Р. Теодосиев

Местоположението на Форт Каролина може да е в Джорджия В съобщение което би могло да пренапише историята на ранната колонизация на Новия свят, двама изследователи са изказали на 21 февруари 2014 г. предположение за възможното местоположение на най-стария форт в Северна Америка. На международна конференция, посветена на Франция, във Щатския университет на Флорида двамата са предложили нова хипотеза за местоположението на Форт Каролина, отдавна търсена крепост, построена от французите в Америка през 1564. „Това е най-старото укрепено селище в Съединените Щати” казва възпитаникът и историк от Щатския университет на Флорида Флечър Кроу. „Този форт е по-стар от „Свети Августин“, който се счита за най-стария обитаван град в Америка. По-стар е от Изгубената Колония във Вирджиния с 21 години; по-стар е с 45 години от построения през 1607 г. форт на Джеймстаун и предшества идването на Пилигримите в Масачузетс през 1620 със 56 години." Съобщение за откритието на Форт Каролина е направено по време на конференцията „Флорида, Франция и Франкофонския свят”, с домакин Института по съвременни френски и франкофонски изследвания Уинтроп-Кинг и подинститута му занимаващ се с Наполеон и Френската революция. Конференцията отбелязва културните връзки между Франция и Флорида от 16 век. Изследователи са търсили за останки от Форт Каролина повече от 150 години, но не са намерили местоположение до сега, казва Кроу. Отдавна се смята, че фортът се намира на изток от търговската част на Джаксънвил, на южния бряг на реката Сейнт Джон. Националният мемориал Форт Каролина се намира на изток от моста Деймс пойнт. Обаче Кроу и сътрудника му, Анита Спринг, пенсиоиран професор по антропология в Университета на Флорида, казват, че легендарния форт всъщност се намира близо до устието на реката Алтамаха в югоизточна Джорджия. „Това е наистина важна научна работа и е огромна чест да бъде обявена на конференцията организирана от института Уинтроп-Кинг”, казва Мартин Мънро, професор в отдела за Модерни езици и Лингвистика на института. „Това демонстрира висотата на института и работата която правим да промотираме френската култура и франкофонията във Флорида, САЩ, и навсякъде по света.” Дарин Макмеън, професор по история и член на факултета, изследващ Наполеон и Френската революция, отбелязва, че находката на Кроу и Спринг, както и самата конференция дават ясна представа за силното присъствие на Франция във Флорида и Югоизтока. „От самото начало до ден днешен, французите и франкофоните са играли важна роля в този свят”, казва Макмеън. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0

От: Андрю Р. Гловър Докато зората се показва и огрява още една студена декемврийска утрин, два дни преди голямото зимно слънцестоене и първият ден от общо 12-те дни на коледни празници, се замислям как нашите предци са се справяли с дългите ужасяващи нощи на тишина, бури и сняг във време когато светът е възприеман по начин, много различен от сегашния. Свят на северни богове, гиганти, джуджета, тролове, елфи и тъмни сили, дебнещи хората в свят, който те не могат да разберат и дори да се предпазят. Днес науката е обяснила много от мистериите на природата и света около нас, а също така и доста от космическите загадки, дала ни е възможностите да затръшнем вратата на свирепия свят отвън и да се чувстваме част от цивилизация, която не е само национална, но и глобална чрез медиите. Можем да затворим входната врата направена в Германия и да я заключим с ключ изработен в Китай, с желязо доставено от Индия и да гледаме телевизионни сериали, направени в Америка чрез телевизор измайсторен в Япония, докато ядем тайландска храна и гледаме как хора живеят и умират в Африка от глад или оръжия направени в Русия и доставката им, пренасочена от полетата на смъртта в Афганистан, където са подадени от търговци на оръжия от Франция за да се борят срещу армиите на Великобритания и Америка. Схващате идеята! Помислете си за свят без незабавна комуникация, без електричество или течаща вода, помислете за свят от малки селца където храната ви се намира в близките ниви, а добитъкът за вечерята ви дели един дом с вас. Свят където, ако сте пътували до близкия неголям град ви считат за опитни пътешественици. Свят на суеверия и малки общности, място с прост, но суров начин на живот, където човек оцелява. Място където забавлението се създава от скопа* или от пътуващ разказвач и музикант. Върнете се 1300 години назад и се опитайте да разсъждавате като предците ни, които са говорели това, което ще бъде основата на нашия език, успявали са да се забавляват в свят, където никой не е излизал от познатата му местност на повече от няколко километра. Само хускарлите** и тановете*** са познавали земите извън обкръжаващите ги и това е поради нужда от данъци и хора за войската. Представата ни за някогашния човек е тази на силен, космат и войнствен войн.... Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%E2%80%9E%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%E2%80%9C-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%86%D0%B8

Учен твърди, че ръкописът е частично разчетен, текстът не е измама Професор по лингвистика смята, че е разчел няколко думи от мистериозния „Ръкопис на войнич“ - 600 годишна творба, която изненадва учените през последните стотина години. Стивън Бакс, който преподава в университета на Бедфордшайър е показал научно съобщение и видео, в които описва теориите си за ръкописа и показва преводите на 10 думи, представляващо названията на различни растения, описани във ръкописа. Професор Бакс обяснява, „Започнах да работя по идеята за превеждане на думи от текста след като се запознах с различни подходи, с които успешно са преведени египетските йероглифи и други мистериозни езици. Ръкописът има много илюстрации на звезди и растения. Успях да индентифицирам някои от тях с имената им като си служех със средновековни ръкописи по билколечение на арабски и други езици, след това започнах да разкодирам думите и получих вълнуващи резултати.” В изследването си Бакс описва в детайли системата си и как е открил думи като „телец“, „хвойна“, „кориандър“, „кукуряк“, „метличина“ „черен кимион“. Бакс вярва, че откритията му премахват всякакво съмнение, че ръкописът е измама. Той допълва: „Съдържанието на ръкописа поне що се отнася до страниците със информация за растения, изглежда достоверно. Ако погледнем до по-ранни описания на типични характеристики на средновековни билки всяка от тях е описана и анализирана в този ръкопис. С други думи, изворът не е фалшив документ.“ Цялата новина: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%87

Малко от фестивала на науката: http://bnt.bg/news/ekologiya-i-ustoychivo-razvitie/kakvo-ni-ochakva-lednikova-epoha-ili-globalno-zatoplyane Представите на учените за глобалното затопляне имат нужда от корекция. Оказва се, че все още никой не е способен да каже каква промяна в климата предстои – повишаващи се температури или ледников период. Е защо на този етап затоплянето е спряло? Този въпрос беше повдигнат от някои наши учени на Софийския фестивал на науката и разказът им определено фокусира вниманието на публиката. Земята е на прага на нова ледникова епоха. Според обичайните цикли на земята, ние сме в края на топлия период. В продължение на милиони години, ледът сковава земята за някакви си 100 хиляди години. Топлите периоди, за съжаление, са по-кратки – около 10 хиляди години. Те вече са отминали. Ивайло Славов – метеоролог: – Ако видим 8 хиляди години преди новата ера, тогава точно е стартът на големите цивилизации покрай Тигър и Ефрат, Египет и т.н. Т.е. тогава климатичните условия са станали по-добри, за да могат хората освен да стоят по пещерите и да се занимават с лов, да могат да правят градове да усенат, да се занимават със земеделие. Но за първи пъв в историята си, земята се сблъсква с нас и нашата индустриална революция. Тя в последните 150 години постепенно насища атмосферата с въглероден диоксид. И сега вместо ледниковия период се тревожим от глобално затопляне. Ивайло Славов – метеоролог: – Ние не знаем дали всъщност няма да прекрачим някаква точка, след която връщането назад не е сигурно. Дотолкова да наситим атмосферата на парниковите газове и дотолкова температурата да се качи, че този тренд възходящ да продължи в близките десетки стотици години. Някакси да изпуснем началото на ледниковия период. Доста сложна е науката, която стои зад климата и има още много какво да научаваме. Защото се оказва, че учените грешат дори за причините за парниковия ефект. И изглежда въглеродния двуокис не чак толкова виновен. Защото количеството му в последните години расте, но не и температурата. Явно има и друго, което за сега е загадка за учените. Ивайло Славов метеоролог: – През последните 7-8 години средната температура на Земята не нараства. 1998 година е била последната най-топла рекордна година като средно на земята. Оттам нататък тази температура е спряла. Това е проблем, който трябва да се обясни. А един от проблемите за крайната неувереност на учените е порочното влияние на политиците и най-вече натискът им за спешни прогнози. Но все пропускат да финансират проучванията на океаните, ледниците и скалите, които могат да оценят всички влияния на климата. Без тях въпросът ледникова епоха или глобално затопляне няма достоверен отговор. Репортаж на Мария Чернева

"Завръщане в бъдещето" 11 май 2014 г. Роботът iCub - може да разпознава предмети да ги следи с поглед и да ги хваща с ръка. На видеото той се учи да стреля с лък. Роботът Coman - ( Compliant Humanoid, Fully torque controlled, Compliant interaction, Robustness, Joint impedance control, Stabilization control, Adaptation to inclined terrain ) - може да ходи и да запзва равновесие въпреки външните въздействия. Роботът Barrett Wan - учи да обръща палачинки да разточва тесто за пици. Роботът HyQ - четирикрак робот, който може да ходи и тича през пресечен терен. Задвижването му е хидравлично поради, което теглото му е над 80 кг. Д-р Петър Кормушев показва на какво са способни най-съвременните роботи в Италианския институт по технологии. Демонстрациите включват различни методи за самообучение, които позволяват на роботите сами да научат нови полезни задачи. Д-р Петър Кормушев е носител на президентската награда "Джон Атанасов" за 2013 г. http://kormushev.com/

МЕЧКИТЕ Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-ursus Защо ни впечатляват? http://natgeophotographer.com/?s=bear Малко животни вълнуват човешкото въображение, така както мечките го правят. Мечките стоят изправени на два крака, очите им са отпред на главата, ходят на цялото си стъпало, хващат нещата с пръстите на крайниците си, люлеят и прегръщат малките си на ръце, както ние го правим, хранят се с каквото ние се храним. Тези подобия са забелязани още в ранна човешка история и затова не е чудно, че мечките ни вълнуват така силно. Повечето култури имат или са имали ритуали, асоциирани с мечките. Мечките или техни части са имали специална магическа и медицинска сила. Тези сили не идват само от мечата сила или хитрост, въпреки че скандинавците казват, че мечките имат „ силата на десет мъже и хитростта на дванадесет”, по-скоро тази магическа сила идва от възможността да бъдат между живота и смъртта. През зимата те се отправят в своите бърлоги и изпадат в зимен сън, продължаващ няколко месеца до пролетта, когато се появяват живи и здрави на открито. Разбираемо е мечките да са символ на цикъла на живота и смъртта и на възкресението. Тяхната поява предвещава новия вегетативен период – пролетта. Освен това женските отиват в бърлогата си за зимен сън видимо сами, а се появават с малки мечета през пролетта. Това в редица култури е символ на непорочното зачатие. Много градове, географски местности, семейства, както и символи на властта - монети, марки и административни книжа, са кръстени или имат знак на мечки. В съвремието ни от една страна мечките са символ на дивата природа, а от друга символ на нарушителя на спокойствието на фермери и животновъди, символ на опасност и дори смърт. През последните столетия мечките са подложени на преследване и убиване от човека, дори това е било правителствено стимулирано. Акт довел до силно застрашаване на съществуването на този вид. Мечките гушкат своите малки мечета , а нашите малки деца гушкат пухкави мечета за лека нощ. Въпреки това мечките изглеждат диви и опасни и много хора се страхуват да се разхождат в гора, където живеят истински мечки. http://natgeophotographer.com/?s=bear За изчезването на видовете Кватернерът (на латински Quartarius), известен още като четвъртъчен период, е геоложки период, започнал преди 2.588 ± 0.005 млн. години, който продължава до днес. Дели се на плиоцен, плейстоцен и холоцен. През този период са станали над 20 ледникови - междуледникови цикли. Кватернернерните климатични промени са оказали голямо влияние върху биоразнообразието на земята, основано на промените на глобалната температура и нивото на океана, което е променяло хабитатите и екологичните ниши. Например през Плейстоцена /геоложка епоха, започнала преди 1,806 милиона години и завършила преди 11,500 години/ температурната флуктуация с повече от 15 С е ставала в течение на няколко деситилетия, в резултат температурата в глациалния максимум е била с 21 С по-ниска от сегашната. Тези температурни промени са оказвали влияние на нивото на океаните и моретата, тъй като голяма част от водата е влизала в състава на ледниците и големите полярни шапки. Формирането на огромни ледници, като тези на Лорентидите и Кордилерите в Северна Америка, Фено - Скандинавските и Алпийските в Европа, по време на глациалния максимум, води до спадане на морското равнище с 120 м под сегашното ниво. Това спадане на морското равнище и довело до формиране на междуконтинентални мостове или връзки между територии, които в период на затопляне са отделени едно от друго с вода. Такива са Беринговия мост, свързващ Евразия и Северна Америка, моста, свързващ Британските острови и южния край на Скандинавия с Европейския континент, позволили на редица видове да се разселят на нови територии. В отговор на тези глобални климатични промени, много видове са принудени да търсят подходящия за тях хабитат, в резултат през отделните цикли, популациите са разширявали или свивали своя ареал на разпространение. Тези които не са могли да търсят свой нов хабитат, са били принудени да се адаптират или да умрат. Най-същественото и безпрецедентно събитие е описано за края на последното заледяване. В края на Плейстоцена и началото на Холоцена над 60% от сухоземните гръбначни животни с големина над 44кг измират. За това масово измиране на мегафауната има три основни хипотези – климатичните промени, избиване от човека, вирусна инфекция. Измиране на видове за целия кватернерен период е бил нещо обичайно, тъй като не малко видове не са могли да се адаптират или да мигрират в по-топли географски ширини по време на продължителните заледявания. Необичайното за масовото измиране на мегафауната от края на последния глациален максимум е това ,че са измрели масово видове над 44 кг телесно тегло, което показва, че е се случвало избирателно, още повече, че е засегнало само сухоземните животни. Отворен остава въпроса какво е било по-различно на последното заледяване , спрямо предишните, за да доведе до такова масово измиране на мегафауната. Редица автори смятат, че основната причина е комбиниран ефект от климатичните промени и ловуването от човека, но безпорно е факт , че човешката намеса върху биотата е имала и продължава да има силно негативен ефект. По време на ледниковите периоди, популациите на видовете са се свивали и се ограничавали на юг, където е имало по- подходящи условия на живот, обособявайки отделни клонове /рефугиуми/ . През периодите на затопляне видовете реколонизират северните територии , като така разширяват чувствително своя ареал на разпространение. Модела на разширяване и свиване на разпространението на видовете е описан като модел за Европа от Hewitt/ и един от моделните видове е кафявата мечка. Филогеографските изследвания на основа на митохондриална ДНК дават възможност да се опише начина на разпространение на видовете по време на глациалните цикли. На схемата е показано филогеографското разпространение на кафявата мечка след последния глациален максимум. По време на заледяването се обособяват три рефугиума – Иберийски, Итало-Балкански и източен евразийски ,който е с неуточнено местоположение. Иберийския и Итало-Балканския са били ситуирани съответно на Пиринейския / Иберийски/ , Апенински и Балканския полуострови. От тях при климатичното затопляне започва разселването на вида в Европа и Азия на север, както е показано. ЕВОЛЮЦИЯ на МЕЧКИТЕ Откъде са произлези мечките? Еволюцията на мечките, каквито ги знаем сега, започва преди около 38 млн години. Техен прародител е еволюирал в семейство малки бозайници Миациди (Miacidae). Мечките и канидите са произлезли от тези миациди. Семейството на мечките се отделя от миацидите със своя предшественик най – стария род Ursavus, който имал големина на овчарка. Мечките (Ursidae) формират отделно семейство в разред Хищници Carnivora. Семейството се поделя на три подсемейства: на гиганската панда Ailuropodinae, на очилатата мечка (Tremarctinae) и на същинските мечки (Ursinae). Последното подсемейство включва останалите 6 вида днес живеещи мечки, всички те имат подобни външни белези и сходен начин на живот. Най – стария намерен фосил на полярна мечка е датиран отпреди 130 - 110 хил.год. Фосилите на полярната мечка показват, че преди 10 – 20 хил год кътните зъби на полярните мечки са вече значително променени и различни спрямо тези на кафявата мечка. Счита се, че полярната мечка се отделя и дивергира от популацията на кафявата мечка по време на плейстоценските заледявания. По последни изследвания това вероятно е било преди около 600 хил год, а не както доскоро се е смятало, че обособяването на новия вид е станало преди около 130 хил год. Фиг. 1. Филогения на сем Ursidae, получена на основа на секвениране на региони от мтДНК на съвременни и фосилни видове. Включено е дивергентното време в млн.год. Първоначално се отделя гигинтската панда преди около 17,9 – 21,1 млн год. Следващата дивергенция е на подсем на очилатата мечка Tremarctinae, което включва и късомуцунестите мечки , вече изчезнали видове. Тази дивергенция е настъпила преди около 12,4 – 15,6 млн год. За останалите мечки дивергенцията е доста припокриваща се и единствено се откроява дивергенциата на клона на кафявата мечка. В клона на кафявата мечка дивергенцията между пещерната и кафява мечка е била преди около 2,4 – 3,1 млн години. Фиг.1 Времево разпространение на фосилни, изчезнали и съвременни видове мечки. Фосилните и изчезналите видове са означени с кръст. Вертикалния сив правоъгълник дава времето на масовата експанзия на видовете на границата на миоцен – плиоцен. Преглед на съвременните видове мечки. ГОЛЯМА ПАНДА, Бамбукова мечка, Giantpanda, Ailuropoda melanoleuca Гиганската панда е вид мечка, живееща в централната и южна част на западен Китай. Разпространението на вида е ограничен за Сичуан, Саанци и Гансу китайски провинции, в планинските гористи местности, където расте бамбук. Тялото е с характерна мечешка форма, къса опашка и оцветяване на козината в бяло и черно, типично за вида. Въпреки, че спадат към Хищниците, основното меню на тези мечки е бамбука, макар че по изключение могат да се хранят и с плодове, корени, малки птички, гризачи и насекоми. Във връзка с храненето с бамбук, пандата има редица развити приспособления. Китна кост е удължена и действа като палец за захващане на бамбук, стомаха им е силно мускулест, в помощ на стриването на бамбука, зъбната система също е приспособена за хранене с твърдите бамбукови пръчки. Именно зъбната система, черепни особености и начина на хранене са причина дълго време вида да се отнася към Енотови, заедно с малката панда. Пандата един от най – известните и най-лесно отличимите видове в природата, но и един от най-застрашените от антропогенната дейност. Вследствие на изсичането на горите, вида е ограничен в изключително малка територия и се счита за застрашен от изчезване вид съгласно червената книга на IUCN. Включен е в логото на WWF / World Wildlife Fund/ като символ на природозащита. Китайците виждат в пандите символ на мира и затова полагат изключителни усилия за тяхна защита и запазване на хабитатите. Пандата живее поединично, като маркира територията си със секрет, отделен от мирисни жлези и драскайки маркери по дърветата. Мъжките големи панди имат почти двойно по-голям ареал от женските, като припокриват територията на няколко женски, на които държат правата за чифтосване. Тъй като бамбука няма висока хранителна стойност, голямата панда трябва да яде повече от 30 кг бамбукови листа, клонки и стъбла всеки ден, като това грубо съставлява 40% от телесното им тегло. По тази причина пандите прекарват между 12 до 15 часа на ден в дъвчене на бамбук, което правят в седящо положение, захванали клонките с предните си лапи. Въпреки че пандите имат вид да прекарват целия си ден в дъвчене на бамбук или спане, те са относително пъргави и могат добре да се катерят по дарветата и дори и да плуват, ако се наложи. Хранят се с над 30 вида бамбук, като използват различни части от растението. Макар бамбука да съставлява 90% от менюто, понякога могат да разнообразят и с треви, плодове, малки птици, гризачи. Размножителния период е между март и май, когато женската показва на мъжкия , че е готова за чифтосване като започва да издава серия от ревове и звуци, за да го привлече. След периода на бременност , която продължава около 5 месеца, женската голяма панда ражда едно, рядко две малки в основата на кухо дърво или процеп в скалите. Малките на пандата са неразвити, с големина около 15 см и тежат 100г, слепи и голи. Те започват да пълзят едва след 3 месеца. Дори и да роди две малки, майката се грижи за едно, което се захваща за козината и на гърба до шестия месец. Пандата отбива малките след около година, но те могат да продължат да са около нея до 18 месечна възраст. Понякога малките могат да останат при майките си няколко години, докато тя не забременее отново, когато са принудени да напуснат нейната територия и да установят своя. Пандата е световно известна с оцветената в бяло и черно козина, но има една популация в провинция Саанци, която е в кафяво и бяло. Пандите комуникират помежду си със серия от звуци, като са разпознати около 11 различни звуци. Гиганската панда пигмей A. Microta, сега изчезнал вид, също е бил разпространен за същия ареал, както и съвременната панда Източници: http://a-z-animals.com/animals/giant-panda-bear/ http://www.iucnredlist.org/details/712/0 http://en.wikipedia.org/wiki/Giant_panda http://worldwildlife.org/species/giant-panda http://www.bearlife.org/panda-bear.html Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-ursus Статия от брой 61 на списание "Българска Наука": http://nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-61

Петъчна доза смях! Годината е 2150. Джони е мързелив космически куриер, който ненадейно се оказва най-голямата криза за цивилизацията на малки еднооки извънземни. А как изглежда бъдещето според вас?

Мислех отделна тема да направя по този повод. Международната Космическа Станция вече има монтирани камери, насочени към земята и работещи в реално време. http://bit.ly/1s0mWdL http://eol.jsc.nasa.gov/HDEV/

Бизнесът и служители на Българския институт по метрология (БИМ) се обявиха протим закриването му. Това става ясно от коментарите, които получихме под законопроекта за измерванията, публикуван в strategy.bg, както и в kоmentator.bg. Изпратихме за мнение законопроекта, който урежда закриването на БИМ и преобразуването му в държавно предприятие, на всички заинтересовани страни – служителите в БИМ и фирмите, включени в регистрите на БИМ. Основните притеснения по проекта са, че след като БИМ стане държавно предприятие, както се предлага, таксите ще се повишат. Служителите смятат, че тази реформа се прави на тъмно и искат ясното колко от тях ще бъдат освободени. Коментиращите са категорични, че ако се прехвърлят всички дейности на БИМ към държавното предприятие, то няма да може да се издържа. Хората, които са наясно с материята, са убедени, че това се прави, за да се даде част от дейността на БИМ на частни фирми. Ето и пълен списък на опасенията и предложенията, които служителите и бизнеса правят към този законопроект: 1. Изразяват се опасения, че при трансформиране на БИМ в държавно предприятие цените на предоставяните услуги ще бъдат по-високи от тези на БИМ. Предлага се да се даде информация какви ще бъдат цените на услугите на държавното предприятие. 2. Изразяват се опасения какво ще се случи със служителите в БИМ. Иска се да се даде информация колко служители ще бъдат освободени, колко ще останат и колко може да се преместят някъде другаде. Не подкрепят промените без да е ясно какво ще стане със служителите. 3. Предлага се да не се прехвърлят към държавното предприятие всички дейности на БИМ. Мотивът е , че държавното предприятие няма да може да се издържа. 4. Предлага се в предмета на дейност на държавното предприятие да се добави извършването на научна дейност. 5. Изразява се мнение, че целта на промяната е новото ДП „БИМ“ да фалира и дейността да се изземе от частни фирми. Тогава таксите ще се увеличат трикратно. 6. Не се приемат мотивите за промяна на закона, тъй като се смята, че целта е една стройно изградена и функционираща структура да се разбие и проверките да се раздадат на частни лица. Тъй като тяхната цел е печалба опасенията са че защитата на потребителите от неточни измервания ще бъде мираж. 7. Изразява се мнение, че с проекта не се въвежда нищо ново, освен, че държавата иска да избяга от задължението си да създава условия за „проследими и надеждни измервания“. 8. Тъй като най-големите разходи, освен заплатата на служителите, са създаването, съхраняването и усъвършенстването на националните еталони се предлага финансовото осигуряване на тези дейности да остане изцяло задължение на държавата. Единият вариант е,тази дейност да не се включва в дейността на ДП БИМ, а другата в чл.10а,т.1 да отпадне „предоставена при необходимост“. 9. Не се подкрепя закриването на Българския институт по метрология и освобождаването на 326 държавни служители, тъй като в проекта липсват текстове, които да доведат до подобряване на контрола на средствата за измерване. Целта е държавата на всяка цена да се отърве от тази бюджетна структура, независимо от последствията. 10. Изразява се мнение, че цените на предоставяните от Държавното предприятие услуги ще се увеличат най-малко три пъти за да се издържа, да има печалба, да поддържа и подновява еталонната база и квалификацията на служителите. Посочва се, че не е ясно дали посочената в §24 сума „200 000 ХИЛЯДИ“ е вярна или става дума за грешка? 11. Възразява се срещу поемането на калибрирането от БИМ. БИМ е достатъчно натоварен за да поеме подобни задължения. Използването на скъпа апаратура неизбежно ще доведе до увеличаване на цените. Това ще доведе до увеличаване на цените по веригата. 12. Възразява се срещу оправомощаването от ДАМТН? Поставя се въпроса как може да се оправомощи едно лице за извършване на дейност, която ДАМТН няма право да извършва. Оправомощаването трябва да се извършва от БИМ. Посочва се, че ГД“НЦМ“ не носи никакви приходи, дори напротив – те правят много разходи и при влизане в сила на закона, те ще повлекат ДП „БИМ“ към края на съществуването си. Ако само ГД“МИУ“ бъде трансформирана в ДП, тогава може би ще има бъдеще метрологията в БГ, но при този закон – не. За ГД „НЦМ“ трябва да има гарантирана държавна субсидия, тогава може и да стане, а не при необходимост. 13. Поставя се въпроса, за това, че е необходимо ДАНТН да се оправомощи за делегиране на административни правомощия. 14. Акцентира се върху това, че представения за обсъждане проект е без мотиви, без анализ и без оценка на въздействието. 15. Изразява се опасение, че с нулевата субсидия и с 200 000 лв. еднократно подаяние за 2014 г. последствията ще бъдат срив в работата на института, съкращения на немалка част от персонала, намаляване на работната заплата, увеличаване на разходната част вследствие на смяната на статута, респ. до увеличаване в пъти на цените на предоставяните от ДП услуги. 16. Поставя се като проблем качеството на законопроекта като конкретно се дава за пример §2, с който се изменя чл. 10, ал. 2 и конкретно изписването на предприятието на латиница като „State Enterprise Bulgarian Institute of metrology (SE BIM). Също така се възразява срещу чл.10, ал.13 „Управителният съвет може да приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или представлявани от друг член на съвета. Никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ.” А общия брой е трима. 17. Изразява се мнение, че в момента БИМ отговаря на нуждите на индустрията и обществото от точни, проследими и надеждни измервания. Обобщението пращаме на Министерството на икономиката, което е автор на закона, а мненията качваме на strategy.bg. Ще следим как авторите на законопроекта отчитат мнението на гражданите и бизнеса. Източник: http://komentator.bg/grazhdani-i-biznesa-protiv-zakrivane-na-instituta-po-metrologiya/

Това е един от големите институти на БАН. Помня когато се говорише, че ще взимаме информация за времето от CNN и тогава от института попитаха, а CNN от къде според вас взима тази информация

Закриват Българския институт по метрология и го преобразуват в държавно предприятие. Това предвижда Закона за измерванията, публикуван на портала за обществени консултации от Министерството на икономиката и енергетиката. Българският институт по метрология е административна структура с 326 служители. При преобразуването на бюджетната организация БИМ в държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон предметът на дейност на Държавното предприятие БИМ (ДП БИМ) ще бъде изпълняваните досега дейности от бюджетната организация БИМ. Новият модел на управление и финансиране в БИМ ще доведе до предоставяне на нови и подобрени услуги в областта на научната и законовата метрология. Вътрешните и външни въздействия от макросредата, както и икономическата криза през последните години, налагат преосмисляне на политиката в областта на метрологията и предприемане на действия, с които адекватно да се отговори на нуждите на индустрията и обществото от точни, проследими и надеждни измервания. Новото предприятие ще се занимава с: а) създаване, съхраняване и усъвършенстване на националните еталони на Република България; б) организиране изграждането и развитието на националната система за сертифицирани сравнителни материали; в) осигуряване проследимост на измерванията в страната; г) осъществяване контрол на средствата за измерване; д) извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване; Източник: http://komentator.bg/zakrivat-balgarskiya-institut-po-metrologiya/ Може да изтеглите закона от тук: http://komentator.bg/temp/zi__2014.pdf

На Марс: Учените казват, че в крайна сметка кратерът Гюсев е съдържал езеро Доказателства за съществуването на древно езеро “Гюсев” са установявани многократно,но тази идея изглежда още по-достоверна, благодарение на ново изследване. Това изследване изгражда предположението, че води от наводнение са стигнали до него от огромната долина, която нарушава южния край на кратера. Тези наводнения изглежда са пълнили кратера достатъчно време, за да променят тефрата и да създадат солен разтвор. Когато солената вода се изпарява, тя остава остатъци от карбонатни минерали. С пълненията и изсушаванията си, вероятно случили се много пъти един след друг, езерото заредило Команче и съседните му скали с карбонати. Оголената скала Команче, снимана с панорамната камера на роувъра Спирит, има ключови минералогични доказателства за древно езеро в кратера Гюсев. Снимка: NASA/JPL-Caltech/Cornell University/Arizona State University Ако пустинните миражи се срещат на Марс, езерото “Гюсев” е един от тях. Този непостоянен воден басейн е идвал и си е тръгвал много пъти, поне в очите на учените, изучаващи Марс. Но сега това най-накрая се подтвърждава, благодарение на анализ на стара информация, извършен от екип воден от Стийв Ръф, доцент работещ в Mars Space Flight Facility, в училището за земни и космически изследвания към Аризонския държавен университет (http://sese.asu.edu). Докладът на екипа наскоро беше публикуван в априлското издание на списанието Geology. Историята започва в началото на 2004, когато НАСА приземява Спирит, един от двата роувъра за изследване на Марс, в кратера Гюсев, който е с диаметър над 100 мили. Защо точно в Гюсев? Защото, погледнат от орбита, Гюсев изглеждал сякаш преди е съдържал езеро, заради разкъсаният южен край от криволичещ речен канал. Заради това и мисията на роувъра е била основно фокусирана върху водосъдържащите скали. Но след като Спирит започнал да изследва, учените открили, че повърхността на Гюсев не е покрита с утаечен слой от дъното на езеро, а свулканични скали. Целият материал: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B3%D1%8E%D1%81%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BB-%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%BE

Нов метод подтвърждава, че хората и неандерталците са се кръстосвали Техническите възражения срещу идеята, че неандерталците са се кръстосвали с предците на евроазиатците бяха преодоляни, благодарение на нов метод за анализиране на генома. Техниката може по-сигурно да засече генетичните следи на кръстосването, отколкото предишните методи за анализ и ще бъде използвана за изследвания на други стари или редки ДНК проби. Нов метод за анализиране на геноми подтвърждава, че неандерталците са се кръстосвали с предците на евроазиатците. Снимка: © procy_ab / Fotolia Целият материал: http://www.nauka.bg/a/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8

Дайсецу Судзуки ни запознава отблизо с философията на дзен „Дзен и японската култура“ (ИК „Изток-Запад“) на изтъкнатия познавач на дзен будизма Дайсецу Т. Судзуки е един от най-ярките трудове, посветени на дзен в световната литература. Луксозното българско издание на книгата съдържа множество илюстрации на знаменити японски твоорци, подбрани лично от автора на книгата. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42221 Дайсецу Т. Судзуки (1870–1966) е един от най-видните познавачи на дзен будизма. Писал е върху будизма, религията и японската култура в продължение на повече от 60 години и е автор на над 100 книги. Роден в началото на периода Мейджи, Судзуки работи като изследовател на японската култура, в това число на будизма и в частност на дзен, чак до смъртта си. След като първият му дзен будистки учител Шаку Соен урежда възможността Судзуки да работи и следва с немския философ, преводач и редактор на списание, емигрирал в Щатите – Паул Карус (който проявява завиден интерес към сходствата между идеите за съвременна, научна, монистична религия и доктрините на будизма), Судзуки се налага като авторитет в областта на будизма. Публикува превод на „Дашън цисинлун“ – „Събуждането на вярата“, на изследването си върху будизма на Махаяна („Общо изложение на будизма на Махаяна“), а също и множеството преводи на китайски текстове, които издава в съавторство с Карус, и многобройните си статии върху будизма. В периода 1891–1897 г. Судзуки практикува дзен в храма на будистката школа Риндзай – Енгакуджи в Кита-Камакура, югоизточно от Токио. По този начин той става член на световна мрежа от будисти, теософи и интересуващи се от различни проявления на традицията из цяла Азия. Един от най-известните трудове на Дайсецу Судзуки – „Дзен и японската култура“, който излиза и на български език – e издаден за първи път от Източното будистко общество на Будисткия университет Отани, Киото, през 1938 г. под заглавие „Дзен будизмът и неговото влияние върху японската култура”. Пишейки на поетичен, но същевременно достъпен език, в „Дзен и японската култура“Дайсецу Судзуки дефинира понятието дзен като „един от продуктите на китайското светоусещане, обогатено от индийските идеи, въведени в Китай през I век заедно с будистките учения“. Той проследява историческото развитие на дзен, като свързва зараждането му с бушидо (Пътя на воина) и умело очертава връзките на дзен с фехтовалното изкуство, с хайку, с чайната церемония и изконната любов на японеца към природата. Книгата дава изчерпателна информация за всеки, който иска да вникне в основните идеи на дзен, което – твърди още авторът – е немислимо без познаване на контекста на японския живот и изкуство. Основополагащият труд на Судзуки съдържа ценни илюстрации от нанй-изтъкнатите японски майстори на живопистта и калиграфията. Луксозното издание на „Дзен и японската култура“ е част от поредицата „библиотека Изток“, в която са още „Тридесет и шестте стратегеми“ и „Шътао и неговите беседи за живописта“ на руския китаист и изследовател Евгения Завадска. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42221 „Дзен и самураите“, откъс от „Дзен и японската култура“, Дайсецу T. Судзуки Може да изглежда странно, че дзен е бил свързан по някакъв начин с духа на военното съсловие на Япония. Независимо какъв облик добива будизмът в различните страни, в които процъфтява, той е религия на състраданието и в своята разнообразна история никога не е имал отношение към дейностите, свързани с войната и военното дело. Как тогава дзен е започнал да насърчава бойния дух на японските воини? В Япония от самото начало на своята история дзен е бил тясно свързан с живота на самураите. Макар че никога не ги е подтиквал активно да изберат своята професия, в която се прилага насилие, той негласно ги подкрепял, когато поради някаква причина са се заели с нея. Дзен ги подкрепял по два начина: и нравствено, и философски. Нравствено, защото дзен е религия, която ни учи да не гледаме назад, щом веднъж сме взели дадено решение; философски, защото той се отнася равнодушно към живота и смъртта. Позицията да не гледаш назад в крайна сметка възхожда към философското убеждение; ала бидейки философия на волята, дзен привличал самурайския дух по-скоро в нравствено отношение, отколкото във философско. От философска гледна точка дзен набляга на интуицията, а не на разсъдъчното познание, защото интуицията е по-пряк път за постигане на Истината. Ето защо и нравствено, и философски дзен привличал силно военното съсловие. Умът на воина, който е – и това е едно от основните качества на боеца – относително прост и далеч не пристрастен към философстването, намира сроден дух в дзен. Може би това е и една от главните причини за тясната връзка между дзен и самураите. Второ, дзен дисциплината е проста, директна, опираща се на егото, отричаща егото; нейната наклонност към аскетизъм се съчетава добре с воинския дух. Воинът също трябва да бъде винаги концентриран върху своя предмет: когато се бие, не бива да гледа нито назад, нито встрани. Той трябва да върви само напред, за да победи врага си. Ето защо не бива да се натоварва по никакъв начин – нито физически, нито емоционално, нито интелектуално. Интелектуалните съмнения, ако изобщо се зародят в ума на боеца, са големи препятствия за движението му напред, докато емоциите и физическите притежания са най-тежък товар, ако той желае да действа максимално ефикасно в своята професия. Добрият воин е по принцип аскет или стоик, което означава, че има желязна воля. Нея дзен може да осигури, когато е необходимо. Трето, между дзен и военното съсловие на Япония има историческа връзка. По принцип будисткият свещеник Ейсай (1141–1215) се смята за първият, който е въвел дзен в Япония. Неговата дейност обаче се ограничавала повече или по-малко с Киото, който по онова време бил център на по-старите школи на будизма. Да се въведе нова вяра било почти невъзможно поради силната съпротива, оказвана от тяхна страна. Ейсай трябвало да направи известен компромис, заемайки позиция на помирение спрямо Тендай и Шингон, докато в Камакура, която била резиденция на правителството на Ходжо, подобни исторически трудности не съществували. Освен това управлението на Ходжо било милитаристично, тъй като той наследил фамилията Минамото, която се надигнала срещу фамилията Тайра и придворните аристократи. Последната загубила способността си да управлява ефикасно заради прекалената си изтънченост и последвалата я дегенерация. Режимът Ходжо е известен с изключителната си пестеливост и нравствена дисциплина, както и със силния си административен и военен апарат. Ръководителите на тази мощна правителствена машина приели дзен за свой духовен водач, пренебрегвайки традицията по въпросите на религията; по тоя начин дзен оказвал своето разнообразно влияние върху общия културен живот на японците от XIII в. насетне, включително през периода Ашикага и дори през периода Токугава. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42221

Да говорим в крак с времето Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42220 Излиза осъвременена граматика на българския език, написана от Мария Пашова на достъпен за всекиго език. Изданието „Граматика на съвременния български език“ (ИК „Изток-Запад“) съдържа над 40 таблици за бърза проверка на определени граматични форми и правила и е предназначено за всички, които искат да овладеят правоговора и правописа на родния език и да имат езикова култура на ниво. Граматиките и речниците са от ключово значение за познаването и правилното владеене на всеки език. Прието е, че те са суховати и скучни четива, които трудно привличат и най-вече задържат приковано вниманието на учениците, а високопарният език, на който са написани е разбираем единствено за филолози, лингвисти и специалисти в областта. Мария Пашова – която заедно със съпруга си, покойният вече проф. Петър Пашов, е автор на редица практически граматики и учебни помагала по български език – се наема с нелеката задача да осъвремени граматиката на българския език, представяйки я по достъпен за всеки – от ученика до професора, начин в изданието „Граматика на съвременния български език“. В ценния справочник са представени фонетичният и граматичният строеж на съвременния български книжовен език. Обърнато е специално внимание на практическото приложение на знанията, които черпим от граматиката в ежедневната си езикова и устна, и писмена практика. „Граматика на съвременния български език“ е предназначена за всеки, който иска да овладее правоговора и правописа на родния език и е чувствителен към езиковата си култура. Чрез изданието Мария Пашова цели да отговори на съвременните нужди за разбиране и владеене на майчиния език и да заинтригува както подрастващите, които тепърва се запознават с книжовния език, така и тези, на които се налага да опреснят знанията си по въпроси от областта на фонетиката, морфологията, синтаксиса или лексикологията, отнасящи се до правоговора, правописа, пунктуацията или до значението и употребата на думите в българския език. „Общопризнато е, че граматичните правила защитават книжовния език от диалектни разслоения и така изпълняват отговорна задача с национално значение. Освен това, благодарение на тях навлизащите в българския език заемки от различни клонове на науката и на социалното устройство в обществото не го поставят в подчинено положение спрямо признатите за международни езици: английски, френски, немски, испански, руски. Това са и едни от най-важните причини, които защитават необходимостта граматичните закони да се знаят и да се спазват“, твърди Пашова. „Граматика на съвременния български език“ съдържа над 40 таблици за бърза проверка на определени граматични форми и правила. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42220

Неиздавани до момента у нас есета на големия Хосе Ортега-и-Гасет излизат на български език Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42201 Сборникът „Фантазиращото животно“ (ИК „Изток-Запад“) на видния испански философ, есеист и хуманист Хосе Ортега-и-Гасет съдържа три от представителните за ортеговата философска мисъл студии, които не са издавани на български език до този момент. Книгата поставя началото на новата поредица „Hispanica“, посветена на водещи изследвания в областта на испаноезичната хуманитаристика. Роденият в Мадрид, Испания, Хосе Ортега-и-Гасет (1883—1955) е един от най-изтъкнатите съвременни испаноезични философи. Познат със своята „философия на конкретното“, написал десетки страници срещу „абстрактния разум“ и произтичащите от него опасности за културата и човешкия живот, испанският философ преминава още на младини през школата на неокантианството и феноменологията на Хусерл, след което е повлиян интелектуално от Дилтай, Шелер и „Битие и време“ на Хайдегер. През 30-те години на миналия век Ортега-и-Гасет достига върха на философското си развитие. Сборникът „Фантазиращото животно“ съдържа три студии на Ортега-и-Гасет –„Размишления за техниката“, „Историята като система“ и „Идеи и вярвания“, които за първи път излизат на български език. Те са писани по време на Испанската гражданска война – тежък период в интелектуалната биография на Ортега-и-Гасет, и са своеобразна абревиатура на идейния комплекс, изграден от него. Това е именно периодът на философска зрялост за Ортега-и-Гасет – редица изследователи са на мнение, че по това време той вече е приключил конструирането на собствената си философия. Затова текстовете във „Фантазиращото животно“ са не просто три от многобройните есета на ерудита, а представителни за ортеговата философска мисъл студии. Както отбелязва авторът на предговора към българското издание и водещ редактор на поредицата Лазар Копринаров, това са „три студии, които са своеобразен синопсис на основните теми и идеи във философията на Ортега-и-Гасет“. Макар и сравнително кратки, трите студии обобщават ключови теми и тези на Ортега-и-Гасет. В тях авторът разглежда човека като природна аномалия, а фантазирането като неотменимо условие за преодоляването на тази аномалия. Испанският философ засяга също темата за техниката като начин за спогаждането между природата и човека и поглежда историята като естеството на човека, историческият разум като наративен разум, а вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без което е невъзможно мисленото… „Фантазиращото животно“ поставя началото на библиотека „Hispanica“ – поредица, посветена на водещи изследвания в областта на испаноезичната хуманитаристика. * „Човекът е фантазиращо животно. Историята на разума е история на етапите, през които е минало опитомяването на нашето необуздано въображение.“ Хосе Ортега-и-Гасет Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42201 Откъс от „Фантазиращото животно“, Хосе Ортега-и-Гасет Състояние и благосъстояние. – „Потребността“ от опиянение. – Ненужното като необходимост. – Относителността на техниката Както вече беше казано, техническите действия нямат за непосредствена цел да удовлетворяват потребностите, които природата или обстоятелствата карат човека да изпитва. Обратно, целта на техническите действия е да преустрои обстоятелствата така, че да се намали в тях, доколкото е възможно, случайността и усилията за задоволяването на тези потребности. Докато животното, което не е техническо същество, трябва да се оправя с това, което се намира дадено там и да се примири или да умре, когато не намира това, от което се нуждае, човекът благодарение на техническата си дарба, прави така, че около него винаги да се намира това, което му е нужно – създава едни по-благоприятни обстоятелства, отделя, да го кажем така, една свръхприрода, нагаждайки природата към потребностите си. Техниката е противоположното на приспособяването на предмета към средството, защото е приспособяване на средството към предмета. Това би било достатъчно, за да ни накара да се усъмним, че става дума за едно движение в посока, обратна на всички биологични движения. Това противодействие на околната среда, тази неудовлетвореност от света като даденост е отличителната черта на човека. Ето защо присъствието му в света, дори да разглеждаме човека в зоологическа перспектива, винаги е неразривно свързано с изменение на природата – то се открива например по намерените обработени или шлифовани камъни, т.е. по сечивата. Човекът без техника – т.е. без реакция срещу околната среда – не е човек. Но досега техниката ни се представяше като реакция на органичните или биологичните потребности. Спомнете си, че настоях да се уточни смисълът на понятието „потребност“. Храненето е потребност, защото е условие sine qua non [без което не може] – без него не съществува възможността да съществуваш на този свят. А изглежда, че човекът притежава голяма жажда да бъде на този свят. И изглежда, че човек има голям залог да бъде на този свят. Да съществуваш, да се съхраниш е потребността на потребностите. Но въпросът е, че техниката не се свежда до улесняване на задоволяването на този род потребности. Освен древните техники, като изобретяването на сечива и начини да се стоплиш, да се нахраниш и т.н., има още много други, чието предназначение е да предоставят на човека в определен смисъл ненужни неща и ситуации. Например толкова древно и толкова разпространено като запалването на огън е напиването – искам да кажа прибягването до начини и вещества, които поставят човека в психологическо състояние на възторжена екзалтация или на ликуващо вцепенение. Опиатите, омайващите билки, са толкова древно откритие, както всички други. Толкова древно, че не е ясно например дали огънят е бил открит най-напред, за да се избегне студът – органична потребност и условие sine qua non, – или за да предизвиква опиянение. Най-първобитните племена използват пещерите, за да запалят огън в тях и да се потят по такъв начин, че димът и топлината да ги докарат до транс и почти до състояние на опиянение; казвали им „потилни“. Изглежда безкраен списъкът на средствата и методите за постигане на хипнотични и фантастични цели, т.е. на средствата, които пораждат прелестни и възбуждащи образи или доставят невероятна наслада при полагането на определени усилия. Между тях е например упойващата билка „кат“ от Йемен и Етиопия, която удължава най-сладостното от наслажденията благодарение на нейния ефект върху простатата. Спомнете си, че между „фантастичните“ вещества спадат и коката от Перу, блянът или попадийката, татулът или датурата и т.н. Етнолозите спорят какво се е появило по-рано – дали ловният, бойният лък или музикалната лира. Изходът от спора сега не ни интересува. Простият факт, че този въпрос си заслужава да се дискутира, говори, че независимо дали ще е музикален или не първият лък, той е един от най-примитивните инструменти. И това ни стига. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42201

Заповядайте на откриването на Софийски фестивал на науката 2014 и презентацията "Манипулирана репродукция" на лорд Робърт Уинстън, благодарение на чиято работа е усъвършенствано прилагането на ин витро технологията в репродуктивната медицина. КОГА 8 май (четвъртък) 2014г., 18:00ч. КЪДЕ Шатра "Арена" на Софийски фестивал на науката (пред Театър София в парк Заимов) КАКВО Официално откриване на фестивала · Йорданка Фандъкова – Кмет на София · Любов Костова – Директор на Британски съвет България · Ириней Константинов – Директор на Театър София · Акад. Дамян Дамянов – Зам. Председател на БАН · Тодор Воденичаров, ръководител сектор „Здравеопазване“ на Siemens за България, Сърбия и Черна гора · Изпълнения на детски хор "Пим-пам" Презентация на лорд Робърт Уинстън на тема "Манипулирана репродукция“ Робърт Уинстън, удостоен със званието Лорд през 1995г., е професор в Импириъл Колидж, Лондон. През 70-те години на ХХ век той доразвива техниките, с които се подобрява лечението на безплодието, а по-късно става пионер в усъвършенстването на ин-витро оплождането. Професор Уинстън е дълбоко отдаден на комуникацията на науката като водещ на многобройни телевизионни и радио предавания с множество награди и автор на 20 книги. Познат е от популярните серии на Би Би Си "Човешкото тяло", "Суперчовек", "Тайният живот на близнаците", "Дете на нашето време", "Човешките инстинкти" и много други. В последните си изказвания проф. Робърт Уинстън поставя етични въпроси за историята, смисъла и използването на репродуктивното генно инженерство. КАК Достъпът на журналисти до фестивала е свободен срещу журналистически пропуск, който можете да получите на щанд "Информация" на фестивала след представяне на журналистическа карта. ВАЖНО За откриването и презентацията на лорд Уинстън е необходима предварителна акредитация заради ограничените места. Можете да направите това онлайн на линка по-долу, като ви молим да заявите дали с вас ще има оператор или фотограф. Онлайн акредитация: https://britishcouncilbulgaria.wufoo.com/forms/sdvbhus0pgfn2n/ Допълнителна информация Пълната програма на фестивала можете да намерите тук: http://www.britishcouncil.bg/programmes/education/sofia-science-festival/programme-2014 Подробно съобщение до медиите можете да намерите тук: http://www.britishcouncil.bg/about/press/sofia-science-festival-2014 Софийският фестивал на науката се провежда за четвърта поредна година и е сбъдната мечта на много хора. Основан през 2011г. от Британски съвет и форум „Демокрит”, под патронажа на Министерството на образованието и науката, още с първото си издание фестивалът спечели многобройни почитатели. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува. Събитието е част от Културния календар на столицата и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019г. Софийският фестивал на науката е член на Българска фестивална асоциация. Фестивалът се осъществява в партньорство с Администрацията на Президента, Българска академия на науките, Съюз на учените в България, Национален Политехнически музей, Форум Демокрит, Италиански културен институт, Чешки център, Театър София, BEA Solutions, Siemens, безплатен културен гайд "Програмата", София Тех Парк, сп. BBC Знание, в-к Капитал, Dnevnik.bg, Метрореклама, National Geographic Channel Bulgaria, Българска национална телевизия, сп. БГ наука, The Famous Grouse, Dunkin’ Donuts, Ciela и Академично издателство „Марин Дринов“.

Караниците около четенето Автор: Александър Кьосев ISBN: 978-954-28-1253-1 Страници: 668 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=40997 Това е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. В последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични условия на читателския акт – а с това и самия него. През призмата на този проблем Караниците около четенето разказва за историята на хуманитарните и социалните науки от края на XXвек до днес: за техните неравни противоборства с „точното знание” и за произтичащите от това конфликти за авторитет и власт в образователните политики, научните институти и университетите. Настоящият труд е част от двутомник, посветен на четенето – авторът подготвя втория том, озаглавен „Читателски практики в България”, където теорията е приложена върху родни тревоги. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=40997

Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет Автор: Реза Аслан Преводач: Красимира Матева ISBN: 978-954-28-1490-0 Страници: 360 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42210 Цяло чудо е, че изобщо знаем нещо за човека, наричан Иисус от Назарет. Първото писмено свидетелство е от посланията на апостол Павел. В тях се споменават три събития: Тайната вечеря, разпъването на кръста и възкресението. Тези сведения са добър източник, ако ни интересува само периода на ранното формиране на християнството, но не ни помагат за разкриването на историческия Иисус. Дългият процес на трансформирането му от евреин-националист и революционер в мирен духовен водач трае цели три века – когато римският император Флавий Теодосий прави движението на странстващия еврейски проповедник официална религия на държавата – православното християнство. Тази книга е опит да се възстанови историческият Иисус, Иисус преди християнството. За някои подобно начинание е загуба на време, защото смятат, че той е безвъзвратно изгубен и няма как да бъде възстановен. Реалният Иисус вече не е от значение. Прието е, че би трябвало да се съсредоточим върху достъпния за нас Иисус Христос. Ако подложим твърденията на евангелията на прецизен исторически анализ, може да пречистим писанията от литературната и теологичната им украса и да изковем много по-точен образ на историческия Иисус. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42210

Статията е публикувана в бр. 1, 2013 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България. След като многохилядна армия от силиконови гадателки и новоизлюпени професо­ри (от Ангола и НБУ) прогнозират края на света или земетресения, ние си позволяваме да ви представим статията на един скромен доктор на физико-математическите науки и главен научен сътрудник от Международния институт по теория на прогно­зите на земетресенията и математична геофизика на руската Академия на науките Михаил Владимирович Родкин, отпечатана в руското списание с над стогодишна история „Природа". Задачата: прогнозиране на земетресенията Автор: М. В. Родкин Превод: Н. Ахабабян М. В. Родкин. Задача: прогноз землетрясений, сп. „Природа", №10, 2010 Под катастрофално в общественото съзнание се подразбира нещо неочаквано и ужасно. Впрочем най-близко до този образ са земетресенията, когато един от симво­лите на постоянството и надеждността - земната твърд - започва силно да трепти, покрива се с пукнатини и се деформира по странни начини. Какви са възможностите за предсказване на подобни внезапни и страшни катаклизми? Неопределеността в отговора на този въпрос красноречиво се потвърждава от текста на резолюцията, приета през януари 2009 г. от Генералната асамблея на Меж­дународната асоциация по сеизмология и физика на земните недра в Кейптаун. В резолюцията едновременно се подчертава актуалността на изследванията по прогно­зите на земетресенията, както и доказателствата за възможностите на такава прогно­за. Именно по примера на прогнозите на земетресенията се отработват различните методи за прогнозиране на развитието на неустойчивостите и кризите, използвани след това в най-различни сфери - във финансите, поведението на сложни инженерни съоръжения, екологията. Младост - време на несбъднати надежди Първият регистриран пример за успешна прогноза на земетресение се отнася за 1970 година. Тогава изглеждаше, че окончателният успех за стабилни и съдържателни прогнози не е далеч - трябва само да се събере повече разностранна информация за състоянието на земните недра и умение на обработката й. Най-активно с проблемите за прогнози на земетресения се занимаваха в Китай, СССР, САЩ и Япония. Аме­риканците и японците залагаха на регионалните мрежи за събиране на геофизична информация, Съветският съюз - на усъвършенстването на методиката на събиране и анализ на данните от специално подготвени полигони. Китайците, както не веднъж в своята история, бяха заложили на многобройното, трудолюбиво и изпълнително население на страната. През периода на културната революция в КНР беше създадена цяла армия от на­родни наблюдатели, които бяха длъжни да съобщават за всички явления, които могат да имат отношение към наближаването на силно земетресение: изменение на нивото на водите в кладенци, аномалии в поведението на животни и много други възможни признаци за надигаща се катастрофа. В няколко от най-чувствителните сеизмологични райони бяха организирани и мрежи за инструментално наблюдение. И през 1975 г. се достигна до голям успех - китайските специалисти успяха да предскажат силното Хайченгско земетресение с магнитуд 7.3. В продължение на няколко месеца наблю­денията бяха фиксирали аномално бързи движения на земната повърхност. След това бяха зачестили сигналите от народните наблюдатели за аномално поведение на жи­вотни. И накрая, на 4 февруари в 14 ч. след серия от слаби тласъци - също възможен предшественик за предстоящо силно земетресение - е обявена обща тревога. Хората са изведени от зданията, а в 19 ч 36 мин. е последвал силният удар, разрушил 90% от всички съоръжения на град Хайченг. От 600-хилядното население на града загиват около 2 хиляди и близо 27 хиляди са ранени. Но без предупредителните мерки броят на жертвите е щял да бъде много по-голям. Впрочем еуфорията от успешната прогноза продължава недълго: на 28 юли 1976 г. непредсказаното разрушително Таншанско земетресение оставя под руините на китайските градове (в това число и в Пекин) повече от 240 хиляди души. През следващите години в Китай успяват да предскажат значителен брой земетресения, но в повечето случаи стихията нанася ударите си неочаквано. Непотвърдените прогнози водят до големи икономически загуби и пораждат паника сред населението. Анализът на ситуацията, на броя на успешните и неверните прогнози и последствията от тях подтиква към решение за ограничаване на евакуационните мероприятия и по-широко оповестяване за възможни земетресения. Неуспехът на китайската програма за предсказване на земетресенията се приписва на ненадеждността на метода на събиране на данни: податливостта на народните на­блюдатели на изблик на бдителност, или обратно, тяхното неоправдано пренебрежение. Изглежда, решението на проблема ще трябва да се търси в обезпечаването на съ­временна геофизична мрежа. Сеизмологичните области на САЩ и цялата територия на Японските острови бяха покрити с плътна мрежа за геомагнитни наблюдения. При това те не бяха ограничени само с регистрацията на сеизмичните трептения: измерваха се температурата и химическият състав на подземните води, скоростта на движение на земната повърхност, аномалиите на гравитационното и геомагнитното поле, мо­ниторинг на атмосферните, йоносферните и геоелектричните явления. В Съветския съюз не достигаха средства за разгъване на регионални мрежи за наблюдение и затова в най-уязвимите райони бяха създадени редица първокласни комплексни геофизични полигони. Обаче и надеждите, свързани със съвременната техника, не бяха оправдани. Големият обем на получаваната геофизична информация не доведе до забележимо нарастване на качеството на прогнозите. Учените регистрираха огромно количество различни геофизични аномалии, предположително свързани с процесите на настъп­ващо земетресение (подобно например с бързите движения на земната повърхност преди земетресението в Хайченг). Обаче по-голямата част от такива аномалии не се повтаряха при другите земетресения. Независимо от всички усилия така и не се удаде начин за получаване на ефективна и икономически оправдана прогноза, при която предотвратяването на загубите устойчиво да превъзхожда загубите от лъжлива тревога. Време на дълбок скептицизъм В резултат на тези неуспехи започна да се развива дълбок скептицизъм относно възможностите за прогнозиране на земетресенията. Той беше особено силен в страните, където дотогава бяха създадени технически най-съвършените мрежи за наблюдение и където перспективите за получаване на прогнози до неотдавна изглеждаха толкова близки. И този скептицизъм получи много авторитетна теоретична подкрепа. В осно­вата на теоретичната сеизмология лежи известният емпиричен закон на Гутенберг- Рихтер. Той свързва броя и силата на трусовете със степенен закон: при увеличаване на енергията на земетресението 1000 пъти (с 2 единици магнитуд) количеството събития с такъв мащаб намалява около 100 пъти. От това впрочем произтича и важният извод: основната част от цялата отделена сеизмична енергия се пада на малък брой от най- силните събития. А именно те причиняват големите загуби особено когато засягат големи градове. Учените настойчиво се опитват да обяснят закона на Гутенберг- Рихтер още с неговото установяване. През втората половина на ХХ век се изяснява, че такова разпределение се среща не само в сеизмологията. На ана­логичен закон се подчинява и броят на жертвите в зависимост от природните катастрофи (не само земетресенията), по подобен начин са разпределени и населените пунктове по брой жители, компаниите - по големина на капитала им, военните конфликти - по броя на жертвите. Във физиката законите със степенни разпределения са типични за критичните процеси (например за фазо­вите преходи от втори род). Прието е те да се наричат самоподобни, защото при тях отсъстват каквито и да са избрани размери и характерът на разпределения­та е един и същ (самоподобен) за слаби, средни или силни събития. Съответно процесите на различни пространствени и времеви мащаби изглеждат еднообраз­ни. Така карта на тектонични пукнатини Фиг. 1. Усреднена зависимост на измененията на броя (N) на слаби земетресения за единица време преди силни земетресения и след тях. Ясно се вижда тенденцията на степенното нарастване на броя на фортшоковете, свидетелстващо за принципната възможност за прогнози на земната кора с мащаб стотици километри прилича много на шлиф на планинска порода с мрежа от микропукнатини. За геометрично описание на такива самоподобни структури служат фракталите. Същественото е, че подобни разпределения не могат да се реализират в безкрайни области (тогава биха възниквали физически нереализируеми безкрайности). Обикновено такива закони на разпределения са в сила в диапазона на няколко порядъка. През 1987 г., за да обяснят широкото разпространение в природата на степенните разпределения, американците К. Уизенфелд (K. Wiesenfeld), датчанинът П. Бак (P. Bak) и китаецът Чао-Танг (Chao Tang) предложиха красива и оказала се много плодотворна идея за развитие на самоорганизираната критичност или в абревиатура СОК хипоте­зата. Тя предполага, че сложните динамически системи самопроизволно еволюират в посока на критичните състояния, при което съществена роля играят взаимодействията не само със съседните, но и с далеко отстоящи елементи. Критичните явления и съответстващите им степенни закони са добре изследвани във физиката - те са характерни за системи, състоящи се от голям брой взаимодейст­ващи помежду си обекти. Такова взаимодействие води към съгласуване на поведението на много частици и развиването на „конкуренцията" между различните типове на съгласуваното поведение. При изкипяването на прегрята вода (не напълно строг, но разбираем пример) достатъчно е само възникването на зародиш на нова фаза, когато към него веднага ще се присъеди­нят и ще преминават в новата фаза голям брой от обкръжаващите го атоми. При това между съседните зародиши възниква конкуренция за атоми, от чийто ход зависи и разпределението на мехурчетата по размери: по-едрите зародиши имат преимущество. Аналогично, по-големите градове по-силно привличат хората, предоставяйки им по-големи възможности за избор на работа и отдих. Подобен кооперативен вид поведение рязко се отличава от онова, при което отделните елементи на системата имат независимо поведение като например на молекулите в идеа­лен газ. Фиг. 2. Разпределението на броя (N) на градовете в зависимост от броя на жителите може да бъде описано със степенен закон на разпределение, анало­гично на разпределението на броя на земетресения­та в зависимост от сеизмичната енергия. Приведе­ните данни са за големи градове в Русия за 1897, 1939 и 2009 година Моделът СОК претендира да обясни защо в толкова различни системи възникват степенни зако­ни на разпределения. Той бързо доби голяма популярност и стана общоприет начин за обяснение на всички случаи на реализация на степенни (или подобни на тях) разпределения при развитие на самоорганизирана критичност. Трябва обаче да се отбележи, че изящността на СОК моделите в значителна степен се маскира от обстоятелството, че развитие­то на самосъгласуваните еволю­ции на сложни системи по посока на критичните състояния в тях в много от случаите просто се пос­тулира. Примерите на конкретни механизми, описващи такава еволюция, и досега са малко, и всички те основно се отнасят до силно опростени модели. Във връзка с проблема за прогноза на земетръси литосфе- рата на Земята по СОК хипотезата се разглежда като среда, намираща се постоянно в критично (т.е. крайно неустойчиво) състояние. В критично състояние отсъстват характерните пространствено-времеви размери и следователно надеждни оценки за място и време на земетресението са невъз­можни. От това следва, че възникването в даден момент на едно или друго земетресение е изключително работа на случая и принципно непредсказуемо. В такава ситуация в унисон със запомнящия се образ от научнофантастичния разказ на Р. Бредбъри размах на крилата на пеперуда може да доведе до пусков механизъм за възникване на голяма катастрофа. Ако това е така, проблемът за предсказване на земетресения отпада като принципно неразрешим, даже и като „ненаучен", подобен на усилията за изобретяване на вечен двигател. Наистина за получаването на прогнози в рамките на СОК модела се изисква безкрайно голям обем информация, чак до отчитане на нищожното смущение на въздуха от движението на крилата на пеперуда, което явно е нереализируемо. Да обясним на пръсти математическата страна на ефекта на „пеперудата на Бред­бъри". Всички ние още от времето на средното училище знаем, че да се дели на нула е недопустимо. Да си представим сега, че големината на ефекта се определя от член с много малка стойност на знаменателя, който зависи от раздвижването на въздуха, предизвикано от размаха на крилата на пеперудата. В този случай ефектът ще зависи силно и от поведението на пеперудата. Фиг. 3. Градацията на сивия цвят съответства на различния брой най-тежки (първи клас) и по-слаби престъпления. Вижда се, че повишаването на най- тежките престъпления се предшества от периоди на увеличение на по-слабите. Активизацията "се прелива" от области с по-малка престъпност към долния десен ъгъл на рисунката към областта на по-тежките - в левия горен ъгъл Но само от критичното състояние на земната кора ли са обусловени трудностите на прогнозата? Да се опитаме да сравним задачата с предсказването на метеорологич­ното време. От собствен опит знаем, че тя невинаги е точна. А сега да си представим, че синоптиците не разполагат с никакви средства за измерване във вътрешността на атмосферата - те разполагат само с измервания на температурата, влажността и наля­гането под тънък слой земна почва. Безспорно такива данни носят известна информа­ция за метеорологичните процеси, но едва ли прогноза, основана само на тях, може да бъде много точна. А всъщност сеизмолозите се намират в такова положение: пряк достъп в дълбочина на земната кора, където се предизвикват земетресенията, засега е невъзможен. Ситуацията в земните недра се оценява по косвен начин, по измервания на повърхността на Земята. Не по-малка трудност се съдържа в това, че по същество не знаем какво е това земетресение. Още по време на еуфорията и надеждите известният съветски сеизмолог Н. В. Шебалин настояваше, че предсказанието на земетресенията е невъзможно, по­неже нямаме добър модел за него. Това твърдение обаче изисква известни пояснения. Прието е, че причина за земетресенията са високите тектонични напрежения, а самите напрежения се трактуват по аналогия с разрушаването на обикновените образци на планински породи, само че много по-големи. Трябва да се вземе образец, да се постави под преса и постепенно, увеличавайки усилието, да бъде разрушен. Може също (макар и по-грубо) да се оцени големината на напреженията в литосферата. И се оказва, че те са много по-малки от изискваните за разрушаването на образците от планински породи. Как тогава възникват земетресенията? Засега не е съвсем ясно. Особено за­гадъчно е съществуването на т.нар. дълбоки земетресения. При огромни налягания вътре в мантията на Земята (а огнищата на земетресенията се фиксират до дълбочини от 700 км) даже за да се предизвика разместване на вече съществуваща пукнатина, се изисква голямо напрежение. А за съществуването на такива големи стойности няма и намек. Обратно, всички данни говорят че напреженията в мантията са доста умерени. Впрочем, ако нямаше дълбоки земетресения, то в учебниците по сеизмология напълно убедително би се доказало, че те въобще не могат и да съществуват. И наистина, без удовлетворителен физичен модел е трудно да се подберат добри прогнозни признаци. И още по-трудно да се интерпретират резултатите от наблюдения или експерименти. Остава ни да проследяваме вариациите в интензитета на сеизмичните процеси и да се опитаме да изясним неустойчивостите в неговия режим. Именно такъв е подходът и към това са ориентирани почти всички съществуващи в днешно време методи за прогнозиране. В края на 80-те години на миналия век прогнозата за земетресенията престана да бъде популярна в научните среди. Да се говори за това, стана признак на лош тон, а и самата дума „предсказание" беше изгонена от научната литература. Ако се налагаше да се докоснем до тази щекотлива тема, се използваше по-малко обвързващият термин „прогноза". Модата в науката е не по-малко взискателна, отколкото в обикновения жи­вот, и през 1984 г. Конгресът на САЩ даже прие специално решение за прекратяване на целевото финансиране на програмите за прогнозиране на земетресения и насочи усилията към сеизмично устойчиво строителство. Махалото се завръща: прогнозите са възможни Изводът за принципната невъзможност за предсказване на земетресенията не само не срещна подкрепа, но естествено, породи почти на подсъзнателно ниво - протест. Нима такъв мащабен процес, при който цели хребети се преместват на десетки метри, може да бъде задействан напълно спонтанно, без всякаква предварителна подготов­ка? И толкова ли земетресенията приличат на критичните явления? Може би само с внезапността, лошата предсказуемост и проявяването на степенни каскади със слаба форшокова (развиваща се с приближаването на главния тласък) и добре изразена аф- тершокова (след силното земетресение) активизация. Но в редица принципно важни моменти сеизмичният процес рязко се отличава от критичните явления. Например добре известните фазови преходи от II род протичат без отделяне или поглъщане на енергия. В същото време силните земетресения са съпроводени от внезапно отделяне на огромна енергия. Именно тези изхвърляния на енергия правят тяхното предсказване толкова актуално. А и в рамките на самата СОК хипотеза при по-детайлно разглеждане задачата за прогнозиране на земетресенията се оказва не толкова безсмислена. Да поясним ситу­ацията с един класически пример на критичен процес - самопроизволното възниква­не на намагнитване на материали под критичната точка на Кюри. При тези условия взаимодействието между съседните спинове става толкова голямо (в сравнение със случайните топлинни трептения), че за съседните магнитни моменти е по-изгодно да се построят успоредно. В отсъствие на външно магнитно поле посоката на образува­ната намагнитеност е случайна и се определя от това, каква посока на намагнитеност е започнала да се формира първоначално (напълно случаен фактор). Ясно е, че ако и посоката на намагнитване да е случайна, самият факт на нейното възникване е напъл­но закономерен и намагнитеността възниква неизменно винаги когато температурата падне под точката на Кюри. По аналогия може да се предположи, че прогнозиране на земетресения е възмож­но, когато критичното състояние на земната кора се достига не винаги, т.е. можем да говорим за голяма или малка критичност. И наистина на Земята съществуват не само сеизмични, но и асеизмични райони, където земетресения практически не е имало. Едва ли литосферата на тези области може да бъде описана като непрекъснато пребиваваща в критично състояние. И следователно разумно е да се предположи, че съществуват и различни степени на критичност, и съответно може някак си да се оценят мярата за критичност и вероятността за възникване на силно земетресение. Обаче съществуването на абсолютно асеизмични територии е също проблематично. Крайно рядко, но земетресения се случват и в такива райони. Едно от най-удивителните такива събития се случи на 25 март 1998 г. на разстояние около 500 км от бреговете на Антарктика, на островите Балени върху стабилна океанска плоча. По съвременни сеизмологични представи такива плочи е прието да се смятат за тектонично пасивни и абсолютно асеизмични. Ако се интерпретира сеизмичният процес като намиращ се на прага на критично състояние, възможна е не само прогноза, но и определени изводи за характера на пред­вестниците на земетресението. Известно е, че в процеса на развитие на критичността рязко се увеличава чувствителността на средата към външни въздействия. Сеизмоло­зите не веднъж са забелязвали, че преди големи земетресения литосферата откликва по-силно на преминаването на приливни вълни или циклони. Тези крайно слаби по геологичните скали въздействия могат да играят ролята на пускови механизми. Един характерен признак за нарастването на критичността е аномално високата променли- вост на интензитета на сеизмичния режим - появяването на отчетлива активност или затишие. Важен признак за приближаващо се силно земетресение е степента на нара­стване на броя на значително по-слабите събития (фортшокове) в областта на влияние на основното събитие. Обаче такъв ръст надеждно се проявява само при съвместния анализ на данните за голям брой земетресения. За всяко конкретно събитие този ръст е неразличим на фона на силно нерегулярните изменения на интензитета на сеизмичния режим. За развитието на критичния режим сочи също и увеличаването на честотата на разсеяните пространствено, но близки по време сеизмични събития, а също и увеличаването на частта от относително силни трусове. Споменатите особености на сеизмичния режим и преди това се сочеха от специалистите като характерни признаци за предизвестие. Преди това бяха тенденциите, повече или по-малко надеждно проя­вяващи се, от съвкупността от емпирични данни. А сега подобни признаци получиха и теоретичното си обяснение. И това е значителен напредък. Ако преди прогнозата на земетресенията се основаваше, по същество, на опита и интуицията на сеизмолозите, то сега стана възможно аномалиите да се проверяват на основата на някакъв теоретично очакван сценарий за развитие на неустойчивостта. Съмненията в предсказуемостта на земетресенията също се оказаха полезни за науката, понеже стимулираха внимателната проверка на алгоритмите за прогнози. Стана правило щателно и еднозначно да се формулират алгоритмите на прогнозата и регулярно да се публикуват новите им версии, което позволява всички желаещи самостоятелно да ги проверяват и да оценяват тяхната ефикасност. Впрочем почти всички алгоритми за прогнози бяха разработени в рамките на съветската (а след това - на руската) сеизмологична школа. Детайлни и щателни проверки на средносрочната прогноза са извършени за силни земетресения с магнитуд, надхвърлящ 8, получили оз­начението М8. От тогава до днес бяха предсказани седем от деветте силни земетресения с изпреварване от не повече от пет години. За издаването на екстремни предупреждения това, разбира се, е недостатъчно. Но и такава прогноза позволява своевременно да се вземат мерки по намаляване на загубите от очаквания стихиен удар и повишаване на готовността за провеждане на спасителни мероприятия. Сравняването на резултатите от прилагането на алгоритъма М8 със случайните загуби показва, че предсказването на земетресения е възможно поне в статистически смисъл. В резултат от края на миналия век скептицизмът относно прогнозирането на земетресения започна да намалява и тази тематика започна отново да получава граждански права в науката. Нови надежди и нови задачи През последните години при изследванията на прогнози за земетресения широко се прилагат космическите средства за наблюдение. Силните земетресения са едромащабни събития, даващи мозаична картина на предвестниците върху огромна територия. Тази мозайка в значителна степен и обуславя неповторимостта на картината на предвестни­ци при различните земетресения. Космическите методи на регистрация дават широк обзор на територията и са по-нечувствителни към мозаичността на полето на пред­вестниците. Те позволяват проследяването на деформациите на земната повърхност, изменението на температурата на почвата при изхвърляния на дълбочинни флуиди, вариации в свойствата на йоносферата, предположително свързани с подготовката и реализацията на силните земетресения, и много други параметри. NASA например залага на масираното използване на прецизно точните системи за глобално позициониране GPS, а също на появилите се малко след това спътникови радари със синтетичната апаратура InSAR. GPS позволява с точност до милиметри да се проследят точките върху земната повърхност, където са поставени стационарните приемници, и да се оцени скоростта на тяхното движение. Предполага се например, че отклонението от равномерното изместване по посока на разлома Сан-Андреас в Калифорния - един от най-активните сеизмични райони в Северна Америка, позво­лява да се установят местата на натрупване на напрежения, т.е. вероятните места на предстоящо земетресение. Технологията InSAR дава районирани изображения на размествания на земната повърхност през последователни времеви интервали на обо­зримите територии. Обединените данни от GPS и InSAR осигуряват възможността за мониторинг на движението на земната повърхност, немислима само допреди няколко години. Остава само непростата задача: да се извлече от тях сигналът за местата на бъдещото земетресение. Другата задача при изследване на земетресенията - да се достигне до самото огни­ще - в днешно време се изпълнява съвместно с Геологичната служба на САЩ (USGS), Международната научна програма по дълбоко континентално сондиране (ICDP) и Националния научен фонд на САЩ (NSF). От 2004 г. насам се сондираше специален разлом. Миналата година сондажът пресече пукнатината Сан-Андреас на дълбочина 5 км. Сега в нея се монтират прибори за дълбочинна обсерватория SAFDOD (San Andreas Fault Observatory in Depth), която ще предава информацията непосредствено от подготвяните огнища на земетресения. Сред съвременните европейски системи за наблюдение интерес представлява и френската програма, основаваща се на работата на спътника DEMETER (Detection of ElectroMagnetic Emissions Transmitted from Earthquake Regions). Тя предвижда провеждането както на дистанционни, така и на надземни проверки и привързване на космическите данни. Тази програма е интересна с това, че е ориентирана към прогнозирането на земетресения по данни от измервания на йоносферата (нека обаче отбележим, че по досега получените данни резултатите са доста скромни). И така, стигаме до извода, че според съвременните представи прогнозирането на земетресения е по принцип възможно, но изглежда, само във вероятностни варианти. В допълнение можем да добавим, че проведените от нас изследвания на особеностите на сеизмичния режим в районите на силни земетресения определено свидетелстват за развитието в пространствено-времевата околност на силното земетресение на комплекс от признаци, съответстващи на сценария на развитие на неустойчивостта, очаквано в рамките на модела на критичния процес. Тези признаци по съвкупността от данни от големи групи силни земетресения уверено се проявяват няколко месеца преди събитието и на разстояние няколко размера от това на огнището на силното земетресение. Нашият резултат подкрепя принципната възможност за прогнози. Но проявяването на такива признаци за всеки конкретен случай (а не средно за голяма съвкупност от събития) се маскира силно от индивидуалните черти на сеизмичния режим в дадената пространствено-времева област. Отриването на настъпването на конкретно земетресение е възможно само в статистически смисъл. Каква точност на прогнозата при това може да се постигне - засега е неясно. Можем да се надяваме, че с увеличаване на точността на наблюденията и обема от данни надеждността на прогнозите ще нараства, но изглежда, доста бавно. Като заключение бихме искали да отбележим, че независимо от това, че засега не успяваме да се справим със задачата за получаване на ефективна прогноза за земетре­сенията, изследванията в тази насока дадоха немалко ползи за науката като цяло. Те се оказаха пионерски за широк и много актуален кръг от изследвания - изучаването на признаците за неустойчивост в поведението на сложни динамични системи от най- различна физическа природа. Сеизмологията се оказа първата област на знанието, където се изясни особената роля на степенните разпределения. Понастоящем разра­ботените в сеизмологията общи подходи се прилагат за оценката на устойчивостта на най-различни динамични системи, включително и развитието на търговските кризи и социални катаклизми. Във връзка с разширяващата се световна икономическа криза тези изследвания се оказват особено интересни. Така например в Международния институт по системен анализ във Виена се разработва програма за поведението на силни внезапни събития (с център на тежестта за прогнозиране на икономически ка­тастрофи), където като методологична основа се предполага да се използват методите, предложени преди това, за решаване на задачи от сеизмичната прогноза.

Статия от брой 60 на списание "Българска Наука": http://nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-60 Автори: Димитра Лефтерова и Чавдар Черников Тези толкова познати ни птици, всъщност, предизвикват повече въпроси, отколкото отговори. Що е то кръгов вид? Що е то вид изобщо? Как еволюира той? Въпроси с много трудни отговори. Кръговите видове - прав ли е Дарвин? През 1859г излиза от печат „Произходът на видовете” на Чарлз Дарвин. Той публикува своя труд след като 18 години го е държал в „чекмеджето”, образно казано не е посмял да даде публичност на едно толкова авангардно мислене в областта на биологията във време, когато се е считало че единствен Господ Бог е сътворител на света и всичко живо в него. Днес, макар да са изминали 154 години от отпечатването на този епохален труд, променил човечеството, макар вече да не царува догмата за божествения произход, все още не спират споровете относно описаният от Дарвин път за поява на видовете. Описването на същесвуващи в природата,така наречени кръгови видове отново отваря въпроса за произхода на видовете. Какво е кръгов вид? Застъпваща се серия от популации на близкородствени видове, при които на всяка от две съседни, видовете се чифтосват помежду си и дават плодовито потомство, но съществуват поне две и то крайни популации, при които видовете са толкова различни, че не могат вече да се чифтосват помежду си. По този начин съществува генетичен поток между съседните популации. В двата края популациите или са твърде близко географски или се застъпват, така че цялата серия описва кръг. Различно оцветените фигури представят различните популации, като всеки две съседни се припокриват географски и слабо се отличават по условия , начин на живот, външни белези / фенотипно и генотипно/. Това разположение на популациите може да е градуално – например в планините /фиг А/ или да описва кръг около даден воден басейн /фиг В и С/. Видовете от съседните популации могат да се чифтосват помежду си, но тези от популациите в двата края / на фиг зелено и цикламено / вече са толкова различни, че не могат. Трябва да се отбележи също, че тези популации не отговарят на логиката на преносимост на свойствата и ако А популация се чифтосва с Б популация , а Б със С, то това не означава, че А се чифтосва с С, а напротив. Кръговият вид - доказателство за еволюцията? Ричард Докинс е най-популярния защитник на нео дарвинизма в съвремието ни и в своя труд The Ancestor's Tale (Разказът на прародителя) (2004), отбелязва за кръговите видове, че те „ единствено ни показват в географско измерение, какво се е случило във времево.” Докинс и редица други автори разглеждат кръговите видове като доказателство в съвремието ни за еволюцията описана от Дарвин. Като във времеви план, живите и описани днес видове са крайни популации на кръгови видове, съществуващи някога, на които междинните популации са изчезнали във времето. С други думи кръговите видове ни дават доказателство за еволюцията, като илюстрират какво се е случило през времето когато популациите генетично дивергират и постепенно се достига до появата на нов вид. Разбира се има и немалко противници на тази теза и на практика дори научни разработки, които оборват първо примерите които ще изредим дали са кръгови видове и с това поставят основата на отричане на тази теория като цяло. Кръговите видове поставят казуса за т.нар видов проблем, за тези които искат да разделят живите организми на точно определени и строго дефинирани видове и таксони. Оказва се, че точно при кръговите видове съседните популации е трудно да бъдат определени като отделни видове и в повечето случаи са определяни като подвидове на един вид и по- късно отделяни в отделен токсон, което пък от своя страна е оспорвано. В тези случаи единствено двете крайни популации твърдо са определяни като отделни видове. По този начин е трудно да се определи дали кръговите видове реално са представлявани от популации на подвидове или са представлявани от популации на близки, но различаващи се видове. С това се поставя отново проблема за определянето на вида като цяло. Кръговите видове в природата Общо четири групи видове са разглеждани като примери за кръгови видове. Класически пример са чайките от род. Larus, които през 1925г. се описват ,че образуват верига от вариетети около Полярния кръг / макар по последни изследвания въпроса за това дали чайките са кръгов вид е спорен/. През 1938 се залага хипотезата за кръгово разположение на популациите на Зеленикавия певец / от сем.Коприварчета/ разпростарен в Непал около Тибетското плато, достига до Сибир, където крайните популации вече не се чифтосват помежду си. Пойното врабче Melospizamelodia заобикаля пустинята Сиера Невада в Калифорния. Саламандрите от род Ensatina формират кръг около района на Центръл Вали в Калифорния. Тези описани случаи, както и някой други открития способстват Ернст Маер първи да формулира теорията за кръговите видове през 1942 . Съвсем наскоро през 2012 е описан и първия кръгов растителен вид.Euphorbiatithymaloides, вид млечка, образуваща кръг от Централна Америка, Карибите, който се затваря при Вирджинските острови. Чайките – класически кръгов вид - Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%E2%80%93-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D0%B4 http://nauka.bg/a/чайките-–-класически-кръгов-вид

Медицински университет – Плевен, представи революционна система за роботизирана хирургия и обучение 29 април 2013 г., София. Медицински университет – Плевен, представи революционна за България и Източна Европа система за роботизирана хирургия и обучение. Пионер в това начинание е проф. д-р Григор Горчев, който съдейства за въвеждането и развитието на роботизираната хирургия в нашата страна, като през 2008 г. извършва първата робот-асистирана гинекологична операция. Втората система за роботизирана хирургия от последно поколение Da Vinci Si със симулатор за обучение е въведена през м. март 2014 г. след успешното завършване на проекта на Медицински университет – Плевен, по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. „Системата ще подобри резултатите от оперативната и лечебната дейност в клиничната практика и ще бъдат доказани многобройните ползи за пациента: намаляване на болничния престой, ниска кръвозагуба, намаляване на постоперативната болка и дискомфорт, редуциране на риска от инфаркт, бързо възстановяване и връщане на пациентите към нормален социален живот. Всичко това неминуемо ще подобри икономическите показатели на лечебните заведения, ще увеличи тяхната ефективност и ще оптимизира използването на ресурсите“, обясни проф. д-р Горчев. Въвеждането на втора роботизирана система от последно поколение Da Vinci Si осигурява съвременни условия за развитие на наличния научноизследователски потенциал и затвърждава водещите позиции на Медицински университет – Плевен, като обучителен и сертифициращ център по ендоскопска хирургия за страната и Източна Европа. „С реализирането на проекта медицинските специалисти имат възможност да се включат в трето ниво на обучение по високоспециализирани дейности – работа с роботизирана система. Това ще доведе до значително увеличаване на броя на българските специалисти по ендоскопска хирургия в областта на гинекологията, урологията и коремната хирургия“, заяви проф. д-р Томов, ректор на Медицински университет – Плевен. Към момента в Плевен са сформирани общо четири екипа по хирургия, които работят с роботизираната система – два онкогинекологични, един урологичен и един екип по обща хирургия. През м. октомври 2014 г. под патронажа на МУ – Плевен, в София ще се проведе ІІІ Международен конгрес по роботизирана хирургия с председател на форума проф. д-р Григор Горчев, където видни специалисти от Европа и САЩ ще споделят своя опит в сферата на роботизираната хирургия. За Медицински университет – Плевен Медицински университет – Плевен, е основан през 1974 година на базата на бившата окръжна болница. Понастоящем МУ – Плевен, е университет с три факултета: Факултет „Медицина“, Факултет „Обществено здраве“ и Факултет „Здравни грижи“. В структурата на висшето училище влизат и Медицинският колеж и Департаментът за езиково и специализирано обучение. Провежда обучение по 11 специалности в 4 професионални направления – медицина, здравни грижи, обществено здраве и социални дейности. Днес Медицински университет – Плевен, е с водещи позиции на съвременен образователен и научноизследователски център с приоритет в развитието на телемедицината и въвеждането на авангардни технологии в обучението и клиничната практика. Проф. д-р Григор Горчев, д.м.н., е лекар с три специалности – акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Проф. Горчев е ректор на Медицински университет – Плевен, в периода 2003 – 2013 г., а към настоящия момент е Почетен ректор, ръководител на Телекомуникационния ендоскопски център и член на Съвета на настоятелите към висшето училище. Той е началник на Клиниката по гинекология към Университетската болница УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. Проф. д-р Славчо Томов, д.м.н., е лекар, дипломирал се с отличие във Висшия медицински институт – Плевен, с две специалности – акушерство и гинекология и онкология. От м. февруари 2013 г. той е ректор на Медицински университет – Плевен. Преди това проф. Томов е бил част от Академичното ръководство на МУ – Плевен, като декан на факултет „Здравни грижи“ (2011 – 2013 г.).

"Наблизо" до Слънцето е открито ново "кафяво джудже" - най-студеното известно досега с температура като на северния полюс на Земята! http://science.psu.edu/news-and-events/2014-news/Luhman4-2014

Вижте историята на фотографа от National Geographic, който се изправя лице в лице с този невероятен "звяр": https://www.youtube.com/watch?v=Zxa6P73Awcg

Разкрита космическа илюзия: гравитациона леща увеличава свръхнова звездаhttp://www.astronomy.com/news/2014/04/cosmic-illusion-revealed-gravitational-lens-magnifies-supernova ЕСО предлага места за Ph.D. студенти (не е задължително да са от страни - членки). Работещи в университети докторанти могат да получат от 1 до 2 години за допълнителна специализация и съвместна работа по дисертацията си в Германия и в Чили (в голямата обсерватория): http://www.eso.org/sci/publications/announcements/sciann14022.html