Р. Теодосиев

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ ще осигури нов дом на една от 11-те мечки, които са израснали затворени в Държавно ловно стопанство Кормисош. 6-годишната Меца ще се наслаждава на повече място и открито пространство в естествена среда в Образователен център за едрите хищници в село Влахи. В центъра вече живеят вълкът Байто и мечокът Медо. Мечката най-напред ще бъде упоена от експертите на СДП БАЛКАНИ, а след това превозена до с. Влахи, придружена от екип от специалисти, които да наблюдават състоянието ѝ Министерството на околната среда и водите работи по инициатива всички диви животни, отглеждани в неподходящи условия в неволя, да бъдат настанени в близка до природната среда. В това число влизат и мечките, отглеждани в Държавно ловно стопанство Кормисош. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и холандската фондация АЛЕРТИС съдействат за намирането на нов дом за четириногите. В миналото в стопанство Кормисош са отглеждани и развъждани мечки за ловни цели, част от които са внасяни от Румъния. Отглеждането на мечките изисква ресурси и условия, които в ДЛС Кормисош е все по-трудно да бъдат осигурени. През 2013 г. три от мечките бяха преместени в Холандия при по-добри условия. Във вивариума днес живеят 10 мечки, като предстои преместването на още 4 животни в Белгия и Холандия. Специалистите от БАЛКАНИ ще продължат да помагат в процеса на намиране на нов по-добър дом за мечките. В дивата природа една мечка живее до 18-20 години. В случаите, когато едрият хищник се отглежда на затворено и при подходящи условия, то той може да преживее до 30 години. Една мечка изяжда годишно около 5-6 тона най-разнообразна храна (плодове, царевица и други зърнени храни, риба, месо). За следващите 2 години средствата за прехраната на животните в Образователния център за едри хищници във Влахи са частично осигурени от АЛЕРТИС – фонд за опазване на мечките, както и от дарения от посетители, активисти и любители на дивата природа. След този период ще разчитаме основно на дарения от симпатизанти и съмишленици. http://balkani.org/new-home-for-bear-from-kormisosh/

· Ако сте в болница, работите в офис или пътувате за работа всеки ден, вие ще бъдете от първите, които ще се възползват от технологията COELUX, чрез която слънчевото небе е винаги и навсякъде над вас! · Проектът е сред дванайсетте иновативни технологии, отличени на Innovation Convention през март 2014 г. в Брюксел и се очаква да завземе значима част от световния пазар на осветителни изделия на обща стойност 58 милиарда евро. Представете си какво е да сте в стая без прозорци и да усещате слънчевите лъчи върху лицето си. Това уникално преживяване вече е възможно благодарение на проекта COELUX, подкрепен от ЕС. Чрез симулация на разпръскването и предаването на естествена светлина в затворено помещение се постигат физичните и оптичните ефекти на слънчева светлина, преминаваща през атмосферата. Доказано е, че това явление има положителен ефект, като увеличава чувството за комфорт в затворена и подземна среда. Чрез обединяване на най-новите енергоспестяващи LED-технологии със сложна оптична конструкция, основана на нанотехнологии, получаваме високотехнологична прозоречна система. В резултат, COELUX не само има потенциала да стане революционизираща иновация в съвременната индустрия на осветлението и дизайна, но и да допринесе за добруването на хората в Европа и отвъд нея. „С COELUX можете да се радвате на слънчевото небе винаги и навсякъде!” – каза проф. Пауло Ди Трапани, координатор на проекта и физик в Университета на Инсубрия в Комо, Италия, чиито изследвания през последните десет години са водени от желанието да бъде пресъздадена естествената светлина. „Положителните въздействия на COELUX са трудни за описване, както е трудно да опишем мириса на един парфюм или оттенъка на тропическото слънце. Те са резултат от усещането за безкрайно пространство, което се създава чрез тази технология. Имаме данни, събрани в процеса на работата, които сочат, че дори на хора с клаустрофобия им е спокойно и добре, когато им свети COELUX, макар че са престояли определено време в стая без прозорци.” Технологията е собственост на CoeLux Srl - дъщерната организация на Университета в Инсубрия. Все по-голямо осъзнаване на влиянието на светлината върху здравето и самочувствието ООН обяви 2015 г. за Международна година на светлината с цел хората по света да осъзнаят по-добре как светлината може да има положително въздействие върху нашето здраве и настроение. Топлата, изкуствена, пряка слънчева светлина осветява и очертава предметите, правейки домашните и публичните пространства по-привлекателни и приканващи. Играта на светлосенките придава на предметите обем и форма и променя начина, по който хората реагират на и взаимодействат със своята среда. Технологията COELUX ще бъде от полза за всеки, който не получава достатъчно слънчева светлина. Тя е предназначена по начало за индустрията на здравеопазването, но може да бъде приложена и в най-различни среди като жилища под наем, хотелиерство, музейно дело, летища, подземен транспорт, балнеолечение, спортни центрове, кина, офиси и заводи. Хората, живеещи или работещи в подземни пространства, защото не достига площ, или защото така се справят с екстремния климат – примерно в Канада или в Обединените Арабски емирства, ще спечелят много от тази технология. Същото важи и за хора от страни, далечни от Екватора и близо до Арктика и Антарктика, до които естествената светлина не достига през дълги периоди всяка година. Как работи COELUX COELUX съчетава три основни елемента: · Последната дума на LED-технологиите за възпроизвеждане на светлинния спектър; · Сложна оптична конструкция, създаваща усещане да дистанция между „човека”, „слънцето” и „небето”; · Наноструктурирани материали в слой от няколко милиметра, които пресъздават целия процес на Релеево разсейване, което се получава в атмосферата. Тези елементи са съчетани във високотехнологична прозоречна система, предлагаща широка гама от възможности за вътрешно-архитектурен дизайн. COELUX има опции за три светлинни режима: „северно-европейски”, „средиземноморски” и „тропически”. Видео на: www.coelux.com Развитие и комерсиализация на продукта Изследователският проект COELUX е получил 2,5 милиона евро от ЕС по Седма рамкова програма. Проф. Ди Трапани твърди: „Европейското финансиране ни позволи да инвестираме в изследователска и развойна дейност и да покрием демонстрационните разходи. Тази помощ беше безценна при убеждаването на други инвеститори да се включат и да ни подкрепят. Ние призоваваме други научни звена да се обръщат към ЕС, защото това разкрива нови възможности.” Технологията COELUX ще бъде готова да излезе на пазара към края на 2014 г. Тя ще бъде важна бизнес възможност за партньорите на проекта и мрежата европейски предприятия, въвлечени в нейното производство, демонстрация и внедряване. Световният светлинен пазар се оценява на около 58 милиарда евро – и тази революционна иновация е на добра позиция да вземе част от пазара, като засили конкурентоспособността на Европа и създаде работни места, с което още повече ще подобри благосъстоянието на европейските граждани. Майкъл Дженингс, говорител на Еврокомисаря за Научни изследвания и иновации Мойра Гейгън-Куин, каза: „Нанотехнолоагията развива и дори революционизира много области от живота ни – енергетика, транспорт, медицина, безопасност на храните, здраве и добро самочувствие. COELUX е забележителен пример как една обикновена, но трудно осъществима идея – пресъздаването на слънчевата светлина – става реалност. Очевидно тя има огромен потенциал за промяна в живота на хората”. COELUX COELUX ® е изследователски проект, финансиран от ЕС по 7-ма Рамкова програма (FP7). Европейската комисия е поставила COELUX сред дванайсетте иновативни технологии, отличени на Innovation Convention през март 2014 г. в Брюксел. COELUX съчетава три основни елемента: последната LED-технология, която възпроизвежда спектъра на слънчевата светлина; сложна оптична система, която създава усещането за разстояние между човека, слънчевото небе и наноструктурирани материали, които възпроизвеждат процеса на Релеево разсейване в атмосферата. Тези елементи са съчетани в системата „високотехнологичен прозорец”, която дава огромни възможности за вътрешно-архитектурен дизайн. COELUX е резултат от сътрудничество между COELUX, собственик на светлинната технология (IT), Next Limit Technologies, собственик на фотореалистичния апарат Maxwell Render (ES), и Ekspobalta – отговаряща за масовото инсталиране на COELUX по света (LT), както и изследователските партньори Griffin Software Srl, (RO), Eidgenцssische Technische Hochschule (CH), Bartenbach GmbH, Aldrans (AT) и Comonext Scpa (IT). Европейски инвестиции в научни изследвания и иновации На 1 януари 2014 г. Европейският съюз стартира „Хоризонт 2020” – нова 7-годишна програма за финансиране на научни изследвания и иновации. През следващите седем години близо 8 милиарда евро ще бъдат инвестирани в проекти за научни изследвания и иновации, подкрепяйки по този начин европейската икономическата конкурентоспособност и разширявайки границите на човешкото познание. Този изследователски бюджет на ЕС е насочен най-вече към подобряване на ежедневието на европейските граждани в области като здравеопазване, околна среда, транспорт, храни и енергия (виж графиката). За допълнително насърчаване на инвестициите в частния сектор и създаване на висококвалифицирани работни места, ЕС развива изследвания в партньорство с фармацевтичния, космическия, автомобилния и електронния сектор. „Хоризонт 2020” ще се фокусира специално върху преобразуването на идеи в пазарни продукти, технологии и услуги. Информация за най-новото в сферата на европейските научни изследвания и иновации ще намерите на: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/ http://www.facebook.com/innovation.union http://twitter.com/innovationunion

Те и Техническия много неща правят...просто не ги популяризират както СУ...

Вторник, 1 април 2014 г., в 11.00 часа президентът Росен Плевнелиев ще открие Лаборатория по лазерна физика във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските помещения са пригодени за научна дейност благодарение на целево дарение от три български компании. Средствата се усвояват от Изследователската група по нелинейна оптика и твърдотелни лазери, ръководена от доц. д-р Иван Бъчваров. След откриването държавният глава ще се запознае с възможностите, които предоставя лабораторията за научни изследвания. Честито на ФФ

Космолозите вярват, че около три четвърти от Вселаната е направена от тайнствената "тъмна енергия". Това би могло да обясни ускоряващото се разширение на Вселената. Истината е, че никой не знае какво е това "тъмна енергия". Достижението, за което става дума в горното съобщение е, че два конкретни модела на "тъмна енергия", наречени "квинтесенция" и "поле-фантом", са отхвърлени от новите наблюдателни данни. http://www.sciencedaily.com/releases/2014/03/140326114518.htm Десет факта за слънчевата система, които може би не знаете: http://earthsky.org/space/ten-things-you-may-not-know-about-the-solar-system

Националният природонаучен музей при БАН ви кани в "Света на насекомите" На 31 март Генералният директор на ЮНЕСКО, г-жа Ирина Бокова ще открие новата експозиция в зала Ентомология на Националния природонаучен музей В Националния природонаучен музей при Българската академия на науките приключи работата по проекта "В света на насекомите", реализиран с финансовата подкрепа на ЮНЕСКО. Новата експозиция в зала Ентомология ще бъде открита за посетителите на 31ви март, от 16.45 часа. Защо насекомите имат важно място в природата и можем ли без тях? "Ако изчезнат хората, това няма да се отрази съществено на живота на земята, но ако изчезнат насекомите, животът в сегашния му вид би престанал да съществува до 5 години" - твърди и авторът на проекта д-р Николай Симов, гл. ас. в НПМ-БАН. Насекомите са най-многобройната група животни, както по видове, така и като общ брой. Обитават всички видове хабитати и са незаменима брънка от кръговрата на живота. Учените от музея, съвместно с варненския арх. Тодор Даскалов представят по атрактивен и забавен начин значимостта за биоразнообразието и околната среда на тези най-дребни обитатели на нашата планета. Експозицията е адресирана основно към детската и младежка публика (6-16 г.) и цели да обогати знанията на учениците за насекомите, като същевременно предостави възможност за пълноценно споделяне на свободното времe на деца и родители. За контакти: гл. ас. д-р Николай Симов - 0899 361 474 Силвия Тошева (връзки с обществеността) - 0899 351 323

По случай Международния ден на театъра - 27 март, Университетският театър-лаборатория „Алма Алтер” организира десетото издание на "24 часа нон-стоп театрален маратон". Маратонът започва на 29 март 2014 г. в 10.00 часа и ще продължи цяло денонощие - до 10.00 часа на следващия ден - 30 март. Основната цел на маратона е чрез изкуство да се създаде непосредствена близост и сцепление между изпълнители и т.нар. "публика" и да се изследват релациите на всевъзможните взаимоотношения, в които те попадат. В този смисъл това е не само артистичен, но и социален експеримент. Освен голям брой театрални представления, някои от които ще имат своята премиера по време на маратона, ще се проведат и множество интеракции и случвания с участниците чрез изразните средства на различни изкуства (театър, музика, танц, изобразително изкуство). Ще се проведат дискусии и открити дебати. Най-голямото предизвикателство ще бъде създаването на изцяло ново представление (текст, драматургия, хореография, изпълнение), започвайки от нулата, в което ще се включат всички участници.

Български ученици печелят най-високото отличие на НАСА за проектиране на космически колонии! Голямата награда на космическата агенция е за проекта Green Space – своеобразен град в космоса, който ще реши проблемите с космическия боклук и опасните околоземни астероиди. Български ученици спечелиха Голямата награда на НАСА в конкурс за космическа колония! Неделчо Ласков, Иван Попов и Атанас Ковачев създадоха иновативния проект Green Space (вдъхновен от зелените идеи на Greenpeace). Със своите феноменални решения на проблеми, които и до днес затрудняват големите космически държави, те се пребориха за най-високото отличие в ежегодния конкурс на НАСА! NASA Ames Space Settlement Design Contest е ежегоден конкурс за ученици от целия свят. Проектът на нашите сънародници е бил един от над 600-те изпратени тази година. Те са работили по него в продължение на две години под ръководството на д-р Веселка Радева от Варненската обсерватория и преподавателката по физика в МГ - Варна, Силвия Захариева. Основните проблеми, които Green Space решава, са почистването на околоземното пространство от космическия боклук, неутрализирането на опасните астероиди около Земята и разработването на мини за полезни изкопаеми върху тях, както и развитие на редица научни области, за чийто напредък космосът предоставя подходящи условия и нови възможности. Както казват самите ученици, "Космосът е не само нашето бъдеще, но и бъдещето на децата ни! Длъжни сме да им го предадем в чист, запазен и безопасен вид." Самият проект представлява подвижна космическа станция изградена от 9 пръстена. Всеки един изпълнява определена функция и може да се върти с различна скорост, създавайки различни гравитационни сили. Жилищата на колонизаторите са обособени в най-големия пръстен, проектиран така, че да осигури максимално здравословна и удобна среда. В останалите пръстени се организира и координира събирането на космическите отломки, извличането на ценни метали от астероидите, научно-изследователска дейност, металургия, производство на храна и др. Учениците и техните ръководители се гордеят с факта, че са правени щателни проучвания на всички засегнати въпроси и области, а всяко предложено решение е напълно наукосъобразно. Екипът и преди е печелил отличие на НАСА – втора награда през 2012 г., но тази година са на най-високото възможно стъпало. Неделчо Ласков пък отдавна е започнал да разкрива високия си потенциал с научните си статии в електронното списание SciFi.bg Green Space обаче не е единственият български проект, отличен с награда на НАСА! Проектът за космическата станция Daphne е получил първа награда на журито за ученици от 12-ти клас, а "Аква де Вита" - космическа колония, която да добива вода от кометите, е удостоена с окуражителна награда. Така и трите изпратени тази година български проекта се оказват сред най-добрите в света! Много е вероятно обаче учениците и техните ръководители отново да имат нужда от финансова помощ, за да отидат до НАСА, да представят проекта си на живо пред астрономическата общност и да вземат наградата си. В момента те все още празнуват, но скоро търсенето на спонсор, който да им отвори вратите към голямото астрономическо бъдеще, ще започне. Повече: http://scifi.bg/statii/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD/

Международният конгрес по медицински науки за студенти и млади лекари(International Congress of Medical Sciences - ICMS 2014) ще се проведе за тринадесети пореден път между 8 и 11 май 2014 в Медицински университет – София.Организатор на научния форум е Асоциацията на студентите медици в България – София, а патрон е ректорът на МУ – София, чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев, дбн. В последните години конгресът спечели репутацията на най-голямата и най-перспективна конференция от този вид в Европа. В него вземат участие студенти, специализанти и докторанти по медицина, фармация, дентална медицина , здравен мениджмънт и други медико-биологични специалности, както и млади лекари. Всеки участник или работна група представя свои проучвания и разработки в една от следните области– Терапия, Хирургия, Предклиника, Дентална медицина, Обществено здраве и Медицинско образование и се състезава със своите колеги. Участниците имат възможността да участват и в множество семинари, тренинги, лекции и в незабравима социална програма. На конгреса присъстват стотици млади учени от цял свят, а участието се счита за научна публикация. Тази инициатива е стимул за всеки бъдещ изследовател, тласък към нови идеи и открития, изява, подпомагаща професионалната реализация на всеки участник. Темата на конгреса за тази година е определена да е „Medicine Behind Molecules - What More Can Genes Tell Us”, като ще се провеждат няколко лекции, съсредоточени върху персонализираната медицина и последните открития в генетиката. До момента имаме двама потвърдени гост-лектори -проф. Дейвид Рубинщайн, ръководител на катедра по медицинска генетика към Университета в Кеймбридж, Великобритания (Prof. David Rubinstein, Cambridge University, UK) и проф. Томас Екстрьом, професор по молекулярна клетъчна биология, катедра по невронауки към Каролинска Институт, Швеция (Prof. Tomas Ekström, Karolinska Institutet, Sweden) Краен срок за изпращане на абстракти: 1 март 2014. Като пасивен участник, можете да се регистрирате до началото на конгреса. За повече информация и регистрация: www.icmsbg.org За контакт с организаторите: info@icmsbg.org Уебсайт: www.facebook.com/ICMSBulgaria

Как се получава шоколад от нищото?!? Решение

Книгата "Българската история в 100 личности" е първа част от научнопопулярна поредица, издавана от издателство "БГ Учебник". Тя е посветена на 100 личности, допринесли за развитието на страната ни от VII век до наши дни - владетели, политици, военни, творци, учени и спортисти. В нея са представени както популярни личности, така и по-малко известни и дори напълно забравени хора, а единственото общо между всички тях е следата, която са оставили в българската история. За авторите: Иван Кънчев, Ивомир Колев и Марио Мишев са студенти в СУ "Св. Климент Охридски" и са част от екипа на "Българска история". Създатели са на сайта www.bulgarian-history.org, чрез който популяризират непознати и забравени моменти от историята на България. Образователните им видеоклипове и статии представят исторически събития и личности по достъпен и увлекателен начин, подходящ за широката аудитория. По време на училищните и университетските им обиколки изнасят исторически презентации пред ученици и студенти от цялата страна. http://www.bulgarianhistory.org/ Описание: Вероятно преди да прочетат книгата, много от Вас са си задавали куп въпроси за нея. Предполагам, че след прочитането ѝ въпросите са станали още повече. Иска ми се съвсем накратко да опиша историята на книгата и да разкажа за нейното създаване. Преди време с огорчение разбрах, че има хора, които не познават националните ни герои. И то не подробно, а дори не знаят имената им. Установих, че има и редица достойни личности, които са или забравени, или недооценени от историята. В същото време обаче знаех, че има много българи в страната и извън нея, които се интересуват от историята ни. Това ме накара да се замисля как бих могъл да направя така, че тези млади (а и не само) българи да научат повече за миналото ни. Впоследствие реших, че трябва да издам поредица от книги, които да опишат основни моменти от българската история. И така в „БГ Учебник“ издадохме книгата, която държите в ръцете си, и с нея поставихме началото на поредицата „Българската история в 100…“. Чувствам се длъжен да обясня някои важни неща за тази книга, а именно: изборът на темата, доверието към авторите, стилът на писане, списъкът с личностите. Съзнателно избрах темата за личностите за първата част от поредицата, тъй като смятам хората за най-важния фактор за всяко събитие и всяко действие. В следващите части от поредицата ще имаме възможност да покажем и други важни моменти от историята ни, свързани с дати, събития и места. Първоначално планирах поредицата да се напише от професионални историци, специалисти в съответните области на българската история. След това се запознах с Марио и Иван, а по-късно и с Ивомир – и тримата студенти второкурсници и част от екипа на „Българска история“, и категорично реших, че те ще напишат нашите книги. Убеден съм, че не сбърках в избора си, и вярвам, че и Вие, читателите на книгата, ще го потвърдите. Една от основните причини да се доверя на момчетата от „Българска история“ за написването на книгата беше увлекателният и общодостъпен начин, по който представят фактите, събитията и личностите. Вярвам, че липсата им на опит в професионалното писане е останала незабелязана на фона на истинското и непринудено описание на личностите от нашата история. Дори да сме си позволили по-„народен“ език, лишен от сложни исторически термини и помпозно реч, мисля, че ще усетите стойността на написаното. Когато с авторите обмисляхме броя на личностите, съзнавахме, че мнозина читатели ще възразят заради малкия брой, а други ще изкажат съмнения, че сме подбрали най-достойните. И вероятно и едните, и другите ще бъдат прави за себе си. Истината е, че всички личности бяха подбрани чрез сериозни обсъждания и чрез пълно мнозинство от хората, които се трудеха върху книгата. Съзнаваме, че сме пропуснали редица важни за страната ни хора, които поради една или друга причина не попаднаха в нашия списък. Това не ги прави по-малко достойни, нито омаловажава техните постижения. Нашата цел не беше да съставим каталог с всички личности от българската история или да направим класация по заслуги и постижения. Ние искахме да представим списък от 100 личности от различни сфери и периоди, всяка от които е със свое индивидуално значение за историята. Сметнахме за необходимо да надскочим местния шовинизъм и в книгата попаднаха не само българи, но и чужденци, дали своя принос за страната ни. Макар и в наши дни да има много съвременни личности, заслужаващи да бъдат в книгата, предпочетохме в нея да включим само такива, които вече не са между нас. И накрая – голямата ни цел всъщност беше да накараме повече хора да проявят интерес към българската история. Ако сме успели да Ви заинтригуваме и сте се развълнували, докато четете книгата, за нас това ще означава, че сме изпълнили целта си. Купи: http://bestseller.bg/balgarskata-istorija-v-100-lichnosti.html

Изложбата събира една малка част от Антарктида – избрани моменти от пътуването до Остров Ливингстън и престоя там. Снимките са направени по време на 22-рата Българска Антарктическа експедиция. Неделчо Хазърбасанов: Всяко пътуване е приключение. Да се откъснеш от познатия свят за известно време, да останеш на това извънземно място, което постоянно се променя – като жив организъм. Да живееш без интернет, магазини, реклами, само с хората около теб. Трудно е да се опише усещането за такова нещо в текст или образ. За автора: Неделчо Хазърбасанов завършва средно образование в Канада Гимназия "Св. Патрик", Йелоунайф 2002-2003 г. Гимназия "Крал Джордж", Ванкувър 2003-2007 г. Следва в "НАТФИЗ Кръстьо Сарафов" специалност фотография 2007-2012 г. Фоторепортер за Frognews.bg през 2009-2010 г. През 2010 г. заедно с Йоана Бузова, Светослав Михайлов и Иван Москов основава weareasma.com През 2012 г. със съмишлениците си Кирил Захариев и Иван Москов измислят и конструират "Портатино" - преносимо кино за един човек, с което имат участия на Малък Сезон 2012, Spirit of Burgas 2012, DA festival 2012. От тогава работи на свободна практика по различни проекти свързани с фотография и кино. Официалото откриване на изложбата е на 23 март, неделя от 18.30 часа. Ние ще сме там с няколко човека от форума, заповядайте!

Ерих Мария Ремарк Врагът - разкази Поредица Популярна класика Превод от немски Алеко Дянков ISBN 978-954-28-1477-1 Цена 8 лв. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41760 Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи. През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар. В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк". Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41760 Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930-31 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа На Западния фронт нищо ново. Всички те имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание Collier’sWeekly, те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа „На Западния фронт нищо ново“. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени. Йозеф Тидеман, погребан жив по време на войната, но останал физически невредим, изпада в дългогодишен ступор. Чак, когато жена му го завежда на фронта и така връща травмата от преживяното, настъпва облекчение. Скритият апел на Ремарк е в желанието да освободи сънародниците си, но не само тях, от изтласкването на кошмара и да превърне ужаса в едно ново съзнание. „Никога повече“ е неговият девиз. „Ремарк умее да разказва. И не само това. Той има дарбата да композира сцени, да довежда диалозите до край, да оформя епизодите така, че да имат поанта и да отговарят както на общото звучене, така и на стила на детайлите. Освен това Ремарк разполага с неопровержимата сила на собствения опит, той знае как се чувстваш, когато около теб зейват бездните на ада.“ Йоахим Кайзер „Какъв късмет за германския народ, че в най-страшните си времена, когато светът е виждал в него световния враг, е разполагал с такива литератори като Ерих Мария Ремарк, който, макар и в изгнание, е бил приятел на целия свят.“ Херман Кестен Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41760 Повече: http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA

Фернан Бродел преподава „Граматика на цивилизациите“ Излезе „Граматика на цивилизациите“ (ИК „Изток-Запад“) – един от големите трудове на известния френски историк Фернан Бродел. Ученият, виден представител на френската школа Анали, обяснява историята по начин, който да даде на младите, за които е писана книгата, възможността да се изправят лице в лице – и най-вече с разбиране, със света, в който занапред ще живеят. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41595 Няма да е пресилено да се каже , че роденият в Клоз, Франция, Фернан Бродел (1902-1985) е най-видният френски специалист по следвоенна история. Бродел е един от основателите на университета на Сао Пауло (заедно с Клод Леви-Строс ) и почетен доктор на Кеймбриджкия университет, университета в Оксфорд, Свободния университет в Брюксел, Йейл, Чикагския университет, Университета Комплутенсе в Мадрид, Университета в Кьолн, Варшавския университет, Женевския университет и др. В продължение на десетилетия Бродел работи върху трите си най-бележити проекта – „Средиземноморието“, „Цивилизация и капитализъм“ и незавършения „Идентичност на Франция“. Тези мащабни трудове допринасят за изключителната репутация на учения, а работата му като лидер на ключовата за редица исторически изследвания след 50-те години на миналия век школа Анали оказва огромно влияние върху историографията както във Франция, така и в други страни. Един от големите трудове на Бродел – „Граматика на цивилизациите“, публикувана за първи път през 1963 г. – е замислен първоначално като учебник за ученици в горните класове във френските училища. Това го прави увлекателно четиво не само за специалистите в областта, а и за широката публика, и най-вече за подрастващите, у които трябва да се изграждат желание и любов към знанието, смята авторът. Идеята на Бродел – напълно в духа на школата Анали, е историята да не бъде преподавана на учениците просто като набор от случили се в хронологична последователност събития. Макар стилът, в който е написана книгата да е по-различен от този в повечето учебници по това време във Франция (а и в Европа като цяло), Бродел има за цел да покаже историята и различната скорост на историческото време по начин, който да заинтригува младежите. Така авторът се стреми да им даде възможността да се изправят лице в лице – при това с разбиране – със света, в който занапред ще живеят. В подкрепа на своята теза и нестандартен за времето си подход Бродел допълва: „Икономическият живот създаде неравен достъп до цивилизацията за различните обществени класи, но го създаде и за различните страни по света. Голяма част от света представлява това, което един есеист нарече „външен пролетариат“, това, което на обикновен език се нарича Трети свят – огромна маса от хора, пред които достъпът до жизнения минимум се поставя преди достъпа до цивилизацията, която често им е непозната, на собствената им страна. Или човечеството ще работи, за да запълни тези гигантски денивелации, или цивилизацията и цивилизациите рискуват да се изгубят напълно.“ В „Граматика на цивилизациите“ авторът разглежда цивилизациите в различни региони по света, засягайки фундаментални исторически процеси, периоди на упадък и възход в Близкия и Далечния изток – Ирак, Япония, Китай, Корея, Индонезия, Филипините и др. Видният историк обръща внимание също на теми като пробуждането на Африка, християнството, хуманизма и научната мисъл в Европа, индустриализацията на Стария континент, колонизацията и независимостта в Северна и Южна Америка и др. Нестандартното мислене на Фернан Бродел му позволява да загатне за ключови събития, случили се години след написването на труда му, а сред множеството карти в изданието има дори карта на населението в света през 2000 г., макар книгата да е писана близо 40 години по-рано. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41595 Цивилизациите са икономики Всяко общество, всяка цивилизация зависи от икономически, технологични, биологични, демографски дадености. Материалните и биологичните условия тегнат до безкрай върху съдбата на цивилизациите. Увеличаване или намаляване на броя на хората, физическо здраве или отпадане, икономически или технически подем или свиване оставят своите последици както в културното, така и в общественото съзиждане. Политическата икономика, в широкия смисъл на понятието, е изучаването на всички тези огромни проблеми. Значението на цифрата: дълго време човекът е бил единственото оръдие, единственият мотор на разположение на човека, следователно единственият занаятчия в материалната цивилизация. Той я е построил със силата на своите ръце. По принцип и фактически всеки демографски растеж е благоприятствал подема на цивилизациите. Така е било в Европа през ХІІІ, ХVІ, ХVІІІ, ХІХ и ХХ в. Също така закономерно изобилието от хора, благоприятно в началото, един ден става вредно, когато демографският растеж изпревари икономическото нарастване. Така е несъмнено в Европа преди края на ХVІ в. Така е и днес в повечето от слабо развитите страни. Резултатът от това в миналото са били периодите на глад, на намаляване на реалните заплащания на труда, на народните бунтове, на страшните времена на упадък. До деня, в който епидемиите, прибавящи се към глада, рязко прояснявали прекалено гъстите редици на хората. След тези биологични катастрофи (например бедственото положение от втората половина на ХІV в. в Европа с Черната чума и последвалите я епидемии) оцелелите преживяват известно време по-спокойно и разцветът се подновява, ускорява се до следващото спиране. Единствено индустриализацията в края на ХVІІІ и през ХІХ в., изглежда, прекъсва този порочен кръг и връща на човека, дори и прекалено многоброен, неговата ценност, възможността да работи и да живее. Историята на Европа го показва: тази нарастваща ценност на човека, свързаната с нея необходимост да пести заетостта си, позволяват подема на машините и моторите. Гръко-римската античност, която е толкова интелигентна, не е имала машините, съответстващи на нейния интелект. Но всъщност тя и не се е стремила да ги има – за нейно нещастие е притежавала роби. Класическият Китай, формиран доста преди ХІІІ в., също много интелигентен и особено в техническо отношение, за жалост също е имал твърде много хора. Човекът в Китай не е струвал нищо – изпълнявал е всички задачи в една икономика, която на практика пренебрегва дори домашните животни. В резултат на това Китай, който дълго време изпреварва всички в научно отношение, няма да премине прага на модерната наука. Ще остави на Европа тази привилегия, тази чест, тази печалба. Последиците от икономическите колебания: икономическият живот постоянно се колебае, някои от тези колебания са кратки, други – дълги. Така през годините се редуват периоди на хубаво и на лошо икономическо време и всеки път обществата и цивилизациите поемат последиците, особено когато става въпрос за продължителни движения. Песимизмът и тревогата на ХV в. свършват – тази „есен на Средновековието“, с която толкова подробно се занимава Хьойзинха – и това съответства на подчертан упадък на западната икономика. По същия начин по-късно европейският романтизъм съвпада с продължителен икономически упадък – от 1817 до 1852 г. Икономическият подем през втората половина на ХVІІІ в. (след 1733 г.) е белязан от няколко спирания (както в навечерието на Революцията), но като цяло неговото благотворно ускорение поставя интелектуалният подем на Просвещенския век в контекст на благополучие, на активна търговия, на индустрия във възход, на увеличаване на броя на хората. Независимо дали колебанието ще върви в една или друга посока, икономическият живот почти винаги е творец на излишество. Впрочем изразходването, пилеенето на тези излишества е било едно от необходимите условия за лукса на цивилизациите, за някои форми на изкуство. Когато ние днес се възхищаваме на произведения на архитектурата, на скулптури, на портрети, съзерцаваме, без винаги да си даваме сметка, и спокойната гордост на някой град или суетната лудост на някой принц, или твърде новото богатство на някой търговец банкер. В Европа от ХVІ в. насетне (а несъмнено и по-рано) цивилизацията – на своя последен етаж – е под знака на парите и капитализма. Цивилизацията е освен това функция на известно преразпределение на парите. Цивилизациите са оцветени различно – на върха, както и сред масите – в зависимост от свойственото им преразпределение, в зависимост от обществените и икономическите механизми, които удържат от обръщението на парите частта, запазена за лукса, за изкуството, за културата. През ХVІІ в., през доста тежкото в икономическо отношение време на Луи ХІV, меценати има само в двора или почти. Целият литературен и художествен живот е съсредоточен в този тесен кръг. Богатството и икономическата лекота през ХVІІІ в. позволяват на аристокрацията и на буржоазията да участват широко – заедно с кралската власт – в разпространението на културата, на науката, на философията... Но и в тази епоха луксът остава все още привилегия на едно обществено малцинство. Скритата цивилизация – на обикновения, беден живот – изобщо не участва в този лукс. Впрочем приземният етаж на една цивилизация често е планът, на който е истината за нея. Какво е свободата? Какво е културата на индивида, когато жизненият минимум не е достигнат? От тази гледна точка европейският ХІХ век, толкова оклеветяван, ХІХ-ят век на новобогаташите, на „завладяващите буржоа“, скучният ХІХ век известява (макар и все още да не го осъществява) нова съдба за цивилизациите и за човешката личност. Едновременно със значителното нарастване на броя на хората, ето че стават все по-многобройни призованите да участват в една колективна цивилизация. Несъмнено цената на подобна трансформация (несъзнателна, това е ясно от само себе си) е била много тежка от социална гледна точка. Но нейният контрапункт се утвърждава като важен. Развитието на образованието, достъпът до културата, до университетите, издигането в обществото са завоевания, преизпълнени с последици, на вече богатия ХІХ в. Големият проблем, днес и утре, е създаването на цивилизация, която да е едновременно качествена и масова, ужасно скъпо струваща, немислима без значими свръхпроизводства, но в служба на обществото, немислима също така и без свободно време, което механизмът несъмнено скоро ще може да ни даде. В индустриалните страни това бъдеще се вижда – по-близко или по-далечно. Но проблемът се усложнява в световен мащаб. Защото икономическият живот създаде неравен достъп до цивилизацията за различните обществени класи, но го създаде и за различните страни по света. Голяма част от света представлява това, което един есеист нарече „външен пролетариат“, това, което на обикновен език се нарича Трети свят – огромна маса от хора, пред които достъпът до жизнения минимум се поставя преди до- стъпа до цивилизацията, която често им е непозната, на собствената им страна. Или човечеството ще работи, за да запълни тези гигантски денивелации, или цивилизацията и цивилизациите рискуват да се изгубят напълно. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41595

Водещи актьори, режисьори, преподаватели и писатели на МОНТФИЗ Арт Фест 2014, Созопол Новост е специална линия уъркшопи с бизнес ориентация От 27-ми юли до 3-ти август 2014 г. в Созопол за пета поредна година се провежда единственият по рода си у нас фестивал на изкуствата МОНТФИЗ Арт Фест. За трета година Община Созопол подкрепя и е съорганизатор на Фестивала, чиято мисия е утвърждаване и развитие на практиките за периодичен професионален тренинг както на любителите и кандидат-студентите, така и на студентите и професионалистите в сферата на изкуството. За осем дни участниците във Фестивала ще участват в практически тренинги по актьорско майсторство, сценична реч, сценично движение, ритмика, танци, творческо писане и др., ръководени от най-утвърдените и опитни професионалисти и педагози от страната и чужбина и подходящи както за любители, студенти и професионалисти, така и за онези, които тепърва решават да направят първата си крачка в заниманията с изкуство. Сред преподавателите тази година са: проф. Маргарита Младенова, проф. Здравко Митков, проф. д-р Атанас Атанасов, доц. д-р Александър Илиев, Койна Русева, Леонид Йовчев, Асен Аврамов, писателят Георги Господинов и много други. За пръв път в рамките на Фестивала има специална линия уъркшопи, ориентирани към развиване на мениджърски умения. Театрален мениджмънт и Комуникационни и презентационни умения са новите курсове, включени в програмата, а преподаватели са проф. д.и.н. Камелия Николова – театровед, театрален изследовател и театрален критик, ръководител на катедра “Театрознание” и професор по История на европейския театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, театрален изследовател в Института за изследване на изкуствата към БАН и гост-лектор в НХА, НБУ и други университети, автор на много книги, изследователски проекти и текстове за театър у нас и в чужбина, редактор в няколко специализирани издания за театър, наука и култура, водещ на рубрика “Сцена” в “Литературен вестник” и д-р Десислава Стойчева - актриса с многобройни участия като презентатор в национални и международни форуми, глобален мениджър "Оценка и финанси" на програма за развитие на умения за работа на Британски съвет с дългогодишен опит като ръководител на международни проекти и екипи, преподавател по Арт мениджмънт в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Професионалния си опит в тези области д-р Десислава Стойчева прилага в обученията по „Комуникационни и презентационни умения“. За втори път в МОНТФИЗ Арт Фест се включват и чуждестранни преподаватели! Крис Донъли (Chris Donnelly) Крис Донъли е основател и член на The Actors’ Workshop в Бристол и един от любимите преподаватели там. Учил е в театрално училище Bristol Old Vic и има успешна кариера като актьор. Изиграл е много роли, сред които Макбет, Яго в „Отело“, Помпей в „Мяра за мяра“, участва в „Дванайсета нощ“ и в „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, както и в много съвременни пиеси. Крис има множество участия в телевизионни продукции и радио пиеси, записани в BBC Radio. Номиниран е за най-добър актьор за награда OFFIE. В момента той е директор на театралното училище, което е завършил. Той е един от най-дълго управлявалите и обичани преподаватели, вдъхновение за всички ученици и изключително забавен човек. В рамките на МОНТФИЗ Арт Фест 2014 в Созопол Крис Донъли ще проведе шестдневен актьорски тренинг, подходящ както за любители на театралното изкуство, така и за студенти и професионални актьори. Алексис Флойд (Alexis Floyd) Актриса, певица, танцьорка и преподавател в Carnegie Mellon University, Питсбърг, САЩ. Алексис Флойд е специализирала музикален театър и модерна биомеханика. Като актриса има участие в множество театрални спектакли, телевизионни и филмови продукции. В областта на танците се занимава с балет, джаз танци, хип-хоп, африкански танци и др. стилове. В рамките на МОНТФИЗ Арт Фест 2014 Алексис Флойд ще проведе шестдневен уъркшоп актьорски тренинг и шестдневен уъркшоп по джаз танци. Всеки ден по време на Фестивала се провеждат кандидатстудентски консулатации за НАТФИЗ с преподавателите, които приемат класове през есента на 2014г. Всяка вечер се играят представления на любителски театрални състави и школи, които се състезават в конкурсна програма в няколко категории и биват оценявани от жури, съставено от преподавателите от НАТФИЗ и част от ръководителите на уъркшопи. Заявки за участие могат да бъдат направени на страницата на Фестивала в интернет на адрес:www.artfest.montfiz.com

Политологът от Харвард проф. Джеймс Робинсън, съавтор с Дарон Аджемоглу на популярното в цял свят изследване "Защо нациите се провалят. Къде са корените на силата, просперитета и бедността", ще изнесе публична лекция в четвъртък в София. Той гостува в страната по покана наБългарското училище за политика "Димитър Паница" с подкрепата на фондация "Америка за България". "Защо нациите успяват или се провалят? Поглед към България" е темата на лекцията от 18 часа на 20 март в Централния военен клуб, зала Тържествена. Имаме среща пред клуба в 17:50 с римлянина, ако някой иска нека заповяда!

Точно тук идваме ние - където науката - учените да се покажат и самото общество да се докосне до действителността на учения...аз винаги когато говоря с някой учени или директор на научно учреждение винаги давам един и същ пример: Когато учените излязоха да протестират, за да не закрият БАН, то обществото не ги подкрепи. Започнаха се едни дебати, някакви милиони се дават за наука, която обществото не вижда и всички много бързо се съгласиха БАН да се затвори, ако тези пари се раздадат на хората. Нямаше мисъл нямаше идея какво се случва, то и сега е така...и отново учените не гледат сериозно на разпространението на своята работа. Не се разбира идеята, че парите за наука (колкото и да са те) идват от данъкоплатеца. И той иска да знае какво се случва с неговите пари. Ние не веднъж сме отивали на различни срещи с различни учени и говорим за разпространение на тяхната работа, за това че ние сме място, където може безплатно да се публикува и разпространява информация - и веднага въпроса е: а имате ли импакт фактор, индексирате ли се? И тогава отново тръгваме да обясняваме, че ние се занимаваме с разпространение на науката сред обществото... За това са и тези, проекти които правим - ако не сте разгледали моля разгледайте - http://action.nauka.bg/ Последната седмица се нанесоха няколко редакции по различни раздели, има раздели, които се отделиха като самосточтелни, като икономиката, има такива, които изчезнаха... Политиката както е забранена в правилата вече ще се гледа много стриктно и ще се затварят и трият всички теми свързани с политика! Раздел за политика няма и ще помоля това да не се толерира от никого. Ако някои потребител засече подобна тема то да сигнализира на модератор или администратор.

БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ ЗА ВТОРА ПОРЕДНА ГОДИНА НА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪСТЕЗАНИЕ NASA INTERNATIONAL SPACE APPS CHALLENGE На 12 и 13 април 2014 г., България ще участва за втора поредна година в международното състезание NASA International Space Apps Challenge. То е предизвикателство, в което се състезават иновативно мислещи, талантливи и амбициозни хора от всички възрасти и с това допринасят за решаването на наболели глобални проблеми. Тази година организатори и домакини на Space Apps Challenge 2014 - България са Техническият университет – София и ПМГ „Академик Никола Обрешков“ - Бургас, наред с близо 100 локации в целия свят. Булсатком, като българска технологична компания, която инвестира в иновации и модерни технологии, ще бъде партньор на състезанието. NASA International Space Apps Challenge е глобално състезание в стил "хакатон" (hackathon – hack marathon), което е насочено към талантливи програмисти, разработчици, инженери, технологични специалисти, дизайнери, изследователи, предприемачи и всички, които имат желание и мотивация да дадат своя принос в решаването на глобалните проблеми в света. Участие могат да вземат екипи от всички възрасти, ученици, студенти, професионалисти и експерти. Предизвикателствата за решаване тази година ще са в контекст на областите „Образование” и „Данни”, и ще попадат в една от следните категории: роботика, космически технологии, пилотируеми космически кораби, глобални климатични промени, астероиди. Екипите сами ще решават какви решения да разработят. Тези решения или приложения с отворен код могат да са на ниво концепция, прототип или завършено решение за пазарна реализация. Регистрацията за участие е отворена за всички желаещи и на официалния сайт на състезанието: http://spaceappschallenge.org/ Постиженията на българските екипи в NASA International Space Apps Challenge през миналата 2013 г. са повече от впечатляващи. На световните финали българското решение ChicksBook се нареди сред глобалните шест финалиста от 770 разработени проекта. За допълнителна информация: Младенка Джалова 0882 273131 deny.djalova@bulsat.com Допълнителна информация за проекта NASA International Space Apps Challenge 2014 България: д-р Милена Крумова Ръководител на Space Apps Challenge – България 0899 283987 e-mail: nasaspaceappschallenge.bg@gmail.com http://spaceappschallengebulgaria.eu/bg

Гравитационни вълни ? Дали са вече открити ??? От миналия понеделник Harvard-Smithsonian центъра за астрофизика разпространява сензационен слух: "Наблюдавани са ефекти от първични гравитационни вълни от Големия взрив !" Ако наистина има доказателство за гравитационни вълни, това ще бъде откритие, което ще промени лицето на космологията и физиката на елементарните частици. (Да напомним, че в този център директор на обсерваторията за изучаване на нови планети извън слънчевата система е възпитаникът на Физическия факултет на СУ Димитър Съсълов.) http://www.theguardian.com/science/2014/mar/14/gravitational-waves-big-bang-universe-bicep

Човекът е човек, когато е на път Колко време отнема пътя от Лозана до Истанбул с колело? Какво впечатлява един тогоанец в Хамбург? На какви прелести се натъква туристът в Бейрут? Всичко това и още много интересни истории от различни краища на Света срещаме в „Пътешественици“ (ИК „Изток-Запад“) на Вяра Тимчева. Всеки един от героите в книгата – хора от разнообразни произход, етнос, религия, социално положение, пол – разказва за вълнуващите си пътешествия из удивителни кътчета на планетата, отговаряйки на 10 въпроса, зададени от авторката. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41642 Едва ли има по-вълнуващо нещо от това да посетиш ново място, да се срещнеш с непознати хора, да разбереш техните привички, начин на живот, интересни или налудничави обичаи, местни истории, легенди и поверия – да опознаеш нова култура, която да остави у теб незабравимите спомени от едно паметно пътуване. Още преди столетия св. Августин е казал: „Светът е книга и който не пътува, прочита само една страница от него.“ На същото мнение са и днес мнозина, сред които е и Вяра Тимчева – журналист, репортер и преводач на свободна практика, който понастоящем живее в Люксембург. Автор на „Индия и Малкия Тибет, от Хималаите до пустинята“, както и на „Приказното и смъртта“, „Митът за Дядо Коледа“ и „Образът на магьосника“ – и трите на френски език, днес Вяра Тимчева ни среща с различни по националност, възраст, професия и интереси хора, които разказват за своите пътувания до разнообразни места из всички краища на Света в интригуващия сборник „Пътешественици“. Героите на книгата споделят интересни истории: за лов на слонове в Того; за пътешествие с платноходка из Средиземно море; за покоряване на шестия по височина на планетата хималайския връх Чо Ою; за експедиции с велосипед от Швейцария до Тибет и с мотоциклет през Латинска Америка и др. Всеки от тях отговаря на своеобразна анкета, в която въпросите са: „Първото ви голямо пътуване?“, „Кои страни ви впечатлиха най-много и с какво?“, „Най-интересното приключение по време на пътуване?“, „А най-страшното?“, „Най-комичното приключение, което ви се е случило на път?“, „Най-неразумното, което сте правили при пътуване?“, „Най-интересните хора, с които сте се запознали в пътешествията си?“, „Какви пречки сте срещали?“, „Трябва ли е човек да е богат, за да пътува?“, „Кое е пътуването, за което мечтаете?“ Освен на екзотични дестинации и колоритни персонажи, в „Пътешественици“ авторката обръща внимание и на пътуването ни към себе си, добавяйки в заключение: „Прекрасно е да пътуваме в чужбина и да откриваме нови страни, нови народи, нови традиции – това ни прави по-будни, по-толерантни. Но може би дори още по-прекрасно е да пътуваме в себе си – защото по този начин можем да излекуваме старите рани, които всеки носи у себе си, и да се свържем с извора на истинската си сила и светлина. Неслучайно на всички езици срещаме: „Познай себе си и ще познаеш Бог.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41642 Откъс от „Пътешественици“, Вяра Тимчева І. От Швейцария до Турция [1] Зимата на 1992 година е. В една мрачна аула на EPFL[2] трима студенти са се отдали на мечти... Любители на планините, на пътешествията и на приключенията, те си говорят за далечни страни. Защо да не отидат с велосипеди до Истанбул, портата към Азия. Ако изпитите им минат добре, през лятото ще имат два месеца ваканция за осъществяването на такъв проект... 2 август Изпитите ни едва са минали, и вече започваме да мислим за пътуването, което ни очаква. От половин година говорим за него – пътешествието, което ще ни отведе през Източна Европа до Турция. Носовете ни все са забити в разни карти и пътеводители. Велосипедите ни са почти готови за път. Съвсем скоро тръгваме. 3 август С Давид правим последните покупки. Настроението ни е страхотно, защото всички сме си взели изпитите. Използвам последната си вечер в Лозана да отида на кино... С колелото, разбира се! За малко за мен пътуването да завърши, преди да е започнало. На излизане от киното виждам някакъв тип да се навърта около велосипеда ми с клещи в ръка, опитвайки се да счупи катинара. Приближавам се и питам: – Да помогна с нещо? – Какъв ти е проблемът, бе? – Проблемът ми е, че ти в момента крадеш моето колело. – А, така ли... Е, откъде да знам! Да беше му сложил по-здрав катинар – отбелязва типът и се отдалечава с небрежна стъпка... Осъзнавам, че ако филмът беше свършил двайсет минути по-късно, просто на другия ден никъде нямаше да замина! Прибирам се вкъщи леко нервен, но изпълнен с облекчение. 4 август Топъл летен ден. Голямото отпътуване е предвидено в 11 часа. Участниците – аз, приятелите ми Рейналд и Давид и брат ми Пиер, който ще пътува с нас до Будапеща. В хаоса покрай заминаването ми е трудно да си представя, че сме тръгнали за два месеца през цяла Европа, далеч от семейство и приятели, на път за Истанбул. Германия Малко преди немската граница възниква първият технически проблем – счупва се един педал. Но в тази страна откриваме напитката на велосипедистите, с която се подкрепяме всеки ден – „Мюлер милх“. Близо до град Тутлинген достигаме Дунав. Пред очите ни се редят приказни планински дефилета. Велосипедната писта е добре обозначена, пътят е добър. Основният ни неприятел е жегата, близо 40°C. При непрекъснатото усилие последствията бързо се проявяват – налага се да си вземем един ден почивка в къмпинг близо до Щраубинг, за да се лекуваме от топлинен удар. Австрия Влизаме на австрийска територия под проливен дъжд. За щастие времето захладня. По поречието на Дунав велосипедни писти не липсват и срещаме доста „колеги“, които са учудени или скептични от идеята, че сме тръгнали към Турция. Във Виена се отбиваме в Пратера и изяждаме по един сладолед. Следващ етап – Словакия, която тъкмо е обявила своята независимост. Словакия Първата страна от източноевропейския блок. По селата мъжете се събират и пият бира, насядали пред кръчмите под звуците на ехтящи високоговорители. Храната е доста по‑различна от тази в Австрия. Унгария Продължаваме през голямата унгарска равнина. Множеството камиони и лошото състояние на пътя отнемат от чара на това пътуване. Унгарците ни предупреждават да внимаваме в Румъния – там царяла беднотия, имало бандити, кражби... С две думи, съветват ни да избегнем тази страна. Румъния За щастие, предразсъдъците на унгарците явно се дължат повече на тъжна страница от тяхната история, отколкото на реалността. Веднага обикваме тази страна – автентични планински пейзажи, малки селца, в които деца ни махат с ръчички за поздрав, и почти никакви превозни средства, ако не се броят волските впрягове. В Синджорджиу Бай оставаме няколко дни при едно гостоприемно семейство. По-голямата част от пътуването ни през Румъния е из Карпатите, далеч от задуха на големите градове. Простичкият и радушен прием на румънците много ни впечатлява. Не сме си и представяли такава разлика в стандарта на живот на по-малко от 2000 километра от Швейцария! България След Карпатите намираме отново водите на Дунав и през прохода Железни врата влизаме в България. В градчето Берковица се запознаваме със семейство учители по френски и една от ученичките им – Вяра [3] . Тя ни кани да преспим у тях и ни научава на няколко български думи. След това пътуването ни продължава през Родопите. Предпочитаме малките планински пътеки пред големите пътища, но това изглежда странно и подозрително на войниците, които са особено бдителни в тези гранични райони. В малките селца до границата с Турция стърчат минарета – личи си, че има многобройно мюсюлманско малцинство. Чудим се дали да не минем на гръцка територия – това е възможно само за гражданите на ЕИО, но в крайна сметка се връщаме малко назад и влизаме директно в Турция. Турция Септември 1992 година След 6-седмично пътуване из Източна Европа ето ни пред портите на Ориента. Митницата прилича на огромен битпазар. Изтощени, ние ще прекараме нощта на няколко километра от нея, между релсите на „Ориент експрес“ и главния път. В Одрин оценяваме турското гостоприемство, когато един търговец ни изнася от магазинчето си маса, на която да седнем, когато вижда, че си правим пикник пред бака­лията му. Два дни по-късно вече сме в околностите на Истан­бул. Влизането в града ще остане завинаги запечатано в паметта ни на колоездачи: безкрайни предградия, които приличат на огромна строителна площадка, безумно пътно движение и ужасяващи навици за шофиране – особено като се има предвид, че трябва да се крепим на две колела в средата на целия този хаос! Най-накрая – стреснати, но невредими – пристигаме в квартал „Таксим“, където сме си наели хотел. Този път за нас е удоволствие да зарежем колелетата и да се разходим пеша. Успяваме да осъществим проекта си – стигаме с велосипеди от Швейцария до Турция. И за трима ни е премиера да въртим педалите толкова надалеч. Въпреки някои съмнения на тръгване не преставаме да се надяваме да завършим благополучно пътуването си. И ето ни сега, разхождаме се из истанбулските улици на хиляди километра от вкъщи! Радостта ни от това, че сме успели, е голяма. След подобно пътуване желанието да стигнем още по-далеч е силно. Но е време да се връщаме, университетът ни зове. Ще се приберем у дома през Гърция и Италия. От палубата на ферибота хвърляме един последен поглед към Истанбул и Босфора. Може би след няколко години... [1] Целият разказ на Жан-Кристоф и приятелите му е публикуван на френски на сайтаwww.jaccuzzi.ch/jean-christophe. [2] L’École polytechnique fédérale de Lausanne (EPFL) е Висше училище за инженери в Лозана, Швейцария. [3] Аз (Вяра), която по това време бях в началните класове на Френската езикова гимназия, много се впечатлих от трите загорели от слънцето, рошави и прашни усмихнати момчета, които стояха до велосипедите си пред един от паметниците на град Берковица и се опитваха да сричат на кирилица името на изобразения на него антифашист. Заговорихме се и останах смаяна от проекта им да прекосят Европа. Продължихме разговора в един ресторант, а после – и на терасата в дома на баба ми, където ги поканих да преспят. И досега си спомням как небето беше обсипано със звезди и колко още по-загадъчен, голям и интересен ми се видя Животът след срещата с тях. Дълги години останахме в контакт чрез писма. После се изгубихме от поглед. Но в края на 2010 г. се намерихме отново и може би именно от този установен отново контакт най-вече се роди идеята за тази книга. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41642

Излиза документална книга с писмата и личния бележник на Васил Левски Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41583 В навечерието на 141-та годишнина от обесването на великия български революционер и Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев излиза книгата „Васил Левски“ със съставител Димитър Страшимиров. Този първи том на изданието представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. Васил Иванов Кунчев е безспорно една от най-светлите личности в родната ни история; революционер, чиито всеотдайност и посвещение на каузата за освобождение на българите могат единствено да служат за пример. По повод годишнината от смъртта на Апостола излиза изданието „Васил Левски“, в което са събрани някои от най-интригуващите страници от писмата на бореца за свобода до Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Иванов Книговезеца, Димитър Общи , Киряк Цанков, Централния комитет в Ловеч, в Букурещ и др., писани лично от него след 1866 г. В този първи том на документалната книга (с подзаглавие „Живот, дела, извори“), чийто съставител е историкът Димитър Т. Страшимиров, се съдържат също сметки, бележки на Апостола, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г. Самият Димитър Страшимиров коментира изданието така: „Това е един скелет от документирани факти за биография. Така моята задача в тази книга е строго разграничена. Трябваше да дам класирани и отговорно разтълкувани документи. Много думи и цели мисли са мъчно разбираеми, аз трябваше да ги изясня под линия на страницата или в квадратни скоби в текста. А понякога даже и цялото писмо не се поддава на осмисляне. Неизвестни псевдоними заместват истинския адрес, което не дава да се долови назначението на кореспонденцията. Също и дати често липсват, а това отсича хронологическата връзка на писмата, вследствие на което се наложи да поставя специално съдържание в началото на всеки документ. Липсваха и препинателни знаци и на места поставях наклонени линии, за да разделя мисъл от мисъл.“ Текстовете на писмата в книгата са запазени в оригиналния си вид, като на места за по-голяма ясното и улеснение на читателя казаното е довършено в квадратни скоби. Този първи том на „Васил Левски“ съдържа също кратък речник на използваните редки, остарели и диалектни думи и турцизми, както и факсимилета на писма на Апостола до Данаил Хр. Попов, до Централния комитет в Ловеч, във Влашко и др. Тези автентични документи са част от златния фонд в общата съкровищница на революционното наследство от националноосвободителните борби на българския народ и ценни исторически свидетелства от втората половина на XIX век у нас. За корицата е използван портрет на Апостола, работен скоро след Освобождението от Георги Данчев, известен под името Георги Зографина. Книгата е част от поредицата „Забравените българи“ на ИК „Изток-Запад“, в която са още „Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ на Симеон Радев, „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ със съставител Веселина Антонова, „Спомени за бунтовното време 1876 година“ в съставителство на Стоянка и Христо Йонкови, „На кол вода пиехме“ на Благой Шклифов и др. „Каквото съм рекъл да направя, ще го правя, ако рече Бог. Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си.“ Васил Левски Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41583 Откъс от „Васил Левски“, Димитър Т. Страшимиров Левски до Централния комитет във Влашко Народът духом готов. Липса на пари. Надежда от Влашко. Нужда от войводи. Измислен епизод с цел заблуда, ако писмото падне във вражески ръце. 1872, 25 юли, България Байовци! В Букурещ Народът ни е твърде добре приготвен духом, членовете на таз свята работа едва посрещат разноските за повече нещо!!!... Трябва твърде дълго време. Аз според както ценя работата и гледам пред очи, моето мнение е по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К-ва. Гледайте, братя, и постарайте се дано това най-свято нещо първо да се тури в работа! Докато се наредим и приготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред от края на работата и в главните позиции да се турят по един или по двама души! Инак сме нищо и никакво!!... С нетърпение чакам отговора ви, да видя одобрявате ли и ще ли се тури в работа. Без пари няма добри каплами и по окръжната страна ние и бяхме по-напред, но преварили други търговци. За мен главното беше да пристигне Войводчянски, и той да вдигне и капламите, и другите кожи, защото има готови пари. Не сме още казвали, та да изгубим и надеждата на работата. // От кравите ще падне добър кяр, но трябва Петку да е на тая работа!... Ти да знаеш Асланооглу Чифутина с дервиша каква смешна работа направиха! Завчера в понеделник долу в зимника скокнаха връз Кърджалията, та да му счупят главата за ония пари. Ваш съдружник К. Н. Марков Н. Б. II. Б., п. 102, № 28. Арх. К. Цанков Откъс от „Васил Левски“, Димитър Т. Страшимиров Левски до Панайот Хитов Благодари му задето го извадил от болницата, дето би умрял, ако стои още. Иска му една жълтица да се разплати в частната къща. Кани го преди да си тръгне за Влашко да дойде да се видят. Ще го пита да започне в България едно намислено от него дело и го моли да одобри намисленото. Ако спечели с делото си, печели за цял народ, ако изгуби, губи само себе си. Г-н Панайоте[1] Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така исто се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни Главният войвода. Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и се надявам да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да си изчислявам в ония да се рече, че се е харчило и за мен...[2]на всеки начин ще гледам да ви ги върна. То е достатъчно и предостатъчно само че се трудите. Втори път ви моля да ми изпратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече, заемал съм от брат ми и от другите си приятели 40 гр. и мой хак 20 гр., и твой, [та] се набират 105 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а тя колко ще вземе, не зная. Чул съм, че си щял да отидеш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ми моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно и ще ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си. Ще ви помоля, ако отидете във Влашко, да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша. И трето, ви моля както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото откак съм отишъл в оная къща, не са се за­грижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А оная жена, която ме лекува, тя има вече право да яде вече от мен, защото всеки ден стои при мен – готви ми, мие паниците, вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще Ј се отплатя. Зато[ва] ви моля елате да се разговорите да Ј се плати честно, ако ме излекува. Затова моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе. 67: ий Ваш знаменосец В. И. Левски В място. Н. Б. II. A., п. 89, № 8037. (Арх. Раковски) -------------------------------- [1] Воеводата Панайот Хитов. [2] Не желая да се чувства платен агент. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41583

Кое е „грозното патенце“ във физиката на елементарните частици? Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41673 „Частица на края на Вселената“ (ИК „Изток-Запад“) на известния физик от Калифорнийския технологичен институт Шон Карол хвърля светлина върху заветния въпрос: защо частиците имат маса и как изобщо е възможно да се образуват атомите? Авторът разкрива как науката предвиди съществуването на бозона на Хигс – станал популярен като „частицата бог“ – и ни запознава с учените, стоящи зад колосалния експеримент, който провокира редица противоречиви мнения (включително екзотични, напр. че той ще предизвика края на света). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41673 Преди повече от 2500 години в Древна Гърция философите-атомисти за първи път поставят въпроса за това, което доскоро наричахменеуловимата частица. След повече от двадесет столетия, милиарди долари и усилена работа в продължение на десетилетия, изследователите, участващи в създаването на Големия адронен ускорител в европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН, най-накрая успяха да открият тази неуловима частица през 2012 г. Бозонът на Хигс (кръстен на Питър Хигс – един от шестте физици, които през 1964 г. предвиждат съществуването на такава частица) е смятан от мнозина за най-големия пробив – след разделянето на атома – в разбирането ни за Вселената. Тази частица е ключът към отговора на въпроса: защо частиците имат маса и как въобще е възможно да се образуват атомите? Известният физик от Калифорнийския технологичен институт Шон Карол разкрива по невероятен начин как жаждата за знание на човечеството доведе до, може би, най-великото научно откритие на нашето време в увлекателно написаната „Частица на края на Вселената“. Авторът описва по разбираем за всеки начин защо Хигс-бозонът е толкова специален, обяснявайки, че без него не бихме могли да разберем защо елементарните частици имат маса. Днес, твърди още Карол, вече разполагаме с неуловимата част(ица) от пъзела на материята – атомите и силите, на които се основава съществуването на всичко, което ни заобикаля. В „Частица на края на Вселената“ (с подзаглавие „Как търсенето на Хигс-бозона ни доведе до прага на един нов свят“) Шон Карол ни завежда зад кулисите на Големия адронен ускорител на частици в Швейцария и ни запознава с теоретиците, инженерите и експериментаторите, участвали в процеса. Карол разяснява по увлекателен начин физиката от гледната точка на бозона на Хигс, добил популярност като „частицата бог“. Хигс-бозонът е нов, революционен и жадуван от десетилетия способ на мислене, отвеждащ ни в поразителния свят на тъмната материя – и дори отвъд нея. Луксозното издание на „Частица на края на Вселената“ съдържа множество схеми и диаграми, както и богат цветен снимков архив. Шон Карол е водещ американски учен, старши сътрудник в Калифорнийския технологичен институт. Той разяснява по достъпен начин науката след бозона на Хигс, чието откритие действително води до нова ера в изследването на Космоса. За „Частица на края на Вселената“ през 2013 г. Карол печели Royal Society Winton Prize – най-престижната награда за научни книги. * „Това, което е от значение и е сърцевината на проблема, е дали съществуват светове, които отправят предизвикателство към конвенционалното с допускането, че онова, което дълго време сме смятали за Вселената, е само един от компонентите на далеч по-грандиозната, вероятно много по-странна и в по-голямата си част скрита реалност.“ Брайън Грийн Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41673 Откъс от „Частица на края на Вселената“, Шон Карол Големият адронен ускорител на частици ( LHC) Нямаше да намерим бозона на Хигс, ако не съществуваше LHC – Големият адронен [1] ускорител на частици. Още едно скучно име за видимия резултат от вдъхновението и човешката страст за открития. LHC е най-голямата и най-сложно съоръжение, което някога е било създавано от човечеството. Цената му си я бива – около девет милиарда долара. Учените, които работят в ЦЕРН, смятат, че машината ще работи активно и ползотворно в продължение на още петдесет години. Само че физиците не са толкова търпеливи: ще е много добре ако получим няколко променящи света открития още днес, благодарим за въпроса. LHC е гигантски по всеки измерим начин. За пръв път идеята се ражда през 80-те години на ХХ в. Одобрението за започване на строителните работи е през 1994 г. Много преди дори да бъде включен,LHC вече е в заглавията на всички водещи медии, имало е съдебни дела, опитващи се да спрат изграждането му с аргумента, че би могъл да създаде черна дупка, която да погълне цялата Земя. Е, с това се справихме успешно и гигантският ускорител се върна към активна работи през 2009 г. Навсякъде по света на 13 декември 2011 г. учени, а и немалко заинтересувани неспециалисти, се блъскаха в семинарни зали или около компютърни екрани, за да чуят две лекции на изследователи от LHC. Темата беше търсенето на Хигс-бозона. Такъв тип заглавие е доста често срещано на семинарите по физика, като изводът почти винаги е: „Търсенето върви добре! Пожелайте ни успех!“ Този път беше различно. Няколко дни преди събитието в интернет се появиха слухове, че семинарът няма да завърши с обичайното заключение. Този път се очакваше да се каже: „Добре, може би наистина виждаме нещо. Може би най-накрая сме намерили доказателството, че бозонът на Хигс наистина съществува.“ Наистина така се и оказа! Имахме индикации, че LHC вижда частицата на Хигс. Само индикации, имайте предвид, не твърдо потвърждение. Големият адронен ускорител удря протони един в друг при невероятни енергии, докато два гигантски експериментални детектора следят какви частици се появяват вследствие на сблъсъците. Броят пъти, при които два високоенергетични фотона (частиците на светлината) са се образували при определена енергия, се оказа на йота по-голям, отколкото бихме очаквали в случая, че бозон на Хигс не съществуваше. Това определено е доказателство, че нещо се случва, но все още не е откритие. Все пак нещата изглеждаха добре. Ролф Хойер дори приключи прес-конференцията с усмивка: „Ще се видим следващата година, този път с откритие.“ Така и стана. На 4 юли 2012 г. два други семинара разказаха как върви търсенето на Хигс-бозона. Вече не ставаше дума за слаби индикации. Този път без никакво съмнение учените бяха намерили нова частица. Хиляди физици по целия свят радостно аплодираха. Но и си отдъхнаха спокойно – LHC наистина се беше оказал успех. [1] Във физиката на елементарните частици най-общото определение за адрон е съставна частица, която се подчинява на силното взаимодействие и е изградена от кварки. От своя страна адроните се делят на бариони (съставени от три кварка, такива са протона и неутрона) и мезони (състоят се от двойка кварк и антикварк, като например пионите). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41673

СКРИТИЯТ ПОХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ КРЪСТОНОСЦИ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41661 ПОДБОР, ПОДГОТОВКА, ПОСВЕЩЕНИЕ И ПОДВИГ НА СВЕЩЕНИТЕ ВОИНИ Христо Буковски Стр. 340 Цена 15 лв. Свещените воини на българите не са въоръжени убийци, скрити под плащ с изписан кръст на него, а кръста носят тайно в пазвата си, за да атакуват неотразимо с него. Тяхна­та тай­н­с­т­ве­на си­ла обър­к­ва османската им­пер­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция. След поредица от подвизи те придобиват та­ка­ва мо­­щ, че все­ки свой на­бег бе­ле­жат със све­ще­на кръв. При то­ва не на­па­дат из кли­су­ри­те на Бал­ка­на. Не се про­мък­ват но­щем. През охранявани­те заг­раж­де­ния не пре­ми­на­ват пъл­зеш­ком. Ата­ку­ват Ца­риг­рад или важ­ните гра­дове в про­вин­ци­и­те. На щурм се хвър­лят ви­на­ги по­е­ди­нич­но. Нах­лу­ват в де­ня и часа, ко­га­то вът­ре има много мюсюлмани. До­мог­ват се до па­ша или ка­дия и го зас­та­вят да иг­рае спо­ред ро­ля­та, която му е отредена в Пла­на, който те следват. Тях никой не може да ги спре. Няма какво да ги отклони. Те няма да отстъпят, нито да се прикрият. Те неизменно побеждават. Те са най-честитите ученици на посветените, защото Бог би се гордял с тях дори повече, отколкото с техните високоучени учители. Те не печелят триумф, на който могат да се насладят. Те се развихрят в него и са неговата същност. Те са духовете, на които Бог би желал да даде нови тела, за да продължат да Му служат. Където и да са! Историците непременно ще отрекат този прикрит поход на българските свещени воини по условието на службата си. Те спадат към хората, заради които се скриват най-удивителните тайни планове срещу удовлетворението за участвалите в тях, че са успели да сторят всичко без издънки. На църковниците дори няма да им хрумне, че могат да обсъждат такова Дело – те ще останат верни на трудно извоюваните си, но пък завинаги спечелени права да четат само каквото подготвените от тях автори са писали. Но останалите сме длъжни да прочетем великата и надживяваща хилядолетията книга на предците си и като проумеем нарочно потулваните тайни, да продължим тяхната свещена мисия – в живота, а когато настане Часът – и в смъртта. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41661 ВДЪХНОВЯВАЩАТА СИЛА НА КРЪСТА Преди две столетия тяхната тайнствена сила обърквала османската имперска администрация. След поредица от подвизи те придобили такава мощ, че всеки свой набег бележели със свещена кръв. При това не нападали из клисурите на Балкана. Не се промъквали нощем. През охраняваните заграждения не преминавали пълзешком. Атакували Цариград или важните градове в провинциите. На щурм се хвърляли винаги поединично. Но – право в турските съдилища. Нахлували там в деня и часа, когато вътре имало много мюсюлмани. Домогвали се до паша или кадия и го заставяли да играе според ролята, която му била отредена в Плана, който те следвали. Властта бързо разбрала, че тези странни воини идвали от една школа. С времето дори се затвърдило отначало плахото подозрение, че тези непоколебими нападатели са съблекли монашески раса, преди да се предрешат за атаката. Но никоя инструкция към имперските слу­жители как да ги обезсилват, не се оказала ефикасна. Щом призваните застанели лице в лице срещу съдиите, които сами са обрекли за целите на своето изпитание, нямало светска сила, която да ги спре. Аз знаех за подвизите на много от тях. Но – поотделно. Не по­дозирах, че – толкова неовладяеми от властниците! – те явно са били подчинени на общ център. Не ми хрумваше дори, че зад тях може да стои тайна организация, въпреки натрапчивите факти за следвана ми­сия. Не бях попадал на книга, в която някой да беше писал за това. А ключът се оказа наръки. Направо мога да кажа, че го намерих сякаш под зтривалката на натрапваната ни официална история... Но за да изложа всичко, е нужен разумен ред. В учебниците по история и в енциклопедиите кръстоносните походи са обяснени като експедиции за „освобождаване на Божия гроб от властта на неверни­ците“. През ноември 1095 г. в Клемон, Южна Франция, на голям чер­ковен събор папа Урбан II обявил своята благословия за воините хри­стияни, които биха се решили да освободят Палестина. Без да изчакат рицарите, първи на следващата пролет поели опълченските отряди от бедняци и селяни с авантюристичен дух, оглавени от непрокопсалия рицар Валтер Голтака. След тях вървели и последователите на Петър Пустинника. През есента стигнали до Никея и там били разбити от турците. По това време тръгнало елитното рицарство на Западна Европа начело с благословените си предводители херцог Готфрид Булонски, граф Роберт Фландърски, херцог Роберт Нормандски и граф Раймонд Тулузки. Те също пресекли древните земи на траките, през юни 1097 г. превзели в Мала Азия столицата на Иконийското султанство Никея, през следващата година в Едеса създали Едеското графство, а в Антиохия – Атиохийското и на 15 юли 1099 г. влезли в Йерусалим, където обявили Йерусалимско кралство. Когато през 1114 г. загубили Едеското графство, абат Бернар Клервоски призовал европейските владетели да застанат зад нов по­ход. Следващите рицари потеглили подир три години, поведени от германския император Конрад III и френския крал Людвик VII. Но те не успели дори да навлязат в Иконийското султанство и след тежко сра­жение при Дорилеон се оттеглили. Оцелелите не постигнали успех и при обсадата на Дамаск, след което оживелите – кой както могъл – се завърнали по домовете си. На свой ред египетският султан Саладин завзел Йерусалим на 2 октомври 1187 г., та през 1189 г. натам потеглили със свои те рицари германският император на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса, френският крал Филип II Август и английският крал Ричард I Лъвското сърце. Този Трети кръстоносен поход се раз­пилял обаче в Мала Азия и угаснал в Каликия. Организираният и благословен от папа Инокентий III Четвърти кръстоносен поход бил оглавен от италианския маркиз Бонифаций Монфератски. В негова подкрепа тръгнал със своите френски и фла­мандски рицари Балдуин Фландърски. Но вместо да преминат морето с обещаните им венециански кораби, от Рим дошло нареждане да поемат пак по суша към Тракия. Още на 1 май 1203 г. обаче френски и фламандски рицари, германци, сицилийски нормани, англичани и унгарци от същия кръстоносен поход, транспортирани с венециански кораби, пре­взели остров Корфу и през Крит се отправили към ромейската столица Константинопол. Първият им щурм срещу най-големия и най-богат град в Европа бил на 17 юли 1203 г., а го превзели на 9 април следващата годи­на. Тогава там основали Латинската империя, просъществувала до 1261 г. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41661

ЛЕГЕНДА ЗА СИГУРД И ГУДРУН Дж. Р. Р. Толкин Под редакцията на Кристофър Толкин Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41564 *билингва издание Формат: 70/100/16 (163*230) + 8 см крилца Обем: 336 ISBN: 978-954-28-1455-9 Цена: 19,90 лв. Превод от английски: Ангел Игов Излиза: 10.02.2014 През 2009 г. – 35 г. след смъртта на фентъзи писателя Дж. Р. Р. Толкин бе публикувана неговата последна и неизвестна досега книгаЛегенда за Сигурд и Гудрун.Написана е в периода на 20-те и 30-те години на ХХ век, когато Толкин преподава англосаксонски в Оксфордския университет. Макар Легенда за Сигурд и Гудрун да е написана двайсет години преди да завърши трилогията си заВластелинът на пръстените, Кристофър Толкин, син на писателя, я намира в архива на баща си едва преди няколко години. Книгата представлява поетична интерпретация за северните разкази за вьолсунга Сигурд и падението на нифлунгите (нибелунгите). Първата поема се нарича „Сага за вьолсунгите” и съдържа 339 стиха по 8 реда и разказва за великия герой Сигурд, който посича дракона Фафнир и му отнема съкровището, а втората – „Песен за Гудрун” – се състои от 166 стиха и пресъздава съдбата на Гудрун след смъртта на Сигурд, женитбата й с краля на хуните Атли, за смъртта на братята й и нейното отмъщение. Като общо въведение към „Старата Еда“ в тази книга съм цитирал пространно една по-завършена лекция с такова заглавие, а след нея съм прибавил кратки коментари върху текста на поемите, стихотворната форма и някои други теми. По този начин, използвайки докрай бележките на баща ми и някои записки върху „старонорвежките въпроси“ и трагедията на вьолсунгите и нифлунгите, колкото и да са набързо нахвърляни и незавършени, аз съм се стремил съзнателно да направя тази книга в целостта й дотолкова негово дело, доколкото е възможно. За нейния характер не трябва да се съди според преобладаващите в съвременния академизъм гледища. Тя е замислена по-скоро като представяне и свидетелство какбаща ми е възприемал, в съответното време, една литература, която дълбоко ценеше. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41564 Кристофър Толкин ПРЕДГОВОР В своето есе „За приказните истории“ (1947 г.), баща ми пише за книгите, които е чел в детството си, и там казва следното: „Нямах почти никакво желание да търся скрити съкровища и да се бия с пирати, и „Островът на съкровищата“ ме остави равнодушен. Червенокожите индианци ми харесваха повече: там имаше лъкове и стрели (изпитвам и до днес напълно неудовлетворения копнеж да стрелям добре с лък), и непознати езици, и сцени от архаичен начин на живот, а най-вече, имаше гори. Но още повече харесвах земите на Мерлин и Артур, а най-много от всичко – безименния Север на Сигурд и вьолсунгите, и княза на всички дракони. Такива страни определено бяха за предпочитане“. Несъмнено е отчетено, че древната старонорвежка поезия, позната под името „Старата Еда“ или „Поетичната Еда“, си остава дълбока, ако и да било подводна, сила в по-късното му творчество. Със сигурност е добре известно, че той извлича имената на джуджетата в „Хобит“ от първата поема в „Едата“ – „Вьолуспа“, предсказанието на пророчицата. По този повод с леко саркастичен, но свойствен за него тон, той отбелязва следното в писмо до свой приятел от декември 1937 г.: „Аз самият не одобрявам особено „Хобит“, предпочитам своята собствена митология (която там е едва загатната) с нейния последователен ред... пред тази орда джуджета с едически имена от „Вьолуспа“, новоизлюпени хобити и ам-гълове (съчинени в безделни часове) и англосаксонски руни.“ Но със сигурност не е добре известно, дори почти никак не е известно (макар че може да бъде открито сред съществуващите публикации), че той е написал две тясно свързани поеми, занимаващи се с легендите за вьолсунгите и нифлунгите (или нибелунгите), използвайки съвременен английски език, адаптиран към старонорвежката метрика, които надхвърлят петстотин строфи. Тези поеми не са публикувани до днес, нито пък е цитиран някой ред от тях. Те се наричат Volsungakvi.a en nyja, „Нова песен за вьолсунгите“, и Gu.runarkvi.a en nyja, „Нова песен за Гудрун“. Ерудицията на баща ми в никакъв случай не се ограничаваше до „англосаксонския“, а достигаше до превъзходно познаване на поемите от „Старата Еда“ и старонорвежкия език (термин, който в общата употреба е като цяло равносилен на староисландски, тъй като основната част от старата норвежка литература достига до нас в исландски препис). Всъщност в продължение на много години, след като става професор по англосаксонски в Оксфорд през 1925 г., той е също така и професор по старонорвежки, макар да не съществува такава титла; изнася лекции и семинари по старонорвежки език и литература от 1926 г. поне до 1939 г.. Но въпреки постиженията му в това поле, особено признати в Исландия, той никога не е писал за публикация нещо специфично на норвежка тематика – освен навярно двете „Нови песни“; и, доколкото ми е известно, за други такива текстове няма никакви доказателства, освен ако съществуването им не се подсказва от един запис, диктуван за машинопис, с неизвестна датировка и непредставляващ иначе интерес. Обаче съществуват много страници с бележки и чернови за лекциите му, макар в голямата си част да са написани много бързо и често на границата на нечетливото, или дори я преминават. „Новите песни“ са възникнали от тези изследвания и принадлежат на същото време. Изкушавам се да ги датирам не от ранните, а по-скоро от късните му години в Оксфорд преди Втората световна война, но това не е нищо повече от незащитима интуиция. Двете поеми, които според мен са съчинени почти една след друга, представляват много съществено дело, и ми изглежда възможно, макар да е само предположение, лишено от каквито и да било доказателства, че баща ми се е обърнал към старонорвежките поеми като нов поетически проект след като е изоставил „Песен за Леитиан“ (легендата за Берен и Лутиен) към края на 1931 г. Тези поеми се намират в сложно отношение със своите древни източници, те не са в никакъв случай преводи. Самите източници, разнообразни по характер, изобилстват от неясноти, противоречия и загадки, и тъкмо от съществуването на тези проблеми идва решимостта на баща ми да напише „Новите песни“. Впоследствие той много рядко (доколкото ми е известно) говори за тях. Аз лично не си спомням нито един разговор с него по темата чак до последните дни от живота му, когато той ми каза за тяхното съществуване, и безуспешно се опита да ги издири. Но той мимоходом споменава тези произведения в писма до У. Х. Одън. В писмо от 29 март 1967 г., като благодари на Одън за изпратения превод на „Вьолуспа“, той изразява надежда в отговор да му изпрати „ако мога да се добера до него (дано не е изгубено) нещо, върху което работих преди много години, когато опитвах да изуча изкуството да се пише алитеративна поезия: опит да се обединят песните за вьолсунгите от „Старата Еда“, написани в старата осемстишна строфа fornyr.islag (под това име е позната метриката на старонорвежките алитеративни строфи, използвана в повечето от „едическите“ поеми, „стародавният стих“). А през следващата година, на 29 януари 1968-а, пише следното: „Ако не греша, тук някъде имам една дълга непубликувана поема, наречена Volsungakvi.a en nyja, написана в осемстишни строфи fornyr.islag на английски: опит да се организира едическият материал за Сигурд и Гунар.“ Да се „обедини“, да се „организира“ материалът от песните на „Старата Еда“: така се изразява около четирийсет години по-късно. Ако говорим конкретно за Volsungakvi.a en nyja, неговата поема като повествование представлява на практика подреждане и изясняване, кристализиране на последователна схема или структура. Но не трябва никога да се забравят следните негови думи: „Хората, които са написали всяка от тези поеми [от „Едата“] – не събирачите, които по-късно са ги преписали и обобщили – са ги написали като отделни, индивидуални произведения, които да се слушат всяко само за себе си, като се има предвид някакво фоново знание за историята.“ Може да се каже, така ми се струва, че той представя своята интерпретация на източниците по начин, който да се възприема независимо от съмненията и споровете на „едическите“ и „нибелунговите“ изследвания. Така че самите „Нови песни“ – изкусни поеми, плътно следващи както по метрика, така и по маниер „едическите“ песни – силно се открояват; тук те са представени като чист текст, без никаква редакторска намеса; всичко останало в книгата е допълнение. И все пак това, че книгата съдържа още толкова много, изисква известно обяснение. Би могло да се допусне, че е добре да се даде някакъв коментар върху това, кое точно е своеобразното в начина, по който баща ми третира легендите. Да се предложат изчерпателни сведения за пространно дискутираните проблеми, които той се е опитвал да реши, би довело твърде лесно дотам, че „Новите песни“ да бъдат за пръв път издадени след около осемдесет години с увиснали на шиите воденичните камъни на академичната дискусия. Това изобщо не стои на дневен ред. Но ми се струва, че публикацията на тези поеми предлага възможност да чуем самия автор, посредством бележките, по които е подготвял лекциите си, да го чуем как говори (тъй да се каже) с характерен тон за същите онези елементи на несигурност и затруднение, които се откриват в старите легенди. Трябва също да се каже, че неговите поеми не винаги са лесни за четене и това произлиза в частност от природата на старите поеми, които са били негови образци. В една от лекциите си той отбелязва: „Староанглийските текстове се стремят към широта, пълнота, размисъл, елегичен ефект. Старонорвежката поезия се стреми да улови ситуацията, да нанесе удар, който ще се запомни, да освети момента с ярка светкавица – и съответно често е сбита, плътно сгъстява езика в смисъла и формата му... “ Това „улавяне на ситуацията“ и „осветяване на момента“, без ясно разгръщане на последователно повествование или други неща, наблягащи върху „момента“, ще бъдат видени като отличителна характеристика на „Новите песни“; и затова може би ще има нужда от някакво водачество в допълнение към кратките бележки в проза, които той е добавил към някои от разделите на Volsungakvi.a en nyja. По тази причина след дълги размишления добавих след края на всяка поема коментар, предназначен да изясни отпратките и епизодите, които навярно изглеждат мъгляви; а също и да посочи значителните отклонения на баща ми от старонорвежките източници, или пък между различните им варианти, като в тези случаи се указват неговите възгледи, където е възможно, с позоваване на казаното в лекциите му. Трябва да се подчертае, че нищо в тези негови чернови не подсказва, че е писал или че е имал намерение да пише собствени поеми по темата; от друга страна, както и би могло да се очаква, често се наблюдава съвпадение между гледищата, изразени в бележките за лекциите, и обработката на старонорвежките източници в неговите поеми. Като общо въведение към „Старата Еда“ в тази книга съм цитирал пространно една по-завършена лекция с такова заглавие, а след нея съм прибавил кратки коментари върху текста на поемите, стихотворната форма и някои други теми. По този начин, използвайки докрай бележките на баща ми и някои записки върху „старонорвежките въпроси“ и трагедията на вьолсунгите и нифлунгите, колкото и да са набързо нахвърляни и незавършени, аз съм се стремил съзнателно да направя тази книга в целостта ѝ дотолкова негово дело, доколкото е възможно. За нейния характер не трябва да се съди според преобладаващите в съвременния академизъм гледища. Тя е замислена по-скоро като представяне и свидетелство как той е възприемал, в съответното време, една литература, която дълбоко ценеше. В коментарите наричам двете поеми „Песен за вьолсунгите“ (Volsungakvi.a) и „Песен за Гудрун“ (Gu.runarkvi.a). Но в заглавието на книгата, „Легенда за Сигурд и Гудрун“, възприех подзаглавието, което баща ми дава на Volsungakvi.a на първата страница на ръкописа – Sigur.arkvi.a en mesta, „Най-дългата песен за Сигурд“. Ще бъде забелязано, че в книгата не се споменават оперите на Рихард Вагнер, познати под общото название „Пръстенът на нибелунгите“ или просто „Пръстенът“. За своето дело Вагнер е разчитал предимно на старонорвежката литература. Неговите основни източници, които е използвал в превод, са песните от „Поетичната Еда“ и „Сага за вьолсунгите“, също както при баща ми. Голямата епическа поема „Песен за нибелунгите“, написана около началото на тринадесети век на средногорнонемски, съвсем не е била източник за либретите на Вагнер по същия начин, по който старонорвежките творби, макар това да е на повърхността прикрито от употребата на имена в немска форма (Зигфрид, Зигмунд, Гюнтер, Хаген, Брюнхилде). Но Вагнеровата трактовка на старонорвежките варианти на легендата е не толкова „интерпретация“ на древната литература, колкото нов и преобразяващ импулс, който взима елементи от старата северна концепция и ги поставя в нови отношения, адаптира, променя и изобретява с широк размах, според собствения си вкус и творчески намерения. Така че либретите на „Пръстенът на нибелунгите“, макар да се въздигат върху древни основи, трябва да се гледат не като продължение или развитие на стародавната героическа легенда, а по-скоро като ново и независимо произведение на изкуството, към което по своя дух и цел Volsungakvi.a en nyja и Gu.runarkvi.a en nyja нямат особено отношение. ВЪВЕДЕНИЕ Преди много години баща ми се позова на Уилям Морис* за както той го нарича „Големия епос на Севера“, който според него трябвало да бъде за нас „онова, което е било за гърците троянският епос“ и който за много десетилетия напред щял да бъде „за нашите наследници също толкова важен, колкото е за нас преданието за Троя“. По този повод баща ми забеляза: „Колко далечни и остарели звучат днес думите на Уилям Морис! От неговото време насам разказът за Троя изпада в забрава с изумителна скорост. Но вьолсунгите не са заели неговото място.“ Очевидно е желателно една тема и жанр, станали толкова екзотични, да бъдат по някакъв начин „въведени“; и сметнах, че при тази първа публикация на „старонорвежките“ поеми на баща ми, ще бъде както любопитно, така и уместно да се предложи подобно въведение от автора, а не от редактора. Никъде в бележките му по старонорвежки не се открива какъвто и да било намек за „Новите песни“, като изключим четири хвърчащи листчета с неизвестна дата, на които баща ми набързо е записал интерпретативни забележки за тях (включени са по-нататък в това издание). Макар да са особено интересни сами по себе си, те не представляват някакво мащабно гледище за стила и същината на неговите старонорвежки песни в исторически контекст; и тъй като напълно отсъстват подобни текстове, осмелих се да включа тук значителна част от уводната лекция (озаглавена „Общо въведение“) към курса, изнесен от него в Английския факултет в Оксфорд под наслов „Старата Еда“. Нека се има предвид, че това представлява ръкописът и записът на лекция изнесена пред малка аудитория. Не би могло дори да се подозира намерение за публикация. Целта му е била да очертае своето гледище с широки и ясни движения. Поместил е насила „Едата“ в обширен времеви контекст и красноречиво е предал своята собствена концепция за тази по-езия и мястото ѝ в историята на Севера. В други лекции върху конкретни поеми или специфични въпроси той, естествено, се изразява предпазливо; но тук е могъл да прояви смелост и дори екстравагантност, и не е застраховал с квалификации всяко свое твърдение по тема, в която споровете около съмнителните сведения минират всяка стъпка. Всъщност изрази като „навярно“ и „вероятно“, като „някои твърдят“ и „би могло да се сметне“ красноречиво отсъстват от това негово писание. Моето впечатление е, че става дума за относително ранен текст; а по-късно той е добавил немалко квалификации към първоначалните си твърдения. Оцеляла е също така по-ранна и много по-сурова чернова на лекция, озаглавена „Старата Еда“. Тя е била изнесена по спешност пред неназован „клуб“, но на нейна основа е съставена много по-прецизната лекция, която е отчасти приведена тук. Баща ми се е отнесъл към онзи първи текст по характерен за него начин: задържал е някои фрази, но много е пренаписвал и добавял, и в резултат се е получил нов ръкопис. Не подлежи на съмнение, че тъкмо тази по-ранна форма на лекцията е прочел под това заглавие пред Есеистичното общество на колежа Ексетър на 17 ноември 1926 г. Но колко време е минало между двата текста, е невъзможно да се каже. Помествам го тук в по-късния му вариант най-вече за да се чуе гласът на автора на публикуваните поеми, тъй както е писал (с намерение да говори) лично и живо за „Поетичната Еда“ – тема, по която никой не го е чувал след последната му лекция по старонорвежки в Оксфорд преди около седемдесет години. Текстът е написан набързо и не навсякъде е напълно четим, тъй че тук е внимателно редактиран и леко съкратен, като в квадратни скоби са добавени няколко обяснения и бележки под линия. Начало В дни стародавни без дъно бе светът: нямаше бряг, нито бурно море, без стени бе земята, без свод – небето, зейнала бездна без злак, без стръкче. Тогава се потрудиха тежко боговете, сияйния свят строиха здраво. Над вълните възлезе величавото слънце, тучната трева в утрото огрея. Те високо възправиха сводове, кули, с подпори полирани, с позлатени стълбове, в скалата изсякоха стръмни валове, ковачници, крепости скроиха нетленни. В чертозите почнаха чудно веселие, твориха човеци, като тях изкусни; под небесните хълмове, нависоко сградени без злост заживяха в забравено време. Страховити сенки от сумрака плъзнаха над мъгливите ридове край Морето без бряг, врази вековечни, воини на мрака, от прастара пустош, първични, древни. Война се отпочна: великани превзеха зидове, замъци, замря радостта. Планини се преместиха, прогърмя Океанът силно и страшно, Слънцето изтръпна. Боговете се сбраха в бисерни зали, за смъртта, за съдбата се сурово замислиха, ориста да отвардят, вразите да смажат, лек да добият, та лъчи пак да бляснат. В разгорения огън от гняв нажежен бе сръчно изсечен чукът най-тежък. Гръм и мълнии могъщият Тор размаха сред тях – разделени, сразени. Вековечни врази веднага побягнаха, от стените отблъснати, със страх се загледаха; заехтя Земята, зарева и морето, и ледните ридове по ръба на света. Песен поде пророчица древна, заслушаха замъците – тя застана високо. За съдбовност и смърт словата ѝ бяха, за последната битка, що боговете чака. „Рогът на Хеймдал реве в ушите ми; Огненият мост се огъва под конници; Ясенът страда, треперят ръцете му, Вълкът се събужда, воини яздят. Мечът на Сурт морав дими; Змеят заспал замърда в морето; от пристан в пъкъла призрачен кораб стоварва легиони за сетната битка. Вълкът Фенрир вече чака Один, а пламъкът на Сурт – прекрасния Фрейр; дълбокият дракон дебне Тор – нима загива Земята вече? В ден съдбовен дойде ли някой, от смъртта вкусил и вече безсмъртен, погубил змея, потомък на Один, не ще загине Земята тогава. Шлем ще носи, а в шепата – мълния, ще е лумнал духът му, а ликът – царствен. Сурт ще се сгърчи, ще се скрие Змеят, Вълкът ще се срине и свят ще има.“ Боговете се сбраха на било високо, за смъртта, за съдбата се сурово замислиха. Слънцето спретнаха, сребърната луна, задружно заплаваха по звездни моря. Фрейр и Фрея фиданки насадиха, жилави треви и живи цветя; Тор в колесницата трещеше отгоре им, през дверите бързаше към бърдата от камък. По земята зелена закрачи Один, морен от мъдрост, мора предвидил, Господ на господарите, гордите богове, пръсна семето си, прадед на герои. Съгради Валхала, величава и бляскава, с колони от копия, с керемиди от щитове. Оттам засноваха над земята гарвани, а орел на вратите остана да чака. Многото гости мрачно пееха, медовина преглъщаха и месо от глиган: могъщи воини в метални ризници, сбрани в чертога, чакат Избраника. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=41564

На 12 март 2014 г. от 19.00 часа в аудитория 224 (зала „Америка за България”) на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще се проведе последната от трите последователни лекции по физика за работата в ЦЕРН на доц. Леандър Литов. Събитието е част от цикъла лекции на Висшия институт за изследвания „Балкански-Паница“. Темата на третата лекция е „Наука в името на човека“. В лекцията ще бъде разгледан въпросът за приложенията на технологиите и апаратурата, разработвани в ЦЕРН в областта на медицината, информационните технологии и производството на слънчева енергия. Доц. д-р Леандър Литов Завършва специалност „Физика на ядрото и елементарните частици“ във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 1980 г. Работи в продължение на 10 години в Обединения институт за ядрени изследвания гр. Дубна. От 1990 г. преподава в СУ „Св. Кл. Охридски”, където чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици. Ръководител е на магистърската програма по „Физика на ядрото и елементарните частици” и е координатор на бакалавърската програма по „Медицинска физика”. Ръководител е на катедра „Атомна физика“ през периода 2007 – 2012 г. Научните му интереси са в областта на теоретична и експериментална физика на елементарните частици, разработване на детектори на йонизиращи лъчения, високопроизводителни компютърни изчисления и биофизика. Провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от Софийския университет, участващ в изследванията, провеждани на Големия адронен колайдер. Автор и съавтор е на над 400 научни публикации. Носител е на ред международни и национални награди. Член е на различни научни съвети и бордове, председател на борда на Институтите на RPC CMS колаборацията, член на Европейската комисия за бъдещи ускорители ECFA и на Съвета на ЦЕРН.