на английски език.
-
Запознайте се с Франк и Луи! Той е котка с две лица, а миналата година влезе в световните рекорди на Гинес като катката с най-продължителен живот с тези условия котката в това състояние. Мъжките в това състояние са "Янус котки" на римският бог Янус. "Янус котки" изглеждат съединени близнаци, но тяхното състояние е всъщност известно като Diprosopus и е резултат от протеин, наречен sonic hedgehog homolog (SHH). Да, има един протеин, наречен Sonic таралеж протеин. Снимка: Steven Senne/Los Angeles Times
-
Разходите за електричество на жилищните сгради и офиси представляват близо 40% от общата консумация на електроенергия в Европа. Чрез естествената сила на един от най-ефективните възобновяеми енергийни източници на планетата, жилищните и работните помещения скоро ще могат сами да покриват нуждите си от електричество. Изследователският проект DIGESPO разработи уникална система за концентрирана слънчева енергия (CSP), която използва огледала с проследяваща система, за да фокусира слънчевите лъчи и да преобразува светлинната енергия в топлинна. Така получената топлинна енергия се използва за задвижване на Стърлинг двигател за генериране на електрическа енергия. Технологията ще позволи сградите бъдат енергийно самостоятелни, като генерират своя собствена електроенергия, а също така да управляват своите отоплителни и охладителни нужди. Иновативната разработка ще повиши конкурентоспособността на Европейския пазар за слънчева енергия. Проектът се управлява от Fondazione Bruno Kessler, Италия с участието на Швеция, Малта, Великобритания и Германия. Контакти
-
Всички знаем колко важно за живота на нашата планета е намаляването на въглеродния отпечатък. Въпреки това ние много често не осъзнаваме значителната вреда, до която води неустойчивото управление на битовите, селскостопанските и производствените отпадъци. Проектът REFERTIL иска да подобри съществуващите системи за обработка на биологични отпадъци и за възстановяване на хранителни вещества. Основните му цели са производството на висококачествени и безопасни биологични въглища и компост продукти, както и намаляване използването на минерални торове и интензивни химикали в селското стопанство. Биологичните въглища – порест въглен, който може да бъде или на растителна основа или от животински кости – помагат на почвите да задържат хранителни вещества и вода, а също и въглерод. Биологичните въглища на растителна основа действат като подобрител на почвата, а биологичните въглища от кости на животни (ABC) са органична тор. Резултатите от проекта ще подобрят капацитета на “трите R” Reduce-Reuse-Recycle (Редуцирай-Използвай отново-Рециклирай) при преработването на органичните отпадъци от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Ще доведат до засилване на екологичната и икономическа устойчивост на производството на хранителни култури, до значително намаляване на въглеродния отпечатък и намаляване на климатичните промени. Координатор на проекта е Швеция и включва още развойна компания от Унгария и партньори от Дания, Германия, Италия, Испания, Ирландия, Нидерландия, Обединеното кралство и Словения. Контакти / Интернет сайт на проекта REFERTIL
-
- 1
-
Изглежда, че Майката Природа държи ключа към естествената красота. Екстракти от растения, открити в отдалечени краища на света могат да бъдат тайната съставка за предпазване от бръчките… © KORRES Европейският проект AGROCOS изследва молекулите в природата, за да намери ценни за бъдещото развитие на козметика вещества срещу UV лъчи, за забавяне на стареенето и за предотвратяване на старчески петна. Изследването тества екстракти от 1,800 вида растения от 6 горещи точки на биоразнообразието в Гърция, Мадагаскар, Южна Африка, Нова Каледония, Панама и Френска Гвиана. AGROCOS избра 10-те най-обещаващи растителни семействата за заключителния етап на изследователската програма. Малкото гръцко предприятие KORRES, известно сред производителите на естествени козметични продукти, планира да стартира иновативна линия против стареене, основана на проектните резултати през 2015 година. Крайната цел на проекта е да се разработят иновативни, екологично чисти и устойчиви продукти, които могат да увеличат конкурентоспособността на европейската промишленост чрез иновации. Координатор на проекта е Гърция, участват още учени от Франция, Южна Африка, Дания, Панама и Швейцария. Контакти / Интернет сайт на KORRES
- 1 мнение
-
- 1
-
Целият материал: http://nauka.bg/a/%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%8F%D0%BC Затлъстяването се среща все по-често сред децата като 60% от тези с наднормено тегло преди пубертета продължават да бъдат с наднормено тегло и в началото на зрелостта. Наднорменото тегло носи не само сериозни рискове за здравето, но често е свързано и с ниско самочувствие, социална изолация и изоставане в образованието. Въпреки това, новите изследвания показват, че може да има начин от най-ранна възраст да се сложи край на затлъстяването... Проектът EARLYNUTRITION (РАННО ХРАНЕНЕ) е най-големият проект, който изследва ефекта от пренаталното хранене и храненето в първите месеци след раждането върху затлъстяването на хиляди европейски деца. Проектът провежда амбициозно изследване за това как храненото в тези жизнено важни периоди от развитието на детето може да програмира детския организъм към наднормено тегло и по този начин да засегне дългосрочно здравето и благополучието на детето в по-късна възраст. Целият материал: http://nauka.bg/a/%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%8F%D0%BC
-
- 1
-
Достоен живот с 3D моделирана храна Технологиите на бъдещето най-често са насочени към младите хора, но този път възрастните европейци ще вкусят за първи път 3D моделирана храна, създадена по революционна технология. © De Grood Innovations BV Проектът PERFORMANCE (ПОСТИЖЕНИЕ) използва свръхмодерна технология, чрез която произвежда 3D принтер за храни. 3D принтерът създава храната пласт по пласт, като по този начин тя става мека и лесна за отхапване и дъвчене. Това е идеалният метод на приготвяне на персонализирана храна за възрастните хора, независимо дали си живеят самостоятелно у дома, дали получават социални грижи или са настанени в дом за възрастни хора. С 3D моделираната храна проектът ще преодолее проблемите с преглъщането, пред които се изправят много възрастни хора, ще може да се съобрази със спецификите на диетата и личните вкусове на всеки един от тях. 60% от хората, които живеят във старчески домове се налага да ядат течна или кашообразна храна. Новата технология има потенциала сериозно да промени качеството на живота им не само с подходяща хранителна диета, но най-вече като им осигури чувство за независимост и контрол върху собствения живот. Проектът се координира от Германия с партньори от Дания, Нидерландия, Италия Австрия и Германия. Контакти / Интернет сайт на проекта PERFORMANCE http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%BD-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D1%81-3d-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0
-
© European Commission, 2014 Хоризонт 2020 – Общо представяне Хоризонт 2020 е най-голямата програма за изследвания и иновации на ЕС с възможности за финансиране от близо 80 милиарда евро за 7-годишен период (от 2014 г. до 2020 г.). Разберете повече за Хоризонт 2020 от 3-минутния анимационен клип, който ще ви даде обща представа за спецификите на програмата. Видео: Хоризонт 2020 – Как да кандидатствам? Искате да научите повече за възможностите за финансиране на вашия изследователски или иновационен проект, които ЕС предлага? В краткото видео ще откриете първите стъпки, които трябва да предприемете, за да кандидатствате по програмата Хоризонт 2020. Видео:
-
- 1
-
Пилотен проект подпомага държавата в спешната помощ Със специално подготвена демонстрация сложи началото си проектът „Активна грижа”- първа помощ по европейски модел. На нея бяха показани възможностите за адекватна наземна и въздушна първа помощ. Включиха се парамедици и лекари при оказване на първи спасителни действия. Те показаха как координирано и адекватно трябва да реагират при катастрофа медиците и парамедиците с таксиметрова кола, мотор, линейка и хеликоптер. На събитието присъстваха представители на МВР –КАТ- Пътна полиция, ГД ПБЗН, СДВР, Националната система 112, областната администрация на София, пациентски и лекарски организации, партньорите по проекта. Гост на събитието бе и заместник-посланикът на посолството на Държавата Израел в България г-жа Саусан Хасон. Христо Григоров - председател на Българския Червен кръст, отбеляза, че „Активна грижа” е 4-месечен пилотен проект на Българския Червен кръст и Сдружение „Клуб Активна сигурност” за осигуряване на адекватна първа помощ от екипи от лекари, парамедици, лечебни заведения, специалисти от БЧК и специално обучени водачи на таксиметрови автомобили. Тези 4 месеца ще бъдат експериментален период за стиковане на нашите дейности в публично-частното партньорство, след което ще предложим на държавата своето партньорство за оптимизиране на спешната помощ. Стефан Софиянски – председател на Сдружението “Клуб Активна сигурност”, уточни, че първоначално наземният транспорт ще функционира в столицата, а въздушният санитарен транспорт ще бъде използван при спешни случаи в цялата страна. Дейността ще се ръководи от единен координационен център за спешни случаи – 0800 10 200, в непрекъснато сътрудничество с националната система 112. От услугата ще могат да се възползват както български граждани, така и чужди туристи. Г-н Софиянски изтъкна, че проектът „Активна грижа” ще ползва опита на други държави като вече е договорена материално-техническата и методологическата помощ на Израел. От следващата седмица БЧК започва разширеното обучение по оказване на първа помощ на 80 таксиметрови шофьори. Всеки таксиметров автомобил от системата на „Активна грижа” ще бъде обозначен за допълнителното си предназначение и ще бъде оборудван със специална чанта за оказване на първа помощ. „Активна грижа” ще използва съществуващата материално-техническа база от хеликоптери (част от въздушния санитарен транспорт на „Хели Ер”) , таксиметрови автомобили (членове на Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи), както и мотори и линейки на „ЕНА първа помощ“. Целта на „Активна грижа” е да подпомогне и да допълни дейностите на държавата в областта на първата долекарска и медицинска помощ чрез действия на медицински екипи по европейски модел. Идеята на проекта възниква след съвместни разговори с представители на Министерството на здравеопазването и неправителствени организации. Целта е да се осигурят възможности за достъп до първа помощ на по-голям кръг хора, да се обезпечат максимален брой инциденти с необходимата адекватна помощ, както и да се надградят вече съществуващите възможности. По предложение на членове на Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи, и на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи, в проекта са включени и таксиметровите автомобили. Това е заради потенциала на шофьорите да оказват първа помощ, огромната периферия, която покриват като маршрути и човешката им ангажираност да сигнализират при инциденти и да оказват съдействие до пристигането на медицинските екипи. Официални партньори на проекта са „Хели Ер”, „ЕНА първа помощ“ Сити Клиник, Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи, Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи, Токуда Болница София, Многопрофилна болница "Софиямед" и др.
-
Фосили на 180 милиона години – открити в дълбоко юрско море Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%84%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-180-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 Древни фосили разкриха, че от дълбоките води произлизат морски създания, които живеят близко до повърхността, като много морски звезди, охлюви и таралежи, казват изследователи. Тези открития показват, че дълбоките води са играли много по-голяма роля в създаването и опазването на разнообразието в морския живот, отколкото някога е мислено, добавят учените. Близък поглед над крехка звезда от дълбоко море Снимка: Ben Thuy Дълбокото море дълго е смятано за безжизнена пустиня. Интензивно проучване, извършвано през последните няколко десетилетия обаче разкри, че всъщност то поддържа едно от най-високите нива на био разновидност на земята. Имаше няколко известни фосили от живота в дълбокото море, с възраст над 100 години. Поради оскъдността на старите данни за живота в дълбоки води, учените често предполагали, че дълбоководните общности произлизали от колонии в по-плитки води. Сега с помощта на аматьорския палентеолог Геро Муслайтнър, учените откриха фосили на 180 милиона годишни дълбоководни животни в австрийските Алпи. Тези открития хвърлят светлина над изненадвашата история на дълбоководния живот. Фосил на таралеж от семейството Aspidodiadematidae, от дълбоководни скали на Алпите, близо до Залцбург, Австрия. Снимка: Andreas Kroh Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%84%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-180-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8
-
- 1
-
Наблюдавани са най-студените атоми във Вселената, създадени в лабораторни условия. Това вероятно проправя нов път към квантовите компютри. http://www.scientificcomputing.com/news/2014/06/60-year-old-prediction-atomic-behavior-confirmed Изучавайки ултравиолетовите образи на НСТ астрономите откриха как се формират галактиките чрез израстване на малки групи от много горещи звезди. Понеже земната атмосфера поглъща ултравиолетовите лъчи, такова изследване е възможно само чрез космически телескоп. Така е попълнена важна празнина в знанията ни за еволюцията на галактиките. http://www.astronomy.com/news/2014/06/hubble-team-unveils-most-colorful-view-of-the-universe
-
Международна конференция "Съвременни предизвикателства пред педагогическата наука и социалната работа" На 6 юни 2014 г. от 10.00 ч. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде открита Международна конференция на тема: "Съвременни предизвикателства пред педагогическата наука и социалната работа", организирана от Факултета по педагогика и Интегралния център за електронно обучение . Конференцията ще се проведе на 6 и 7 юни 2014 г. в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”. Към нея ще се състои Докторантски научен семинар на тема „Докторантски изследвания в отговор на съвременните предизвикателства пред педагогическата теория и практика“. Целите на конференцията са да стимулира научен дебат по методологически, теоретични, практически, нормативни и технологически аспекти на съвременното обучение и възпитание; да събере заедно изследователи, преподаватели, докторанти и учители както от страната, така и от чужбина, които да споделят своите гледни точки, пречупени през призмата на техните изследвания и опит; да провокира диалог, който да продължи в глобалната мрежа и след приключването на конференцията. Предвидена е работа в три основни секции: Теоретико-възпитателни, историко-педагогически и образователно-управленски рефлексии, висше образование; Съвременното образование (предучилищно, средно, специално, неформално) – концептуализация и практики и Електронното обучение – предизвикателство пред традиционните образователни практики, както и в Докторантския научен семинар. Участие са заявили над 170 университетски преподаватели, учители, докторанти.
-
Магистърската програма „Превод“ на ФКНФ получи за втори път Знака за качество „ЕМТ“ на Европейската комисия На 2 юни 2014 г. Европейската комисия публикува списък с университетските програми, които предлагат висококачествено обучение по превод в образователна и квалификационна степен „Магистър“ в съответствие със стандартите на мрежата за Европейска магистърска степен по превод (European Master's in Translation – ЕМТ). Тези програми стават членки на мрежата ЕМТ и получават за срок от пет години запазения от 2012 г. Знак за качество „ЕМТ“ на Европейската комисия. Изключително радостно събитие и чест за Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е, че за втори път магистърската програма „Превод“ с френски език и английски език, съвместна програма на катедра „Романистика“ и катедра „Англицистика и Американистика“ към Факултета по класически и нови филологии, беше избрана за член на мрежата. Програмите, отличени с този знак, са преминали изключително стриктен подбор: от 114 кандидатури от 26 държави-членки и три държави извън ЕС само 64 са допуснати до членство в мрежата и получаване на Знака за качество от международната експертна комисия за оценяване. Магистърска програма „Превод“ с френски език и английски език беше избрана за член на мрежата ЕМТ още при първата процедура за кандидатстване и подбор през 2009 г. Мрежата ЕМТ съществува от 2009 г. Тя се разработва и осъществява от специален екип на Главна дирекция „Писмени преводи“ в тясно сътрудничество с утвърдени специалисти по превод от академичния свят и представители на индустрията на езиковите услуги. Основната ѝ цел е да способства за подобряване на качеството на университетското обучение по превод в Европа с оглед на нуждите от висококвалифицирани преводачи, налагани от постоянно разрастващия се пазар на езикови услуги и бързо променящите се технологични възможности и изисквания. Качеството на обучението в програмите, удостоени със Знака за качество, се одобрява на основата на Профила на преводаческите компетентности, изработен от европейски експерти от средите на академичната общност и езиковата индустрия. Дейността на ЕМТ се координира от специален екип на ГД „Преводи” към Европейската комисия. Мрежата ЕМТ спомага както за развитието и засилването на научните изследвания в областта на превода, така и за обмена на най-добри практики между участващите в нея университети. Резултатите от първия 5-годишен период на функционирането й доведоха до качествено подобряване на нивото на преподаване и ускориха създаването на истински европейски пазар за компетентни преводачи. Програмите, преминали подбора и одобрени за членуване в ЕМТ, се радват на редица предимства. Те включват възможностите, предоставени от „Схемата за гостуващи преводачи“ (Visiting Translator Scheme), разработена и поддържана от ГД „Писмени преводи“ за подкрепа на академичното обучение по превод в Европа, и допринасят за многостранните измерения на партньорството с тази дирекция и с членовете на цялата мрежа. Високите стандарти на качество на обучението на преводачи включва и активна партньорска дейност с различни институции и организации от публичния и частния сектор с цел непрекъснат обмен на най-съвременни знания и умения при обучението на бъдещите преводачи и предоставяне на разнообразни възможности за приложение на тези знания и умения в практиката. Участието на ръководителите на Магистърска програма „Превод” в ежегодните форуми и работни групи на ЕМТ през изминалия период на членството ѝ в мрежата осигури поддържането и усъвършенстването на критериите, ресурсите, методите и изискванията, свързани с обучението по превод и пазарната реализация на завършилите млади преводачи. Пред студентите, които се обучават в членуващи програми по превод, също се откриват множество допълнителни възможности, измежду които трябва специално да се отбележат платените и неплатени стажове в европейските институции и в партньорски организации от езиковата индустрия. Списъкът на избраните за участие в мрежата и удостоени със знака за качество магистърски програми по превод се намира на следния адрес: http://ec.europa.eu/dgs/translation/programmes/emt/universities/index_en.htm За повече информация за проекта ЕМТ: http://ec.europa.eu/dgs/translation/programmes/emt/network/index_en.htm
-
Настоящото писмо е предизвикано от удара върху авторитета на нашата наука, нанесен от най-популярните социолози в страната – от социологически агенции. Държим да подчертаем, че социологията далеч не се свежда само до демоскопски и електорални проучвания, тя изследва цялостните процеси и тенденции на развитие на обществото, в което живеем, както и кризисните явления в него. Електоралните изследвания обаче, които бяха далеч от изборните резултати, неизбежно оказват влияние върху престижа на социологията като цяло. Трябва да се анализират причините, довели до провала на демоскопските изследвания на някои социологически агенции, прогнозиращи последните избори за евродепутати. Създава се впечатление за тежко нарушение на професионалните стандарти или за съзнателно манипулиране на резултатите. Това събитие не е изключение: подобни тревожни тенденции се проявиха и при предишните парламентарни и местни избори. Излишно е да напомняме, че в учебните зали на университета се преподава, че спазването на професионалните стандарти е единствената гаранция за смислени резултати в едно социологическо проучване. Прилагането на научни методи е разписано като ключово правило в етичния кодекс на Българската социологическа асоциация, както и в целите и принципите на Европейската асоциация на изследователите в областта на общественото мнение и маркетинга (ЕСОМАР) и Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (БАМОР) – организации, в които социологическите агенции (или техни представители) членуват. Неспазването на професионални стандарти води не само до срив в престижа на конкретната агенция, а подкопава доверието в способността на социологията да предлага научни обяснения на социалния свят. Не би трябвало да подценяваме дългосрочната опасност – да отблъснем млади хора от професии, свързани с прилагането на социологически методи. Ние като академични социолози сме приели за своя кауза да преподаваме тази наука като шанс за разбиране на съвместния ни живот. Вярваме, че представителните проучвания имат за цел да покажат състоянието на обществените нагласи и призоваваме нашите колеги от бизнеса да се стремят да правят същото. В Етичния кодекс на Българската социологическа асоциация е записано: - социолозите следва да “реализират своите задачи посредством внушаващи доверие начини и практики: те не правят съзнателно оценки, които са неистинни или подвеждащи”; - “в професионалната си дейност социолозите не би трябвало да се ръководят от или подчиняват на целите на възложителя (политически, икономически, религиозни и т.н.), независимо от това дали ги споделят или не. Те не би трябвало да допускат изследването им да се използва за постигане на недемократични цели или такива, които имат за последица дискриминация на отделни групи”. Призоваваме колегите да се придържат към тези стандарти и принципи, приети от нашата професионална общност. Не можем да приемем отклоняването от тях в името на бизнес или други интереси. Подписали писмото: Доц. Петя Кабакчиева, ръководител на катедра „Социология“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Проф. Майя Грекова, катедра „Социология“, СУ Проф. Лиляна Деянова, катедра „Социология“, СУ Доц. Таня Чавдарова, катедра „Социология“, СУ Доц. Светла Маринова, катедра „Социология“, СУ Доц. Милена Якимова, катедра „Социология“, СУ Доц. Боян Знеполски, катедра „Социология“, СУ Гл.ас. д-р Стефан Попов, катедра „Социология“, СУ Гл. ас. Мила Минева, катедра „Социология“, СУ Д-р Елена Стойкова, катедра „Социология“, СУ Д-р Момчил Христов, катедра „Социология“, СУ Ас. Вероника Димитрова, катедра „Социология“, СУ Ас. Антоанета Гетова, хоноруван преподавател към катедра „Социология“, СУ
- 2 мнения
-
- 1
-
Системата Кеплер-56. Credit : David Aquilar/Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics Всяко хубаво нещо си има своя край. И колкото и да обичаме нашата планета Земя, тя също няма да е вечна. Според учените след около 5 милиарда години нашето Слънце ще се превърне в звезда тип червен гигант и ще погълне Меркурий, а може би и Венера и Земята. Учените откриха планетна система, която минава през тези етапи. Става въпрос за системата Кеплер-56. Нейната звезда вече е започнала превръщането си в червен гигант. До този момент се е раздула до 3-4 пъти размера на Слънцето. С течение на времето ще продължи да се разширява. Две планети - Кеплер-56б и Кеплер-56с обикалят около звездата, съответно, за 10.5 дни и 21.4 дни. Те са много по-близо до звездата си, отколкото Меркурий е близо до нашето Слънце. Това означава, че ще посрещнат съдбата си много по-бързо от нашия Меркурий. Учени изчисляват, че в един момент атмосферите ще бъдат буквално издухани, а планетите ще добият яйцевидна форма. А единствената планета, която има шанс да оцелее, е газовият гигант Кеплер-56д. Тази голяма планета обикаля около звездата си за 3.3 земни години. Планетарната система Кеплер-56 е също уникална - това е първата, известна на нас, наклонена мултипланетна система, при която орбитите на първите две планети са под наклон спрямо звездния екватор. Това е неочаквано, тъй като планетите по правило се формират от същия диск прах и газ, от който се образува и звездата, следователно те обикалят в същата равнина на звездния екватор. Така е с планетите в Слънчевата система. - See more at: http://www.cosmos.1.bg/cosmos/2012-01-05-20-08-05/674-2014-star-eating-planets#sthash.FL41YmtW.dpuf
-
Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE През последните 13 години социалните мрежи набраха популярност и се превърнаха от он-лайн сайт за споделяне на информация с приятели до начин на живот и основен канал за комуникация между хората. Според проучване на Ipsos Open Thinking Exchange (OTX) от началото на 2013 година близо 60% от хората, които имат достъп до интернет в света, имат профил в поне една социална мрежа и прекарват повече от 3 часа на ден в мрежите. Това са близо 13% от денонощието ни. Прехвърлянето на живота във виртуалното пространство логично води след себе си до цялостна промяна на начина ни на общуване, насочено към улесняване на комуникацията и увеличаване на изпращания поток информация и разширяване на неговата аудитория. Какво се промени? Като начало промяната стартира с промяна на езика и начина на изразяване. Тази промяна започна още с появата на първите програми за чат комуникация и навлизането на емотиконите (личицата, изписани с помощта на препинателни знаци, а вече и под формата на картинки и анимации) и съкращенията. Социалните сайтове като Туитър, които налагат лимит на броя символи в една публикация, допълнително стимулират въвеждането на специфична система за комуникация чрез съкращения. Някои популярни термини като LOL (идващо от „Laughing Out Loud” – „Смеене на глас”) водят до нови думи, които имат по-широко значение от първоначалното им. Сега LOL се използва за добавяне на шеговит или забавен тон на някое съобщение, почти като вид пунктуация. Не винаги означава буквално смях. Не малко от подрастващите, особено в англоговорящите държави, комуникират основно чрез съкращения. Вече е нормално да чуеш „Omg brb asap“ (чете се буква по буква), произтичащо от начина на писане в чата и означаващо „Oh, my god I will be right back as soon as possible“, в превод „О, господи! Ще се върна възможно най-скоро“. И това е само малък пример как интернет лексиката се превръща в самостоятелен международен език. Но прекалената употреба на абревиатури или разговорни думи не винаги е подходяща. Потребителите в социалните мрежи трябва да се научат кога е подходящото време и място за различните типове писане. Дори и Туитър да прощава за съкращенията, то по-големия брой символи във Фейсбук окуражава правилното писане. Макар че съкращенията се намъкват във Фейсбук, имейлите, блоговете и дори в печатните издания, то повечето автори знаят как да пишат правилно и често го правят. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE
-
Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF През 1975 г. френският молекулярен биолог, футурист и популяризатор на науката Ж. дьо Росней публикува своята книга наречена „Макроскопът” (De Rosnаy, 1979). Тя е замислена като популярно въведение в системния подход и системното мислене. В нея той обосновава нуждата от прилагането на нов инструмент в изследването на безкрайно сложните системи – съставени от огромно разнообразие от елементи, взаимовръзки, взаимодействия и непрекъсната динамика, която ги трансформира. Инструмент аналогичен на микроскопа предназначен да изследва безкрайно малките системи и телескопа предназначен да изследва безкрайно големите системи. Този инструмент той нарича макроскоп. Според него макроскопа не е конкретен инструмент, а следва да се възприема като символичен инструмент съставен от множество методи и техники взети от различни дисциплини. Така той определя макроскопа като нов начин на виждане, разбиране и действие, като „виждане на цялото” и „опит за синтез”. Развитието на технологиите през последните десетилетия доведе до внедряването на много от тях в науката и ежедневния живот. Най-съществената е свързана с развитието на изчислителната техника, персоналните компютри и интернет, които доведоха до редица промени в модерното общество и до революция в информационната сфера и комуникациите. Наред с тях в сферата на науките за Земята и в частност в географията се внедриха редица нови специфични технологии, които дадоха възможност на някои учени да видят в идеята за макроскопа, не просто символичен инструмент, а съвсем конкретен изследователски инструмент. Според професора по география от Канзаския университет Дж. Добсън (Dobson, 2011), като съставни части на макроскопа от географска гледна точка могат да бъдат разглеждани технологиите на географските информационни системи (ГИС), глобалните системи за позициониране (GPS) и системите за дистанционно сондиране на Земята. Към тях той добавя и географското образование и изтъква, че всички те взети заедно позволяват на учените и обществото да видят Земята както никога досега. От своя страна Х. Шелнхубер (Schellnhuber, 1999) определя макроскопа в по-широк смисъл, като „диагностичен” инструмент, който предоставя данни необходими за „лечение”, а неговите възможности сравнява с „Втора коперникова революция”. Фиг. 1. Основни технологии и източници на информация изграждащи географския макроскоп Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF
-
- 1
-
СЕМИНАР ПО УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРОЕКТ „СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД” на тема „ДИГИТАЛНИ И МЕДИЙНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ” Организатор: ЦЕНТЪР ЗА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ В НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ (ЦИИНО) Факултет по педагогика, Софийски университет „Св. Климент Охридски” с финансовата подкрепа на Университетски фонд „Научни изследвания” Семинарът ще се проведе на 12.06. 2014 г. в конферентната зала в ректората на СУ „Св.Климент Охридски” от 10-13 ч. Първата част на семинара включва няколко кратки експозета върху разработването и прилагането на дигитални и медийни образователни програми от преподаватели в Софийския университет и представители на БНТ. Втората част на семинара ще бъде под формата на дискусия върху проблемите свързани с разработването и използването на дигитални и медийни образователни програми. Поканени са за участие представители на различни организации, предлагащи дигитални и медийни образователни програми. Надяваме се, че ще прояавите интерес към участие в семинара. 30.05.2014 Координатор: доц. Динко Господинов